Мария меранзова



страница1/18
Дата05.12.2017
Размер2.92 Mb.
#36074
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18
МАРИЯ МЕРАНЗОВА

На моите весели внуци – Велика-Вили, Мария-Мими и Георги-Гоги - 21 януари 2007 гоина, раждането на Георги-Гоги и краят на детския роман

ПАРЦАЛИВКА-КРИСТАЛИНА –

ЦАРИЦА НА ИЗМИШЛЬОТИНИТЕ

I част


ИЗБИРАНЕ НА ПАРЦАЛИВКА ЗА ЦАРИЦА

Днес в голямата бална зала в двореца на парцаливия цар се събраха всички деца, които вече бяха получили своето прозвище.

Детето, което първо получи своето прозвище, се нарича: детето, което прегръща танците!

И защо е така? То още от съвсем малко танцуваше – подскачаше, въртеше се, кланяше се стократно пъти, хвърляше се да целува всички, които се грижеха за него, превити от смях при вида му, дори много често танцуваше и без да са пуснали любимата му мелодия. Това дете блестеше във вихъра на своя измислен танц и когато вече съвсем капваше от умора, спираше, изслушваше бурните ръкопляскания, после си прегръщаше ръцете и тогава всички викваха:

- Това е детето, което прегръща танците!

Това е вече неговото твърдо прозвище – детето, което прегръща танците. Вече може да претендира за титлата – първи придворен на царя на парцаливото царство.

А сега скоро ще избираме и нов цар, защото старият цар Парцалан толкова одрипавя, че вече изобщо не му личеше някога да е имал дрехи. Никаква царска мантия не остана на гърба му, само червени и бели дрипи от нея. А и дъщеря му е една свръх голяма парцаливка. Кой ли ще седне на трона му от парцали? Работата на народа в царството на парцаливия цар беше да събира разноцветни парцали и да ги трупа в царския двор. И който е събрал най-много парцали, най-шарени и най-красиви, ще вземе дъщеря му за жена. Такава зестра се иска от младоженеца!

И това е тази парцалива история, която ви разказвам – за царската дъщеря Парцаливка.

Единственото условие обаче беше, и то по изричното настояване на цар Парцалан, да не се носят парцалчета, рязани с ножица от още здрави дрехи. И затова, условието да натрупаш голям куп парцалки и да завладееш царската дъщеря Парцаливка, беше почти неизпълнимо, защото цял взвод от войници с оръфани мундири сядаха насред царския двор и започваха да се ровят в купчините с парцали, парцалки и парцалчета, има ли специално изрязвани с ножица парцалки. И затова много често младежите прескачаха нарочно разни бодливи трънаци, островърхи огради, плетища и подобни други бодливи и късащи дрехите препятствия, за да могат да си разпарцальосат дрехите.

Ето какви бяха порядките в парцаливото царство на цар Парцалан и дъщеря му Парцаливка. Но вие да не си помислите, че Парцаливка е облечена само в парцалки?

Не! Не! И не!

Парцаливка беше страшно подредена, наконтена и накипрена, движеше се много внимателно от страх да не си скъса красивата дълга и обла като камбана пола от небесносиня коприна или искрящо снежнобялата си блузка, цялата обсипана със ситни перлички. А толкова ситно и грациозно стъпваше с кристалните си пантофки!

Всички в двореца говореха, че Парцаливка изобщо не си заслужава името, че каква голяма Парцалана е могла да стане и така да бъде достойна за името на баща си – цар Парцалан.

И другото, което най-много обичаше да прави Парцаливка, беше да прави изящни снимки. Тя имаше вече поне над сто и петдесет фотоапарата в сандъка си от сандалово дърво. Защото всеки кандидат за младоженец имаше и задължението да й подарява фотоапарат последна мода в царството. А имаше и фотоапарати и от други царства. Идваха и оттам младоженци.

И ако вие, мили премили деца, мислите, че това досега всичко е било върхът на измишльотините, четете по-нататък и ще се срещнете с още много такива чудеса и с още по-прекрасни измишльотини, които Парцаливка снимаше по царството.

А сега да продължим с второто дете, получило своето прозвище и готово за втори придворен в царския двор на цар Парцалан.

А това беше едно много красиво и умно дете, което можеше да измисли хиляди забавления за децата, майстореше от разноцветни хартийки разни палячовци, балеринки, кончета вихрогончета и други занимавки, докато седеше във фотьойла си в хола пред телевизора, където изглеждаше и всички детски програми и филмчета. Детето, след като натрупаше куп измислени човечета, ги слагаше в една фуния от картон, облепена цялата с разтегателна разноцветна хартия, и ги занасяше на детската площадка, за да ги раздава на децата.

И така, това дете, което майстореше разни чудеса докато седеше във фотьойла, го бяха нарекли – детето, което живее във фотьойла. И избраха – детето, което живее във фотьойла – за втори придворен в царството на цар Парцалан.

Тези от царските хора, които определяха кое от децата как да се нарича и дали да бъде придворен на цар Парцалан, бяха от най-приближените на царя в двореца му. И тъй като в царството на цар Парцалан се почитаха най-много сладкишите, май че за трети придворен щяха да изберат детето, което обичаше най-много шоколадов мус. Устничките на детето бяха сладки като захаросани прасковки, то сядаше в компанията с децата в сладкарницата, поемаше чашката с шоколадовия мус, облизваше вкусно устничките си, съвсем леко потапяше лъжичката в него и сладко сладко я допираше до тях. И тогава всички деца грабваха лъжичките си, и колкото и да не им се беше яло преди това, напълваха малките си устица с този живителен мус. И ето защо всички приближени на цар Парцалан дадоха ето какво прозвище на това дете – детето, което най-много обича шоколадов мус. И защото покрай него децата им растяха сладки сладки.

И така, всички са в двора на царския дворец. Оттам в момента излизат цар Парцалан и дъщеря му Парцаливка. В двора са дошли нови младоженци, помъкнали на гърбовете си чували с парцали. Те ги изсипват там, взводът от войници пристига, сяда до купчините с парцалки и започва да рови за рязани с ножици. Всеки от младоженците пристъпя към царската дъщеря и й подава фотоапарат. Тя се усмихва леко на всеки и поема апарата, оглежда го, щраква по няколко пъти и го оставя в сандъка до нея. Когато всички се изреждат да носят апарати, Парцаливка ги оглежда и проговаря:

- А сега нека и аз да си поставя условието за женитба. А то е следното: този от вас, който ми намери и посочи най-измишльотиния обект за снимка, на него ще дам кристалната си ръка, защото и аз съм си измислила име и то е: Кристалина, най-искрящата царица на света.

Всички кандидат-младоженци викват в един глас:

- Владейте ни, царице Кристалина, най-кристалният извор на доброта. Завинаги ще ти бъдем верни и завинаги предани твои любящи следовници на твоя кристално чист поглед, царице прекрасна.

Но тогава останалите, най-приближените на цар Парцалан, викват:

- Не слушайте Парцаливка, тя така се нарича, а не Кристалина, тя е дъщеря на цар Парцалан и трябва да се научи добре да си разпарцальосва дрешките, ама така, че да станат на конци. Всички в този царски дворец са били парцаланковци и такива ще си останат завинаги. Никога не е имало Кристалина и никога няма да има. Имаше Парцалани и Парцаливки и всички занапред ще бъдат в парцали. Това е най-парцаливият царски двор в света. Кристалина ще се нарича, ще ходи винаги в здрави дрехи и чиста! Как ли пък не! Ще я омъжим за най-парцаливия принц, ще затъне в парцали и гласът й няма да се чуе! Или може би ще бъде Кристалина – най-парцаливата принцеса?!

Парцаливка, Парцаливка е тя и такава ще си остане завинаги!

Кристалина-Парцаливка след като чу тази тирада, изгледа придворните презрително, вдигна сандъчето с фотоапаратите и се прибра в двореца. Цар Парцалан без да продума и дума също се прибра. И скоро царският двор опустя.

За четвърти придворен приближените на цар Парцалан щяха да избират между три деца. Ето колко талантливи, умни и добри деца живееха в това парцаливо царство, че се налагаше чак да се устройва конкурс за най-представителното и най-достойното дете за такова прозвище – придворен в царството на цар Парцалан.

Първото дете, което щеше да участва в конкурса за придворен в двореца на цар Парцалан, беше едно много особено дете. То най-обичаше да седи отгоре върху камиона, натоварен с трева, и да реши косите на камиона. И защото детето вярваше, че и камионът има коса – от трева. И че тази коса може да се реши. И това дете приближените на цар Парцалан го бяха нарекли – детето, което най-много обича да реши косата от трева на камиона. А детето винаги носеше със себе си големия гребен, с който решеха кончето му.

Второто дете, което щеше да участва в конкурса, беше дете, което не пропускаше случая да се качи до планинското езеро над двореца и да се рови във бистрата му вода, за да лови риба. И с какво мислите щеше да лови рибата? И, разбира се, че я ловеше с вилица. Беше си направило кожен патрондаш, в който беше наболо дванадесет разнокалибрени вилици, с които, ако не друго, то поне бодеше рибите. Това дете приближените на цар Парцалан бяха нарекли - детето, което най-много обича да боде с вилица рибите в планинското езеро. Детето обяснило, че гледало по телевизията филмче за мечките, които ловели със зъбите си сьомга в планинската река. И то си помислило, че с вилица ще може да лови риба, както и ставало понякога.

А третото избрано дете било едно много, много потайно дете. И всички казвали, че това е едно от най-мирните и послушни деца. Изпълнявало всичко, което му заръчвали, не вдигало шум, не си разхвърляло играчките, не тормозело кучето и котката, изяждало си цялото ядене, изобщо било супер дете. Само дето, когато го питали защо е толкова послушно, то отговаряло, че това е тайна. И най-накрая приближените на цар Парцалан успели да разкрият тази тайна. Веднъж то им признало, че е толкова послушно, за да не разкрият тайната, че то е най-непослушното дете на света. И така, приближените на цар Парцалан го нарекли – детето, което най-много обича да пази тайни.

И ето, че кандидатите за конкурса за придворен в царството на цар Парцалан са избрани и той можеше да се състои.

Но сега нека да надникнем в царския двор. Отново са се събрали много нови младоженци. Отново те са изсипали чувалите с парцали, парцалки и парцалчета, взводът от войници вече се рови в купчините, Парцаливка-Кристалина вече е събрала фотоапаратите в сандъка си от сандалово дърво и всички са замрели в очакване на думите, които ще изрече царската дъщеря.

Парцаливка е облечена с розова вталена, дълга до земята, рокля и прилича на току-що напъпила роза. Ето така може би си мислеха някои от младоженците, нейни обожатели. Тогава Парцаливка, ние по подобие на придворните на цар Парцалан все още я наричаме така, повдигна изящната си, сякаш кристална ръчица, и със звънко гласче каза:

- Скъпи мои претенденти. А сега да ви представя и второто си условие за моята женитба. С фотоапаратите, които вие ми подарихте, аз направих снимки на едни много странни и интересни измишльотини. И придворните на царската дъщеря, нека бъде Парцаливка-Кристалина, моите придворни, всичките избирани на този висок пост деца, като: детето, което си седи на главата, детето, което най-много обича шоколадов мус, и още много такива умни и хитри деца, написаха стихотворение за всеки измишльотин. И тези стихотворения ще се пръснат от смях.

Парцаливка зове:

сняг се сипе на парцали.

Кристалина зове:

смях се сипе на кристали.

Вземете, скъпи мои обожатели, и вие участие в тези смешни пиршества и празненства и най-накрая този от вас, който се смее най-силно и най-смешно от всички ви, ще бъде допуснат да завърти кристалния глобус на моето ново царство.

И тогава се надигат от множеството възгласи:

- Тя е нашата нова царица Парцаливка-Криисталина – царица на измишльотините. А сега всеки да превърне своята купчина от парцали в красива рокля за Кристалина. И ние ще си имаме кристално нова царица. Парцаливка-Кристалина – царица на измишльотините. И нашето парцаливо царство ще се превърне в кристално чист извор на детски измислици. Да живеят децата – придворни. Ура, ура за Парцаливка-Кристалина – царица на измишльотините.

В балната зала на двореца на цар Парцалан се провежда конкурсът за главен придворен. Явили са се трите деца: детето, което най-много обича да реши косата от трева на камиона; детето, което обича да боде рибите с вилица в планинското езеро; детето, което най-много обича да пази тайни. И тогава всяко дете разказва историята си, всички от журито от приближени на цар Парцалан изслушват внимателно чудните истории и най-накрая вземат решение: за главен придворен се избира…т и трите деца, защото историите и на трите са зашеметяващи. И журито още напомня, че и занапред ще се провеждат конкурси за главен придворен и ще се избират всички, взели участие в него, деца с главозамайващи истории.

А вие, мили и премили, деца ще станете свидетели на епидемията от заразени със смях стихотворения и на не можеш да ги измислиш нарочно шантави истории.

Сняг се сипе на парцали,

смях се сипе на кристали

в смехоранското царство на Парцаливка-Кристалина.

Но младоженците още не се разотиват от царския двор. Те са превърнали с помощта на най-първия кралски магьосник купчините с пъстри и красиви парцали, парцалки и парцалчета в много красиви, изящни и трептящи рокли за Парцаливка-Кристалина – царицата на измишльотините, за тяхната бъдеща първа любима жена.

Роклите стояха облечени на дървени манекени и придаваха потресаващ изглед на двора на цар Парцалан. И точно в този миг се появи и самият цар Парцалан. Когато съгледа разточителната красота на роклите, изпадна в паника и викна:

- Какви са тези непозволени красиви дрехи, колко време трябва да мине, за да се превърнат в парцалки, които стократно по-добре ще красят моето парцаливо царство.

И тогава се чу викът на един от младоженците:

- Ние вече имаме нова царица. И тя се нарича Парцаливка-Кристалина – царица на измишльотините. Никого вече не можеш да смаеш, стари царю Парцалане, с твоите неизброими купчини от парцали, парцалки и парцалчета.

Тогава цар Парцалан се провикна:

- Но моят най-първи магьосник след това превръща купчините от парцали в злато!

Един от младоженците се засмя гръмко:

- И после, царю честити, ти с това злато купуваш нови царски мантии, които с времето отново стават на парцали, и то е така, за да продължаваш живота на твоето парцалено царство. А и наследникът ти, който ще седне на твоя трон от парцали, искаш също да се казва цар Парцалан.

Друг кандидат-младоженец добави:

- И да продължаваш да заблуждаваш придворните, че дъщеря ти Парцаливка е също така голяма Парцалана. Но Парцаливка-Кристалина вече ни отвори очите. И ние ще сме тези, които ще завъртим кристалния глобус на новото нейно смехоранско царство. И там ще звучи много силен детски смях, защото вече се избират с конкурс за първи придворен всички деца, които разкажат преинтересни истории. И ние всички ще бъдем там, в Новото смехоранско царство на Парцаливка-Кристалина – царица на измишльотините, и ще чуем, и ще се превиваме от смях на стихотворенията на заснетите от нея измишльотини, и на историите на децата, които най-много обичат да се радват на чудесата, които ги очакват, защото децата, това са най-добрите хора на света, царю Парцалане. Стар си вече, стар, и дрипав. И затова твоята дъщеря Парцаливка-Кристалина ще бъде най-добрата царица на света. Защото тя ни обайва със смях.

В балната зала на двореца на цар Парцалан вече са се събрали избраните досега за първи придворен на царя. Вие, мили и премили деца, спомняте ли си кои деца бяха избрани досега за придворни. Хайде сега да видим какви още деца ще се явят като кандидати за това тъй почетно звание – първи придворен на цар Парцалан, и тогава ще направим равносметка: кои деца са заслужили такава висока чест. И ако вие имате някакво свое предложение за избиране на първи придворен, напишете ни писмо, където в ясен вид опишете това. И, разбира се, бъдете достойни поданици на царството на Парцаливка-Кристалина – царица на измишльотините. На адреса, който по-нататък в книгата ще бъде изписван, като например за Мара Нарова, приятелката на измишльотината Нарът-звездоброец, местонахождение – зоомагазинът за папагалчета – роднините на Папагалите-неволници, други поредни измишльотини от снимките на Парцаливка-Кристалина – царица на измишльотините. И нали си спомняте, мили и премили деца, че на този хубав свят има един още по-хубав град, градът, в който има детски увеселителен парк – Софияленд. А сега сетихте ли се за името на града? А там ще можете да срещнете някои от измишльотините… О, не, грешка, извинете много, живи папагали-неволници, лъвът-манекен и мечките гризли – лакомии ще откриете в зоологическата градина на същия този град София.

Но след като прочетете тези пасажи, вие ще ми възразите, че досега не сте чували за такива измишльотини. И ако продължите да четете тази книга, вие ще се дивите и чудите на още толкова много и различни измислици, че няма да ви стигне целият живот, за да им се начудите и нарадвате.

Но сега отново да се заемем с първите приближени на цар Парцалан. И в балната зала на двореца, разбира се, че свиреше оркестър. Той беше разположен в помещение под паркета на танцувалната зала, към което се слизаше по вита дървена стълба, достатъчно широка, за да може да мине по нея и контрабасът с този музикант, който свиреше на него.

И там, до тази вита стълба, винаги сядаше едно мило и вечно усмихнато дете. И когато гръмваше оркестърът, когато звуците му разтрисаха въздуха, това дете вечно падаше надолу по стълбата, изтъркулваше се и то гръмогласно, и тогава всички деца в балната зала прихваха от смях. И най-накрая всички единодушно решиха това смехотворно дете за първи придворен да бъде– детето, което най-много обича да пада в оркестъра. Всички гласуваха за и това дете стана поредния първи придворен на Негово Величество царя на парцаливото царство – цар Парцалан.

И тогава в балната зала нахлу едно дете, което стискаше в пръстите си огромен зелен скакалец. И това беше измишльотината Скакалецът-борец. Детето завика:

- Вижте, вижте кого хванах нощес в стаята си. Тъкмо сладко си спях и изведнъж нещо тупна на стената над главата ми. И се събудих втрещен – точно над главата ми беше кацнал този зелен гостенин. Аз – цап – да го хвана с носната си кърпа и хоп, хванах го, после помачках кърпата да го умиря и после го изтръсках през прозореца на балкона. Но чувам, не се е умирил, е, нищо, нека си подскача, викам си, бори се с мен и оцеля. После заспах. И на сутринта се събуждам, отварям прозореца, а той отново е там, залепен за перваза. И, разбира се, че го избоксирах. Но той подскочи и цопна в дланта ми. И аз си затворих шепата и ето сега ви го носа – Скакалецът-борец.

Всички хором след тази тирада викват:

- Ето, това е новият първи придворен – детето, което най-много обича да се бори със скакалците. Ура за него, верен страж на цар Парцалан, ура!

Тогава едно друго дете пристъпи към приближените на цар Парцалан и каза умолително:

- Защо пък, и аз обичам ситните животинки. Ние всяка събота ходим с татко на реката. Татко там лови риба с голям сак, а на мен за рождения ден… и тогава всички викват – за рождения ден… ще има и такъв празник в сценария за детски анимационен филм по измишльотините на царската дъщеря Парцаливка. Ние скоро ще четем сценария на глас, тук, в балната зала, след като изберем всички придворни на цар Парцалан. Продължавай, дете… - ми подариха малък сак и с него ловя попови лъжички. Те са малки колкото кутрето ми и мърдат. Аз ги пускам в шише и слагам там разни тревички за храна и вода. И поповите лъжички стоят мирно в шишето и татко казва, че от тях ще се излюпят малки жабки, също като Жабата-кокорка – оркестър, измишльотин на Парцаливка – царицата на измишльотините. И те ще започнат да изскачат от шишето. И знаете ли колко много попови лъжички мога да събера? После цяла армия от жаби ще имам под ръка. И тогава ще започнем битка със скакалците. Изберете ме, моля ви.

Царските приближени заявяват: това ще бъде новият първи придворен на цар Парцалан – детето, което най-много обича попови лъжички. Ура за него, ура!

Скоро се приближава друго дете.

- Защо пък, и аз искам да стана придворен на цар Парцалан. Защото аз съм детето, което е живяло в пумпала. На мен майка ми е разказвала, че преди да се родя, съм живеело в пумпала. Коремън й бил толкова голям, че с него тя приличала на пумпал. И дори се е снимала такава пумпална, за да ми отговори на еветуалния ми въпрос – къде съм бил преди да се родя?

Тогава царските приближени отново заявяват: това ще бъде новият първи придворен на цар Парцалан – детето, което е живяло в пумпала.

Този път се вмъкваме в игралната зала на царската дъщеря Парцаливка. И какво да видим: тя е отворила сандъка от сандалово дърво и изважда оттам най-различни фотоапарати. До нея е първата придворна дама Снежанка. Вие, мили и премили деца, нали си спомняте приказката за Снежанка и седемте джуджета? И помните как злата царица й беше занесла, предрешена, отровна ябълка. И тогава Снежанка в двора на джуджетата отхапа от нея парче и падна мъртва. И злата царица постигна своето – да е най-красива на света.

Но джуджетата се върнаха, видяха своята Снежанка бездиханна на земята и… май че стана така… започнаха да се съветват.

Най-старото джудже казваше, че за да върнат Снежанка отново на този свят, трябва да издирят най-големия магьосник на света. Отново започнаха да се съветват и тогава най-младото джудже каза, че то наскоро се запознало с един много издрипавял шут на някой си цар Парцалан на парцаливото царство. И че този шут му казал, че най-първият магьосник на цар Парцалан бил най-големият магьосник на света и му предложил да го свърже с него в случай, че имаме нужда, ние, джуджетата, защото сме толкова малки и не можем сами да си помогнем, от някаква бърза и силна магия, каквито магии владеел този най-първи магьосник на цар Парцалан.

И тогава джуджетата изпратили най-младото джудже в парцаливото царство. И най-първият магьосник дошъл начаса и само с една широка усмивка, и радостно кискане, вдигнал Снежанка от земята, и тя толкова много се зарадвала, че отново вижда джуджетата, че в знак на благодарност за мълнионосното съживяване прие да стане най-първа придворна дама на царската дъщеря Парцаливка. Най-първият магьосник на цар Парцалан хванал Снежанка за ръка, те за миг изчезнали и така Снежанка вече без седемте джуджета се появила в игралната зала на царската дъщеря Парцаливка-Кристалина.

И докъде бяхме стигнали, мили и премили деца? Много време ли измина, докато ви разказвах историята за появата на Снежанка в двора на цар Парцалан? Ами то е така с магиите, трябва да мине и време, ако случаят е толкова тежък, какъвто е бил със Снежанка и злата грозна царица.

И в този миг царската дъщеря показваше на Снежанка – вече най-първа придворна дама, новопоявилите се фотоапарати и двете започнаха да обмислят къде да открият най-измислените измишльотини и да ги снимат, за да могат всички първи придворни деца да напишат заедно сценарий за детски анимационен филм по снимките на чудните измишльотини.

Парцаливка-Криисталина каза:

- Наблизо до царския двор има зеленчукова леха. Аз като бях малка много често ходех тайно там, но още тогава там срещах разни измишльотини. Затова първо там ще снимаме. Наоколо растат дървета и оттам може да изскочи нещо потресаващо.

Снежанка също каза разпалено:

- Тук във вашето парцаливо царство има ли зоологическа градина или животните се разхождат сами на воля по поляните и реките? А аз, когато бях малка, всеки ден отивах тайно в зоологическата градина на нашето царство, за да се запознавам с най-големите измишльотини сред дивите животни.

Речено – сторено! Царската дъщеря Парцаливка-Кристалина и най-първата й придворна дама преметнаха по няколко фотоапарата през раменете си и напуснаха игралната зала.

Предстоеше последният тур на конкурса за първи придворен на цар Парцалан. На него се явиха четири деца. И ако, мили и премили деца, днес сте били много примерни в игрите и в училище, настанете се удобно и слушайте какво още ще ви разкажа.




Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница