Мая новоселска – a natural woman



Дата06.08.2017
Размер64.8 Kb.
#27391

МАЯ НОВОСЕЛСКА – A NATURAL WOMAN


(Интервю на Златна Костова за сп. „Прическа и стил” – март, 2009)


Позната е на публиката най-вече с участието си в телевизионното предаване „Улицата” на режисьора Теди Москов (неин съпруг) и от всички негови театрални спектакли, за които билетите свършват месец по-рано. Онези пък, които са по в час с киното, няма никога да забравят героинята на Мая Новоселска в дебютния игрален филм на Москов „Рапсодия в бяло”. Тя има и трета група почитатели – меломаните - почитателите на джаза, които се радват не само на джаз-изпълненията на Мая (солово или със Санчо Финци), а и когато я видят да припява на Боби Мъкферин, да подарява чан на Ал Жеро, да поклаща в такт глава когато е в публиката, или просто да си говорят или слушат джаз с нея.
Родена е в София. Завършила е актьорско майсторство за куклен театър във ВИТИЗ „Кр. Сарафов” (1985), а дебютът й като актриса е в ролята на Мисличка за летене в „Някои могат, други не” – композиция на Теди Москов в ДКТ Добрич (1986). Работила е в драматичните театри в Смолян (1988-89), Общински театър „Сириус” в София (1989-90), Народен театър за младежта (1990-91), и в Първи частен театър „Ла Страда” (от 1991).

Всеки път, в който се видим с Мая – на концерт, филм, рожден ден, за интервю – очите ме смъдват и ми се доплаква. От смях. Такава е неизбежната ми първа реакция. После нещата си тръгват по естествения начин (сериозен разговор (кратък) – несериозен разговор (кратък) – наздравица (бърза, но качествена) – синкопична размяна на информация, забавни случки – смях – смях – отново сериозно (кратко) - соло Мая – соло някой друг – смях/ вглъбяване или размисъл (както му дойде на човека) – суинг – суинг – докато общуването с нея неусетно зазвучи като импровизация в „джам-сешън”. Мая не е многословна. ) Дори вече не си спомням какъв точно беше скечът, който тогава ме разсмя до сълзи, нито кой друг участваше в него! Помня само, че беше Нова година, бяхме много хора в един голям хол, по телевизията вървеше „Улицата” и Мая ги ръсеше едни... бяхме останали без дъх!


От тази „Улица” минаха доста години и през тези години (все по-рядко, уви!) и друг път ми се е случвало да плача от смях, но този първи път с Мая ми остава най-радостният и зареждащ спомен!
През изминалите години с нея ми се случваха и други срещи – сериозни – други преживявания и други емоции. Тогава я открих и в друга светлина, виждах я в други ситуации и по други поводи и вече не си мисля, както вероятно повечето хора, които я гледат на малкия екран, че тя може само да разсмива...
Тези дни, сменяйки каналите, попаднах на един чудесен документален филм за Джулиета Мазина. Помислих си, че сигурно не е случайно, че точно преди интервюто си с Мая попадам на този филм (нищо не е случайно!) Сигурна съм, че почитателите на Мая Новоселска ще се съгласят с налагащата се прилика – та и критиката беше стигнала до такъв извод, след като видяхме тъжно-смешната Мая във филма на Теди Москов „Рапсодия в бяло”.
Талантът й да разсмива и разплаква е вроден, но той в голяма степен се дължи и на един на пръв поглед дребен факт с неподозирано голямо значение: Мая Новоселска е завършила актьорско майсторство за куклен театър в класа на невероятната педагожка Юлия Огнянова, а това, както за професионалистите от актьорско-режисьорската гилдия, така и за „редовия зрител”, означава много: „Куклите” (както с любов, умиление и респект наричат актьорите, завършили куклено акт. Майсторство,) са Алфата и Омегата в занаята/ изкуство. Те са хора с въображение, които с лекота влизат и излизат във всякакви образи и състояния, без да се поддават на десетките провокативни капани, които собствената им лична и професионална суета залага. Затова и на Мая не й е трудно да играе във всякакви роли – „Досега не е имало роля, която да правя с мъка. Всяка роля може да бъде направена, стига да се захване човек. И във всяка роля ти оставяш част от себе си.” – да бъде и себе си, и героя си едновременно; да бъде natural woman (от англ. – „естествена, неподправена” – бел. авт.)
Радваш ли се, че си жена? щеше ли да се чувстваш по-добре в кожата на мъж?

- В текстовете на много известни световни песни се казва: „I am a natural woman”. Тези песни ги пеят страхотни певици. И аз се присъединявам към този припев.


Не се ли чувстваш „малцинство” вкъщи? Не ти ли се е искало да има в семейството и едно малко момиченце?

- Не се чувствам малцинство у дома, а напротив – мнозинство. В миналото нашите баби са въртели целия дом и всичко е вървяло много добре. А колкото до момиченцето – и то ще дойде някой ден.


Като си една женичка вкъщи, мъжете (съпругът Теди и синът – Иван) сигурно постоянно те ухажват?

- Да! Денонощно! Цветя, хубави коли, частни самолети, скъпи тоалети, яхти… Но най-ценното е, че не можем един без друг и ценим взаимно мнението си. Обменяме идеи.


Обичаш ли да играеш роли на влюбени жени?

- То други женски роли няма. Всички женски роли са на влюбени жени, дори и тежко драматичните и силно комедийните. Въпросът е колко голямо е разминаването между мечтата и реалността. Както пеят „Бийтълс”, “All We Need is Love!”


Празнувате ли 8-ми март?

- По време на социализма, с голямо удоволствие получавахме по едно зюмбюлче.


А когато пропуснете 8-ми, кога те даряват мъжете със зюмбюлче?

- Няма определен ден - когато сме в добро настроение. На първи май също не е никак лошо да получиш зюмбюлче!


Има ли разпределение на ролите вкъщи (за театъра знаем!) ?

- Има, разбира се. Аз, например, участвам в „битовата” комедия, Теди - в естетическия реализъм. А Иван (Иван е фотограф и оператор – бел. авт.) - в артистичния сюрреализъм. Всеки помага с каквото може и когато може.


Посрещаш ли много гости, какво им приготвяш, как ги забавляваш? Имаш ли си „коронни номера”?

- Напоследък обичам повече да ходя на гости, но те пък взеха повече да идват у нас.

Посрещам ги още на входната врата, с малък оркестър, по червен килим, който стига до масата, на която има баница, кьопоолу, имамбаялдъ, миш-маш, локум, халва, боза - все типично български ястия,

„Коронен номер”? Да, имам - сервирам десерта с малка златна коронка. Всичко е в кръга на шегата.


Често обичаме да си спомняме едно страхотно преживяван, което имахме в Зала „България” – бяхме заедно на концерта на Торд Густавсен трио – седяхме, онемели от възторг, поплаквахме си, и имахме чувството, че Торд свири само за нас! (Всички хора от публиката сигурно са имали същото усещане!) Джазът има особено място в твоя живот, нали?

- Да. Винаги съм казвала, че музиката е най-голямата ми любов. Тя се появи още в най-ранната ми детска възраст. С годините разбрах, че музиката е може би най-великото изкуство. Големите артисти в джаза са давали и дават душата си на хората, носят послания, които мигновено стигат до теб, правят те щастлив и по-добър, карат те да се чувстваш част от света. А с музиката светът е прекрасен!

Куклите”, както знаем, имат много умения и таланти. Кое, според теб, е най-ценното качество на кукления/ драматичен актьор?

- Най-ценното качество на куклата е, че не се взима на сериозно и винаги поглежда това, което прави, отстрани, а и чувството за хумор помага много в такива случаи. То те предпазва от изпадане в неловки ситуации. Аз бих казала „Куклен актьор – това звучи гордо!”.


Какъв е най-големият плюс на професията ти?

- Че се „срещаш” с много и различни хора и можеш за малко (влизайки в кожата им) да бъдеш някой друг. За голям плюс смятам и „лечебното въздействие” на изкуството. Винаги след представление – ако представлението е минало добре! – ние, актьорите, се чувстваме като излекувани. Всъщност, така се надяваме да се чувства и публиката. (Както е казал големият български режисьор Слави Шкаров: „Театърът е оздравително заведение.”)


С кого обичаш да работиш, само с Теди ли? Няма ли опасност в един момент да ви стане скучно и предвидимо?

- Аз не работя с Теди, аз се забавлявам!


Какво би ти се искало да умееш да правиш, но не можеш, въпреки многото таланти на „куклите”?

- Бих искала да мога да чета ноти и да свиря на музикален инструмент... Искало ми се е да свиря в симфоничен оркестър, да зная наизуст някоя симфония, но уви. Това е едно от многото неща, заради които се възхищавам на големите музиканти...

Е, и още много други неща бих искала да мога …
Имаш ли си някакво хоби?


  • Обожавам животните. Обичам пазарите, особено през пролетта. Обичам да разговарям с бабите по пазарите. Обичам природата.

От време на време си разменям значки с руски другарчета (!!!)
Има ли нещо, което никога няма да ти омръзне да правиш?

- Да, да се топля на слънцето. И други неща обичам и никога не ми омръзват: Скъпоценни са хубавите книги, хубавите филми, хубавите хора, хубавата музика, хубавите червени вина…


За какво нямаш време, а би искала да имаш?

- Времето никога не стига. Дори и ако един час имаше 1200 минути.


Вие – цялото семейство – сте хора с въображение. Този факт прави ли живота ви по-лесен? По-приятен?

- Разбира се. Въображението е един от най-добрите приятели на човека. Във всичко помага.


Една весела случка, към която често се връщаш в мислите си...

- Плащането на сметките!!!


Искало ли ти се е да бъдеш някаква друга?

- Това решение трябваше да го взема преди да се родя.


Какъв въпрос винаги си искала да ти зададат и никога не са те питали? – приеми, че аз ти го задава сега.

  • На колко години си?

(Е, тя прие, че й го задавам, но не ми отговори! Аз, от своя страна, бих поукрасила историята с един отговор за нейни 25 години и седем месеца, обаче обещах да не добавям нищо от себе си! Нищо, все едно не съм я питала.)
Дай да завършим с едно пожелание, което да се сбъдне на читателките ни, поне през „женския” месец март!

- Пожелавам на читателките на списание „Прическа и стил” позитивното им настроение да бъде постоянно и да не се съобразява с променливото мартенско време! Пожелавам им да бъдат елегантни - и в духовен план!


(за сп. „Прическа и стил” – март, 2009)




Каталог: medii -> picks
picks -> Петър чухов за него знаем, че е
picks -> Марк наусеф, барабанистът, който преподава ритъм и слуша тишината
picks -> Кенди дълфър – daddy’s brave girl
picks -> За сп. Лик на бта – септември, 2008 банско тази година за първи път ми се случи да се прехвърля от един джаз фестивал на друг: след закриването на „Варненско лято”
picks -> Асен блатечки: аз съм един щастлив човек!
picks -> Jazz ex-change
picks -> Не можем един без друг! Разговор на Златна Костова с катя от дует „ритон”
picks -> Десет неща*, които не знаехме за актрисата лиляна шопова


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница