Мануела Самек Лодовичи, irs настоящият доклад


ДОБРИ ПРАКТИКИ за овластяване на жените, които са претърпели НАСИЛИЕ В ПАРТНЬОРСКАТА ДВОЙКА



страница5/12
Дата23.10.2018
Размер2.93 Mb.
#93759
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12

ДОБРИ ПРАКТИКИ за овластяване на жените, които са претърпели НАСИЛИЕ В ПАРТНЬОРСКАТА ДВОЙКА



1.5ПОНЯТИЕТО ЗА добра практика и методологиите за НЕЙНОТО идентифициране




1.5.1Общата рамка

Описването на всяка намеса като „добра“ практика е за да се направи едно много силно твърдение, което предполага, че тя работи на всички места и за всички лица.


В много от коментарите липсва яснота относно предмета на „добрата практика“, т.е. набор от принципи, стратегия, подход или конкретен проект и дали се очаква препоръчаните подходи да се прилагат във всички условия или зависят от специфичните условия. Дали нещо е „добро“, „обещаващо“ или „ефективно“ зависи от стандартите, които се използват в оценката и от местните условия. Семейните форми, договореностите за живеене и препитанието, както и възможностите на държавата се различават във и между обществата. Така например, стратегии, базирани в общността, които изглеждат ефективни в страните на юг може да не работят толкова добре в страни на север, и по същия начин да се разчита на полицията и на системите за наказателно правосъдие за борба с насилието над жени на север може да бъде по-малко ефективно на юг.
Практиките се появяват в конкретни случаи и условия, често изграждащи се и поучавайки се от това, което е опитано преди. Трансферът на практики, адаптирането на интервенции към местните особености и налични ресурси, създаването и спазването на стандарти, основополагащите принципи на интервенции, както и постигането на планираните резултати, могат да бъдат примери за добри практики. Координацията и интеграцията на услуги, предоставяни от различни сектори и заинтересовани страни и преодоляването на всички форми на насилие над жени все по-често се разглеждат като добра практика.
Крайната цел на всяка практика в тази област е премахването на насилието или поне намаляване на разпространението на насилие. Тази основна цел трябва да бъде изразена в рамките на по-подробен набор от цели, които са в съответствие с общата рамка на първичната, вторичната и третичната превенция.
По думите на специалния докладчик на ООН за насилието над жени:
Насилието [над жени] трябва да се разглежда на няколко нива и в различни сектори на обществото едновременно, като се вземат указания от местните хора за това как може да се популяризират правата на жените в дадени условия. Чрез работата върху подобряването на данните и статистиката за насилието над жени, приемането на специален закон, който да гарантира еднаква закрила от закона и спазването на неговите разпоредби, правителствата могат да въведат градивните елементи на една система, която може да реагира по-ефективно на насилието, основано на пола. Разпределението на средствата, подкрепата за научни изследвания и документация за причините и последствията от насилието, основано на пола, програмите за обучение и превенция за подпомагане на усилията за увеличаване на отговорността на общността, достъпността до информация за правата на жените и създаването на партньорства между правителствата и неправителствените организации също са необходими важни стъпки.

(Доклад на специалния докладчик относно насилието над жени, Резюме, E/CN.4/2003/75, 6 януари 2003 г.).


Сътрудничеството и координацията между правителства, неправителствени организации и организации на гражданското общество, както и подход „насочен към жените“, също се считат за жизненоважни за създаването на ефективни практики в подхода на ООН към насилието над жени и домашното насилие. Едно по-задълбочено проучване на ООН (2006) цитира примери за добри практики, които да включват: коалиции между правителствени и неправителствени организации, които да черпят от опита и експертизата на най-активните и информирани партньори - женските групи и мрежи - при проектиране и изпълнение на програми; координацията и съвместната работа между правителствени сектори, като например съдебната система и здравеопазването, образованието и заетостта, е широко разглеждана като добра практика; формирането на стратегически коалиции и съюзи между групите, работещи по домашното насилие и тези, които работят по други въпроси, като например икономическото овластяване на жените и други аспекти на социалната справедливост. Добрите практики в разработването и прилагането на тези планове за действие включват консултации с женски групи и други организации на гражданското общество, ясни срокове и критерии, прозрачни механизми за мониторинг на изпълнението, ясни индикатори за въздействие и оценка, предсказуеми и адекватни източници на финансиране, както и интегрирането на мерки за преодоляване и превенция на насилието над жени в секторните програми.
Що се отнася до научните изследвания и проучвания на европейско равнище, малко от тях систематично се приближават до въпроса за това как да се изберат добри практики в областта на насилието, основано на пола. Един скорошен сборник бе публикуван от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (OSCE) през юни 2009 г. (Възстановяване на сигурността: Борба с насилието над жени в региона на OSCE. Сборник с добри практики). Тази брошура е била предшествана от проучване на CAHRV, проведено през 2006 г. въз основа на извършено проучване за оценка на национално равнище (CAHRV, 2006 г.) чрез Ръководство с добри практики за смекчаване на последиците от и премахване на насилието над жени, събрани през 2002 г. по време на испанското председателство, от Института за жените (испанското министерство на труда и социалните въпроси), и от Мадридския университет Комплутенсе. И накрая, казусни модели на добри практики са представени в ръководството на Европейското женско лоби Изграждане на обща европейска рамка за наблюдение на напредъка в борбата с насилието над жени. Предложения за политическа рамка и показатели в областта на бюджети, законодателство, правосъдие, предоставяне на услуги, обучение на професионалисти, гражданско общество, събиране на данни и превенция и казусни модели на добри практики, публикувано през 2001 г.
Проучването за оценка обаче е разработено повече в някои европейски държави-членки, отколкото в други - особено във Великобритания, Германия и Австрия - и там има налични изследвания, които подчертават редица показатели за добри практики в областта на домашното насилие, особено по отношение на услуги за подкрепа на жертвите. Заслужава си да се отбележат, между другото, проучванията, проведени от: Humphreys, Hague, Hester, Mullender, От добри намерения до добри практики, публикувано през 2001 г.; Grieger и др, От местните иновации до стандартите за добри практики: Проекти за намеса и тяхната работа, 2004 г.; и докладите на WAVE относно обучение, услуги за подкрепа на пострадали, многоведомствена работа и защита (cfr. уебсайта на WAVE http://www.wave-network.org). Накрая е важно да се спомене изследването на Лиз Кели за минималните стандарти за услугите за подкрепа на жертвите, което задълбочено разглежда както общите принципи, така и критериите за конкретна практика. Както е посочено от автора „... минималните стандарти са най-малкия общ знаменател или основни стандарти, към които всички държави и услуги трябва да се стремят да постигнат, добрата практика следва да обхваща минимални стандарти, но да преминава извън тях, с цел да се постигне максимален достъп, качество и положителни резултати“ ( Кели, 2008 г., стр. 10-11).

1.5.2Предложената методология


За съжаление съществуват неоспорими принципи или правила за идентифициране на добри или обещаващи практики в областта на домашното насилие (и по-специално насилие в партньорската двойка)44. Казано така, проектът ще приеме методологията на EIGE за добра практика като идеална референция. Както е посочено в Плана за действие за добри практики в областта на равенството между половете и равнопоставеността на половете на EIGE, понятието за „добра практика“ има за цел да определи „подходящи примери, подходи и опит в държави-членки на Европейския, полезни за подпомагане на практическото изпълнение на политиките и директивите за равенство между половете“. Добрите практики са практики, които не само „работят добре“ по отношение на действия, методи и стратегии, но също така допринасят за изпълнението на равнопоставеността на половете. Те документират трансформационния аспект на равнопоставеността на половете - въздействието, което има интегрирането на равенството между половете - по отношение на промени в цели, стратегии, действия и резултати, като по този начин се създават устойчиви цели с дълготраен ефект от гледна точка на равнопоставеността на половете.
Понятието „добра практика“ се отнася за:
всеки опит/инициатива, показваща техники, методи или подходи, които функционират по даден начин и създават ефекти и резултати, съгласувани с определението за равнопоставеност на половете, които се считат за особено ефективни при постигането на равнопоставеност на половете като трансформираща стратегия, и, следователно, заслужават да се разпространяват и предлагат на други организационни условия
Планът за действие за добри практики в областта на равенството между половете и равнопоставеността на половете на EIGE също прави разлика между практики „с потенциал“ и „добри практики“. Практиките с потенциал (също посочени като „обещаващи практики“), са практики, които (1) работят добре (практика, която е завършена или най-малкото показва значително постижение, дължащо се на самата практика); (2) могат да се прилагат на други места; (3) са добри за да се научи как да се мисли и действа по подходящ начин. Отвъд практиките с потенциал са практиките, които (4) са вградени в рамките на по-широка стратегия за равенство; и които (5) показват ефективно постижение от гледна точка на напредъка на равенството между половете и/или намаляване на неравенството между половете.
Осъществяването на връзката от „обещаващи“ до „добри“ практики изисква задълбочен анализ на условията на практиката. Качествените критерии, които трябва да се вземат предвид за анализ на условията са: устойчивост, въздействие, ефективност, ефикасност и уместност, критерии за оценка,45 използвани от Европейската комисия.
От тук, предложената методология за проекта НИЕ МОЖЕМ! започва от общото мнение, че оценяването на една практика се позовава на вътрешни и външни елементи на знания:
Вътрешни знания: документация за самата практика, особено анализа, който вече е насочен към идентифициране и описване на основните характеристики на тази практика; например, ние се нуждаем от резултатите от мониторинга за оценка на нивото на изпълнение.

Външни знания: анализ на условията за идентифициране на външните условия, на които практиката скрито или явно разчита; имаме нужда от изследвания за оценка, например за да се направи оценка на въздействието върху бенефициентите и целевите групи.


Така ценните и успешни практики, често не могат да бъдат оценени, поради липсата на налична документация.
Всъщност, както се посочва в задълбоченото изследване на ООН за всички форми на насилие над жени, това, което определя „добрата практика“, зависи както от стандартите, които се използват при оценката, така и от местните условия:
Предизвикателството е да се идентифицират полезни обобщения за интервенции и промени, без да се подценява значението на специфичните условия и без да се свежда до минимум отговорността на държавата за справяне с насилието над жените, въпреки ограниченията [...] това, което работи добре се влияе от формата на държавата, нейния ангажимент към равенството на жените, отношенията ѝ с гражданските организации и гражданското общество и средствата, от които трябва да се възползва46
Най-общо казано, разбирането на местните условия е от решаващо значение за разбирането и оценката на това, което работи най-добре и начинът по който работи.
В рамките на тези общи предположения, следните са три допълнителни специфични критерии, които трябва да се вземат предвид при определяне на добри практики, засягащи икономическото овластяване на жертвите на насилие в партньорската двойка :


  1. Подход, ориентиран към жените/жертвата

Потребностите на жените жертви, овластяването, автономността и самоопределянето следва да са в основата на всяка практика, насочена към икономическото овластяване. На жените следва да се осигури благоприятна среда, която се отнася към тях с достойнство, уважение и чувствителност и им помага да си възвърнат контрола над живота си, която да им помогне при намирането на работа, за да имат свои собствените пари и да могат да живеят прилично.




  1. Многоведомствен подход

Координацията и интеграцията на няколко организации/институции, занимаващи се с насилие в партньорската двойка и управлението на услуги и/или интервенции е от съществено значение за увеличаване на възможността за овластяване на жените, жертви на насилие в партньорската двойка .




  1. Многостранен подход

Като се имат предвид многостранните характеристики на явлението насилие над жени (и по-специално на насилие в партньорската двойка, както и няколко измерения по отношение на икономическата независимост (заетост, образование, социални мрежи, доходи, жилища и т.н.), от съществено значение е практиките, насочени към справяне с тези проблеми да включват многостранен подход, разглеждащ явлението от различни гледни точки, и опитващ се да осигури няколко и различни отговори.


Следващата таблица обобщава методологията, която следваме в проекта НИЕ МОЖЕМ! Критериите трябва да се разглеждат като обща рамка за склонни да бъдат и не е необходимо всички да бъдат изпълнени.


ОБЩИ КРИТЕРИИ (адаптирани от методологията EIGE)

(1) работят добре: практиката е завършена или най-малкото показва значително постижение, дължащо се на самата практика;

(2) може да се повтори другаде: практиката представя специфично полезно обобщение, което може да се адаптира в различни местни условия;

(3) добри са, за да се научи как да се мисли и действа по подходящ начин: практиките могат да бъдат вдъхновение за проектирането на инструментариума на НИЕ МОЖЕМ!

(4)са вградени в рамките на по-широка стратегия за равенство между половете: в проекта НИЕ МОЖЕМ! практиките разглеждат насилието от интимен партньор като специфична форма на насилие, основано на пола;

(5) показват ефективни постижение от гледна точка на напредъка на равенството между половете и/или намаляване на неравенството между половете: практиките могат да предоставят важни постижения, свързани с третична превенция.

КОНКРЕТНИ КРИТЕРИИ ЗА ПРОЕКТА НИЕ МОЖЕМ! ПО ОТНОШЕНИЕ НА УСЛУГИТЕ ЗА ПОДКРЕПА ЗА ИКОНОМИЧЕСКО ОВЛАСТЯВАНЕ

(6) Подход, ориентирам към жените/жертвите: Потребностите на жените жертви, овластяването, автономността и самоопределянето следва да са в основата на всяка практика, насочена към икономическото овластяване.

(7) Многоведомствен подход: Координацията и интеграцията на няколко организации/институции, занимаващи се с насилие в партньорската двойка и управлението на услуги и/или интервенции е от съществено значение за увеличаване на възможността за овластяване на жените, жертви на насилие в партньорската двойка .

(8) Многостранен подход: практиките трябва да разглеждат икономическото овластяване от различни гледни точки, опитвайки се да предоставят няколко и различни отговори на многостранните потребности.


Каталог: wp-content -> uploads -> 2018
2018 -> Монтанска област дата/период Времетраене Населено място Засегнат район /улици, квартал, упи, пи
2018 -> И н т е р п р о д ж е к т e о о д
2018 -> С т а н о в и щ е от подп доц д-р инж. Станчо Георгиев Станчев
2018 -> Великден в малта директен полет от София 06. 04 – 09. 04. 2018
2018 -> O nastavnom programu za osmi razred osnovnog obrazovanja I vaspitanja
2018 -> Област Монтана Дата/период Времетраене Населено място Засегнат район /улици, квартал, упи, пи
2018 -> 1. Хомеостаза. Нервни и хуморални механизми на телесната хомеостаза. Видове регулаторни системи
2018 -> Почивка в кампания 2018 Бая Домиция, Неапол Giulivo 4
2018 -> Конкурс за детска рисунка 17. 30, Народно читалище „Съгласие 1862" фоайе Вечерен бал с маски 19. 00, зала „Съвременност" в Културно-информационен център „Безистен"


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница