Матей, Марко, Лука, Йоан

Евангелия:

Матей , Марко , Лука , Йоан

Ранно-църковна история:

Деяния на апостолите

Павлови послания: Римляни , 1 Коринтяни , 2 Коринтяни , Галатяни , Ефесяни , Филипяни , Колосяни , 1 Солунци , 2 Солунци , 1 Тимотея , 2 Тимотея , Тит , Филимон , Евреи (?)

Други послания: Яков , 1 Петрово , 2 Петрово , 1 Йоана , 2 Йоана , 3 Йоана , Юда

Пророчества: Откровение

Терминът “Нов завет,” се отнася за втората част от Библията, и отбелязва категорична промяна в Божия метод на действие спрямо падналия човек.

Старият завет е даден на планината Синай и набляга върху придобиването на святост чрез закон. Новият завет е установен при предоставянето на Божия Син като дар и поставя ударение върху голготската благодат /Лука 22:20; Матей 26:28; 1 Коринтяни 11:25/. Цялото послание на Новия завет се съсредоточава около Исус Христос - Неговото раждане, живот, служене, смърт, погребение, възкресение, възнесение и второ идване.

Евангелието от Матей е първо в реда на новозаветните книги и също така е първо от четирите евангелия. Макар всеки от евангелистите /Матей, Марко, Лука и Йоан/ да пише от различна гледна точка и до различни читатели, четирите евангелия се съчетават чудесно, за да изградят великия портрет на дългоочаквания Изкупител на света.

Матей, също така наричан Левий /Марка 2:14/, първоначално е бирник, работещ за римските власти. /Мат.9:9/. Като такъв, той е презиран и нежелан от своите сънародници, които го смятат за предател на юдейската кауза. Въпреки това, Матей е избран от Христос и е причислен към дванадесетте апостоли /Мат. 10:3; Деяния 1:13/. След призива на Христос, той незабано оставя своето “бирничество” и се превръща в ревностен последовател на Господа. Малко след обръщението си, Матей устройва “голямо угощение“ /Лука 5:29/, за да представи своите приятели на Христос. На това празненство присъстват много “бирници и грешници.” Фактът, че Христос се осмелява да общува с такива нежелани от обществото хора, предизвиква остра критика от страна на фарисеите. Тук Господ прави своето известно изказване: ”Не съм дошъл да призова праведните, но грешните на покаяние” /Лука 5:32/. Сведенията за живота и за делото на Матей са твърде оскъдни, но се предполага, че той проповядва в Палестина няколко години след възкресението на Исус и след това става мисионер в други страни. В християнския свят Матей е най-известен с евангелието, което носи неговото име.

Тази първа книга от Новия завет е написана от юдейска гледна точка и основната й цел е да представи Исус от Назарет като Месията от старозаветните пророчества. Книгата представлява здрава връзка между Стария и Новия завет, като в нея са използвани не по-малко от 53 директни старозаветни цитата и 76 илюстрации от Стария завет. Със забележителна сила и майсторство Матей проследява основните събития в живота на Христос и ги тълкува като изпълнение на пророческото слово. Той използва тринадесет пъти израза:”... всичко това стана за да се сбъдне казаното от Господа чрез пророка...” /1:22,23; 2:5, 15, 17, 23; 3:3, 15; 4:14/

Девет пъти Матей нарича Исус Синът на Давид, като по този начин показва Неговия царски произход и полагащото Му се положение на Обещания Управител на Израел. От запитването на мъдреците: ”Къде е Юдейският Цар, който се е родил?” /Мат.2:2/ до надписа на кръста: ”ТОЯ Е ИСУС, ЮДЕЙСКИЯТ ЦАР” /27:37/, всяка глава представя славата и величието на Цар Исус. Думата “цар” се среща 20 пъти в книгата, а думата “царство” - 55 пъти. Изразът “небесното царство” е използван поне на 33 различни места, а “царството божие” - на четири места.