Материали за обучение на адвокати и неправителствени организации По Европейската конвенция за правата на човека и правата



страница2/10
Дата05.10.2017
Размер1.16 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

Член 2 от ЕКПЧ

Член 2 от Европейската конвенция за правата на човека гласи:




  1. Правото на живот на всеки се защитава от закона. Никой не може да бъде умишлено лишен от живот освен в изпълнение на присъда за извършено престъпление, за което такова наказание е предвидено в закона.


2) Лишаването от живот не се разглежда като противоречащо на разпоредбите на този член, когато то е резултат от употреба на сила, призната за абсолютно необходима:

при защитата на което и да е лице от незаконно насилие;

при осъществяването на законен арест или при предотвратяването на бягство на лице, законно лишено от свобода;

при действия, предприети в съответствие със закона, за потушаване на бунт или метеж.
Приложение и тълкуване на член 2
Правото на живот е една от основните разпоредби на Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). Учудващото е, че Европейският съд започна да тълкува този член едва след 1990 г. През 90-те години пред Съда бяха заведени множество дела, свързани с анти-терористична дейност, извършвана по-конкретно от Обединеното кралство и Турция. Тези дела доведоха до подробен анализ на значението на “действия на държавни органи, причиняващи смърт” и обстоятелствата, при които може да се твърди, че те са оправдани по алинея 2 от член 2.
Съдът се е произнесъл и по редица дела, свързани с насилствени действия на едно лице спрямо друго, и степента, до която държавата е длъжна да осигурява защита срещу престъпления. Наскоро имаше и други дела, в които Съдът обсъди степента, до която държавата е длъжна да осигурява защита на живота на лица, които получават здравни грижи от националната система на здравеопазване.
В своята практика по член 2, Съдът е определил както материалноправни, така и процесуални задължения. От материалноправна гледна точка, държавата има отрицателно задължение да се въздържа от отнемането на живот, и положително задължение да предприема разумни мерки за опазване на живота. В допълнение към горното, държавата има процесуални задължения да изгради правен режим, който да осигурява подходяща защита на живота. Тези последни задължения понякога се характеризират като процесуални по отношение на материалноправните. В делата по член 2, решенията на Съда обикновено попадат в две категории и дават отговор на два въпроса. На първо място, Съдът решава дали смъртта е настъпила в нарушение на материалноправните задължения по член 2. На второ място, той решава дали разследването, извършено от държавата след смъртта, съответства на нейните процесуални задължения по същия член.

Тези процесуални задължения не са описани в член 2, но са били развити в практиката на съда. В тях влиза най-същественото задължение за криминализиране на незаконното отнемане на живот, за осигуряване на необходимото разследване и (когато това е уместно), за извършване на съответното наказателно преследване. Едно от най-важните “процесуални задължения” на държавата е да извършва подходящо разследване на смъртни случаи. В първите решения на Съда по член 2 това задължение беше валидно в случаите на “действия на държавни органи, причиняващи смърт”, като това произтичаше от естеството на делата, гледани от Съда по това време. В издадените по-късно решения обаче стана ясно, че това задължение е валидно не само при причиняване на смърт от държавни органи, и дори не само при насилствена смърт. То се прилага по отношение на всеки смъртен случай.


Защита на пациентите
Член 2 изисква от държавата да предприеме необходимите мерки болниците да приемат правила за защита на своите пациенти, и да осигури система за съдебно разследване на медицински грешки (Исилтан с/у Турция1 и Зоджа с/у Италия2). Макар към държавата да не се поставя изискване за финансиране на скъпи и екзотични видове лечение, с които всички пациенти да останат живи при всякакви обстоятелствата, тя е длъжна да осигури основните предпоставки за живот, като отопление през зимата, нормална храна и лечение на обичайните инфекции.
Изискване към формата на разследването
Начинът, по който държавата следва да разследва смъртни случаи –механизмът на разследване и неговата форма, степента на публичност и участието на близките – е материя, която Съдът все още развива. Съдът разбира, че някои видове дела изискват повече прецизност и откритост от други, особено дела, в които страна са държавни органи и дела по повод на смърт в места за принудително настаняване, като затвори и заведения за лица с умствени увреждания. Ето защо, за момента не е възможно да се предоставят ясни и общовалидни насоки за начина, по който следва да се разследват смъртните случаи. Ясно е обаче, че този аспект на практиката на Съда е мощно средство в усилията за реформа на системата на психично здраве, насочена към едно от най-смущаващите явления в психиатричната помощ, а именно, високата и преодолима смъртност в психиатричните болници и домовете за социални грижи, която като правило не се признава и разследва от съответната държава.
В някои европейски страни са налице данни за сериозно увеличение на смъртността в заведения за лица с умствени увреждания. Например, при своето посещение в психиатричната болница Пойана маре в Румъния през 1995 г., Комитетът за предотвратяване на изтезанията3 разгледа смъртните актове и установи, че в 25 от общо 61 смъртни случаи за период от 8 месеца, смъртта е настъпила в резултат на “остър белтъчинен и калориен недостиг”. Общата смъртност в това заведение превишава 20% годишно. По време на своето посещение в Дома за социални грижи в с. Тертер през 1999 г., КПИ установи тревожно увеличение на броя на смъртните случаи. Цитираните в доклада данни показват, че годишната смъртност е около 33%. Сред причините за смъртта се споменава задушаване и измръзване. Възможно е високата и преодолима смъртност да е проблем и в други страни от източна Европа и Русия. В тези страни, както и в много други, системата за разследване на смъртните случаи е много далеч от стандартите, прилагани от Европейския съд в съответствие с член 2.
Съдът е определил, че за да спази изискванията на член 2, държавата трябва да разполага със система за разследване, която да включва следните гаранции:
(а) разследването следва да се извършва публично и от независим орган;

(б) разследването следва да бъде пълно и прецизно, и да е в състояние да определи отговорност за смъртта;

(в) при отговорност на държавни органи, то трябва да може да определи дали причиняването на смърт е оправдано по смисъла на член 2, алинея 2;

(г) то трябва да даде възможност за ефективно участие на близките, за да могат те да защитят своите законни интереси. Макар характерът и степента на необходимата проверка да зависят от конкретните обстоятелства, разследването на случаи на причиняване на смърт трябва да бъде независимо, ефективно и експедитивно в разумни граници.




Задължението за разследване на смъртен случай се прилага не само при действия на държавни органи

Задължението се прилага не само в случаи, за които е било установено, че смъртта е причинена от държавен орган. Решаващ фактор не е и дали семейството на починалия или други лица са подали официална жалба по повод на смъртта пред съответния разследващ орган. В конкретното дело, самият факт, че органите са знаели за смъртта поражда ipso facto задължение по член 2 от Конвенцията за извършване на ефективно разследване на обстоятелствата около смъртта”. (Ерджи с/у Турция, 28 юли 1998 г.)


Това задължение възниква и в случаите на ненасилствена смърт на лица, които са се намирали под грижите и отговорността на здравни специалисти. В делото Пауъл с/у Обединеното кралство, млад мъж е починал, според неговите родители, в резултат на медицинска небрежност, а не на преднамерен акт. За Съда нямаше съмнение, че в този случай е валидно задължението за извършване на разследване.




Разследвания се извършват при смъртни случаи, при които лицето е било на медицинско лечение

Съдът счита, че изложеното процесуално задължение е валидно не само в случаите, когато лицето е починало в резултат на насилствен акт. По негова преценка, и във връзка с фактите по настоящето дело, задължението е по-широко и включва необходимост от ефективна и независима система за установяване на причините за смъртта на лице, намиращо се под грижите и отговорността на здравни специалисти, както и всяка отговорност на последните”. Пауъл с/у Обединеното кралство, 4 май 2000 г.



Съдът счита, че случаите, в които смъртта е настъпила докато лицето е било принудително настанено в държавно заведение, като затвор или заведение за лица с умствени увреждания, изискват особено високи стандарти на откритост и прецизност на разследването. По едно неотдавнашно дело – Едуърдс с/у Обединеното кралство4 – свързано с убийство на затворник от негов съкилийник, беше назначена комисия, която да разследва обстоятелствата около убийството и да направи препоръки. Комисията заседаваше при закрити врати, но впоследствие публикува своите констатации. Съдът не беше удовлетворен от следваната от комисията процедура.


Право на семейството на починалия да присъства на разследването
1. Заседанията на комисията, извършваща разследването, на които тя е разглеждала доказателствата и е разпитвала свидетелите, са се провеждали при закрити врати. Комисията публикува своя доклад, в който се установяват фактите, отправят се критики срещу бездействията на съответните ведомства и се отправят препоръки.
2. Държавата твърди, че публикуването на доклада осигурява необходимата степен на обществен контрол. Според Съда, публичността на процедурата или резултатите би удовлетворила изискванията на член 2, при положение, че с оглед на обстоятелствата по делото, степента на публичност гарантира, че въпросните държавни органи ще понесат отговорност както на теория, така и на практика. В настоящето дело, при което починалият е бил уязвимо лице, на което е била причинена смърт по ужасяващ начин вследствие на поредица от бездействия на обществени органи и длъжностни лица, носещи отговорност за неговата безопасност, Съдът преценява, че общественият интерес, свързан с въпросите, повдигнати от делото, изисква максимална откритост. Не бяха представени доводи в подкрепа на закритите заседания, тъй като възможните съображения, свързани със запазването на медицинска тайна, не са попречили на публикуването на анамнезите на Ричард Линфърд и Кристофър Едуърдс.” (Едуърдс с/у Обединеното кралство)

По делото Едуърдс Съдът счита, че невъзможността на Комисията да призовава принудително свидетели нарушава член 2.





Правомощия на разследващата комисия за принудително призоваване на свидетели
3. Разследващата комисия не е разполагала с правомощия за принудително призоваване на свидетели, в резултат на което двама служители на затвора са отказали да присъстват. Един от тях е минал покрай килията малко преди установяването на смъртта и Комисията е преценила, че неговите показания могат да се окажат важни. Правителството обръща внимание на факта, че при всички случаи този свидетел е дал показания на два пъти и няма данни, че е имал да добави нещо различно или допълнително. Съдът обаче счита, че не е било осигурено присъствието му, така че да му се зададат въпроси, които да породят необходимост от допълнителни подробности или пояснения, или от проверка на несъответствия или пропуски. В своите наблюдения за допустимост, жалбоподателите твърдят, че показанията на очевидците на случилото се в затвора са от особена важност, тъй като имат потенциална връзка с момента и продължителността на нападението (виж решението за допустимост по това дело от 7 юни 2001 г.) и следователно биха могли да разкрият обстоятелства в подкрепа на иска за щети.
4. Съдът счита, че невъзможността за принудително призоваване на свидетели, които са очевидци или разполагат с веществени доказателства, свързани с обстоятелствата около смъртта, намалява ефективността на комисията като механизъм за разследване. В този случай, както и по споменатите по-горе дела в Северна Ирландия, това е попречило на комисията да установи свързаните със смъртта факти и по този начин да постигне една от целите, предвидени в член 2 от Конвенцията.


