МАЛАРИЯ
Маларията е една от най-разпространените заразни болести, известна още от дълбока древност. Тя е най-значимата тропическа болест, причиняваща висока смъртност. През периода 1855-1923 година е регистрирана най-голямата пандемия от малария. Названието на заболяването произтича от италианската дума „mal,aria”, която означава „лош въздух”, тъй като в Италия смятали, че причината за смъртта на хората от това заболяване е „лошият въздух”. Причинителят на маларията /Plasmodium malariae/ е открит през 1880 година от френския военен хирург А.Laveran.
През последните 50 години на миналия век, в редица страни по света, резпространението на маларията е ограничено или напълно ликвидирано, но напоследък се наблюдава влошаване на маларийната обстановка.
По данни на СЗО, маларията представлява сериозен здравен проблем за повече от 100 страни в света, половината, от които са в Африка и с население около 2,4 милиарда души /това представлява 40% от населението на земята/. Всяка година се регистрират по 300-500 млн. клинични случаи на малария, като над 90% от тях са в Африка, в районите, разположени на юг от Сахара. Ежегодно маларията е причина за смъртта на 1,1-2,7 млн. души, от които около 1 млн. са деца на възраст до 5 години /25% от общата детска смъртност в Африка/.
С цел ограничаване разпространението на маларията, СЗО разработва Глобална маларийна програма, съгласно която до 2015 година маларията в ендемичните страни на Европейския регион следва да бъде елиминирана, както и да не се допусне възстановяването на местното й предаване в страните, в които е ликвидирана.
През 1965 година България е призната от СЗО за страна с ликвидирана малария, но поради широките връзки със страните от тропическите и субтропическите региони, ежегодно в нашата странна се регистрират случаи на малария, като след ликвидацията /1966-2012/ техният брой достига 2971. От внесена тропическа малария са починали 17 души. През изминалата 2013 година в страната са регистрирани 8 случая на внесена малария.
Маларията е паразитно заболяване, което се причинява от 4 вида маларийни плазмодии. Източник на заразата са болните хора и паразитоносителите. Възприемчивостта към маларията е всеобща. Траен имунитет след преболедуване не се създава. Ваксина все още няма.
Характерни за маларията болестни прояви са пристъпите от треска – чувство на студ, придружено с вдигане на висока температура, последвано от силно изпотяване. Тези пристъпи на трескавост се повтарят през определени интервали от време, в зависимост от вида на маларийния плазмодий – всеки ден или през един или два дни. В началото на болестта, след преминаване на пристъпа и до настъпването на следващия, болният се чувства добре. Но много скоро общото състояние се влошава, съзнанието е объркано, черният дроб и далакът се увеличават. Едно от най-тежките усложнения, водещи до смърт, е маларийната кома, проявена с пълна загуба на съзнанието, поради поразяването на централната нервна система.
Предаването на инфекцията става по кръвен път при:
-
ухапване от заразен комар /род Анофелес/;
-
по време на бременностт или през време на родовия акт;
-
при преливане на кръв от болен човек или паразитоносител;
-
чрез спринцовки и игли, замърсени с кръв с паразити – най-често при наркомани;
-
при трансплантация на органи /костен мозък/.
В тропическите страни предаването на маларията се извършва целогодишно /стабилна малария/, а в останалите райони – само в топлите сезони на годината /нестабилна малария/.
В България потенциалният малариен сезон е от месец април до месец октомври.
Профилактика на маларията включва следните мерки:
-
спрямо източника на зараза – ранна диагностика и лечение на болните и заразоносителите и диспансерно наблюдение;
-
спрямо преносителите: борба с ларвите /ларвицидна обработка и заселяване на водоемите с рибката гамбузия/, хиромелиоративни мероприятия за пресушаване и отводняване на блатата и застойните водоеми, унищожаване на комарите и др.;
-
индивидуална профилактика – предпазване от ухапване от комари /използване на репеленти, инсектициден спрей; замрежване на прозорци и врати и др./; провеждане на химиопрофилактика с лекарствени препарати.
Ако пътувате в чужбина – посетете личния си лекар или паразитолог, за да получите указания за предпазване от малария; набавете и вземете със себе си препоръчаните препарати за химиопрофилактика и за лична доза при спешни случаи.
При завръщане от чужбина отново посетете личния си лекар и го уведомете, че сте се завърнали от тропическа страна; при всяко температурно състояние в период от три години след завръщането Ви незабавно потърсете медицинска помощ.
Сподели с приятели: |