Мариана динчева кънева икономико-статистическо моделиране на потребителското търсене на международни далекосъобщителни услуги в



страница2/3
Дата06.05.2017
Размер0.56 Mb.
1   2   3
Глава II. Статистически анализ на трафика от международни далекосъобщителни услуги и индикаторите на

обществения телекомуникационен сектор.

В Глава втора са представени най-важните резултати от изследване динамиката, структура и вариациите на трафика от международни ДСУ в телекомуникационната мрежа на Република България. Направена е оценка на тенденциите в основните индикатори на обществения телекомуникационен сектор. Изведени основните зависимости и взаимозависимости между трафика от международни ДСУ и телекомуникационните индикатори.

В точка 2.1. се аргументира тезата, че на изследване и моделиране подлежи не само общият трафичен обмен на Република България по всички дестинации, но по отделни “натоварени” международни направления. Конкретно са изследвани трафичните потоци по направления: България - Австрия, -Великобритания, -Германия, -Гърция, -Испания, -Италия, -Русия, -Турция и -Франция. По тези международни направления, трафичният интерес47 е над 2% (по входящи и изходящи дестинации) през периода 1994-2005 г. Изключение от възприетите критерии са направленията с Русия и Испания.

Най-съществените изводи от анализа, на трафика от международни ДСУ в мрежата на Република България, се отнасят до следното:



  • Общият трафичен обмен на България за периода 1994-2005 г. се е увеличил над три пъти, като средногодишният темп на нарастване по входящи повиквания е 13%, а по изходящи 10%. Съотношението между изходящи и входящи повиквания по отделни направления варира между 1:2 и 1:2,5 в полза на входящите.

  • През периода на изследване трафичният обмен на страната с деветте европейски държави е заемал над 65% от общия за страната с всички държави, и над 85% - от този с Европа. Изключение от общите оценки по възприетите критерии са направленията с Русия и Испания. Те променят драстично позициите си в общото подреждане на дестинациите според трафичния интерес. За периода 1994-1997 г. трафикът с Русия съставлява между 8% и 10% от общия трафик на България. В отделни месеци той достига и до 15%. След 1997 г. този процент започва да спада и в края на периода е едва 2%. Резки промени се наблюдават и при тенденцията на трафика от ДСУ с Испания, но тенденцията е растяща и трафичния й интерес в националната телекомуникационна мрежа се увеличава от 0,85% за 1994 г. на 9,06% в края на 2005 г. (от общия трафичен обмен на България). Трафичният интерес към България в телекомуникационните мрежи на държавите от изследването е в граници 2% и 2,5%. Установи се, че съществува тенденцията към покачване.

  • Резултатите от изследването на сезонността доказват, че в равнищата на трафика от международни ДСУ между България и деветте дестинации се съдържа тенденция на развитие, съпроводена със сезонност и наличие на дневни ефекти. Най-силно са изразени сезонните ефекти по направления България-Русия и България-Германия. По направление с Русия сезонният компонент формира над 50% от месечните равнища през месеците юни, юли и август. По направление с Германия този процент е между 25-28%.

  • Върху месечните равнища на трафика от ДСУ оказват въздействие и количествено трудно измерими влияния, като например военните действия в бивша Югославия, икономическите и политическите кризи, земетресението в Турция. Нарушената инфраструктура и нестабилната икономическа и политическа обстановка в бивша Югославия предизвиква спад в трафичния обмен на България с държавите от Западна Европа, по силно изразен по направления с Австрия, Франция и Германия. По тази причина спадът в обема на международния трафик в националната ни телекомуникационна мрежа е между 10-16%.

  • Силно проявена е социално-икономическата природа на телефонния трафик по направление България-Турция. Обемът на трафика рязко се увеличава през месец август 1999 г., като “ответна” реакция на земетресението в Турция. Увеличението при изходящият трафик е с 43,4%, а при входящият - 29,9% /спрямо предходния месец/. Установи се, че през периоди на икономически кризи обемът на трафика от изходящи повиквания намалява, а този на входящите се увеличава.

В точка 2.2. се анализира тенденцията в основни телекомуникационни индикатори, като е отделено специално място на тези от група “Инфраструктура” и “Тарифи”.

Резултатите от анализа показват следното:



  • Налице ерастяща тенденция на развитие в общия брой телефонни постове на националната телекомуникационна мрежа за целия период на изследване;

    • Характерни за телекомуникационната инфраструктура на Република България (за периода на изследването) са два етапа в техническо и технологично и правно икономическо отношение. Първият обхваща период от пет години - 1994-1999 г., през който започва цифровизация на националната телекомуникационна мрежа, изграждането на клетъчни мрежи, кабелни мрежи, мрежи на Internet-доставчици. Вторият етап – 2000 -2005 г., се характеризира с развитие на цифровия пренос и обединяването на мрежите от различен тип. Установи се, че ръстът на показателя “Обща телефонна плътност” се дължи основно на абонатите на клетъчни мрежи.

    • През 2003 г. броят на абонатите на клетъчни мрежи превишават за първи път тези на фиксираната мрежа. Относителният дял на мобилните постове в общия обем телефонни постове достига до 71% в края на 2005 г. Постовете на абонати към стационарната телекомуникационна мрежа спадат от 99% за 1994 г. на 39 % за 2005г.

  • През периода 1994-2005 г. броят на Internet хостовете (другите от мрежовите индикатори) е нараснал 628 пъти. В началото на периода една машина “обслужва” 62 хил. лица, а в края на 2005 г. броят намалява на 91 лица48. Този вид източници на трафик са най-бързо развиващите се и се очаква в близко бъдеще чрез тях да се генерира и приема основна част от трафика от международни ДСУ.

  • Съществен фактор за търсенето на далекосъобщителни услуги са цените за минута изходящи повиквания. В условията на засилено пазарно присъствие на БТК, цените за международните разговори през фиксираната мрежа са променяни шестнадесет пъти, за периода януари 1994 г. – декември 2005 г., без да се включват промоционалните цени, свързани с Коледа и Великден, и някои почивни дни49. През същия период броят на тарифните зони и разпределението на държавите в тях се сменя многократно. В резултат от съвместното изменение на цени и на тарифни зони се установи, че съществува натрупване на ефекти в една и съща посока – намаление или увеличение. Тези промени предизвикват “верижна реакция” в цените на мобилните оператори, и в цените на алтернативните оператори – НесКом, Орбител, СпектърНет и др.

В точка 2.3. се представят резултатите от изследване на връзките между показатели, които характеризират търсенето на изходящи ДСУ (международен трафик) и тези от обкръжаващата ги среда (индикатори на обществения телекомуникационен сектор). За целта се използва предложената методика в точка 1.3.

В изследването е използван тестът за причинност на Granger.

Резултатите от проведените тестовете доказват, че не е целесъобразно двата трафични потока (изходящ и входящ) да се изследват самостоятелно, изолирани един от друг. Те представляват един непрекъснат процес на общуване между индивиди с достъп до телекомуникационна мрежа. Това практически води до отхвърляне на двете хипотези: “входящият трафик не е причина по Granger за изходящия” и ”изходящият трафик не е причина за входящия”. Резултатът потвърждава твърдението на Lago, Larson, Taylor и други изследователи, че колкото повече повиквания изгражда даден индивид, толкова повече би желал да приема или трафикът поражда трафик”.

Както и следваше да се очаква търсенето на изходящи международни ДСУ е тясно свързано и с “абонатите” на Internet мрежа (демонстрирано чрез използването на Internet хостовете) и цената за минута изходящо повикване. Този резултат се обяснява с все по-мащабното развитие на глобалната мрежа и възможността й да се използва като среда за видео разговори. По отношение на цените беше установено, че този тип връзка между променливите потвърждава икономическото поведение при търсенето и предлагането.

По отделни международни дестинации бе доказана взаимната обвързаност между трафик от международни ДСУ (по двете направления) и мрежовите индикатори – общ брой абонати на фиксирани мрежи, на клетъчни мрежи и Internet хостове. По три от направленията Австрия, Франция и Русия - съществува еднопосочна връзка от вида между трафик и абонати на фиксираните и клетъчните мрежи. По същите направления се установи еднопосочна зависимост от цени към трафик, като се прие хипотезата, че “трафикът от международни ДСУ не е причина по Granger за равнищата на цените”. Този резултат е в сила както за изходящия трафик от България, така и за този от трите държави.

Проверката за нивата на интегрираност на динамичните редове е осъществена с помощта на многовариантна тестваща процедура. Резултатите от проведените тестове доказаха, че трафичните потоци от изходящи и входящи международни ДСУ са интегрирани от първи порядък със стохастична тенденция на развитие; В тенденцията на развитие на мрежовите индикатори – на Република България присъстват стохастична и детерминистична компонента. Наличието на последната е оправдано, тъй като е продиктувана от технологичното развитие на телекомуникационните мрежи, а стохастична – с миграцията на абонатите от един към друг генератор (приемник) на трафик.

Анализът, въз основа на данните за дванадесет годишен период разкри, че е целесъобразно в моделите за оценка на търсенето на изходящи международни далекосъобщителни услуги от българските потребители да се включват преимуществено променливи, при които съществуващата причинна връзка с посока към трафика, а не към индикаторите.

Глава III. Иконометрични модели на търсене на

международни далекосъобщителни услуги

В Трета глава са представени най-важните резултати от приложената методика за моделиране на търсенето на международни далекосъобщителни услуги. При моделирането са използвани натуралните логаритми на променливите. Подобна трансформация осигурява съвместимост на разглежданите показатели, както и осигуряване на средни разположени в пределите на един диапазон; осигурява и стабилизиране на дисперсията на реда. Допълнително предимство е, че първите разлики се явяват апроксимация на темповете на растеж на съответната променлива, а оценките на параметрите в отделните трафични модели показват коефициентите на еластичност. Логаритмична трансформация не е прилагана към производните показатели за телефонната плътност, както и относителните цени в съответните държави. Оценяват се трафични модели на търсене на изходящи международни ДСУ

Последователно се построяват и оценяват трафични модели на търсене на изходящи международни далекосъобщителни услуги, като се използва подхода от общо към частно. Основните изводи от изследването в тази част на труда се свеждат до следното:

Първо: Макро-трафично търсене на изходящи международни далекосъобщителни услуги в Република България. Динамичният VEqCM модел, представящ търсенето на изходящи международни ДСУ чрез ОКТМ на Република България за периода 1994-2005 г. , e:

(3.5) 50

В дългосрочен аспект, при ръст от 1% на доходите на човек от население, трафичното търсене по изходящи повиквания с коефициент 0,43% е нееластично При увеличение на абонатите на ДСМ с 1% генерирането на изходящи повиквания се оказа еластично - в дългосрочен аспект то се увеличава с 6,62%. По отношение на цените за изходящи повиквания в дългосрочен аспект увеличение с 1% предизвиква “свиване” на изходящите повиквания с 1,11%. Това е потвърждава извода, че входящите повиквания предизвикват генериране на изходящи. И още: отрицателната еластичност на търсенето според цената и дохода е основание да се твърди, че те са по-чести, но с по-кратка продължителност. Следователно на национално равнище действа принципът “Позвъни ми”. За изследвания период входящите повиквания стимулират изходящи, но подобно съчетание на знаците на съответните оценки е показателно за това, че те са с по-кратка продължителност. Всяко продължително обаждане (входящо) се предшества от множество кратки изходящи. Изводът е, че при конкретните условия входящият трафик от международни ДСУ предизвиква ръст на изходящия. Оценката на коефициента показва, че на един процент увеличение на входящи повиквания в мрежата на България съответстват едва 0,4% изходящи.

Установи се, че търсенето на изходящ трафик от страна на българските абонати на ДСМ се стабилизира след второто тримесечие на 1999 г. Отклоненията които се наблюдават в трафичната активност на българските абонати се свързват с периодите на цифровизация на фиксираната телекомуникационна мрежа и с икономическата криза от 1997 г. (вж. Фигура 3.1.1)



Фигура 3.1.1. Коинтеграционна зависимост между на трафика от изходящи международни ДСУ през ОКТМ на Република България,

цени, доход и абонатите на ДСМ51


При краткосрочната динамика на общото трафично търсене се установи, че влиянието което оказва развитието на мрежата върху търсенето на изходящи повиквания, е по-слабо изявено в сравнение с дългосрочната. И още - при 1% промяна в цената за изходящи повиквания следват приблизително 2% намаление на изходящия трафик. Въздействието на цената през следващите периоди намалява и това се дължи на съвместното действие на инерцията в общуването и възможностите, които предлага ДСМ.

Разработените (на база на модел 3.5) прогнози показаха, че в края на 2007 г. общият трафичен обмен по международни направления на страната е в граници между 850-900 милиона минути. Това означава, че българските абонати (ще) приемат средно по 90 – 100 минути на година международен трафик, а ще инициират съответно по 55-60 минути. Съотношението между входящ и изходящ трафик се предвижда да бъде в граници 1,63 и 1,69 За целия период на изследването, е налице снижение с приблизително 0,9 пункта. Подобно съотношение е благоприятно за българските телекомуникационни оператори предвид обстоятелството, че входящите повиквания са тези, които генерират по-големи приходи.



Второ: резултатите от оценяване трафичните функции на търсене по отделни международни дестинации. Изказва се мнението, че дезагрегираната информация за трафичните потоци по отделни телекомуникационни дестинации създава предпоставки за оценка на спецификата в общуването между абонатите на ДСМ в отделните държави. Подобна информация способства за по-ясно проявление на социално-икономическа природа на телефонния трафик. По отделни международни дестинации се проявява по-ясно ефектът на обратното повикване, както и ефекти, свързани с промяна в цените за минута изходящ трафик, такива - от промяната в потребителския доход. Уравнения, с оценените параметри, които характеризират търсенето на изходящи международни ДСУ по отделни телекомуникационни дестинации са представени в Таблица 3.2.1.



Дългосрочни потребителски функции на търсене на

изходящи международни ДСУ




Направление

Коинтеграционни уравнения


Гърция





Турция





Германия





Испания





Англия





Италия





Франция





Австрия





Русия





Установи се, че по три от направленията Франция, Австрия и Русия - входящите повиквания предизвикват заместване на изходящите, т.е. налице е “обратимост” на повикванията. По останалите шест дестинации би следвало да се приеме хипотезата за “реципрочност на повикванията”. Налага се изводът, че е целесъобразно обхватът на основните трафични хипотези за “обратимост” и “реципрочност” да бъде разширен. Вземането на решения за ефекта на обратното повикване следва да се основава не само на знакът пред оценките пред променливата входящ трафик. Необходима е едновременна оценка на изходящия и входящ трафик. Предимството на VEC моделите е, че създават възможност за такива оценки. Получени резултати разкриха, че за “заместване” на изходящи с входящи повиквания в една ДСМ може да се говори и в случаи, при които входящият трафик в страна A от страна В предизвиква незначително генериране на изходящ в посока от А към В. В същото време трафикът с приет в страна В от страна A предизвиква генерирането на многократно по-висок обем трафик от В към А. Налага се изводът, че проверката за ефекта на обратното повикване следва да се осъществява чрез сравняването на стойностите и знаците на коефициентите пред съответните променливи и . Може да се направи обобщението, че българските абонати заместват (макар и не явно) късите изходящи повиквания с такива входящи.

Установи се отрицателна ценова еластичност на търсенето на изходящи повиквания от страна на българските абонати. При това, коефициентите варират в широки граници от (-0.157)% по направление България –Турция до (-3,84)% по направление България-Русия.

За краткосрочната динамика е характерно доминиращото влияние на инерцията на общуване над това на цените и дохода. Подобен резултат се обяснява преди всичко с ниския относителен дял на разходите за международни разговори в общия размер на разходите на потребителите.

Изводът, който се налага от оценките на деветте трафични функции е, че търсенето на изходящи ДСУ не може да се разглежда изолирано и самостоятелно само в рамките на националната телекомуникационна мрежа. Видно е, доходът на потребителите и цените на услугите в страната-приемник на трафик рефлектират и върху трафика в обратната посока. Това подсказва, че в трафичните функции на търсене при свързаност “от точка до точка” е необходимо да се включват както променливи от страната приемник, така и от страната инициатор на международен трафик.

Трето: резултатите от коинтеграционния анализ, за оценка на “външен фактор” разкриват спецификата в трафичното търсене по отделни дестинации, породена от различното действие на отделните видове източници на трафик. На тази основа се оформят две групи държави. Първата включва Гърция, Германия и Испания, втората –Турция, Великобритания, Италия, Франция, Австрия и Русия. Особеност на трафичния обмен на България с държави от първата група е силната екзогенност на PSTN-постовете по отношение на параметрите на дългосрочната връзка. Изводът важи едновременно за изходящия и входящия трафик от далекосъобщителни услуги. Това е индикатор, че по тези направления трафичният обмен се “пренася” от класическите източници на трафик към “външните” за стационарната мрежа – GSM и Internet.

За втората група държави се разкриха негативни ефекти, породени от закриването на класическите абонатните линии. Тестовете за екзогенност показаха, че действащите абонатни линии на традиционните оператори и абонатите на клетъчни мрежи (в държавата източник на трафик), са слабо екзогенни по отношение на изходящия трафичен поток и силно екзогенни – по отношение на входящия. Хипотезата, за “ограничено ли действието на Internet хостовете само в страната източник на трафик” беше отхвърлена. Този факт се обяснява с технологичната особеност на Internet – възможността да се генерира и в същото време да се приема трафик чрез едно и също крайно устройство.

Установи се още , че намаляващата тенденция, присъща на абонатите на PSTN-мрежата, се отразява негативно върху генерирането/приемането на международен трафик от ДСУ. Оценките показват, че закриването на 1% от действащите PSTN-постове в България предизвиква намаление на изходящи повиквания по отделни международни дестинации, както следва: България -Турция - 1,88%; - Великобритания – 1,53%; - Италия – 1,21%; - Франция – 2,49%; - Австрия – 2,15%; - Русия - 2,67%. Генерирането на трафик в чуждестранните ДСМ, насочен към България, намалява между 1,1% - 2,7% при същия процент на изменение в абонатните линии към фиксираните (исторически) мрежи.

За държавите от първата група – Франция, Австрия и Русия – влиянието на класическите телефонни постове доминира над това на абонатите на клетъчни мрежи. Силно изразено е положителното въздействие на Internet-хостовете в отделните държави върху генерирането на изходящи повиквания. Измерено чрез коефициентите на дългосрочна еластичност, то достига до 4,2% стимулиране на изходящи повиквания, при един процент увеличение на Internet хостовете.

“Външните” за стационарната мрежа постове стимулират генерирането на международен трафик. Включването на 1% нови GSM_абонати стимулира генерирането на изходящ трафик: към Франция с 0,30%; към Австрия - с 0,58% и към Русия - с 1,05%. При ръст от един процент на Internet хостовете на България трафикът насочен към държавите, се увеличава от 2,5% (по направление България-Италия) до 3,98% ( по направление България-Русия). Изходящият (от България) трафик расте и в резултат от ръста в чуждестранните Internet хостовете, като влиянието което те оказват е в граници от 2,07 % (по направление България-Франция) до 3,72% (дестинация България-Русия;

Значително е влиянието, което оказват екстремни събития като военни действия, икономически и политически кризи, както и природни бедствия и други. Военните действия в бивша Югославия са активирали българските абонати и те генерират по-голям по обем трафик, по направления Германия (+3,03%), Австрия (+4.03%). Икономическата криза в България в началото на 1997 г. оказва негативно въздействие върху генерирането на изходящ трафик от страна на българските потребители.

Резултатите от приложената методика са основание да бъдат отправени някои препоръки:

- към регулаторните органи на телекомуникационния сектор. Необходимо е да бъде разширен обхватът на универсалната далекосъобщителна услуга. Разумно е в нейният състав да бъдат включени освен “задължителният минимум телефонни услуги” и достъп до Internet и достъпа до услугите на мобилните оператори. Този извод се налага от оценката на фактора “външно повикване”

- към операторите на телекомуникационни мрежи: в трафичните изследвания телекомуникационните оператори, освен големината на собствения трафик е необходимо да се следи и насоченият към тяхната мрежа. В техните трафични модели трябва да присъстват и източниците, чрез които се генерира трафик независимо от тяхната принадлежност.

- към Международния телекомуникационен съюз – препоръките от група Е – конкретно Е.506, Е.507 и Е.508 да се допълнят с нови статистико-иконометрични методи, чрез които да се оценява едновременно трафичното търсене в двойка държави и/или между отделни телекомуникационни мрежи. Подходящо би било за подобни изследвания да се използва както коинтеграционния анализ, а така също и възможностите на други иконометрични методи като структурните уравнения и невронните мрежи, например.

- към трафичните изследователи – решенията за влиянието на обратното повикване в една ДСМ, да се взема освен със сравняване на знаците, но и на стойностите на коефициентите пред входящ и изходящ трафик. Това налага конструирането и оценката на такива модели, в които е възможно едновременно оценяване на изходящ и входящ трафик в съответните телекомуникационни мрежи.

Получените резултати от цялостното изследване подкрепят изследователската теза, че вариациите в обема на трафика от международни далекосъобщителни услуги са силно повлияни от действието на фактори, които излизат извън телекомуникационните мрежи и системи. Следователно те трябва да бъдат обект на засилен интерес в научните изследвания, но и в управленската практика.



1   2   3


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница