Материали за обучение на адвокати и неправителствени организации По Европейската конвенция за правата на човека и правата
Изтегляне 1.16 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2) Лишаването от живот не се разглежда като противоречащо на разпоредбите на този член, когато то е резултат от употреба на сила, призната за абсолютно необходима
- Изискване към формата на разследването
- Задължението за разследване на смъртен случай се прилага не само при действия на държавни органи
- Разследвания се извършват при смъртни случаи, при които лицето е било на медицинско лечение
- Право на семейството на починалия да присъства на разследването
- Правомощия на разследващата комисия за принудително призоваване на свидетели
- Тежест и стандарти на доказването
- Следователи при смъртни случаи
- Кой може да се обърне към Съда по член 2
Член 2 от ЕКПЧЧлен 2 от Европейската конвенция за правата на човека гласи:
2) Лишаването от живот не се разглежда като противоречащо на разпоредбите на този член, когато то е резултат от употреба на сила, призната за абсолютно необходима: при защитата на което и да е лице от незаконно насилие; при осъществяването на законен арест или при предотвратяването на бягство на лице, законно лишено от свобода; при действия, предприети в съответствие със закона, за потушаване на бунт или метеж. Приложение и тълкуване на член 2 Правото на живот е една от основните разпоредби на Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). Учудващото е, че Европейският съд започна да тълкува този член едва след 1990 г. През 90-те години пред Съда бяха заведени множество дела, свързани с анти-терористична дейност, извършвана по-конкретно от Обединеното кралство и Турция. Тези дела доведоха до подробен анализ на значението на “действия на държавни органи, причиняващи смърт” и обстоятелствата, при които може да се твърди, че те са оправдани по алинея 2 от член 2. Съдът се е произнесъл и по редица дела, свързани с насилствени действия на едно лице спрямо друго, и степента, до която държавата е длъжна да осигурява защита срещу престъпления. Наскоро имаше и други дела, в които Съдът обсъди степента, до която държавата е длъжна да осигурява защита на живота на лица, които получават здравни грижи от националната система на здравеопазване. В своята практика по член 2, Съдът е определил както материалноправни, така и процесуални задължения. От материалноправна гледна точка, държавата има отрицателно задължение да се въздържа от отнемането на живот, и положително задължение да предприема разумни мерки за опазване на живота. В допълнение към горното, държавата има процесуални задължения да изгради правен режим, който да осигурява подходяща защита на живота. Тези последни задължения понякога се характеризират като процесуални по отношение на материалноправните. В делата по член 2, решенията на Съда обикновено попадат в две категории и дават отговор на два въпроса. На първо място, Съдът решава дали смъртта е настъпила в нарушение на материалноправните задължения по член 2. На второ място, той решава дали разследването, извършено от държавата след смъртта, съответства на нейните процесуални задължения по същия член. Тези процесуални задължения не са описани в член 2, но са били развити в практиката на съда. В тях влиза най-същественото задължение за криминализиране на незаконното отнемане на живот, за осигуряване на необходимото разследване и (когато това е уместно), за извършване на съответното наказателно преследване. Едно от най-важните “процесуални задължения” на държавата е да извършва подходящо разследване на смъртни случаи. В първите решения на Съда по член 2 това задължение беше валидно в случаите на “действия на държавни органи, причиняващи смърт”, като това произтичаше от естеството на делата, гледани от Съда по това време. В издадените по-късно решения обаче стана ясно, че това задължение е валидно не само при причиняване на смърт от държавни органи, и дори не само при насилствена смърт. То се прилага по отношение на всеки смъртен случай. Защита на пациентите Член 2 изисква от държавата да предприеме необходимите мерки болниците да приемат правила за защита на своите пациенти, и да осигури система за съдебно разследване на медицински грешки (Исилтан с/у Турция1 и Зоджа с/у Италия2). Макар към държавата да не се поставя изискване за финансиране на скъпи и екзотични видове лечение, с които всички пациенти да останат живи при всякакви обстоятелствата, тя е длъжна да осигури основните предпоставки за живот, като отопление през зимата, нормална храна и лечение на обичайните инфекции. Изискване към формата на разследването Начинът, по който държавата следва да разследва смъртни случаи –механизмът на разследване и неговата форма, степента на публичност и участието на близките – е материя, която Съдът все още развива. Съдът разбира, че някои видове дела изискват повече прецизност и откритост от други, особено дела, в които страна са държавни органи и дела по повод на смърт в места за принудително настаняване, като затвори и заведения за лица с умствени увреждания. Ето защо, за момента не е възможно да се предоставят ясни и общовалидни насоки за начина, по който следва да се разследват смъртните случаи. Ясно е обаче, че този аспект на практиката на Съда е мощно средство в усилията за реформа на системата на психично здраве, насочена към едно от най-смущаващите явления в психиатричната помощ, а именно, високата и преодолима смъртност в психиатричните болници и домовете за социални грижи, която като правило не се признава и разследва от съответната държава. В някои европейски страни са налице данни за сериозно увеличение на смъртността в заведения за лица с умствени увреждания. Например, при своето посещение в психиатричната болница Пойана маре в Румъния през 1995 г., Комитетът за предотвратяване на изтезанията3 разгледа смъртните актове и установи, че в 25 от общо 61 смъртни случаи за период от 8 месеца, смъртта е настъпила в резултат на “остър белтъчинен и калориен недостиг”. Общата смъртност в това заведение превишава 20% годишно. По време на своето посещение в Дома за социални грижи в с. Тертер през 1999 г., КПИ установи тревожно увеличение на броя на смъртните случаи. Цитираните в доклада данни показват, че годишната смъртност е около 33%. Сред причините за смъртта се споменава задушаване и измръзване. Възможно е високата и преодолима смъртност да е проблем и в други страни от източна Европа и Русия. В тези страни, както и в много други, системата за разследване на смъртните случаи е много далеч от стандартите, прилагани от Европейския съд в съответствие с член 2. Съдът е определил, че за да спази изискванията на член 2, държавата трябва да разполага със система за разследване, която да включва следните гаранции: (а) разследването следва да се извършва публично и от независим орган; (б) разследването следва да бъде пълно и прецизно, и да е в състояние да определи отговорност за смъртта; (в) при отговорност на държавни органи, то трябва да може да определи дали причиняването на смърт е оправдано по смисъла на член 2, алинея 2; (г) то трябва да даде възможност за ефективно участие на близките, за да могат те да защитят своите законни интереси. Макар характерът и степента на необходимата проверка да зависят от конкретните обстоятелства, разследването на случаи на причиняване на смърт трябва да бъде независимо, ефективно и експедитивно в разумни граници.
Това задължение възниква и в случаите на ненасилствена смърт на лица, които са се намирали под грижите и отговорността на здравни специалисти. В делото Пауъл с/у Обединеното кралство, млад мъж е починал, според неговите родители, в резултат на медицинска небрежност, а не на преднамерен акт. За Съда нямаше съмнение, че в този случай е валидно задължението за извършване на разследване.
Съдът счита, че случаите, в които смъртта е настъпила докато лицето е било принудително настанено в държавно заведение, като затвор или заведение за лица с умствени увреждания, изискват особено високи стандарти на откритост и прецизност на разследването. По едно неотдавнашно дело – Едуърдс с/у Обединеното кралство4 – свързано с убийство на затворник от негов съкилийник, беше назначена комисия, която да разследва обстоятелствата около убийството и да направи препоръки. Комисията заседаваше при закрити врати, но впоследствие публикува своите констатации. Съдът не беше удовлетворен от следваната от комисията процедура.
По делото Едуърдс Съдът счита, че невъзможността на Комисията да призовава принудително свидетели нарушава член 2.
Тежест и стандарти на доказването Съдът счита, че когато се отправят твърдения за предумишлено причиняване на смърт, е необходимо да се представят убедителни доказателства в тяхна подкрепа. По делото Яса с/у Турция5, Съдът приложи стандарта “отвъд разумното съмнение”. Когато обаче едно лице е починало в място за принудително настаняване, държавата има задължението да даде удовлетворително обяснение, а при липса на удовлетворително обяснение, Съдът ще определи, че смъртта е настъпила в резултат на действие или бездействие от страна на държавните органи (Салман с/у Турция).6 С изключение на случаите на смърт в място за принудително настаняване, където тежестта на доказването пада върху държавата, тази тежест не се носи от никоя от страните. Съдът преценява въпросите в светлината на всички веществени доказателства. В съдебната система на много страни не е предвидено публично разследване на смъртни случаи. В Обединеното кралство, САЩ и някои бивши колониални юрисдикции, тази функция се изпълнява от следовател при смъртни случаи (coroner). В дела, по които Обединеното кралство е било страна и разследването е било извършвано от такъв следовател, Европейският съд най-често се е произнасял, че формата на разследването съответства на процесуалните изисквания на член 2, дори и тогава, когато се установява, че смъртта е настъпила в нарушение на материалноправните изисквания на член 2 (виж напр. Маккан с/у Обединеното кралство, 1996 21 EHRR 97). Новата юриспруденция на Съда може да постави задължението държавите да въведат нова форма на съдебна функция, за да спазят изискванията на член 2.
Кой може да се обърне към Съда по член 2? Жалба пред Европейския съд по правата на човека може да бъде подадена само ако жалбоподателят има основания да твърди, че е станал “жертва” на нарушение по смисъла на член 34 от Конвенцията. Обикновено това означава, че жалбоподателят е бил пряко засегнат от съответната мярка. Когато жалбата е по повод на смърт и се твърди, че е нарушен член 2, жалбата не може да е от името на починалия. Тя може да се подаде от най-близкия, или друг роднина, или от наследник. Спорно е дали тогава, когато държавата не е провела необходимото разследване на причините за смърт, например при висока смъртност в дом за социални грижи, за която няма официално разследване, друг домуващ може да подаде жалба за нарушение на член 2 спрямо него. Пациент, който се страхува от преждевременна смърт при такива обстоятелства, може да подаде жалба за нарушение на член 3. Убежище и експулсиране По редица дела, Съдът е разгледал правата на лица, заплашени от депортиране, които, ако бъдат върнати в родната си страна, биха били лишени от жизненонеобходими медицински грижи. По делата Д. с/у Обединеното кралство7, Съдът прецени, че има нарушение на член 3, тъй като пациент със СПИН е бил заплашен от депортация на о-в Св. Китс, където не може да му бъде осигурено необходимото лечение. Този принцип може да осигури защита на лица с умствени увреждания, които, ако бъдат депортирани, могат да бъдат настанени в заведение с режим, застрашаващ живота им. Каталог: sites sites -> Образец №3 справка-декларация sites -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я sites -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982 sites -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982 sites -> В областта на текстила и конфекцията и опазване на околната среда sites -> Медии и преход възникване и развитие на централните всекидневници в българия след 1989 година sites -> Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател Изтегляне 1.16 Mb. Сподели с приятели:
|