Себестойност на продукцията и услугите - същност, видове и място в мениджмънта. Видове разходи и структура на себестойността. Планиране на разходите

1. Себестойност на продукцията и услугите:

а) същност и видове себестойност (СС):

Под СС се разбира съвкупността от разходи за производството и реализацията на единица (определен обем продукция). СС има изключително важна роля за управлението на БО, тъй като в нея се отразяват всички положителни и отрицателни аспекти на ПСД.

Например: положително е използването в максимална степен на наличните материали. Отрицателно е, ако не е минимизиран разкрия. Отрицателно е непълноценното използване на работната сила. Положително е, ако увеличаваме производството, защото така се намаляват амортизациите и др.

Видове СС:

- в зависимост от равнището, на което се определя (или броят на обхванатите предприятия) различаваме:

= индивидуална СС – отразява конкретните разходи за производството и зависи от конкретните производствено – технически условия;

= среднопроизводствена СС – определя се за конкретен вид производство, и в нея се отразяват средните производствено - технологични условия. Средната производствена СС на БО е по – близка до индивидуалната СС на БО с най – голям обем. Средната производствена СС е основа за определяне на цената.

БО с по –ниска СС има допълнение към печалбата си, а БО, която е с по – голяма СС ще има липса на част от печалбата.

- в зависимост от включените разходи имаме 3 вида СС:

= технологична (производствена) СС – в нея се включват само разходите за изпълнение на съответния технологичен процес.

Технологията е съвкупност от операции.

Това са минимално необходимите разходи.

= търговска СС – получава се като към технологичната се прибавят разходите за реализация на продукцията:

С_търг. = С_техн.+ Р_р.;

= пълна СС - включва всички разходи: С_п = С_търг. + Р_оу , където Р_оу са разходи свързани с организацията и управлението.

- в зависимост от срока за нейното определяне имаме:

= планова СС – определя се преди плановият календарен период;

= фактическа СС – отразява действително направените разходи;

= междинна (оперативна) СС – изчислява се в рамките на периода, при необходимост от текущо (оперативно) анализиране на разходите.

Пр. П = ∑ Q (Ц - С). Текущо определяме печалбата и виждаме, че намалява. Търсим причината:

1. 
   може да сме намалили количествата;
   
2. 
   ако се намали цената, то и печалбата намалява;
   
3. 
   СС се е увеличила по някаква причина (определяме разходите в момента, не чакаме да завърши календарната година.
   

б) видове разходи:

- в зависимост от отчета за приходите и разходите

= разходи за дейността (основната дейност) – включват се раходите за закупени материали, начислени амортизации, начислени работни заплати и др.;

= финансови разходи – включват се разходи под формата на лихви, отрицателни разлики при покупкопродажба на ценни книжа, отрицателни разлики при покупкопродажба на валута и др. финансови разходи;

= извънредни (непредвидени) разходи – изплатени глоби, неустойки, загуби от преоценка на стоково –амтериални ценности и др.

= разходи за материали – включват се всички разходи за основни и спомагателни материали и се отразява къде са направени разходите;

= външни услуги – разходи за застраховки, телефон и др., изплатени на други БО;

= амортизационни разходи – за производствените машини и за сградните;

= работна заплата – в процент към тези разходи се определят и разходите за социални и здравни осигуровки и надбавки (Рсзон);

= други разходи.

- групиране на разходите по статии на калкулацията.

Статиите на калкулацията се уточняват в зависимост от конкретната дейност на БО и те не са задължителни.

Например за промишлеността те са:

1. 
   Рм
   
2. 
   разходи за горива и енергия
   
3. 
   Рву
   
4. 
   Ра
   
5. 
   Ррз
   
6. 
   Рсзон
   
7. 
   Разходи за брак.
   

- в зависимост от тяхното изменение при промяна на обема произвеждана продукция:

= променливи (пропорционални, за тях е характерно, че пряко зависят от обема произвеждана продукция).

