Меценат на българската наука и култура

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ПЛОВДИВ

Г О Д И Ш Н И К

НАУЧЕН ФОРУМ

„ПЛОВДИВСКИ ПРИНОСИ 2014”

ИВАН ЕВСТРАТИЕВ ГЕШОВ -

ДЪРЖАВНИК, ОБЩЕСТВЕНИК, УЧЕН,

МЕЦЕНАТ НА БЪЛГАРСКАТА НАУКА И КУЛТУРА

Пловдив, 2014

2

В този годишник на Регионален исторически музей- Пловдив са публикувани доклади от НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

Научен ръководител: доц. д-р Василка Танкова

In the present yearbook of the Regional History Museum - Plovdiv (RHM) were published reports from the NATIONAL SCIENTIFIC CONFERENCE “IVAN EVSTRATIEV GESHOV - STATESMAN, PUBLIC FIGURE AND MECENATE OF BULGARIAN SCIENCE AND CULTURE” which was held on the 6 and 7 of November 2014 in “Saedinenie” hall of the RHM - Plovdiv, with the following organizers: The Institute for Historical Research at the Bulgarian Academy of Sciences, The Regional Academic Center - Plovdiv, The Regional History Museum - Plovdiv and The Municipality of Plovdiv.

Scientific Supervisor: Assoc. Prof. Dr. Vasilka Tankova

Годишник на Регионален исторически музей- Пловдив,

книга Девета, 2014 година

Yearbook of the Regional History Museum - Plovdiv,

Book Nine, 2014

Регионален исторически музей – Пловдив,

пл. „Съединение“ № 1

Редакционна колегия: Стефан Шивачев, доц. д-р Росица Стоянова, доц. д-р Йорданка Гешева, д-р Алека Стрезова

Научни редактори: доц. д-р Росица Стоянова, доц. д-р Йорданка Гешева, д-р Алека Стрезова

©Графично оформление корица: инж. Галя Димитрова

©Графично оформление: ТАФпринт - Пловдив

ISSN – 1311 – 9133

3

4

6

7

Сред плеядата дейци, дали своя принос за изграждането на българската

държавност в края на ХІХ - началото на ХХ в., Иван Евстратиев Гешов се откроява с широтата на своите идеи, с отговорността и почтеността,

които неизменно демонстрира в дейността си като държавник и партиен лидер, с размаха на обществените си ангажименти. Изявите му на общественото поприще водят своето начало от 70-те години на ХІХ в. и продължават до самата му смърт през 1924г. Многобройни и отговорни

са политическите и държавни постове, които заема - председател на Областното събрание на Източна Румелия, директор на областните финанси, несменяем лидер на Народната партия в продължение на 20 години и неин идеолог, депутат в 11 Обикновени народни събрания и в V Велико народно събрание, министър в няколко кабинета, министър-

председател през съдбоносните 1911-1913 г., създател на закони, задали развитието на страната за дълъг период от време. Обществената му активност се допълва от участието в десетки дружества и комитети, от широката му дейност като публицист и сътрудник на множество издания,

изследовател на стопанското развитие на България, несменяем председател на Българското дружество Червен кръст в продължение на 25 години.

От 1898 г. Иван Ев. Гешов е председател на Българското книжовно дружество, а от 1911 г. - на Българската академия на науките. Ако си послужим с думите на един съвременник, Гешов не просто е „избраният”,

а „призваният” ръководител на Академията, който в продължение на четвърт век работи всеотдайно за нейното израстване като водещ научен

център, допринася за международното й признаване и авторитет. Мисълта за Академията присъства и в последната му воля.

Две кръгли годишнини - 165 години от неговото рождение (8 февруари

1849 г.) и 90 години от смъртта му (11 март 1924 г.) бяха повод за провеждането на национална научна конференция, организирана от Института за исторически изследвания при Българската академия на науките, Регионалния академичен център - Пловдив, Регионалния

исторически музей - Пловдив и Община Пловдив. И въпреки че политическите дела и житейският път на Иван Евстр. Гешов са сравнително

пространно представени в българската историография, публикуваните

в сборника статии разкриват нови моменти от многостранните му изяви. Това стана възможно благодарение на факта, че в научния форум, а после и в сборника, се включиха изследователи с различни интереси

