Медея, казано с половин уста



Дата14.01.2018
Размер30.57 Kb.
#46770
Медея, казано с половин уста
Жак – Ален Милер*


Беше 20 ноември 1991 година …

От едно невъзможно, определено чрез съчленяване на подобия, можем да направим извода, че съществува, че го има. Такъв е случаят в математиката. Всичко зависи от метода на конструиране, който възприемаме.

При какви условия е легитимно да заявим, че го има? Или, както Лакан го сбиваше, ч‘има?

Предполага се, например, че процедурата за завършване на личната анализа (lapasse) ще отговори на въпроса дали има аналитик. Дали от затягането на подобията при преминаването на анализатаще е появил реално „аналитик“? Или трябва да се придържаме към афоризма на Шарл Трене - радостта я има?

И кога можем с основание да кажем: тук жената я има?

Миналата неделя на Конгреса нашата приятелка Колет Солер постави въпроса какво е за Лакан „една истинска жена“. Веднага предложих отговора, който според мен е аналитичният отговор: „една истинска жена“ не е майката.

В психоанализата майката е тази, която има. Тя съответства на това понятие само доколкото е изобилна. От друга страна, една истинска жена, която може би съществува такава,каквато тя проблясва у Лакан, е тази, която няма - и която от това „нямам“ прави нещо. Оттук цялата специална близост, която тя поддържа с подобието. Оттук следва също и родството на това, което тяправи, с действието на аналитика; аз описах тази операция миналата година, тръгвайки от Семинара за Трансфера, по следния начин: S/  (a). С нищото – нищото на субекта, да направиш нещо, да направиш този обект, който е подобие. Когато това се случва, то има своето въздействие върху реалното.

Нека стигнем до края: една истинска жена, това винаги е Медея.

Медеяубива децата, които е родила от Язон, децата, които тя обича, но нена цената на това да приеме да бъде само майка им, отпаднала от мястото, което е имала в желанието на нейния мъж. Актът на жената, както ни го разкрива Жан-Луи Го, е да изтръгне най-ценното, l’agalma. Едновременно с това тя удря мъжа в неговата празнота. Нейният акт всъщност не е грижата; нейният акт не е в това да храни мъжа или да го защитава, а да го удари; нейната заплаха е в това да може винаги да го направи.

Една истинска жена, това е субектът, когато той няма нищо – нищо за губене. Една истинска жена,според Лакан, не отстъпва пред нищо, пред никаква жертва, когато е заложено най-ценното; пред нищото, където мъжът, помрачен и омотан от това, което той има да губи, не напредва, отклонява поглед, минава към нещо друго. Това е карало Фройд да казва: жените нямат свръх-аз.

Ето защо Лакан сравнява Мадлен – не сладкишът мадлен на Марсел Пруст, който се топи в устата, когато пиеш чай, а Мадлен на Андре Жид – с Медея. В надслов към своя текст „Младостта на Жид“ Лакан поставя няколко реда от Медея на Еврипид: „Горкият Язон, тръгнал да завоюва златното руно на щастието, той не разпознава Медея“; той не разпознава Медея в своята Мадлен, изоставена заради Ив Алегре, която жертва без да мигне възвишената кореспонденция, плод на любовта.

Медея е тук, за да ни покаже какво се случва, когато се появи сгушената в майката „жена“ – когато логиката на означаващото жена вземевръх над майка, когато кастрацията вземе връх над имането, което я маскира.

Трябва да се изправим пред това: „ставането майка“ и „ставането жена“ не се припокриват. Оттук и огорчението, което Лакан е изразявал на един малко жаргонен език: „Всички те искат да се отелят“. С други думи: няма ли друг път за жената освен „желанието за дете“, волята за майчинство? Детето ли е най-автентичният път пред женствеността? В очите на самия Фройд детето е само един заместител.

Трябва ли да си задаваме въпроси и когато един мъж бърза да направи дете на тази, която обича. Не е ли това за да бъде тя малко повече майка, което ще му даде на него заслон? Но дали е по-добре да не й направи дете? – когато това което той може би иска е той да бъде това дете. Няма да извлечем никакво предписание. Нещата са непостоянни.

Това, че сексуалната връзка не съществува, е проява на непостоянното. Трябва да се мине през него, за да видим как се обособява като логическо постоянство обектът (а) – „отпадък от едно смътно нещастие“ – не толкова смътно, честно казано, откакто се научихме да разпознаваме в него непостоянството на Другия.

* Този текст е пренаписан откъс от моя курс „За природата на подобията“ към Парижката клинична секция. Върнах се на темата за Медея в една лекция, изнесена през март 1992 г. в Буенос Айрес и след това в Барселона, която е публикувана на испански език от HilarioCidVivas в Correoandaluz; продължих темата „майка/жена“ в заключението пред конгреса MadreDonna в Рим миналия юни (под печат на италиански език в Сборника с материали от конгреса)







Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница