Марк (а също Маркус, Мариус, Марко), на пръв поглед свързващо се с Марс – древноримския Бог на Войната, непоколебимо произхожда от Марес

Дръпна рязко дръжката и ярка слънчева светлина опари очите му. Разтърквайки клепачите си, той чу непознат женски глас да крещи:

- Малах! Хайде, по-бързо! Ще изтървем екзекуцията на тримата крадци!

През парещите си и присвити от болката очи Виторио видя една дебела, мургава от загар жена на средна възраст да стои посред малък селски двор, заобиколена от кокошки, облечена в избелели от слънцето червени дрипи от непознат за него декор, с ръце на широките си хълбоци да го гледа с укор.

- Какво ме зяпаш като невидял? Сложи си шапката и да тръгваме! - не спираше да командва ядосаната жена. – Децата вече са тръгнали към Голгота!

Виторио Ризорето послушно се обърна и вместо обзаведения си от Рене Брюдо луксозен кабинет, видя една сумрачна стаичка с овехтели сандъци покрай стените. Дори нямаше маса и столове! Главата му, натежала от прииждащата в мозъка кръв, се наведе и той видя мръсните си и прашни крака, обути в стари сандали. Оглеждайки с неописуемо учудване лекьосаната и кърпена стотици пъти сива туника, плътно обхванала тялото му, той се строполи като дърта крава, шибната през краката от пиян пастир с голяма тояга от лаврово дърво.

- Малах! Малах! Какво ти има? – праскаше му шамари по бузите същата жена от двора, наведена плътно над него.

- Нищо ми няма! Стига си крякала ма, Сахра! – опитваше да се надигне шашардисаният селянин, целият отъркалян в слама и кокоши лайна. – Да тръгваме!

22.

След десетина минути съпружеската двойка доближи съселяните си, накупчени в една гъста навалица пред входа на стария дървен мост. Пътят към него бе охраняван от плътна редица римски легионери, застанали от двете му страни. Търсейки си подходящо място по-близо до самия път, Малах се оказа притиснат към дръжката на едно дълго копие, което държеше млад войник с дясната си ръка. “Дали го е загубил в битка, или е роден така?” – незнайно защо си помисли той, гледайки тази ръка с липсващия палец.

Войниците, носещи кръста, спряха точно пред моста – нямаше достатъчно място да минат. Копиеносците от шпалира започнаха да избутват оживената тълпа, напираща да зърне поне веднъж цялата процесия. В суматохата и блъсканицата легионерите не успяха да удържат Малах, изтласкан от хората на пътя точно на една крачка пред спрелия конвой. Мъжът с венеца на главата лукаво погледна Малах и му прошепна:

- И никакви филми, Виторио!

В същото време войниците от крайпътния шпалир рязко издърпаха Малах обратно в тълпата, а конвоят тръгна след носачите на кръста.

Изминаха още около пет минути, докато охраната на Пилат премине моста, и пощурялата тълпа се юрна подире й. Старата дървена настилка не издържа товара и двайсетина човека под трясъка на сцепилите се дъски с панически викове полетяха надолу в пропастта. Сред тези нещастници бе и Малах. Той така и не видя как легионерът Гареус приковава крайниците на нещастния венценосец с големи ръждиви пирони към грубоиздялания дървен кръст.

23.
- София! – обърна се към секретарката си ядосаният г-н Ризорето, излизайки от кабинета си. – Защо не отговаряш на повикването ми? Свържи ме с Грегъри Маг, моля!

- Извинявам се много, господине - отговори ехидно

момичето, - но днес телефонът ми още не е звънял от вашия кабинет!

Режисьорът смръщи вежди в задълбочен размисъл и разтърка челото си. Иведнъж го налегнаха неясни и объркващи спомени със страховито предчувствие за някаква промяна, която той не можеше да определи по друг начин, освен като нещо тайнствено и зловещо.

- Имаш ли икона тук? – запита той унесено София.

- Още не съм превърнала бюрото си в олтар, за да ви чета “Заупокой, душа грешнаго, Маресе Христе!” – преливаше от сарказъм младата секретарка.

- Какво? Как го каза? “Маресе Христе”? – изригна въпроса си потресеният мъж. – “Маресе Христе!”?

Смразен от чудовищната догадка, Виторио се обърна и ускорявайки крачка, побегна към паркинга.

Караше колата към катедралата, замаян от нетърпението да провери натрапчивото си усещане за фаталната грешка, свидетел на която, вероятно е бил самият той.

Влетя в катедралата като гонен от глутница свирепи зверове, но от първия поглед върху олтарния иконостас замръзна на място. Гледаше втренчено и не вярваше на очите си: вместо познатия от ранното детство облик на Исус с изпити бузи, черна брада и дълги коси, на иконите бе изобразен едър мъж с окръгло, без брада лице и плешива глава, покрита с къса къдрава коса само по слепоочията.

- Credo in unum Deum, Patrem omnipotentum Maress Christos!... – едва дочу съсипаният италианец началото на обедната меса, но вече не бе в състояние да реагира: видяното и чутото окончателно парализираха неговото съзнание, плът и кръв. При думите на свещеника “Господ и Бог наш Марес Христос!” той се опита да се обърне, за да си тръгне. Видя пред себе си един висок млад мъж да му се усмихва с разбиране и съчувствие.

- И никакви филми повече, Малах! – прекръсти челото

му непознатият кръстник с четирипръстата си десница.

=+=+=+=+=+=+=

Еnter-виу!

- О, господин Волант, нещо ново от вас!

- Да бе, да бе!

- Много теологично звучи това ваше флористично послание с христовия венец!

- Дрън, дрън, дрън!!! За религиозните хора теологията е една празноглава хамалогия! Та нали се казва: “ Неведоми са пътищата Господни”!

- Това “Дрън, дрън, дрън!” цитат на моя вариант на заглавието ви ли беше, или оценка на въпроса ми, господин Волант?

- Не се палете, госпожице! Днес имам изключително добро настроение! Внучката ми наби по-големия си брат за това, че е откраднал детската й енциклопедия и тайно я четял в банята! Какъв само ярък пример на борбата за знания, за оцеляване, за справедливост! Не мислите ли?

- Нямам деца, не разбирам от детска психология и детско поведение!

- Е, стига сте се цупили, Айрин! Мислете позитивно! Това е вече цитат. Този призив е бил девиз на палача при френския крал Карл XXVIII. Крал – не докрал! Карал – не докарал! Шега, разбира се.

- Трудно ми е да импонирам на вашата шеговитост, господин Волант! По-добре ми кажете, самият вие вярвате ли в предзнаменования, предусещания, разбирате ли символичните послания, отправени по ваш адрес от приятели, от завистници?

- Не ме ен-те-ре-суват, прощавайте за пак шегата, никакви “пред...”-та! Обидните намеци ги усещам веднага, но никога не си признавам, за да не изглеждам засегнат, защото тогава се унижавам до нивото на лицемерите, тръгнали да мерят жалкия си мозък с мен, най-великия символист в нашето семейство на виноделци! Ха-ха-ха!!!

- Днешният ни разговор никак не върви! Да ви се обади някой друг ден или как?

- Както желаете, госпожице! Просто няма да правя никакви коментари за тази книга. Тя е толкова откровена и честна, че чак ме е срам, че съм написал такава простотия!!! Ще си почакам да изродя нещо по-О-така интересно.

- “Докога?-га-га-га! Дрън, дрън, дрън! Бла, бла, бла!” – с този цитат приключвам нашата цитатна среща, господин Шегаджия!
“Какъв е смисълът да се питаш за смисъла на съществуването си? Та нали съдбата ти е вече написана от някой, който знае този смисъл! Отпусни се и живей като марионетка на съдбата си! Ако тръгнеш да играеш ролята на кукловод и успееш да изживееш някой и друг наполеоновски миг, пак ще свършиш като парцалена играчка, защото никой няма да ти позволи да надскочиш себе си, а още повече нивото на тълпата кукли!”

У-ау!

- Не ме ен-те-ре-суват, прощавайте за пак шегата, никакви “пред...”-та! Обидните намеци ги усещам веднага, но никога не си признавам, за да не изглеждам засегнат, защото тогава се унижавам до нивото на лицемерите, тръгнали да мерят жалкия си мозък с мен, най-великия символист в нашето семейство на виноделци! Ха-ха-ха!!!

- Днешният ни разговор никак не върви! Да ви се обади някой друг ден или как?

- Както желаете, госпожице! Просто няма да правя никакви коментари за тази книга. Тя е толкова откровена и честна, че чак ме е срам, че съм написал такава простотия!!! Ще си почакам да изродя нещо по-О-така интересно.

• 
  “Докога?-га-га-га! Дрън, дрън, дрън! Бла, бла, бла!”
  

Откъс от едно култово интервю