P_пром. = f (Q)- и най – малкото изменение в количеството води до промяната на тези разходи. Такива са:

• 
  разходи за основни материали;
  
• 
  разходи за труд – за изпълнение на основните производствени операции;
  
• 
  енергия за технологични нужди.
  

Ако разглеждаме скенери например за да произведем от 0 до 1000, то трябва да осигурим групи машини за проиозводсвото на тези скенери. Нека цялата линия струва 3 млн. (постоянен разход). При пълно натоварване се произвеждат 1000 скенера и тези 3 млн. лв. са достатъчни. За производството на един скенер разходите също ще са 3 млн. Ако ни трябват 1001 скенера, обаче, паралелно с тази линия ще ни е нужна и втора. Правим още 3 млн. разходи. Възможно е да се направят някакви икономии. Постоянните разходи нарастват скокообразно. Включват разходи за оборудване, за работна заплата и др.

Р _общи = Q. Р _пром + Р _пост. , където Рпром. Са за единица продукция.

С _ед. = Р _пром. + Р _пост./Q. С_ед. – себестойност на единица продукция, т.е. колко колко ни струва реализацията на единица продукция. Ако произвеждаме само един скенер, то себестойността му е 3 000 025. ако прооизвеждаме 1010 скенера – 5965. Q ( Ц – С_ед.) = П (печалба):

Ако Q = 950, то П = 950.(6000 - 3025), ако Q = 1050, то П = 1050 (6000 - 5965)- имаме по – малка печалба от единица скенери. Стига се до въпроса: кое е по - добре – да продаваме повече с по – малка печалба или по – малко с по – голяма?

Класификацията на разходите на променливи и постоянни дава възможност да се подберат най -подходящите съотношения м/у количеството и единичната себестойност и да се оптимизира печалбата (финансовия резултат). Освен това, тази класификация дава възможност да се разработят няколко варианта за осъществяване на технологичния процес и да се избере икономически най – изгодният.

Нека имаме два варианта:

първият вариант е с минимални постоянни разходи (основно имаме ръчен труд), а при вторият имаме висока механизация и минимален ръчен труд.

Плановата производствена програма трябва да се сравни с критичната и да се избере икономически по – изгодният вариант. Ако Q_кр. = 500, то при 350 бр. по изгоден е първи вариант. Тази разлика може да е допълнителна печалба или загуба (ако не изберем правилният вариант). При обем по – голям от 500 е по – изгоден вторият вариант.

Ако Q_кр.< 0 (III вариант), то програмата е винаги с по –големи разходи.

- в зависимост от начина на отнасяне, включва се в себестойността. Разходите биват:

= преки – за производството на кой продукт са направени. Например разходи на материали.

= косвени – трябва да се разпределят м/у произвежданите продукти и като база може да се използва преките разходи за материали, преките разходи за труд, амортизация и енергия;

- в зависимост от ролята им за създаване на готовия продукт се делят на :

= основни – имат съществена роля, без тях не може да се произведе продукта;

= допълнителни – свързани са с предаване на допълнителни характеристики или създаване на условия за по – добра реализация на продукта. Целесъобразни са ако увеличаването на себестойността не води до намаляване на печалбата.

- групиране на разходите на материални(суровини и материали, амортизация) и за труд.

2. Планиране и отчитане на разходите.

а) планиране на разходи за материали:

j – вид продукт, H_pмij – норма за разходи на материал от даден вид (за единица продукт), Н_отп.ij – норма на отпадъка, Ц_{р отп.i} – цена на отпадъка, тук Ц_{р отп.i} и Ц_{мi­ ­} са планови.

б) фактически разходи за материали:

- Отп.^ф_i Ц_{р отп.i} ^ф. К _{ротп. ij}).

Q_j – фактическо количество произведени продукти от този вид,

Р_мij – общо озразходвани материали от i-ти вид (за всички единици); Отп.^ф_i – целият отпадък от производството на всички видове продукти; К _{ротп. ij} – коефициент за разпределение на отпадъка. При увеличаване на количеството имаме по – голям отпадък. К р отп. е пропорционален на 1) количеството и 2) на нормата на отпадъка:

К р отп. = Q Нотп i / ∑ Q Нотп.


Цени и ценообразуващи фактори

1. Същност , функции и роля на цените.

а) същност:

- цената е паричен израз на стойността на продукцията (услугата). Ако стойността изразява обществено необходимите разходи за производството и реализацията, и някаква средна печалба, то чрез цената тази стойност добива паричен израз;

- цената е паричната оценка на продукта, която се предлага от прозиводителя и евентуално се приема от потребителя, или стойността която купувачът е готов да даде.

Цената има конкретен характер от гледна точка на пазара, на времето и други фактори.

б) функции:

- измерителна (основна) функция – изразява се в това, че чрез цената се измерва стойността (обществено необходимите разходи на труд). За да изпълни тази ф-ия цената трябва точно да съответства на стойността, да няма отклонения. Тази ф-ия се проявява, когато предствяме категории като БВП, БНП, обем произвеждана продукция в отрасъла и др.

Към тази ф-ия спада и измерването стойността на стоката чрез работната заплата;

- стимулираща ф-ия – изпълнението на ф-ията е свързано с отклонение на цената от стойността. Ако отклонението е в отрицателна посока имаме санкциониране. Тази ф-ия намира роля при иновационната дейност (усвояване на нови продукти).

I – усвояване на продукта – включва: технологията за изработване, конструктивното разработване, прави се опитния образец, изработва се пробна серия. Тук печалбата е отрицателна.

II – фаза на растеж – за относително кратък период изделието се утвърждава на пазара и производството нараства. Стойността на продукта е абстрактна величина, но цената може да има конкретен характер. Цената може да се отклони от стойността в плюс, за да се стимулират производителите и да могат да се получат пари за нови технически средства.

III – период на насищане- цената е приблизително равна на стойността. От определен момент започва спад в търсенето. Първо има плавно и слабо нарастваане и после след достигане на връхната точка има плавно и слабо спадане.

IV- упадък – след определен период настъпва рязко спадане на търсенето. Обема реализирана продукция се намалява. Намалява се производството. Цените се отклоняват от стойността в отрицателна посока. Лишаваме се от част от печалбата или от цялата, но поне трябва да си възстановим разходите, за да има средства за нови производства.

- балансираща ф-ия - изразява се в това, че чрез цената и нейното отклонение от стойността се балансира (изравнявва) търсенето и предлагането на даден продукт. Тя се използва от държавата при държавното регулиране.

Може да има недостиг от даден продукт, и чрез цените може да се регулира търсенето и предлагането – ако цените се увеличат, то търсенето ще намалее.

- разпределителна (преразпределителна) ф-ия – проявява се когато определена стойност (парична маса) се разпределя м/у участници в производствения процес.

в) роля на цените –разглежда се в три аспекта:

- по отношение на производителя и търговеца – тази цена трябва да покрие разходите и да осигури печалба. Ако цената е в загуба от изделие А, то ше гледаме да печелим от изделие Б.

- по отношение на потребителя – чрез определено равнище на цените се осигурява определено равнище на потребление. Равнището на цените определя колко често ще се консумира даден продукт и от колко хора;

- по отношение на защита, осигуряване на определени общодържавни интереси, свързани с образователното и културно равнище на населението, равнище на здравеопазване осигуреност и др.

2. Ценообразуващи фактори.

а) класификация на ценообразуващите фактори в зависимост от тяхната връзка със стойността. Имаме три групи:

- фактори свързани със стойността (произтичащи от стойността) – имат обективен характер:

* равнище на техническа въоръженост на труда.

Една операция може да се извърши ръчно, като тук техническата въоръженост е ниска, амортизационните разходи са ниски, себестойността също и от тук следва, че цената може да е ниска. При високоавтомати-зираните процеси има голям разход за амортизация, следователно ще имаме по – високи цени. Върху посоката на влияние на този фактор указва въздействие и степента на използване на активите. При 100% използване на мощностите амортизацията намалява;

* фактор свързан с използването на суровините и материалите при производството на продукцията – колкото по- скъпи материали използваме, толкова по – големи разходи ще имаме, което води до по – голяма себестойност и по – високи цени;

* труд – прилагането на по–качествен труд изисква по-висока работна заплата => цените нарастват. Ако обаче, производителността нарастне, то разходите за работни заплати ще намалеят и цените също;

* местоположение на предприятието относно:

1) доставчиците на суровини, материали и горива

2) потребителите.

Местоположението може да бъде благоприятно или неблагоприятно.

* фактор, свързан с равнището на специализация, концентрация и комбиниране на производството.

Нарастването на равнището на специализация води до по –малки разходи, повишаване на качеството и намаляване на цените.

Концентрацията се изразява с мащабите на производство. Тя води до бързо намаляване на единичната себестойност, имаме малки разходи и се получава голяма печалба, поради голямата реализация.

Коопериране – изискват се постоянни връзки м/у предприятията;

* участие в международното разделение на труда (коопериране в по – широк аспект);

* др.

- фактори със субективен характер- отклонение на цените от себестойността:

При балансната стойност търсенето

= предлагането. Трябва да се наблюдава това съотношение, защото то определя цените.

* наличието на монополно положение на производителя, при което той може произволно да променя цените. Себестойността е ниска и той може да постъпи по два начина:

= да увеличи цените – иамме квазипечалба (монополна) – малки разходи и голяма печалба.

Има антимонополни закони, ограничаващи монополистите и контролиращи намалението на цените.

= може да намали цените- по този начин ще изхвърли другите малки производители, законите следят неговите цени да не са прекалено ниски;

* социално значение на продукта- някои продукти са освободени от ДДС, за да се стимулира търсенето и да могат да се закупуват от всички. При тези стоки цената е равна на себестойността и държавата не печели от тях. Компенсира се от други продукти, като се въвеждат акцизите.

* качество и цена:

* ограничаване на потреблението при наличие на ограничени ресурси – за тази цел цените изкуствено се повишават и потреблението намалява;

* адаптиране към международните цени – субективното тук е, че цената се изчислява като международна (по валутен курс):

Ц = Ц_м . К_вал. , където Цм е международната цена, а Квал. – валутния курс. Тук не се отчитат реалните условия в конкретната страна.

- пари и парично обръщение- цената е паричен израз на стойността на продукта. Факторите тук са:

* покупателна способност на паричната единица (колко може да се купи с 1 лв.);

* инфлация – колкото е по –голяма, толкова паричната единица повече се обезценява;

* количеството на емитираните (пуснати в обръщение) пари – колкото повече пари са пуснати в обръщение, толкова повече цените нарастват;

* скорост на паричния оборот- измерва се с времето от излизането на парите от банката до тяхното връщане в банката;

* други.

б) други шризнаци за класификация на ценообразуващите фактори:

- според срока на действие:

* фактори с ограничен срок на действие;

* фактори с неопределен срок на действие (група с неопределено, но постоянно действие);

- в зависимост от фазата на проявление:

* проявяващи се при покупкопродажба (на суровини, материали и др.);

* проявяващи се вътре в прооизводството;

- в зависимост от обхвата:

* за всички стоки;

* за отделна група стоки;

- в зависимост от територията на действие:

* действащи на определена, ограничена територия (безмитна зона);

* действащи на територията на цялата страна;

* фактори с международно проявление;

- в зависимост от групите стоки, върху които действат:

* действащи в/у инвестиционни стоки;

* действащи в/у потребителските стоки;

- в зависимост от начина на проявление във времето:

* постоянно действащи;

* циклично действащи – подчиняващи се на “дългите вълни” в икономиката.

Методи за определяне на цените
1. Методи за определяне на цените:

а) подходи (методи) за определяне на цените, основани на фирмените критерии – в основата на определянето на цените стои въпросът: Към какво се стреми фирмата? – тя може да се стреми към покриване на разходите или придобиване на печалба:

- методи насочени към покриване (възстановяване) на разходите: в основата на тези методи е стремежът да се възстановят направените разходите. Тези методи се наричат “разходи плюс” (има и стремеж към печалба). Положителното за тези методи е, че когато потребителят приеме цената БО ще възстанови своите разходи и ще получи някаква печалба. Недостатък е, че липсва принуда за анализ и снижение на разходите.

Варианти на приложение на методите в зависимост от разходите:

= метод на средните разходи – прилага се когато произвеждаме различни продукти. Получаваме средните разходи и ги разпределяме между произвежда-ните стоки. Този метод се прилага когато условията за производство на продуктите са близки;

= метод по променливите разходи – прилага се за кратки периоди, тъй като не осигурява възстановяване на постоянните разходи;

= разходи стандартни (нормативни) - определянето на разходите е по нормативните изисквания и се определят ниски цени;

= метод за ценообразуване по кривата на опита –доказано е, че

с времето се получава снижение на разходите (напр. усвояване на професията, откъдето разходите за труд намаляват). В началото цената е по- ниска и за определен период от време не компенсира разходите. След известно време цената започва да възстановява разходите, а след още време цената започва да осигурява печалба;

= разходи за единична продукция и надбавки (за по – високо качество, за марка и др.);

- методи от печалбата – в основата на ценообразуването е постигането на определен размер на печалба (не само да се възстановят разходите, но и да се получи печалба):

= целева печалба – искаме да получим точно определена печалба и към разходите се прибявя желаната печалба. Този метод се проявява в три варианта:

* целева печалба към активите – на всеки лев от използваните активи трябва да се получи печалба;

* целева печалба на база инвестиции – трябва да знаем инвестициите и да знаем колко печалба трябва да получим;

* целева печалба на база продажби – прогнозираме колко броя продукция да продадем и на каква цена, за да получим желаната печалба;

= ценообразуване на база критична точка – след като са известни променливите и постоянните разходи можем да определим линията на общите разходи за различни количества.

Напр: за да произведем 1000 единици продукция разходите са 20 хил.

Ц₀ = 20лв. – това е цената осигуряваща възстановяване на разходите, без да има печалба. За да получим печалба към Ц₀ прибавяме 10 %: Ц₁ = Ц₀+2= 22 лв.

(осигуряваме си 20 лева възстановяване на разходите и имаме 2 лв печалба). Ако произведем 1100 единици разходите са 22 хил. Ако произведем и продадем повече от критичното количество се получава печалба. Ако произведем по- малко от 1000 единици отиваме към загуба. Точката на изравняване на разходите и печалбата се нарича критична точка.

Обикновено се предвиждат два варианта – оптимистичен и песимистичен.

При песимистичния приемаме, че можем да произведем 800, тогава разходите са 18 хил. (построяваме втора права на приходите- Пр.2), тогава

Ц₀′ = 22 => Ц₁′ = 22+2 = 24 лв.

С по – малки количества трябва да възстановяваме разходите.

Оптимистичен вариант – произвеждаме 1200 – построяваме нова права (Пр.3):

Ц₀″ = 17 => Ц₁″ = 17+2 = 19 лв.

При този вариант може да се продава и по 22 лв, където 3 лв са премия.

Може при зададена цена да се реши и обратната задача – намиране на необходимото количество за възстановяване на разходите:

= пределни разходи и получаване на маржинална печалба – пърси се предела, до който нарастването на количеството ще осигури нарастване на печалбата и след който печалбата ще се намали.

б) пазарно ориентирани методи (подходи)

- ориентирани към конкренцията:

= метод на текущите цени на конкурентите – проучваме цената на основните конкуренти и приемаме цена близка до тяхната:

Ц н.пр.(наш продукт) ≈ Ц конк. Стремежът е чрез увеличаване на количествата да се получат повече приходи (метод прилагащ се при масово потребление);

= определяне на цените при тръжно офериране:

Цн.пр. < Ц конк.;

- методи за ценообразуване основани на търсенето:

= метод на потребителската оценка на продукта (полезният ефект)- трябва да се покаже на потребителя, че купува продукт с по – висока стойност за по-ниска цена, при което той следва да избере покупката;

= метод на психологичес-кото ценообразуване с използване на анкети, диагностични проучвания, подходът на девятката и др.