Mathematics Subject Classification: 68T05 Ключови думи: електронен урок

• 
  зависими са от софтуерната и хардуерната платформа;
  
• 
  неделими са;
  
• 
  имат статична линейна навигация;
  
• 
  не позволяват използването на индивидуално-диференцирания подход в обучението;
  
• 
  не могат да бъдат поделяни с други потребители в мрежата.
  

Целта на настоящата статия е да представи една възможност за трансформиране на съществуващите електронни уроци в SCORM-базирани.

Съществуват различни ръководства за създаване на стандарт – базирано учебно съдържание. Нашият екип прие да спазва изискванията на “Best practices guide for content developers” на Carnegie Mellon University. [10] Това ръководство предлага методика за създаване на ново и трансформиране на съществуващото учебно съдържание, според изискванията на стандарта SCORM. Ръководството, за съжаление, предлага обща, универсална методика и не отговаря напълно на особеностите и традициите при обучението в българското средното училище. Изхождайки от натрупания опит, определихме следния път за трансформиране на съществуващи учебни ресурси в SCORM – базирани.
Етапи на трансформирането:

1. 
   Определяме формалните характеристики на разработвания урок. Например:
   

- дял;

- за каква форма на обучение;

2. 
   Дефинираме целите на урока. Съгласно таксономията на Блум [4] за дидактическите цели, определяме основните моменти на урочната единица - актуализация на стари знания, проблемна ситуация, нови знания, затвърждаване и упражнения, обобщения, домашна работа. Решаваме кои когнитивни равнища -знание, разбиране, умения, анализ, синтез и оценка- ще трябва да бъдат постигнати с този урок.
   

3. 
   Екипът, който се състои от автор на учебно съдържание и ИТ – дизайнер, разработва отделните информационни единици, наречени SCOs (Sharable Content Objects). В процеса на разработка трябва да се имат предвид следните изисквания към SCOs: информационните единици да бъдат с оптимален размер и да включват информация за определено понятие или обект. Необходимо е те да бъдат контекстно независими, т.е. да могат да се използват многократно при създаването на различни уроци по различни учебни предмети. Например SCO “Народни песни от Тракия” може да се използва при създаване на уроци по музика, литература и СИП-фолклор. Удобно е SCOs да се създават като html-страници, защото този формат позволява удобно вграждане на текстова, графична и друга мултимедийна информация, както и използването й чрез Интернет. Екипът разглежда съществуващото учебно съдържание и съгласно целите, поставени в предходната стъпка разделя това учебно съдържание на отделни информационни единици, които трансформира в html- формат. Съхраняваме създадените SCOs в специализирано хранилище, от където ще се използват за създаването на електронните уроци.
   

4. 
   Чрез SCORM – редактора Reload [8] структурираме eлектронния урок, който представлява дървовидна структура от множество създадени вече SCOs. Редакторът позволява изграждането на организационно дърво, свързването на всяко негово листо с определена информационна единица и съхраняването на метаинформация на различни нива: за автора и урока; за всяко използвано SCO; за всеки отделен елементарен информационен ресурс- картинка, песен, анимация, текст и т.н. Като отделен ресурс в дървото може да се включи система за тестово изпитване, допълнителна литература, каталожна информация и т.н.(Фиг.1.). Един от моделите, които SCORM 2004 поддържа е Sequencing & Navigation. Той позволява обучаемият да преминава по индивидуален път при усвояване на учебното съдържание, в зависимост от неговото поведение по време на процеса. Преходът от един към друг учебен ресурс се извършва от Learning Management System (LMS) на базата на предварително зададени от авторите правила и изграждането на Activity Tree. Този подход осигурява използването на индивидуално-диференциран подход в обучението.
   

5. 
   Създаваме SCORM – пакета и imsmanifest.xml – файла. Редакторът предоставя инструментариум за създаването на архив на ресурсите, използвани в урока, както и на xml- manifest файла. (Фиг.2.). Създаденият пакет се съхранява в специализираното on-line хранилище или се предава на LMS за изпълнение. Reload поддържа и тестваща LMS (Reload Player), чрез която предварително може да се провери коректността на създадения урок преди той да бъде публикуван.
   

6. 
   Публикуване на създадения урок. За да се предостави за ползване създадения електронен урок, трябва да се стартира от LMS, поддържаща SCORM Run- time Environment (RTE) модела. За да се използва по-пълно многообразието от услуги и електронни образователни ресурси, е необходимо LMS да се вгради в специализиран образователен портал [7].(Фиг.3.) Нашият екип разработи прототипна версия на такъв образователен портал за средното училище, чиято архитектурна рамка предоставя възможности за разпределено ползване на различни видове услуги от различни групи потребители [5], [6]. Порталът дава възможност за разработка на потребителски модел, който позволява индивидуално използване на създадените и публикувани електронни образователни ресурси.
   

• 
  независими са от хардуерната и софтуерна платформа;
  
• 
  достъпни са през Интернет;
  
• 
  могат да се поделят между различни потребители;
  
• 
  отделните информационни единици са контекстно независими и могат да се използват многократно и за различни цели;
  
• 
  навигацията не е линейна и позволява индивидуален подход в обучението, базиран на индивидуалните знания и поведение на всеки ученик;
  
• 
  позволява включването на различни функционалности като тренировъчни тестове, консултации и др.
  

Съществуващите ръководства за създаване на стандарт-базирано учебно съдържание, поради своята универсалност, са директно неприложими в средното училище. Това налага създаването на специализирани ръководства, които да описват пътя за създаване и трансформиране на електронните образователни ресурси, като отчитат традициите и опита на българското училище.

За да се създадат условия за удобна работа на учителите по различни учебни дисциплини при създаването и трансформирането на електронни уроци, е необходимо да се създаде специална развойна среда, надграждаща Reload – редактора. Тази среда трябва да отчита особеностите на всяка предметна област и да предоставя удобен и интуитивен инструментариум за работа.

Статията представя работата по проект, финансиран от МОН с договор МИ-1508/2005.

[1] Bigkov, G., The new pedagogics, Sofia, Prosveta, 1994.

[2] Боянова, Л., Към въпроса за използване на компютърни програми при преподаване на хуманитарни и природни дисциплини, Българо-италиански симпозиум 6-7 октомври 1998г, Образованието днес – образование за утре;

[3] Дерменджиева, Г., Компютърно опосредствени образователни медии, Българо-италиански симпозиум 6-7 октомври 1998г, Образованието днес – образование за утре;

[4] Bloom B. S. (1956). Taxonomy of Educational Objectives, Handbook I: The Cognitive Domain. New York: David McKay Co Inc.

[5] Glushkova, T., The services in the Node "School" of eLearning cluster "ECL-SB" from DeLC, I Work Shop, August, 2003, Plovdiv

[6] S. Stoianov, A.Stoianova-Doicheva, M. Trendafilova, Functional model of services in The Virtual University, National scientific conference “The informatics and scientific knowledge”, 13-15 June, Varna.

[7] Stoianov, S. T. Glushkova, A model of application of architecture framework of system DeLC for training in secondary school, Scientific and practical conference “The new education technologies”, May, 2004, Plovdiv.

[8] www.reload.com

[9] www.adlnet.org

[10] www.lsal.cmu.edu/lsal/expertise/projects/developersguide

За авторите:
Невена Узунова

СОУ “Христо Смирненски”

Ул. “Васил Коларов” 1, Брезово

e-mail: nuzunova@yahoo.com

СОУ”Христо Смирненски”-Брезово,