Маркетингов план

Закон за храните

1. изискванията към храните и тяхната безопасност, опаковане, етикетиране и представяне;

2. условията и реда за производство и търговия с храни;

3. правата и задълженията на лицата, които произвеждат или търгуват с храни;

4. правомощията на държавните органи за регулиране и контрол на производството и търговията с храни;

5. функциите и правомощията на професионалните организации на производителите на храни и на Българска асоциация хранителна и питейна индустрия (БАХПИ), възложени им с този закон.

(2) (ДВ, 102/2003 - в сила три дни след 21.11.2003) Храни са и напитките, дъвката и всяко вещество, включително и водата след излизането й от водоснабдителните съоръжения при крайния консуматор, вложена в храната при нейното производство, приготвяне или обработка, както и бутилираната минерална и трапезна вода.

(3) (ДВ, 102/2003 - в сила три дни след 21.11.2003) Не са храни по смисъла на този закон:

1. храните за животни (фуражите);

2. живите животни;

3. растенията, преди прибиране на реколтата;

4. лекарствата по смисъла на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина;

5. наркотичните и психотропните вещества по смисъла на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите;

6. тютюнът и тютюневите изделия по смисъла на Закона за тютюна и тютюневите изделия;

7. виното и спиртните напитки;

8. козметичните продукти;

9. остатъците и замърсителите;

10. небутилираната натурална минерална, изворна и трапезна вода.


Глава втора

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ХРАНИТЕ

Чл. 3. (ДВ, 102/2003 - в сила три дни след 21.11.2003) На пазара се предлагат само храни, които отговарят на изискванията на този закон, имат хранителна стойност не по-ниска от тази, произтичаща от утвърдения им състав, и са безопасни за човешкото здраве.

Чл. 4. (ДВ, 102/2003 - в сила три дни след 21.11.2003) Специфичните изисквания към групи храни, конкретни храни и към стоки, имитиращи храни, се определят с наредби на Министерския съвет.

Чл. 4а. (ДВ, 102/2003 - в сила три дни след 21.11.2003) (1) Нови храни или хранителни съставки са тези, които не са били предлагани в търговската мрежа за консумация от човека и спадат към една от следните категории храни или хранителни съставки:

1. съдържащи или състоящи се от генетично модифицирани организми;

2. произведени от генетично модифицирани организми, без да ги съдържат;

3. с нова или целенасочено изменена първична молекулна структура;

4. състоящи се от или изолирани от микроорганизми, гъби или водорасли;

5. състоящи се от или изолирани от растения и животни, които не са традиционно култивирани или отглеждани като източници на храни и нямат история на безопасна употреба като храни или хранителни съставки;

6. произведени чрез прилагане на нетрадиционен за тях производствен процес, който води до значителни промени в състава или структурата им, при което настъпват промени в тяхната хранителна стойност, метаболизъм или количеството на нежелани вещества в тях.

(2) Новите храни и хранителни съставки не трябва да:

1. представляват опасност за здравето на потребителя;

2. заблуждават потребителя;

3. се различават от храните и хранителните съставки, които са предназначени да заместят, по отношение на хранителната им стойност.

Чл. 4б. (ДВ, 102/2003 - в сила три дни след 21.11.2003) (1) Министерският съвет определя с наредба изискванията към бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейни цели, условията и реда за използване на методите за обработка на натуралните минерални и изворни води и за внос на минерални води.

(2) Лицата, които извършват обработка на натурална минерална и изворна вода, предназначена за бутилиране, уведомяват министъра на здравеопазването за методите, които използват при обработката, и представят необходимите документи, определени в наредбата по ал. 1.

(2) Забранява се производството и търговията с храни, които съдържат замърсители над нормите, определени по реда на ал. 1.

(3) (ДВ, 102/2003 - в сила три дни след 21.11.2003) При производството на храни не се разрешава влагането на семена, предназначени за посев, когато са обработени с продукти за растителна защита.

Чл. 6. (1) (ДВ, 102/2003 - в сила три дни след 21.11.2003) Влагането на добавки и ароматични продукти и употребата на разтворители и други спомагателни вещества при производството на храни се допуска, когато:

1. (ДВ, 102/2003 - в сила три дни след 21.11.2003) е доказана необходимостта от използването им за постигане на определен технологичен ефект;

2. те не са опасни за здравето на потребителите в количествата, в които се използват;

3. (ДВ, 102/2003 - в сила три дни след 21.11.2003) използването им не води до заблуда на потребителя по отношение на вида и характеристиките на храната.

(2) (ДВ, 102/2003 - в сила три дни след 21.11.2003) Министърът на здравеопазването съгласувано с министъра на икономиката и с министъра на земеделието и горите определя с наредби:

1. (ДВ, 102/2003 - в сила три дни след 21.11.2003) видовете добавки, ароматични продукти, разтворители и други спомагателни вещества, които могат да се използват при производството на храни, и допустимите максимални концентрации за някои от тях в готовите храни;

2. специфичните критерии и изисквания за чистота на добавките и ароматичните продукти, предназначени за влагане в храните;

3. (ДВ, 102/2003 - в сила три дни след 21.11.2003) условията и реда за разрешаване използването на разтворители и други спомагателни вещества, на нови добавки, както и за разширяване обсега на прилагане на вече разрешена добавка;

4. суровините, добавките и спомагателните вещества за производство, съхраняване и използване на ароматичните продукти;

5. (ДВ, 102/2003 - в сила три дни след 21.11.2003) информацията, свързана с добавките и ароматичните продукти, която трябва да се отбелязва върху опаковката им, в съпровождащата ги документация и върху храните, в които те са вложени;

6. процедурите за вземане на проби и методите на анализ за качествено и количествено доказване на добавки, ароматични продукти или техни субстанции във или върху храните.

Чл. 6а. (ДВ, 102/2003 - в сила три дни след 21.11.2003) (1) Добавките към храните се доставят до потребителя само предварително опаковани.

(2) Министърът на здравеопазването определя с наредба:

1. изискванията към добавките към храните;

2. хранителните вещества (витамините и минералите), които могат да се влагат при производството на добавки към храните;

3. критериите за чистота на хранителните вещества, предназначени за влагане в добавки към храните;

4. информацията, която трябва да се отбелязва при етикетиране на добавките към храните.

(2) Досиетата по ал. 1 включват заявление по образец, одобрен от министъра на земеделието и горите, и спецификация на храната, която съдържа следните данни:

1. наименование на храната;

2. описание на метода на производство и на характеристиките на използваните суровини и съставки;

3. доказателства за традиционния характер на суровините, традиционния състав на храните и/или традиционния начин на производство или преработка;

4. основните физични, химични, микробиологични и органолептични характеристики на храната, които изразяват нейния специфичен характер;

5. методите за проверка на характеристиките по т. 4.

(3) Наименованията на храните с традиционно специфичен характер трябва да бъдат традиционни за страната или района и да отговарят на изискванията на глава трета.

(4) Министерството на земеделието и горите може да изисква от заявителите предоставянето на допълнителни данни и документи и ги подпомага при изготвяне на спецификациите.

(5) Министерството на земеделието и горите води регистър на подадените досиета за храни с традиционно специфичен характер, в който се вписват данните по ал. 2. Информацията в регистъра по ал. 2, т. 1, 4 и 5 е публична.

(6) Редът за приемане и комплектоване на досиетата на храни с традиционно специфичен характер и за водене на регистъра по ал. 5 се урежда с наредба на министъра на земеделието и горите.

Чл. 6в. (ДВ, 102/2003 - в сила три дни след 21.11.2003) (1) Храните са произведени по биологичен начин, когато са спазени правилата за биологично производство и контролът върху него.

(2) Лицата, които притежават сертификат за биологично производство на храни, могат да означават храните с думите "биологичен" или "био", поставени върху храните или върху информационни носители, които ги придружават.

1. (ДВ, 102/2003 - в сила три дни след 21.11.2003) при съхраняване и използване по предназначение и съгласно утвърдените изисквания не отделят в храната съставки в количества, представляващи опасност за човешкото здраве;

2. не променят външния вид, мириса, вкуса и състава на храната.

(2) Опаковките за храните не трябва да създават възможности за замърсяването на храните или за преминаването в тях на чужди и опасни за здравето на потребителя вещества.

(3) Опаковките на предварително пакетираните храни трябва да са изпълнени така, че да не позволяват промяна на храната.

Чл. 8. (ДВ, 102/2003 - в сила три дни след 21.11.2003) Министърът на здравеопазването и министърът на околната среда и водите определят с наредби:

1. (ДВ, 102/2003 - в сила три дни след 21.11.2003) списъка на субстанциите, които могат да се използват за производство на материали и предмети за контакт с храни, както и вида на самите материали, критериите за чистота на субстанциите и специфичните условия за тяхното използване;

2. (ДВ, 102/2003 - в сила три дни след 21.11.2003) допустимите граници на миграция на съставки от материалите и предметите във или върху храните, с които те влизат в контакт;

3. (ДВ, 102/2003 - в сила три дни след 21.11.2003) основните правила за извършване на контрол на материалите и предметите, влизащи в контакт с храни, както и на субстанциите, от които са направени;

4. (ДВ, 102/2003 - в сила три дни след 21.11.2003) начина, по който се обозначава, че материалите и предметите са предназначени за контакт с храни, както и изискванията за необходимата информация върху опаковката им или в съпровождащата ги документация.

Чл. 9. (1) Производителите и търговците на храни са длъжни да предлагат на потребителите в страната храни, етикетирани на български език.

(2) (ДВ, 102/2003 - в сила три дни след 21.11.2003) При етикетирането на храните не се допускат обозначения, които приписват или подсказват свойства на храните, свързани с предпазване от възникването или с лекуване или диагностика на болести при човека.

(3) (ДВ, 102/2003 - в сила три дни след 21.11.2003) Етикетирането, рекламирането и представянето на храните, включително тяхната форма, външен вид, опаковка, опаковъчен материал или предмет, начин на търговско аранжиране и подредба, и наличната информация за тях в медиите не трябва да заблуждават потребителите по отношение на характеристиката на храните, определена от тяхното естество, произход, идентичност, свойства, състав, трайност, начин на производство и употреба.

Чл. 10. (1) При етикетирането на храната се включват данни за наименованието, под което храната се продава, съставките на храната и тяхното съдържание, трайността на храната и условията, при които трябва да се съхранява, нето тегло или обем, име, седалище и адрес на производителя, маркировка за обозначаване на партидата, към която принадлежи храната, и указания за употреба, ако е необходимо.

(2) (ДВ, 102/2003 - в сила три дни след 21.11.2003) Министърът на здравеопазването, съгласувано с министъра на земеделието и горите определя с наредба условията и изискванията за представянето на хранителната информация при етикетирането на храните.

(3) Министерският съвет приема с акт изискванията за етикетирането и представянето на храните.

Чл. 11. (Отм. - ДВ, 102/2003 - в сила три дни след 21.11.2003)


Глава четвърта

ПРОИЗВОДСТВО И ТЪРГОВИЯ С ХРАНИ

Чл. 12. (ДВ, 102/2003 - в сила три дни след 21.11.2003) (1) Производство и търговия с храни се извършва от търговци и занаятчии само в обекти, регистрирани по реда на този закон и ако са налице следните условия:

1. всеки обект да отговаря на санитарните и/или на ветеринарно-санитарните изисквания, определени в специалните закони;

2. да има разработена технологична документация за групите храни, които ще се произвеждат в обекта;

3. да е внедрена система за самоконтрол за производствената или търговската дейност, която ще се извършва в обекта.

(2) Регистрацията на обект за производство или за търговия с храни се извършва от регионалната хигиенно-епидемиологична инспекция (РХЕИ), съответно от регионалната ветеринарномедицинска служба (РВМС) по местонахождението на обекта. Регионалната хигиенно-епидемиологична инспекция извършва регистрация на обектите за производство на храни от неживотински произход и на обектите за търговия с храни, с изключение на обектите за търговия на едро с храни от животински произход. Регионалната ветеринарномедицинска служба извършва регистрация на обектите за добив, производство, преработка, съхранение, пакетиране и препакетиране на суровини и храни от животински произход, както и на обектите за търговия на едро с храни от животински произход.

(3) За извършване на регистрацията лицата по ал. 1 подават заявление по образец, в което се посочват име и адрес на лицето, съответно седалище, адрес на управление, данъчен номер и код по БУЛСТАТ, както и адрес на обекта. Към заявлението се прилагат:

1. удостоверение за актуално състояние на заявителя, когато такова подлежи на издаване;

2. разрешение за ползване на обекта, издадено по реда на Закона за устройство на територията;

3. решение по оценка на въздействието на околната среда, издадено по реда на Закона за опазване на околната среда, когато се изисква такова;

4. списък на групите храни или ястия, които ще се произвеждат или продават в обекта.

(4) При непълнота или нередовност на представените документи по ал. 3 в 10-дневен срок от подаване на заявлението съответният орган писмено уведомява заявителя за това и определя срок за отстраняване.

(5) В 30-дневен срок от подаване на документите по ал. 3 или от отстраняване на непълнотите или нередовностите по ал. 4 съответният орган извършва проверка за съответствие на обекта с условията по ал. 1. При констатиране на несъответствие с изискванията органът издава предписание и определя подходящ срок за привеждане в съответствие.

(6) В 15-дневен срок след проверката или след привеждане в съответствие съобразно предписанието по ал. 5 съответният орган извършва регистрация на обекта.

(7) За регистрираните обекти съответният директор на РХЕИ или на РВМС издава удостоверение за регистрация в 7-дневен срок от регистрацията по ал. 6.

(2) При непроизнасяне в срок на органа по чл. 12, ал. 2 е налице мълчаливо съгласие и се прилагат съответно чл. 28 и 29 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Заявителят има право да извършва производство или търговия в обекта, след като предварително писмено уведоми за това съответния орган и той не се произнесе с изричен отказ в 7-дневен срок от получаване на уведомлението.

(3) В случаите на мълчаливо съгласие съответният орган е длъжен да извърши вписването в регистъра по чл. 14, ал. 1 в 14-дневен срок от писменото уведомление по ал. 2, освен ако е направил отказ по ал. 1 или 2.

Чл. 14. (ДВ, 102/2003 - в сила три дни след 21.11.2003) (1) Регионалната хигиенно-епидемиологична инспекция, съответно РВМС, води регионален регистър на обектите за производство и търговия с храни съобразно компетентността си по чл. 12, ал. 2, който съдържа:

1. номер и дата на издаденото удостоверение на регистрирания обект;

2. адрес на обекта;

3. вид на обекта (за производство или за търговия);

4. групи храни, които се произвеждат или предлагат в регистрирания обект;

5. ветеринарен регистрационен номер за обектите, вписани в регистъра на РВМС;

6. фирмата или името на лицето, което извършва дейност по производство или търговия в обекта;

7. дата и основание за заличаване на регистрацията.

(2) Регионалната хигиенно-епидемиологична инспекция уведомява писмено в 7-дневен срок съответната РВМС за извършените от нея регистрации на обекти за търговия с храни от животински произход.

(3) Въз основа на регистрите на всички РХЕИ и РВМС в Министерството на здравеопазването, съответно в Министерството на земеделието и горите, се поддържат национални регистри на обектите за производство и търговия на храни, които са и в електронен вид. Националните регистри на обектите за производство и търговия на храни са публични и се публикуват в Интернет.

(2) Регистрацията се заличава и удостоверението се обезсилва със заповед на директора на РХЕИ, съответно на РВМС, при:

1. прекратяване на дейността по искане на лицето, което извършва производство или търговия в обекта;

2. промяна на предназначението на обекта;

3. установяване на нарушения на нормативните изисквания за производство и търговия с храни, които създават непосредствена и голяма опасност за здравето на потребителите;

4. системни нарушения на хигиената на храните и на прилагането на системите за самоконтрол, констатирани от органите на държавния санитарен или ветеринарно-санитарен контрол;

5. неизпълнение на принудителна административна мярка по чл. 30, ал. 1, т. 4 - 7 и т. 9.

(3) В случаите, когато има заличена регистрация по ал. 2, т. 3, 4 или 5, лицето, за което са установени посочените нарушения, няма право да подава заявление и да иска нова регистрация за същия обект.

(4) По решение на управителния съвет на БАХПИ председателят на управителния съвет изпраща мотивиран сигнал до съответния орган при съмнения за нарушения на нормативните изисквания за производство или търговия с храни. При получаване на такъв сигнал контролният орган извършва проверка, като за резултата уведомява и управителния съвет на БАХПИ.

Чл. 17. (1) (ДВ, 102/2003 - в сила три дни след 21.11.2003) Производителите и търговците при извършване на стопанска дейност с храни са длъжни да спазват изискванията за хигиена на храните и да се съобразяват с добрата производствена практика при производството и търговията с храни.

(2) (ДВ, 102/2003 - в сила три дни след 21.11.2003) Министърът на здравеопазването и/или министърът на земеделието и горите, съгласувано с министъра на икономиката, с наредби определят хигиенните изисквания към лицата, които произвеждат или търгуват с храни, и към условията за производство и търговия с качествени и безопасни храни.

(3) (ДВ, 102/2003 - в сила три дни след 21.11.2003) За изпълнение на изискванията по ал. 2 браншовите организации на производителите и търговците на храни съвместно със сдруженията на потребителите могат да разработят по подотрасли правила за добра производствена практика при производството и търговията с храни.

(4) Препоръките по ал. 3 се прилагат след оценка и съгласуване с Националния съвет по безопасност на храните.

(2) Системата по ал. 1 се основава на:

1. анализиране на потенциалните опасности от замърсяване на храните при извършването на производствените операции в рамките на обекта;

2. определяне на етапите от технологичния процес, където съществуват възможности за поява на потенциалните опасности за храните, и вземане на решение кои от тях са най-съществени за безвредността на храните - критични точки;

3. определяне и въвеждане на процедури за наблюдение и контрол на определените опасности в критичните точки;

4. (ДВ, 102/2003 - в сила три дни след 21.11.2003) определяне и контрол на корективните действия при отклонение от критичните точки по т. 3;

5. (ДВ, 102/2003 - в сила три дни след 21.11.2003) периодично преразглеждане на дейностите по т. 1 - 4 с оглед на тяхната ефективност или актуализация в случаите на настъпили промени в производствения процес и/или произвежданата храна;

6. (ДВ, 102/2003 - в сила три дни след 21.11.2003) съхранение на информацията по т. 1 - 5 за срок три години.

(2) За получаване на разрешение по ал. 1 едноличните търговци и юридическите лица, които желаят да пуснат на пазара нова храна или хранителна съставка, подават заявление в Министерството на здравеопазването, съдържащо наименование, седалище и адрес на управление и код по БУЛСТАТ на заявителя. В заявлението изрично се посочва кои документи и/или информация заявителят иска да бъдат поверителни. Към заявлението се прилагат следните документи:

1. копия от доклади за извършени проучвания на съответната нова храна или хранителна съставка, както и други данни, които доказват съответствие с чл. 4а;

2. техническо досие на новата храна или хранителна съставка;

3. предложение за начина на етикетиране и за представяне на новата храна или хранителна съставка;

4. разрешение за освобождаване на генетично модифицирания организъм в околната среда, издадено от министъра на околната среда и водите, в случаите на храна или хранителна съставка по чл. 4а, ал. 1, т. 1.

(3) Документите по ал. 2 се разглеждат от експертна комисия по новите храни и хранителни съставки, съставена от независими експерти в областта на медицината, биотехнологиите, токсикологията, микробиологията, агрономството, ветеринарната медицина, храненето, хранителните технологии, а при необходимост - и експерти от други специалности. Членовете на комисията се определят със заповед на министъра на здравеопазването.

(4) При установяване на непълноти в представените документи по ал. 2 или при необходимост от представяне на допълнителна информация в срок до 30 дни от подаване на заявлението председателят на комисията писмено уведомява заявителя за това и определя срок за изпълнение. При неотстраняване на посочените нередности в определения срок заявлението не се разглежда.

(5) В 45-дневен срок от подаване на заявлението Министерството на здравеопазването предоставя за обществено обсъждане резюме на досието по ал. 2, т. 2, което не може да продължи по-дълго от 30 дни. Не може да бъде предоставена за обсъждане информация, определена от заявителя и потвърдена от комисията като поверителна.

(6) В тримесечен срок от получаване на документите по ал. 2, съответно от отстраняване на непълнотите по ал. 4, комисията по новите храни и хранителни съставки разглежда постъпилите становища от общественото обсъждане, изготвя доклад за оценка на безопасността за човешка консумация на новата храна или хранителна съставка и прави предложение до министъра на здравеопазването за издаване на разрешение за пускане на пазара или за отказ.

(7) Министерството на здравеопазването предоставя доклада на комисията на заинтересованите държавни органи, които в срок до 14 дни могат да направят бележки или да представят обосновано възражение за пускането на пазара на храната или хранителната съставка. Забележките или възраженията могат да се отнасят и до представянето или етикетирането на храната или хранителната съставка.

(8) Въз основа на доклада и предложението на комисията, както и на становищата по ал. 7 в 4-месечен срок от подаване на заявлението министърът на здравеопазването издава разрешение за пускане на пазара на нова храна или хранителна съставка или отказва издаването на разрешение.

(9) В разрешението се определят:

1. титулярят на разрешението;

2. идентичността (видът) на новата храна или хранителна съставка;

3. съставът на новата храна;

4. условията за употреба на новата храна или на хранителната съставка;

5. предназначението на новата храна или на хранителната съставка и нейната спецификация;

6. специфичните данни, които трябва да са отразени на етикета на новата храна или хранителна съставка.

(10) Министърът на здравеопазването в срока по ал. 8 мотивирано отказва издаване на разрешение за пускане на пазара на нова храна или хранителна съставка, когато становището на комисията по ал. 6 и/или на държавен орган по ал. 7 показва, че съществува риск за човешкото здраве.

(11) Отказът по ал. 10 подлежи на обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд.

(12) При непроизнасяне в срока по ал. 8 е налице мълчаливо съгласие и се прилагат съответно чл. 28 и 29 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.

(13) Министерството на здравеопазването създава и поддържа в електронен вид публичен регистър на издадените разрешения за пускане на пазара на нова храна или хранителна съставка, в който се вписват номер и дата на издаденото разрешение, както и данните по ал. 9, т. 1, 2, 4 и 6.

Чл. 19а. (ДВ, 102/2003 - в сила три дни след 21.11.2003) (1) В случаите, когато съществуват данни и информация, които установяват въз основа на налични всеобщо признати научни доказателства, че нова храна или хранителна съставка по чл. 4а, ал. 1, т. 2, 3 и 5 е съществено еквивалентна на съществуваща храна или хранителна съставка по отношение на състав, хранителна стойност, метаболизъм, очаквана употреба и ниво на съдържащите се нежелани вещества, тази нова храна или хранителна съставка се пуска на пазара след уведомление до министъра на здравеопазването. За целта лицата по чл. 19, ал. 2 подават в Министерството на здравеопазването заявление, съдържащо необходимите данни и информация. В заявлението може да се посочат кои данни и информация са поверителни с оглед запазване на търговските интереси на заявителя.

(2) Лице, което е подало уведомление по ал. 1, без в заявлението да се съдържат необходимите данни и информация, няма право да пуска на пазара нова храна или хранителна съставка.

(3) Надлежно подадените уведомления за пускане на пазара на нова храна или хранителна съставка по ал. 1 се вписват съответно в регистъра по чл. 19, ал. 13.

Чл. 20. (ДВ, 102/2003 - в сила три дни след 21.11.2003) (1) Не се разрешава пускането на пазара на храна, която:

1. не е безопасна за консумация от потребителите;

2. уврежда или може да увреди здравето на хората;

3. е негодна за консумация от хората.

(2) Когато една храна, която не е безопасна за потребителите, е част от партида или доставка храни от един вид с еднакви характеристики, се смята, че цялата партида или доставка не отговаря на изискванията за безопасност, освен когато след извършване на проверка и/или лабораторни изследвания се установи, че останалата част от партидата или доставката е безопасна.

(3) Производителите и търговците на храни са длъжни:

1. незабавно да предприемат мерки за изтегляне от пазара на храни, за които смятат или предполагат, че са опасни за здравето на човека;

2. да предоставят информация на контролните органи за предприетите мерки за изтегляне на опасни храни от пазара и за гарантиране здравето на потребителя;

3. да оказват съдействие на контролните органи чрез предоставяне на информация за проследяване движението на храните.

(4) Когато опасната храна е достигнала до крайния потребител, производителите и търговците са длъжни по най-бързия начин да информират за причините за изтеглянето й от пазара. В случай че предприетите мерки не са достатъчно ефективни за защита здравето на потребителя, производителите и търговците са длъжни да дадат информация за рекламацията на храните.

1. въвеждат и прилагат системи и правила за събиране и съхранение на информацията за храните, които произвеждат и предлагат на пазара, както и информация за доставчиците и купувачите;

2. етикетират и маркират храните, които предлагат или ще пуснат на пазара.

(2) Производителите и търговците на храни са длъжни при поискване да предоставят на контролните органи информация по ал. 1.

(2) Облъчването на храни може да бъде използвано само за следните цели:

1. намаляване опасността от хранителни заболявания чрез унищожаване на патогенни организми;

2. намаляване развалата на храните чрез забавяне или спиране на процесите на гниене и унищожаване на гнилостните микроорганизми;

3. намаляване загубите при съхранение на храните чрез забавяне на зреенето, прорастването или покълването;

4. премахване на вредните за растенията и за храните от растителен произход организми.

(2) Облъчването на всеки отделен вид храна се извършва след издаване на отделни разрешения за това от министъра на здравеопазването.

1. заверено копие от лицензия за използване на източници на йонизиращи лъчения по чл. 15, ал. 3, т. 2 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия;

2. удостоверение за актуално състояние по регистрация - от юридическите лица;

3. вид на източника на йонизиращо лъчение;

4. стандартизирани методи за определяне на общата средна погълната доза на полето и в облъчената храна.

(2) При установяване на непълноти в представените документи по ал. 1 и/или при необходимост от представяне на допълнителна информация заявителят се уведомява писмено в срок до 14 дни от подаване на заявлението за срока, в който да отстрани установените непълноти и/или предостави информацията. При неизпълнение в определения срок заявлението не се разглежда.

(3) Министърът на здравеопазването или оправомощено от него лице извършва регистрацията или прави мотивиран отказ за регистрация в едномесечен срок от постъпване на заявлението, съответно от изтичане на срока по ал. 2.

(4) Изричният или мълчаливият отказ за регистрация подлежи на обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд.

(5) Регистрацията за облъчване на храни с йонизиращи лъчения има срок на действие, равен на срока на действие на лицензията по чл. 15, ал. 3, т. 2 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия. За извършената регистрация на лицето се издава удостоверение в срока по ал. 3.

(6) Регистрацията се прекратява при:

1. смърт на физическото лице, съответно обявяване в несъстоятелност или ликвидация на юридическото лице;

2. отнемане, прекратяване или изтичане на срока на лицензията по ал. 1, т. 1;

3. системно нарушаване на изискванията на закона от регистрираното лице;

4. установяване, че регистрираното лице е предоставило неверни сведения, които са послужили като основание за извършване на регистрацията;

5. искане на регистрираното лице.

(7) При констатиране на нарушения в случаите на ал. 6, т. 3 и 4, на лицата се налагат и предвидените по този закон административни наказания или имуществени санкции.

(8) За извършената регистрация и издадените удостоверения се води публичен регистър, в който се вписват:

1. данни за лицето;

2. срокът на регистрацията;

3. данните по ал. 1, т. 3;

4. дата и основание за прекратяване на регистрацията.

(9) Министърът на здравеопазването издава наредба за определяне на видовете храни, които могат да се обработват с йонизиращи лъчения, както и за условията и реда за това.

(2) За издаване на разрешение за облъчване на храна нейният производител подава заявление до Министерството на здравеопазването, което съдържа вида на храната, която ще бъде облъчвана, обекта, в който ще се извърши облъчването, и обосновка за необходимостта и целта на облъчването.

(3) Към заявлението по ал. 2 се прилага декларация от лицето, предоставило храната за облъчване, с която се декларира дали храната или част от нея преди това са били подлагани на облъчване.

(4) Разрешението за облъчване на храна или отказ за това се издава в едномесечен срок от подаване на заявлението.

(5) Изричният или мълчалив отказ подлежи на обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд.

Чл. 23. (1) Всяко лице, заето в производството и търговията с храни, подлежи на предварителни и периодични медицински прегледи по установения за това ред.

(2) (ДВ, 102/2003 - в сила от 01.01.2005) Във всеки обект за производство на храни трябва да работи лице, назначено по трудов договор, което притежава висше или средно специално образование в областта на хранителната промишленост или има придобита квалификация в същата област по Закона за занаятите. Не се изисква назначаване на специалист, ако лицето по чл. 14, ал. 1, т. 6 отговаря на това условие.