Максималното сътрудничество означава минимални разходи



Дата17.04.2017
Размер45.45 Kb.
Максималното сътрудничество означава минимални разходи

Съществуват две големи предимства на политиката за контрол на замърсяването, която разчита на прехвърлими разрешения за замърсяване. Първо, фирмите могат да намаляват замърсяването по всеки начин, който изберат, който ще бъде най-евтиният възможен начин. Второ, фирмите ще координират намаляването една с друга, така че целта за намаляването се постига максимално ефективно. В статията си през последния месец аз обясних как това координиране предизвиква фирмите да приспособяват замърсяването си така че се създава възможно най-голяма стойност с позволеното замърсяване. Сега аз подчертавам другата страна на същия медал за ефективността – намаляването на замърсяването до позволеното ниво при минимални разходи, или при минимална жертва на ценност.


С позволенията за замърсяване всяка фирма (или всеки замърсител) може законно да се освободи от определено количество от дадено вещество само ако притежава необходимото разрешение. Докато редуцирането на пределните разходи за фирмата е по-малко от пазарната цена на позволението, тя ще намали замърсяването, вместо да купува необходимите позволения. Тъй като замърсителят е редуциран, обаче, пределният разход от редуцирането нараства и в някоя точка ще стане равен на цената на позволението.


Редуцирането на замърсяването с една единица под тази точка ще струва повече от купуването на позволение за още една единица да бъде изхвърлена в околната среда. Така фирмата ще намалява замърсяването, докато пределните разходи се изравнят с цената на позволението, с достатъчно закупени позволения за покриване на оставащото замърсяване.

По този начин пазарната цена на позволенията за замърсяване ще клони към пределните разходи за редуцирането. Ако цената е по-висока, фирмите ще направят повече, за да намалят замърсяването, така че те могат да продадат позволенията, като натискат цената надолу. Ако цената е по-ниска от пределните разходи за редуциране, фирмите ще купят повече позволения, така че те ще редуцират по-малко, като натиснат цената нагоре.

Тъй като фирмите трябва да плащат, за да замърсяват, те ще са внимателни за по-евтини начини да намалят отпадъците си. Когато успеят, те ще продават позволения, като предизвикат спадане на цените. Но някои фирми ще се изправят пред нарастващо търсене на продуктите си и те може би ще трябва да замърсяват повече, за да отговорят на това търсене, дори с по-добри техники за редуциране, което може да повиши пределните им разходи за контрол на замърсяването. Тези компании ще купуват позволения, като повишават цените им.


Фирмите комуникират и си сътрудничат чрез цените на позволенията за замърсяване. Фирмата, чиито пределни разходи за контрол нарастват предават тази информация чрез предлагане на по-висока цена за своите покупки. Другите фирми отговарят на тази информация като продадат няколко позволения. Те действат така, както ако биха казали: “Някоя друга фирма ни казва, че нейните пределни разходи за контрол на замърсяването са по-високи от нашите, така че ние ще редуцираме нашето замърсяване малко повече и тя ще редуцира нейните малко по-малко”.


Обратно, фирмата, която може да намали пределните си разходи, предава тази информация като оказва натиск надолу върху цената на позволението, като продава няколко позволения. Другите фирми, като купуват малко повече позволения, ще действат сякаш казват: “Някоя друга фирма ни казва, че нейните пределни разходи са по-ниски от нашите, така че с малко по-малко замърсяване ние можем да замърсим малко повече а все още да поддържаме замърсяването в позволения лимит”.


Тъй като цената на позволението е еднаква за всички фирми и се плаща от всеки за редуциране на замърсяването, докато пределните разходи се изравнят с тази цена, пределният разход за контрола е приблизително еднакъв за всички. Това “изравняване на маржа” означава, че всички възможности за намаляване на разходите чрез реалокация на редуцирането на замърсяването сред фирмите се експлоатира в процеса на взаимно приспособяване.




Доказателството

Аргументът за позволенията за замърсяване не ни съобщава какъв е размерът на предимството в разходите в сравнение с подхода на команди и контрол. Множество изследвания изчисляват действителните разходи от редуцирането на замърсяването за различни замърсители на въздуха и за различни места при сегашната политика EPA и после сравняват тези разходи с това колко същото намаление би струвало при подхода на позволения за замърсяване.


Всички тези изследвания показват, че подходът на позволенията е по-евтин от командите и контрола, обикновено дори много по-евтин. Например, редуцирането на определено замърсяване на въздуха в Сейнт Луис е шест пъти по-скъпо, отколкото е необходимо; редуцирането на серния диоксид във въздуха над четириъгълния район Юта, Ню Мексико, Колорадо и Аризона е 4.25 пъти по-скъпо, отколкото е необходимо; и редуцирането замърсяването с азотен диоксид над Чикаго е 14.4 пъти по-скъпо, отколкото е необходимоi. С контрола върху замърсяването, струващ десетки билиони долара годишно, възможното редуциране на разходите би спестило огромни суми пари, като се свърши повече за намаляване на замърсяването.


Също толкова важни са мотивацията и свободата, които цените на позволенията дават на всеки замърсяващ, да намали замърсяването по-евтино. В няколкото случая, когато е провеждам експеримент, цената на позволенията е обикновено далеч по-ниска от очакваната, защото замърсяващите намират начини да намалят замърсяването по-евтино от очакваното. Когато компанията “Power and Light” от Уисконсин започнала да търгува позволения за замърсяване със серен диоксид с “Duquesne Light” от Питсбърг като част от тест, очакваната продажна цена на позволенията е била от $600 до $700 на тон замърсител. Те се продаваха вместо това за около $150.ii




Редуциране на лошите данъци

Ако правителството започне да продава позволения за замърсяване, то ще набере много пари: десетки билиони долари или повече. Това не е необходимо желателно. Наистина, ако правителството има повече пари, то може да направи повече добри неща. Проблемът е (1) правителството често харчи пари за неща, които по-скоро унищожават богатството, отколкото да го създават (например, налагането на ограничения върху търговията, прилагане на глупави регулации, контрол върху цените и субсидиране на непроизводителни дейности) и (2) дори парите да се похарчат, за да се създаде стойност, тя излиза от частния сектор, където те вероятно биха произвели повече стойност.

Но ще има нетна печалба, ако правителството използва приходите от позволенията за намаляване на данъците със същата сума. Повечето правителствени приходи идват от облагане на желани дейности като работа, спестяване и потребление. Това е причината за свръхданъчното бреме от облагането, което обясних в статията си от март 2000. Намаляването на тези приходи чрез заместващи приходи от данъци (продажба на позволения) върху нежелани дейности като замърсяването, би намалило свръхданъчното бреме без да намали правителствените приходи. Опасността тук е очевидна: правителството ще се възползва от приходите от продажба на позволения без да намали останалите данъци.


i

Тези и подобни изследвания са обобщени в Tom Tietenberg, Environmental Economics and Policy, 3rd ed. (Boston: Addison Wesley, 2001), pp. 270–73.



ii Gregg Easterbrook, A Moment on the Earth (New York: Viking Penguin Books, 1995), pp. 177–78.



База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница