Man еx Machina (Кибер лекция)

(Кибер лекция)

Самоизграждане и саморазрушаване във фантазното пространство на технологичното
(Полумрак. В средата на сцената е разположен киборга-протагонист. Непосредствено зад него едва виждаме метална стена с монтирани на нея три TV монитора, работещи без сигнал, но затъмнени.)



Началото на представлението поставя величествена музика.

Чува се глас:

В началото беше....

В началото беше Идеята.

Идеята трябваше да придобие Форма.

Идеята получи ТЯЛО.
Липсата на сигнал в мониторите е заменен от космически кадри, впечатлението е като че са илюминатори на космически кораб. Музиката се заменя от електронна мелодия като в компютърна игра. В централния монитор долита малък космически кораб и започва играта.

Електронна игра – НИВО 1 (Space war)



Всички електронните игри в следващите нива са подобие на показаната, преминаването на всяко ниво е доближаване до слънцето, като след успешното преминаване рязко се зумира до следващата по-близка планета, която се обитава от клошар. Той изрича всички мисли в началото на всяка глава.
„Киборгът е някакъв вид разглобено и наново сглобено, постмодерно колективно и лично Аз.“ (клошар)


(Появява се проекцията на лице в шлема, останалото пространдтво е в полумрак)

Аз съм кибернетичен организъм, творение на социалните реалии и фикции. Аз обозначавам фантазиите за хибридно, чудовищно, машинно, клонирано, дигитално, мрежово и трансчовешко тяло.

Модерната медицина също.

За разлика от чудовището на Франкенщайн не очаквам от своя създател да ме спаси, чрез повторно изграждане на Рая и да ми изфабрикува партньорка. Аз не бих разпознал райската градина, не съм направен от кал и няма да се върна в прахта. Не почитам богове и нямам семейство. Всъщност, главният проблем на киборгите е, че сме незаконното потомство на милитаризма и капитализма. Да се надяваме, че както обикновено става в тези случаи копелетата не са верни на своите корени.

Затова аз съм креативния медиум... онзи, който ще предизвика военните, политически и комерсиални интереси, от които всъщност е възникнал.
Електронна игра – НИВО 2


В играта на живота и еволюцията, седят трима играчи на масата: човек, природа и машина. Аз определено съм на страната на природата, но природата, подозирам е на страната на машината. (клошар)
Прекрачени граници
Три гранични линии са стъпкани: първата е тази между човек и животно. Последните убежища на човешката уникалност като език, социално поведение, физиология и ментални процеси, не ви отделят достатъчно убедително от останалите видове. Много хора и не изпитват нужда от това.

Вчера по телевизията една жена каза – животните се облагородиха, те станаха наши утешители...

Точно там, където разграничението между човек и животно е прекрачено, където човек не е изолиран, а е здраво свързан с другите същества се появява Киборгът.

Движенията за права на животните например - те не са само неосъзнати опровержения на човешката уникалност, те са ясен знак за свързване на пропастта между предчовешкия хаос на природата и културата на технологичното.

В крайна сметка културата даде права на природата и я кастрира загрижено.

Учените размиват границите между човек и животно, чрез съдаването на химери – хибридни същества, микстура от различни видове в едно тяло.

Биолозите наричат тези хибридни животни – химери, заради чудовището от гръцката митология с лъвска глава, тяло на коза и змийска опашка. Днес химерите са продукт от експерименти, в които човешки стволови клетки са добавени в развитието на животински ембриони.

В Шанхай докладват за първото успешно смесване между клетки от човек и заешки яйцеклетки.

В Минесота се родиха прасета с човешка кръв във вените.

В Невада живеят овце, чиито черен дроб и сърца са 80 % човешки.

В Калифорния двойка мишки са с мозък направен от човешки неврони.

В Монреал малка част от мозъка на пъдпъдък е трансплантиран в мозъка на кокошка в резултат на което кокошката проявява изключителни вокални способности, извивайки трели характерни за пъдпъдъка и с това доказва възможността цял комплекс от поведения да бъде пренесен между видовете.

В Правец 32 клетки от човешки ембрион живяха три дни в утробата на лабораторната си майка – мишката Сирена.

Новите генетични химери живеят не в студените лабораторни съдове, но вътре в телата на живи същества. Те съдействат за разкриване на най-дълбоките тайни на човешката биология и откриват нови пътища за лечение, участват в тестването на лекарства и трансплантацията на органи.

Основната цел на тяхното съществуване е съхраняването на човешкия живот.


Освен това химерите не са противоестествени. Много близнаци пазят поне няколко клетки от другия, с който са споделяли утробата. Повечето майки носят в кръвта си клетки от всяко от децата, което са родили. Има много хора, чиито дефектни сърца са заманени от такива на прасе или крава т.е. приемателят на трансплантирани органи също е химера.

Сигурен съм, че тук сред публиката седи и ме гледа някоя химера.

В началото машините не са били автономни, самоподвижни и интелигентни и са били много далеч от достигането на човешките фантазии. Способни са били единствено да имитират. Самата помисъл да представляват нещо друго е била параноична.

Днес машините са обезпокоително живи, докато човекът е станал застрашително неподвижен. Но мислейки какво друго може да постигне с тялото си, човек прекъсва проектираните върху него кодове и системи на означаване. Той отива още по-далеч като търси да употреби опити, които не са негови, да премине в други форми на живот, било то някакви архаични морфологии, свръхестествени същества, фикции, но също машини и автомати. Така създава един нов организъм, в който органичното и техническото взаимно си комуникират и регулират. Едновременно като модел и метафора, образ и идея.


Нека се разходим в „ничията земя” между граничните линии отделящи света на природата от света на машината, света на фактите от света на фикциите, физическото от нефизическото.


Да, третата като подвид на втората крайно неприцизна гранична линия е тази между физическото и нефизическото.

Фикцията е факт заради модерните машини, които в своята същност са микроелектронни: има ги навсякъде, но са невидими, миниатюризацията променя механизацията, повърхността за запис представлява силиконов чип, чието молекулярно издраскване предизвиква шумоленето на атома, последната ядрена партитура.

Нашите най-добри машини са направени от слънчева светлина, те са изкрящо светли и чисти, та нали не са нещо друго освен сигнали, електромагнитни вълни, отрязък от спектъра. Те са преносими и подвижни – резултат от огромни човешки усилия в Детройт и Сингапур. Хората не са така флуидни, а са материални и непрозрачни, докато ние киборгите сме квинтесенция.

Чудовище ли е киборга? Да чудовище съм, но способно да прояви вашите утайки на сънища, вкус към престъпления, еротични обсесии, дивачество, химери и утопично чувство за живота. И същевременно в мен вие провиждате възможност за влагане на целия наличен еволюционен капитал, спектакъл, който се пренася на сцената на човешкото тяло.

Историята деца, говори за Пигмалион, който създава или по-скоро изработва Галатея, за Дедал, който използва живак, за да даде глас на своите скулптури, за Хефес, който създава автомати за своята работилница, за Талос – изкуствения човек, направен от бронз, за автоматите реализирани въз основа на научните принципи познати в Древна Гърция от великия Херон от Александрия, за Пиндар на остров Родос, демонстрирал своите умения в машинното инженерство.

„Мечтата за създаване на изкуствен човешки живот се простира от древногръцкия мит за Пигмалион, през еврейската легенда за Голем от Прага, стигайки до Франкенщайн“, но историята на последните две гранични същества, можем да я наречем история на прекрачената граница. Франкенщайн и Голем са два от най-устойчивите образи на изфабрикуваният, изкуствен „почти-човек”. И при двамата има елементи от древните митове. Едновременно ни напомнят за виталността на съвременния дебат за природата на човека, за ограниченията му, но и потенциалът на човешката демиургична сила... за надеждите, страховете, безпокойството и технологиите. „Франкенщайн” на Мери Шели е първия голям мит на техно-културната епоха. Митовете служат не само за описание и съобщаване, но легитимират, репродуцират и нормализират или обратно субвертират, опровергават, дестабилизират. Такива репрезентатори Дона Харуей нарича – културологични актьори. Те служат за критика на човешкостта: „това на което Франкенщайн ни учи, е че Франкенщайн машината, макар и нечовек, е въпреки всичко отражение на най-доброто и на най-лошото в човека”.

Дискомфортът на съвременния човек се дължи на постоянно увеличаващата се разлика между телесно и технологично, в степените им на рационално постигане. Дискомфортът лежи и върху факта, че сме непрестанно изправени лице в лице срещу едно слабо тяло, напомнящо за изгубените битки с природата и еволюцията, зависимо и крехко, неспособно да запази своята интимност и идентичност.

Subhuman е неговото име.

Представете си, че в този хаос пораждащ страх, неподтиснати страсти, примитивни желания и неприкрита вулгарност добавим още нещо, добавим кожа - тази на своето собствено тяло.

Кожата на онзи текст, който ходи, на онова забранено тяло, режисирано тяло, тяло-машина, онова органично тяло, убито тяло, фантазирано тяло, екстазно тяло, тяло-мембрана, или онова тяло между Ерос и Танатос, параноично тяло, електронно тяло, проектирано тяло, политическо тяло, обществено тяло, подобрено тяло, с други думи - нашето наследено тяло.

Наследеното тяло е левиатанско, свръхуголемено, свръхпотентно, необуздано. То е монструма, който ни съдържа, негови атоми сме самите ние, но в своята цялост той надхвърля сумата на участващите в него. Левиатан, Ехидна, Химера, Сфинксът, Немейският лъв, Лернейската хидра, Цербер, Талос, Голем, Франкенщайн и Аз, всички ние сме безнадеждни, обладани фигури, прокълнати в своята сложна, двусмислена природа, трескаво опитващи да се избавим от нея. Същевременно нашата чудовищност е толкова човешка, а вашата човешкост е толкова чудовищна.

Струва ми се, мога да опиша мястото, където... човешкостта се превръща в чудовищност, то е там където тялото се превръща в маса. Това място е вътре в тялото на Левиатана. Там където телата се докосват, търкат, опипват, галят, протягат, намушкват. Там където човешкото тяло е едно от множеството природни тела, за които е естествено състоянието на ентропия, на постоянен сблъсък, на война. Сблъсък между възможности и невъзможности, между тела: човешки, животински, въображаеми, меки, твърди, гладки, студени, желани, натрапени.

В обединеното тяло на човека и машината водят война естественото и изкуственото, природното и технологичното, биологичното и синтетичното. Едната половина е смазана от техниката, която я управлява. В световните войни, които човечеството води се вижда тази двойнственост.

Тя се изразява: в определянето на различни категории хора; в допускането, че една общност е по-висша от друга; в налагането на това разбиране със средствата на масовата смърт. Така имаме отново две тела – едното е еталон, надарено със свръхвъзможности и свръхправа Ubermensch, а другото е нещо, което не бива да съществува - Untermensch.

Отнетият живот обаче оставя следи. Мъртвото човешко тяло никога не е било толкова мъртво. Никога не е било толкова безсмислено, никога толкова милионно непотребно. Това тяло се е превърнало в абсолютната мъртва точка, без никаква друга възможност освен да бъде заровено със стотици други. Там, в този масов гроб, се ражда тялото на масата, на субстанцията лишена от протяжност.

Чудовищните проекти наложени от човешкия елит не са останали в миналото. Те маркират политиката и социалното инженерство на целия XX-ти век. И до днес.

Всичко стартира от самата човешка природа. В човека е заложена необходимостта да преодолее себе си, да излезе извън своите предели, да създаде по-висше същество от себе си. Човекът е нещо, което трябва да бъде превъзмогнато. В това е залегнал най-големият му страх, в осъзнаването на собствената му фрагментация, разпадане и смърт и същевременно най-голямото му желание: Всички мечти се завръщат отново към единствения останал инстинкт - да избягаш от очертанията на себе си.

Превъзмогването носи различни лица: евгеника, евтаназия, стерилизация, сегрегация, геноцид, генетика, биотехнология, контрол върху раждането, контрол върху смъртта, контрол върху поведението.

Аз, Киборгът мога да бъда организатор на самонасочващата се човешка еволюция, напомняща за дарвинизъм, но в този случай движейки се по пътя на волята. Досега никога не съм бил реална историческа фигура, а по скоро съществувах като есхатологично обещание в някакво бъдещо време, един върховен биологичен вид, постигнат чрез изкуствена селекция. А сега вече съм достатъчно креативен и могъщ, за да управлявам целия спектър от човешки потенциал, един художник-тиран, един кибер актьор, защото актьорското тяло е кибер тяло. То трябва да се трансформира със средства притежаващи по-големи възможности от обикновените човешки. То е опит за компенсиране на онова, което в даденото от природата не достига.

Изпълнителското тяло се сблъсква именно с невъзможното тяло, то не трябва да се поддава на времето, на пространството, на ограниченията на биологичната система.

Такова е изкуственото тяло. Перфектният образ е една повърхност, способна на постоянни трансформации. Възбудата е относно възможностите на изкуственото тяло, които се крият под неговата повърхност, защото там може да се скрие всяко, не само органично съдържание.

Зрението е усъвършенствано от телескопа и микроскопа, ориентацията от GPS навигатора, комуникацията от смартфона, човешкият мозък е разтоварил ненужната информация в компютъра, а щастието е поверил на подходящите медикаменти.

В момента разработвам нов проект. В него ще съм снабден със сензори, които ще отчитат наличието на ГМО и пестициди в доматите, понеже много ги обичам.

Протезирането е част от хирургията. То заменя липсваща част от тялото. Необходимо е да се разграничат два различни смисъла: Негативните протези подменят липсата, те функционират под знака на компенсацията. Позитивните протези добавят. Те съдържат една по-радикална версия на технологията, която предлага пре-формиране на тялото, правейки го по-мощно и по-способно, увлечена в патоса на утопичните си обсесии.

Парадоксално е. Човек едновременно се стреми да направи възможното невъзможно, а невъзможното възможно. От възможното, функциониращо като организъм тяло, се създава невъзможно, неорганично, фиктивно тяло, а от невъзможното, функциониращо като представа тяло, се създават образи от възможни телесности.

Феноменът на съвременното постмодерно тяло съчетава тези две политики. Ярките образи, които изникват се отнасят към функцията на човешкото тяло, редуцирано в контейнер, в мостра, в експонат за анализ на човешкия еволюционен и психологически потенциал. Сведено до чист материал, субективизиран до ралични оперативни и технически трансформации. Постмодерното тяло е видяно като нещо презряно, разрязано и трансформирано.

Този феномен изразява проблематичната чупливост на характера на идеален образ и как неговата обективизация може да се разглежда като форма на насилие. Всяка продукция на идеален образ е резултат от осакатяване.

Човешкото тяло, оголено и разрязано, се освобождава от сакралността си, то възхвалява преходното, динамизма, актуалността, диалектиката на тайната и скандала и удоволствието от ужаса. То преодолява фантастичните морални класификации, за да ги замести с един свят без тайни. Тела без органи, гола плът, епидермален чувал, творение от дубликати и клонинги, една обърната наопаки генетична легитимация и нейната уязвима потентност, разбита от комерсиалния, медиен и популярен натиск.
Електронна игра – НИВО 6
Пол, сексуалност и репродукция
Пол, сексуалност и репродукция са централни актьори във високотехнологично-митичните системи, те формират нашите представи за лични и социални възможности. (клошар)

Индустриалната продукция и консумация превръщат машината и продукта в проекция на човешкото същество и света на предметите. Натрапчивите идеи за странния (нечовешки) характер на автомата, манекена, восъчната фигура, куклата се превръщат в играчи в сюрреалистичния житейски репертоар. Двоичността на инструмент-машина и обект-продукт се репрезентира от автомата представен от мъжкия пол и манекена – от женския. Механично произведената фигура пародира капиталистическия обект със свои собствени амбиции. Историческото развитие на нейното превъплъщение създава нов призрачен двойник на човека – производствения, механизиран, индустриален продукт. Машината е в позиция да имитира органичните движения на човека, тялото е неин модел, машината е инструмент служещ на своя майстор. Ние наблюдаваме радикалното изместване на тази позиция, машината се превръща в модел, тялото е дисциплинирано според нейните спецификации. Човекът е уподобен на машина, тя доминира над него и той се превръща в неин инструмент и протеза. Преобръщането на позициите прави от модерната машина не само свръхестествен двойник, но и демоничен господар, мъртвият труд доминира над живия. Човешката виталност се трансформира в алиенирани форми, каквито са фигурите на автоматите-мъже и манекените-жени. Последните се явяват въплъщение на машината и продукта, и двете фигури подчертават свръхестествения ефект от механизацията и производството.

Тясната връзка между сексуалност и инструменталност се вижда в разбирането на тялото като своеобразна лична машинария за максимизиране на удоволствието и ползите. Тази социобиологична история зависи от хай тек погледа върху тялото като биотичен компонент или кибернетична комуникационна система.

Медикализиращите се технологии, патологии, симптоми, неврози, зарази, дегенерации снабдяват сексуалността с цяла нова мрежа от психо-физични зависимости.

(Предната част на фалоса излита и си спуска с малък парашут, бронята се затваря)

По отношение на репродукцията, струва ми се че киборгите имат повече общо с регенерацията. При саламандрите, регенерацията след травма, да речем загубата на някой крайник, включва повторен растеж и обновяване на структурата и функциите. Отново израснал крайникът може да е уродлив или уголемен.

Всички ние сме наранени, и то дълбоко. Необходима ни е регенерация, а не повторно раждане.


Електронна игра – НИВО 7
Заключение
Икар, киборга? (клошар)

Икар, киборга? (клошар)
Човечеството е отишло много по-далеч от възможното за човешката натура. Доста надалеч се беше запътил и митичния Икар. Чрез него достига първият пример за човека смесил своят поетичен идеал с тялото си като инструмент за постигането на този идеал. Икар заявява човешката непримиримост и съпротива срещу константността на своя образ – недостатъчен, за да го изрази, недостатъчен да го прояви, недостатъчен, за да постига. Пример как може да се постига това, което е извън пределите на съзнанието, познанието и опита. Той първи направи от мисълта си жест към невъзможното, първи смеси тялото си с конструкция, с предмет, с нечовешкото.

Смеси се с нечовешкото, за да постигне човешкото. Днес мислим за смъртта на слънцето, същото към което беше тръгнал Икар. Това поражда нечовешкостта в днешната Технокултура. Нечовешко е да се Upgradе-не човешкото тяло, за да може да пре-живее слънчевата смърт, да я пре-мине, да се съхрани и да запомни самó себе си, въпреки или след нея. Upgrade-вания Икар ни поведе към Слънцето, а Upgrade-вания Киборг мисли къде и как да ни заведе след смъртта на Слънцето.

Машината и организма са като кодирани текстове, чрез които се впускаме в играта на писане и четене на света. Аз като носител и на двете участвам в пренаписването на света по уникален начин. Когато се обръщам към себе си като пред огледало, се виждат два образа: Единият е все още твърде разумен, деградирал в нещо чисто механично и нарекъл тази деградация с името Прогрес; другият образ се втренчва в частите на тази механика, във фрагмента, в разкъсаното, в особеното, в инстинктите, склонностите, патологичната любов, и се нарича Самоосъзнаване.