Март 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти



страница1/10
Дата26.09.2016
Размер1.46 Mb.
#10717
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10
март 2010 г.

ТЕМА: СТРОИТЕЛСТВО, СТРОИТЕЛЕН КОНТРОЛ,
СТРОИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ, АРХИТЕКТУРА, ИМОТИ

Съдържание:


В. 24 часа 2

В. 24 часа 3

В. 24 часа 5

В. 24 часа 5

В. 24 часа 6

В. 24 часа 6

В. 24 часа 8

В. 24 часа 10

В. Телеграф 12

В. Телеграф 13

В. Телеграф 13

В. Сега 13

В. Сега 17

В. Сега 19

В. Монитор 22

В. Дневник 29

В. Дневник 30

В. Дневник 32

В. Дневник 33

В. Дневник 34

В.Класа 35

В.Класа 37

В.Класа 38

В.Класа 40

В. Атака 40

В. Земя 42

В. Земя 42

В. Земя 43

В. Земя 44

В.Труд 44

В.Труд 45

В.Труд 45

В.Труд 46

В.Труд 46

В.Труд 48

В.Труд 48

В.Труд 49

В.Труд 49

В.Труд 50

В.Труд 50

В.Труд 51

В.Труд 51

В. Труд 52

В. Труд 53

В.Труд 54

В.Труд 54

В.Труд 56

В. Труд 58

В.Стандарт 59

В.Стандарт 59

В.Стандарт 60

В. Стандарт 61

В. Стандарт 62

В. Стандарт 62

В. Стандарт 62

В. Стандарт 63

В. Стандарт 64

В. Стандарт 69

В. Стандарт 70

В. Стандарт 70

В. Стандарт 70

В. Стандарт 71

В. Стандарт 72

В.Пари 72

В.Пари 73

В.Пари 73

В.Пари 75

В.Пари 75

В.Пари 76

В.Пари 76

В.Пари 77

В.Пари 77

В.Пари 78

В.Пари 78




08.03.2010 г., с. 8
24 лв. на декар застраховка от държавата
Държавата ще поема до 80% от разходите на фермерите при застраховка на реколтата. Новата помощ е одобрена от ЕК и може да се прилага до 31 декември 2013 г. Максималният бюджет е 33,6 млн. лв. Схемата ще стартира у нас след осигуряване на финансирането.

С помощта ще могат да се покриват загуби до 500 лв. на декар, а максималният размер на застрахователната премия е 30 лв./дка. Това означава, че държавата ще дава до 24 лв./дка на фермерите. (24часа)




08.03.2010 г., с. 8
Гърция натисна акциите у нас
МАРИЯ АТАНАСОВА

е финансов анализатор

в ИП „Булброкърс"

Седмицата на българската фондова борса преми­на спокойно, без особени изменения при индексите. SOFIX успя да прибави около половин процент. До­ри стартът на търговията с варантите на "Енемона" не предизвика интерес.

Новините от пазара се изчерпваха с позакъснелите отчети и също нямаше с какво да привлекат вни­манието на инвеститорите и то остана съсредоточе­но основно върху ситуацията в Гърция. Сътресения­та и страховете за финансовата стабилност в южна­та ни съседка върнаха предпазливостта и у нас. Ве­роятно така ще си остане и през тази седмица, а и занапред поне докато ситуацията и перспективите не се изяснят. А те засега не изглеждат особено розови, от една страна, имиджът на региона се вло­шава заради проблемите на Гърция, а от друга -възможностите за реакция срещу външни шокове са отслабени.


08.03.2010 г., с.14-15
Фирма на Галеви пести данък с машина чудо
"Подвижен асфалтосмесител за горещо рециклиране на място на асфалтови настилки." Тази машина чудо изплува от делото за укриване на данъци срещу служители на Братя Галеви.

Тя е предмет на договор от 9 юли 2007 г., според който фирмата на дупнишките бизнесмени "Инфра асет мениджмънт" продава за 2,49 млн. евро "асфалтосмесителя" на "Бриксуърк кънстракшън" ООД, регистрирано на Сейшелските острови. Негов представител бил Курц Райнхард.

