Марксистко-ленинска философия историческият материализъм като наука

Изтегляне 223.25 Kb. Дата 01.05.2018 Размер 223.25 Kb. #67531

Навигация на страницата:

• 2. СЪОТНОШЕНИЕТО НА ИСТОРИЧЕСКИЯ МАТЕРИАЛИЗЪМ С КОНКРЕТНИТЕ ОБЩЕСТВЕНИ НАУКИ
• По такъв начин, макар че историческият материализъм и историческата наука имат работа с един и същ обект – обществото като цяло, предметите на тяхното изследване са различни.
• След всичко това може да се даде повече или по-малко пълно определение на предмета на историческия материализъм.
• ИСТОРИЧЕСКИЯТ МАТЕРИАЛИЗЪМ КАТО МЕТОД НА ПОЗНАНИЕ НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ЯВЛЕНИЯ
• ДОМАРКСОВИ СХВАЩАНИЯ ЗА ОБЩЕСТВОТО Същност и особености на домарксовото обществознание
• Така например древногръцките философи-питагорейци смятат, че обществения живот се обуславя от боговете, които се намесват непосредствено в него и определят съдбата на хората и народите.
• Кое обуславя този факт Защо идеализмът господства в социологическите възгледи на домарксовите философи и социолози
• Изгодно да представят нещата по такъв начин, че определящо в обществото да е духовното начало.
• Всичко това показва, че идеолозите на експлоататорските класи са заинтересовани от пропагантдата на идеалистически възгледи за обществения живот и историческия прогресс.
• ПРЕВРЪЩАНЕТО НА ОБЩЕСТВОЗНАНИЕТО В НАУКА
• Но как да се съчетае неизбежността от настъпването на едни или други събития със свободата на действия на човека
• ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ ЗА САМОПОДГОТОВКА Каква е връзката и разликата между диалектическия материализъм и историческия материализъм
• Каква е разликата и връзката между историческия материализъм и историческата наука В какво се заключават основните недостатъци на домарксовите възгледи за обществото
• Кой е основният въпрос на историческия материализъм и каква е неговата роля във функционирането и развитието на системата на тази наука
• А) историческият материализъм изучава законите на общественото развитие Б) историческият материализъм изучава взаимоотношението между общественото битие и общественото съзнание
• В) историческият материализъм изучава най-общите закони на общественото развитие Г) историческият материализъм изучава всеобщото и историческото развитие на обществото

МАРКСИСТКО-ЛЕНИНСКА ФИЛОСОФИЯ ИСТОРИЧЕСКИЯТ МАТЕРИАЛИЗЪМ КАТО НАУКА СЪОТНОШЕНИЕТО НА ИСТОРИЧЕСКИЯ МАТЕРИАЛИЗЪМ С ДИАЛЕКТИЧЕСКИЯ МАТЕРИАЛИЗЪМ Историческият материализъм е важен относително самостоятелен раздел на марксистко-ленинската философия. За разлика от диалектическия материализъм, който изучава закономерностите на взаимовръзката между материя и съзнание и всеобщите закони на движение и развитие на материята във всички области на действителността, историческия материализъм изучава посочените закони и закономерности само в обществения живот. Всеобщите закони на движение и развитие в обществения живот се изучават и от диалектическия материализъм, и от историческия материализъм. В какво се състои разликата в изучаването на всеобщите закони в обществото от диалектическия материализъм и от историческия материализъм? Диалектическият материализъм, като изследва действието на посочените закони в обществото, обръща внимание на онези моменти, страни и връзки, които са общи с всички други области на действителността и които се повтарят във всички материални образувания. Историческият материализъм изследва действието на всеобщите закони в обществия живот с цел да разкрие специфичното съдържание, обусловено от особеностите на обществената форма на движение на материята. Като установява спецификата на проявление на законите в обществото, изучавани от диалектическия материализъм, историческият материализъм открива общите закони на функциониране и развитие на обществото. Ако диалектическият материализъм, решавайки основния въпрос на философията в най-общ план, установява закономерностите на взаимовръзката на съзнанието с материята изобщо, то историческият материализъм, разглеждайки същия този въпрос с оглед на обществото, разкрива закономерностите на взаимовръзката на материалния живот на обществото с неговия духовен живот. Последните закономерности, макар и да са форма на проявление на първите, не се свеждат до тях, а имат специфично съдържание, което ги прави самостоятелни закони на функционирането и развитието на обществения организъм. По-нататък законът за единство и “борба” на противоположностите в историческия материализъм се откроява като закон за класовата борба, която е движеща сила на развитие в антагонистичното общество, като закон за взаимовръзката на производството и потреблението и други закономерности на общественото развитие. Законът за прехода на количествените изменения в качествени в обществото приема функцията на закон за социалната революция, законът за отрицание на отрицанието – формата на закон за смяната на обществено-икономическите формации в процеса на историческото развитие на обществото, учението за необходимост и случайност в обществото се откроява като учение за обществото, взето като естествено-исторически процес и т.н. И така, историческият материализъм изучава законите на действителността в тяхното специфично проявление в обществения живот. Следователно предмет на историческия материализъм са общите закони на функциониране и развитие на обществото. 2. СЪОТНОШЕНИЕТО НА ИСТОРИЧЕСКИЯ МАТЕРИАЛИЗЪМ С КОНКРЕТНИТЕ ОБЩЕСТВЕНИ НАУКИ Много от общите закони на обществения живот се изучават от конкретните обществени науки, по-специално от езикознанието, правото, етиката, естетиката, политическата икономия, историческите науки. При това положение възниква неизбежно въпросът: по какво се различава предметът на историческия материализъм от предмета на конкретните обществени науки и как той се съотнася с предмета на тези науки? Конкретните обществени науки изучават като правило отделните страни на обществото, закони на функционирането и развитието на отделните сфери, области на обществения живот, отделни обществени явления. Например езикознанието изследва езика, законите на неговото функциониране и развитие, правните науки изучават законите на възникването, функционирането и развитието на правото, етиката – законите на формирането и развитието на нравствените норми и възгледи, политикономията – законите на икономическия живот на обществото на различните равнища на неговото развитие. За разлика от тези науки историческият материализъм изучава не отделните страни, сфери, области на обществения живот, а обществото като цялостен организъм, като особена относително устойчива система на движение на материята, в която всички страни на обществения живот се намират в органична взаимовръзка и взаимозависимост. Фактът, че историческият материализъм изучава законите на съществуване и развитие на обществото като цялостен организъм, го отличава от конкретните обществени науки, изследващи отделните страни на обществения живот, но наред с тези науки съществува и друга обществена наука, която, както и историческият материализъм, изучава не отделни страни на обществения живот, а обществото като цяло. Такава наука е историята. По какво се различава предметът на историческия материализъм от предмета на историческата наука? Историческият материализъм изучава конкретните исторически явления с цел да открие проявяващите се чрез тях общи закони на функциониране и развитие на обществото, докато историческата наука има за цел да обясни тези конкретни явления, като изхожда от съответните закони на общественото развитие. С други думи, историческият материализъм, като изследва конкретните обществени явления, се стреми да разкрие общото, което е присъщо на всяко общество, намиращо се на дадено равнище на развитие, докато историческата наука в процеса на изследване на същите тези явления се стреми да разкрие особеното и да го обясни на основата на съответните общи закони на историческия материализъм. По такъв начин, макар че историческият материализъм и историческата наука имат работа с един и същ обект – обществото като цяло, предметите на тяхното изследване са различни. След всичко това може да се даде повече или по-малко пълно определение на предмета на историческия материализъм. Историческият материализъм е наука, която изучава спецификата на проявленията, на закономерностите, на взаимоотношенията между материята и съзнанието, и всеобщите закони в обществения живот, и която открива върху тази основа общите закони на функциониране и развитие на обществото като цяло. ИСТОРИЧЕСКИЯТ МАТЕРИАЛИЗЪМ КАТО МЕТОД НА ПОЗНАНИЕ НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ЯВЛЕНИЯ Като теория, която обяснява функционирането и развитието на обществения организъм, историческият материализъм представлява и метод на изследване на конкретните обществени науки. От неговите закони и принципи произтичат определени методологически изисквания, които трябва да се отчитат в процеса на познание на обществените явления. Например от закона за обусловеността на общественото съзнание от общественото битие произтича неизбежно изискването политиката, правото, моралът, религията и др. да се обясняват, като се изхожда от съответните страни на материалните условия на живот на хората, от тяхното икономическо положение, потребностите и т.н. Игнорирането на това изискване безспорно ще пречи на разкриването на общата същност на посочените явления. Аналогични изисквания произтичат и от законите на взаимовръзката между база и надстройка, производителни сили и производствени отношения, от закона за класовата борба и другите закона на функционирането и развитието на обществото. Използването на законите на историческия материализъм като методологически принцип на познанието на обществените явления не изключва използването от страна на обществените науки на общия диалектически метод на познание. Тъй като всеобщото не съществува отделно от особеното, а само в необходима връзка с последното, диалектическият метод на познание, чиито принципи изразяват всеобщите страни и връзки на действителността и познанието, трябва да се прилага в органична връзка с метода на историческия материализъм, който чрез своите принципи изразява специфични страни и връзки на обществения живот и на тяхното познание. Между диалектическия метод на познание и метода, разработван от историческия материализъм, има съществено различие, което е обусловено от различната степен на общност на законите, на чиято основа те са разработени. Диалектическият метод, който се основава върху всеобщите закони, действащи във всички явления на действителността, може да бъде приложен за изучаването на всяко явление от обществения живот. Методът, който се формира върху основата на общите закони на функциониране и развитие на обществото, може да се използва непосредствено само за познанието на такива явления, в които тези общи закони действат. Например методологическият принцип, формулиран на основата на действащия във всички обществено-икономически формации закон за съответстването на производствените отношения на характера на производителните сили или на основата на закона за определящата роля на икономическата база по отношение на надстройката, не може да бъде приложен за познанието на законите на развитие и функциониране на езика, защото посочените общи закони не се проявяват чрез последните. Но същият този методологически принцип е напълно приложим за познанието например на специфичните закони на взаимодействието между база и надстройка в социалистическото общество или на специфичните закони на съответствието на социалистическите производствени отношения на характера на производителните сили, имащи място в социалистическото общество. ДОМАРКСОВИ СХВАЩАНИЯ ЗА ОБЩЕСТВОТО Същност и особености на домарксовото обществознание Определящи схващания за обществото, за неговите движещи сили и закони на развитие се появяват още през древността. Те възникват заедно с философията, която на първите етапи на своето развитие е била единствената наука и се е занимавала не толкова с познанието на всеобщите форми на битието, колкото с обяснението на конкретните явления на природата и обществения живот . Веднъж възникнали, социалните възгледи не остават непроменени, а постоянно се изменят, особено при преминаването на обществото от едно равнище на своето развитие към друго. При цялото разнообразие на домарксовите схващания за обществото общото за всички тях е това, че те са имали идеалистически и метафизически характер. Същността на обществения живот, неговото развитие и изменение се извеждат от едно или друго духовно начало – божествения разум, абсолютната идея, развитие на науката, религия, обществено мнение и пр. Така например древногръцките философи-питагорейци смятат, че обществения живот се обуславя от боговете, които се намесват непосредствено в него и определят съдбата на хората и народите. От божествената природа извеждали същността на обществения живот и средновековните теолози и философи. Например Тома Аквински (1224-1274 т.) счита за божествени по произход свободата, робството, класовите различия и държавната власт. Според него бог е създал човека свободен, но като наказание за извършени от него грехове му изпратил робството. Освен това за черната работа в обществото той създал “долните хора” – селяните, гражданите, занаятчиите. Що се отнася до държавната власт, то тя според учението на Тома Аквински е обединяващо начало в държавата и се съотнася с държавата така, както богът със света или душата с тялото. От развитието на абсолютната идея извежда същността и законите на развитие на обществото Хегел, а с измененията на общественото мнение на хората обясняват държавата и условията за живот на хората френските материалисти от 18 в. Хелвеций, Холбах. Със смяната на религиите свързва прехода на обществото от едно разнище към друго Фойербах. Като посочванме идеализма на домарксовите социологически схващания, не трябва да мислим, че тези схващания не съдържат нищо рационално, научно. Някои от домарксовите философи и социолози изказват и правилни, материалистически по своето същество възгледи. Така например древногръцкият философ Демокрит, изказвайки се против учението на питагорейците за вмешателството на боговете в обществения живот на хората, изказва мисълта за значението на материалните потребности на хората за развитието на обществото. Той по-специално смята, че “самата нужда учи хората на всичко”. Наред с това той разглежда производството като продукт на произволното творчество. Важно място в живота на обществото отрежда на развитието на материалната култура и древногръцкият философ Протагор. Като показва как хората във връзка с развитието на културата, по-специално с овладяването на огъня и с възникването на занаятите, преминават към съвместен организиран живот в градовете, Протагор заедно с това отбелязва, че за да преминат към тази нова форма на обществен живот, хората трябвало за овладеят умението да съдят за справедливост и несправедливост. А това се давало на хората от боговете. Дълбока мисъл за зависимостта на правото от начина на производство изказва френският просветител от 18 в. Шарл Луи Монтескьо. “Законите, пише той, се намират в твърде тясно съотношение с онези начини, чрез които различните народи си изкарват средства за съществуване”. Освен това съдържанието на законите той извежда от формата на управление, т.е. от политическия фактор, който за него играе определяща роля. Цяла редица от рационални мисли за възникването на частната собственост, класите и държавата изказва Ж.Ж. Русо. Частната собственост според него възниква вследствие на това, че хората благодарение на присъщата им по природата способност за усъвършенстване създават нови оръдия за производство и пристъпват към земеделие. По-съвършените оръдия подобряват обработката на земята и довеждат в края на краищата до появата на частната собственост, която влече след себе си деление на обществото на богати и бедни и борбата между тях. Според Русо засилващата се класова борба обуславя необходимостта от образуване на държавата, която застава в защита на частната собственост и закрепва господството на богатите. Ж.Ж. Русо описа в общи черти достатъчно реалистично социалните процеси, довели до възникването на класите и държавата. Обаче той не можа да премине на позициите на материализма и да прокара последователно материалистическия принцип в решаването на разглежданите проблеми. В решаващия момент той отстъпва от материалистическата постановка на въпроса за произхода на държавата и преминава на позициите на идеализма, като заявява, че държавата е измислена и наложена от богатите, които чрез заблуждение убедили бедните в необходимостта от създаване на държавна власт. В резултат на това се получава, че държавата е следствие от съзнателното творчество на хората. Материалистическа и правилна по своята обща форма е тезата на френските материалисти от 18 в. за това, че човекът с всичките свои стремежи, възгледи и чувства е продукт на социалната среда, в която той живее. Но наред с тази теза те развиват и мисълта за зависимостта от обществената реда от мнението на хората, за обусловеността й от него. Излиза, че общественият живот, неговото развитие се определя в крайна сметка не от материалните фактори, а от духовните – съзнанието на хората. Френските историци от епохата на реставрацията (Гизо, Тиери, Мине) отиват още по-напред от френските материалисти от 18 в. в изясняването на същността на обществения живот. Тези историци установяват, че политическите учреждения се определят от социалните отношения, а последните зависят от състоянието на собственост. “Би бол по-благоразумно, пише Гизо, да се започне с изучаването на самото общество, за да се познаят и разберат неговите политически учреждения. Преди да станат причина, учрежденията са били следствия. Обществото ги създава, преди да започне да се изменя под тяхно влияние и вместо да се съди за състоянието на народа по формите на неговото правителство, трябва преди всичко да се изследва състоянието на народа, за да се съди какво трябва да бъде, какво може да бъде неговото правителство…”.И по-нататък четем: “ За да се разберат политическите учреждения, трябва да се изучат различните слоеве, съществуващи в обществото, техните взаимни отношения. За да се разберат различните обществени слоеве, трябва да се знае природата на поземлените отношения”. Като издигнаха мисълта за зависимостта на политическите учреждения от социалните отношения, а последните от отношенията за собственост, въпреки всичко това френските историци не можаха да разкрият истинската причиниа, определяща “състоянието на собственост”. Позоваването на човешката природа като на фактор, влияещ върху отношението на собственост, към която те са принудени да апелират, не обяснява нищо и показва само това, че те не могат да излязат отвъд рамките на идеите, издигнати от предшестващите просветители, които се опитваха да сведат всички социални проблеми до “човешката природа”. Определена крачка напред в разкриването на общественото развитие правят социалистите-утописти (Роберт Оуен, Сен Симон, Шарл Фурие). Те не се ограничават с фиксиранането на това, че отношенията на собственост са основата на обществения строй, както това правят френските историци от началото на 19 в., а се опитват да обяснят защо тези отношения играят такава важна роля. Причината за определящата роля на имуществените отношения в общественото развитие Сен СИмон например вижда в нуждите на производството, на промишлеността. Потребностите на развитието на промишлеността той обяснява с преминаването на собствеността от ръцете на феодалите в ръцете на буржоазията и със съпровождащите този процес политически изменения във Франция. Като разглежда правилно производството като определящ фактор на обществения живот, Сен Симон същевременно обяснява развитието на промишлеността с измененията в областта на съзнанието на хората, обявява го за резултат от умственото развитие на човечеството. По такъв начин за крайна причина на съществуването и развитието на обществото и тук се обяснява духовното начало –съзнанието. Накрая и руските революционни демократи Белински, Чернишевски разглеждат “материалните условия на бита” на хората, техните материални потребности като фактор, който играе важна роля в живота на хората. Но и при тях това се съчетава с признаването на решаващата роля за историческия процес на развитието на науката, просветата. По този начин всички домарксови философи – и идеалисти, и материалисти – при обяснението на същността на обществения живот и движещите сили на историята изхождат в крайна сметка от духовното начало, т.