Материално техническо снабдяване – задачи, видове и оптимизация на материалните запаси, оценки на материалните запаси



страница1/3
Дата11.02.2018
Размер412.17 Kb.
#58292
  1   2   3
Материално техническо снабдяване – задачи, видове и оптимизация на материалните запаси, оценки на материалните запаси

1. Материално техническо снабдяване:

а) същност и задачи:

Под материално техническо снабдяване (МТС) се разбира съвкупност, множество от дейности, насочени към осигуряване на необхоидмите за производствения процес машини и оборудване, суровини и материали, полуфабрикати и др.

Значение на МТС:

- за осигуряване на непрекъснат производствен процес;

- за осигуряване на производството с минимални разходи;

- за осигуряване качеството на произвежданата продукция;

- за по – добро, по – ефективно използване на машините (оборудването).

Задачи:


* разработване на прогресивни разходни норми (Рн) за използването на материалите, полуфабрикатите и др. при производството на продукцията.

Съществуват т. нар. задачи за разкроя. Целта е да има минимален отпадък.

* определят се потребностите за различните материали. Определят се въз основа на плановото количество продукция и разходната норма.

* проучване на пазарите и избор на най – добри условия по отношение на качество, цени, и др.

* договаряне на доставките;

* контрол в/у доставките, съхранението и използването на материалите;

* отчет на изразходваните материални запаси.

б) видове запаси:

- в зависимост от наличието на определна връзка м/у запасите:

= свързани (зависими) запаси, за които е характерно, че съществува точно определена количествена връзка м/у отделните запаси;

= независими запаси (напр. Листове ламарина, плоскости, кабел, крепежни детайли и др.);

- в зависимост от тяхната роля за осъществяване на производствения процес. Имаме 4 вида:

= текущ запас – предназначението му е да осигурява текущите, ежедневни производствени потребности. Той от своя страна има 3 стойности:

* максимален текущ запас – налице е когато се получи поредната доставна партида:

Зтек.max = Qср.д.ндост. - за даден вид материал се определя по този начин.

Qср.д.- средно дневно/денонощно произвеждано количество;

Рн. – разходна норма за дадения вид материалв единица продукция умножена по интервала на доставка (Тдост.);

* min.=0, т.е. когато се изчерпи до край максималния текущ запас (когато свърши партидата);

* среден текущ запас = (max+min)/2 = Зтек. max/2 = З тек.ср (защото min e 0).


Максималният текущ запас се получава, когато се получи новата партида. Тя започва да се употребява. В края на срока запасите се изчерпват и веднага трябва да се получи нова партида.

Стойността на средният текущ запас трябва да се включи в средната стойност на КА.

= гаранционен запас – предназначен е да осигури непрекъсната работа в случай, че текущият запас се забави.

Згар. = Qср.д.н* t г.дост., където t г.дост. – е интервала за гаранционния срок (той се променя). За t г.дост.:

* определя се на базата на статистически наблюдения за най – честите отклонения (закъснения) в сроковете при доставката на отделните материали;

* стойността на t г.дост. също се включва в средната стойност на КА

= подготвителен – създава се когато е необходимо суровините и материалите предварително да бъдат обработени и след това отив това отиват в началото на

производствения процес:

Пр.
Може да има подготвителни и текущи запаси. Размера на подготвителния запас е:

Зподг. = Qср.д.н* tподг. , където tподг. Удължава производствения процес. Цели се минимизация на това време.

В средната стойност на КА трябва да се предвидят средства и за този запас;

= сезонен запас – характерно за него е, че се образува по два начина:




I – бързо образуване на запаса за кратки интервали от времеи се използват продължително време;

II – бавно, ритмично натрупване на запаса, когато дойде сезона за шпотребление, тези запаси бързо се консумират.

Този запас се образува на основата на краткосрочни кредити. При реализиране на продукцията кредита се възстановява, като се плаща и лихва.



Състав и сртуктура на работната сила – разпределение, коопериране и съвместяване на труда. Производителност на труда. Заплащане на труда в пазарни условия. Работна заплата

ДА поставят основата на ПСД. КА спомагат за осъществяване на ПСД. Тяхното обединяване се извършва ор ЧР. Те играят роля за обединение в едно цяло на ДА и КА участващи в ПСД.

Трудовият потенциал има три аспекта:


  • количествен;

  • качествен;

  • от гл.т. на заплащането на труд.

1. Състав и сртуктура на човешките ресурси (ЧР):

а) разделение на труда:

Под разделение на труда се разбира обособяването на специфични области на трудовата дейност, изискващи конкретна и специализирана подготовка знания.

Разделението на труда има шест форми:

- общо – проявява се по два начина:

* обособяване на сферата на материалното производство;

* обособяване на сферата на нематериалното производство.

В материалното производство се обособяват:

= строителство;

= информация и съобщения;

= транспорт;

= промишленост;

= селско стопанство;

= търговия;

= горско стопанство;

- частно разделяне на труда:

* в рамките на промишлеността:

= добивна промишленост;

= енергетика;

= металургия – черна и цветна;

= машиностроене, електротехника, електронна промишленост;

= химическа и каучукова промишленост;

= целулозно – хартиена;

= текстилна;

= полиграфическа;

= шивашка;

= кожарска, кожухарска и обувна;

= дървообработване;

= за производство на строителни материали;

= хранително – вкусова;

* в рамките на машиностроителна и енергетична промишленост:

= машиностроене и металообработване (ММО);

= електронна, електротехническа (ЕЕ);

- единично

* за ММО – 26 на брой;

за ЕЕ -11 на брой;

* обособяване в рамките на конктерно производство на предприятия и поделения (цехове).

Следващите три форми са в самото предприятие:

- функционално разделяне на труда - обособяват се отделни функции като:

= подготовка на производството (техническа, конструктивна и др.);

= производство;

= обслужване на производствените процеси;

= юридическа функция (за представяне на БО пред другите БО);

= управленски;

= др.;

Различаваме следните категории персонал за тяхното изпълнение:



= работници (основни и спомагателни), в производството, при ремонт, за обслужване и др функции;

= специалисти – включват се конструктори, технолози и др.;

= ръководители – представят БО пред други БО, сключват договори и др.;

= помощен персонал – секретарки, куриери, чистачки и др.;

= охрана – за опазване на имуществото;

- професионално разделение на труда – при него в рамките на една категория се обособяват отделни професии. Професията изразява съвкупността от специфични знания, трудов опит и умения, които трябва да притежава лицето (групата лица). Професията е резултат на обособена, конкретна подготовка. Всяка професия съдържа различни специалности. Специалността изразява стесняване и задълбоаване на конкретните знания;

- квалификационно разделение на труда – изразява разделението на труда в зависимост от равнището на знанията, натрупания опит, отговорността за съответната длъжност. Квалификацията се разделя на:

~ ниска;


~ средна;

~ висока.

ЧР (персоналът) е носител на работната сила (РС). Под работна сила се разбира съвкупността от физически и духовни качества, които приведени в действие дават възможност да се осъществяват трудовите процеси.

РС се отличава с три характеристики:



  • индивидуалност;

  • динамичност – качествата се променят във времето;

  • професионална ориентираност.

Тези характеристики се отнасят както за индивида, така и за организациите.

б) структура на персонала – относителният дял на отделните категории, професии, специалности спрямо общата съвкупност. Различаваме функционална, професионална, образователна, квалификационна, възрастова и др. структури.



в) коопериране и съвместяване на труда :

– кооперирането на труда означава обединяването на труда на отделни индивиди.

Имаме 4 индивида (А, Б, В, Г), които се кооперират за извършване на определна дейност.

Обединяването води до получааването на конкретен резултат.

- съвместяване на труда – възлагане на различни трудови дейности за изпълнение от едно лице. При съвместяването трябва да има икономическа изгода, да не се нарушават правни аспекти и да има социална мотивация.

2. Производителност на труда (ПТ):

а) същност и значение:

Под производителност на труда се разбира количеството продукция или извършена работа за определено време. Възможно е производителността на труда да се изрази и чрез времето, необходимо за производството на дадено количество или извършване на определен обем работа.

Значение:

1) По – високата производителност на труда води до по – голям обем произвеждана продукция;



2) По – високата ПТ има значение за увеличение на възнаграждението;

3) По- високата ПТ има значение за намаляване на работното време.

б) методи (начини) за измерване на ПТ:

- натурален – количеството продукция се представя в натурални измерители (единици). Такива са:

* бройки;

* линейни метри;

* тонове;

* м2, м3;

* др.

Недостатък на този начин е, че не могат да се сравняват разнородни по характер дейности.



Предимството е, че има нагледност.

За да се недистатъка се прилага условно – натурален измерител – един от продуктите се приема за базисен и се оценява с коефициент 1. Останалите продукти със съответни коефициенти се приравняват към него.

- трудов измерител – представяне в човекочасове или човекодни какъв е разходът на труд за създаване на единица продукция. Представянето с този измерител е свързано с нормирането на труда (норма на разход на време – колко време е необходимо за производството на единица продукция);

- стойностен метод – представяне на ПТ в стойностни единици (в левове):

ПТ = Q / Тж., където Q – количество произвеждана продукция в левове, Тж. – разход на жив труд (в дни или часове).

Този метод има универсален характер.

Недостатъка на метода е, че се влияе твърде силно от цените и разходите.

Ако ПТ се увеличи, то и РЗ трябва да нарастне.

2002г. 2003г.

50 дет. 50 дет.

2 ед. по 3 ед. по

разходи разход.

Т.е в първият случай се заработват 100 единици за един ден, а във вторият 150, но разглеждайки натуралният метод въпреки по – големият брои единици във вторият случай няма да има увеличение на заплатата, защото произведените детайли си остават 50.

За да се отстрани влиянието на цените трябва да се използват т.нар. съпоставими цени, т.е. да се игнорира влиянието на инфлацията.

б) фактори, влияещи в/у ПТ:

- с технологичен характер;

- с организационен х-р;

- с икономически х-р;

- със социален х-р.

3. Работна заплата (РЗ):

а) същност и функции:

Работната сила (РС) добива характер на стока,т.е. тя е обект на покупко – продажба. Цената на РС се определя по качеството й.

РЗ представлява цената на стоката РС. Тя зависи от квалификацията, трудовият опит, отговорността и др.фактори.

Функции – три основни:

- социално – икономическа ф-ия – тя се изразява в това,че чрез РЗ се осигуряват средства за възпроизводство на РС. За да изпълни тази ф-ия РЗ трябва да отговаря на условието да бъде не по – малка от определен екзистенц минимум,т.е. минимални средства необходими за същетвуването на индивида;

- стимулираща – РЗ зависи, т.е. е правопропорционална на количеството и качеството на положения труд и по този начин стимулира персонала за по – качествен труд, за да получи по –висока заплата, но тук има две допълнителни условия:

* да има съществен диапазон м/у възнаграждението на труда и получаваните социални помощи за безработни, временна нетрудоспособност и др.;

*работникът да има възможност да закупи достатъчно стоки със съответни количества и качества, в зависимост от интересите и потребностите;

- разпределителна ф-ия – ако една определена парична маса се разпределя (и преразпределя) м/у персонала (премии, допълнително възнаграждение и др.), в зависимост от избрания критерий.

б) принципи за образуване на РЗ:

-I- ви принцип

- договаряне на РЗ (на три равнища): тристранно договаряне (трипартизъм):



Държ. – държавата с нейните органи:

Министерство на труда и соц. грижи, министерство на финансите и др.;

Раб.дат - работодатели – организации, представящи различни юридически и частни лица;

Синд. –синдикати – представители на работниците.

Тук се включват :

= начините за определяне на РЗ;

= условията за изменението на РЗ;

= умножението с различни коефициенти в зависимост от образованието;

= срокове за регулиране на средствата за РЗ;

= др.;


- колективно договаряне в рамките на организацията: При това договаряне постигнатите споразумения на горното равнище имат задължителен характер. Тук се включват:

= минимален размер на РЗ за конкретното предприятие;

= начална работна заплата, диференцирана по категории персонал;

= начина на оценяване на работните места;

= начините за оценяване на резултатите от труда;

= видове и размери на допълнителните заплащания;

= индивидуално договаряне на РЗ – всеки работещ се договаря с ръководството на предприятието;

- II- ри принцип – единство на интересите при договаряне;



- III –ти принцип – непрекъснато (постоянно) нарастване на РЗ (тъй акто и средствата за възстановяване също нарастват), но с по – бавни темпове от темповете на нарастване на производството;

- IV –ти принцип – диференциране на РЗ в зависимост от важността на отрасъла, производството, квалификацията, знания и др.фактори. РЗ не трябва да зависи от пола, расовата принадлежност и др.;

- V – ти принцип – отчитане на условията на труд при определяне на РЗ:

= микроклимат – изразява се чрез температурните разлики, влажността, наличието на въздушни течения и др.;

= наличие на токсични вещества;

= наличие на прах;

= шум;

= наличие на вибрации;



= осветление;

= физическо натоварване – то може да бъде статично или динамично;

= електромагнитни полета;

= йонизиращи лъчения;

= производствен риск.

- VI –то признак – за динамичност и гъвкавост на РЗ в зависимост от променящите се икономически условия като цяло.

в) форми и системи на заплащане на труда – в зависимост от базата за определяне на РЗ:

- f (T) – в зависимост от отработеното време имаме т.нар. повременна форма (дни, часове, месеци). Предвижда се и седмично възнаграграждение. Характерно е,че относителният дял на изплащаната РЗ се увеличава, защото продуктивността все по – малко зависи от работника;

- f (Q) - сделна форма (заплащане на парче или брой) – прилага се там, където можем да оценим труда по призводителността. Прилага се там, където трябва да се стимулира по – висока производителност на труда;

- f (Q,Tогр.) – заплащане на акорд – определя се за конретен обем работа, която трябва да се извърши за определено време.

Системите за заплащане се образуват като към формите се включват допълнителни условия, от които зависи РЗ (в зависимост от качеството, икономията на материали, енергия, повишаване производителността на труда и др. ).

- сделно – прогресивна система – при преизпълване на нормата се заплаща повече, прогресивно заплащане;

- система на Линкълн (за разпределяне на печалбата, но и на загубите);

- организация на пожизнената РЗ и др.


Производствена програма (ПП) и производствена мощност (ПМ)

1. Производствена програма:

а) същност и структура на ПП:

Под ПП се разбира съвкупността от дейности (обема работа), които трябва да се извършат за определен период (година, шестмесечие, триемсечие, месец) от предприятието или негови поделения.

В състава на ПП се включват следните елементи:

- първи основен елемент – готова продукция (ГП), в/у която сеа извършени всички операции от технологичния процес, включително и окачествяване, подготовка за експлоатация и др.;

- ПФ – полуфабрикати собствено производство – произвеждат се в предприятието и се използват в него;

- НП –незавършено производство – със степен на готовност по – малка от единица;

- У – услуги- могат да съществуват паралелно с производството;

- Р – работа с материали на клиента – налице е тогава, когато м/у организациите са установени трайни производствени връзки по линията на кооперирането;

- Р – ремонт и строителство по стопански начин – изпълнява се в организацията със собствени сили;

- други – непредвидени.

Структирата на ПП представлява относителният дял на отделните елементи спрямо общата стойност. По структурата се ориентираме за основната дейност на организацията.

б) измерители на ПП

- натурален измерител – представя се с категориите:

* бройки;

* лин. метри;

* тонове;

* бр. извършени услуги и др.

Този измерител се използва при балансиране на ПП с производствената мощност. Тук отново имаме и условно – натурален измерител.

- трудов – обема работа се представя в човекочасове или човекодни. Този измерител се използва за съгласуване на ПП с числеността и структурата на персонала;

- стойностен – цялата ПП се представя в стойност, всичко е остойностено и така можем да получим структурата. Използва се и при планиране на разходите, приходите, печалбата и др. икономически категории.

в) характеристики на ПП:

- N – номенклатура – изразява разновидностите на произвежданата продукция, полуфабрикатите и др. Изразява равнището на специализация на предприятието. Колкото е по –малка номенклатурата (2 или 3) – толкова е по – голяма специализацията. От специализацията зависят използваните машини, връзките с доставчици, квалификацията на персонала, качеството на продукцията и др., но при по – тясна специализация се стесняват пазарите;

- асортимент и асортиментна структура:

Асортиментът се изразява с количествата произвеждана продукция от всеки вид, а структурата е относителния дял спрямо общата съвкупност. Асортиментът и структурата му имат съществено значение:

= по отношение на разходите – тъй като различаваме материалопоглъщаема, трудопоглъщаема, енергопоглъщаема, фондопоглъщаема програма в зависимост от преобладаващият относителен дял на разходите;

= по отношение на приходите : ако относителния дял на продукцията с по- високи цени е по- голям, то и приходите ще са по – големи;

= за печалбата;

= структурата на ПП има и социално значение за потребителите;

- себестойност (от гледна точка на разходите);

- цена на ГП, ПФ, У;

-качество на продукцията.

2. Производствена мощност(ПМ).

a) същност и видове:

Под ПМ се разбира максималното количество (Qmax) продукция, което може да бъде произведено за определен период от време (година, тримесецие, денонощие), в съответствие с наличните технологии, машини и оборудване и работна сила и в зависимост от начина на организация на производствения процес.

ПМ се определя по т.нар. “водещи звена”. При производството на компютри, например, такива са монтажните цехове и участници.

Видове ПМ:

- входяща ПМ – определя се за началото на периода и зависи от конкретното състояние на факторите обуславящи Qmax.

- изходяща ПМ – количеството, което може да се произведе в края на периода, т.е. мощността с която приключваме периода. Тук се включва промяната на факторите в периода.

- средна годиша ПМ – определя се по формулата:

ПМср.год.= ПМвх+ (ПМвъв.* t1 + ПМмод.* t2 – ПМи.* t3) /12, където

ПМср.год е средногодишна ПМ (средна за разглеждания период, обикновено 1 година); ПМвх – входяща ПМ; ПМвъв. – ПМ въведена в действие през периода; ПМмод – модернизирана ПМ; ПМи. – излизаща от употреба ПМ; t1,t2,t3 – съответните срокове; в знаменателя имаме 12, защото месеците в годината са 12.

Баланс на Пм – целта му е да се уравновесят ПП и ПМ. В балансът се отразяват (във вид на таблица):



Пока-

зател


Мяр-

ка




В т.ч.

В колоната в т.ч. (в това число) може да се запишат тримесечия или да се разбие дори по отделни дни. Чрез разбиването на тримесечия се открива дали има сезонност или не.

Към показателите се включват:


  1. ПП;

  2. ПМ – описват се входящата, въведената в действие, модернизи-раната, излизащата от употреба ПМ;

  3. Средногодишна ПМ (може и средномесечна и др.);

  4. Коефициент за използване на ПМ.

б) последователност при определяне на ПМ:

- I – ви етап - определяне на ефективния фонд работно време за предприятието:

Fеф. = Др * Тсм. * Ксм. * Кисв;

Където Др. – са работните дни; Тсм. – сменно време; Ксм. – коефициент на сменност; Кисв – коефициент за използване на сменното време. Нека разгледаме пример в който:

Fеф. = Др * Тсм. * Ксм. * Кисв= 250 * 8 * 1*0,8.

- I I– ви етап - класифициране (групиране)на

технологичното оборудване и определяне на ефективния фонд за всяка група:

Fеф.i = Mi * Fеф. * (1-tpi/100) , където Mi­ – брой машини в съответния фонд, Fеф.- общ фонд;

(1-tpi/100) – средно време за ремонт. При този етап първата стъпка е да се определят съответните групи оборудване по технологично предназначение. За всяка от групите се определя Fеф.i (частен ефективен фонд).

За разглеждания пример получаваме (при Mi =5), че Fеф.i = 8000.

- III –ти етап – определяне на необходимите машиночасове за изпълнение на ПП:

МЧнеобхi=∑Qij* tопij, където индексът i- показва съответната група; Qij – количество от всеки вид (j видове); tопij – операционно време. Нека МЧнеобхi = 12 хил.

- IV –ти етап – изчисляване на коефициентите за натоварване (заетост) на съответнитните технологични групи.


Трябва да си зададем въпроса можем ли да изпълним ПП? Разглеждаме отношението необх вр./ разполаг.вр. Ако например са ни необходими 8 хил МЧ, а ние разполагаме с 10 хил., то това отношение е 0.8 (за 1 група) и може да се изпълни. За втората обаче, разполагаме с 8 хил МЧ, а са ни необходими 12 хил., т.е. не можем да изпълним ПП. На вторият етап се обтработват 2/3 от подадените на входе единици (50 хил.). обработените продължават в следващата операция. За 3 група отново имаме недостиг, но вече трябва да изчисляваме с 2/3 от количеството. Коефициент на натоварване по – голям от единица показва наличие на т.нар. “тесни” места в производството.

От това количество, коеот може да се получи накрая на производството се определя какво количество да се подаде на входа.

- V – ти етап – разкриване на възможностите за отстраняване на тесните места и увеличаване на ПМ. Такива са:

* промяна на работните дни (напр. Вместо 250 дни да се работи 365) => Fеф. ↑.

* за някои машини е възможна промяна на коефициента на сменност;

* подобряване на коефициента за използване на сменното време;

* увеличаване броят на машините (този процес е свързан с инвестиции);

* усъвършенстване на технологичните процеси (намаляване на необходимото време);

* промяна в структурата на ПП;

* други (подобряване на специализацията, коопериране, нормиране на труда).

- VI –ти етап – преизчисляване на коефициента за натоварване (заетост) на машините;

- VII – ми – определяне на среден коефициент за натоварване на ПМ – изчислява се като средна аритметична притеглена величина;

- VIII – ми – окончателно уточняване на ПП (в съответствие с изчисления среден коеф.на натоварване):

. ако не можем да изпълним плана, то преизчисляваме коефициента, такаче да се получи по –малък от 1. Може да получим и свободна мощност.

В някои случаи може да се използва показателя квадратни метрочасове – например за подреждане на изделия, които трябва да престоят определено време и заемат определена площ.



Каталог: Home -> Emo -> СЕМЕСТЪР%201 -> тест%20икономика
СЕМЕСТЪР%201 -> Полеви транзистори с pn-преход (jfet) общи сведения и класификация
СЕМЕСТЪР%201 -> 1. Квантово-механични представи за строежа на електронната обвивка на атома. Квантови числа
СЕМЕСТЪР%201 -> Обработка на масив от данни въвеждане на изходни данни и построяване на хистограми
тест%20икономика -> Оскъдност на ресурсите и необходимостта от избор Човешките потребности са неограничени
тест%20икономика -> Два подхода за образуването на бвп


Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница