Финанси (Ф) на БО. Финансов резултат. Рентабилност

1. Същност и задачи на финансите:

а) същност – под Ф на БО се разбират нейните парични взаимоотнешиния с други организации.

Голяма група парични взаимоотношения са с доставчици и клиенти.

На входа на БО се получават суровини(горива, енергия, машини, информация и др.) , като за тези елементи се плащат парични средства към доставчиците.

Към клиентите се изпращат готова продукция, услуги, информация и др., в резултат на което се получават парични средства.

В зависимост от характера на норамтивната база БО влиза във взаимоотношения с държавния бюджет, аналогично за общините и осигурителните институции. Може да се превеждат суми от тези институции към БО, но това се случва много рядко. В повечето случаи БО изпраща средства към тези институции.

Може да има дъщерни фирми, които се подпомагат от дадената БО. Персонал – от персонала се получава работна сила, съответно персонала получава своето възнаграждение. Акционерите (ако има такива) внасят своите вноски и получават дивиденти (тук имаме двустранен паричен поток).

б) задачи :

- основна задача – чрез Ф да се осигурят условия за ритмично и нормално функциониране на БО, т.е. да няма затруднения при изплащане нва получените доставкки, заплати и т.н.;

От получените суми от клиентите се изплащат средства към персонала и доставчиците.

Ако продаваме продукция, но съответната БО няма парични средства(ПС) и не ни плаща, тогава ние не можем да платиме на доставчиците и т.н.

Изпълнението на задачата зависи от начините на плащане и от работата на съответните звена.

- осъществяване на финансов контрол или “контрол чрез лева” за състоянието и функционирането на БО и нейните поделения.

Финансов контрол – определя се целесъобразно на съответните разходи. Този контрол се извършва както от самото предприятие, така и от външни институции (в това число и държавата);

- организиране на паричното обръщение по най – ефективния (оптимален) начин с цел ускоряване паричната обръщаемост на ПС. Това зависи от начина на разплащане м/у БО, начините на разплащане с персонала, бюджета, осигурителните инситути и др.

За персонала скоростта на обръщаемост на ПС може да е по седмици, месеци или текущо, в края на деня.

в) начини на разплащане м/у предприятията:

Разплащането м/у предприятията се осъществява главно по черити начина.

1 начин: разплащане с палтежно искане: БО е продала готова продукция, извършила е услуга на БО II и подготвя т. нар. платежно иксане. То се предоставя в банката и другата БО трябва да разпалщането. Втората БО проверява стоката и ако трябва да се плати, то тя изпраща съответното нареждане към банката за да се преведат ПС по сметката на другата БО.

Ако ние сме първата БО имаме интерес периода на движение на ПС да е минимален.

Има предвидени допустими срокове за извършване на разплащането. Често се забавят ПС, вследствие на което се нарушава цикъла на движение на ПС.

2 начин: чрез платежно нареждане – инициативата е в другата БО. БО получила продукта трябва да подготви платежно нареждане и да го изпрати до съответния орган да се приведат сумите. Инициативата за плащането е в клиента. Тук плащането също може да се забави, като тук също има регламентирани срокове.

3 начин: По – добрият вариант е разплащане чрез акрeдитив. Нека нашата БО продава стока, но предварително двете БО се договарят за откриване на акрeдитив в сметката на продавача, но сумите могат да се ползват след разрешение на клиента. Това плащане е в ущарб на клиента, защото той има средства, с които не може да работи – блокирани са ПС.

4 начин: заплащане в налични ПС – прилага се по изключение, за малки суми.

От паричните взаимоотно-шения, в които стъпва БО, в края на календарната година се прави съпоставяне и се получаава финансовия резултат.

Под финансов резултат се разбира разликата м/у получените приходи и направените разходи за определен период:

ФР = Пр – Р.

Финансовият резултат може да е:

1. 
   положителен – печалба;
   
2. 
   = 0 – процес на задържане на фалита;
   
3. 
   отрицателен – загуба за БО – това е негативно явление и трябва да се отстранява.
   

БП = Пр – Р – това е печалбата по отчетните документи. В баланса се посочват активите и пасивите.

Друг вид печалба е облагаемата печалба:

ОП = БП + У - Н – тя се получава като брутната печалба се коригира с плюс увеличения и минус намаления. В списъка на увеличенията има 24 вида, намаленията са 14 вида. Дейността на БО се регулира и контролира с тези увеличения.

Нетна печалба:

Нет.П = ОП – Д. Пл. – това е печалбата, която остава в БО, като от облагаемата печалба се изваждат данъчните плащания.

Данъчните плащания са:

• 
  данък в/у печалбата;
  
• 
  данък за общините;
  
• 
  данък за фонд квалификация и преквалификация (чл. 34);
  
• 
  др.
  

Нер.П = Нет.П – Див.

Интересът на акционерите е да има дивиденти, за тях е по – добре цялата нетна печалба да се трансформира в дивиденти, това обаче противоречи с интересите на мениджърите.

Кредиторите имат интерес към БП и неразпределената печалба.

Държавата има интерес неразпределената печалба да е по – голяма.

Чистият доход на ЕТ (и физическите лица) се получава като от приходите се приспаднат нормативно присъщите разходи (те са в определен процент) и в/у оставащата сума се начисли данък. Предвидено е в края на периода да се извърши изравняване м/у дължимият и авансово внесеният данък.

3. Рентабилност на БО:

БО могат да се сравняват по финансовият резултат, но в този случай не се отчитат направените разходи. При рентабилността се отчитат разходите.

Рентабилност:

R = П / ИК – това е отношение на печалбата към някаква икономическа категория с цел да се оцени ефективността на усилията.

Рентабилността се определя в четири направления:

1. 
   рентабилност на капитала:
   

R_к = П / (СК+ПК) , където СК –собствен капитал, ПК –привлечен;

2. 
   рентабилност на активите:
   

3. 
   рентабилност на разходите(възвръщаемост на разходите):
   

4. 
   рентабилност на приходите:
   

По – добре е да се сравняват БО по рентабилността, отколкото по абсолютната стойност на печалбата.

Рентабилността е израз за ефективност.

Трябва да се прави разлика м/у:

= икономически ефект – това е абсолютна величина и може да се представи чрез печалбата, икономията или по друг начин;

= икономическа ефективност –това е относителна величина и може да се представи чрез отношенията за рентабилност, отношенията приходи / разходи или разходи/ приходи и др.

1. Реализация на продукцията:

Под реализация на продукцията се разбира системата от взаимносвързани дейности по своевременното придвижване на продуктите от местата на производството им до местата на тяхното търсене при приемливи разходи на предприятието и задоволство на клиентите.

Каналът на реализация е подредена съвкупност от маркетингови посредници. Много често използвани са търговците на едро, търговците на дребно, агентите и брокерите.

-Търговците на едро са фирми или индивиди, които купуват продуктите от производители им и ги продават на търговците на дребно или на други производители.

- Търговците на дребно са фирми или индивиди, които продават стоки и услуги на крайните им потребители.

- Брокерите не придобиват собственост в/у продуктите, а търгуват с тях на комисионни начала. Те просто свързват купувачите и продавачите на стоки. Обикновено брокерите се използват за стоки и пазари, при които е трудно да се намерят потенциални купувачи или продавачи.

- агенти – представители на производителя или на търговеца на едро. Те също не придобиват собственост в/у продаваните продукти. Задачата на агента е да договори условията на сделката и да я сключи ако е оторизиран за това.

Процесът на пласмент на продукцията на предприятието обикновено се подпомага и от други организации и индивиди, които не са преки участници в каналите за реализация. Такива са застрахователните компании, рекламните агенции, транспортните фирми, финансовите институции и фирмите за маркетингови проучвания. Могат да се използват два типа канали за реализация :

= преки канали – при тях се осъществява контакт непосредствено м/у производителя и потребителя, т.е производителя сам продава продуктите си. Преките канали се предпочитат при реализацията на малко на брой, но големи и с висока единична цена и техническа сложност продукти. Практиката показва, че предприятията, които могат сами да си позволят пласирането на продуктите си са малко и това не е изгодно за тях.

= непреки канали за реализация – при тях палсментът на стоките и услугите е с помощта на различен брои междинни звена или посредници. Непреките канали най- често се използват при продажба на потребителски стоки и услуги. Основните предимства на непреките канали за реализация са свързани с:

* минимизация на разходите, намаляване на разходите за складова обработка, намаляване на разходите за търговски съоръжения, намаляване на разходите по продажбите и др.

* използването на посредници на производителя позволява произвежданата стока да достигне до всички географски точки, в които продукцията има потребители.

* посредниците осигуряват търсените стоки за сравнително кратко време , освен това често осигуряват необходимия пред и след продажбен сервиз на продуктите в съответния географски район. Главен недостатък на използването на непреките канали за реализация е, че производителят в голяма степен губи контрол в/у процеса на пласмент на продукцията си и, че в/у продуктите се наслагват и разходите и печалбата на търговските посредници, които повишават крайната им цена. Често пъти предприятията производители не използват само един канал за реализация. Най –често те продават една част от продукцията си пряко на потребителите, а друга чрез постредници. Икономическта литература и практиката използват различни системи на организиране на каналите за реализация на продукцията. , но най –често използвани са хоризонталната и вертикална система на организиране на каналите за реализация на продукцията.

= вертикалната система на организация интегрира усилията на участниците в каналите за реализация от различни нива. Например: производител –търговец на едро –търговец на дребно.

= хоризонталната система интегрира усилията на предприятията от едно и също ниво на канала за реализация. Например: система от търговци на едро, система от търговци на дребно.

1. 
   избор на участници в канала за реализация;
   
2. 
   мотивиране ан участниците в канала за реализация;
   
3. 
   управление на конфликтите в канала за реализация;
   
4. 
   контрол и оценка на действието на канала за реализация;
   
5. 
   модификация на каналите за реализация.
   

1. 
   определяне целите на физическата дистрибуция на продукта;
   
2. 
   избор на стратегия за физическата дистрибуция на продукта;
   
3. 
   организиране на обработката на поръчките и обслужването на потребителите;
   
4. 
   организиране на складирането на продукцията;
   
5. 
   разработване ан система за управление на запасите;
   
6. 
   определяне на начина на транспорт;
   
7. 
   оценка и контрол на дейността на фирмената система за физическата дистрибуция на продукцията.