Тежест и стандарти на доказването
Съдът счита, че когато се отправят твърдения за предумишлено причиняване на смърт, е необходимо да се представят убедителни доказателства в тяхна подкрепа. По делото Яса с/у Турция5, Съдът приложи стандарта “отвъд разумното съмнение”. Когато обаче едно лице е починало в място за принудително настаняване, държавата има задължението да даде удовлетворително обяснение, а при липса на удовлетворително обяснение, Съдът ще определи, че смъртта е настъпила в резултат на действие или бездействие от страна на държавните органи (Салман с/у Турция).6 С изключение на случаите на смърт в място за принудително настаняване, където тежестта на доказването пада върху държавата, тази тежест не се носи от никоя от страните. Съдът преценява въпросите в светлината на всички веществени доказателства.
В съдебната система на много страни не е предвидено публично разследване на смъртни случаи. В Обединеното кралство, САЩ и някои бивши колониални юрисдикции, тази функция се изпълнява от следовател при смъртни случаи (coroner). В дела, по които Обединеното кралство е било страна и разследването е било извършвано от такъв следовател, Европейският съд най-често се е произнасял, че формата на разследването съответства на процесуалните изисквания на член 2, дори и тогава, когато се установява, че смъртта е настъпила в нарушение на материалноправните изисквания на член 2 (виж напр. Маккан с/у Обединеното кралство, 1996 21 EHRR 97). Новата юриспруденция на Съда може да постави задължението държавите да въведат нова форма на съдебна функция, за да спазят изискванията на член 2.

Следователи при смъртни случаи
“Формата на разследването, която Съдът изисква, е подобна на разследването и заседанията, провеждани от следователите при смъртни случаи в Обединеното кралство и други юрисдикции на Британската общност. Следователят при смъртни случаи е длъжностно лице, което изпълнява следователска функция. Той провежда дознание, когато има достатъчни основания за съмнение, че лицето е починало:

по насилствен или неестествен начин

внезапно, като причината за смъртта не е известна, или

в затвор или друго заведение.


Когато бъде уведомен за смъртен случай, следователят трябва да проведе предварително събиране на сведения, за да определи дали са налице достатъчни основания за съмнение, че случаят отговаря на горните критерии. Аутопсията е част от такова събиране на сведения, но често се снемат показания от свидетели. Ако събраните сведения потвърдят, че смъртта попада в някоя от горните категории, следователят трябва да извърши дознание – открито заседание, на което се призовават и, при необходимост, се призовават принудително свидетели. В някои случаи, следователят провежда дознанието пред заседатели, които издават заключително постановление. В други случаи, самият следовател издава такова постановление. В заключителното постановление може да се установи естествена смърт, незаконно отнемане на живот, самоубийство, случайна смърт, или смърт с неясна причина. Възможно е в постановлението да е записано, че причината за смъртта е била “утежнена поради липса на грижа”.



Кой може да се обърне към Съда по член 2?
Жалба пред Европейския съд по правата на човека може да бъде подадена само ако жалбоподателят има основания да твърди, че е станал “жертва” на нарушение по смисъла на член 34 от Конвенцията. Обикновено това означава, че жалбоподателят е бил пряко засегнат от съответната мярка. Когато жалбата е по повод на смърт и се твърди, че е нарушен член 2, жалбата не може да е от името на починалия. Тя може да се подаде от най-близкия, или друг роднина, или от наследник.
Спорно е дали тогава, когато държавата не е провела необходимото разследване на причините за смърт, например при висока смъртност в дом за социални грижи, за която няма официално разследване, друг домуващ може да подаде жалба за нарушение на член 2 спрямо него. Пациент, който се страхува от преждевременна смърт при такива обстоятелства, може да подаде жалба за нарушение на член 3.

Убежище и експулсиране
По редица дела, Съдът е разгледал правата на лица, заплашени от депортиране, които, ако бъдат върнати в родната си страна, биха били лишени от жизненонеобходими медицински грижи. По делата Д. с/у Обединеното кралство7, Съдът прецени, че има нарушение на член 3, тъй като пациент със СПИН е бил заплашен от депортация на о-в Св. Китс, където не може да му бъде осигурено необходимото лечение. Този принцип може да осигури защита на лица с умствени увреждания, които, ако бъдат депортирани, могат да бъдат настанени в заведение с режим, застрашаващ живота им.

Каталог: sites
sites -> Образец №3 справка-декларация
sites -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
sites -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982
sites -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982
sites -> В областта на текстила и конфекцията и опазване на околната среда
sites -> Медии и преход възникване и развитие на централните всекидневници в българия след 1989 година
sites -> Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница