Масови комуникации



страница1/3
Дата28.08.2017
Размер0.57 Mb.
  1   2   3


НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ

Департамент “МАСОВИ КОМУНИКАЦИИ”

Евелина Антонова Христова
ВЪТРЕШНООРГАНИЗАЦИОННИ КОМУНИКАЦИИ В БЪЛГАРИЯ

И ПОЛИТИКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


АВТОРЕФЕРАТ

на дисертация за присъждане на образователна

и научна степен “доктор”
София

2011

НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ

Департамент “МАСОВИ КОМУНИКАЦИИ”
Евелина Антонова Христова
ВЪТРЕШНООРГАНИЗАЦИОННИ КОМУНИКАЦИИ В БЪЛГАРИЯ

И ПОЛИТИКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

АВТОРЕФЕРАТ

на дисертация за присъждане на образователна

и научна степен “доктор”
Научен ръководител:

проф. Толя Стоицова, д.н.


Научно жури:

проф. Толя Стоицова, д.н.

проф. д-р Минка Златева

доц. Татяна Дронзина, д.н.

доц. д-р Ефрем Ефремов

доц. д-р Десислава Бошнакова




София

2011
Дисертационният труд е обсъден в Департамент „Масови комуникации” на Нов български университет” и е насочен за защита пред специализирано жури в състав: проф. Толя Стоицова, д.н., проф. д-р Минка Златева, доц. Татяна Дронзина, д.н., доц. д-р Ефрем Ефремов и доц. д-р Десислава Бошнакова.
Обем: 257 страници

Литература: 187 източника

Таблици: 26

Фигури: 35

Приложения: 4

Защитата на дисертацията ще се състои на 6 юли 2011 г., в Нов Български университет.

Материалите по защитата са публикувани в интернет на страницата на

Нов български университет и са на разположение на интересуващите се в Департамент „Масови комуникации” на НБУ.

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

УВОД ……………………………………………………………………...…….стр. 5

ЧАСТ I. ПОЛИТИКИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И ВЪТРЕШНООРГАНИЗАЦИОННИТЕ КОМУНИКАЦИИ

Глава 1 Европейският съюз – история, принципи, демокрация …………….стр. 7

Глава 2 Политики на ЕС, отнасящи се до вътрешните комуникации ……...стр. 8

Глава 3 Регулативна рамка на политиката на ЕС по отношение на вътрешните комуникации ...…………………………………………………………………………стр. 11

ЧАСТ II. КОМУНИКАЦИЯТА И ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Глава 4 Същност и място на комуникациите в организационната структура………………………………………………………………………………..стр. 14

Глава 5 Вътрешноорганизационни комуникации и социални групи………стр. 17

Глава 6 Организация, култура и комуникация ……………………..……….стр. 18

ЧАСТ III. ВЪТРЕШНООРГАНИЗАЦИОННИ КОМУНИКАЦИИ

Глава 7 Специфика на вътрешноорганизационните комуникации………...стр. 20

Глава 8 Съдържателни аспекти на вътрешноорганизационните комуникации - комуникатори, публики, послания и канали………………………………………….стр. 21

Глава 9 Емпирични изследвания на вътрешноорганизационни комуникации в България………………………………………………………………………………..стр. 25

ЧАСТ IV. ИЗСЛЕДВАНЕ НА ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА ВЪТРЕШНИТЕ КОМУНИКАЦИИ В БЪЛГАРИЯ

Глава 10 Методология и дизайн на изследването…………………………..стр. 26

Глава 11 Резултати от изследването и интерпретация на данните………..стр. 28

А. Анализ на анкетните данни от количественото изследване……..стр. 28

Б.Анализ на данните от полу-структурираните интервюта от качественото изследване………………………………………………………стр. 34

Глава 12 Рамка за вътрешноорганизационни комуникации (РВОК)……..стр. 36

ЗАКЛЮЧЕНИЕ………………………………………………………………стр. 40

СПРАВКА ЗА ПРИНОСИТЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

ПУБЛИКАЦИИ ПО ТЕМАТА НА ДИСЕРТАЦИЯТА

УВОД

Изборът на темата на дисертационния труд - вътрешноорганизационните комуникации в България и политиката на Европейския съюз (ЕС), бе мотивиран от нарастващата значимост и актуалност на проблема, както и от отсъствието на научни разработки точно в тази област.

