Мануела Самек Лодовичи, irs настоящият доклад
Кои са жените ПОД ГРИЖИТЕ НА РАЗГЛЕЖДАНИТЕ ЦЕНТРОВЕ
Изтегляне 2.93 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1.8.2Данни за образователно равнище и трудов статус
- 1.8.3Семейство и социална мрежа
1.8Кои са жените ПОД ГРИЖИТЕ НА РАЗГЛЕЖДАНИТЕ ЦЕНТРОВЕ1.8.1Социално-личностни характеристикиПървият набор от въпроси, включени в нашия формуляр за събиране на данни, представя синтетични данни и информация за основните социално-личностни характеристики. Фигура 4.1 - възраст на жените ПО ДЪРЖАВИ (% бр. = 551)* 
* Един липсващ отговор Почти една трета от анкетираните жени под грижите на центровете за борба с насилието са на възраст 30-39 години, следвани от възрастовата група 40-49 години. Взети заедно, тези две възрастови групи (30-49) съставляват почти две трети (61,7%) от общия брой на жените. Младите жени (18-29), представляват малко над една пета, а тези над 50 години представляват само 16,5%. Едно от основните наблюдения е, че възрастовият състав на жените е доста по-различен и в четирите държави, в които се намират изследваните центрове за борба с насилието, като центровете за борба с насилието от България и Гърция, показват преобладаване на жените на възраст 30-39 години, с 43,4% и съответно 45%. От друга страна, центровете за борба с насилието от Италия и Испания показват по-голямо преобладаване на 40-49 кохорта, с 28,6% и съответно 31,1%. И накрая, центровете за борба с насилието от Испания представят най-висок процент на млади жени с 27,4%, докато центровете за борба с насилието от Италия имат най-висок процент на жени над 50 години (24,0%). Тези предварителни данни показват картината, в която жените от всички възрасти (от по-младите до най-старите) са жертви на насилие. Фигура 4.2 - Държава на раждане на жените ПО ДЪРЖАВИ НА центъра за борба с насилието. (% бр. = 552) 
Както се вижда на фигура 4.2, по-голямата част от жените под грижи са граждани на изследваните страни (73,9%), като центровете за борба с насилието от България имат най-висок процент на граждани (92%). Центровете за борба с насилието в Италия, Испания и Гърция изглежда да имат сравнително висок процент на чужди граждани под техните грижи, съответно 32,3%, 29,6% и 26%. Също така значително е, че над две трети (72%) от чуждите граждани под грижите на изследваните центрове за борба с насилието са граждани извън ЕС, като най-високият процент е записан в Испания (28,1%). Гърция и Италия изглежда имат по-голям процент от граждани на ЕС. Тези различия могат да бъдат обяснени с разликите в термина „мисия“ сред центровете за борба с насилието, участващи в експеримента. Например, някои центрове са по-ангажирани с дейности, също насочени към жените с мигрантски произход. Освен това, и в този случай, тези данни потвърждават отново факта, че насилието над жени е явление, което засяга както жени граждани (европейски), така и жени мигранти. ТАБЛИЦА 4.2 - ПРАВНО семейно положение НА ЖЕНИТЕ ПО ДЪРЖАВИ (% бр. = 552)
Възрастовият състав на жените под грижите на центровете за борба с насилието се отразява в семейното им положение. Както може да се види в таблица 4.2, по-голямата част от жените в момента са женени или в регистрирано партньорство или са били преди това в такова партньорство. По-конкретно, омъжени жени или жени в регистрирано партньорство съставляват една трета от общия брой (33,3%), а тези, които преди това са били в партньорство представляват 38%. Необвързаните жени, които никога не са били в законен съюз, от друга страна, се падат на 28,6% от случаите. Съставът на жените под грижите на центровете за борба с насилието в четирите страни, представя някои разлики, факт, който може да отразява отново различните специализации на изследваните центрове за борба с насилието. Например, делът на омъжените жени или жените в регистрирано партньорство в центровете за борба с насилието от Гърция и Италия (съответно 45% и 44,2%) е много по-висок от общата средна стойност, докато в центровете за борба с насилието от България и Испания необвързаните жени са по-голямата част (съответно 39% и 38,5%). И накрая, в Испания по-голямата част от жените в центровете за борба с насилието са разведени (34,1%), докато само 7,4% от жените са омъжени. Фигура 4.3 – ЖЕНИ ПО НАЛИЧИЕ на деца (% БР. = 552). 
Както се вижда на фигура 4.3, по-голямата част от жените под грижите на центровете за борба с насилието имат поне едно дете на издръжка (73,7%), но трябва да има важни разлики между центровете за борба с насилието от четирите страни. Например, в центровете за борба с насилието от България почти всички жени имат най-малко едно дете на издръжка (90%), докато в центровете за борба с насилието от Гърция и в Италия делът на жените, които имат дете на издръжка е по-малък от 70%. Не само, че много от жените имат деца, но при почти две трети (61,8%) от жените под грижите на центрове за борба с насилието от всички четири страни имат най-малко едно дете на издръжка до 13-годишна възраст, което също може да бъде потенциална жертва на пряко или косвено насилие. Децата (особено малките) са ключов аспект, който трябва също да се вземе предвид от гледна точка на икономическото овластяване на жените. Отново, делът на жените, които отглеждат деца до 13-годишна възраст е значително по-висок в България (83,8%), следвана от Испания (63,1%). В Гърция и в Италия, обаче, делът на жените, които отглеждат деца до 13-годишна възраст е под средното общо с 57% и 53%. ТАБЛИЦА 4.3 – ЦЕНИ, ЖИВЕЕЩИ с ... по държави (% БР. = 552)
* Включва някои жени, които живеят с независими деца ** „с други“ включва жени, които живеят без партньор/съпруг и деца на издръжка, а само с независими деца, с родители или други роднини или само с приятели/съквартиранти. По-голямата част от жените под грижите на центровете за борба с насилието живеят сами с тяхното дете (деца) (30%), докато почти една четвърт (24%) живеят с партньора си или съпруга си и тяхното дете (деца). Фактът, че сравнително голям дял от жените живеят сами с зависи тяхното дете (деца) може да се разглежда заедно с техния статус на заетост (както се вижда по-долу) като индикатор за рисковете, свързани с бедността, пред които са изправени тези жени и техните деца. Важно е също така да се обърне внимание на дела на жените, които живеят в приюти или с тяхното дете (деца) (8,3%) или сами (3,4%). Това се отразява най-вече в случая на центровете за борба с насилието от Испания, където една четвърт (25,9%) от жените живеят в приют с (18.5%) или без (7,4%) тяхното дете (деца). На последно място, центровете за борба с насилието от Испания също показва най-висок дял на жените, които живеят сами с деца на издръжка (35,6%), докато в центровете за борба с насилието от Гърция делът на жените, живеещи с партньор/съпруг и деца на издръжка е по-висок, отколкото в другите три страни (41%). 1.8.2Данни за образователно равнище и трудов статусФигура 4.4 - образователно равнище на жените по държави (% БР. = 547) 
* 5 липсващи отговори Според данните, показани на фигура 4.4, сред жените под грижите на центрове за борба с насилието, преобладават жените с гимназиално и висше образование (38,8%), следвани от жените с основно и прогимназиално образование (29,6%). Важно е да се подчертае, че делът на жените с висше образование е сравнително висок (22,7%) и дори по-висок от този на жените без квалификация, което отново потвърждава, че насилието над жените пресича социално-икономическия и образователен статус. Нещо повече, съставът на жените по образователно равнище изглежда е доста по-различен и в четирите страни. По-специално, центровете за борба с насилието от България имат най-висок дял на жените с висше образование (45,5%), докато центровете за борба с насилието от Испания имат най-висок дял на жените с начално и прогимназиално образование (39,3%). Подобно, центровете за борба с насилието от Италия имат най-висок дял на жените с гимназиално и висше образование (49,8%), докато центровете за борба с насилието от Испания имат най-ниския (25,2%). Фигура 4.5 - трудов статус на жените по държави (% БР. = 552) 
Важен фактор, който трябва да се вземе предвид при предоставянето на подкрепа на жените за излизане от насилствена връзка е тяхната икономическа независимост от техните партньори или семейство. Индикатор за икономическа независимост е състоянието на заетостта. Както се вижда на фигура 4.5, по-голямата част от жените (59,1%), под грижите на изследваните центрове за борба с насилието не са заети. Така, че е малко вероятно да имат независим доход от своите съпрузи/партньори. Въпреки това е важно да се подчертае фактът, че делът на жените в заетостта също е относително висок с 40%. Това подчертава факта, че състоянието на заетостта е комплексен показател, който трябва да бъде взет под внимание, заедно с други фактори, които могат да се пресичат със статуса на заетостта при оценката на риска. Тези несъответствия в професионалните профили на жените могат да се наблюдават много ясно в четирите изследвани страни. Например, в центровете за борба с насилието от Испания, по-голямата част от жените под грижи са безработни (85%). За разлика от центровете за борба с насилието от Испания, почти две трети от жените под грижите на центрове за борба с насилието в България са заети (64%). В центровете за борба с насилието от Италия има по-балансирано разпределение, като 51,2% от жените не са заети, в сравнение с 48,8%, които са в сферата на заетостта. Фигура 4.6 - Вид на заетост по държави (% БР. = 219) * 
* 7 липсващи отговори. Друг фактор, който може да повлияе на стабилността на икономическата независимост на жените е вида на заетостта. Заслужава си да се отбележи, че сред работещите жени, 56,6% имат постоянна работа и 64,9% работят на пълен работен ден. Така че има голяма група жени, които биха имали (на теория) възможността за тяхната икономическа независимост. Фигура 4.7 - Време на работа по държави (% БР. = 208) * 
Почасово работно време * 18 липсващи отговори Освен това, повече от 60% от общата стойност на изследваните жени работят високо квалифицирани и/или полуквалифицирани професии без физически труд. ТАБЛИЦА 4.4 - Професия по държави (% БР. = 215) *
* 7 липсващи отговори (а) висококвалифицирани професии включват мениджъри, професионалисти и техници и специалисти (б) полуквалифицирани професии без физически труд включват чиновници, помощници, работници за обслужване и продажби (в) Полуквалифицирани професии с физически труд включват квалифицирани работници в селското, горското и рибното стопанство, занаятчии и сродни търговски работници, оператори на съоръжения и машинни и монтажници (г) Нискоквалифицирани професии включват начални професии ТАБЛИЦА 4.5 – ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ на безработица по държави (% БР. = 198) *
* 78 липсващи отговори Важно е да се отбележи също така, че жените, които са безработни за продължителен период от време, са изложени на по-голямо неизгодно положение. Въпреки, че има доста голям брой липсващи отговори (78) по въпроса за продължителността на безработицата, наличните данни показват, че сред тези, които са безработни, преобладава дългосрочната безработица (над 12 месеца) във всички страни. По-специално, центровете за борба с насилието от Испания имат най-висок процент (57%) от жените, които са безработни за период до 12 месеца. В центровете за борба с насилието в Гърция и Италия, цифрата, свързана с жените, които са безработни за повече от 12 месеца, е дори по-висока, достигайки 81,5%. 1.8.3Семейство и социална мрежаФигура 4.8 - Дял на жените, които могат да разчитат на семейство и/или социална мрежа по държави (%) * 
* Процентите са изчислени въз основа на валидни данни (N = 541 за жени, които могат да разчитат на някого да разговарят и N = 542 за жени, които могат да разчитат на някого за икономически проблеми). Във връзка с делът на жените, които могат да разчитат на семейство и/или социална мрежа, проучването показва, че жените, под грижите на изследваните центрове обикновено имат мрежа от семейство/приятели, на които могат да разчитат, обаче делът които не го правят е значителен: 27% нямат с кого да разговарят с в случай на нужда и дори повече (38,9%) нямат на кого да разчитат в случай на икономически проблеми. Тези проценти са особено високи в центровете за борба с насилието от Испания, където повече от половината (56,.3%) от жените нямат на кого да разчитат в случай на икономически проблеми, а 44,4% от жените нямат с кого да разговарят в случай на нужда. По подобен начин, центровете за борба с насилието от Италия също показват относително висок дял на жените с малко помощ от семейството или приятели, докато центровете за борба с насилието от България и Гърция показват, че семейството на жените и социалните мрежи играят по-важна роля. Освен това, както е показано в таблица 4.6, в повечето случаи жените разчитат на родителите и другите роднини (67%) и/или приятели (42%) за подкрепа. Ролята на родителите и роднините и в по-малка степен на приятелите и съквартирантите е най-висока в центровете за борба с насилието от Гърция и Италия и най-ниската в Испания. Независимо от това, в случая на икономическа подкрепа (таблица 4.7), изследваните жени разчитат предимно на родители и роднини (56,6%), а приятели са цитирани само в 15,9% от случаите. Данните също така показват, че изследваните жени в центровете за борба с насилието от България и Италия е по-вероятно, отколкото техните испански и гръцки колеги, да разчитат на родители, роднини и приятели за икономическа подкрепа. В по-малък брой случаи (7,6%), жените се обръщат към партньора/съпруга за подкрепа и за икономически въпроси, въпреки че това се случва предимно, когато настоящият партньор/съпруг не е извършител на насилие. ТАБЛИЦА 4.6 - Ако жената трябва да говорИ с някоГО, ТЯ може да разчита на ... по държави (% БР. = 541) *
* Повече отговори са възможни ТАБЛИЦА 4.7 - Ако жената ИМА икономически проблем, тя може да разчита на ... по държави (% БР. = 542) *
* Повече отговори са възможни Каталог: wp-content -> uploads -> 2018 2018 -> Монтанска област дата/период Времетраене Населено място Засегнат район /улици, квартал, упи, пи 2018 -> И н т е р п р о д ж е к т e о о д 2018 -> С т а н о в и щ е от подп доц д-р инж. Станчо Георгиев Станчев 2018 -> Великден в малта директен полет от София 06. 04 – 09. 04. 2018 2018 -> O nastavnom programu za osmi razred osnovnog obrazovanja I vaspitanja 2018 -> Област Монтана Дата/период Времетраене Населено място Засегнат район /улици, квартал, упи, пи 2018 -> 1. Хомеостаза. Нервни и хуморални механизми на телесната хомеостаза. Видове регулаторни системи 2018 -> Почивка в кампания 2018 Бая Домиция, Неапол Giulivo 4 2018 -> Конкурс за детска рисунка 17. 30, Народно читалище „Съгласие 1862" фоайе Вечерен бал с маски 19. 00, зала „Съвременност" в Културно-информационен център „Безистен" Изтегляне 2.93 Mb. Сподели с приятели:
|