Материали за обучение на адвокати и неправителствени организации По Европейската конвенция за правата на човека и правата



страница3/10
Дата05.10.2017
Размер1.16 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

Член 3 от ЕКПЧ


Член 3 – най-краткият член от Конвенцията – гласи: “Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.”


Забраната за изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне е абсолютна. Съдът подчертава, че от това основно право не може да има изключения или ограничаване, нито освобождаване по член 15.8
Член 3 определя на държавата отрицателно задължение да не подлага лица на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказания. Този член създава и положително задължение, което може да се извлече от от член 1 от Конвенцията, а именно, че държавата е длъжна да предприеме мерки за защита на своите граждани срещу нарушения по член 3 – независимо от това дали те се извършват от представители на държавата, или от частни лица и групи.
Пред съда в Страсбург са били подадени многобройни жалби за нарушение на член 3. Малко са делата, заведени от лица с умствени увреждания. По редица дела са установени следните дефиниции:
Изтезание

Преднамерено нечовешко отнасяне, което причинява много силно и жестоко страдание.
Нечовешко отнасяне или наказание

Силно физическо или психическо страдание
Унизително отнасяне или наказание

Отнасяне, което предизвиква в жертвата чувства на страх, душевна болка и малоценност, които могат да доведат до унижение и евентуално сломяване на физическата или морална съпротива.

Кое съставлява нарушение на член 3?
За да попадне в обхвата на член 3, малтретирането трябва да отговаря на минимално ниво на сериозност. С други думи, не всяко малтретиране съставлява нарушение на член 3. Оценката на този стандарт е относителна: тя зависи от всички обстоятелства по делото, като продължителност на третирането, неговия физически или психически ефект и, в някои случаи, пола, възрастта и здравословното състояние на жертвата.9 Едно от известните дела е Ирландия с/у Обединеното кралство.



Ирландия с/у Обединеното кралство решение от 18 януари 1978 г., Series А no. 25, pp. 65-67, §162167. Петте метода [на изтезание от полицията: стоене в изправено състоние до стената, покриване на главата, подлагане на шум, лишаване от сън и лишаване от храна и вода] са били прилагани заедно, преднамерено и в продължение на няколко часа. Те са предизвикали, ако не телесна повреда, то силно физическо и психическо страдание на подложените на тях лица, и са довели до остри психиатрични разстройства по време на разпитите. Следователно, те попадат в категорията нечовешко отнасяне по смисъла на член 3. Освен това, методите са унизителни защото са били използвани, за да предизвикат у жертвите чувства на страх, душевна болка и малоценност, които могат да ги унизят и евентуално да сломят тяхната физическа или морална съпротива.

...


За да реши дали петте метода съставляват изтезание, Съдът трябва да вземе предвид разграничението, което член 3 прави между това понятие и понятието за нечовешко или унизително отнасяне.
По преценката на Съда, това разграничение произтича от различната сила на нанесеното страдание.
Съдът счита, че макар от една страна да е налице насилие, което е осъдително от морална гледна точка и в повечето случаи представлява нарушение на вътрешното законодателство на договарящите се страни, то не попада под разпоредбата на член 3, от друга страна е ясно, че Конвенцията прави разграничение между “изтезание” и “нечовешко или унизително отнасяне”, за да заклейми изрично с първото понятие преднамереното нечовешко отнасяне, като причиняващо много силно и жестоко страдание.


По делото Кудла с/у Полша10, Съдът прецени, че нечовешкото или унизително отнасяне трябва да “излиза извън рамките на неизбежния елемент на страдание или унижение, свързан с дадена форма на правомерно отнасяне или наказание”, за да бъде квалифициран като нарушение на член 3. (Кое обаче е “правомерна” форма на третиране или наказание?)
Прави впечатление малкият брой заведени дела за условията или третирането в психиатрични заведения. Най-известното сред тях е Херцегфалви с/у Австрия,11 по което Съдът не прие особено напредничав подход към въпроса за физическата имобилизация. Г-н Херцегфалви е бил принуждаван да приема храна и невролептични медикаменти, бил е изолиран и фиксиран с белезници за леглото в продължение на няколко седмици. Неговата жалба е по повод на насилствени и ненужно продължителни мерки, които, взети заедно, съставляват нечовешко и унизително отнасяне, и дори са допринесли за влошаване на състоянието му.
Отговорът на австрийската държава е, че отнасянето към г-н Херцегфалви е последица от неговото поведение, тъй като той е отказвал да приема медикаменти, които са били спешно необходими предвид на влошаващото му се физическо и психическо състояние. Държавата обясни, че “неговата съпротива срещу всякакво лечение, крайната му агресивност, заплахите и проявите на насилие срещу персонала на болницата обясняват прилагането на принудителни мерки, в т.ч. мускулни инжекции с успокоителни и фиксирането му към леглото с белезници. За тези мерки съгласие е дал настойникът на г-н Херцегфалви, тяхната единствена цел винаги е била терапевтична и те са били прекратявани веднага щом състоянието му е позволявало това.” (параграф 81 от решението). Ето защо, Съдът не счете, че има нарушение на член 3.
Следва да се отбележи, че Съдът гледа това дело през 1992 г., а лечението на жалбоподателя е било проведено между 1978 и 1984 г. Тъй като ЕКПЧ е “жив документ”, напълно е възможно днес Съдът да се произнесе по различен начин.
Въпреки отрицателното постановление по делото Херцегфалви, Съдът заяви, че предвид по-високата степен на уязвимост на пациенти с психичноздравни проблеми, той следва да проявява засилена бдителност. По-нататък се казва, че ако медицинските специалисти преценят, че дадена мярка е “терапевтична необходимост”, Съдът като правило няма да я счете за нарушение на член 3. Независимо от това, Съдът трябва да се убеди, че медицинската необходимост е подкрепена от достатъчно убедителни факти. С други думи, мнението на медицинските специалисти може да бъде оспорено и Съдът си запазва правото на собствено мнение.
Съдът отбелязва:
82. Съдът счита, че неравностойното и безпомощно състояние, което е характерно за пациентите в психиатрични болници, изисква засилена бдителност, когато се преценява дали са спазени изискванията на Конвенцията. Макар че медицинските власти са тези, които взимат решение въз основа на общоприетите правила на медицинската наука за терапевтичните методи, които трябва да се приложат – при необходимост принудително - за да се опази физическото и психично здраве на пациенти, които са неспособни да взимат самостоятелни решения и за които следователно те носят отговорност, тези пациенти остават под закрилата на член 3, от чиито изисквания не се предвижда освобождаване. Установените принципи на медицината са без съмнение решаващи в такива случаи. Като общо правило, мярка, която представлява терапевтична необходимост не може да се счита за нечовешка или унизителна. Съдът обаче трябва да се убеди, че медицинската необходимост е подкрепена от достатъчно убедителни факти.
След Херцегфалви няма успешни оспорвания по член 3 във връзка с психиатрична помощ. По-долу са дадени примери за областите, които могат да бъдат оспорени в националните съдилища и в Страсбург в бъдеще. Поради празнотите в прецедентното право на Европейския съд по правата на човека, можем да се обърнем към докладите на Комитета за предотвратяване на изтезанията (КПИ) като ориентир за възможния подход на Съда към тези въпроси.
Делото Прайс с/у Обединеното кралство12 е забележително, тъй като потвърждава, че е възможно да има нарушение на член 3 дори и когато жалбоподателят не е бил подложен на преднамерено унижение, но е страдал повече от останалите поради своята увреденост. В това дело, жалбоподателката, жена с физическо увреждане, твърди, че има нарушение на член 3 поради лошите условия в затвора. Съдът заявява:
Когато преценява дали дадено отнасяне е “унизително” по смисъла на член 3, един от факторите, които Съдът взима предвид, е дали целта е била да се унизи лицето, въпреки че липсата на такава цел не може категорично да изключи възможността за установяване на нарушение на член 3 (виж решението по делото Пиърс с/у Гърция, от 19 април 2001 г., §§67-68 и 74).
В този случай няма доказателства за определено намерение за унизяване на жалбоподателката. Съдът обаче счита, че принудителното настаняване на лице със сериозно увреждане в заведение, където битовите условия са такива, че съществува опасност от простуда, твърдото или недостъпно легло може да доведе до наранявания и ходенето до тоалетна и поддържането на хигиена са свързани с огромни трудности, съставлява унизително отнасяне, което противоречи на член 3. Следователно, Съдът намира, че в този случай има нарушение на разпоредбата на член 3.
По-долу е представена практиката на Съда.