"Инфра асет" се задължавала да достави машината франко митница Анкона (Италия) до 1 ноември 2007 г. При неизпълнение на контракта за доставка продавачът "Инфра асeт" дължи неустойка в размер на 2 млн. евро.

Договорът нямало как да бъде спазен, тъй като според експерти машина с описаните в договора параметри не съществува. Освен това цената била драстично завишена в сравнение с пазарните за подобен тип техника. Естествено, "асфалтосмесителят" не бил доставен на сейшелското дружество. Според магистрати размерът на неустойката имал за цел да отчете голям счетоводен разход и да намали облагаемата данъчна основа.

Наскоро прокуратурата внесе обвинителен акт срещу управителя на "Инфра асет мениджмънт" Веселин Пейчев и счетоводителката Невена Станоева в Кюстендилския окръжен съд. Двамата ще бъдат съдени за укриване на корпоративен данък за 2007 г. в размер на 660 хил. лв.

През същата година - на 11 април, "Инфра асет мениджмънт" продава дъщерното си дружество "Инфрастрой 2001" на бизнесмена Васил Божков за 5,5 млн. евро.

"Инфрастрой 2001" е основен играч в ремонта и поддържането на пътища в Югозападна България и е съвсем логично най-богатият българин, който е и сред най-крупните изпълнители на инфраструктурни проекти, да прояви интерес към подобна фирма.

Дружеството "Инфрастрой" и притежаваните от него фирми "Пътно поддържане" в Перник и Радомир са спечелили обществени поръчки за над 105 млн. лв. от 2005 г. до 2008 г.

"Пътно поддържане - Перник" е приватизирано на 17 декември 2003 г. срещу 242 хил. лв. Купувачът "Инфрастрой 2001" по това време е ЕООД и е представляван от Елза Александрова. Пътната компания в Радомир е продадена на 18 март 2004 г. за 190 хил. лв. От името на новия собственик договора сключва Феодор Феодоров. Преди продажбата на Божков дялове в "Инфрастрой 2001" имаше и Христофорос Аманатидис-Таки.

Купувач по документи на пътната фирма е "Латис" ЕООД със собственик Васил Божков и управител Пепа Михова. По това време собственик на "Инфра асет" е пернишкият бизнесмен Феодоров. През юли 2007 г. 16 от дяловете на дружеството са прехвърлени на Ангел Христов, 17 - на Пламен Галев, толкова остават и за Феодоров.

От сделката "Инфра асет мениджмънт" реализира печалба от 10 757 065 лв. (5,5 млн. евро от продажбата и 9410, 55 лихви), която подлежи на облагане с 10 процента корпоративен данък.

От фирмата обаче предприели стъпки да намалят облагаемата стойност чрез фиктивни разходи, твърди прокуратурата. Такъв разход била мнимата неустойка за уж провалената доставка на асфалтосмесителя в размер на 3 911 660 лв.

Счетоводно разходите били увеличени и чрез два фиктивни договора (предварителен и окончателен) за търговско посредничество между "Инфра асет" и друго сейшелско дружество - "Келмарк лимитид". Офшорката трябвало да консултира "Инфра асет" при продажбата на "Инфрастрой 2001" на Васил Божков срещу 25 процента от цената по сделката - близо 2 689 266 лв. Окончателният договор с посредника има дата 18 май 2007 г. - повече от месец след продажбата.

Плащания и по неустойката, и по договора за търговско посредничество не са правени. За тях не били съставени и първични счетоводни документи, сочи обвинението.

Според прокуратурата отговорни за укриване на данъци са управителят Веселин Пейчев и счетоводителката Невена Станоева. Те съставили и подписали неверни годишна данъчна декларация, финансов отчет и приложения към него, които подали на 28 март 2008 г. в данъчната служба в Кюстендил. В тях написали, че печалбата на "Инфра асет" е 4,09 млн. лв. и дължимият корпоративен данък - 409 хил. лв.

Действителната печалба на "Инфра асет" била 10,766 млн. лв., а дължимият данък - 1,076 млн. лв., сочат експерти на прокуратурата.

Тримата собственици на "Инфра асет" - Галев, Христов и Феодоров, които са се облагодетелствали от престъплението, не са сред подсъдимите, тъй като не са писали отчетите и декларацията и не са ги подписвали.

На 10 януари 2008 г. Галеви и Феодоров вземат по 760 хил. евро заеми от собствената си фирма "Инфра асет". 10 месеца по-късно си разпределят по 500 хил. лв. дивиденти на базата на протокол от общо събрание на съдружниците.

Галев, Христов и Феодоров ще бъдат разпитани като свидетели на процеса. Делото за укриване на данъци срещу управителя и счетоводителката на "Инфра асет" вече е в съда, но не е насрочена дата за първото заседание.

От своя страна "Инфра асет" е обжалвала данъчната ревизия пред Софийския административен съд. Първото заседание е насрочено за 26 април.

Откакто излязоха от ареста Братята, срещу които в Кюстендилския окръжен съд върви и дело за престъпна рекетьорска група, живеят доста по-скромно. "Рядко могат да бъдат забелязани да се разхождат в града със скъпите си джипове", казват местни. Двамата консултанти на кмета на Дупница Атанас Янев вече не влизали в общината в Дупница. Преди да се предадат в следствието, Галеви всяка сутрин на практика работеха в кметския кабинет, където решаваха до късно вечер важни общински дела.

В момента прокуратурата усилено разследва произхода на средствата, с които се издържат Братя Галеви. Има дело за пране на пари, което засега се води срещу неизвестен извършител. Проверятат и счетоводна фирма в Дупница, през която минават парите на Пламен Галев и Ангел Христов. Преди време те тръгвали от Кипър, а сега от Британските Вирджински острови. После минавали през Германия или Латвия, за да стигнат до дупнишката счетоводна фирма и оттам до сметките на клоновете на офшорките.

През годините Галеви декларират доходи от възнаграждения като управители на офшорни фирми в България, дивиденти от участия в дружества и продажби на имущества.

ЕЛИЦА ИВАНОВА, НЕВЕЛИН ГАНЧЕВ
Снимка на пет колони –Имението на Галеви в с. Ресилово също се води собственост на офшорка


08.03.2010 г., с.14
Прокурорът по делото Ангел Байрактарски: Проявили са фантазия
- За какво е делото срещу двамата подсъдими?

- Делото е за укриване на данъци в особено големи размери. В конкретния случай става въпрос за над 660 хил. лв. с оглед на депозираната пред ТД на НАП данъчна декларация, в която са нанесени неверни данни, свързани с осъществени разходи от дружеството "Инфра асет мениджмънт", чиито собственици на дяловете по 1/3 са Пламен Галев, Ангел Христов и Феодор Феодоров.

- Какво следва оттук нататък?

- Предстои да започне процесът в съдебната му фаза, прокуратурата трябва да докаже обвинителната теза, а ако съдът я възприеме, да последва осъждане. Законодателството предвижда лишаване от свобода от 3 до 8 г. и конфискация на част или цялото имущество на виновните.

- Има ли доказателства за вина от страна на собствениците на фирмата?

- По отношение на тях на този етап не съществуват доказателства за тяхна пряка или косвена намеса за това, което се е случило.

- Има ли отношение това дело с другото за престъпна група срещу Пламен Галев и Ангел Христов?

- Не, няма отношение към другото дело, което върви в Кюстендилския окръжен съд. То касае съвсем друг вид деяние, макар че е имало раздаване на солидни суми като дивиденти и облагодетелстване.

- С какво освен със свидетелите по него е любопитно това дело?

- По мое убеждение това е първото дело за данъчно престъпление, което касае корпоративния дънък. Това е намаляване на финансовия резултат на базата на фиктивни сделки и осчетоводяване на фиктивни разходи, които реално не са осъществени, като по този начин се приспада от печалбата и сумата, която подлежи на облагане, става по-малка.

- Звучи доста елементарно.

- Да, но се иска сериозна фантазия и мисъл от страна на извършителите на престъплението да го реализират. В конкретния случай два са фиктивните разходи, единият е от уж посредническо възнаграждение на сейшелска фирма, а другото - от неизплатена неустойка по неизпълнен договор за доставка на машина, пак на сейшелска фирма. Въобще партнираме сериозно със Сейшелите. (24часа)




08.03.2010 г., с.14
Божков: Имам много компании, не знам кои са съдружниците в “Инфрастрой”
Имам много регистрирани фирми, заявил в показанията си председателят на съвета на директорите на "Нове холдинг" АД Васил Божков. Самият той не си спомнил за регистрацията на дружество с наименование "Латис" ЕООД.

Божков казва още, че е виждал Феодор Феодоров само веднъж след закупуването на "Инфрастрой 2001" - Перник, и че той лично не е водил преговорите за фирмата, а е възложил на колеги от холдинга да се интересуват от купуването на фирма от този бранш.

Най-богатият българин заявил, че не знае кои са съдружниците в "Инфра асет мениджмънт" ООД, но допуска да е имал търговски отношения с тях.

Божков допълнил още, че не е запознат с финансовия отчет на дружество "Латис" и не знае кой го е изготвил. Бизнесменът твърди пред разследващите, че хората, които са съдружници чрез "Сити асет мениджмънт" ООД, вероятно са същите, които стоят и зад "Инфра асет мениджмънт" ООД. Самият Божков често пъти прилагал този метод - да включва в управлението лица, от които е купил фирми.


Снимка на една колона без текст


08.03.2010 г., с.14
Експерти: Изумително съоръжение
Описаното в договора, сключен между "Инфра асет" ООД и "Бриксуърк кънстракшън", не може да представлява съоръжение за горещо рециклиране и полагане на асфалтови настилки, смятат специалистите.

Вещи в бранша са на мнение, че описанието на митичната машина "асфалтосмесител" в договора е само изброяване на функции и изисквания за подобно съоръжение, които са добре известни на всеки практикант в областта на пътното строителство. С други думи, предметът на договора не може да бъде приет като комплексно съоръжение, което да е ефективно работеща мобилна база за горещо рециклиране на асфалтови смеси. Според запознати с договора и описанието на машината в него необоснованите и недостатъчно реалистични технически и технологични параметри водят до изводите, че производството и комплектуването на подобно съоръжение е неизпълнима и безсмислена задача. Проучвания сочат, че досега не са конструирани и произвеждани комплектни мобилни бази за горещо рециклиране на асфалтови настилки от вида, описан в договора.

Самият договор съдържа непълни и необвързани данни за техническото оборудване, несъразмерни по отношение на теглото, габаритите, комплектността и производителността на съоръжението, смятат специалисти.

Те са категорични, че в областта на пътностроителните машини не са известни "съоръжения" с подобни технически данни.

За самия предмет на сделката е практически невъзможно осъществяването му като пътно- строителна машина.

Според данни на водещи производители на подобни машини средната цена на подвижен асфалтосмесител с производителност 200 т/час е в размер на 1 млн. евро. В сключения договор производителността на съоръжението е 300 тона на час.

Посоченият в договора speedcraft не е част от описаното съоръжение. Той е стандартен елемент от технологическата екипировка на асфалтополагането. (24часа)


08.03.2010 г., с.18-19
Пари има, чакат добри проекти
С Момчил Андреев, шеф на “Райфайзен България”, разговаря Блага Букева

- Г-н Андреев, доларът поскъпва непрекъснато, еврото слабее заради "узо кризата" и очакванията и други членки на ЕС, освен Гърция, да имат проблеми с финансите. Май сме още твърде далече от края на кризата? Какво сочат анализите на "Райфайзен"?

- Ако някой ми беше казал преди година, че рискът на Гърция - страна в еврозоната, ще е по-висок от българския, нямаше да повярвам, но е факт. За България не прогнозираме подобрение през 2010 година, но не очакваме и драстично влошаване. Рейтинговите агенции също изглеждат благоразположени към страната. През декември “Стандарт енд Пуърс” повишиха перспективата за България от негативна на стабилна, а “Мудис” промени перспективата от стабилна към позитивна през януари.

- Ще пострада ли допълнително българската икономика от сътресенията у съседите? Споделяте ли твърденията, че заради сериозното присъствие на банки с гръцко участие на пазара ни кредитирането ще се свие и ще има нов отлив на инвестиции?

- Има аргументи, че това едва ли ще се случи, защото пазарът не търпи вакуум, особено пък малък и стагниращ пазар, какъвто е българският в момента. Ако гръцките банки решат по техни си причини да намалят кредитирането, останалите разполагаме с предостатъчен ресурс и капитал, за да компенсираме и икономиката да не пострада. Не очаквам това да се наложи и защото банките в България, включително гръцките, имат свръхкапитал. За това допринесе и БНБ с препоръката си към всички банки печалбата за 2008 г. да се капитализира. Доколкото знам, както и “Райфайзен”, основните гръцки банки имат значителни по размер дългосрочни кредитни линии за инвестиционно кредитиране от международни финансови институции, пари, които чакат добри проекти, за да бъдат усвоени.

- Какво според вас действа в момента прокризисно на бизнеса у нас?

-Първоначалният кризисен импулс дойде отвън чрез свиване на външните пазари, спад на чуждестранните инвестиции и оскъпяване на кредита. Впоследствие се оголиха и някои вътрешни дисбаланси, които ни дърпат назад, като междуфирмената задлъжнялост например.

- Как задлъжнялостта на държавата и междуфирмената се отразява на дейността на банките?

- Когато се бавят плащания, независимо от кого, напреженията тръгват по веригата и рефлектират върху способността на фирмите и гражданите да бъдат от своя страна коректни платци.

Важно е държавата, банките, мултинационалните компании да генерираме стабилност и предсказуемост. Банките сме донякъде привилегировани, защото повечето от вземанията ни са обезпечени и имаме достатъчна ликвидност.

Даваме много нови краткосрочни кредити, за да покрием недостига от оборотен капитал на фирмите, стига рискът да е в нормални граници.

- Данните на БНБ сочат, че расте процентът на проблемните и лошите кредити. Има ли реална опасност те да създадат проблем на банките?

- Процентът на просрочията расте и това вероятно ще продължи още известно време. Откакто започна кризата, разсрочихме значителна част от кредитите. На някои клиенти ще помогнем, но други тепърва ще излязат от пазара и това сигурно ще увеличи още просрочията.

Добра новина е, че кредитите, предоставени след октомври 2008 година, са с много добро качество, благодарение на по-стриктните ни изисквания към кредитополучателите, а 17 месеца след началото на кризата е по-ясно кой е в добра кондиция и кой се бори за оцеляване. Казано с други думи - условията за по-активно кредитиране са налице. Работещите фирми също започнаха да ни търсят за нови инвестиции - разумни проекти, които надграждат бизнеса им без чрезмерни рискове.

- По-голямата част от българите са твърдо убедени, че лихвите у нас са по-високи от европейските. Така ли е на практика?

- Зависи с кого се сравняваме. Ако вземем Германия, нашият рейтинг е 6-7 нива под техния, а рисковата премия на държавата ни е с около 2,7% по-висока, защото са по-високи и рискът, и инфлацията. Те имат търговски излишък, ние търговски дефицит. Германците много работят и много спестяват.

У нас раздадените кредити са с 20% повече от местните депозити. Депозитната ни база е краткосрочна - хората спестяват за 1, 3, 6 месеца, максимум година, но търсят 5-, 7-, 25-годишни кредити. Зависими сме от външния ресурс, малко са ни вътрешните натрупвания и като дойде криза, лихвите у нас се колебаят с по-голяма амплитуда. В една Румъния например лихвите са приблизително същите, може би даже малко по-високи.

- Възможна ли е и доколко намеса на държавата в определяне на лихвите на банките, каквито призиви периодично се появяват?

- Държавата може да създаде условия лихвите да намалеят, но това не става с административен диктат и за един ден. Спомнете си, че години наред лихвите вървяха надолу заради изобилието на евтини пари в глобален мащаб и конвергентната игра около влизането на България в Европейския съюз. Сега положението е коренно различно, затова не очаквайте това, на което бяхме свидетели, да се повтори скоро.

- Комисията за защита на конкуренцията отдавна започна проверка за картел между банките. Информиран ли сте дали има резултати от нея?

- Картелът трябва да носи полза на участниците, нали? Няма логика да увеличаваме лихвите по кредити средно с около 1,5% и същевременно да се надцакваме с лихвите по депозити, които през 2009 г. скочиха с над 2%. Що за картел е този, при който нетният лихвен марж на банките не само не се увеличава, а се свива.

Истината е, че поехме част от удара и доколкото можахме, не прехвърлихме пълния ефект от покачването на лихвите към клиентите. Ясно е, че при по-високи лихви повече кредитополучатели ще срещнат затруднения. Банките най-малко имаме интерес да заделяме провизии и да събираме просрочия.

Нека погледнем от друг ъгъл - в България има над 30 банки - поне 20 международни и десетина български . Мениджърите на ключовите банки не сме собственици, а провеждаме политиката на акционерите и централите си. Едва ли някой вярва сериозно, че е в ход световна конспирация за увеличаване на лихвите по кредити в България, та нали ние сме едва 8-милионен пазар, който като финансова тежест в отчетите на някои от големите играчи е след десетичната запетая.

Затова, ако в публичното пространство се тиражират съмнения за картел, задължение на КЗК е да ги провери, но няма как да намерят под вола теле.

- Смятате ли, че има опит за противопоставяне на банките и обществото? Ако има, каква е причината?

- Парите винаги са "гореща" тема, а при финансов стрес температурата се покачва. Откакто започна кризата, се появиха повече от една нови бизнес организации, които искат да се докажат. Тези, които имат добри идеи и са диалогични, ще намерят своята ниша, но който залага на отрицанието и конфронтацията, няма бъдеще.

- Скоро ще влезе в сила Законът за потребителския кредит. Ще направи ли той по-прозрачни отношенията на банките с техните клиенти?

- Законът ще регламентира отношенията банка-клиент още по-добре, а това дава и повече прозрачност.




08.03.2010 г., с.18
Как се предоговаря заем
Икономическата криза в България доведе до ръст на необслужваните кредити.

По данни на БНБ към 31.12.2009 кредитите, необслужвани до 30 дни (по класификацията на БНБ “експозиции под наблюдение”), са 3,6 милиарда лева, докато една година по-рано са били 1,15 милиарда лева.


Няма риск за банките, но има за хората
Начислените провизии в банковата система за загуби от обезценка на кредити също са нараснали и към 31.12.2009 г. са 2,07 милиарда лева (3.5% от кредитния потрфейл на банките) при 1,17 милиарда лева (2% от кредитния потрфейл на банките) в края на 2008 година.

По оценка на БНБ през 2009 г. при всеки процент спад на брутния вътрешен продукт е имало 0,6% увеличение на лошите кредити с просрочие над 90 дни. Банковата система в България е много добре капитализирана, а лошите кредити провизирани над 80% така, че няма никакъв риск за системата. Не така обаче стои въпросът с много фирми и граждани, получили кредити, които сега не могат да обслужват.

Банките понякога незаслужено са атакувани, че с политиката си водели до фалит на клиентите, които искали да бъдат изрядни, но не можели поради икономическата криза.

Бизнесът на банките не е да вземат обезпечението. Те нямат никакъв интерес клиентите им да не обслужват кредита, защото трябва да направят провизии, което е директна загуба.

Всъщност банките имат интерес да предоговорят заема, преди той да е станал просрочен. За съжаление често получилите заем искат предоговаряне, след като заемът е в просрочие и кредитната им история се е влошила.




Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница