Масови комуникации

на дисертация за присъждане на образователна

и научна степен “доктор”
София

2011

НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ

Департамент “МАСОВИ КОМУНИКАЦИИ”
Евелина Антонова Христова
ВЪТРЕШНООРГАНИЗАЦИОННИ КОМУНИКАЦИИ В БЪЛГАРИЯ

И ПОЛИТИКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

АВТОРЕФЕРАТ

на дисертация за присъждане на образователна

и научна степен “доктор”
Научен ръководител:

проф. Толя Стоицова, д.н.

проф. Толя Стоицова, д.н.

проф. д-р Минка Златева

доц. Татяна Дронзина, д.н.

доц. д-р Ефрем Ефремов

доц. д-р Десислава Бошнакова

Изборът на темата на дисертационния труд - вътрешноорганизационните комуникации в България и политиката на Европейския съюз (ЕС), бе мотивиран от нарастващата значимост и актуалност на проблема, както и от отсъствието на научни разработки точно в тази област.

Вътрешноорганизационните комуникации (ВОК) играят сериозна роля в съвременната организация. Те са своеобразен катализатор на всички отношения вътре в организацията и от организацията към нейните външни публики. Обосновано изградените и ефективно прилаганите комуникации допринасят за утвърждаването на положителните аспекти във всички области на развитието на организациите. От друга страна, задължение на всички нива в организациите, а и на държавно равнище, е имплементацията на европейските политики и дирекгиви в тази област и в България.

Тезата, върху която е изградена дисертацията е, че вътрешните комуникации са динамично променящ се фактор в съществуването и дейността на организациите, осъществяващи своята активност в общоевропейското пространство, което от своя страна е също така в процес на еволюция и развитие.

Целта на изследването е от една страна да потвърди горепосочената теза, а от друга страна, да предостави на специалистите в областта на комуникацията информация за най-новата световна и българска практика в светлината на политиката на ЕС. Република България се ангажира да прилага европейските правни норми, регулативи и политики във всички области на функционирането на държавата, на всички официални и формални структури. От тук произтича и необходимостта от научно осветляване на политиките на ЕС по отношение на вътрешноорганизационните комуникации.

За да могат специалистите по ПР и вътрешни комуникации да участват активно и да подпомагат ръководителите на организациите във формирането на вътрешно-комуникационната функция, те следва да се обърнат с лице към най-новите тенденции в Европа и водещите държави в другите региони на света.

Дисертационният труд представлява сериозен научен опит в България да бъде изследвана и изяснена избраната тема. Проучванията са на две равнища – теоритично, на най-авторитетни чужди и български автори, и емпирично – посредством собствено изследване за вътрешноорганизационните комуникации в България.

Обобщено, дисертационният труд съдържа четири части:

В Първата част се анализират политиките на ЕС и връзката им с вътрешноорганизационните комуникации, т.е. какво е влиянието на актовете на Съюза върху вътрешните комуникации, в области като правото на свободно придвижване и трудова мобилност, трудовата заетост, останалите човешки права, информационното общество и глобализацията. Представени са всички директиви, формиращи регулативната рамка на политиката на ЕС по отношение на вътрешните комуникации, с което се предоставя на практиците в комуникациите възможност за улеснен бърз достъп до приетите в рамките на държавата и на ЕС релевантни регулации.

Във Втората част на дисертацията се разглеждат развитието на комуникационната теория, същностните връзки между комуникацията и организациите, основните комуникационни модели и тяхното функциониране. Проучени са и представени важни структурни елементи на комуникацията, както и какви могат да бъдат предизвикателствата в непосредственото междукултурно бъдеще.

В Третата част се установява, че комуникацията с вътрешните публики представлява централен компонент от общите комуникационни усилия на организацията. Разгледани са динамиката и съдържателните аспекти на ВОК - комуникатори, послания, канали, инструменти, тактики. В последната глава на тази част се установява, че в България няма много изследвания по дадената проблематика. Като част от подготовката за Лятната школа по ПР на Департамент „Масови комуникации” на НБУ на тема „Европейски тенденции в ПР” е проведено първото социологическо изследване на тема „Състояние и тенденции на ПР дейностите в България”.

Четвъртата част на дисертацията е преди всичко емпирична. Посветена е на проведеното от дисертанта в рамките на второто полугодие на 2010 г. изследване на функционирането на вътрешните комуникации в България. След като са представени методологията и дизайнът на изследването се преминава към анализ на резултатите и установяване как организациите и компаниите осъществяват на практика вътрешноорганизационните си комуникации. В последната глава на тази част е представен “рамков модел” или “рамка” на модел на вътрешноорганизационни комуникации (РВОК) за условията на България в контекста на изискванията на Европейския съюз.

Дисертационният труд поставя началото на една желана за бъдещето практика - вътрешните комуникации в България да бъдат постоянен обект на внимание от гледна точка на високите критерии и изисквания на ЕС, да бъдат оценявани периодично състоянието им и тенденциите в развитието им от гледна точка на европейската перспектива.

Цялостната работа по дисертацията беше подкрепена от научния ръководител и Департамент „Масови комуникации” на НБУ, за което авторът изразява искрена благодарност.
ЧАСТ I. ПОЛИТИКИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И ВЪТРЕШНООРГАНИЗАЦИОННИТЕ КОМУНИКАЦИИ

Глава 1 Европейският съюз – история, принципи, демокрация

Въпрос от основен интерес e каква е връзката между вътрешноорганизационните комуникации и Европейския съюз (ЕС). Тази връзка се изразява във взаимна зависимост, обусловена от съществуването на организациите вътре в ЕС и това, че е регулирана от неговите нормативни документи. Европейският съюз се основава на демократични принципи, издигнати в качеството на критерии за членство. Тези принципи намират приложение и по отношение на комуникационните практики в специфичните културни условия на държавите-членки. Членството на Република България в ЕС превръща регулациите на Съюза в централен фактор при регламентирането на комуникационните дейности в организациите и компаниите в България.

Лисабонският договор встъпил в сила на 01 декември 2009 г. и отнасящ се до засилването на демократичното начало поставя новите рамки за функционирането на Съюза посредством:

• 
  делегирането на по-големи законодателни и бюджетни правомощия на Европейския парламент
  
• 
  новопридобитото право на националните парламенти да участват в процеса на контрол за спазването на принципа на субсидиарност от страна на ЕС
  
• 
  увеличаването на броя на областите, за които се прилага гласуване с квалифицирано мнозинство в Съвета
  
• 
  по-ясно разграничение между правомощията и отговорностите на ЕС и страните-членки
  
• 
  правно обвързващата Харта на основните права, която гарантира свободите и правата на гражданите на Европейския съюз
  

От фундаментално значение бе да се установи, кои са тези стандарти във вътрешноорганизационните комуникации, които биха допринесли за интегрирането на България в контекста на ЕС и кои са националните – културни, социални, политически, технологически, езикови и пр. особености - които не бива и не могат да бъдат пренебрегвани. Еднакво важно бе да се установи прилагат ли се на практика нормативните изисквание на ЕС по отношение на правото на работещите да получават информация и с тях да се провеждат консултации. Обобщено - следват ли организациите в България европейски професионални стандарти по отношение на вътрешноорганизационните комуникации.

Сред основните права, които ЕС гарантира на своите граждани и от чието съблюдаване зависят и успешните комункации, е правото те да пътуват, работят и живеят навсякъде, където пожелаят в рамките на Съюза. Основните принципи, валидни за ЕС и особено принципът на демокрацията и принципът на съблюдаването на човешките права, представляват основата върху която може да се гради и прилага всяка вътрешноорганизационна стратегия.
Глава 2 Политики на ЕС отнасящи се до вътрешните комуникации

Политика на икономическа интеграция

Според холандския маркетинг консултант Франс Сомерс, с разширяването на ЕС в последните години и с приемането на няколко развиващи се икономики от Източна Европа, на европейския пазар се откриват нови огромни бизнес възможности, но да се прави бизнес в международен контекст, дори и на общия европейски пазар, е много по-трудно, отколкото на национално ниво. В днешна Европа повече от половината правила и регулации идват централизирано от Брюксел. Условията за работа и социалното благоденствие са също обект на регламент от страна на ЕС. В контекста на идеята, че всеки гражданин има право да работи навсякъде в ЕС, е много важно да се намери начин за стандартизация на някои от дейностите на европейските организации – така, че да се гарантират единни условия за работа на европейските граждани.

Областите на политиките на ЕС са 32, като сред тези, които имат директно или по-съществено значение за вътрешноорганизационните комуникации, можем да изтъкнем аудио-визия и медии, външни отношения, вътрешен пазар, икономически и парични въпроси, институционални въпроси, информационно общество, конкуренция, култура, научни изследвания и иновации, образование, обучение, младеж, потребители, права на човека, предприятия, трудова заетост и социални въпроси.

Графика: Политики на ЕС

Българският икономист Петър Чобанов смята, че ниските нива на инвестиции в момента са характерни за всички държави от Източна Европа и че, когато тенденцията се промени, при ниските данъчни ставки, които България предлага, тя ще е сред първите предпочетени от инвеститорите. Посоченото виждане, от гледна точка на вътрешноорганизационните комуникации, очертава перспектива за множество нови фирми, навлизащи на бългаския пазар и носещи със себе си чуждестранни мениджърски подходи и междукултурни предизвикателства.

В рамките на ЕС за всичките 32 области на правно регулиране на обществените процеси са приети разпоредби и директиви, които са директно приложими в страните-членки. Част от тях имат пряко, а други са с косвено отношение към вътрешните комуникации. Акт от най-съществено пряко значение за вътрешните комуникации на всяка организация и компания е Европейската Директива за информация и консултации (работнически съвети) известна като Директива 2002/14/ЕС(17). Следват т.нар. препоръчителни инструменти, които организациите не са задължени да прилагат, но чието съдържание показва тенденции и добри практики и които е препоръчително да бъдат следвани.

Особено се откроява проектът "Бяла книга на европейската комуникационна политика". Озаглавена "Да дискутираме за Европа заедно с хората" Бялата книга е обявена на 1 февруари 2006 г. от заместник-председателят на ЕС и комисар по комуникационната стратегия г-жа Маргот Валстрьом. Съдържа определения като "комуникацията е жизнено важна за една здрава демокрация" и "комуникацията в служба на хората". Разяснява необходимостта от установяването на общи принципи, като засилване ролята на гражданите, спечелване на общественото мнение, съвместна работа с медиите и използване на новите технологии.

Правителството на България не разработва (или поне не прави достъпна за обществеността) своя комуникационна стратегия. Подходът, възприет от България, e правителството да обявява своя програма, а Министерството на външните работи да разработва комуникационна стратегия на България за ЕC. Информация за изпълнението на директивите, свързани с иформирането и консултирането на работещите в средни и големи организации в България, може да се намери в изследванията на синдикалните организации.

Политиката на ЕC в областта на регулирането на трудовите и социалните отношения е динамична и отразява най-съвременните икономически тенденции. Институциите на ЕC подкрепят сътрудничеството между държавите-членки, координирането и хармонизирането на националните политики, както и участието на местните власти, синдикатите, организациите на работодателите и други заинтересовани субекти. Органи на EC, занимаващи ce с тези проблеми са Европейската комисия по трудовите и социалните въпроси, а действащ в момента акт по приложението на нормативната рамка е Европейската програма за трудова заетост и солидарност (2007–2013 г.).

• 
  Панорама
  
• 
  Приоритети и цели: социалната програма
  
• 
  Политики на Общността за заетост
  
• 
  Социално положение и състояние на заетостта в Европа
  
• 
  Мерки за създаване на работни места
  
• 
  Свободно движение на работници
  
• 
  Трудови права и организация на работата
  
• 
  Социален диалог и участие на работниците и служителите
  
• 
  Здраве, хигиена и безопасност на работното място
  
• 
  Социална закрила
  
• 
  Равенство между жените и мъжете
  
• 
  Социални мерки за целеви групи: хора с увреждания и възрасти хора
  
• 
  Социално приобщаване и борба с бедността
  
• 
  Международно измерение и разширяване
  
• 
  Борба с дискриминацията и отношения с гражданското общество
  
• 
  Растеж и заетост
  

• 
  Договори
  
  • 
    Договор за Европейски съюз (член 2)
    
  • 
    Договор за създаване на Европейската общност [членове 2 и 13 , дялове III (членове 39-42), VIII и XI ]
    
• 
  Действащо законодателство
  
• 
  Законодателство в процес на подготовка и наблюдение на процеса на вземане на решения между институциите
  
  • 
    Търсене в Законодателната обсерватория на Европейския парламент
    
  • 
    Търсене в Публичния регистър на Съвета на Европейския съюз
    
  • 
    Търсене в PreLex
    
  • 
    Становища на Европейския икономическия и социален комитет
    
  • 
    Становища на Комитета на регионите
    
• 
  Съдебна практика на Съда на Европейските общности и на Първоинстанционния съд
  

• 
  Европейска комисия
  
  • 
    Трудова заетост, социални въпроси и равни възможности
    
  • 
    EURES - Европейският портал за професионална мобилност
    
  • 
    Европейски социален фонд
    
• 
  Европейски парламент
  
  • 
    Комисия по заетостта и социалните въпроси
    
• 
  Съвет на Европейския съюз
  
  • 
    Заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси
    
• 
  Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд
  
• 
  Европейска агенция за безопасност и здраве при работа
  
• 
  Агенция на Европейския съюз за основните права
  
• 
  Европейски център за развитие на професионалното обучение
  
• 
  Европейска инвестиционна банка
  

• 
  Публикации
  
• 
  Полезни четива
  
  • 
    Европейската трудова и социална политика: политика за хората (Серия: Европа в движение)
    
• 
  Новини за ЕС
  
• 
  Общ доклад за дейностите на Европейския съюз
  
• 
  Статистика
  
• 
  Съобщения за медиите
  

• 
  Безвъзмездни помощи
  
• 
  Покани за участие в търг (обществени поръчки)
  

Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз с Директива 2002/14/ЕС(17) от 11 март 2002 г. определят общовалидна рамка за информиране и консултиране на работещите в европейската общност. Директивата се отнася за всички обществени или частни инициативи, извършващи икономическа дейност, които имат не по-малко от 50 наети работници, както и до бизнес единици, дефинирани според местното законодателство, където икономическа дейност се извършва от не по-малко от 20 служители. Според българското законодателство (Търговски закон, чл. 64) такива „бизнес единици” са дружествата с ограничена отговорност, едноличните дружества с ограничена отговорност, акционерни дружества, еднолични акционерни дружества, както и други търговски дружества или командитни дружества.

Четири други директиви на ЕС имат за цел да направят работниците и служителите граждани на Европа на работното им място чрез информиране, консултиране и участие в управлението на компаниите. Това са Директива 2002/14/ЕС, която създава общата рамка на системите за информиране и консултиране в Европейския съюз, Директива 94/45/ЕС за създаване на ЕРС, Директива 2001/86/ЕО, допълваща Устава на Европейското търговско дружество по отношение на участието на работниците в неговото управление и Директива на Съвета на Европа 2003/72/ЕО. Горните Директиви са отчетени изцяло в българското законодателство. Друг е въпросът за тяхното прилагане.

Състояние на прилагането на законодателството по информиране и консултиране

У нас, информация за състоянието на прилагането на законодателството по информиране и консултиране за цялата страна се базира на регистрационните карти на основните членове на КНСБ и на направеното от ИССИ пилотно изследване по тази проблематика. Като основни причини за несъздаване на система за информиране и консултиране чрез избрани представители се изтъкват непознаването на същността и смисъла на процесите и непознаването на Кодекса на труда.

Корпоративната социална отговорност (КСО) е концепция, която отразява необходимостта компаниите да интегрират социалните и екологичните проблеми при извършването на своите бизнес операции и да взаимодействат с други субекти на доброволна основа. КСО възниква като част от разискванията за глобализацията и устойчивото развитие.

EC приема периодично социални стратегии, като сред фундаменталните приоритети на последната стратегия (2006-2010 г.) са заетостта, мерките за намаляване на бедността и утвърждаването на еднакви възможности.

Политиката и законодателството на ЕС в областта на информационното общество и технологии е другата област на регулация, която е определяща за формирането и протичането на вътрешните комуникации. ЕС преразглежда периодично границите на регулациите, които да обхванат всички мрежи и услуги в областта на електронните комуникации в регулаторна рамка.

Основна черта на е-икономиката е появата на нови бизнес модели. Една част от тях се провалят, но други се оказват жизнени, особено в областта на т.нар. контакти бизнес-към-бизнес (business-to-business). Всички тези модели поставяват специфични предизвикателства пред вътрешните комуникации в компаниите.

Всяка система има вътрешно измерение и външно измерение. Измерението, което е вътрешно по отношение на една система, може да бъде (и най-често е) външно за свързана с нея подсистема или подсистеми. Редица елементи на правно регулиране на обществото представляват външно измерение на вътрешните комуникации.

В сферата на човешките права най-общата рамка се поставя от Европейската конвенция за човешките права и основните свободи (чл. 8, чл. 10) и Договорът на ЕС (чл. 13). Директива 2000/78/EC установява минимум на правна защита в тази област, като поставя обща рамка за еднаквото третиране на индивидите, независимо от техните религиозни вярвания и убеждения, ниво на инвалидност, възраст или сексуална ориентация.