Маларията и днес продължава да бъде една от масовите ендемични болести в тропическите страни

Маларията и днес продължава да бъде една от масовите ендемични болести в тропическите страни. В това отношение, за много страни от Азия, Африка и Латинска Америка маларията е не само здравно-социален проблем, но оказва неблагоприятно влияние върху икономическото развитие в тях. Страните в умерения и субтропичен климатични пояси / в които се намира и нашата страна/ имат благоприятни климато-фаунистични условия за развитие на маларийния плазмодий при наличие на анофелийни комари и температурни покачвания от пролетта до есента. От друга страна, съвременните международни отношения доведоха до разширяване на взаимните връзки с тези страни и до интензивен внос на малария у нас. Проблемите оттук-нататък идват от ограничената информация за българските и чужди граждани, които се завръщат от тропическите страни и подценената опасност от местно разпространение на малария у нас. Като пример за занижен контрол е местният автохтонен случаи в Благоевградския край през периода 1995 – 1996 год. с 18 заболели българи, а трябва да се отбележи, че маларията в България е ликвидирана от 1965 год. През периода 1966-2009 год. общият брой внесени случаи на малария е 2942, а починалите са 17. През 2009 год. са регистрирани 8 случаи , а са починали 2. През 2010 год. са регистрирани нови 5 случая.

Епидемиологичните проблеми идват от това,че у нас съществува потенциална ендемичност за малария в по-голямата си част, тоест, наличие на анофелийни комари; обширни постоянни биотопи, като поречията на реките Тунджа, Марица; летни температури, благоприятни за оптимално развитие на маларийните плазмодии в тези комари, граничещите територии на страната ни с РТурция и така наречената тропикализация в последните години.

Ликвидирането на маларията в нашата страна през миналия век показва здравните възможности и добрата здравна организация, която съществуваше, по отношение на двата основни фактора-заминаващи и пристигащи лица за и от тропическите страни. Защото, по отношение на преносителя-анофелийните комари и климатичните условия, които са постоянно действуващи, са без особени промени в годините. Но, внасянето на малария е нерегулируем процес, който зависи от ендемичния район и рисковите контингенти. Прогнозата показва,че вносът на болни и носители на малария ще се увеличава. Ето защо, усилията на цялата здравна мрежа трябва да се насочат към усъвършенствуване на противоепидемичните мероприятия, по отношение на тези хора,а именно:

1.Пристигащите лица от тропически страни-българи и чужденци трябва да се насочат към своите лични лекари за регистрация и изследване в РЗИ, още в първите дни на своето пристигане.

2.При повишена температура задължително да съобщават, че са били в дадена страна, където има ендемична малария и да бъдат изследвани за малария.

3.Всички лица, посещавали такива страни, се вземат на диспансерен учет и се изследват за малария при всеки температурен случай до 3 год. от своето завръщане.

4.Всеки болен или носител се лекува в болнично заведение.

5.Желателно е заминаващите за тропически страни да се снабдят с лекарствени средства за целия престой там и с външни репеленти за предпазване от ухапвания от комари.

Ямболският район е потенциално ендемичен за малария и е важно да се вземат всички предохранителни мерки за недопускане внос и местно разпространение на малария. Благоприятните външни температури, от пролетта до късна есен, поречието на р.Тунджа, язовирите и други временни биотопи създават добри условия за развитие на комари от род Анофелес, в който най-добре се адаптира маларийният плазмодий. Не на последно място по значение е и граничещата с РТурция наша територия.