Марксистко-ленинска философия социалната революция същност на социалната революция



Дата12.03.2018
Размер226.48 Kb.
Марксистко-ленинска философия

СОЦИАЛНАТА РЕВОЛЮЦИЯ

1. Същност на социалната революция

Преходът от една общественно-икономическа формация към друга в класовоантагонистичните общества се осъществява по пътя на коренни, дълбоки изменения на цялото общество, на неговата база и надстройка. Този преход се извършва чрез социални революции, които са изключително важни моменти на прогресивното общественно развитие, именно затова ги наричат “локомитиви на историята”.

Социалната революция е качествен скок, прекъсване на постепенността, което води до утвърждаването на нов обществен строй, на който е присъщ нов начин на производство и съответно нова база и надстройка.

Основният въпрос на революцията

Основният въпрос на социалната революция е въпросът за политическата власт.

Преминаването на държавната власт от ръцете на една в ръцете на друга класа е първият, главният, основният признак на революцията както в строго научното, така и в практико-политическото значение на това понятие”.



Историята показва, че не могат да се извършват каквито и да било революционни преобразувания в класовоантагонистичното общество, ако не се използва политическата власт, която служи като лост за тяхното осъществяване. Поради това не случайно Ленин определя въпроса за властта като главен въпрос на всяка революция. Този въпрос по израза на Ленин “не може нито да се заобиколи, нито да се отмести, тъй като това е именно основният въпрос, определящ всичко в развитието на революцията”.

Практическият опит от класовата борба в класовоантагонистичните общества ни показва, че господстващите класи от своя страна използват всичките средства за идеологическо въздействие, както и самата политическа власт, за да държат в подчинение експлоатираните от тях маси.

Ето защо революцията е висша форма на класова борба – политическа и идеологическа, между прогресивните и реакционните сили на определен етап от историческото развитие.

В това отношение тя коренно се отличава от политическите (т.нар. “дворцови” и други подобни) преврати, при които в действителност не се заменя нито политическото, нито икономическото господство на една класа с друга. При тях обикновено се изменят само някои форми на държавно управление, без да се засяга неговата класово-политическа същност.

Критика на реформистките възгледи за социалната революция

Реформистите не само отричат необходимостта от революция, но считат, че тя е опасно и вредно обществено явление. Те разглеждат развитието на обществото като чисто еволюционен процес и затова според тях преходът от капитализма към социализма трябва да се осъществява само по пътя на реформите и на постепенни изменения в рамките на капитализма, без завземането на политическата власт от трудещите се.

Историческият материализъм не отрича необходимостта от еволюция, защото в процеса на еволюционното развитие не обществото, назряват обективните и субективните условия и предпоставки, както и редица противоречия, без които не може да се осъществи самата революция.

Освен това, без да се отрича значението на социалните реформи в рамките на капитализма, не може да не се подчертае техният ограничен характер. Тези промени могат до известна степен да подобрят положението на трудещите се, още повече, че борбата за тяхното извоюване представлява школа за тяхната класова борба. Но, от друга страна, тези реформи сами по себе си не могат да задоволят основните, коренните интереси на трудещите се, което те могат да постигнат само по пътя на политическата борба и на революцията.

Реформистите абсолютизират еволюцията и я противопоставят на революцията, която според тях като “ненормално” обществено явление е свързано със сътресения и конфликти. На революцията те противопоставят “тихото” и спокойно развитие, по пътя на което уж то можело да доведе до същите резултати, но при запазване на “културните ценности”, които според тях били поставени под заплаха от революционните преобразувания на обществото. По този начин се отклонява вниманието на трудещите се от техните класови интереси, притъпява се тяхното класово съзнание в интерес на управляващата капиталистическа власт.

В действителност, както е известно, няма извънкласов критерий за определяне ценностите на културата, докато законен наследник на всички нейни постижения с общочовешки характер са трудещите се, които са призвани да изградят безкласово общество.

От друга страна, анархистите, които игнорират или подценяват значението и ролята на еволюцията с нейните обективни и субективни елементи, по същество абсолютизират революционните скокове. Те според тях се осъществяват стихийно, без предварителна подготовка, без търпелива “делнична” работа. По този начин те тласкат трудещите се към необмислени, авантюристични действия, придружени с излишни жертви, без никакви шансове за успех.

Обективни фактори на социалната революция

Икономическа основа на революцията

Икономическата основа на социалната революция се състои в несъответствието на производствените отношения с характера на производителните сили, което все повече се засилва и по пътя на крайното му изостряне достига до конфликт. Той може да бъде разрешен по пътя на възстановяване на нарушеното съответствие между производствените отношения и производителните сили.

Социалната революция премахва остарелите производствени отношения, които спъват общественото развитие, и разкрива пътя на нови производствени отношения, които да съответстват на характера и степента на развитието на производителните сили.

Това е изразено от Маркс с голяма дълбочина, пределно ясно и синтезирано в предговора “Към критика на политическата икономия”. В него той пише: “На известно стъпало от своето развитие материалните производителни сили на обществото влизат в противоречие със съществуващите производствени отношения, или – което е само юридически израз на същото – с онези отношения на собственост, в границите на които те са се движили дотогава. От форми на развитие на производителните сили тези отношения се превръщат в окови на същите. Тогава настъпва епоха на социалната революция”. Това значи, че социалната революция възстановява нарушеното съответствие между производствените отношения и производителните сили, като дава мощен тласък за тяхното по-нататъшно развитие.

Революционна ситуация

Колко и да е изострен конфликтът между производствените отношения и производителните сили, той сам по себе си не довежда до революцията. Това означава, че социалната революция не се осъществява в резултат на автоматичното действие на обществените закони.

Известно е, че обществените закони за разлика от природните (без да губят своя обективен характер) се проявяват не стихийно, а чрез съзнателната дейност на хората, на определени класи, най-често възглавявани от организирани сили, от партии.

Ето защо широките народни маси изнасят върху своя гръб главната тежест на революцията. И това е обяснимо: те са засегнати най-пряко от конфликта между производствените отношения и характера на производителните сили. Израз на този конфликт е изострянето до краен предел на противоречието и антагонизма между трудещите се и господстващата класа. Тези класови противоречия и конфликти в извъникономическата сфера са едни от обективните условия за осъществяване на революцията. В своята съвкупност те образуват революционната ситуация. По израза на Ленин тя се свежда главно до следните три елемента:

криза във “върховете” и криза в “низините”, това значи, че е настъпил такъв икономически момент, при който нито господстващата класа може да управлява по старому, нито потиснатите класи искат да живеят по старому.

изостряне до краен предел бедствията на потиснатите класи

значително повишаване съзнателността и активността, както и революционната зрелост на масите в сравнение с т.нар. “относителни мирни”, по-спокойни периоди на общественото развитие.

Революционната ситуация не би могла да се определи като действаща в еднаква степен за всички страни и при всякакви условия въпреки валидността на нейните основни компоненти. Обикновено тя е налице в края на войните или в следреволюционните периоди. Но може да възникне и в мирни условия, в обстановката на мирно съвместно съществуване между двете системи, при антиимпериалистическите и националноосвободителни, революционните движения и въстания, които могат да прерастват в социалистически (например Куба, Виетнам и др).

Освен това революционната ситуация може да придобие нови форми и да се характеризира с нови признаци на съвременния етап на обществено-икономическо развитие. Например тя може да назрее, макар и в други аспекти, при условията на нарастващото противоречие между крупния монополистически капитал, от една страна, и широките слоеве на всички прогресивни и демократични сили, от друга, при преплитане на класовите и националните противоречия – вътрешни и външни, при наличието на силни и организирани марксистки партии.