Вътрешноорганизационните комуникации (ВОК) играят сериозна роля в съвременната организация. Те са своеобразен катализатор на всички отношения вътре в организацията и от организацията към нейните външни публики. Обосновано изградените и ефективно прилаганите комуникации допринасят за утвърждаването на положителните аспекти във всички области на развитието на организациите. От друга страна, задължение на всички нива в организациите, а и на държавно равнище, е имплементацията на европейските политики и дирекгиви в тази област и в България.

Тезата, върху която е изградена дисертацията е, че вътрешните комуникации са динамично променящ се фактор в съществуването и дейността на организациите, осъществяващи своята активност в общоевропейското пространство, което от своя страна е също така в процес на еволюция и развитие.

Целта на изследването е от една страна да потвърди горепосочената теза, а от друга страна, да предостави на специалистите в областта на комуникацията информация за най-новата световна и българска практика в светлината на политиката на ЕС. Република България се ангажира да прилага европейските правни норми, регулативи и политики във всички области на функционирането на държавата, на всички официални и формални структури. От тук произтича и необходимостта от научно осветляване на политиките на ЕС по отношение на вътрешноорганизационните комуникации.

За да могат специалистите по ПР и вътрешни комуникации да участват активно и да подпомагат ръководителите на организациите във формирането на вътрешно-комуникационната функция, те следва да се обърнат с лице към най-новите тенденции в Европа и водещите държави в другите региони на света.

Дисертационният труд представлява сериозен научен опит в България да бъде изследвана и изяснена избраната тема. Проучванията са на две равнища – теоритично, на най-авторитетни чужди и български автори, и емпирично – посредством собствено изследване за вътрешноорганизационните комуникации в България.

Обобщено, дисертационният труд съдържа четири части:

В Първата част се анализират политиките на ЕС и връзката им с вътрешноорганизационните комуникации, т.е. какво е влиянието на актовете на Съюза върху вътрешните комуникации, в области като правото на свободно придвижване и трудова мобилност, трудовата заетост, останалите човешки права, информационното общество и глобализацията. Представени са всички директиви, формиращи регулативната рамка на политиката на ЕС по отношение на вътрешните комуникации, с което се предоставя на практиците в комуникациите възможност за улеснен бърз достъп до приетите в рамките на държавата и на ЕС релевантни регулации.

Във Втората част на дисертацията се разглеждат развитието на комуникационната теория, същностните връзки между комуникацията и организациите, основните комуникационни модели и тяхното функциониране. Проучени са и представени важни структурни елементи на комуникацията, както и какви могат да бъдат предизвикателствата в непосредственото междукултурно бъдеще.

В Третата част се установява, че комуникацията с вътрешните публики представлява централен компонент от общите комуникационни усилия на организацията. Разгледани са динамиката и съдържателните аспекти на ВОК - комуникатори, послания, канали, инструменти, тактики. В последната глава на тази част се установява, че в България няма много изследвания по дадената проблематика. Като част от подготовката за Лятната школа по ПР на Департамент „Масови комуникации” на НБУ на тема „Европейски тенденции в ПР” е проведено първото социологическо изследване на тема „Състояние и тенденции на ПР дейностите в България”.

Четвъртата част на дисертацията е преди всичко емпирична. Посветена е на проведеното от дисертанта в рамките на второто полугодие на 2010 г. изследване на функционирането на вътрешните комуникации в България. След като са представени методологията и дизайнът на изследването се преминава към анализ на резултатите и установяване как организациите и компаниите осъществяват на практика вътрешноорганизационните си комуникации. В последната глава на тази част е представен “рамков модел” или “рамка” на модел на вътрешноорганизационни комуникации (РВОК) за условията на България в контекста на изискванията на Европейския съюз.

Дисертационният труд поставя началото на една желана за бъдещето практика - вътрешните комуникации в България да бъдат постоянен обект на внимание от гледна точка на високите критерии и изисквания на ЕС, да бъдат оценявани периодично състоянието им и тенденциите в развитието им от гледна точка на европейската перспектива.

Цялостната работа по дисертацията беше подкрепена от научния ръководител и Департамент „Масови комуникации” на НБУ, за което авторът изразява искрена благодарност.
ЧАСТ I. ПОЛИТИКИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И ВЪТРЕШНООРГАНИЗАЦИОННИТЕ КОМУНИКАЦИИ

Глава 1 Европейският съюз – история, принципи, демокрация

Въпрос от основен интерес e каква е връзката между вътрешноорганизационните комуникации и Европейския съюз (ЕС). Тази връзка се изразява във взаимна зависимост, обусловена от съществуването на организациите вътре в ЕС и това, че е регулирана от неговите нормативни документи. Европейският съюз се основава на демократични принципи, издигнати в качеството на критерии за членство. Тези принципи намират приложение и по отношение на комуникационните практики в специфичните културни условия на държавите-членки. Членството на Република България в ЕС превръща регулациите на Съюза в централен фактор при регламентирането на комуникационните дейности в организациите и компаниите в България.

Лисабонският договор встъпил в сила на 01 декември 2009 г. и отнасящ се до засилването на демократичното начало поставя новите рамки за функционирането на Съюза посредством:


  • делегирането на по-големи законодателни и бюджетни правомощия на Европейския парламент

  • новопридобитото право на националните парламенти да участват в процеса на контрол за спазването на принципа на субсидиарност от страна на ЕС

  • увеличаването на броя на областите, за които се прилага гласуване с квалифицирано мнозинство в Съвета

  • по-ясно разграничение между правомощията и отговорностите на ЕС и страните-членки

  • правно обвързващата Харта на основните права, която гарантира свободите и правата на гражданите на Европейския съюз

Гражданите на Европа са по дефиниция граждани на една общност и за да се създаде и укрепи това чувство на принадлежност, в рамките на ЕС се създава идеята за „Европа на гражданите“.

От фундаментално значение бе да се установи, кои са тези стандарти във вътрешноорганизационните комуникации, които биха допринесли за интегрирането на България в контекста на ЕС и кои са националните – културни, социални, политически, технологически, езикови и пр. особености - които не бива и не могат да бъдат пренебрегвани. Еднакво важно бе да се установи прилагат ли се на практика нормативните изисквание на ЕС по отношение на правото на работещите да получават информация и с тях да се провеждат консултации. Обобщено - следват ли организациите в България европейски професионални стандарти по отношение на вътрешноорганизационните комуникации.

Сред основните права, които ЕС гарантира на своите граждани и от чието съблюдаване зависят и успешните комункации, е правото те да пътуват, работят и живеят навсякъде, където пожелаят в рамките на Съюза. Основните принципи, валидни за ЕС и особено принципът на демокрацията и принципът на съблюдаването на човешките права, представляват основата върху която може да се гради и прилага всяка вътрешноорганизационна стратегия.
Глава 2 Политики на ЕС отнасящи се до вътрешните комуникации

Политика на икономическа интеграция

Според холандския маркетинг консултант Франс Сомерс, с разширяването на ЕС в последните години и с приемането на няколко развиващи се икономики от Източна Европа, на европейския пазар се откриват нови огромни бизнес възможности, но да се прави бизнес в международен контекст, дори и на общия европейски пазар, е много по-трудно, отколкото на национално ниво. В днешна Европа повече от половината правила и регулации идват централизирано от Брюксел. Условията за работа и социалното благоденствие са също обект на регламент от страна на ЕС. В контекста на идеята, че всеки гражданин има право да работи навсякъде в ЕС, е много важно да се намери начин за стандартизация на някои от дейностите на европейските организации – така, че да се гарантират единни условия за работа на европейските граждани.



ТИПОЛОГИЯ

НЕГАТИВНА

(дерегулативна)

ПОЗИТИВНА

(регулативна)


Силна

Пример: конкурентна политика

Пример: монетарна политика (ЕВС)

Слаба

Пример: политика за железопътния транспорт

Пример: образователна политика (Болонски процес)

Източник: Сомерс, 2010; стр. 36
Таблица: Типология на европейската интеграция
Единният пазар, който е в основата на европейската икономическа интеграция, изисква еднакви „правила на играта”, за да се осигури честна конкуренция. Със засилването на европейските икономически интеграционни процеси все повече в България ще се появяват „чужди” работещи и „чужди” организации, които всъщност са общи за ЕС, но оперират на територията на нашата държава. Те носят и ще носят със себе си свои правила, нови култури, нови организационни структури и много други новости, с които вътрешните комуникатори в България ще трябва да се съобразяват.

Политики на ЕС в други области от значение за вътрешните комуникации

Областите на политиките на ЕС са 32, като сред тези, които имат директно или по-съществено значение за вътрешноорганизационните комуникации, можем да изтъкнем аудио-визия и медии, външни отношения, вътрешен пазар, икономически и парични въпроси, институционални въпроси, информационно общество, конкуренция, култура, научни изследвания и иновации, образование, обучение, младеж, потребители, права на човека, предприятия, трудова заетост и социални въпроси.



Графика: Политики на ЕС


Сега действащите европейски норми и изисквания, съчетани с бюрократичните пречки в националните законодателства на отделните държави-членки, създават затруднения за желаещите да се възползват от правото си на свободно придвижване и пребиваване. Европейските демокрации не са изцяло освободени от своите „националистични“ рефлекси и все още се стремят да прокарват протекционистични мерки спрямо своите пазари на труд в стремежа им да намалят безработицата.

Българският икономист Петър Чобанов смята, че ниските нива на инвестиции в момента са характерни за всички държави от Източна Европа и че, когато тенденцията се промени, при ниските данъчни ставки, които България предлага, тя ще е сред първите предпочетени от инвеститорите. Посоченото виждане, от гледна точка на вътрешноорганизационните комуникации, очертава перспектива за множество нови фирми, навлизащи на бългаския пазар и носещи със себе си чуждестранни мениджърски подходи и междукултурни предизвикателства.



Глава 3 Регулативна рамка на политиката на ЕС по отношение на вътрешните комуникации

В рамките на ЕС за всичките 32 области на правно регулиране на обществените процеси са приети разпоредби и директиви, които са директно приложими в страните-членки. Част от тях имат пряко, а други са с косвено отношение към вътрешните комуникации. Акт от най-съществено пряко значение за вътрешните комуникации на всяка организация и компания е Европейската Директива за информация и консултации (работнически съвети) известна като Директива 2002/14/ЕС(17). Следват т.нар. препоръчителни инструменти, които организациите не са задължени да прилагат, но чието съдържание показва тенденции и добри практики и които е препоръчително да бъдат следвани.



Регулация на комуникационната политика на ЕС

Особено се откроява проектът "Бяла книга на европейската комуникационна политика". Озаглавена "Да дискутираме за Европа заедно с хората" Бялата книга е обявена на 1 февруари 2006 г. от заместник-председателят на ЕС и комисар по комуникационната стратегия г-жа Маргот Валстрьом. Съдържа определения като "комуникацията е жизнено важна за една здрава демокрация" и "комуникацията в служба на хората". Разяснява необходимостта от установяването на общи принципи, като засилване ролята на гражданите, спечелване на общественото мнение, съвместна работа с медиите и използване на новите технологии.



Българската комуникационна политика за ЕС

Правителството на България не разработва (или поне не прави достъпна за обществеността) своя комуникационна стратегия. Подходът, възприет от България, e правителството да обявява своя програма, а Министерството на външните работи да разработва комуникационна стратегия на България за ЕC. Информация за изпълнението на директивите, свързани с иформирането и консултирането на работещите в средни и големи организации в България, може да се намери в изследванията на синдикалните организации.



Нормативна рамка на вътрешните комуникации на работното място и трудовата и социална политика на ЕС

Политиката на ЕC в областта на регулирането на трудовите и социалните отношения е динамична и отразява най-съвременните икономически тенденции. Институциите на ЕC подкрепят сътрудничеството между държавите-членки, координирането и хармонизирането на националните политики, както и участието на местните власти, синдикатите, организациите на работодателите и други заинтересовани субекти. Органи на EC, занимаващи ce с тези проблеми са Европейската комисия по трудовите и социалните въпроси, а действащ в момента акт по приложението на нормативната рамка е Европейската програма за трудова заетост и солидарност (2007–2013 г.).



На стратегическо равнище, политиката на ЕС за създаване на растеж и работни места по устойчив начин известна като Лисабонска стратегия, придобива ново значение, след като Европа е засегната от икономическата криза през 2008 година. Придържането към стратегията се очаква да помогне за възстановяването чрез увеличаване на търсенето и възвръщане на доверието в eвропейската икономика.Резюмета на закони и политики

  • Панорама

  • Приоритети и цели: социалната програма

  • Политики на Общността за заетост

  • Социално положение и състояние на заетостта в Европа

  • Мерки за създаване на работни места

  • Свободно движение на работници

  • Трудови права и организация на работата

  • Социален диалог и участие на работниците и служителите

  • Здраве, хигиена и безопасност на работното място

  • Социална закрила

  • Равенство между жените и мъжете

  • Социални мерки за целеви групи: хора с увреждания и възрасти хора

  • Социално приобщаване и борба с бедността

  • Международно измерение и разширяване

  • Борба с дискриминацията и отношения с гражданското общество

  • Растеж и заетост

Пълни текстове на закони и съдебни решения

  • Договори

    • Договор за Европейски съюз (член 2)

    • Договор за създаване на Европейската общност [членове 2 и 13 , дялове III (членове 39-42), VIII и XI ]

  • Действащо законодателство

  • Законодателство в процес на подготовка и наблюдение на процеса на вземане на решения между институциите

    • Търсене в Законодателната обсерватория на Европейския парламент

    • Търсене в Публичния регистър на Съвета на Европейския съюз

    • Търсене в PreLex

    • Становища на Европейския икономическия и социален комитет

    • Становища на Комитета на регионите

  • Съдебна практика на Съда на Европейските общности и на Първоинстанционния съд

Институции и органи на ЕС

  • Европейска комисия

    • Трудова заетост, социални въпроси и равни възможности

    • EURES - Европейският портал за професионална мобилност

    • Европейски социален фонд

  • Европейски парламент

    • Комисия по заетостта и социалните въпроси

  • Съвет на Европейския съюз

  • Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд

  • Европейска агенция за безопасност и здраве при работа

  • Агенция на Европейския съюз за основните права

  • Европейски център за развитие на професионалното обучение

  • Европейска инвестиционна банка

Публикации, статистика и съобщения за медиите

  • Публикации

  • Полезни четива

    • Европейската трудова и социална политика: политика за хората (Серия: Европа в движение)

  • Новини за ЕС

  • Общ доклад за дейностите на Европейския съюз

  • Статистика

  • Съобщения за медиите

Възможности за финансиране

  • Безвъзмездни помощи

  • Покани за участие в търг (обществени поръчки)


Директива 2002/14/ЕС(17) за установяване на обща рамка за информиране и консултиране с работниците в Европейската общност

Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз с Директива 2002/14/ЕС(17) от 11 март 2002 г. определят общовалидна рамка за информиране и консултиране на работещите в европейската общност. Директивата се отнася за всички обществени или частни инициативи, извършващи икономическа дейност, които имат не по-малко от 50 наети работници, както и до бизнес единици, дефинирани според местното законодателство, където икономическа дейност се извършва от не по-малко от 20 служители. Според българското законодателство (Търговски закон, чл. 64) такива „бизнес единици” са дружествата с ограничена отговорност, едноличните дружества с ограничена отговорност, акционерни дружества, еднолични акционерни дружества, както и други търговски дружества или командитни дружества.

Четири други директиви на ЕС имат за цел да направят работниците и служителите граждани на Европа на работното им място чрез информиране, консултиране и участие в управлението на компаниите. Това са Директива 2002/14/ЕС, която създава общата рамка на системите за информиране и консултиране в Европейския съюз, Директива 94/45/ЕС за създаване на ЕРС, Директива 2001/86/ЕО, допълваща Устава на Европейското търговско дружество по отношение на участието на работниците в неговото управление и Директива на Съвета на Европа 2003/72/ЕО. Горните Директиви са отчетени изцяло в българското законодателство. Друг е въпросът за тяхното прилагане.

Състояние на прилагането на законодателството по информиране и консултиране

У нас, информация за състоянието на прилагането на законодателството по информиране и консултиране за цялата страна се базира на регистрационните карти на основните членове на КНСБ и на направеното от ИССИ пилотно изследване по тази проблематика. Като основни причини за несъздаване на система за информиране и консултиране чрез избрани представители се изтъкват непознаването на същността и смисъла на процесите и непознаването на Кодекса на труда.



Корпоративна социална отговорност (КСО) – организацията става гражданин

Корпоративната социална отговорност (КСО) е концепция, която отразява необходимостта компаниите да интегрират социалните и екологичните проблеми при извършването на своите бизнес операции и да взаимодействат с други субекти на доброволна основа. КСО възниква като част от разискванията за глобализацията и устойчивото развитие.



Социална политика на EC и вътрешни комуникации на организациите

EC приема периодично социални стратегии, като сред фундаменталните приоритети на последната стратегия (2006-2010 г.) са заетостта, мерките за намаляване на бедността и утвърждаването на еднакви възможности.



Информационно общество

Политиката и законодателството на ЕС в областта на информационното общество и технологии е другата област на регулация, която е определяща за формирането и протичането на вътрешните комуникации. ЕС преразглежда периодично границите на регулациите, които да обхванат всички мрежи и услуги в областта на електронните комуникации в регулаторна рамка.



Електронна икономика (е-икономика) и вътрешни комуникации

Основна черта на е-икономиката е появата на нови бизнес модели. Една част от тях се провалят, но други се оказват жизнени, особено в областта на т.нар. контакти бизнес-към-бизнес (business-to-business). Всички тези модели поставяват специфични предизвикателства пред вътрешните комуникации в компаниите.



Някои елементи на регулацията на външното измерение на вътрешните комуникации

Всяка система има вътрешно измерение и външно измерение. Измерението, което е вътрешно по отношение на една система, може да бъде (и най-често е) външно за свързана с нея подсистема или подсистеми. Редица елементи на правно регулиране на обществото представляват външно измерение на вътрешните комуникации.



Човешките права и вътрешните комуникации на организациите

В сферата на човешките права най-общата рамка се поставя от Европейската конвенция за човешките права и основните свободи (чл. 8, чл. 10) и Договорът на ЕС (чл. 13). Директива 2000/78/EC установява минимум на правна защита в тази област, като поставя обща рамка за еднаквото третиране на индивидите, независимо от техните религиозни вярвания и убеждения, ниво на инвалидност, възраст или сексуална ориентация.


Част II. КОМУНИКАЦИЯТА И ОРГАНИЗАЦИИТЕ

  1   2   3


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница