Марк (а също Маркус, Мариус, Марко), на пръв поглед свързващо се с Марс – древноримския Бог на Войната, непоколебимо произхожда от Марес



страница3/4
Дата10.07.2017
Размер0.49 Mb.
#25423
1   2   3   4

“Обичам те!” – не по-детски и не от благодарност прошепна ми в ухото ми младата принцеса.

“И аз те обичам, Прасковчице моя!” – бях искрен и аз.

- Ама, че романтично! – без бъзик вмъкна Гарет.

- Без да се осъзнаваме, - не му обърна внимание запаленият разказвач, - сляхме се в една истински любовна целувка. Изведнъж вратата на стаята широко се отвори, на прага застана бавачката й и без много да мисли, изкрещя на охраната: “Хванете този въшлив селянин!”




През същата нощ при клетката от бамбукови пръти, в която бях затворен, дойде Сянтао Хуа и ме отведе към изхода от пещерата, който така и не успях да открия през всичките тези девет години. Покани ме да поседнем на един камък преди да поема пътя. Прегърна ме през вратта с двете си нежни и топли ръце и ми заговори с тих, благ, но уверен и твърд глас: ”Марк! Обичам те повече от живота си! Живота си, който в деня, когато зърнах прасковените цветчета, премина в 15-ия Чжан. Съдбата ми ще продължи да ме усъвършенства, като ще ме учи да прониквам в дребното, тънкото и дълбокото, което до сега не съм успявала да опозная до край. Тя ще изисква от мен, мътна в познанията си, да стана способна постепенно да се очиствам от незнанието. Ще иска от мен, тиха и неподвижна, постепено да премина към движението за да живея плавно, не отстъпвайки от Пътя ДАО, по който са вървели всичките ми предци.

Когато навърша шестнайсет години, животът ми ще премине в 16-ия Чжан. По волята на съдбата ми аз ще се старая да се задържам в състояние на пълен покой. Моята Същност ще се подчинява изцяло на съзерцание на Връщането. Същностите са безкрайно много, но всяка от тях се връща към корена си. Връщането към корена се изразява с покой. Покоят се изразява с връщането на съдбата. Връщането на Съдбата се изразява с постоянство.

Марк! Нашата обич е нашата Съдба! Аз знам, че ще се върнеш при мен, твоята Прасковчица, към края на 16-я ми Чжан! Знам го! Така изисква Съдбата! Тя е Постоянството на Покоя! Връщането на Съдбата е неизбежно!”

И докато се усетя, нея вече я нямаше. Оглеждах се десетки пъти, за да я видя пак, но чак когато забелязах просветления хоризонт, разбрах, че трябва да бягам с все сила, ако исках пак да срещна моята принцеса.

След две денонощия и половина се натъкнах на взвод американски войници, тръгнали из джунглата да търсят свой другар, загубил се след обилна почерпка.

В началото на септември ще тръгна към Северен Виетнам да намеря моята Сянтао Хуа. Дано дотогава да се запазят отметките по дърветата, които направих с парче камък от пещерата.

- Да-а-а-а! Много трогателна история, Марк! И си решил да се върнеш в онази пещера? - без капка ирония в гласа пресуши чашата си Гарет.

- Що пък не? Така повелява Съдбата. Тя е над всичко. Тя е всичко на този свят! Тя начертава Пътя Дао за всеки човек. Ако се опиташ да кривнеш от Пътя – просто загиваш!

- Интересно е! – някакси тъжно проговори Гарет и вече замечтано добави - Къде ли и аз ще срещна моята Цяндао Хоа?

- Животът е пред теб, приятелю! – надигна се Марк, но пак се отпусна върху канапето. – Да, Гарет! Чу ли за днешните размирици на стадиона? – и след като видя утвърдителното кимване на Гарет, продължи: – Голяма трагедия - има жертви: трима загинали и единадесет са в болницата в тежко състояние. Животът ви тук става все по-опасен!

- Така си е! Какво да се прави? Нали ти го каза, че всичко е Съдба? Искаш ли да отидем в новия стриптийз-бар? Нарича се “Мечтата на всеки мъж”. Държи го Ленърд Такс. Помниш ли го? С две години по-малък е от нас. Разнасяше вестници с колелото си из нашия квартал.

- Готов съм да те следвам дори в клуба на гейовете – изхили се пиянски Марк и потривайки оплешивяващата си глава, стана и клатушкайки се, плясна с длан Гарет по дупето. – Там ще ми разкажеш за твоите девет години въздържание от нашето приятелство!

- Когато реша да обърна резбата, ти, Марк, ще си ми първото гадже! – отговори Гарет вече на тротоара, вдигайки ръка да спре такси.

15.
На следващата сутрин Гарет влезе в кабинета си, измъчван от тежък махмурлук – бая се почерпиха снощи с Марк! Дори смътно помни как се е прибрал у дома. Но иначе изкараха страхотно! Мацките от програмата на Ленърд бяха страхотни парчета – с една от тях си тръгна Марк. Сигурно е решил да си направи едно ергенско парти, преди да духне във виетнамската джунгла при своята Кралица на прасковите!

Наля си чаша вода, хвърли в устата си три таблетки аспирин, купен по пътя за работа, надигна чашата и телефонен звън пръсна главата му на хиляди болезнени парчета.

Без малко да се задави с последната глътка, той все пак вдигна слушалката.

- Добро утро, доктор Джоунс! – поздрави го един тъжен и уморен мъжки глас. – Казвам се Тадеуш Новачек. Преди четири месеца идвах при вас с дъщеря ми – имаше признаци на невроза от някаква ученическа история. Останах доволен от вашето внимание. Сега пак имам нужда от вашата помощ. Вчера пострада жена ми – в кома е. Страхувам се за психическото състояние на Присила, дъщеря ми.

- Тя къде е сега? – попита го Гарет.



  • Ние сме заедно при майка й в болницата “Доктор

Теодор Гарднър”.

  • До двадесет минути ще дойда.

- О! Доктор Джоунс! Много ви благодаря! Точно за това щях да ви моля! Благодаря ви! Сам няма да се справя! – гласът на разтревожения мъж премина в хлипане.

- Спокойно, господин Новачек! Спокойно! Идвам веднага!

Гарет отвори лекарското си куфарче, провери съдържанието му и го затвори вече в движение, забравяйки за махмурлука, за главоболието и за днешния график на пациентите си.

На две крачки от вратата чу, че телефонът му звъни пак, но не се върна.

Пристигна в болницата по-рано, отколкото предполагаше – из града нямаше голямо движение на коли. Явно след вчерашните събития на стадиона хората се страхуваха за сигурността си.

Лесно намери стаята на Сара Новачек, простреляна хладнокръвно от грабител на банки.

Тихо влезе в реанимационната стая и завари цялото семейство Новачек – госпожата на леглото с излизаща от устата й дихателна тръба, прикачена към медицинската апаратура, мъжа й със зачервени очи и набола брада, надвесен над неподвижното тяло, и дъщерята Присила – бледа, тихо похъркваща в малкото фотьойлче до кревата на нещастната си майка.

- Здравейте, господине! - прошепна Гарет, доближавайки болничното легло.

- Доктор Джоунс! Съжалявам за Присила – той се обърна към момичето, – не вярвах, че успокоителното, което дадоха на дъщеря ми, въобще ще подейства, и то толкова бързо.

- Няма нищо. Нека малко да поспи – ще й е от голяма полза – без следа от съжаление за разкарването каза Гарет. – Обадете ми се пак, когато се събуди.

- Съжалявам още въднъж! – гузно се извини покрусеният мъж.

- Няма нищо! Довиждане, господин Новачек! – Гарет кимна с глава и излезе.

Още от централния портал на болницата забеляза до колата си Марк, нервно пристъпващ от крак на крак.

- Приятелю, какво се е случило? Защо си тук - и толкова разстроен?

- С Мери се случи голяма трагедия! – изстреля новината Марк едновременно с въпроса на Гарет. – През нощта почина синът й, а мъжът й се опитал да се обеси – сега е в болницата. Според Мери и той е на косъм от смъртта.

- О, Боже! Какво става? – зададе просташкия въпрос Гарет, опитвайки се да се пребори с вълнението от спомена за неговата любима Мери Ларсен – русокосата хубавелка, зарязала го така грозно преди девет години, а на глас каза – Сигурно искаш да заминеш при нея, така ли?

- Дай да седнем в колата ти и ще ти обясня какво искам. – предложи притесненият Марк.

Настаниха се на предната седалка с лице един към друг.

- Слушай ме внимателно, Гарет! – молбата на Марк прозвуча почти като заповед – Взимаме с теб онзи уред, с който се пробвахме да върнем живота на жената от реанимацията в последната ми нощ преди да замина за Виетнам и отиваме...

