Материали за обучение на адвокати и неправителствени организации По Европейската конвенция за правата на човека и правата
Изтегляне 1.16 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Случаи, предвидени в закона”
- При преследване на законна цел”
- Необходима в демократично общество”
- Свобода на усмотрение
- Кореспонденция от заведения за умствено увредени лица
- Медицинско лечение
- Групово миене
- Физическа активност
- Лични предмети
Член 8 от ЕКПЧЧлен 8 от ЕКПЧ предвижда:
Член 8 осигурява защита срещу произволна намеса от страна на държавата. Държавата може да има положителни задължения, свързани с гарантиране на зачитането на семейния живот.38 Не е съвсем ясно къде е границата между член 3 и член 8. Дело, заведено основно по член 8, може да повдигне въпроси и по член 3. Когато е установявал нарушения на член 3, Съдът е считал за ненужно да прецени дали същите действия представляват нарушение и на член 8.39 Личен живот По делото Бота с/у Италия40, Съдът даде следното определение на понятието личен живот: “физическа и психологическа неприкосновеност на човек; гаранциите, предоставени от член 8 … имат за своя основна цел да осигурят развитието, без външна намеса, на личността на всеки човек във взаимоотношенията му с други хора.” Съдът определи, че “зачитането на личния живот трябва да включва до известна степен и правото на човек да създава и развива взаимоотношения с други хора”.41 Правото на личен живот включва и правото на човек да не бъде обект на ненужно наблюдение от страна на държавните власти. “Случаи, предвидени в закона” Всяка намеса по член 8 трябва да бъде “предвидена в закона”, така щото хората да не бъдат подлагани на произвол от страна на държавните органи. Ограничението на правото на личен живот трябва да се предвиди във вътрешното законодателство и законът трябва да бъде достатъчно прецизен, за да могат гражданите да регулират своето поведение. По делото Херцегфалви с/у Австрия Съдът коментира практиката да се регулира кореспонденцията на пациентите в психиатрична болница като писмата се дават на настойника на пациента и той решава кои от тях да изпрати на посочения адрес. Съдът смята, че: Тези крайно неясно формулирани разпоредби ... не уточняват обхвата или условията за упражняване на правото на самостоятелно решение, а то е в основата на мерките, които са повод за жалбата. Уточненията са още по-наложителни при принудителното настаняване в психиатрични институции, защото всички засегнати лица често зависят от милостта на медицинските власти, така че кореспонденцията им е техният единствен контакт с външния свят.42 “При преследване на законна цел” Всяка намеса в личния живот трябва да бъде обоснована от държавата с оглед на някоя от категориите в член 8(2): в интерес на националната и обществената сигурност, икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала, или на правата и свободите на другите. След като държавата обоснове необходимостта от намеса с оглед на една от тези категории, Съдът ще прецени дали мярката е необходима в демократично общество. “Необходима в демократично общество” Намесата трябва да преследва законна цел и да не бъде по-силна, отколкото е необходима за постигането на тази цел. За намесата трябва да има оправдание под формата на “спешна обществена потребност”.43 Съдът дава широко тълкуване на потребностите на демократичното общество, като подчертава, че неговите белези са широта на възгледите, толерантност и плурализъм. Не по-силна, отколкото е необходимо за постигането на целта. Съдът преценява степента, до която доводите на държавата в полза на намесата са уместни и достатъчни. Той обръща внимание на характера и степента на намеса в правата на даден човек: колкото по-силна е тази намеса, толкова по-убедителни трябва да са доводите за нея. Свобода на усмотрение Съдът предоставя на държавите известна гъвкавост да решат дали дадена намеса е оправдана – това се нарича “свобода на усмотрение”. По различните дела Съдът допуска различна възможност за преценка, в зависимост от характера на дейността, потребността от нея и приведените доводи за ограничаването й. Кореспонденция от заведения за умствено увредени лица Телефонните комуникации и комуникациите по електронен път попадат в обхвата на член 8. Ако няма довод в полза на противното, прихващането на всякакви лични кореспонденции нарушава правата, защитени от член 8. Възможно е държавата да твърди, че прихващането на кореспонденциите е необходимост в демократичното общество и следователно е оправдано по член 8(2). Правото на кореспонденция означава не просто право на ненамеса/неприхващане, а и право да се осъществява комуникация. Следователно, държавите не могат да ограничават комуникациите.44 Ясно е, че ако не е принудително настанен, пациент, който се намира под психиатрични грижи или е на психиатрично лечение, има право свободно да изпраща и получава писма. Изпращане на писма. Неприятна възможност за психиатричните заведения е пациенти, страдащи от силни умствени увреждания, да изпращат писма със заплашително или смущаващо съдържание, което да обезпокои получателя или да го изложи на опасност. Ако лице с умствено увреждане е извършило престъпление и се счита за опасно, стремежът на държавата да предпази други лица е оправдан. По дела за правата на затворниците Съдът се е произнасял, че държавата има положително задължение да подпомага контактите между затворника и близките му. Следователно, абсолютната забрана за контактуване с външния свят неизбежно съставлява нарушение на член 8. Получаване на писма. Възприето е схващането, че няма основания да не се дават пристигащите писма на лица, настанени принудително в психиатрично заведение, което не е на специален режим с повишена сигурност. За пациенти, настанени в съдебномедицински институции, получаването на писма е разрешено, освен когато това би навредило на сигурността на пациента и другите. Кореспонденция с адвокат. Правото на консултация и кореспонденция с адвокат е привилегировано право. Съдът е определил, че “кореспонденцията с адвокат ... е свързана с въпроси от личен и поверителен характер. По принцип, тези писма се ползват с привилегия по член 8”.45 Също така, всяка намеса в кореспонденция със съд (в т.ч. Европейския съд по правата на човека) е нарушение на член 8. По делото Камбел46, Съдът даде следното определение: Това означава, че затворническите власти могат да отворят писмо от адвокат до затворник само ако имат достатъчни основания за съмнение, че то съдържа незаконна пратка, чието наличие не може да бъде установено по обичайния начин. Писмото обаче може да бъде отворено, но не и прочетено. Трябва да се предвидят подходящи гаранции срещу прочитането на писмото, като например отварянето му в присъствието на затворника. От друга страна, четенето на кореспонденция между затворника и адвоката му е допустимо само в изключителни случаи, когато властите имат достатъчни основания за съмнение за злоупотреба с привилегията и че съдържанието на писмото застрашава сигурността в затвора, безопасността на другите или е по друг начин с престъпен характер. Кое се счита за “достатъчни основания за съмнение” зависи от конкретните обстоятелства взети заедно, но е необходимо да са налице факти или информация, въз основа на които обективен наблюдател би преценил, че има злоупотреба с привилегирован канал за комуникация (виж, със съответните изменения, решението по делото Фокс, Камбел и Хартли с/у Обединеното кралство от 30 август 1990 г., Series А no. 182, стр. 16, пар. 32). Медицинско лечение Всяко интрузивно лечение представлява намеса в личния живот. То обаче може да е оправдано с оглед “опазване на здравето” по член 8(2). Както беше споменато в раздела за член 3, Съдът подчертава необходимостта от засилена бдителност при преценка на необходимостта от медицинско лечение. Съдът също така постановява, че “На психичното здраве трябва да се гледа като на съществена част от личния живот, свързана с аспекта морална запазеност”.47 Групово миене В много страни лицата с умствени увреждания и увреждания на развитието са принудени да се мият голи в големи групи и да ползват общи сапуни, четки и кърпи. Тази практика е не само засрамваща и унизителна, но може да доведе и до разпространяване на зараза. Физическа активност Ограниченото право на редовна физическа активност предизвиква международна загриженост. По време на посещението си в Хърватия, например, КПИ установи, че “на пациентите се предоставя възможност за физическа активност на открито най-малко за един час при хубаво време. Дворът, на който те можеха да излизат обаче – тесен и неравен – беше абсолютно неподходящ.”48 В много психиатрични институции има хроничен недостиг на възможности за физическа активност или дейности на открито. Лични предмети В много психиатрични институции “липсват лични предмети или украса”. Мебелировката често е от “най-елементарния вид (легла и шкафчета).”49 Облеклото на пациентите (в най-лошите случаи) се състои от стари съветски военни униформи и често е общо. КПИ препоръчва “на пациентите да бъде позволено да носят своите дрехи през деня или да им се предостави подходящо неуниформено облекло.”50 Каталог: sites sites -> Образец №3 справка-декларация sites -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я sites -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982 sites -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982 sites -> В областта на текстила и конфекцията и опазване на околната среда sites -> Медии и преход възникване и развитие на централните всекидневници в българия след 1989 година sites -> Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател Изтегляне 1.16 Mb. Сподели с приятели:
|