и професионална реализация. Любознателният читател ще намери

в следващите страници непознати до момента данни за неговите икономически и политическите възгледи, за документалното и публи8

цистичното му наследство. Не липсват и материали, които в критичен дух преоценяват неговата дейност като министър-председател в съдбоносните

години около Балканските войни или се опитват да направят паралел между него и другите лидери на Народната партия. Много от авторите са съсредоточили своето внимание върху широката обществена

и благотворителна дейност на Иван Евстр. Гешов и на мястото и ролята

на голямата фамилия Гешови и така допринасят за уплътняването и обогатяването на представите ни за тези им изяви. Специално място в сборника заема темата за Гешов и Академията. Няколкото статии, които

специално или по-периферно се докосват до нея, дават възможност да се открои трайното му присъствието в историята на БАН и личният му принос за утвърждаването на тази най-авторитетна научна институция

на България.

Като редакционна колегия не сме се намесвали в авторовите тези и тяхната аргументация. Основната ни цел при редакционната обработка на материалите бе да направим научна, а също езикова и стилистична редакция, да предадем цялостен и единен облик на изданието. Специално

искаме да обърнем внимание върху разминаванията в данните относно

годините на раждане на част от представителите на по-старото поколение на рода Гешови. В хода на работата по сборника се опитахме,

заедно с колегите, да уточним рождените дати на Христо Ив. Гешов и на Евтрати Ив. Гешов, включително издирвайки и използвайки надгробните

им паметници. Разминаванията бяха значителни и дори и след направените проучвания оставаме с резерви към посочените данни.

Убедени сме, че в този му вид Годишникът на Регионален исторически

музей – Пловдив за 2014г. ще обогати представите и научното знание не само за Иван Евстр. Гешов, но ще допринесе и за по-нататъшното

изясняване на поведението и манталитета на българския политически

елит.

9

ИВАН ЕВСТРАТИЕВ ГЕШОВ И

ОТ ДОПИСЕН ЧЛЕН ДО ПРЕДСЕДАТЕЛ (1881-1911)

Доц. д-р Йорданка Гешева

Институт за исторически изследвания при БАН

Иван Евстратиев Гешов е сред най-известните политически и културни дейци в българската история. Многообразието от дейности в неговия живот е забележително. Проблемът, върху който ще се спра, разглежда само една страна от неговите активности и е насочен около работата му в Българското книжовно дружество (БКД) в периода от 1881 до 1911 г., когато Дружеството е преобразувано в академия на науките.

Въз основа на чл. 22 от устава на БКД от 1869 г. Иван Евстр. Гешов е приет за дописен член на Дружеството по време на първото годишно събрание след преместването от Браила в София. Датата е 5 септември 1881 г.1 По това време той вече е позната личност – участник в източнорумелийска

дипломатическа мисия в Европа през 1879 г.; депутат; пръв председател на Областното събрание и на Постоянния комитет в Източна Румелия; общественик, книжовник. Това, че живее и работи в Пловдив, в центъра на Източна Румелия, не пречи да бъде поканен за член на софийското книжовно дружество. Заедно с него в БКД са приети още 8 човека, сред които – Христо Г. Данов и Иван Вазов (и двамата по това време също живеят и работят в Пловдив), Марко Балабанов, Иван Салабашев, Васил Н. Златарски и др. Три дни по-късно, на 8 септември, за дописни членове са обявени д-р Константин Стоилов, д-р Димитър Греков, Стефан С. Бобчев и др. Последният прием на дописни членове по време на първото годишно събрание става на 10 септември 1881 г. – сред удостоените са Найден Геров, д-р Георги Атанасович, д-р Петър Протич, д-р Йордан Брадел, д-р Стоян Чомаков и др. След тези три приема в Дружеството влизат общо 33 нови членове2. Както времето ще покаже, това е част от неособено многобройния тогава елит на българското

общество.

За действителен (редовен) член на Дружеството Гешов е избран по време на Главното годишно събрание от юли-август 1884 г. Как става това? На 6 август 1884 г. на управително заседание на годишното събрание е направено преразпределение на дописните членове на

1 Документи за историята на Българското книжовно дружество. 1879-1911. Т. 2. Съставители: Ив. Снегаров, П. Миятев, Д. Велева, Д. Върблянска, Л. Костадинова. С., 1966, док. 10, 26-27.

2 Пак там, док. 11,12, 26-30.

10

БКД така, както е според забележката към чл. 7 на устава. Според тази забележка събранието трябва да преразгледа списъка на дописните членове и да прецени кои от тях да станат почетни, кои да останат дописни и кои да преминат в категорията на редовните. Това се прави с оглед на изискването в новия устав, щото в организационната и в научната дейност да могат да участват само редовните и дописните членове. Те имат право да гласуват и да вземат решения. След съгласие на присъстващите 23 дописни и действителни членове на БКД се стига до следното решение: 19 българи от най-заслужилите дописни и спомагателни членове стават почетни; за почетни членове са обявени и 21 чужденци, със специални заслуги към българската наука, език и литература; За редовни членове, освен четиримата стари, са обявени още 60 дописни, сред които е Иван Евстр. Гешов3.

Иречек, стои и подписът на Иван Евстр. Гешов. На това годишно събрание твърде активният вече Гешов е избран за член на съвета на Дружеството (по-късно наречен Управителен съвет). По чл. 18 на устава от 1884 г. на съвета се възлага цялата административна, организаторска и управителна работа; той става постоянно действащ орган и взема всички решения; следи за научната дейност на членовете; изготвя годишния доклад, определя заплатите на помощния персонал. Освен Гешов, в състава на изисквания по чл. 16 съвет след тайно гласуване са избрани: М. Дринов – председател; В. Д. Стоянов – подпредседател; главен деловодител – Тодор Пеев и членове: М. Д. Балабанов, д-р Д. Моллов, Ив. П. Славейков, Спас Вацов, Ив. Касабов4.

Гешов е определен за ковчежник на Дружеството и трябва да се занимава с всички финансови операции. Заедно с подпредседателя Васил Д. Стоянов подготвят проекта за бюджета и после участва дейно в обсъждането и приемането му. По време на това годишно събрание Гешов е инициатор за съставянето на благодарствено писмо до Столичното общинско управление. С това писмо Дружеството благодари на Софийската община за щедрия жест – става дума за подареното място, на което няколко години по-късно започва изграждането на дружествената сграда (днешното Централно управление на БАН)5. Гешов

е сред инициаторите за съставянето на кратък отчет за дейността на Дружеството и за поднасянето му на княз Александър I, който по устав е покровител и благодетел на организацията.

3 НА БАН, ф. 1К, оп. 2, а.е. 27, л. 55-69, л. 78-79; Периодическо списание на Българското

книжовно дружество (ПСпБКД), кн. 10, 1884, 174-176.

4 НА БАН, ф. 1К, оп. 2, а.е. 28, л. 63.

5 Документи за историята на БКД…, Т. 2, док. 50, 77-81.

11

По устава от 1884 г. Дружеството е разделено на клонове на знанието, които поемат книжовната и научната дейност. Гешов е разпределен в клона на държавните науки, чийто председател първоначално става М. Балабанов6. Много от дописните и редовните членове заявяват, че искат да изнесат реферати по темите, по които работят. Така започва почти

По времето, когато Гешов е определен за действителен член на Дружеството, той вече е директор на Българска народна банка (1883-1886 г.). В следващите години е народен представител в 11 състава на Обикновеното народно събрание, а също и в Петото Велико народно събрание; министър в кабинета на д-р К. Стоилов; председател на Народната партия след смъртта на Стоилов, министър–председател в тежкия за България период 1911-1913 г.; виден български икономист и финансист; председател на дружеството на „Червения кръст” (1884-1924); подпредседател на Македонското благотворително дружество; член на дипломатически мисии и в продължение на 26 годишни е председател

на Българското книжовно дружество и на БАН7. Изясняването на тези периоди от неговата разностранна дейност не е цел на моето изследване. Аз искам само да посоча, че когато активно работи в БКД, Ив. Евстр. Гешов фактически е натоварен с още много задължения и отговорности в обществено-политическия ни живот. И през всичките тези години на усърден труд намира време за книжовна дейност. Докато е в Пловдив, той е редактор и автор на статии във в. „Марица”. Пише в сп. „Наука” (орган на Пловдивското научно книжовно дружество), често се появява в сп. „Юридически преглед”, по-рядко в сп. „Училищен преглед”. В научното издание на БКД „Периодическо списание” по-известни негови трудове са: „Чиновнишкий пролетариат” (1886 г.), „Задругата в Западна България”(1887), „Нашите градинарски дружества”(1888 г.), „Записки на един осъден” (1890 г.); по-късно „Борбата

за побългаряване на Източна Румелия и моята първа дипломатическа

мисия” (1904); „Източна Румелия и изборът на първия й Постоянен комитет” (1904 г.). От отпечатаните 16 книжки на „Библиотека „Св. Климент”, в 8 има негови работи, главно белетристични произведения. Библиотеката е орган на „Дружество за разпространение на полезни знания в народа и за развитие на неговия вкус”. Заедно с д-р Д. Моллов,

6 ПСпБКД, кн. 10, 1884, с. 183.

7 Стателова, Е. Иван Евстратиев Гешов или трънливият път на съзиданието. С., 1994; Иван Евстратиев Гешов. Лична кореспонденция. Съставители: Р. Попов, В. Танкова. С., 1994, 7-8; Личности от Третото българско царство. Автори: Е. Стателова, В. Танкова,

Р. Попов, Д. Вачков и др. С., 2000, 65-66; Илиева, Д., Г. Вапцарова. Иван Евстратиев

Гешов и Българската академия на науките. - Годишник на Регионален исторически музей - Пловдив. Научен форум „Пловдивски приноси. 2009. Род, семейство, отечество”.

Пловдив, 2009, 13-14.

12

Ст. Костов, Д. Мишев, Гешов влиза в настоятелството на дружеството, чиято задача е да работи за „просветното издигане на българите в Княжеството и извън него и за развитие на българската литература”8. Въпреки административните си ангажираности в и извън Книжовното дружество, Гешов публикува поне по 3-4 статии годишно в различни списания. За писане обаче му остава все по-малко време.

Въпреки заетостта си Гешов не се изолира от научната дейност на БКД. Участва в обсъждането на трудове в своя научен клон. Продължава да рецензира, да пише, да публикува. Налага се като много добър специалист в областта на банковото дело; изготвя законопроект за основаване на пощенска спестовна каса, приет от Народното събрание

8 Стателова, Е. Иван Евстратиев Гешов или …, с. 73, 271-273; Вж още: Кой е Иван Евстратиев Гешов? Реч, произнесена на тържественото събрание в чест на Ив. Ев. Гешов в Пловдив на 27 януари т. г. от Илия С. Бобчев. Пловдив, 1908, 22-24. Речта е публикувана от: Вапцарова, Г., Д. Илиева. Кой е Иван Евстратиев Гешов – Списание на БАН, 2009, кн. 6, 60-61.

9 Иван Евстратиев Гешов. Лична кореспонденция…, с. 93.

13

през януари 1885 г. Заема се с разясняване и популяризиране на закона в периодичния печат10. Заедно с други учени и книжовници се включва

През втората половина на 80-те и през 90-те години на XIX в. Гешов се проявява повече като администратор и организатор на различни прояви. Отделно от това, той често прави дарения било към дружеството, било към негови членове или към „Периодическо списание”. Има случаи, когато поредната книжка на списанието излиза само благодарение на средствата, предоставени от него. През лятото на 1885 г. БКД и неговият

УС започват подготовка за строителство на сградата и тъй като работите опират най-често до пари, то Гешов е неизменно ангажиран.

В отсъствието на Главно събрание всички организационни и административни въпроси на Дружеството се решават от Управителния съвет. Съветът се събира по един или по два пъти в месеца, в случай на нужда и по-често. Освен оперативните дейности, основна задача става подготовката за строителството. Тъй като Дружеството не разполага с необходимите средства, то възниква идея да поискат от БНБ издаване на облигации за 10 млн. лв., които да бъдат продавани в България. Консултации им прави членът на Управителния съвет, ковчежникът Ив. Евстр. Гешов, който е администратор (управител) на Народната банка. Поради различни причини строителството се забавя доста и работите по него се активизират едва през 1890 г.

През 1890 г. съветът заседава доста по-редовно. Основните въпроси се въртят около заграждане на мястото, прецизиране и одобряване на плановете, строежа на сградата. На 5 октомври 1890 г. тържествено е направена първата копка. Присъстват много членове на Дружеството, целият УС. През 1891 г. строителните работи вървят в предвидените срокове. Непрекъснато обаче възникват проблеми, поради което Управителният съвет започва да се събира всяка седмица, понякога дори през ден-два. Много често в поканата се съобщава, че ще се обсъжда въпрос по строителството, който не търпи отлагане. Сградата е построена за две години и е тържествено открита през 1892 г. Голяма част от организационните въпроси минават през Гешов.

В следващите 5-6 години организационният живот на Дружеството почти замира. Рядко се събира и Управителният съвет. Реагира се само на най-неотложните проблеми.

Годината 1898 бележи нова страница в историята на Книжовното дружество. На 2 април д-р Д. Моллов, председател на Природно-

10 Стателова, Е. Иван Евстратиев Гешов или …, 49-51, 271-276.

11 Документи за историята на БКД ..., Т. 2 , док. 72, 106-107.

14

медицинския клон, пише писмо до председателя М. Дринов в Харков. Думите са тежки, вината за почти преустановената дейност е стоварена върху подпредседателя В. Д. Стоянов и завоалирано върху М. Дринов. Съобщава се, че в София е започнала подготовка за свикване на годишно събрание. Иска се съдействие от страна на председателя.

на работата; говори се за проблемите в издаваното от Дружеството „Периодическо списание” като основна причина се сочи спирането на държавната субсидия между 1885 и 1893 г.

С гласуване събранието избира двама ревизори – Петър Генчев и Георги Яков Кирков, които да прегледат подробно сметките за периода, когато не е провеждано Главно събрание. Пристъпва се към избор на нов Управителен съвет. За председател на Дружеството е избран Климент, митрополит Търновски. За всички е ясно, че той е временна фигура. Той също не е постоянно в София и също би бил ръководител само на книга. За подпредседател е определен д-р Моллов, за ковчежник – Михаил Сарафов, за главен деловодител – Тодор Пеев. Членове на УС стават Райчо Каролев, Христо Павлов и Иван Евстр. Гешов. Новоизбраният съвет трябва да състави бюджета на дружеството само за два и половина месеца – до 16 август, когато се предвижда да бъде свикано редовното Главно събрание. Освен това трябва да бъде подготвен списък с предложения за нови редовни и дописни членове, който да бъде обсъден на това събрание13. Управителният съвет взема

решение за съставяне на комисия (д-р Моллов, Ив. Евстр. Гешов и Георги Н. Златарски), която да посети министър-председателя и член на дружеството д-р К. Стоилов и да го помоли да приведе в изпълнение решението на Министерския съвет от 31 май 1895 за опрощаване на дължимите от Дружеството 53 351 лв. на Държавната печатница. Съгласно изискванията на закона, опрощаването може да бъде извършено от Народното събрание по предложение на Министерския съвет. Въпреки взетото от правителството решение, резултат не е постигнат и през следващата година искането се повтаря отново.

12 Документи за историятна БКД..., Т. 2, док. 120, с. 175.

13 НА-БАН, ф. 1К, оп. 2, а.е. 152, л. 52-56.

15

Подготовката за редовното годишно събрание се проточва и то се провежда едва през октомври 1898 г. До неговото свикване УС се събира няколко пъти, за да може да подготви добре всички въпроси и документи, които ще бъдат разгледани на форума. Събранието изслушва

представя отчета за времето от 1 юни до края на октомври 1898. Приема се бюджетът за следващата 1899 г. С тайно гласуване е избран нов състав на УС: председател става Иван Евстр. Гешов, подпредседател

– д-р Димитър Моллов. Председателят поема задължението да не допуска старите грешки, да свиква и да прави необходимото за редовно провеждане на годишни събрания, да активизира научния и организационния живот.

В края на януари 1899 г. почива българската княгиня Мария Луиза. Управителният съвет на БКД се събира спешно и решава да участва в траурната церемония, а също и да отпусне 200 лв. в помощ на бедни и болни жени, намиращи се на лечение в Александровска болница. Освен това председателят Ив. Евстр. Гешов обявява, че предава в разпореждане на съвета 1000 лв. лични средства, за да се обяви анонимен конкурс за написване на популярна книжка за живота и дейността на първата българска княгиня. Организацията, оповестяването и провеждането на конкурса за написване биография на княгинята ангажира съвета за дълго време. Представени са 3 оригинални творби и една преводна. Победител обаче не се излъчва и парите са преразпределени за други книжовни и литературни дейности.