Промени в системата на висшето образование

Промени в системата на висшето образование

България беше от първите страни, въвели тристепенната система за висше ообразование. Обучението за придобиване на всяка степен се провежда в съответствие с приетия Класификатор на областите на висше образование и професионалните направления. Беше въведена Система за натрупване и трансфер на кредити по модела на европейската ECTS. Много важен инструмент е Европейската квалификационна рамка като средство за прозрачност и улесняване разбирането на квалификациите в помощ на учещите и трудово ангажираните лица. През 2012 г. Министерският съвет прие Националната квалификационна рамка на Република България. Тя дефинира девет нива на квалификации, които се основават на резултатите от ученето и покриват пълния цикъл на придобиване на квалификации. Степените на висше образование са разположени в последните три нива на рамката. През 2014 г. беше приета и Национална стратегия за за учене през целия живот за периода 2014 – 2020 г.

С приетия през 2010 г. Закон за развитие на академичния състав в Република България се модернизира системата за кариерно израстване на преподавателите във висшите училища в условията на разширена академична автономия, въпреки трудностите по прилагането му, описани по-долу. Основна задача на приетата Национална стратегия за развитие на научните изследвания 2020 е развитието и създаването на ново поколение учени и превръщането на ВУ в центрове за наука.

За усъвършенстване на качеството на образованието и научните изследвания са предприети и конкретни стъпки. Към Министерския съвет беше създадена Национална агенция за оценяване и акредитация като специализиран държавен орган за оценяване, акредитация и контрол на качеството в системата за висше образование. НАОА е член на Европейската асоциация за осигуряване качеството във висшето образование (ENQA) и е вписана в Европейския регистър на агенциите за осигуряване на европейско качество във висшето образование (EQAR). В институциите за висше образование са изградени и функционират вътрешни системи за оценяване и поддържане на качеството на обучението и на академичния състав, включващи и проучване на студентското мнение.

Създадената в рамките на проект, финансиран по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” на Европейския социален фонд, Рейтингова система на висшите училища в Република България се основава на обективни критерии и индикатори и представлява реална база за сравнимост на висшите училища. С оглед на осигуряване на прозрачност в системата на висшето образование Министерството на образованието и науката поддържа специализирана информационна система, която съдържа: Регистър на висшите училища, Регистър на академичния състав на висшите училища, Регистър на действащите и прекъснали студенти и докторанти, Регистър на завършилите студенти и докторанти, Регистър на банките, отпускащи кредити по Закона за кредитиране на студенти и докторанти.

Във ВУ функционират звена за непрекъснато, продължаващо или следдипломно обучение, както и центрове за кариерно развитие. Чрез тях се стимулират връзките между университетите и бизнеса, между обучаваните и трудовия пазар. Установени са добри практики за съвместно разработване на учебни планове и програми с представители на бизнеса с цел повишаване пригодността за заетост. В редица висши училища се изпълняват съвместни програми за обучение с водещи чуждестранни университети, завършващо с издаване на съвместни дипломи.

От 2008 г. МОН осигурява национален лиценз за достъп до научните бази данни на реномирани издателства и информационни платформи и по този начин – до високорейтингови научни списания в различни области на знанието.

Изброените инициативи и мерки се прилагаха на интервали, без необходимия синхрон между тях, както и без достатъчна координация между институциите, отговорни за реализация на промените. Това доведе до фрагментарност на политиките за развитие на висшето образование, до демотивация и в някои случаи – дори до съпротива сред част от академичните среди и до недоволство от страна на студентите.

Като цяло системата на висшето образование и науката не функционираше успешно, което предизвика основателни критики от страна на обществото и от ЕК – за липса на политическа воля за реформи, подценяване на отрасъла от страна на държавното управление, незаинтересованост от страна на бизнеса, самозатваряне и самодостатъчност на академичните институции и т.н.

10. Рискове и бариери пред стратегическите реформи

Следва да се подчертае, че тук не се имат предвид традиционните представи за т.нар. обективни/външни фактори и влияния, които може да застрашат постигането на набелязаните цели. Става дума за натрупани с години кризисни ситуации в ключови сфери на обществото, с които висшето образование и науката се намират в органично взаимодействие. В хода на разработването на Стратегията бяха идентифицирани следните макросоциални и макроикономически рискове от този характер:

За високорисковия, трудно обратим характер на приближаващата криза, българските експерти сигнализираха още в самото начало на 21 век. Напоследък българският демографски феномен привлича вниманието и на международните организации (ООН, СБ и др.) Най-опасните белези на кризата са:

• 
  Драстичното намаляване на населението на страната: от 8,8 милиона през 1990 г. на 7,35 милиона през 2011 г. Този спад е безпрецедентен, като се има предвид, че в предходния исторически период (1950 – 1989 г.) населението на страната е нараснало двойно;
  
• 
  Рекордните темпове на застаряване на населението– тук спадът е най-висок в света, а по дял на възрастното население България е на трето място в ЕС;
  
• 
  Крайно ниски/устойчиви равнища на раждаемост.
  

• 
  рязко намален приток на кандидат-студенти, в т.ч. за перспективни и търсени специалности (тенденцията в част от висшите училища да остават незаети места за прием най-вероятно ще се запази през следващите години);
  
• 
  увеличаване на броя на отпадащите ученици (най-вече от ромската общност), на прекъсващите и незавършващи студенти;
  
• 
  ограничаване на възможностите за постъпване на работа, поради заети места от възрастното население;
  
• 
  растяща младежка емиграция и т.н.
  

В периода на финансово-икономическата криза конфигурацията и структурата на пазара на труда в България се промениха в крайно неблагоприятна посока.

От една страна, наблюдава се застрашително по размери свиване на търсенето на работна сила, поради резкия спад на деловата активност – главно в реалния сектор. Същевременно повечето малки и средни предприятия (МСП), които доминират в българската икономика, не са с високотехнологичен профил и не търсят активно млади специалисти с академично образование.

От друга страна, появиха се трайни вътрешни диспропорции в националния и регионалните пазари на труда. Безработицата от циклична се превърна в устойчиво структурно явление, чието преодоляване изисква специални усилия и достатъчно технологично време за промени. По-конкретно:

• 
  младежката безработица се очертава като най-острия проблем, защото намали до минимум перспективите за успешен старт в професионалната кариера на завършващите студенти и випускниците от професионалните училища. Проблемът не е само в обезпокоителното количествено намаляване на младите българи, намиращи работа в родината, а и в ширещата се демотивация сред младото поколение за заетост в регулираните сегменти на икономиката; и още – в масовата злоупотреба с бъдещето на младежите, на които фирмите и държавните институции предлагат ниско платена работа, която не отговаря на тяхната квалификация;
  
• 
  вторичният трудов пазар не е и не може да бъде заместител на първичния;
  
• 
  третичният трудов пазар – в т.нар. неформална икономика, привлича немалко млади хора, част от тях още от студентската скамейка. Но заетостта в този сегмент създава нестандартна трудова култура и мотивация – за реализация, базирана на отклонения от правните норми и социалните стандарти, характерни за Европа и социалните държави.
  

В продължение на две десетилетия в България се наложи доктрината за изкуствено/централизирано поддържане на ниско равнище на заплатите – като предпоставка за финансова стабилност в условията на Валутен борд и като фактор за привличане на чуждестранни инвестиции. Потенциалът, заложен в тази концепция, вече се изчерпи; нейното запазване като крайъгълен камък на българската политика по доходите и публичните финанси оказва контрапродуктивно въздействие:

• 
  хроничното недофинансиране на висшето образование и науката. За България тази политика се превърна в идеологема, в стереотип при оценките и формиране на отношението на управляващите държавни органи към този сектор.
  
• 
  ниското заплащане демотивира младите специалисти, защото автоматично ги превръща в работещи бедни, със силно стеснени перспективи за израстване в служебната и подоходната йерархия;
  
• 
  хроничните финансови дефицити на висшите училища и научните организации задържаха повече от десетилетие заплатите на академичния състав на равнище, което излиза извън международните стандарти и конкурентни практики. Българските учени де факто са поставени в неравностойно положение спрямо европейските им колеги, което ги демотивира и превръща в нископлатени помощници при реализацията на перспективни международни проекти. Парадоксално е, че България се състезава със страни, които твърдо са заели последните места в европейските класации по заплащане на академичните кадри, т.е. участва в т.нар. надбягване към дъното.
  

Би трябвало да се направи категорична преоценка на философията за самоцелни икономии. Стратегията за развитие на висшето образование може да бъде успешно реализирана само ако е ресурсно осигурена. Целите, заложени в европейската Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж „Европа 2020” ще са неизпълними в България, ако и през следващия период се запази политиката на намаляване или задържане на едно ниво на бюджетите на висшите училища и изследователските звена.

11. 
    
    Каталог: pub
    pub -> Румен петров владимиров академична длъжност: професор Научно степен: доктор Образование
    pub -> Съдържание
    pub -> Съдържание уводни думи
    pub -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
    pub -> Азбучен списък на преподавателите
    
    
    
    Изтегляне 0.9 Mb.
    
    Сподели с приятели: