WS1 ОСНОВНИ ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ ЗА ПОЛИТИКИ

WS1 ОСНОВНИ ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ ЗА ПОЛИТИКИ

• 
  Както литературният преглед показа, икономическата независимост може да има важна роля в решението за излизане от насилствени взаимоотношения, особено в случаите на насилие в партньорската двойка .
  

Според Конвенцията на Съвета на Европа: „Задължение на страните е да разгледат изцяло насилието във всичките му форми и да предприемат мерки за превенция на насилието над жени, защита на жертвите и преследване на извършителите. Ако не направят това, то ще бъде тяхна отговорност“. Конвенцията не оставя никакво съмнение: не може да има истинско равенство между жените и мъжете, ако жените търпят сексуално насилие в голям мащаб и държавните агенции и институции си затварят очите. Освен това, конвенцията призовава страните да вземат мерки за овластяването и икономическата независимост на жените, преживели насилие.

Това е особено вярно за жените, изпитващи насилие в партньорската двойка . Според Агенцията на ЕС за основните права (FRA) насилието над жени е широко разпространено в Европа и мащаба на насилието в партньорската двойка е тревожен. През 2014 г. FRA докладва⁵², че 22% от жените са претърпели физическо и/или сексуално насилие във връзка с мъж. Въз основа на същия доклад, практиката показва, че жените често остават в такива отношения, поради тяхната финансова зависимост и тази на децата им.

• 
  Следователно, съществено важно е да се проучат въпросите, свързани с икономическата независимост като възможен изход от насилствени среди.
  

Според основната социално-икономическа литература, икономическа независимост се отнася до състояние, при което жените и мъжете имат собствен достъп до пълния набор от икономически възможности и ресурси - включително заетост, услуги, както и достатъчно разполагаем доход. В общи линии, заетостта се признава като основният начин да бъдеш икономически независим и да се избегне бедността. Това е още по-вярно в случая на икономическата независимост на жените, която по тази причина е строго свързана с признаването и валоризацията на женския труд. Това означава по-специално, че качеството на заетостта и условията на заетост са от особено значение.

За съжаление, жените, жертви на насилие в партньорската двойка обикновено са жертви на специфична форма или на комбинация от насилствено поведение. Насилникът може да използва набор от тактики⁵³, за да подкопае икономическата независимост на настоящ или бивш интимен партньор.

• 
  извънредните програми за икономическо овластяване и стратегии за икономическа защита представляват усилия, за да се помогне на жертвите да получат или възстановят своята финансова основа по време и след злоупотреба. В същото време, други услуги за подкрепа, като например тези, насочени към разширяване на уменията чрез обучение и образование, или тези, които увеличават възможностите за влизане/завръщане на пазара на труда, са от решаващо значение, за да се създадат условия за постигане на икономическа независимост за подкрепа на евентуалния изход от насилствени среди.
  

Общо казано действията за превенция и защита са разделени в три категории: първични (насочени предимно към действия за повишаване на информираността); вторични (насочени предимно към незабавен отговор на пострадалите) и третични (насочени предимно към средните и дългосрочни отговори на пострадалите).

Докато обикновено първичните и вторичните действия за превенция и защита (дори и с големи трудности заради малкото средства, дадени на тези проблеми от повечето нации) се обхващат от националните институции (чрез, например, национални разяснителни кампании), неправителствените организации и центровете за борба с насилието, третичната превенция е по-малко обхваната и, най-вече по-малко концептуализирана.

Подкрепата/услугите за икономическо овластяване попадат в третичната превенция, обаче, няма универсално определение за икономическа подкрепа за жени, преживели насилие, и, обикновено, този вид подкрепа/услуга не се потвърждава сама по себе си, а когато е предвидена, обикновено се интегрира в други категории услуги, които също имат за цел да се справят с по-сложни и дългосрочни потребности на пострадалите и техните семейства. Те обхващат различни области: социални, трудова заетост, финансови, правни, грижи за децата и жилища. Всички те могат значително да допринесат за овластяване (пряко и / или косвено) на жените. Тези подкрепи могат да включват: обучение за умения за работа и професионално ориентиране; обучение за финансови умения; подкрепа за достъп до по-дългосрочни жилища; програми за заетост (вече приложени „добри практики“ могат да бъдат от помощ за предоставяне на полезни елементи за това как да се справят с тези аспекти и предоставяне на специфични услуги за подкрепа, насочени към пряка и/или косвена подкрепа за жените, преживели насилие).

• 
  Като конкретна част от WS1 на проекта НИЕ МОЖЕМ! - Сравнителен научен анализ, две специфични дейности (1.3 и 1.4) са фокусирани върху разработването на въпросник и набор от общи инструменти (база данни и насоки) за събиране на специални данни, съответстващи на икономическата независимост на жените по време на срока на проекта. Въпреки факта, че данните събрани по време на проекта НИЕ МОЖЕМ, не се събират от представителна извадка от жени, те предоставят уникален набор от данни и информация, които рядко са предназначени за центрове за борба с насилието и са публично достъпни. По този начин, данните могат да предоставят важни и уникални прозрения за връзките между насилието от интимен партньор и икономическата независимост - област, която е била неизследвана и в процес на изследване, както и получават малко внимание при определянето на политиките за насилието над жени.
  

Данните потвърждават, че насилието над жени (и по-специално насилие в партньорската двойка) не прави разлики по отношение на състоянието на заетостта, образователни нива и други основни социално-икономически характеристики. Всъщност, данните потвърждавам че насилието над жени пресича социално-икономическия и образователен статус. Много жени в нашата извадка имат средно и средно специално образование, а делът на жените с висше образование също е относително висок. Жените, които са заети също представляват 40%, а в по-голямата част от случаите това е постоянна пълна заетост във високо квалифицирани или полуквалифицирани професии без физически труд..

Въпреки това, дизайнът на индекса на икономическа независимост, показва, че по-голямата част от изследваните под грижите на центровете за борба с насилието не са икономически независими.

Когато се разглежда вида на претърпяното насилие в корелация с нивото на икономическа независимост, се наблюдава следното:

• 
  Жените с ниско ниво на икономическа независимост са по-склонни да изпитват икономическо насилие (56,5% в сравнение с 44,2%), сексуално насилие (20,6% в сравнение с 11,6%) и психически тормоз (97,6% в сравнение с 93,7%). Освен това, извършителите е по-вероятно да бъдат настоящ съпруг/партньор или други лица в сравнение с жените с по-висока степен на икономическа независимост. Тази група също показва по-висок дял на жени, изпитващи насилие за повече от 5 години (51,1%, в сравнение с 46,2%).
  
• 
  Жените с по-висока степен на икономическа независимост е по-малко вероятно от другата група да изпитват физически тормоз (81,1% в сравнение с 78%). Освен това, извършителите е по-вероятно да са бивш съпруг/партньор (53,7% в сравнение с 47,4%). Важно е също, че жените в тази група изпитат насилие за по-кратък период от време в сравнение с жените с по-ниско ниво на икономическа независимост (53,8% заявяват по-малко от 5 години на злоупотреба).
  

• 
  По-вероятно е да бъдат по-възрастни и от страни извън ЕС
  
• 
  По-вероятно е да имат деца на издръжка
  
• 
  По-вероятно е да живеят със своя партньор / съпруг и деца на издръжка
  
• 
  Те са с основно и по-ниско средно образование или висше образование
  

• 
  По-малко вероятно е да са заети.
  

• 
  Психологическа подкрепа (75,6% в сравнение с 63,6%)
  
• 
  Правна помощ (55,5% в сравнение с 41,9%)
  
• 
  Ориентация за работа и обучение, за да си намерят работа и да могат да се издържат (43,7% в сравнение с 31,3%)
  
• 
  Услуги за грижи (като се има предвид по-високия дял на жените с деца на издръжка под 13 години) - (11,4% в сравнение с 3,2%)
  
• 
  Достъп до социални помощи и пряка финансова подкрепа (12,6% в сравнение с 10,6%).
  

• 
  Както е акцентирано в отговорите на насилието над жени, към днешна дата, най-вече за първична и вторична превенция, съществува необходимост от по-нататъшно концептуализиране и разследване на това, до което третичната превенция може да доведе и как могат да бъдат доразвити.
  

• 
  Европейските и националните институции да подкрепят конкретни изследвания за третична превенция и за това как да се следват жени, претърпели насилие и след излизането им от насилствени среди, като се проучат нови и различни средносрочни и дългосрочни отговори на потърпевшите.
  
• 
  Европейските и националните институции да предоставят адекватни финансови потоци, свързани с превенция на насилието над жени, особено за третичното ниво на превенция.
  

• 
  Налице е необходимост от допълнително разбиране как услугите и подкрепата, предоставяни от центрове за борба с насилието могат пряко и / или косвено да допринесат за икономическото овластяване на преживелите насилие.
  

• 
  Европейските институции да предоставят насоки и мерки за икономическа независимост и овластяване на жените, преживели насилие.
  
• 
  Европейските институции и националните институции да дадат определение на икономическа подкрепа и икономическо овластяване на жените, преживели насилие, в тясно сътрудничество със служби за подкрепа, включително центрове за борба с насилието.
  
• 
  Центровете за борба с насилието да увеличат действията за защита в сътрудничество със социалните, частни и държавни служби за подкрепа (особено тези, които работят в областта на заетостта и жилищното настаняване).
  
• 
  Центровете за борба с насилието да увеличат броя на протоколите за действие и сътрудничество с различни институции и / или професионални сектори.
  

• 
  Налице е необходимост да се подчертае важността на събирането на данни за жени под грижите на центрове за борба с насилието и по-специално на онези аспекти, които могат да хвърлят светлина върху връзката между икономическата уязвимост и риска от насилие.
  

• 
  Европейските и националните институции допълнително да отразяват въпросите за поверителност.
  
• 
  Центрове за борба с насилието да приемат структурирани системи за събиране на данни, като ключов инструмент, за да се даде възможност за оценка и на „това, което работи“ и „как работи“ по отношение на различните видове намеса.
  
• 
  Центровете за борба с насилието да приемат структурирани системи за събиране на данни за вътрешен мониторинг, както и за предоставяне на надеждни данни и информация за допълнителни действия за подкрепа и развитие на национално и европейско равнище.