- Чакай-чакай, Марк! Ти не знаеш, че горкичката жена е починала два часа след нашия героичен експеримент! – избухна не на шега Гарет.

- Това няма никакво значение! – подхвана същия тон Марк – Кой ще докаже дали е починала по наша вина или просто смазаният й мозък е сдал багажа?

- Разбира се, че за теб вече няма никакво значение, но аз няма повече да участвам в никакви подобни експерименти, ако това си имал предвид!

- Що не ме изслушаш, а ... – тросна се ядосаният Марк и продължи вече спокойно и приятелски – Гарет! Починалият син на Мери бе твоето дете!

Гръмнат от шокиращата новина, Гарет рязко пребледня и се вцепени.

Изминаха няколко минути в тягостно мълчание. Не минути, а целият му живот, въображаемият живот на въображаемия му син се завъртяха с бясна скорост в мозъка на Гарет. Главоболието му се върна със силата на гадене и световъртеж. В началото той даже не чу и не видя приятеля си Марк, който, застанал до отворената предна врата го тупаше по рамото и предлагаше:

- Нека аз да карам, а?

Потегляйки от паркинга, Марк продължи безапелационно:

- Камерата вече съм я взел. В багажника на колата ти е. Така че директно заминаваме за Луизиана.

Ни реакция, ни коментар, ни лежаща стачка, ни въоръжен протест, ни революционен преврат с промяна на конституцията!

16.
Когато излезе от страничното шосе на магистрала №3121, Марк се настани по-удобно на седалката и заговори Гарет, който продължаваше да гледа точно пред себе си като в наркотичен транс.

- Слушай, Гарет! Планът е следният. – Той млъкна, извършвайки сложна маневра за тройно изпреварване. – Срещаме се с Мери. Само недей веднага да я разпитваш за сина ви – ще я разстроиш много! Сега ти го казвам на теб, а при срещата ще обясня и на нея моето предложение да ви върна с помощта на камерата във времето на вашата любов преди нейното заминаване. Вие вече знаете, че ще ви се ражда син, така че Мери няма да те напусне. Том, мъжът й, няма и да разбере за това – нали е в кома, горкичкия.

- Писна ми, Марк, от твоите планове, експерименти и от шибаната ти камера! – едва обръщаше езика си Гарет. Изглеждаше доста омаломощен от главоболието, от падналото, със сигурност, кръвно налягане, но най-вече от новината за починалия син, когото никога не бе виждал и нямаше да види.

- Недей така, бе, момче! Предполагам, че разбираш - не можем да възкресим сина ти! Том въобще не играе никаква роля в случая. Така че, ако искаш да сте заедно с Мери и Гарри, така го е нарекла Мери в твоя чест, не се опъвай, а се съгласявай!

Пак пътуваха мълчаливо около петдесет мили.

Гарет изглеждаше заспал със затворените си очи и с глава върху облегалката, поклащаща се в такт с движението на колата. Но на него не му беше до сън. Спомените за детството, пълно с щастливи случки в компанията на родителите - цивилизовани и разбрани хора, мъката от раздялата с Мери, прясноболезнена, като че ли случила се току-що, не го оставяха на мира. Опитите му да си представи лицето, косата, тялото на Гарри, сина му, и забравените ласки на Мери заставаха в гърлото му като камък, тежък сто тона. Отгоре на всичко две противоположни, но равностойно остри желания клатеха този камък нагоре – надолу: да се съгласи с Марк или да тегли една майна на всички и да замине в някоя необитаема пустиня като отшелник, като монах, като мисионер. Като капка вода да падне насред пустинята и така да се изпари, че следа да не остане! “Абе каква ти следа от капка вода в пустинята?!?!” – Гарет отвори очи, поразкърши се, прогонвайки истеричното си лигавене и каза утвърдително:

- Да става, каквото ще става!

Марк рязко наби спирачките и зави надясно, влизайки на паркинга на един невзрачен мотел, който внезапно се беше показал след един остър завой на магистралата.

- Браво! Браво, приятел! Както казват французите, който не рискува – той не пие шампанско! Въпреки че по цял ден се наливат с него. Хайде и ние да пием по едно кафе по случая!

Почти едновремено излязоха от колата и Марк, доволен и усмихнат, прегърна Гарет с лявата ръка, подавайки му дясната с покана:

- Заедно!

- Заедно! – даде своето окончателно съгласие доктор Гарет Джоунс и двамата влязоха в ресторантчето на мотела.
17.
Доближавайки Ню Орлиънс, Луизиана, те завиха пак надясно, няколко километра преди да се потопят в светлинното море на нощния град. След две мили Марк спря колата пред една огромна порта от декоративно изкована стомана.

Преминавайки през автоматично отворилата се врата, колата тръгна меко по щателно пресования чакъл на алеята. Тя ги доведи пред една голяма къща, наподобяваща английски замък от 18 век. Всичките й прозорци светеха със онзи жълтеникав цвят, който би създал уют и гостоприемство на всеки, дори и най-капризния човек, прекрачил прага на този дом.

- Спокойно! Спокойно, старче! – Марк приятелски потупваше по гърба треперещия от вълнение Гарет. – Всичко ще е наред, ще видиш!

Входната врата с размери на църковен портал, се отвори плавно и на прага застана в поклон един възрастен негър, облечен в ливрея на слуга от холивудските филми за дворцови интриги, дуели и извънбрачни наследници на някой трон или корона.

- Добър вечер, господин Елщайнер! Добър вечер, господине! Добре дошли! Заповядайте, моля ви! – старият прислужник професионално се отдръпна, давайки път на гостите, макар че през отвора на вратата би могли да влязат едновременно шест човека, без да го докоснат.

- Госпожата в зимната градина ли е? – свойски запита Марк и влизайки в просторната приемна, се обърна към Гарет: – Разполагай се тук на дивана, а аз ще отида да подготвя Мерито за срещата с теб, приятелю мой!

Борейки се със притеснението, Гарет седна в меко канапе и по навик скри зад кръста четирипръстата си по рождение лява ръка, от която винаги се срамуваше при среща с рядкосрещани или непознати хора.

Чакането му се стори безкрайно дълго, но в действителност, не бяха минали и пет минути, когато зад гърба му се чуха стъпки. Той стана прав, обърна се и трепетното учудване, за което така упорито се готвеше, надмина всичките му очаквания. Той с непресторена изненада видя същата русокосата девойка, с нежни, изваяни ръце и тънка талия. Разликата бе само в скъпата рокля с остро, дълбоко деколте, в зашеметяващия аромат на парфюм, усещащ се на метри около момичето, и най-вече в погледа й. Тя, неговата обич, неговата неизживяна любов, го гледаше точно както тогава, преди девет години: едновременно безразлично и изучаващо, с решителна готовност за общуване и страх от прекалена близост и с толкова явно лукав израз на устните, че прочутата усмивка на Мона Лиза би приличала на неприлично цвилене на дърта целомъдрена кобила, теглена от кочияша към кланицата, за да бъде транжирана наживо за цигански наденички.

Светкавичната мисъл в главата на Гарет: “Това не е моята Мери! Тя не ме позна!”, бе прекъсната от Марк, който стоеше зад гърба на Мери с пръст върху устните като покана за мълчание, отправен към окончателно съкълдисания доктор Джоунс.

- Мери, скъпа! Иди, моля ти се, горе да се разпоредиш за спалните, а ние с моя приятел ще пием по едно питие – предложи пазителят на безмълвието, напускайки скривалището си. Изпращайки с поглед братовчедка си, Марк се обърна към Гарет, взе го под ръка и го поведе към масата с напитките.

- Приятелю мой! Имам последна молба към теб! Моля те много, не се опитвай да говориш с Мери – само ще се отегчите от спомените за миналото и ще се изнервите от неизживените заедно години. Моля те! Аз всичко ще свърша сам! Първо ще поработя с Мери, а после ще дойда при теб в спалнята.


  • Добре - след голяма глътка бърбън се съгласи Гарет.

18.


С чашата в ръка, убит от главоболие, младият доктор се излегна върху една кушетка пред телевизора в спалнята, определена за него.

Не минаха две-три минути, и в стаята влезе правораздаващият магистрат Марк Елщайнер. Доближавайки полегналия си приятел, той извади от задния джоб на панталона си една малка, плоска кутийка, наподобяваща табакера за енфие. Натискайки няколко копчета върху кутията, той със задоволство наблюдаваше как изскочилите изпод кушетката здрави стоманени лостове заковаха Гарет в пълна неподвижност.

- Какво е това нещо? – се опита да помръдне окованият,

но само изохка от болка. – Ти ли си го направил, Марк?

- Гарет - казва спокойно и с усмивка Марк на шокирания си приятел, - ти се опита да ми съсипеш живота! Ти, най-добрият ми приятел, се опита да ми отнемеш Мерито, която обичах от дете! От момента, в който ви видях да се чукате страстно на брега на езерото, реших да си отмъстя!

- Марк, какви ги вършиш, ти си откачил!

- Не знам дали съм откачил, а и не ме интересува! Искам да знаеш, че нямаше никаква китайска принцеса. Въобще не съм бил във Виетнам. През всичките тези години работих за правителството в една секретна, ръководена от мен, лаборатория. Така усъвършенствахме моята стара камера за хипнотична трансдедуктивна декомпресия, че ти е бедна фантазията! Между другото, Гарет, тази стара щайга е само камуфлаж! Мойте хора направиха размяната, докато ние с теб пиехме кафе на бензиностанцията по пътя за насам.

Той отиде до нощното шкафче, дръпна една бяла покривка, прикриваща уреда, и с ръце откъсна предния капак, който се оказа направен от мукава. Под него блесна един апарат, сивкав на цвят, неприличащ на нито един, известен дотогава на доктор Гарет Джоунс.

- Древнокитайските истории - продължи със същото спокойствие зловещият учен, слагайки електродите по главата и гърдите на другаря си - ги знам от китайските нелегални емигранти, които купувам накуп от имиграционното бюро за опитни мишки в моята програма.

- Ти си абсолютен параноик, Марк! Как можах да те смятам за приятел толкова години?

- О! Гарет! Аз съм наистина най-големият ти приятел! Затова съм ти приготвил ролята на приближен до моята светла персона, с която ще прославиш и двамата ни до степен, която не си в състояние да прецениш!

- Какво си замислил пак, Франкенщайн! Веднага ме освободи! Чуваш ли ме, безчувствено животно такова!

- Ах-ах-ах! Колко сме ядосани! – изимитира жертвата си отмъстителят и продължи прощалното си слово: - Отне ми Мерито преди 9 години! Бачках като разпран седем кръгли години, за да си я върна от времето, преди да я надупиш на брега. Да, да! Тази вечер те запознах с моята Мери от 1961година, а твоята Мери от 1962 наистина е родила син от тебе, Гарет! Сега живее щастливо с един търговец на говеда и освен вашето има още две деца!


  • Млъкни! Не искам повече да те слушам!

  • Както кажеш, Гарет! – лаконично завърши техния

“приятелски” разговор Марк и натисна няколко копчета върху сивото дистанционно управление.

Лицето на Гарет рязко почервеня, присвитите му очи се напълниха със сълзи и запримигваха неестественно бързо. Той започна нещо да шепне, но след пет-шест секунди главата му безмълвно се килна на страни. От устата му потече тънка струйка кръв.

След половин час от паркинга зад красивата къща потегли един чисто нов кабриолет, шофиран от Марк, чието лице бе самата Мефистофелова усмивка. До него седеше блондинката Мери с къса самурена пелерина върху голите рамене.

- Марк! – надвикваше вятъра девойката, - сигурен ли си, че твоят приятел не искаше да дойде с нас?

- Сигурен съм! Ние сме приятели първа кръв! Щом отказа моята покана за купона, значи или е уморен, или няма настроение! – отговори на глас Марк, следейки внимателно кривуличещия горски път, а на ум се укоряваше: ”Трябваше да кажа на Гарет, че съм организирал двете истории на една и съща Сара Фаербах-Новачек, за да го подтикна към използването на камерата в дома на Мери – щеше да го заболи още повече!”

- Дори не ми каза името му! От две години сме женени, но не знаех, че си такъв потаен! – без грам упрек се провикна младата съпруга.

- Аз ли съм потаен? Та нали аз ти издадох семейната тайна, че не си истинска, а приемна дъщеря на леля ми Магда, въпреки че горкичката ме закле да мълча за това, преди да се спомине от рак на черния дроб! – Марк погледна часовника върху таблото на колата и още по-силно натисна педала на газта. Ревът на мощния мотор и свистенето на страничния вятър свършиха чудесна работа – нито Марк, нито прекрасната му жена чуха силния взрив, който за нула време направи от тяхната страхотна къща една голяма купчина прах и пепел.

19.


В болницата “Доктор Теодор Гарднер” Тадеуш Новачек седи до кревата на жена си Сара и се опитва да я успокои, като че ли тя, с раневи канал в главата си колкото тръба на грамофон, може да го чуе:

- За Присила не се тревожи – Доктор Джоунс ще се погрижи за нея, той изглежда много почтен човек! И за мен не се тревожи, миличко, нали знаеш, че съм корав и току-така не се предавам пред трудностите! Доктор Орман, неврохирургът, е много голям специалист, казва да чакаме. На теб, Сара, просто ти трябва време! Време, за да се възстановиш – а това неминуемо ще стане, ще видиш! До една седмица сме напуснали това зловещо място! – продължаваше да вярва на лъжите си горкият Новачек. Доктор Фредерик Орман, ученик на стария професор Елщайнер, му каза преди половин час съвсем категорично, че на Сара не й остават много шансове да оживее, ако до 48 часа не спадне отокът на онази малка част от мозъка, останала в черепната й кутия, продупчена от упор с куршум от “Магнум”. В най-добрия случай ще остане в кома за неизвестно време.

- Ние сме търпеливи хора с теб, Сара! – продължаваше измъченият болногледач неравностойния диалог с умиращата си съпруга. – Господ е милостив към чакащите! Трябва да чакаме, Сара! Да чакаме!

“Докога? – се залута една заблудена искрица съзнание из тинята на загиващия мозък на Сара Новачек. - Докога?!?!?!?! – га – га – га ..... Дрън, дрън, дрън! Бла, бла, бла!” - щеше да прозвучи като ехо последният дъх на Сара, ако въобще успееше да се измъкне от парализираното й тяло. Но това не се случи. Вече от двадесетина минути дихателният апарат, включен на автоматичен режим, раздуваше умрелите й бели дробове. Тадеуш не го разбра – той не чуваше монотонния сигнал на монитора за спряна сърдечна дейност. Ушите му бучаха със силата на Ниагарския водопад, опитвайки се да заглушат единствената дума, с която завършва всяко едно опело за споминал се човек – “Амин!”.

20.
“Амин!” – каза Гареус Четирипръстия, пехотинецът от римски легион, слагайки венеца от тръни на главата на човека, който днес ще бъде разпънат на кръст. “Това лице с двойна брадичка и оплешивяващо теме като че ли съм го виждал вече” – помисли си легионерът.

- Ей, новак! – ръгна го в ребрата с дръжката на меча си един негов боен другар, застанал наблизо. – Пилат те вика.

- Ти ли си Гареус? – попита го прокураторът. - Вземи

двайсет копиеносци и отивай пред дървения мост да направите охранителен шпалир за процесията. Тази местна сган става все по-нахална с всеки изминал ден! Не искам никакви ексцеси! По-бързо да свършваме с тази екзекуция!

21.
Дон Виторио Ризорето, водещ режисьор от “Помпеа синема продакшън”, носител на “Оскар” за филма си “Кръст на Исус – кръв и сълзи”, привърши четенето на електронната си поща. “С много работа може и да излезе нещо” – заключи той и запалвайки поредната цигара, натисна копчето на телефонната уредба:

- София! Свържи ме с Грегори Маг! – нареди на секретарката си.

Отвори пак писмото на някой си Пип Волант, чийто материал току-що бе прочел:

” Многоуважаеми господин Ризорето ... знам, че нямате време да ми отговорите, но се надявам ... пиша в стил, наподобяващ вкиснал компот от сатирична алегория, краен символизъм и егоцентричен екзистенциализъм ... на моя адрес pipvolant@hgr.nn ... “Тръни, дръни – дрън, дрън, дрън!“....”

“Ама че название! – щеше без малко да се разсмее на глас известният творец на култови киношедьоври. - Точно така! Нека Грег да види този материал и ако с неговите корекции ми хареса, кой знае, може и да се захвана да направя няколко проби.” – загаси цигарата и се провикна:

- София! София!

Изчака нетърпеливо една минута, стана и тръгна ядосан към вратата на кабинета си, готов да вдигне скандал на момичето, напуснало работното си място без негово знание.


Каталог: books
books -> Тайнствената сила на пирамидите Богомил Герасимов Страхът на времето
books -> В обятията на шамбала
books -> Книга се посвещава с благодарност на децата ми. Майка ми и жена ми ме научиха да бъда мъж
books -> Николай Слатински “Надеждата като лабиринт” София, Издателство “виденов & син”, 1993 год
books -> София, Издателство “Българска книжница”, 2004 год. Рецензенти доц д. ик н. Димитър Йончев, проф д-р Нина Дюлгерова Научен редактор проф д-р Петър Иванов
books -> Николай Слатински “Измерения на сигурността” София, Издателство “Парадигма”, 2000 год
books -> Книга 2 щастие и успех предисловие
books -> Превръщане на числа от една бройна система в друга
books -> Тантриското преобразяване


Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница