Мароко и конкурентните дестинации от африканския регион международно туристическо търсене в Африка



Дата10.02.2018
Размер155.99 Kb.
МАРОКО И КОНКУРЕНТНИТЕ ДЕСТИНАЦИИ ОТ АФРИКАНСКИЯ РЕГИОН
Международно туристическо търсене в Африка
Обемът на международните туристически пристигания в Африка е много нисък. Той е само 3,5% от общия брой в света. Африка изостава от другите региони по отношение на международния туризъм, защото много от държавите там са икономически слабо развити. Там липсва достатъчно въздушен и сухопътен транспорт, както и необходимите финансови средства за инвестиции в туризма и хотелиерството. Като резултат повечето африкански държави не са в състояние да провеждат ефективна политика за развитието на туризма. Изключение правят Тунис, Мароко, ЮАР.

Въпреки многото трудности, които изпитва Африка, континентът има изключителни предимства и може да участва по-активно в развитието на международния туризъм. Освен природното си туристическо богатство и културно наследство, Африка е близо до Европа (най-големият генератор на туристи) и се намира в почети същата часова зона. Някои северни и източноафрикански държави, между които и Мароко, с успех използват тази ситуация. Това им е дало възможност да развият своята туристическа индустрия. Тези страни са силата, стояща зад 75%-ното увеличение на африканския дял в световния туризъм от 1985 г. насам.

През същата година африканските държави приемат 2,9% от броя на пристиганията в света, а през 1993 г. - достигат ниво от 3,5%.

Преимущество (в зависимост от гледната точка) на северноафриканските държави е колониалното им минало, което дава възможност на населението, освен местния, да говори и някои от основните европейски езици, което е относително предимство при развинието на туристическа индустрия

  • Пристигания на международни туристи


Въпреки че започва от много ниската база от 4,7 милиона пристигания през 1975 г., търсенето в международния туризъм се утроява за петнадесет години. През същия период търсенето в международен мащаб се увеличава само два пъти. Нарастването на потока към Африка е особено силно през 1988 и 1989 г. Дори през 1991 г., въпреки войната в Персийския залив, която засяга няколко северноафрикански страни, туристическата индустрия продължава да се разраства.

Туристическите потоци между африканските страни все още са много слаби и това е фактор, който допринася за бавното развитие на туризма на този континент. През 1985 г. само 39% от пристиганията на туристи са от други африкански държави. Тази тенденция, разбира се, подлежи на промени. През 1992 г. 56% от международните туристи са били с африкански произход. Туристическата активност между 1992 и 2000 г. би могла да потвърди тази тенденция, която може да се окаже просто следствие от намаляването на европейските пристигания след войната в Залива.

Франция е главната страна-източник на туристи и дава 8% от всички пристигания, следвана от Германия (под 7%) и Великобритания (4%). Броят на туристите от САЩ е малък (само 266 000 през 1992 г.) и техният дял от общия брой пристигания е в застой и дори бележи лек спад. Причината за това е, че няма достатъчно авиокомпании, готови да летят между САЩ и африканските държави.



  • Приходи от туризма


Туристическите приходи в Африка са много ниски и представляват по-малко от 2% от общите световни преходи. Различните тенденции за приходите и пристиганията са следствие, от една страна, от хотелската база за настаняване, а от друга - предимно масовият туризъм с ниски разходи, практикуван в Мароко и Тунис. Тези две държави реализират 45% от пристиганията в Африка. През 1992 г. средният приход от един турист е бил 309 USD от един турист в Мароко и 303 USD в Тунис, срещу 355 USD за останалите африкански страни (892 USD за остров Мавриций).

Ръстът на международния туризъм в Африка се затруднява от финансови ограничения, например високата цена на промоцията на африканските дестинации на емисионните туристически пазари. Важно е да се намерят начини за повишаване на средния разход на туристите, но за това са необходими сериозни инвестиции за подобряване на базата и инфраструктурата. Правителството на Мароко е едно от малкото, което проявява разбиране по отношение на необходимостта от подпомагане на сектора и разработва програма за стимулиране на инвестициите чрез данъчни и други облекчения.

След 1995 г. тенденцията в туристическите приходи е особено нестабилна, като през 1985, 1989 и 1991 г. се регистрират големи спадове. Променливият финансов принос на туризма е твърде обезпокоителен за страни със слаборазвити икономики. Все пак, прихносът на туризма в общите експортни приходи на Африка се е увеличил значително от 4.9% през 1985 г. до 10.4% през 1993 г.



  • Основни африкански дестинации



Туристическото търсене за Африка е преди всичко насочено към северноафриканските страни, които приемат повече от половината от общия брой посетители в региона. Търсенето към Централна Африка обхваща само 3% от туристическите потоци и 1% от приходите. Трябва да отбележим, че 22 африкански държави поемат по-малко от 100 хиляди посетители на година, а 13 - по-малко от 50 хиляди годишно. Все пак, при някои от тях се наблюдава бърз растеж, както в броя на посетителите, така и в туристическите приходи. Мароко практикува туристическа специализация водеща до успех в бранша. Освен Мароко, Тунис, ЮАР, остров Мавриций и Сенегал са открили преимуществата на туристическата специализация.

Табл. 1 сочи, че Мароко държи първенството по отношение на приходи от туризъм /не само за Северна Африка, а за целия континент/, следвана от ЮАР и прекия си конкурент - Тунис.

Най-големият туристически панаир в Африка се провежда в Дърбан, ЮАР.

Табл. 1. Международният туризъм в северна Африка


Страна

Турист. пристигания

(милиони)

Турист. приходи

(милиарди USD)

Африка
Северна Африка

Алжир

Мароко

Суда

17 552
9 067

1 120

4 390

17

5 855
2 514

75

1 360

5



Различни подходи,

различни рузултати


За Мароко туризмът е не по-маловажен, но през 1997 г. двете държави отчитат различни резултати.

Мароко

В противовес - Мароко получава по-високи приходи за по-малък брой туристи посетили страната. През 1997 г. около 1,8 милиона туристи посещават Кралството, но общите им разходи достигат 1,08 милиарда долара, като се наблюдава спад от 3% в сравнение с предходния сезон.

Тези резултати показват, че двете страни следват различна насока на развитие.

Агресивна промоция и национален консенсус

Държавата инвестира 20 милиона USD в глобална маркетингова програма, за да рекламира своите плажове, игрища за голф, казина и други туристически атракции.

Дейността по туристическата реклама се управлява на национално ниво, при което всички хотели предоставят 1% от оборота си за фонд, подпомагащ общите действия (бел. ред. това е въпрос, по който може да се помисли в България - дали всеки да работи за себе си, накърнявайки имиджа на другите, или всички да се обединят за общото благо.)

Агресивната промоционална стратегия и общите усилия за индустрията дава възможност на институциите да предвидят 2 млрд. USD приходи от туризъм през 2000 г. За 1998 г.данните са 1,7 млрд. USD от 4,5 милиона посетители. За привличането на по-платежоспособни посетители се правят подобрения в инфраструктурата и се преразглеждат законите, свързани с правенето на инвестиции, за да се подтикнат световните вериги казина и компании от шоу-бизнеса да инвестират в Тунис.
Липса на стратегия

В случая с Мароко властите признават, че инфраструктурата се нуждае от сериозно подновяване (изглежда, че това е и случая с България). Три четвърти от 90 000 хотелски стаи, на разположение в Мароко, са под приемливите стандаркти за качество.

На събиране на туроператорите мароканският министър на туризма, г-н Дис Бенхима, казва, че кралството се нуждае от промяна в стратегията. Той признава, че трябва да се избягва масовия туризъм. Според Бенхима “туристите не трябва да избират Мароко, защото е по-евтино, а защото предлага неповторими услуги.”

Въпреки че повечето присъстващи са съгласни с необходимостта от по-високодоходен туризъм, повечето отричат идеята, че Мароко трябва да се прицели само към високоплатежоспособни туристи. Според тях много от туристите, които посещават Мароко го правят именно защото могат да си го позволят финансово. От тяхна гледна точка ниските цени представляват конкурентоспособно предимство пред възможността за финансови загуби. Г-н Бенхима, обаче отбелязва, че средно един турист харчи 2 010 дирхама в Мароко (около 205 USD), което е далеч по-малко от 1 000 USD, които един турист харчи в Египет.

Представителните органи в туристическата индустрия на Мароко са съгласни за едно - секторът се нуждае от мащабни инвестиции. Всички са съгласни, че правителството трябва да осигури стимули за инвеститорите, а не просто да “предлага слънце”.

Други теми, които се споменават от експертите по туризъм са ролята на Министерството на туризма, програмите за обучение и т.н.

Най-големият проблем на туризма днес е несигурността, която носи утрешният ден.

До края на юли Мароко провежда три международни търга за избор на партньори за планирането на крайморски туристически проекти. Според Министерството на туризма, с тези търгове се цели да се намерят консултанти за осъществяването на предварителни проучвания за нови курорти, екип за анализ на тези проучвания и бизнес-банка, която да помогне за избора на крайните инвеститори за проектите. Търговете са също така част от програмата за развитие на крайморските курорти, подпомогната от Световната Банка.

Площите, които Министерството планира да развие, се простират на хиляди хектари крайморски парцели със средно десет километрова брегова линия всеки. Парцелите са разположени в градовете Агадир, Ел Хадида, Есаура, Лараш, Надор и Тан-Тан. Очаква се преговорите да са приключили до 14 септември 2000 г.

Туризмът е основният източник на приходи за Мароко с постъпления от 1,8 млрд USD за 1999 г. Мароко, с повече от 3 500 км брегова линия на Средиземно море и Атлантическия океан, възнамерява да прибави още 30 000 легла до 2002 г., с което да достигне общ капацитет от 120 000 легла.

Според сп. “Business” (19/01/2000 г.) броят на туристите, посетили Мароко се е увеличил с 19% през 1999 г.

Повече от два милиона туристи са посетили Мароко през 1999, с рекордния 19%тов растеж в сравнение с предходната година, казва мароканския министър на туризма Хасан Себар. Мароканският държавник споделя, че туристическият сектор прогресира след стагнацията, наблюдавана в периода между 1987 и 1993 г. Инвестициите в сектора също се движат по възходящата, казва той, напомняйки за проектите осъществени от марокански и чежди инвеститори и холдинги като Takida, Ahlen, Accor, Britanic Hotels, Bouznika Bay, Sol Melia и др.

Тези проекти, струващи 500 млн USD, ще добавят 11 000 легла и ще създадат 8 000 работни места, казва Себар. Някои от тези проекти, като този с Accor напр, ще превърнат част от мароканския дълг в инвестиции. Той добавя, че неговото министерство също така цели да стимулира вътрешния туризъм чрез намаляване на хотелските цени, промоция в транспорта и убеждаване на работещите в сектора във важността на вътрешния туризъм. Административни, държавни и обществени институции също трябва да организират екскурзии за персонала си, за да стимулират вътрешния туризъм в партноьрство с местните власти. Министрството по туризма понастоящем провежда проучване на вътрешния туризъм, за да определи кой продук е най-подходящ за отправилия се на почивка мароканец.

Неизбежна е дискусията защо Мароко е привлекателна за инвестиции държава.
Защо Мароко?

Гледната точка на инвеститора
Защо Мароко?

Като потенциален инвеститор може да се запитате с какво Мароко е по-добро място сред безчет многото държави, търсещи чуждестранни инвестиции. Мароко приветства и е отворено към външния свят благодарение на либералната си политика и геостратегическо положение.
Политическа стабилност

Мароко изпъква като оазис на мира и стабилността в региона. Негово Величество Крал Хасан ІІ води страната си по стабилен курс, сред постоанно променящата се политическа обстановка в региона, като същевременно поддържа процеса на демокротизация в страната. Парламентарните избори през 1993 г. поставят началото на още по-представителна форма на държавно управление, а опозиционните партии играят все по-активна роля в политическия живот на Мароко.

Мароко поддържа представителни офиси, както в Израел, така и в Газа, и активно участва в продължаващия мирен процес в Близкия Изток.
Благоприятен икономически климат

За разлика от масовата практика на африканския континент, Мароко успява да прокара структурна реформа като запазва ръста на инфлацията до едноцифрено число. За тази цел укрепва финансовата дисциплина и постига високи темпове на растеж и повишава производствения си капацитет. Тези промени не остават незабелязани - инвестициите през1995 г. достигат 541 млн. USD.
Стратегическо географско положение

Само на 12 км от Испания, в крайната севернозападна точка на Африка, Мароко е естествен мост между Западния и Ислямския свят. Няма по-подходящо място измежду 124те бедни и богати държави, което да бъде избрана за подписването на споразумението GATT. Още повече, че Мароко е богато на ресурси и предлага конкурентоспособна цена на труда.
Амбициозна приватизационна програма

Кралството провежда агресивна приватизационна програма. Откакто продажбите започват през 1993 г. са продадени двадесет и седем фирми и осемнадесет хотели, което съставлява приход от 1,4 млрд. USD и води до нови инвестиции. (На каква цена се продават хотелите в България?) Приватизацията се провежда чрез смесица от свободни търгове, обществени поръчки, фондова борса, отворена за всички инвеститори и директни продажби. В една от най-големите продажби консорциум от местни и чуждестранни купувачи придобиват конролния пакет от Националната компания за инвестиции (SNI), диверсифициран финансов холдинг. Около 60 фирми все още чакат за продажба. Много от тях ще заинтересуват чуждестранни инвеститори. Първоначалният успех утъпква пътя за по-голям брой трансфери. Желанието на Парламента на Мароко е да предложи повече и по-големи фирми за продажба - през 1995 г. към списъка с предприятия за приватизация се добавят две нефтени рафинерии. Двете вече са на фондовата борса на Касабланка, а процесът по търга е в разгара си. В процеса на приватизация са включени и сектори като телекомуникации, енергетика, водопреносната система и др.
Пробуждане на фондовата борса

Ефективната приватизационна програма, засиленият интерес на местните и външни инвеститори и създаването на взаимопомагателни фондове служат като катализатори за силното представяне на мароканската фондова борса. Капиталовата адекватност на Фондовата борса в Касабланка се увеличава повече от 6 пъти между 1990 и 1995 г.
Туристическата индустрия на Мароко търси повече външни играчи


  1. 2000 Reuters Limited


Туристическата индустрия на Мароко, основно перо за приходите в чуждестранна валута, все повече ще се оповава на чуждестранни инвеститори, за да постигне амбициозната цел от 10 милиона посетители до 2010 година е мнението на експерти в индустрията.

Северноафриканската държава понастоящем има 14 проекта, струващи около 900 млн. USD, които ще прибавят 20 000 легла допълнително до 2003 г., с което общият капацитет ще достигне 110 000 легла.

“Всички тези проекти бяха подписани през последната година и половина и 80% от тях са чуждестранни инвестиции” казва Жават Зият, Директор по инвестициите в Министерството на икономиката, финансиите и туризма. Държавният служител говори на първата по рода си среща по въпросите на капиталовите пазари и инвестиции, организирана от Националната асоциация на брокерските компании (APSB) в Касабланка.

Мароко, държава от 30 милиона, благословена с богата култура, хиляди километри плажна ивица, пустини и заснежени планини, реализира приход от туризма от 1,8 млрд. USD през 1999 г. За 2000ната година се очаква приходът да възлезе на 2 млрд. USD.

Броят чуждестранни посетители, повечето от тях идващи от Франция, Испания и Германия, вероятно ще надхвърли 2,5 милиона, повече от миналогодишните 2,35 милиона, казват държавните служители.

Зият, който отбелязва, че 25% от мароканските хотели понастоящем са чужда собственост, което е повече от 15те% през 1990 г., набляга на факта, че е необходимо привличането на повече чуждестранни ваканционни групи.

“Мароко се нуждае неговото know-how и капацитет да набират средства, но в замяна на конкурентоспособност и възвръщаемост на инвестициите в съответствие с международните норми.”, казва той. В противен случай той предупреждава, че тези инвеститори ще погледнат в друга посока, още повече, че близките туристически дестинации като Тунис и Канарските острови вече имат на разположение 150 000 легла.

Туристическата индустрия на Мароко претърпява трус през 1994 г., когато след въоръжено нападение на ислямска групировка в Маракеш загиват двама испански туристи. Въпреки това броят на туристите през същата година достига рекордните 3 милиона.

Частните туроператори приветстват готовността на Правителството да направи всичко възможно за развитието на туризма, изразена на форума в Касабланка, но казват, че повечето работа депърва трябва да се свърши.

Президентът на Хотелската асоциация на Маракеш, Джалил Бенабес Тааржи, ностоява за действията на Бюрото за туризъм на Мароко (Morocco’s Tourism Office - ONMT), правителствена организация, занимаваща се представянето на страната в чужбина.

“ONMT дори няма страница в Internet” казва г-н Джалил Бенабес Тааржи.

Мароко на международната сцена

В миналото Мароко винаги е поддържало дух на отвореност във външните си отношения, политика основаваща се на толерантност и диалог.

След много десетилетия на провеждане на либерална икономическа политика мрежата от търговски партньори на Мароко от четирите краища на света е доста добре развита, което превръща страната в активен играч в международната търговия.

Следователно не е случайност, че създаването на Световната търговска организация се провежда в Мароко през април 1994 г., по времето когато на конференцията на GATT се постига съгласие по най-важния за всички времена международно търговско споразумение: последен етап на Уругвайския гръг преговори.

Поддържайки позиция на световно ниво, Кралство Мароко остава силно заинтересовано в развитието на отношенията на регионално ниво - Срещата на високо равнище за Средния Изток и Северна Африка се провежда в Касабланка на 31 октомври и 1 ноември през 1994 г. Тя е доказателство за духа на партьорство и дипломатичност с цел запазване на добрите взаимоотношения в региона. Идеите от срещата в Касабланка се доразвиват на срещите в Аман и Кайро.

Кралство Мароко показва пътя за постигане на мир и просперитет в региона и в света на базата на съвместно съжителство на хора, говорещи различен език, изповядващи различна религия и дори показващи различна етносна принадлежност.

Туризмът: готов продукт
Кралство Мароко с невероятното си разнообразие, със своята идентичност, с историческата и културната си идентичност и с прословутото си гостоприемство е идеално за развитие на туристическия сектор. Мароканското правителство концентрира усилията си върху този сектор още през шейсетте години на века: осигурява обществени инвестиции; отваря вратата за частния сектор; осигурява институционалната и правна рамка за развитието на сектора; подпомага туроператорите и агенциите при предлагането на Мароко на международния пазар. Оценявайки възможните икономически и социални ефекти от развитието на този сектор, основаването през 1965 г. на подходящ министерски отдел доказва решимостта на правителството да отреди за туризма полагащото му се място.

По този начин на сектора се дава, както Негово Величество Кралят казва “приоритет, заедно със селското стопанство и обучението на ръководни кадри. Туризмът се развива в нашата страна благодарение на разширяването на туристическата инфраструктура и по този начин е осигурено пребиваването на многото чуждестранни посетители, идващи в Мароко от всички краища на света и които принадлежат към различни социални кръгове.”

От 1961 г. до 1988 г. броят на туристите нараства с 9% на година и се увелечава десетократно за периода 1960-1987, достигайки до 2 247 809 през 1987 от 202 016 през 1960 г.

От началото на шейсетте, по предложение на Негово Височество, правителството се заема със определянето зони за развитие, замислени като истински центрове на атракции и туристически курорти, способни да посрещнат всички изисквания, както на вътрешния, така и на международния туризъм. Първоначалните ентусиазирани усилия са насочени главно към двата големи морски курорти - Агадир и Танжер. Но осъзнавайки необходимостта тази схема да се разпространи и в други райони, са поставени нови задачи. Те са съсредоточени към намаляване на натоварването в претъпканите туристически области, диверсификация на предлагането и опазване на туристическите обекти.

За постигането на тези цели е необходимо осъществяването на цяла поредица проекти, засягащи не само въпросите директно свързани с туристическото развитие, а и осигуряването на необходимите съоръжения и завършване на работата по инфраструктурата, необходима за курортите. Изграждането на няколко големи туристически курорта в различни части на страната са резултат от предприетите мерки. За осъществяването на тези проекти, властите заделят значителни средства за промоция на туристическите инвстиции.

Самата държава изгражда верига от тридесет хотела в страната със общ капацитет от около 7000 легла. Всички къмпинги се обновяват и поддържат, което означава, че Мароко в момента разполага с 80 къмпинга с общо повече от 38 000 места.

По същото време държавата създава структури, чиито основни отговорности да се изразяват в развитие на туристическия сектор и стимулиране разрастването на определени големи туристически центрове. Основните организации, натоварени с осъществяването на тези проекти са клонове на Банката за депозити и мениджмънт (Caisse de Depot et de Gestion), Националната железница (Office National des Chemins de Fer) и Мароканската компания за туристическо развитие (Societe Marocaine pour le Developpement Touristique). Като резултат държавата е подсигурена с още 12 000 легла. Освен помощта, която правителството оказва за осигуряване на материалнотехническа база, то също така играе жизненоважна рола в модернизирането на леглавата база и в повишаването на качеството на услугите чрез приватизацията на държавна и полудържавна собственост като за участие са призовани местни и международни компании, специализирали в хотелския мениджмънт.

Благодарение на всички тези усилия се гарантират инвестициите в частния сектор и дори се наблюдава значително увеличение на средствата, вложени в по-известните туристически курорти.

В допълнение към настоящата леглова база трябва да се спомене, че в момента се изграждат още 110 хотела с допълнителен капацитет от около 28 000 легла, а през 1988 още 55 хотелски проекта с общ капацитет от 20 500 легла са получили одобрение, според проекта за инвистиции в туризма.

Приходите от туризма са изчислени на 7 800 DH за 1987 г., а средният годишен растеж за периода 1966-1986 е 16,5%.
По материали на мароканското Министерство на информацията, публикувани в книгата “Мароко - земя на надежда”


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница