Policy ObjectiveГлава 12. Рамка за вътрешноорганизационни комуникации (РВОК)

Policy ObjectiveГлава 12. Рамка за вътрешноорганизационни комуникации (РВОК)

В последната глава на дисертационния труд се предлагат, въз основа на предходните констатации и на емпиричното изследване, възможни ефективни модели на фирмена/ организационна стратегия, при отчитане и прилагане на Директивите на ЕС. Всъщност, предложени са три варианта на рамков модел – линеарен, сферичен, пирамидално-мозаечен. Те могат да бъдат предпочетени в зависимост от характера на субекта (производство, продажби, консултации, моно-етносен, мулти-културен и т.н.) и на мащабите на организацията (малка, средна, голяма, корпоративен бизнес, мулти-национална).

При линеарното изображение на рамковия модел предимството е, че е налице строго определена последователност на дейностите, а именно: 1) дефиниране на целевите групи/ публики с основно внимание върху вътрешните публики; 2) анализ и самооценка на инфраструктурата при наличие на визия и стратегия за развитието на организацията; 3) алтернативни активности, когато комуникационната стратегия предхожда организационната стратегия.; 4) изясняване на ролята на лидерите и мениджърите; 5) развитие на кRisk Communicationомуникациите в ситуации на риск и промени; 6) познаване и прилагане на рамката формирана чрез съответните Директиви на ЕС и мониторинг; 7) редовно обновяване на комуникационната стратегия.

При концепцията за сферичното изображение на рамковия модел се отчитат най-нови изследвания, както и наблюденията по време на полу-структурираните интервюта. При правилно концепиране и прилагане, моделът може да отговори на най-сериозните съвременни предизвикателства, да доведе до постигането на високо ефективна модерна комуникационна функция. Основно предимство е, че ясно дефинира интегрираните взаимозависимости мужду областите, функциите, очакваните резултати и мястото и ролята на „актьорите”.

• 
  Top of Form
  

Фиг. Рамка с додадена обратна връза и саморегулираща функция – сферичен ефект

Този модел „заимства” елементи от дву-измерна рамка (насоки) предложена през 2008 г. от „Мелкръм Пъблишинг” (Melkrum Publishing) в сътрудничество със „SD Груп” (The SD Group) по заявка на Стратегическия форум за изследване на комуникациите (Strategic Communication Research Forum), при която рамка обаче отсъстват елементи, което, както неговите автори признават, го отдалечава от „златният стандарт за управление на вътрешната комуникация”. В дисертацията моделът е съществено усъвършенстван, превръщайки го от дву- в три-измерен, между останалото и чрез въвеждането на обратна връзка и саморегулация.

В синтезиран вид, моделът дефинира т. нар. „Five areas of focusпет области във фокуса на вниманието”, а именноGenerally speaking (as every company is different), the five main areas of focus for the internal communication team are as follows: публиките, инфраструктурата, мениджърите и лидерите, наличието на визия или бизнес стратегия, научните изследвания и измервания. Връзката между тези пет главни области и петте очаквани резултата се постига посредством два главни потока – този на комуникационната стратегия и този на корпоративната култура и два обратни потока за регулиране и саморегулиране във времето, с което процесът се превръща в три-измерен.

Пирамидално-мозаичното изображение на рамковия модел е резултат на досегашни теоретични проучвания и емпирични изследвания на съществуващи и действащи схеми за вътрешноорганизационни камуникации. Неговото предназначение е ясно да ориентира мениджърите и специалистите в йерархията на приоритетите, както и да ги подпомога в избора на най-адекватната за тяхната организация последователност на действията. Създаден е върху концепция включваща две главни предпоставки: 1) определяне на йерархията и на последователността на действията; 2) предоставяне на възможност за прилагане на модела както при действително големи, така и при средни и малки организации.

Първият принцип е представен във вертикално-пирамидален вид, с пирамида състояща се от шест нива: Първо основно ниво - стратегията на организацията; Второ ниво – канали, по които се предават съобщенията; Трето ниво – послание (съобщение) и обратна връзка; Четвърто ниво – публики; Пето ниво – провеждане на самоанализ; Шесто, най-високо ниво – цели на организацията и на стратегията. Вторият принцип носи мозаечни елементи – посочените дейности могат да бъдат съобразени с потребностите и с капацитета на организацията, така че елементите съставящи всяко едно от тези шест нива наподобяват мозайка, или домино, и могат да се подбират, добавят или вадят, подобно на мозайка.

Препоръчваме на практиците, които пристъпват към създаване на нова или към усъвършенстване на вече налична организационна комуникационна стратегия, да отчитат приложимостта на моделите в зависимост от специфичните случаи:

1. 
   Линеарният модел – за големи организации, които разполагат с големи капацитети и имат потребност от утвърдена политика.
   
2. 
   Сферичният модел – за търговски и бизнес корпорации, където се преплитат вътрешните и външните публики и техните интереси.
   
3. 
   Пирамидално-мозаечният модел – при малки и средни организации с осъзната потребност от наличието на динамична и ефективна стратегия. Той може да бъде съчетан, при това, с внимателно подбрани елементи от линеарния модел.
   

Представените модели на вътрешноорганизационни комуникации отговарят на европейските и на световните критерии и може да се предположи, че те ще намерят добър прием и реализация сред „нашите” вътрешни публики – комуникаторите и ръководителите на организации, за които те всъщност са предназначени.

Целта на дисертационния труд - критично научно-изследователско проучаване на проблема за вътрешноорганизационните комуникации в България и политиките на Европейския съюз, бе постигната в резултат на задълбочена събирателска и аналитична работа с използуването на голям брой автентични анализи на учени от Европа, САЩ и други страни и на наличните публикации на български авторитетни научни извори по по-общи аспекти на теорията на комуникацията. Прибавена е и нормативната база (директивите) на ЕС, фиксиращи политиката на Съюза в областта на комуникацията.

В дисертацията се очертават сериозните предизвикателства пред новите държави-членки на ЕС в областта на вътрешноорганизационните комуникации. България не прави изключение и е необходимо да приведе своята вътрешна нормативна база в съответствие с новия си международно-правен статут.

Емпиричното изследване потвърждава, че много висок процент от анкетираните и от интервюираните приемат темата за вътрешноорганизационните комуникации в България и политиката на Европейския съюз като извънредно актуална. Готови са да се ангажират още по-активно за формиране, съответно усъвършенстване, на практическа политика на ниво на организациите, фирмите и обществените институции, които те представляват. Необходимо е те да бъдат подпомогнати

В дисертацията е предлага и една визия за бъдещето, за това какво и защо се случва, какво се очаква, какво предстои и как могат да бъдат изграждани комуникациите в организациите. Тази визия разкрива и значимостта на темата и в бъдеще. По отношение на средносрочното европейско бъдеще на България една от тенденциите е да се увеличи мобилността и на работещи, и на фирми, което ще постави вътрешните комуникатори пред предизвикателствата на мултикултурните отношения. В дългосрочен план, превид глобализационните процеси и технологичните възможности, специалистите по вътрешни комуникации в работата си все по-често ще бъдат поставени в условия да се съобразяват със световните тенденции.

Убедени сме, че бъдещите изследователи и специалистите по ПР и вътрешни комуникации в България, а и в други страни от ЕС, ще намерят приносите на настоящето изследване за полезни в тяхната дейност.

1. 
   Дисертационният труд представлява оригинално научно-изследователско проучване на проблема за вътрешноорганизационните комуникации в България в светлината на политиките на Европейския съюз. На основата на реферираната научна литература е проведено емпирично изследване за функционирането на вътрешните комуникации в български организации и компании.
   
2. 
   Аргументирано се защитава тезата, че регламентирането на комуникацията не означава ограничаване, а напротив – води до разширяване и утвърждаване на сферите на прилагане на основни човешки права, вградени в самото съществуване на ЕС.
   
3. 
   Анализът на съвременните научни концепции и теории за ефективната комуникация в рамките на политиките на ЕС, представлява практически наръчник на мениджърите и на специалистите, отговорни за вътрешните комуникации на организациите.
   
4. 
   Резултатите от изследването хвърлят светлина върху реалната ситуация с вътрешноорганизационните комуникации в България и могат да послужат за сериозен ориентир на лидерите за вземане на конкретни решения по отношение на ефективността на комуникациите в организациите, които ръководят.
   
5. 
   Разработени са методология и дизайна на подготовка, провеждане и систематизиране на резултатите от изследване на функционирането на вътрешните комуникации в организациите. Методологията е приложима за провеждане на самспреценка за произволна българска организация.
   
6. 
   На основата на конкретни данни се предлага концептуален рамков модел в три основни модификации за развитие на организационни и фирмени системи – комуникационни стратегии, с цел постигането на ефективни вътрешни комуникации.
   

(Представяне на методологията за изследване, провеждано за целите на

дисертационен труд на тема „Функциониране на вътрешните комуникации в България”

18 - 19 май 2010 г. НБУ Пролетна научна конференция на тема „Журналистика и ПР от мобилния телефон”. Координатор, модератор и участие с презентация „Вътрешноорганизационни комуникации чрез мобилния телефон”

28 - 29 май 2009 г. НБУ. Пролетна научна конференция на тема "Новият медиен и ПР потребител". Координатор и участие с презентация „Вътрешни публики на организациите - нови медийни потребители”

13 - 15 юли 2009 г., НБУ. ХІ лятна школа 2009 г. по връзки с обществеността на тема „Шареният ПР”. Координатор, модератор и участие с научен доклад „Вътрешни комуникации и национални избори в България през 2009 г. Що е то корпоративен вот и има ли той почва у нас?”

17 - 18 ноември 2009 г. НБУ. Есенна научна конференция на тема “Журналистика без журналисти, PR без PR-и”. Координатор и участие с презентация „Блоговете като комуникационен инструмент с вътрешните публики на организацията”

14 - 16 юли 2008 г. НБУ. Х Лятна школа 2008 г. на тема „Краят на ПР такъв, какъвто го познаваме – Новото начало”. Координатор, модератор и участие с научен доклад „Новите форми на вътрешно организационните комуникации”

27 - 28 ноември 2008 г. НБУ.  Есенна научна конференция на тема "Медийна и ПР грамотност". Презентация „Вътрешноорганизационни медии - ПР и истина в общуването с вътрешните публики”

13 - 14 декември 2007 г., НБУ. Есенна научна конференция на тема „"Ние" журналистика и "Ние" ПР“, Зам. ръководител по ПР и участие с научен доклад „Вътрешни комуникации и гражданска позиция на организациите”

2009 г. Проект към БФ на тема: "Анализ на съдържанието на националните всекидневници в първата година на членството на България в ЕС". Ръководител на проекта: ст.ас. д-р Десислава Бошнакова, директор на магистърска програма „Управление на масовите комуникации и връзки с обществеността”. Публикация в сборника

2004 г. Годишник на Департамент „Масови комуникации” на НБУ “PR програма за списание „Родители”, съавторство в екип