Субективни фактори на социалната революция

Революционната ситуация като условие за осъществяване на революцията създава възможност за нейната победа. Но възможността още не е действителност. За да се превърне в действителност, са необходими определени субективни условия. От историята са известни редица примери, когато е била налице революционна ситуация и въпреки това революцията не се е осъществявала, например в Русия през периода 1859-1861 г., в Германия през 1923 г. и др.

Към субективните предпоставки за успешното осъществяване на революцията могат да се отнесат и определена зрелост на революционната класа, която стои начело на революционната борба, нейната способност към “масови революционни действия, достатъчно силни, за да сломят (или подкопаят) старото провителство.

Това значи, че прогресивната част от обществото е дорасла до осъществяване на стоящите пред нея задачи и че революционните идеи са овладели умовете, проникнали са сред масите, за да могат да играят роля на “материална сила”.

Най-прогресивните представители на дадена революционна класа предугаждат настъпването на революцията. Но те не просто “чувстват” нейното приближаване по силата на някакво интуитивно прозрение, а на основата на реална оценка на развоя на назряващите събития се подготвят за революцията. Поради всичко това субективният фактор в лицето на най-прогресивната класа в нашата съвременност и нейния революционен авангард – марксистката партия, грижливо и търпеливо подготвя и организира масите, особено по-съзнателната част от тях, за предстоящото велико събитие, в което те не просто участват, но играят водеща роля.

И все пак, за да се подготви завладяването на политическата власт, без което е невъзможна и победата на революцията, освен трезва преценка на бъдещия ход на събитията е необходимо още и следното:

внедряване на политическо съзнание сред масите по пътя на разяснителната, просветна и пропагандистка дейност, усилена печатна и устна агитация и др.

създаване на организирана политическа сила (партия), която да стои начело на другите организации на трудещите се, да ги организира, направлява и подготвя за щурм срещу крепостта на отживелия своето време обществен строй.

Тази подготовка и организация на масите придобива особен смисъл и значение при подготовката на социалистическата революция главно по следните причини:

за първи път в историческото развитие революционното преобразуване на обществото е свързано с опознаване и овладяване на обективните обществени закони от марксистка партия и тяхното разясняване сред масите.

класово-политическото съзнание на обикновените трудещи се се внася отвън, тъй като те със собствени сили нито могат да създадат своя идеология, нито могат да издигнат своето съзнание на нивото на нейните изисквания.

буржоазията за разлика от предшестващите я господстващи класи притежава не само по-могъщ държавен и политически апарат, но и повече и по-съвършени средства за масово въздействие върху трудещите се и за притъпяване на тяхното съзнание.

Ето защо никога в историческото развитие не е била необходима такава степен на съзнателност и такава организираност и целеустременост на масите, както при подготовката на социалистическата революция. Затова толкова по-странно звучат днес теориите на съвременните реформисти, според които преминаването от капитализма към социализма може да се осъществява автоматично и стихийно.

В противовес на тези схващания има други, поддържани от революционни дейци като Бланки (а на съвременния етап от редица леви екстремисти), според които не е необходима дълга, упорита и търпелива работа за подготовката на революцията, тъй като тя в даден момент можела да се осъществи чрез въоръжено въстание, оглавявано от малобройни, но много смели революционери, без оглед на това, дали са назрели обективните условия и дали те са блогоприятни за постигането на тази цел. А в действителност това не е нищо друго освен проява на авантюризъм, както и на субективизъм, който лесно може да доведе до поражение и излишни жертви, без да бъдат постигнати желаните резултати.

Както се вижда, и едните, и другите теоретици, макар и да изхождат от противоположни позиции, в последна сметка стигат до същия резултат: невъзможност да се постигне реална победа над господстващата класа, защото нито пасивното изчакване, свързано с автоматизма и стихийността, нито безразсъдният авантюризъм могат да представляват истинска опасност за реакционните сили, нито път те могат реално да застрашат техния обществен строй.

ДВИЖЕЩИ СИЛИ НА РЕВОЛЮЦИЯТА

Движещите сили на революцията са онези класи, социални групи и слоеве, които участват в революцията, които осъществяват революционното преобразувание на обществото. Техният състав зависи от характера и от икономическите слоеве на революцията.

Активната, съзнателна, организирана и целенасочена дейност на класите, от които се състоят движещите сили, е онази, която осигурява победата на революцията в противовес на стихийността, неосъзната дейност, която най-често завършва с поражение.

Опитът на обществено-икономическото развитие показва, че колкото по-демократично по своя характер и колкото по-дълбоко и по-радикално по своя обхват е назряващото обществено-икономическо преобразувание на обществото, толкова по-широко е и участието на народните маси в него.

ХЕГЕМОН НА РЕВОЛЮЦИЯТА

Във всяка революция едната от класите, която съставляват нейните движещи сили, е ръководна сила. При социалистическата революция това са обикновените трудещи се – най-революционната, съзнателна и организирана класа, възглавявана от нейния авангард – марксистката партия. Тя от своя страна сплотява около себе си останалите движещи сили и други обществени групи.

Идеята за пролетариата като хегемон е била разработена от Маркс и Енгелс в резултат на обобщението на опита на революцията от 1848-1849 г. в “18-ти Брюмер на Луи Бонапарт”.

В епохата на империализма Ленин доразви тази идея в стройна теория за хегемонията на пролетариата, когато широките селски маси и градската дребна буржоазия все повече се сплотяват около пролетариата. “Пролетариатът – пише Ленин – е длъжен да извърши социалистически преврат, като присъедини към себе си масата от полупролетарските елементи от населението, за да може да сломи силата на съпривлението на буржоазията и да парализира неустойчивостта на селячеството и на дребната буржоазия”.

Движещите сили на социалистическата революция имат ясното съзнание, че тяхната борба не е лека, защото срещу себе си имат силен, коварен и опитен противник, в чиито ръце се намират войската и полицията, целият държавен апарат, които защитават интересите и собствеността, благата и привилегиите на господстващата класа.

От това се определя и важната роля и значение на съюзниците на хегемонната класа като движещи сили в социалистическата революция. Например представителите на дребната буржоазия – градска и селска, поради тяхната двойнствена природа като труженици и като собственици могат да станат не само поддържници, но и съюзници на буржоазията като движещи сили на революцията, ако не бъдат привлечени на страната на пролетариата, с който те имат общи и при това трайни интереси, които ги сближават въпреки различията помежду им.

Във всеки даден конкретен исторически момент движещите сили на революцията имат нужда не само от ръководна сила, но и от достатъчна устойчивост, революционност и последователност, за да отстояват докрай своите интереси и да доведат революцията до нейния победен край.

В действителност това не винаги става: не само поради липсата на посочените качества на движещите сили, но и поради недостатъчната зрелост на обществено-историческите условия, при които те трябва да действат, както и поради недостатъчнита им подготвеност за революционните действия. При такива случаи може да се стигне до половинчатост и непоследователност на революционната борба. Тогава революцията попада в ръцете на такива класи и групи, които се стремят към компромиси с господстващата класа (какъвто беше случаят с революцията в Германия през 1848 г.).

СОЦИАЛНОПСИХИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА РЕВОЛЮЦИЯТА

Революционните периоди се характеризират с необикновено бързо нарастване не само на политическата активност на народните маси, но и с бързото развитие и издигане на тяхната съзнателност и смелост, които не могат да се наблюдават в относително “мирните” периоди на общественото развитие. В такива периоди съзнателността нараства не с години и месеци, а с дни и даже с часове.

При това зрелостта на субективния фактор, на народните маси и преди всичко на работническата класа, която е необходима за победата на социалистическата революция, не се обуславя само от степента на тяхната съзнателност и организираност. Тази зрелост се определя освен от общественото настроение още и от такива качества като волева и нравствена издръжливост, твърдост, решителност и последователност, без които победата не е възможна.

В такива исторически моменти едновременно с издигане политическото ниво на масите се наблюдава бърза и при това радикална и дълбока промяна в тяхната социална психика. Тези социално-психологически изменения естествено имат и своя емоционална страна, без която не може да се създаде този ентусиазъм, в резултат на който масите са готови да “щурмуват небето”. Това много сполучливо е характеризирано от Ленин: “Всичките политически преврати са били решавани от ентусиазма на предните отряди на революционната класа”. Без този ентусиазъм, без тази вдъхновеност и без този порив революцията не може успешно да се реализира или най-малко нейната успешност може да се постиви под съмнение.

Буржоазно-реформистките идеолози твърдят, че в революционните периоди се проявяват най-низките инстинкти на масите, които те наричат “тълпи”, въпреки че има много съществена разлика между “тълпи” и “народни маси”. Те счетат, че в такива моменти се проявява дивата жестокост, необузданите страсти и жаждата за мъст на неорганизираните и диви тълпи, които са способни само да рушат.

Освен това тези идеолози полагат много усилия да ни убедят, че тези “изстъпления” на масите са израз на някаква ненормална психика, която болезнено се проявява в революционните периоди на обществено развитие. Така например Р. Арон от IV световен конгрес по социология разглежда революционната ситуация като брожения, възбуждения, предизвикани от някакви своеобразни психологически състояния на обществото, които според него не могат да бъдат научно обяснени. От своя страна Дж. Морено определя социалната революция като “масова проява на социалното безумие”.

В действителност именно в тези периоди народните маси, емоционално вдъхновени и ентусиазирани, не само проявяват чудеса от храброст и себеотрицание, но като разрушават старото, гнилото, отживялото своето време, те разчистват пътя на прогресивното, на което принадлежи бъдещето, за което са мечтали най-светлите умове на човечеството.

Наистина понякога революционните маси могат да проявяват и известна суровост в своите действия, но това става почти винаги в такива случаи, когато са били принуждавани да правят това в отговор на несравнимо по-голяма суровост и жестокост на контрареволюционните сили. Много такива примери са известни от историята. Един от тези примери и Гражданската война в Русия след ВОСР, която беше предизвикана от вътрешната и международната реакция, след като революцията беше осъществена с минимален брой жертви.

При социалистическата революция хегемонната класа начело с нейния авангард – марксистката партия – не допуска масите да се превърнат в тълпи, които, ако не са организирани и ръководени, не могат да стигнат до победа в революцията. Революционната партия е онази организирана сила, която внася съзнателност сред масите, като се стреми да ги издигне до нейното ниво.

При наличието на тези условия ентусиазмът и въодушевлението на народните маси и тяхната емоционална и психическа нагласа могат да играят важна роля като двигателна сила на революцията. Те обаче трябва да бъдат свързани и до известна степен подчинени на организаторската и направляваща сила, изхождаща от хегемонната класа и нейния авангард. В противен случай социалнопсихологическата нагласа може да се окаже не само недостатъчна, но и неефективна.

Видове революционни движения и типове социални революции. Специфични особености на социалистическата революция

Различните типове социални революции се определят от техния характер и от задачите, които си поставят за разрешение, от това, каква е същността на класовите противоречия, които трябва да разрешават на определен етап от общественото развитие.

От историята са познати следните видове революционни движения и основни типове социални революции: въстания на робите, въстания на крепостните селяни, буржоазни революции, социалистически революции, националнодемократични революции…

Въстанията на робите обикновено не се определят като революция, тъй като те сами по себе си не довеждат до утвърждаване господството на една класа за сметка на други класи. При това робите не са носители на по-висш начин на производство и не могат да имат ясно изразена идеология. Като са идеализирали първобитнообщинния строй поради липса на експлоатация в него, те даже са искали връщане назад на историческото развитие, което естествено е било обективно исторически невъзможно. Ето защо тези въстания са завършвали с поражение.

От друга страна, тяхната борба не е била безсмислена, тъй като обективно исторически е подкопавала устоите на робовладелския строй и е разчиствала пътя на новия обществен строй – феодалния, при който се осъществява по-висш начин на производство с робовладелския. В този смисъл тя е ускорявала разпадането на робовладелския строй, което има като своя икономическа основа незаинтересоваността на робите в трудовия процес.

Въстанията на крепостните селяни също така не могат да се приемат като революции в същинския смисъл на думата. Самите крепостни селяни не са носители на по-висш начин на производство и нямат ясно изразена и откроена идеология, поради което техните въстания, които са имали повече или по-малко стихиен характер, не са могли да доведат до утвърждаването на тяхното господство. Но те са подкопавали устоите на феодализма и са разчиствали пътя към буржоазните революции.

Буржоазни революции

За първи път в историята след победата на буржоазните революции се утвърждава господството на класата, която стои начело на тази революция, а именно буржоазията. И това е напълно естествено, тъй като тя за разлика от робите и крепостните селяни е носител на по-висш начин на производство – капиталистическия. Главно поради това буржоазията има и ясно изразена идеология, която защитава нейните интереси

При това буржоазията се стреми да представи собствената си идеология като идеология на всички класи и слоеве на феодалното общество, въпреки че обективно исторически това не е вярно. И действително най-много заинтересовани от победата на буржоазната революция са крепостните силяни, както и занаятчиите, градската беднота и зараждащият се пролетариат. Но самите те, които обикновено участват като движещи сили и съюзници на хегемонната класа – буржоазията, въпреки че получават известни права, предимно юридически, всъщност получават не реална, а формална свобода, защото след революцията стават обект на нова експлоатация – капиталистическата.

Независимо от това повечето от буржоазните революции в Западна Европа имат непоследователен, нерадикален и понякога дори компромисен характер. Единствената от тях, която има по-радикален характер и ликвидира крупното земевладение, съсловните различия, монархията, кова е Великата френска революция. За всичко това допринася и участието на широките народни маси в нея: именно затова тя се определя като революция с буржоазнодемократичен характер, който се засилва, особено в периода на якобинската диктатура през 1789-1794 г.

Буржоазната революция, в които народните маси не само активно участват, но и предявяват своя собствени искания и които придобиват народен характер, са буржоазнодемократичните революции. Те се осъществяват обикновено в страни, където не е имало буржоазни революции или когато те не са били радикални, т.е. не са били доведени докрай. В този смисъл тези революции са призвани да премахнат феодалните остатъци и да разчистят пътя на капиталистическото развитие.

Когато буржоазията е колеблива, страхува се от по-големия размах и дълбочина на буржоазнодемократичната революция, тя се оттегля от нея и хегемонната роля преминава в ръцете на пролетариата. Това стана както при завършилата с поражение революция в Русия от 1905-1907 г., така и при победилата Февруарска революция от 1917 г.

Социалистически революции

Основоположниците на марксизма създадоха и теорията на социалистическата революция, доразвита и творчески разработена от Ленин. Тя има свои особености и характерни черти, които коренно я отличават от всички предшестващи я революции, въпреки че се подчинява на общите закономерности, присъщи на останалите революции.

Преди всичко, за разлика от предшестващите я революции социалистическата революция води до премахването на всякаква форма на експлоатация и класов гнет, като разчиства пътя на бъдещото безкласово общество. Това определя и характера на дълбоките, коренните преобразувания на обществото, които осъществява тази революция, непозната дотогава в историята.

Пролетариатът като най-прогресивна и най-последователна революцинна класа в човешката история не само че не признава никакви компромиси с буржоазията, но сплотява около себе си в траен съюз всичките останали класи, които имат общи интереси с него. И това е лесно обяснимо, тъй като интересите на пролетариата в историческа перспектива се сливат с интересите на цялото общество и на цялото човечество: той е призван не само да премахне всякакво класово деление на обществото, но и да се самоликвидира като класа.

За първи път в историята социалистическата революция се осъществява на основата на опознатите и овладени обществени закони, отразени в социалистическата идеология. Само когато е въоръжен с нея, пролетариатът начело с марксистка партия може да се ориентира дали са назрели обективните и субективните условия за започване на революцията, а това значи да се преценят: степента на зрелост и съзнателност на народните маси и на самата хегемонна класа, степента на организационната подготовка и сплотеност с оглед осъществяването на революционния щурм, силата и влиянието на външните благоприятни или неблагоприятни фактори и пр.

Въпреки общите закономерности, които са й присъщи, социалистическата революция се характеризира с голямо разнообразие на формите, в които се проявява.

Като първа социалистическа революция ВОСР е потвърждение на Марксовата теория за революцията, доразвита от Ленин. При неравномерното развитие на капитализма, когато той навлиза в своя империалистически стадий, е възможно социалистическата революция да победи не едновременно във всички напреднали страни, а само в няколко и даже в една отделно взета страна, при това не най-развитата в икономическо отношение, а където най-сложно са преплетени различните противоречия в даден исторически момент.

В края на Втората световна война при наличието на дълбока криза в системата на капитализма в хода на борбата срещу фашизма стана възможна победата на народнодемократичните революции в редица страни от Централна и Югоизточна Европа.

Тези революции, осъществени с решаващата помощ на Съветската армия, бяха предшествани от сплотяването на всички прогресивни и демократични сили начело с комунистическите и работническите партии. След установяването на народната власт единният фронт на тези сили още повече се укрепи като най-подходяща форма за сплотяване на народните маси от трудещи се в условията на социалистическото изграждане.

Народнодемократичната революция в България още от своето начало по своя характер, съдържание, роля и значение беше социалистическа революция.

По-късно в други страни, като Куба, Виетнам и др. антиимпериалистическата, антифеодална революция на определен етап и съобразно със специфичните конкретни условия прерастваше в социалистическа революция.

Какво е отношението на марксистките партии към мирния преход от капитализма към социализма и възможен ли е той?

Противниците на марксизма твърдят, че комунистите са против мирния преход към социализма, като умишлено смесват революционния марксизъм с левия екстремизъм.

Още Маркс поставяше въпроса за възможността при определени условия за мирно осъществяване на революцията в някои страни, а Ленин след Февруарската революция от 1917 г. издигна лозунга за прерастване на буржоазно-демократичната революция в социалистическа с мирни средства. Но силите на реакцията и контрареволюцията принудиха болшевишката партия да вземе курс към въоръжено въстание.

Трябва да се изтъкне, че има принципна разлика между мирния преход като форма на революционното преобразувание на обществото и реформисткото схващане за мирното “прерастване” на капитализма в социализъм. Докато последното в действителност е свързано само с отделни реформи в рамките на капитализма, които сами по себе си не довеждат до преминаване към социализъм, мирният преход, разбиран от марксистка позиция, е форма на революцията, чието относително мирно развитие зависи от степента на съпротивата на буржоазията и в този смисъл може да търпи някои изменения при дадени конкретни условия.

Социална и научно-техническа революция

На съвременния етап на обществено-историческото развитие научно-техническата революция (НТР) е свързана със съществено, коренно преобразуване на производителните сили, още повече, когато науката става непосредствена производителна сила.

Съществена особеност на НТР е единството на революцията в науката и техниката. Това довежда до качествено изменение на производителните сили като цяло.

НТР оказва въздействие и върху цялата система на организация и управление на обществото, води до изменение на условията и съдържанието на труда, както и до повишаването на неговата производителност. По този начин тя прониква дълбоко в бита и културата на хората, в начина на прекарване на тяхното свободно време, тя е мощен ускорител на НТ-ия прогрес.

НТР има своите далечни предпоставки още във великите научни открития от началото на нашия век, но по-голям размах тя придобива през 50-те години, когато започват да се осъществяват по-тясно взаимодействие между научните открития, техниката и производството.

При НТР взаимоотношенията между човека и природата придобиват нов характер. Новите научни открития и тяхното приложение могат да доведат до нежелателни последици. Така възникват редица проблеми на екологията, свързани с разрешаването на редица задачи от теоретичен и приложен характер не само при обяснението, но и при придвижването на множество екологични процеси, и то в далечна перспектива.

Само по себе си (макар и да оказва въздействие върху човешките взаимоотношения) НТР не може да доведе до замяната на едни производствени отношения с други, до промяна на обществения строй. Нещо повече: тя може да задълбочи противоречията, но не може да премахне експлоатацията, да измени капитализма, неговия характер като обществен строй, неговите противоречия и недъзи, въпреки че може да революционизира редица производствени процеси и научни открития.

Докато при капитализма НТР изостря съществуващите икономически и класови конфликти, като ускорява обществено-икономическите процеси, свързано с необходимостта от преобразуване на обществото, при социализма НТР услеснява и ускорява развитието на неговата материално-техническа база.

Докато при капитализма понякога реализацията на постиженията на НТР се осъществява в уродливи форми (масова култура и др.), което води до отчуждаването на личността, при социализма повишаването на НТ-то равнище довежда до коренно подобряване на културно-битовите условия на трудещите се, свързано с тяхното всестранно хармонично развитие, но и до разгръщане на тяхната творческа роля. При това и тук фетишизирането на техниката може да доведе до отдалечаване от природата с нейното утилитарно и естетико-емоционално въздействие, както и с вредни екологични последици.

Изострянето на противоречията при капитализма във връзка с НТР води до различни теории, свързани с технофобията, т.е. враждебност към науката и техниката, не само сред дребната буржоазия и консервативно настроените елементи, но и сред част от интелигенцията.

Редица буржоазни идеолози, като преувеличават значението и ролята на НТР, се стремят да я противопоставят на социалистическата революция, като твърдят, че едната заменяла другата.

Освен това някои представители на левия радикализъм (Маркузе и др) се мъчат да докажат, че “ справедливо” общество може да бъде изградено без НТР, а само по пътя на политическа и при това неорганизирана и стихийна борба.

В действителност именно социалистическата революция и социалистическият обществен строй са онези, които дават неограничен простор на развитието на НТР. Тя се използва успешно, особено при преминаването към зрялото социалистическо общество, като се използват нейните постижения на основата на опознатите и овладени природни и обществени закони.

……

Благоприятните условия за осъществяване на революционните преобразувания в различните страни имат нееднаква степен на дълбочина и радикалност. Те имат различен характер, някои дават простор на некапиталистическия път на развитие или имат социалистически характер.



Тези революции е революционни движения имат различни особености и нюанси в зависимост от движещите сили, които участват в тях, но в основни линии са националнодемократични по своя характер.

Всички тези движения се сливат в един поток с антимонополистическата и класова борба на трудещите се от развитите страни, в защита на техните икономически и политически интереси, в борбата за мир при общия подем на всички прогресивни и демократични сили в целия свят в условията на мирното съвместно съществуване.

Въпроси и задачи на самоподготовка

Защо въпросът за политическата власт е основен за социалната революция?

Коя е обективната основа на социалната революция?

Какви са същността, ролята и значението на социалнопсихологическите фактори на революцията?

В какво се състои коренното различие между социалистическата и буржоазната революция?

Каква е разликата между научно-техническата и социалната революция?

Задачи

Докажете разликата във възгледите на десните и левите ревизионисти за социалистическата революция и тяхната реакционност.

Анализирайте и докажете кои твърдения са верни и кои неверни:

А. революцията е винаги насилствено унищожаване на съществуващия отживял строй.

Б. най-дълбока обективна причина на революцията е непримиримото противоречие между революционната и реакционната идеология.

В. революцията е най-висша форма на класова борба

Г. неразрешимите задълбочаващи се противоречия на стария начин на производство – ето определящата обществено-икономическа причина на социалната революция.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница