Дръпна рязко дръжката и ярка слънчева светлина опари очите му. Разтърквайки клепачите си, той чу непознат женски глас да крещи:
- Малах! Хайде, по-бързо! Ще изтървем екзекуцията на тримата крадци!
През парещите си и присвити от болката очи Виторио видя една дебела, мургава от загар жена на средна възраст да стои посред малък селски двор, заобиколена от кокошки, облечена в избелели от слънцето червени дрипи от непознат за него декор, с ръце на широките си хълбоци да го гледа с укор.
- Какво ме зяпаш като невидял? Сложи си шапката и да тръгваме! - не спираше да командва ядосаната жена. – Децата вече са тръгнали към Голгота!
Виторио Ризорето послушно се обърна и вместо обзаведения си от Рене Брюдо луксозен кабинет, видя една сумрачна стаичка с овехтели сандъци покрай стените. Дори нямаше маса и столове! Главата му, натежала от прииждащата в мозъка кръв, се наведе и той видя мръсните си и прашни крака, обути в стари сандали. Оглеждайки с неописуемо учудване лекьосаната и кърпена стотици пъти сива туника, плътно обхванала тялото му, той се строполи като дърта крава, шибната през краката от пиян пастир с голяма тояга от лаврово дърво.
- Малах! Малах! Какво ти има? – праскаше му шамари по бузите същата жена от двора, наведена плътно над него.
- Нищо ми няма! Стига си крякала ма, Сахра! – опитваше да се надигне шашардисаният селянин, целият отъркалян в слама и кокоши лайна. – Да тръгваме!
22.
След десетина минути съпружеската двойка доближи съселяните си, накупчени в една гъста навалица пред входа на стария дървен мост. Пътят към него бе охраняван от плътна редица римски легионери, застанали от двете му страни. Търсейки си подходящо място по-близо до самия път, Малах се оказа притиснат към дръжката на едно дълго копие, което държеше млад войник с дясната си ръка. “Дали го е загубил в битка, или е роден така?” – незнайно защо си помисли той, гледайки тази ръка с липсващия палец.
Вълнението на хората нарастваше със приближаването на процесията: осем пехотинци носеха един голям дървен кръст, след тях конвоят от четирима души водеше един голобрад мъж на средна възраст с набито телосложение и двойна гуша. Върху плешивото му теме се мъдреше венецът от трънак. Шествието завършваше носилката с балдахин от скъпа коприна с избродиран върху нея герб на прокуратора Пилат Понтийски, и охраната му.
Войниците, носещи кръста, спряха точно пред моста – нямаше достатъчно място да минат. Копиеносците от шпалира започнаха да избутват оживената тълпа, напираща да зърне поне веднъж цялата процесия. В суматохата и блъсканицата легионерите не успяха да удържат Малах, изтласкан от хората на пътя точно на една крачка пред спрелия конвой. Мъжът с венеца на главата лукаво погледна Малах и му прошепна:
- И никакви филми, Виторио!
В същото време войниците от крайпътния шпалир рязко издърпаха Малах обратно в тълпата, а конвоят тръгна след носачите на кръста.
Изминаха още около пет минути, докато охраната на Пилат премине моста, и пощурялата тълпа се юрна подире й. Старата дървена настилка не издържа товара и двайсетина човека под трясъка на сцепилите се дъски с панически викове полетяха надолу в пропастта. Сред тези нещастници бе и Малах. Той така и не видя как легионерът Гареус приковава крайниците на нещастния венценосец с големи ръждиви пирони към грубоиздялания дървен кръст.
23.
- София! – обърна се към секретарката си ядосаният г-н Ризорето, излизайки от кабинета си. – Защо не отговаряш на повикването ми? Свържи ме с Грегъри Маг, моля!
- Извинявам се много, господине - отговори ехидно
момичето, - но днес телефонът ми още не е звънял от вашия кабинет!
Режисьорът смръщи вежди в задълбочен размисъл и разтърка челото си. Иведнъж го налегнаха неясни и объркващи спомени със страховито предчувствие за някаква промяна, която той не можеше да определи по друг начин, освен като нещо тайнствено и зловещо.
- Имаш ли икона тук? – запита той унесено София.
- Още не съм превърнала бюрото си в олтар, за да ви чета “Заупокой, душа грешнаго, Маресе Христе!” – преливаше от сарказъм младата секретарка.
- Какво? Как го каза? “Маресе Христе”? – изригна въпроса си потресеният мъж. – “Маресе Христе!”?
Смразен от чудовищната догадка, Виторио се обърна и ускорявайки крачка, побегна към паркинга.
Караше колата към катедралата, замаян от нетърпението да провери натрапчивото си усещане за фаталната грешка, свидетел на която, вероятно е бил самият той.
Влетя в катедралата като гонен от глутница свирепи зверове, но от първия поглед върху олтарния иконостас замръзна на място. Гледаше втренчено и не вярваше на очите си: вместо познатия от ранното детство облик на Исус с изпити бузи, черна брада и дълги коси, на иконите бе изобразен едър мъж с окръгло, без брада лице и плешива глава, покрита с къса къдрава коса само по слепоочията.
- Credo in unum Deum, Patrem omnipotentum Maress Christos!... – едва дочу съсипаният италианец началото на обедната меса, но вече не бе в състояние да реагира: видяното и чутото окончателно парализираха неговото съзнание, плът и кръв. При думите на свещеника “Господ и Бог наш Марес Христос!” той се опита да се обърне, за да си тръгне. Видя пред себе си един висок млад мъж да му се усмихва с разбиране и съчувствие.
- И никакви филми повече, Малах! – прекръсти челото
му непознатият кръстник с четирипръстата си десница.
=+=+=+=+=+=+=
Еnter-виу!
- О, господин Волант, нещо ново от вас!
- Да бе, да бе!
- Много теологично звучи това ваше флористично послание с христовия венец!
- Дрън, дрън, дрън!!! За религиозните хора теологията е една празноглава хамалогия! Та нали се казва: “ Неведоми са пътищата Господни”!
- Това “Дрън, дрън, дрън!” цитат на моя вариант на заглавието ви ли беше, или оценка на въпроса ми, господин Волант?
- Не се палете, госпожице! Днес имам изключително добро настроение! Внучката ми наби по-големия си брат за това, че е откраднал детската й енциклопедия и тайно я четял в банята! Какъв само ярък пример на борбата за знания, за оцеляване, за справедливост! Не мислите ли?
- Нямам деца, не разбирам от детска психология и детско поведение!
- Е, стига сте се цупили, Айрин! Мислете позитивно! Това е вече цитат. Този призив е бил девиз на палача при френския крал Карл XXVIII. Крал – не докрал! Карал – не докарал! Шега, разбира се.
- Трудно ми е да импонирам на вашата шеговитост, господин Волант! По-добре ми кажете, самият вие вярвате ли в предзнаменования, предусещания, разбирате ли символичните послания, отправени по ваш адрес от приятели, от завистници?
- Не ме ен-те-ре-суват, прощавайте за пак шегата, никакви “пред...”-та! Обидните намеци ги усещам веднага, но никога не си признавам, за да не изглеждам засегнат, защото тогава се унижавам до нивото на лицемерите, тръгнали да мерят жалкия си мозък с мен, най-великия символист в нашето семейство на виноделци! Ха-ха-ха!!!
- Днешният ни разговор никак не върви! Да ви се обади някой друг ден или как?
- Както желаете, госпожице! Просто няма да правя никакви коментари за тази книга. Тя е толкова откровена и честна, че чак ме е срам, че съм написал такава простотия!!! Ще си почакам да изродя нещо по-О-така интересно.
- “Докога?-га-га-га! Дрън, дрън, дрън! Бла, бла, бла!” – с този цитат приключвам нашата цитатна среща, господин Шегаджия!
“Какъв е смисълът да се питаш за смисъла на съществуването си? Та нали съдбата ти е вече написана от някой, който знае този смисъл! Отпусни се и живей като марионетка на съдбата си! Ако тръгнеш да играеш ролята на кукловод и успееш да изживееш някой и друг наполеоновски миг, пак ще свършиш като парцалена играчка, защото никой няма да ти позволи да надскочиш себе си, а още повече нивото на тълпата кукли!”
У-ау!
Колко съм умен!
“...Трудно ми е да импонирам на вашата шеговитост, господин Волант! По-добре ми кажете, самият вие вярвате ли в предзнаменования, предусещания, разбирате ли символичните послания, отправени по ваш адрес от приятели, от завистници?
- Не ме ен-те-ре-суват, прощавайте за пак шегата, никакви “пред...”-та! Обидните намеци ги усещам веднага, но никога не си признавам, за да не изглеждам засегнат, защото тогава се унижавам до нивото на лицемерите, тръгнали да мерят жалкия си мозък с мен, най-великия символист в нашето семейство на виноделци! Ха-ха-ха!!!
- Днешният ни разговор никак не върви! Да ви се обади някой друг ден или как?
- Както желаете, госпожице! Просто няма да правя никакви коментари за тази книга. Тя е толкова откровена и честна, че чак ме е срам, че съм написал такава простотия!!! Ще си почакам да изродя нещо по-О-така интересно.
-
“Докога?-га-га-га! Дрън, дрън, дрън! Бла, бла, бла!”
– с този цитат приключвам нашата цитатна среща, господин Шегаджия!...”
Откъс от едно култово интервю
на журналистката и преводачка
Айрин Уиндскрийн с Пип Волант
Сподели с приятели: |