  • Съдът намира, че разликата между изтезание и нечовешко и унизително отнасяне се състои в силата на страданието,13 като подчертава, че заклеймява14 изтезанието, чиято дефиниция е доразвита в Конвенцията на ООН против изтезанията и другите форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание.




  • Най-вероятно, огромното болшинство дела за нарушение на член 3, заведени от лица с умствени увреждания или увреждания на развитието в бъдеще, ще бъдат по повод нечовешко или унизително отнасяне. Интересно е да се отбележи обаче, че Съдът наскоро намекна, че действия, които в момента се определят като нечовешко или унизително отнасяне “могат да бъдат определени по различен начин в бъдеще”. Съдът подчертава, че “все по-високите стандарти в областта на защитата на правата на човека и основните свободи неизбежно ще изискват и съответно по-голяма твърдост, когато се прави преценка на нарушенията на основните ценности на демократичните общества”.15




  • По делото Ирландия с/у Обединеното кралство Съдът прецени, че действията, попадащи в категорията нечовешко отнасяне по смисъла на член 3, са били извършвани в продължение на часове и са “причинили, ако не телесна повреда, то най-малкото силно физическо и психическо страдание на лицето”.




  • Когато преценява дали дадено отнасяне или наказание е унизително по смисъла на член 3, Съдът “ще вземе предвид дали целта е била да се унизи лицето и дали, от гледна точка на последиците, то е оказало неблагоприятно въздействие върху личността по начин, който е несъвместим с член 3”.16 По делото Ирландия с/у Обединеното кралство Съдът реши, че отнасянето към жертвата “е и унизително, защото целта му е била да предизвика чувства на страх, душевна болка и малоценност, които могат да я унизят и евентуално да сломят нейната физическа или морална съпротива.”17




  • Дадено действие представлява нечовешко или унизително отнасяне, когато унижението достигне определено ниво и при всички случаи трябва да е различно от обикновения елемент на унижение, което може да се очаква при налагане на съдебно наказание.18 Наказанията без очевидци (като бой с пръчки в полицейски участък) могат да представляват нарушение на член 3. “Душевната болка”, когато се чака изпълнение на наказанието, е друг фактор, когато се преценява дали наказанието е в нарушение на член 3.19 Същите доводи се прилагат и по отношение на унизителното третиране: ако едно лице очаква немодифицирана електроконвулсивна терапия (ЕКТ), то ще изпитва и душевна болка.




  • Властите са длъжни да опазват здравето на лица, лишени от свобода.20




  • Липсата на подходящо медицинско лечение на лице, лишено от свобода, може да се счита за отнасяне, което противоречи на член 3.21

По делото Кийнън с/у Обединеното кралство, Съдът изрази становището, че когато решава дали наказание на лица с умствени увреждания е несъвместимо със стандартите на член 3, той трябва “да вземе предвид уязвимостта на лицето и в някои случаи неговата неспособност да се оплаче по смислен начин – или изобщо да се оплаче– от въздействието на дадено лечение”. Марк Кийнън е имал диагноза шизофрения, суицидност и депресия. Докато е излежавал присъда от четири месеца, той е бил поставен в изолатор в блока за наказания без каквото и да било медицинско наблюдение. Той се обесил и починал. Европейският съд установи нарушение на член 3 поради липсата на компетентна психиатрична оценка и лечение в затвора, съчетани с налагането на 7-дневна изолация, която е възможно да е застрашила моралната съпротива на Марк Кийнън и която според Съда, “е несъвместима със задължителните стандарти за лечение на лица с умствени увреждания”. (параграф 115).


Прави впечатление, че по делото Кийнън Съдът отбеляза, че “лечението на лице с умствено увреждане може да е несъвместимо със стандартите, определени от член 3 за защита на основното човешко достойнство, макар и лицето да е неспособно, или недееспособно, да посочи конкретни отрицателни ефекти.” (параграф 112)
Доказателства
Когато лице е претърпяло травми по време на арест или задържане, държавата трябва да докаже, че травмите не са причинени от нейните ведомства или служители.22 “Задържане” в този контекст включва психиатрично заведение като болница или дом за социални грижи, където може да се твърди, че пациентите са принудително настанени. В други случаи, никоя от страните не носи тежестта на доказването и Съдът прави сам своята преценка като взима предвид всички доказателства.
Стандартът за доказателство е “отвъд разумното съмнение” и той е доста висок стандарт.23 По това дело, Съдът отбеляза, че доказателствата “могат да произтичат от наличието на достатъчно убедителни, ясни и непротиворечиви заключения или други неопровержими презумпции на факт”. Поведението на страните по делото е друг фактор, който Съдът взима предвид.
Съдът подчертава, че “макар за принудително настанените да е трудно да набавят доказателства за малтретиране от надзирателите, обвиненията за лошо третиране трябва да бъдат максимално подкрепени от подходящи доказателства.”24
Разследване на твърдения за злоупотреба
Държавите са длъжни да извършват ефективно разследване, когато дадено лице твърди, че е било жертва на злоупотреби по член 3, извършени от държавни органи. В известното дело Асенов с/у България25 Съдът отбелязва, че:
когато едно лице твърди, че е било сериозно малтретирано от полицията или от други държавни органи незаконно и в нарушение на член 3, тази разпоредба, тълкувана във връзка с общото задължение на държавата по член 1 от Конвенцията да “осигурява на всяко лице под [нейна]юрисдикция правата и свободите, определени в част I на Конвенцията”, поставя косвено изискване за ефективно официално разследване. Това разследване, както и от разследването по член 2, трябва да доведе до определяне на отговорните лица и тяхното наказване ... В противен случай, общата правна забрана за изтезанията и нечовешкото и унизително отнасяне, независимо от съществената си роля ..., ще бъде неефективна на практика и в някои случаи ще позволи на държавните органи да нарушават почти безнаказано правата на лицата под техен контрол.” (Параграф 102)
Държавите имат положителното задължение да предприемат онези стъпки, за които може да се очаква, че ще предотвратят риска от лошо третиране, противоречащо на член 3, за което са знаели или е трябвало да знаят.

Средства за защита
Обезщетението само по себе си не е достатъчно като средство за правна защита срещу злоупотреби по член 3, ако не е съчетано с мерки за предотвратяване на бъдещи нарушения по същия член. Ако държавен орган не осигури обезщетение за злоупотреба по член 3, необезщетяването може само по себе си да бъде основание за оспорване пред съда в Страсбург. Наказателното преследване, заедно с иск за обезщетение е като правило достатъчно средство за защита.


Донели с/у Обединеното кралство, Жалби № 5577-5583/72; 4 D.R. в параграфи 78-79
[Н]е може да се счита, че обезщетението е коригирало нарушението тогава, когато държавата не е предприела разумни мерки да изпълни задълженията си по член 3. Задължението за осигуряване на средство за защита не е заместител или алтернатива на тези задължения, а по-скоро задължение за компенсация в рамките на вътрешноправната система за нарушения, които възникват неизбежно, независимо от мерките за спазване на материалните разпоредби на член 3 ... [А]ко висшите органи на властта в държавата следват политика или административна практика, която разрешава или толерира поведение, нарушаващо член 3, обезщетението само по себе си не е адекватно средство за защита ... [О]безщетението може да се счита за адекватно средство за защита само тогава, когато висшите органи са предприели необходимите стъпки за изпълнение на задълженията си по член 3, като предотвратяват доколкото е възможно повторно извършване на въпросните действия.



1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница