Маларията е една от най-разпространените заразни болести, известна още от дълбока древност. Тя е най-значимата тропическа болест, причиняваща висока смъртност

Маларията е една от най-разпространените заразни болести, известна още от дълбока древност. Тя е най-значимата тропическа болест, причиняваща висока смъртност. През периода 1855-1923 година е регистрирана най-голямата пандемия от малария. Названието на заболяването произтича от италианската дума „mal,aria”, която означава „лош въздух”, тъй като в Италия смятали, че причината за смъртта на хората от това заболяване е „лошият въздух”. Причинителят на маларията /Plasmodium malariae/ е открит през 1880 година от френския военен хирург А.Laveran.

През последните 50 години на миналия век, в редица страни по света, резпространението на маларията е ограничено или напълно ликвидирано, но напоследък се наблюдава влошаване на маларийната обстановка.

По данни на СЗО, маларията представлява сериозен здравен проблем за повече от 100 страни в света, половината, от които са в Африка и с население около 2,4 милиарда души /това представлява 40% от населението на земята/. Всяка година се регистрират по 300-500 млн. клинични случаи на малария, като над 90% от тях са в Африка, в районите, разположени на юг от Сахара. Ежегодно маларията е причина за смъртта на 1,1-2,7 млн. души, от които около 1 млн. са деца на възраст до 5 години /25% от общата детска смъртност в Африка/.

С цел ограничаване разпространението на маларията, СЗО разработва Глобална маларийна програма, съгласно която до 2015 година маларията в ендемичните страни на Европейския регион следва да бъде елиминирана, както и да не се допусне възстановяването на местното й предаване в страните, в които е ликвидирана.

През 1965 година България е призната от СЗО за страна с ликвидирана малария, но поради широките връзки със страните от тропическите и субтропическите региони, ежегодно в нашата странна се регистрират случаи на малария, като след ликвидацията /1966-2012/ техният брой достига 2971. От внесена тропическа малария са починали 17 души. През изминалата 2013 година в страната са регистрирани 8 случая на внесена малария.

Предаването на инфекцията става по кръвен път при:

• 
  ухапване от заразен комар /род Анофелес/;
  
• 
  по време на бременностт или през време на родовия акт;
  
• 
  при преливане на кръв от болен човек или паразитоносител;
  
• 
  чрез спринцовки и игли, замърсени с кръв с паразити – най-често при наркомани;
  
• 
  при трансплантация на органи /костен мозък/.
  

В България потенциалният малариен сезон е от месец април до месец октомври.

• 
  спрямо източника на зараза – ранна диагностика и лечение на болните и заразоносителите и диспансерно наблюдение;
  
• 
  спрямо преносителите: борба с ларвите /ларвицидна обработка и заселяване на водоемите с рибката гамбузия/, хиромелиоративни мероприятия за пресушаване и отводняване на блатата и застойните водоеми, унищожаване на комарите и др.;
  
• 
  индивидуална профилактика – предпазване от ухапване от комари /използване на репеленти, инсектициден спрей; замрежване на прозорци и врати и др./; провеждане на химиопрофилактика с лекарствени препарати.