е. от идеализма. Кое обуславя този факт? Защо идеализмът господства в социологическите възгледи на домарксовите философи и социолози? СОЦИАЛНИ И ГНОСЕОЛОГИЧЕСКИ КОРЕНИ НА ИДЕАЛИСТИЧЕСКИТЕ СХВАЩАНИЯ ЗА ОБЩЕСТВОТО Един от факторите, които обуславят идеализма в обяснението на обществения живот, са интересите на господстващите експлоататорски класи, намиращи съзнателно и несъзнателно израз в разработваните от идеолозите на тези класи философско-социологически теории. На идеолозите на господстващите експлоататорски класи е Изгодно да представят нещата по такъв начин, че определящо в обществото да е духовното начало. И наистина още от времето, когато умственият труд се отделяя от физическия, експлоататорските класи се самоотстраниха от непосредственото участие в производството на материални блага, направиха физическия труд привилегия на експлоатираните маси, а за себе си запазиха само духовната дейност – политиката, изкуството, науката и пр. Упражнявайки духовна дейност, експлоататорските класи са заинтересовани от обосноваването на това, че тази дейност е основна, определяща съществуването и развитието на обществото и че именно тя обуславя историческия прогресс. Издигането на духовната начоло, на съзнанието като определящ обществения живот фактор е изгодно за експлоататорските класи още и затова, защото това схващане им позволява да направят извода за ненужността на революционната борба на трудещите се маси за изменение на съществуващите условия на живот. Щом като условията на живот на обществото се определят от съзнанието на хората, то значи, че за да се изменят тези условия, трябва да се измени съзнанието на хората, а това се постига чрез просвещение, нравственно усъвършенстване и т.н. Всичко това показва, че идеолозите на експлоататорските класи са заинтересовани от пропагантдата на идеалистически възгледи за обществения живот и историческия прогресс. Но този фактор съвсем не е достатъчен, за да обясни господството на идеализма в домарксовата социология. Заинтересоваността на експлоататорските класи от разпространението на историческия идеализъм може да обясни идеалистическия характер на социалните възгледи на онези мислители, които така или иначе служат на тези класи и които изразяват съзнателно или несъзнателно техните интереси. Но идеализмът е свойствен не само на социалните възгледи на идеолозите на експлоататорските класи, а и на социалните възгледи на мислителите, защищаващи интересите на трудещите се (социалистите-утописти, руските революционни демократи и др.). Кое обуславя идеалистическия характер на социалните възгледи на тези мислители? Работата е там, че наред със социалните корени историческият идеализъм има и свои особени гносеологически корени, той неизбежно се обуславя от определени фактори, свързани с познанието на обществените фактори, с абсолютизацията на присъщата им специфика. Както е известно, в природата взаимодействията между материалните образувания, тела и явления се осъществяват без вмешателството на някакви съзнателни същества, тук по израза на Енгелс “никаква желана цел не съществува…нито в безбройните природни случайности, които се наблюдават на повърхността, нито в окончателните резултати, които потвърждават наличието на закономерност сред тези случайности. Напротив, в историята на обществото действащите лица са само хора, които са надарени със съзнание, действат обмислено или под влиянието на своите страсти, работят с оглед на определена цел. Нещо не се извършва без съзнателно намерение, без желана цел”. Именно това обстоятелство въвежда в заблуждение домарксовите философии-материалисти, застав яги да изменят на материалистическя принцип, от който те изхождат при обяснението на явленията на природата, и да преминават на позициите на идеализма при обяснението на явленията на обществения живот. Именно то обуславя и този факт, че домарксовите материалисти сметят действащите в обществото идеални подбуждащи сили за крайна причина на събитията и не се опитват да търсят другите, по-дълбоките движещи сили, определящи тези подбужващи сили. По-нататък именно благодарение на това обстоятелство – преувеличаването на ролята на духовното начало в обществения живот – домарксовите социолози изпускат от полезрението дейността на народните маси, като виждат само ролята на великите личности, просветените монарси, зеконодатели и пр. в историята. ПРЕВРЪЩАНЕТО НА ОБЩЕСТВОЗНАНИЕТО В НАУКА Идеализмът, който господстваше в обшествознането, беше за първи път преодолян от К. Маркс. Както показахме в предишния параграф, домарксовите материалисти при обяснението на социалните явления изхождат от идейните мотиви, подбуждащи хората за историческа дейност, без да разкриват причините, които обуславят тези мотиви, в резултат на което те изменят на своите материалистически принципи и преминават на позициите на идеализма. Хегел се опита да поправи грешката, допусната от материалистите при определянето на крайните причини на историческото развитие. Той заяви, че историческата дейност на хората не зависи от тяхната воля и желание, а се определяя от “световния дух”, който се проявява като историческа необходимост, скрита зад индивидуалните исторически събития. Макар че хората действат с оглед на своите цели, твърди Хегел, чрез тази тяхна дейност обаче се осъществява и онова, което не влиза в техните намерения, в съдържанието на техните цели и което не се осъзнава от тях. Реализацията на онова, което не се обхваща от непосредствените цели на хората, от тяхното съзнание, е историческата мисия на отделните народи, които, бидейки слепи оръдия в ръцете на “световния дух”, са призовани да осъществят съответните идеи, определящи един или друг етап на историческото развитие и представляващи стъпала в развитието на “световния дух”. Например историята на древна Гърция според Хегел не е нищо друго освен създаване на “формите и на прекрасната индивидуалност”, осъществяване на понятието “художествено произведение” като такова”. Хегел, както видяхме, не успя да даде научно решение на разглеждания проблем. Той търси крайните причини за историческото развитие не в самата история, а вън от нея, не в материалната сфера на обществения живот на хората, а в духовното начало, в логическите закони на развитие на абсолютната идея, съществуваща някъде вън и независимо от човешкото общество и историята. За разлика от Хегел Маркс вижда причината на идеалните подбудителни сили на хората не в дейността на “световния дух”, а в дейността на самите хора, образуващи обществото. Той откри онзи прост, но скрит под идеологическите наслоения факт, че “преди да са в състояние да се занимават с политика, наука, изкуство, религия и пр., хората трябва да ядат, да пият, да има къде да живеят и какво да обличат. Следователно производството на непосредствени материални средства за живот и с това всяко дадено стъпало на икономическото развитие на един народ или на една епоха представляват основата, от която се развиват държавните инструкции, правните възгледи, изкуството и даже религиозните представи на дадените хора и чрез която поради това те трябва да бъдат обяснени, а не обратното, както е ставало досега. С други думи, Маркс разпространи върху обществото материалистическия принцип за първичността на материята и вторичността на съзнанието и установи, че в обществото определящи са не духовната дейност, не съзнанието, както са мислели по-рано, а материалните условия на живот на хората, производството на материални блага и създаващите се на тази основа икономически отношения. Като разкри определящата роля на материалното производство в живота на хората, Маркс естествено стига до извода за решаващата роля на производителите на материални блага – на народните маси – в общественото развитие и до признаването на класовата борба за движеща сила на историческото развитие. Домарксовите социолози не мога да забележат повторяемостта в обществените явления в различните страни. Те не успяват да различат в сложната мрежа на обществените явления важните и неважните явления. Вследствие на това тяхната наука в най-добрия случай е била само описание на тези явления, подбор на факти, суров материал, но не е била способна да разкрие действителните закони на историческия процес. А без това няма истинска наука за обществото. Установените от К. Маркс производствени отношения като определящи всички останали обществени отношения позволяват да се види повторяемостта в живота на различните народи и да се обобщят порядките в различните страни в едно основно понятие – обществено-икономическа формация. Посоченото обобщение дава възможност да се премине от описанието на обществените явления, от произволната им оценка с оглед на предпочитаните от един или друг автор идеи към техния строго научен анализ. Това стана възможно върху основата на диалектикоматериалистическото учение за обществото. Домарксовите социолози, като се опират на определени идеали и цели на човека, не виждат тяхната връзка с материалните обществени отношения. Затова те поставят развитието на историческите явления в зависимост от духовни фактори. За разлика от тях К. Маркс, свеждайки обществените отношения до производствените, а последните до равнището на развитие на производителните сили, получи реална възможност да представи развитието на обществено-икономическите формации като световноисторически процес, осъществяващ се на основата на обективните, независими от волята и желанията на хората закони. Като направи посочените открития, Маркс пръв превърна социологията в наука. “Както Дарвин, пише по този повод Ленин, сложи край на възгледа, според който животинските и растителните видове не са свързани с нищо помежду си, че са “от бога създадени” и неизменяеми, и пръв постави биологията върху напълно научна основа, като установи изменяемостта на видовете и приемствеността между тях, така и Маркс сложи край на възгледа, че обществото представлява механически агрегат от индивиди, който допуска всякакви изменения по волята на началството (или – което е все същото – по волята на обществото и правителството), който се появява и изменя случайно, и пръв постави социологията на научна основа, като установи понятието обществено-икономическа формация като съвкупност на дадени производствени отношения, като установи, че развитието на такива формации е естественоисторически процес”. Като доказаха, че развитието на обществото представлява естественоисторически процес, подчиняващ се на съответните обективни закони, Маркс и Енгелс разкриха закономерността на взаимовръзката между историческата необходимост и съзнателната дейност на хората. Според учението на Маркс и Енгелс най-важна черта на развитието на обществения живот, по която той се различава от развитието на живата и неживата природа, е това, че тук действат съзнателни същества, поставящи си определени цели и стремящи се да ги осъществят. Нищо подобно в природата няма. Изменението на едни или други природни явления е свързано не с осъществяването на съзнателни идеи, а с взаимодействието на материалните тела, със сблъсъка на безбройно множество от различни стихийни сили и тенденции. Като имат пред вид това обстоятелство, много домарксови социолози, признавайки съществуването на обективна необходимост, определена закономерност в развитието на природните явления, отричат всичко това, когато става дума за историческото развитие, за обществения живот. Според тях общественият живот не се подчинява на никакви закони, на никаква необходимост. Той се осъществява на основата на свободната воля на хората, на тяхната свободна творческа дейност. Марк и Енгелс показаха, че тези разсъждения не отразяват действителното положение на нещата. Макар че в обществото действат съзнателни същества, преследващи определени цели, това не изключва историческата необходимост и закономерност. Последните се проявяват чрез тези действия, като обуславят неизбежността от поява на строго определени, независими от съзнанието и волята на действащите хора резултати. Макар че всеки човек си поставя определени цели и действа осъзнато, по своя собствена воля, целите, които хората поставят пред себе си, в процеса на своето осъществяване водят да взаимни стълкновения и противоречия и се оказват непостижими или по своята същина, или пък поради липсата на средства за тяхното осъществяване, а ако се осъществят в една или друга степен, то водят в края на краищата не до желани последствия. Например хората при откриването на парната машина са имали пред вид да повишат производителността на труда в съответните отрасли на производството. Те не са подозирали, че създават оръдие, което в много по-голяма степен, отколкото другите ще революционизира обществените отношения в целия свят и като обуслови концентрирането на богатствата в ръцете на малцинството и пролетаризирането на огромното мнозинство от населението, отначало ще осигури на буржоазията социално и политическо господство, а след това ще предизвика класовата борба между буржоазията и пролетариата, която с необходимост ще доведе до свалянето на буржоазията и унищожаването на класовите противоположности. Или друг пример, когато хората общуват помежду си, продават или купуват стоки, наемат работници или самите се наемат на работа, те преследват едни или други конкретни цели, но не мислят за това, какви отношения в резултат на това се създават и какви социални изменения тези отношения ще предизвикат Например селянинът, когато продава зърното, влиза в “общуване” със световните зърнопроизводители на целия пазар, но той не осъзнава това, не може да си представи какви обществени отношения ще се създадат в резултат на обмяната. По-нататък заможните римски граждани, закупувайки земята на бедните земевладелци, искаха само да натрупат богатство, но никой сред тях не е предполагал, че латифундиите ще погубят републиката, и никой от тях, разбира се, не е желаел това. По такъв начин всеки индивид в обществото преследва своите собствени цели, но общият резултат от действията на мнозинството от хора не зависи от волята и съзнанието на отделните личности и изразява една или друга необходима тенденция, която се обуславя от материалните отношения и материалната дейност на тези индивиди, от техните стремежи и действия, води до състояние, аналогично с онова, което господства в лишената от съзнание природа: през множество от всевъзможни случайни взаимодействия, връзки и отношения си пробива път вътрешната необходимост и закономерност, проявяват се обективните закони на движението и развитието на материята. И така въпреки изключителната специфичност на обществото неговото функциониране и развитие се подчинява на обективни закони, изразяващи необходимостта от настъпването на определени исторически събития и закономерности на осъществяване на историческия процес. Но как да се съчетае неизбежността от настъпването на едни или други събития със свободата на действия на човека? Някои критици на марксизма смятат, че признаването историческата необходимост противоречи на свободата на поведение на хората и че неизбежността, с която протича историческият процес, изключва свободата. В действителност обаче свободната дейност на хората не само не противоречи на обективната необходимост, но и се основава, осъществява се върху нея. И наистина човек може да действа свободна в една или друга част само тогава, когато е познал и в своите действия отчита обективните закони, необходимите връзки и отношения, присъщи на тази област. Щом като не познава тези закони и необходими връзки, той не може да бъде свободен при вземането на решения, отнасящи се до дадена област от явления. Той в случая действа наслуки, разбира се, остава във властта на стихийни сили, разгръщащи се на основата на присъщите им закони и лишаващи поведението му от каквато и да била действителна свобода. Свободата следователно се състои не в независимостта от каквато и да била необходимост, от законите на действителността, а в тяхното познание и в “съдържащата се в това познание възможност за достигане на определени цели”, тя не представлява от само себе си нещо друго освен “способността да се вземат решения при познаване на нещата”. Това е валидно не само за дейността, отнасяща се до изменението на природата, а и за онази дейност, която е насочена към преобразуването на едни или други обществени процеси, но и за управлението на процесите на обществения живот. Обаче свободата на действие в областта на обществените явления се постига само в прехода към социализма и след това към комунизма, тъй като само при комунистическата обществена формация се формират обективни условия за съзнателно прилагане на законите на обществената дейност, за съзнателното използване на историческата необходимост. Само от този момент хората започват “напълно съзнателно сами да творят своята история” в съответствие с нейните обективни закони, с присъщата й вътрешна необходимост. Що се отнася до антагонистичните обществено-икономически формации, то тук поради господството на частната собственост върху средствата за производство и експлоатацията на човек от човека отсъстват необходимите условия за планомерно и съзнателно използване на законите на общественото развитие, в резултат на което тези закони противоречат на хората “като чужди, господстващи над тях природни закони”, изключващи действителната свобода на тяхното историческо творчество. ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ ЗА САМОПОДГОТОВКА Каква е връзката и разликата между диалектическия материализъм и историческия материализъм? По какво се различава предметът на историческия материализъм от предмета на частните обществени науки? Каква е разликата и връзката между историческия материализъм и историческата наука? В какво се заключават основните недостатъци на домарксовите възгледи за обществото? Кой е основният въпрос на историческия материализъм и каква е неговата роля във функционирането и развитието на системата на тази наука? Каква е разликата и връзката между историческия материализъм и марксистката социология? ЗАДАЧИ Посочете кое съждение е вярно: А) историческият материализъм изучава законите на общественото развитие Б) историческият материализъм изучава взаимоотношението между общественото битие и общественото съзнание В) историческият материализъм изучава най-общите закони на общественото развитие Г) историческият материализъм изучава всеобщото и историческото развитие на обществото 2. Анализирайте и изтълкувайте мисълта на Маркс :” Не съзнанието на хората определя тяхното битие, а напротив, тяхното обществено битие определя тяхното съзнание” ( К. Маркс, Ф. Енгелс, Съч. т.13, с.7). Каталог: 2015 2015 -> Висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ 2015 -> Правила за изменение и допълнение на Правила за търговия с електрическа енергия Съществуващ текст 2015 -> Наредба за изменение и допълнение на наредба №36 от 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти 2015 -> М и н и с т е р с т в о н а з д р а в е о п а з в а н е т о н а р е д б а 2015 -> Примерна тема за IV клас за „преглед на знанията по математика“ 2015 -> Наредба №25 от 10 ноември 2008 Г. За условията и реда за пускане в действие на медицински изделия без наличие на условията по чл. 8 От закона за медицинските изделия 2015 -> 10 ноември демократичното начало тогава и сега Изтегляне 223.25 Kb. Сподели с приятели: