Management of nursing care in patients with alcohol addiction

………………………………………………………………………………………………..………….............

Терминът алкохолизъм е въведен от шведския лекар Хус през 1852 година, но не е определен като точно понятие. В ежедневието той обхваща два феномена, които трябва да се разграничават – алкохолна злоупотреба и алкохолна зависимост. Алкохолизмът представлява макар един, но важен случай от комплексния феномен на пристрастяването и зависимостта.

От фигурата става ясно, че моделът свързан с възникване на зависимост е обусловен от три основни групи фактори:

• 
  Дрогиращи средства – в случая алкохол.
  
• 
  Консумиращ индивид с неговите телесни и психически качества, както и генетична предразположеност.
  
• 
  Социална среда, към която са включени междуличностни, социализиращи и професионални отношения, както и свързаните с тях традиции и религиозни норми.
  

• 
  външни фактори – модел на поведение на близките.
  
• 
  вътрешни фактори – възприятия и настроения.
  
• 
  фармакологично-психотропно въздействие – освобождаване от напрежението, еуфория или депресия.
  

• 
  Инстинктивно психологическо начало.
  
• 
  Смущение на “Аза”, на идентичността на възприятията.
  
• 
  Развитие на обидчивост и чувство за вина и компенсаторна представа за “грандиозния Аз”.
  
• 
  Смущения в обективните връзки – нетърпимост към разочарования, идеализация.
  

Проследявайки тези процеси е възможно да се повлияе върху процеса на зависимост, съобразявайки се с индивидуалните особености на пациента, с неговите личностни качества, както и неговите собствени нужди. Съгласието на пациента за лечение е първата стъпка на приобщаването му в този труден процес на промяна.

Основните принципи на лечението на алкохолната зависимост се определят от развитието на медицинската наука, от възможностите на здравната и здравно осигурителната система и от отношението на обществото към същността на заболяването.

Съвременното лечение изисква включването на Мултидисциплинарнарен клиничен екип (МДКЕ) при провеждане на лечението. Мултидисциплинарнарният клиничен екип се основава на професионализма на лекари-психиатри, медицински сестри, психолози, социални работници, трудотерапевти и културотерпевти, като се базира основно на екипната работа. Водещата роля е на лекаря – психиатър по отношение диагностиката и методите на лечение. Психиатричната медицинска сестра се явява координатор по отношение управлението на здравните грижи. Включването на медицинската сестра в Мултидисциплинарнарният клиничен екип допълва тази роля по отношение здравните грижи на пациенти със зависимост към алкохол. Взаимодействието в МДКЕ, наблюденията и разговорите между пациента и сестрата спомагат при дефинирането на проблемите и обсъждането на терапевтичните планове, а от там и планиране на промяната в поведението на пациентите.

Към общите принципи на лечение на зависимост към алкохол са създаване на доверие на болния, психотерепевтичен контакт и желание за лечение. Базови принципи са приемственост, последователност и непрекъснатост на медицинските грижи. Това особено касае здравните грижи и тук на преден план изниква ролята на медицинската сестра за изграждане на тези принципи.

Според редица автори лечението на зависимост към алкохол може да се осъществи амбулаторно и стационарно. Амбулаторното лечение се препоръчва при мотивирани пациенти за повишаване на тяхната ангажираност в лечебния процес. При стационарното лечение се наблюдават четири етапа.

При болните зависими от алкохол се развива преимуществено увреждане на определени органи и те често настъпват по-късно, отколкото обусловените от алкохола психосоциални проблеми. Алкохолното увреждане е приоритетно към редица заболявания. Това следва да се знае от медицинската сестра, участвуваща в процена на лечението и да се следи за тяхното съпътстващо появяване при пациентите. Такива съпътстващи заболявания са:

• 
  Черен дроб (алкохолна стеатоза, хепатит, цироза).
  
• 
  Горните храносмилателни пътища (рефлукс).
  
• 
  Панкреас (хроничен панкреатит).
  
• 
  Сърдечно-съдовата система (повишено RR, тахикардия).
  
• 
  Костите (остеопороза).
  
• 
  Хормоналната система (импотентност).
  
• 
  Нервната система (мозъчни промени, енцефалопатия на Вернике – Корсаков, алкохолна полиневропатия).
  

Преминаването на лечението през четирите етапа изисква сериозно планиране на дейността на медицинската сестра, като тя трябва да се съобрази с общото състояние на пациентите, да се отчете настъпилите увреждания вследствие на употребата на алкохол и настъпилите вече промени в личността. Правилното управление на сестринските грижи изисква изработване на сестринско досие, където да се регистрират всички дейности по отношение на болния – наблюдение, разговори, описание на състоянието на болния като абстиненция, конфликтност към близки, други пациенти, персонал, хранене, облекло, употреба на алкохол, вземане или отказ от лекарства и други състояния, които имат отношение към лечебния процес. Критичността на болните към състоянието им на зависимост е намалена и това изисква повече внимание от страна на сестринския персонал. Трите етапа на лечение изискват повишени сестрински грижи както по отношение на общото състояние, което много често е критично, така и по отношение на психосоматичната зависимост. За това мед. сестра трябва да направи план на необходимите здравни грижи, които са винаги индивидуални по отношение на пациентите и оценка на извършеното. Оценката трябва да е фокусирана към целта на лечението и да изхожда от презумцията, че мед. сестра обсъжда проблемите с пациентите и по този начин ги прави съпричастни в процеса на лечение. Документирането и използване на съвремени информационни и информационно справочни системи не трябва в никакъв случай да се подценява в работата на медицинската сестра. Не трябва да се подценява и екипната работа в рамките на стационара. Те способстват за повишаване на ефективността на лечебния процес като цяло.

Ранното разпознаване на алкохолната зависимост, нейното премахване като тема табу и използването на съвременни методики за диагностика е ключов момент в промоцията на здравето. Известни са биологични и психологични тестове. Психологичните тестове са въпросници относно телесни и психосоциални симптоми. Известни са тестовете MALT и CAGE (най-кратък тест).

В заключение може да се посочи, че при пациенти зависими от алкохол се изисква последователен системен подход при провеждане на сестринските грижи. Това от своя страна налага задълбочена подготовка по разгледания проблем и активно включване на сестринския персонал в профилактиката, лечението и рехабилитацията на пациенти с алкохолна зависимост.

Литература:

1. Грънчарова Г. Управление на здравните грижи. Издателски център, Плевен, 2005.