Глава пета ВНОС И ИЗНОС НА ХРАНИ

(2) (ДВ, 102/2003 - в сила три дни след 21.11.2003) Министерският съвет определя с наредба реда за вноса на храни от неживотински произход, както и координацията на държавните органи за осъществяване на контрол на вноса на тези храни.

(3) (ДВ, 102/2003 - в сила три дни след 21.11.2003) Когато съществува опасност за здравето на потребителите при внос на определени храни от неживотински произход, министърът на здравеопазването със заповед забранява, ограничава или определя специални условия за вноса им.

Чл. 24а. (ДВ, 102/2003 - в сила три дни след 21.11.2003) Внос на нови храни или хранителни съставки се извършва след получаване на разрешение от министъра на здравеопазването, което се издава по реда на чл. 19, ал. 2 - 13, които се прилагат съответно.

Чл. 24б. (ДВ, 102/2003 - в сила три дни след 21.11.2003) Условията и редът за внос на суровини и храни от животински произход в страната се уреждат по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Чл. 25. За храните от местно производство, предназначени за износ, са приложими и изискванията на страната вносител, ако това не противоречи на международен договор.

Чл. 25а. (ДВ, 102/2003 - в сила три дни след 21.11.2003) (1) Внос на натурални минерални води в страната и тяхното разпространение в търговската мрежа се извършва след издаване на сертификат (разрешение) за внос от министъра на здравеопазването.

(2) За издаване на сертификата (разрешението) по ал. 1 вносителят на бутилирана натурална минерална вода подава заявление до министъра на здравеопазването, в което се посочват:

1. наименование, седалище и адрес на управление на фирмата вносител;

2. наименование и адрес на чуждестранната фирма - производител;

3. страната, от която се внася стоката;

4. търговска марка (название) на натуралната минерална вода.

(3) Към заявлението по ал. 2 се прилагат:

1. копие от съдебното решение за регистрация на българската фирма - вносител, съгласно Търговския закон и удостоверение за актуално състояние;

2. копие от официалния документ за признаване на водата като натурална минерална от компетентния орган на съответната страна;

3. документ, издаден от компетентния орган на съответната страна, удостоверяващ, че натуралната минерална вода отговаря на изисквания, определени в наредбата по чл. 4б, ал. 1;

4. документи за проведени анализи на водата от акредитирани лаборатории.

(4) Министърът на здравеопазването в срок до 10 дни от подаване на документите по ал. 2 и 3 издава сертификата (разрешението) или прави мотивиран отказ за това.

(5) Изричният или мълчаливият отказ подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

(6) Вносните натурални минерални води, за които е издаден сертификат (разрешение) за внос, се включват в отделен раздел на списъка на натуралните минерални води.

(7) Срокът на валидност на сертификата (разрешението) е 5 години.

(8) За продължаване срока на валидност на сертификата (разрешението) се представя актуален документ по ал. 3, т. 3 преди изтичане на срока по ал. 7.

(9) В случай че документът по ал. 8 не бъде представен в посочения срок, съответната натурална минерална вода се заличава от списъка по ал. 6.


Глава шеста

ДЪРЖАВЕН КОНТРОЛ ВЪРХУ ХРАНИТЕ

Чл. 26. (1) На държавен контрол по този закон подлежат:

1. всички етапи на производството и търговията с храни;

2. състоянието и начинът за използване на площадките, сградите, инсталациите и прилежащото им пространство, техническото и материалното оборудване, транспортните средства, свързани с производството и търговията с храни;

3. суровините, съставките, добавките и другите продукти, които се използват за производство на храни;

4. технологичните процеси за производство на храни;

5. миещите, почистващите, дезинфекционните, дезинсекционните и дератизационните препарати и процеси;

6. материалите и предметите, предназначени да влязат в контакт с храните;

7. полуготовите и готовите храни;

8. етикетирането, представянето и рекламата на храните;

9. методите и средствата за съхраняване и консервиране на храните;

10. хигиената на лицата, които влизат в контакт пряко или косвено с материалите и продуктите по т. 3, 5, 6 и 7;

11. (ДВ, 102/2003 - в сила три дни след 21.11.2003) системите за самоконтрол, в това число технологичната документация.

(2) Контролът по ал. 1 се отнася както за храните, които се произвеждат и продават на територията на страната, така и за храните, предназначени за износ.

Чл. 27. (1) Държавният контрол върху храните се извършва във всички етапи на съответния процес на производство и търговия с храни, систематично или в случай на съмнение, без предварително уведомяване.

(2) Държавният контрол се състои от една или няколко от следните дейности:

1. (ДВ, 102/2003 - в сила три дни след 21.11.2003) проверка на обекта за производство или търговия с храни;

2. вземане на проби и образци и провеждане на анализи и изследвания;

3. контрол на хигиената на персонала;

4. проверка на документацията;

5. (ДВ, 102/2003 - в сила три дни след 21.11.2003) проверка на системите за самоконтрол, и на резултатите от тях;

6. (ДВ, 102/2003 - в сила три дни след 21.11.2003) наблюдение и мониторинг на всички етапи от производството и търговията с храни;

7. (ДВ, 102/2003 - в сила три дни след 21.11.2003) информиране на обществеността за безопасността на предлаганите на пазара храни, както и за риска за човешкото здраве, свързан с употребата на определени храни.

(3) Дейностите по ал. 2 могат да бъдат допълнени със:

1. (ДВ, 102/2003 - в сила три дни след 21.11.2003) изслушване на лицето, извършващо производство или търговия с храни в обекта, и/или на лица, работещи в обекта;

2. (ДВ, 102/2003 - в сила три дни след 21.11.2003) отчитане на стойностите, регистрирани от средствата за измерване, използвани в обекта;

3. (ДВ, 102/2003 - в сила три дни след 21.11.2003) проверки на регистрираните стойности от средствата за измерване в обекта чрез използване на собствени средства за измерване от държавните инспектори.

Чл. 28. (1) (ДВ, 102/2003 - в сила три дни след 21.11.2003) Контролът върху храните се провежда от органите на държавния контрол по Закона за народното здраве, Закона за ветеринарномедицинската дейност и Закона за съхранение и търговия със зърно.

(2) Непосредственият контрол се извършва от длъжностни лица - държавни инспектори.

(2) Контролът по ал. 1 се извършва и върху:

1. обектите и условията за производство, преработка, пакетиране, препакетиране, съхранение и транспорт на храни;

2. обектите за търговия и условията за съхранение и транспорт на храни, с изключение на обектите за търговия на едро с храни от животински произход;

3. заведенията за обществено хранене, условията за приготвяне на храни в тях и използваните технологични методи;

4. вноса на храни от неживотински произход по реда на чл. 24.

(2) Контролът по ал. 1 се извършва и върху:

1. обектите и условията за добив, производство, преработка, пакетиране, препакетиране, съхранение и транспорт на храни от животински произход;

2. обектите за търговия на едро и условията за съхранение и транспорт на храни от животински произход;

3. местата и условията за съхранение на храните от животински произход в обектите за търговия на дребно и в заведенията за обществено хранене.

Чл. 30. (1) Органите на държавния контрол върху храните имат право:

1. (ДВ, 102/2003 - в сила три дни след 21.11.2003) на свободен достъп до всички производствени мощности в обектите за производство и търговия с храни;

2. да изискват сведения и документи, свързани с производството и търговията с храни, и да получават копия от тях;

3. да вземат проби и образци за лабораторни анализи и изследвания;

4. да дават задължителни предписания за провеждане на хигиенни и други мерки;

5. (ДВ, 102/2003 - в сила три дни след 21.11.2003) да забраняват въвеждането в експлоатация на производствените мощности в обектите за производство и търговия с храни, когато установят нарушения на хигиената на храните и на правилата за добра производствена практика за производство и търговия с храни;

6. да спират експлоатацията на производствените мощности или на части от тях временно или завинаги при установяване на нарушения на нормите и изискванията на този закон или на наредбите по прилагането му;

7. да спират реализацията на храни, които пряко или косвено застрашават здравето на хората, и да разпореждат те да бъдат унищожени, преработени или използвани за други цели;

8. да съставят актове за констатиране на административни нарушения;

9. да ограничават достъпа до обектите под възбрана чрез удостоверителни знаци.

(2) При изпълнение на своите задължения длъжностните лица по чл. 28, ал. 2 са длъжни да пазят в тайна научаваните от тях факти и обстоятелства, които имат поверителен характер или съставляват тайна с оглед интересите на физическите и юридическите лица.

Чл. 30а. (ДВ, 102/2003 - в сила три дни след 21.11.2003) Контролните органи предприемат необходимите мерки за забрана продажбата на храна или изискват изтеглянето й от пазара, ако въпреки съответствието й със специфичните изисквания за безопасност има основателни причини за съмнение, че храната е опасна.

Чл. 30б. (ДВ, 102/2003 - в сила три дни след 21.11.2003) (1) Министерството на здравеопазването и Министерството на земеделието и горите изграждат и поддържат система за бързо съобщаване в случай на опасност за човешкото здраве, която произтича от храна, пусната на пазара.

(2) Министерският съвет определя с наредба условията и реда за изграждане на системата, както и процедурата за бързо съобщаване по ал. 1.

(3) При постъпване на информация за съществуването на сериозна опасност за човешкото здраве, която произтича от храна, пусната на пазара, органите по чл. 29 и 29а са длъжни незабавно да предприемат действия по уведомяване чрез системата за бързо съобщаване.

(4) Органите по чл. 29 и 29а предоставят на потребителите информация относно съществуването и характера на опасността, данните за идентификация на храната и предприетите мерки.

1. да изпълняват предписанията на органите на държавния контрол;

2. да не препятстват контролните органи в осъществяването на правомощията им по този закон;

3. да водят документация съгласно изискванията на този закон.

(2) Лицата, които произвеждат и търгуват с храни, имат право:

1. да обжалват актовете на органите по този закон;

2. в срок до три работни дни от получаване на съобщението за резултата от анализа на взетите проби от храни и заключенията на контролните органи да поискат контролна експертиза.

Чл. 32. (1) (ДВ, 102/2003 - в сила три дни след 21.11.2003) Провеждането на анализи и изследвания на храни за съответствието им с изискванията по този закон и нормативните актове по неговото прилагане се извършва в лаборатории, акредитирани от Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация".

(2) (Отм. - ДВ, 102/2003 - в сила три дни след 21.11.2003)

(2) (ДВ, 102/2003 - в сила три дни след 21.11.2003) За анализ и изследване на храните и хигиенните условия могат да се използват различни методи, включително експресни, при условие че са чувствителни, точни и възпроизводими, с ясно определена област на приложение.

(3) (ДВ, 102/2003 - в сила три дни след 21.11.2003) Съответствието на даден метод с изискванията по ал. 2 се установява чрез междулабораторни изпитвания.

(4) (ДВ, 102/2003 - в сила три дни след 21.11.2003) Когато е необходимо, с цел определяне на състава, условията на производство, опаковането и етикетирането на храните се използват нормативно определени методи за вземане на проби и методи за анализ и изследване съгласно наредбите по чл. 5 и 6.

(5) (ДВ, 102/2003 - в сила три дни след 21.11.2003) Ако се получи разлика в интерпретацията на резултати от лабораторно изследване на храни, за които са приложени различни методи за анализ, валидни са използваните по ал. 4.

Чл. 34. (1) Създава се Национален съвет по безопасност на храните към Министерския съвет за координиране провеждането на държавната политика по безопасността на храните.

(2) Председател на Националния съвет по безопасност на храните е главният държавен санитарен инспектор.

(3) (ДВ, 102/2003 - в сила три дни след 21.11.2003) В състава на Националния съвет по безопасност на храните се включват по един заместник-министър на земеделието и горите и на икономиката, по един представител на Комисията по търговия и защита на потребителите и БАХПИ. Решенията на Националния съвет по безопасност на храните се вземат единодушно.

Чл. 35. Националният съвет по безопасност на храните има следните функции и задачи:

1. предлага на Министерския съвет промени в правното регулиране на безопасността на храните в съответствие с принципите на Европейския съюз и на Световната търговска организация;

2. предлага на Министерския съвет структурни и административни промени в контролната система;

3. възлага на експерти изготвянето на проекти на нормативни документи и ги съгласува със заинтересуваните ведомства;

4. координира действията на държавните органи и обществените организации по отношение на контрола върху храните;

5. представя държавата и координира участието на експертно ниво в работата на международните организации по проблемите на безопасността на храните.

(2) Националният съвет по безопасност на храните се свиква на заседания от неговия председател най-малко веднъж на два месеца. Решенията се вземат с обикновено мнозинство от членовете на съвета.

(3) Националният съвет по безопасност на храните може да създава комисии и работни групи при необходимост от проучване за подготовка на решение по отделни проблеми.

Чл. 37. (ДВ, 102/2003 - в сила три дни след 21.11.2003) (1) Когато възникне непосредствена и голяма опасност за общественото здраве от консумацията на определени храни, министърът на здравеопазването и/или министърът на земеделието и горите със заповед определя необходимите мерки за отстраняване на опасността.

(2) Мерките по ал. 1 са:

1. забрана за пускане на пазара или нареждане за преустановяване на пускането на пазара на храната;

2. забрана за използването на храната;

3. определяне на специални условия за пускане на пазара на храната;

4. други подходящи мерки в зависимост от ситуацията.

(3) Заповедите по ал. 1 се обнародват в "Държавен вестник".


Глава шеста "а"

ПРОФЕСИОНАЛНИ ОРГАНИЗАЦИИ НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ НА ХРАНИ

(ДВ, 102/2003 - в сила три дни след 21.11.2003)

(2) Браншовите организации на производителите на храни имат право да:

1. разработват по браншове правила за добрите производствени практики, модели на системи за анализ на опасностите и контрол на критичните точки и други системи за самоконтрол при производството на храни, както и други професионални изисквания с цел осигуряване на качеството и безопасността на храните;

2. участват в разработването на стратегии, анализи, програми и становища за развитие на съответния бранш и съдействат за тяхното изпълнение;

3. създават и поддържат база данни за експерти в съответния бранш за оказване на съдействие на производителите на храни, както и на държавните органи;

4. разработват етични кодекси, регламентиращи професионалната етика в подотраслите на хранителната промишленост и недопускането на нелоялна конкуренция между производителите на храни;

5. информират компетентните органи за извършени нарушения при производството и/или търговията на храни;

6. участват в изготвянето на нормативни актове за съответния бранш или дават становища по проекти на такива актове;

7. организират провеждането на курсове за повишаване на квалификацията на лицата, заети с производството на храни;

8. разработват браншови стандарти за групите храни и ги предоставят в Националния съвет по безопасност на храните за информация.

1. участва в изготвянето на стратегии и програми за развитие на производството и търговията с храни;

2. подпомага Министерството на земеделието и горите и Министерството на здравеопазването в изготвянето на доклади за състоянието на производството и преработката на храни;

3. участва в разработването и дава становища по проекти на нормативни актове в областта на хранителната промишленост;

4. осъществява координация на дейността на браншовите организации на производителите на храни, включително тези, които не са нейни членове, във връзка с правата им по този закон.

Чл. 37в. (ДВ, 102/2003 - в сила три дни след 21.11.2003) Браншовите организации на производителите на храни подпомагат работата на държавните органи и органите на местното самоуправление и местната администрация за осъществяване на политиката и стратегията им за развитие на хранителната промишленост.

Чл. 37 г. (ДВ, 102/2003 - в сила три дни след 21.11.2003) Областните управители и общинските съвети предоставят на националната междупрофесионална организация на производителите на храни и на браншовите организации на производителите на храни помещения - държавна или общинска собственост, необходими за осъществяване на дейността им, по реда на Закона за държавната собственост, съответно на Закона за общинската собственост.

Чл. 37д. (ДВ, 102/2003 - в сила три дни след 21.11.2003) (1) Държавните органи и ведомства, както и органите на местното самоуправление и местната администрация оказват съдействие и предоставят информация на националната междупрофесионална организация на производителите на храни за осъществяване на функциите й, предвидени по този закон.

(2) При разработването на проекти на нормативни актове, свързани с административното регулиране и административния контрол на хранителната промишленост, компетентните държавни органи изискват становища от съответните браншови организации. В случай че в срок 7 работни дни от получаване на искането не постъпи становище, се смята, че организацията няма бележки по проекта.

(2) За нарушение по ал. 1, извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 1500 лв. до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 лв. до 5000 лв.

(2) За нарушение по ал. 1, извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 500 лв. до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 лв. до 3000 лв.

(2) Който опакова храни в опаковки, които променят външния вид, мириса и вкуса на храната и създават възможност за замърсяването й и за преминаване в нея на чужди и опасни за здравето на човека вещества, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 250 лв. до 500 лв., а при повторно извършване на същото нарушение - от 500 лв. до 1000 лв.

(3) За нарушение по ал. 1 и 2, извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 500 лв. до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 лв. до 3000 лв.

Чл. 41. (1) (ДВ, 102/2003 - в сила три дни след 21.11.2003) Който наруши разпоредбите и изискванията, свързани с представянето етикетирането и рекламата на храните, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 250 лв. до 500 лв., а при повторно извършване на същото нарушение - с глоба от 500 лв. до 1000 лв.

(2) За нарушение по ал. 1, извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 500 лв. до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 лв. до 3000 лв.

(2) За нарушение по ал. 1, извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 1000 лв. до 1500 лв., а при повторно нарушение - от 1500 лв. до 4000 лв.

(2) За нарушение по ал. 1, извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 1500 лв. до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 лв. до 5000 лв.

(2) За нарушение по ал. 1, извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 1500 лв. до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 лв. до 5000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв.

(3) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба от 2000 до 5000 лв., а на юридически лица или еднолични търговци - имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв.

Чл. 45б. (ДВ, 102/2003 - в сила от 01.01.2005) (1) Който произвежда храни в нарушение на чл. 23, ал. 2, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.

(3) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба от 1000 до 3000 лв., а на юридически лица или еднолични търговци - имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв.

Чл. 46. (ДВ, 102/2003 - в сила три дни след 21.11.2003) Който отказва или препятства извършването на държавен контрол в обектите за производство и търговия с храни или вземането на проби от органите на държавния контрол, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 500 лв. до 1000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение - с глоба от 1000 лв. до 1500 лв.

Чл. 47. (1) Който не изпълни предписание на органите на държавния контрол по този закон, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 250 лв. до 500 лв., а при повторно извършване на същото нарушение - с глоба от 500 лв. до 1500 лв.

(2) За нарушение по ал. 1, извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 500 лв. до 1500 лв., а при повторно нарушение - от 1500 лв. до 3000 лв.

(2) За нарушение по ал. 1, извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 200 лв. до 500 лв., а при повторно нарушение - от 500 лв. до 2000 лв.

(2) За повторно нарушение по ал. 1 извършителят се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв.

(2) Наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган на държавния контрол в зависимост от подчинението на длъжностното лице, установило нарушението.

(2) Мерките по чл. 30, т. 7 се налагат със заповед на:

1. ръководителите на органите по ал. 1, когато стойността на храните е до 10 000 лв.;

2. главния държавен санитарен инспектор или генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба, когато стойността на храните е от 10 000 лв. до 100 000 лв.;

3. (ДВ, 102/2003 - в сила три дни след 21.11.2003) министъра на здравеопазването и министъра на земеделието и горите, когато стойността на храните е над 100 000 лв.

(3) Заповедите по ал. 1 и 2 подлежат на обжалване по реда на Закона за административното производство.

(4) Обжалването на заповедите по ал. 1 не спира изпълнението им.

Чл. 52. (ДВ, 102/2003 - в сила три дни след 21.11.2003) За всяко тримесечие РВМС и РХЕИ изпращат на БАХПИ справки за издадените и влезли в сила наказателни постановления за системни нарушения и за нарушения, застрашаващи околната среда или здравето на потребителя.


ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

(Загл. - ДВ, 102/2003 - в сила три дни след 21.11.2003)