Да се запомни:
— чиста илюзия е да се разчита на сигурността на едно статично въже само за това, че изходните данни за практическата му якост на опън са два, три или повече пъти по-високи от максималното усилие, което се очаква, ако нямаме никаква представа за неговите динамични качества.
2.3. КОНСТРУКЦИЯ Фиг.7
Конструкцията на съвременните въжета е от кабелен тип. Въведена е през 1953 г. от фирмата «Еделрид». Това са въжета с носеща сърцевина и оплетена около нея защитна обвивка (фиг. 7). Сърцевината се състои от няколко десетки хиляди синтетични нишки. Те са разпределени в два, три или повече прави, оплетени или усукани снопа в зависимост от конкретната конструкция и тър-сените експлоатационни качества. Например сърцевината на динамично въже тип «Класик», производство на «Еделрид», се състои от 50 400 нишки с дебелина по 0,025 мм, а защитната му обвивка — от 27 000 нишки.
Обвивката предпазва сърцевината от механични повреди и от прякото действие на ултравиолетовите лъчи. Придава на въжето необходимата гъвкавост и удобство за хващаме. Тя участвува п при поемане па различните натоварвания. НеГшият дял е около 40 % от якостта на опън на въжето. Защитната обвивка иа алпийските въжета обикновено е оцветена. Цветовете са най-различни, но ярки, което конструкция създава удобства при работа едновременно с две и повече въжета. Защитната обвивка на повечето произвеждани спелеовъжета е бяла.
2.4. ДЕБЕЛИНА
Диаметърът на динамичните и статичните въжета, произвеждани от повечето специали-зирани фирми, най-често е от 9 до 11 мм. Конкретният диаметър на даден тип въже се разчита и оразмерява още при конструирането му в зависимост от търсените динамични и експлоатационни качества. Затова се приема, че дебелината на всяко въже е достатъчна за натоварванията и целите, за които производителят е предвидил да бъде използувано.
Да се запомни:
— в практическата работа дебелината на въжето има отношение само към удобството за хващане, общото му тегло, неговата гъвкавост и пр. Тя не е показател за сигурността на едно въже.
2.5. ТЕГЛО
Теглото на всяко въже зависи от дебелината му. То се посочва от производителя в грамове на метър, като се измерва при стандартни условия - влажност на въздуха 65 % и температура 20 °С. Обикновено теглото е от 52 до 77 г на метър в зависимост от дебелината и конструкцията. Въже, което не е тип «Драйлонг-лайф», «Евърдрай» или «Супердрай» (импрегнирано), при измокряне в пропастите поема значително количество вода, която може временно да увеличи теглото му до 40 % от първоначалното.
-
УДЪЛЖЕНИЕ
Освен голяма якост при ниско обемно тегло синтетичните влакна имат още едно ценно качество — възможността да се удължават при натоварване, на което в същност се дължат амортизационните свойства на въжетата.
Без да навлизаме в подробности, в общи линии може да разграничим два вида удължение: еластично, при което след отстраняване на въздействуващата сила въжето отново възвръща първоначалната си дължина, п пластично, при което н след отстраняване на въздействуващата сила настъпилото удължение на въжето се запазва. При по-слаби натоварвания въжето поглъща енергия най-вече за сметка на еластичните си деформации, докато по-силните имат за резултат появата на невъзвратими деформации. Удължението се изразява в проценти спрямо първоначалната дължина на въжето.
2.6.1. УДЪЛЖЕНИЕ ПРИ НОРМАЛНА УПОТРЕБА
Това е временно и относително слабо удължение на въжето под въздействието на силите на натоварване от теглото и действията на спелеолога при спускане и изкачване по отвесите. Си-лите, които пораждат тези натоварвания, са сравнително ограничени и причиняват предимно еластични деформации. Въжето може многократно да ги понесе п след преустановяване на действието им бързо да възстанови първоначалната си дължина. В резултат на това обаче издръжливостта па въжето прогресивно намалява; това става постепенно и в ограничена степен. То запазва възможностите си и за осъществяване на осигурителната си функция обикновено до края на допустимия срок за неговата употреба. Разбира се, на нея може да се разчита само в гра-ници, които отговарят на вида на въжето, на неговите динамични качества и време на употреба, както и ако отвесите правилно се екипират и ако до момента въжето не е преждевременно износено.
2.6.2. УДЪЛЖЕНИЕ ПРИ ПОЕМАНЕ НД ДИНАМИЧЕН УДАР
Това е извънредно краткотрайно, но значително удължение на въжето под въздействието на силата па натоварване, която се поражда при поемане на динамичен удар. В зависимост от фактора на падане н вида па въжето степента му е твърде различна. Например при падане с фактор 2 удължението на едно динамично въже при поемане на удара може да достигне повече от 25 % от неговата дължина. Силните динамични натоварвания пораждат no-големи или пo-малки пластични деформа-ции, които са невъзвратими. Това означава, че повече или по-малко намалява по-иататъшната способност на въжето да поема енергия, т. е. намалява неговата сигурност. Трябва да се има пред вид, че при всеки нов удар върховото динамично натоварване нараства и след задържането на няколко силни динамични удара достига стойност, която въжето вече не може да издържи (фиг. 8).
Фиг. 8
Да се запомни:
— всяко динамично въже, което по време на свободно катерене се е наложило да задържи падане с висок фактор, повече не трябва да се използува за осигуряване;
— при работа със статични въжета още след първия случай на друсане вследствие разрушаване на междинно закрепване или друга подобна ситуация въжето, понесло динамичния удар, независимо от невисокия фактор на падане веднага трябва да се изхвърли от употреба.
2.7. СКЪСЯВАНЕ СЛЕД ИЗВЕСТНА УПОТРЕБА
Придвижването на самохватите по въжетата при изкачване, както и протриването им в скалите по време на изваждане от отвесите са едни от причините за промяна в дължинагга на въжетата. Скалните грапавини и ръбове, както и зъбците на палците на самохватите изтеглят стотици нишки от първоначално гладката и компактна повърхност на защитната обвивка на кабелните въжета. Част от първоначално обтегнатите нишки на новата обвивка постепенно се деформират, като образуват миниатюрни дъги или се прекъсват. Това е познатият «мъх», който се появява по-повърхността на всяко въже. Вследствие на това след известна употреба въжетата стават малко «по-твърди» и се скъсяват с окола З до 5 %.
Освен това всички кабелни въжета, които не са фабрично импрегнирани, се свиват повече или по-малко след първоначалното им измокряне. Например, статичните въжета, производство на фирмата «Мамут», след първото измокряне, при това без още да са употребявани, се скъсяват с около 4,5 %. След няколко прониквания с последователно мокрене по отвесите или пране могат да се скъсят допълнително до 11,5 %. Едва след това процесът се стабилизира. Почти толкова се скъсяват и въжетата тип «Суперстатик» с о 10 мм„ производство на «Еделрид».
3. ВИДОВЕ ВЪЖЕТА
Основен белег за определяне вида на дадено въже са динамичните му качества, които най-много зависят от възможностите му повече или по-малко да се удължава при натоварване. Още при конструирането на въжетата в зависимост от търсените експлоатационни качества, възможностите им за удължение както в процеса на нормална употреба, така и при поемане на динамичен удар предварително се вместват в диапазони с различни граници. Според степента на удължението им при натоварване, а оттам и с оглед на целите, за които се произвеждат, те се разделят на два основни вида: дина м и ч н и или алпийски въжета и с т а т и ч н и или спелеовъжета.
3.1. ДИНАМИЧНИ ВЪЖЕТА
Произвеждат се предимно за нуждите на алпинизма. Степента на удължението им при нормална употреба обикновено е от 4,5 до 6,5 %. Основните им качества са съобразени с норми, определени от Международния съюз на алпийските организации (UIAA). Те регламентират производството на два типа алпийски въжета: основни (в много страни се наричат единични) и т. нар. двойни или полувъжета.
Основно се нарича този тип динамично въже, което по своята конструкция е предназна-чено да се използува единично за осигуряване при свободно катерене и което има необходимите качества да задържи със сигурност падане с най-високия фактор 2. Дебелината на основните въжета най-често е от 10,5 до 11,5 мм.
Д в о й н о или п о л у в ъ ж е се нарича динамично въже, което задължително трябва да е сдвоено при осигуряване, т. е. осигуряването да се извършва с две такива въжета едновременно. То няма необходимите качества да понесе със сигурност натоварването при падане с фактор 2, ако бъде употребено единично. Полувъжетата са с дебелина 9 н 10 мм. Изпитанията за оценка на основните качества на динамичните въжета се извършват чрез теста «Додеро». За целта се използуват образци от произведените въжета с дължина 2,80 м. На специален стенд се осъществяват последователни падания па тежест от височина 5 м с фактор 1,78 (фиг. 9). Основните въжета се изпитват с тежест 80 кг, а полувъжетата — с 55 кг. Всеки образец се привързва към съответните елементи на стенда с възли булин, Фиг.9 Схема на теста на “Додеро
а при падането на тежестта въжето се прегъва на 150° през отклоняващ карабинер с ǿ10 мм. С това се цели да се имитират условия, възможно най-близки до едно действително падане при свободно катерене. Най-важни от изискванията на UIAA за качествата на динамичните въжета са:
-
върховото динамично натоварване при задържане на първото падане на тежестта да не надминава 1200 кгс за основните и 800 кгс за полувъжегата;
-
всяко въже да задържи, без да се скъса, най-малко пет последователни падания на съответната за типа му тежест с фактор 1,78;
— удължението при нормална употреба да не надминава 8 % на основните и 10 % на полувъжетата при статично натоварване с тегло 80 кг.
Границата, която върховото динамично натоварване не бива да превиши дори и при падане с най-високия фактор, е взаимствувана от практическия опит на парашутизма. Той е доказал, че и при най-благоприятни обстоятелства, наличието на сбруя др. човек може да издържи само краткотрайно натоварване, и то до 15 пъти по-голямо от собственото му тегло. Като се приема, че 80 кг е средното тегло на човек, следва, че той може да издържи натоварване най-миого до 1200 кгс (80x15).
Максималната граница, определена за стойността на върховото динамично натоварване на полувъжетата (800 кгс), на пръв поглед изглежда по-благоприятна от приетата за норма на основните (1200 кгс). В действителност това не е така, тъй като тя се достига при задържане на значително по-малка падаща тежест от тази, с която се извършват изпитанията на основните въжета. Напомняме за това, тъй като стойността на върховото динамично натоварване обикновено се обявява в паспорта с техническата характеристика на алпийските въжета, но не и условията за изпитанията им. Ако тази подробност не се знае или не й се обърне нужното внимание, а в паспорта на дадено въже, което предстои да бъде използувано, фигурира число равно или по-малко от 800 за стойността на върховото му динамично натоварване, може да се изпадне в заблуждение при оценката ла неговите динамични качества.
Да се запомни:
— при свободно катерене за осигуряване се използуват само динамични въжета;
— когато при свободно катерене осигуряването се извършва с полувъжета, задължително и двете се включват в два отделни карабинера, но на един и същ клин. Ако се включат в един карабинер, при динамичен удар има опасност едното да притисне и да среже другото, а ако клиновете са поотделно за всяко от въжетата, едното може да се натовари повече и да не издържи на удара;
— при свободно катерене с две основни въжета за всяко от тях се забиват отделни клинове. Ако се включат в карабинера на един н същ клин, при динамичеи удар върховото динамично натоварване многократно нараства.
3.2. СТАТИЧНИ ВЪЖЕТА
През втората половина на 60-те години в практиката на спелеологията навлязоха две нови съоръжения — дссандьорът и самохватите. Тяхното бързо и масово разпространение само за няколко години изцяло промени начина за проникване в пропастите. Стълбите постепенно бяха изоставени. На базата на самохватите се появиха нови техники като «спускане и изкачване по въже със самоосигуровка» и др. Но след като въжетата станаха основно средство не само за спускане, но и за изкачване по отвесите, голямата им еластичност, така необходима в процеса на осигуряване, веднага се превърна в техен основен недостатък. Необходимостта да се «пом-па» на място, докато се оберат най-малко 5—6 м от елонгацията, преди спелеологът да се от-дели от дъното при изкачване на всеки по-голям отвее, и особено непрекъснатото подскачане при всяко преместване на самохватите по въжето, не са от най-приятните усещания. От друга страна, при допир в скалата, когато са натоварени, въжетата са подложени толкова по-бързо на протриване, колкото са по-еластични. Всичко това доведе до конструирането на въжета с по-ниска степен на удължение, които получиха названието с т а т и ч н и. Те се произвеждат пре-димно за целите на спелеологпята. Степента на удължението им при нормална употреба и нато-варване от 100 кг най-често е от 1,5 до 2,5 %. Дебелината им е от 8 до 11,5 мм.
Поради по-ниската степен на удължение способността им да поемат енергия е по-малка, а върховото динамично натоварване — значително. То надхвърля 1000 кгс при падане на тежест от 80 кг само с фактор 1, докато динамичните въжета рядко превишават тази стойност дори при падане с най-високия фактор — 2.
Техниката на единичното въже се появи и разви на базата на вече съществуващите статич-ни въжета. И затова на всеки спелеолог трябва да е ясно, че цялото й развитие е съобразявано с качествата и характеристиката на статичните въжета, а не конструкцията на въжетата с нейната специфика. Затова от статичните въжета не може да се очакват качества, които по начало нямат.
Производството на статичните въжета все още не се регламентира от предварително определени норми на Международния спелеоложки съюз (LJIS), както това е за динамичните от страна на UIAA. Засега всичко, което се отнася до тяхната техническа характеристика, зависи от добрата воля на конструкторите на фирмите-производителки. Развитието на техниката на единичното въже беше съпроводено от стотици експерименти, извършени както от отделни спелеолози, така и от клубове и национални федерации по спелеология. Установяваните недо-статъци на статичните въжета от гледна точка на техниката на единичното въже веднага се компенсираха от съответни правила за тяхната употреба н за начина, по който отвеепте трябва да се екипират. Както подсказва названието им, статичните въжета имат ограничена еластичност и затова по принцип не са предназначени да поемат силни динамични натоварвания. Максималната степен на падане, която едно статично въже може да задържи, е падане с фактор1. Това означава, че всеки спелеолог, когато е привързан към такова въже, трябва категорично да си забрани да попада в ситуации, при които е възможно да се озове над точката, в коятo въжето е фиксирано. Това правило лесно се помни и при добро желание още по-лесно може да се спазва. Съвършено недопустимо е статични въжета да се използуват за осигуряване при свободно катерене на комини, стени на галерии, камини и при други подобни действия. За такива случаи се използуват само динамични въжета. Тези правила не търпят никакво изключение — с тях трябва да се съобразява всеки спелеолог, ако иска да надживее въжето, с което работи!
3.2.1. СТАТИКО-ДИНАМИЧНИ ВЪЖЕТА
Водени от стремежа да доближат качествата на статичните въжета до спецификата на техниката на единичното въже, преди няколко години конструкторите на някои фирми разработиха една тяхна разновидност — т. нар. статико-динамични въжета. Първото такова въже е на «ТСА» (Франция). Произведено е през 1978 г. Последваха го «Династат» на френ-ската фирма «Беал» и английското «Викинг» със сърцевина от кевлар.
Статико-динамичните въжета също са кабелни, но се състоят от три конструктивни елемента: от две различни по своите динамични качества носещи сърцевини п защитна обвивка.
Най-добри показатели от статико-динамичните въжета засега имат тип «Династат» на «Беал» (табл. 6).
Таблица 6: Статнко-динамично въже тип «Династат» с ǿ 10,5 мм
-
Якост на опън ............................................... 2020 кгс
|
Удължение при скъсване ................. ............ 41 %
|
Върхово динамично натоварване (при f = 1) 800 кгс
|
Брои на задържаните тестови падания ...... 10 х
|
Удължение при нормална употреба с
натоварване 80 кг............................................. 3,2 %
|
Тегло на метър .............................................. 70 г
|
Централната сърцевина на «Династат» е от полиестерни нишки. Тя предварително се опъва до определени граници, за да се намалят възможностите й за удължаване при натоварване. Втората сърцевина, оплетена около централната, е от полиамидни нишки, които имат по-голяма ела-стичност от полиестерните. Нишките на третия конструктивен елемент — защитната обвивка — също са от полиамид.
Идеята, заложена в тази конструкция, е следната: при нормална употреба, т. е. при спус-кане и изкачваие, натоварванията се поемат изцяло от по-слабо еластичната полиестерна сърце-вина и поведението на въжето до натоварване от 650 кгс е статично. При натоварване над 650 кгс тази сърцевина се къса, като поглъща част от енергията на падането. Останалата част от нея се поема от влизащата в действие значително по-еластична полиамидна сърцевина. Общият резултат от това е по-голямата сигурност на въжето поради по-ниската стойност на върховото динамично натоварване.
Не е излишно да повторим, че се касае само за разновидност на статичните въжета и затова също като тях и те не са предназначени да задържат падане с фактор, по-голям от 1.
Тази нова конструкция все още не е изцяло «избистрена», но все пак е крачка напред към повишаване па сигурността на статичните въжета. Дали по-нататъшното й подобряване ще бъде най-верният път към тази цел или спелеолозите ще трябва да се лишат от някои удобства на суперстатичните въжета за сметка на увеличаването на процента ла тяхната удължаемост в интерес на по-голямата сигурност, бъдещето ще покаже. В близко време предстои утвържда-ването на норми и за спелеовъжетата.
Независимо какви точно ще са бъдещите условия и норми, които UIS ще приеме за произ-водството на статичните въжета, те с нищо няма да променят принципните постановки, зале-гнали в основата иа техниката на единичното въже. Една от най-важните е, че всеки спелеолог с длъжен сам да се съобразява какво въже държи в ръцете си, как трябва да го използува и опазва, както и реално да преценява не само неговите възможности, но и своите собствени.
Да се запомни:
— статичните въжета се използуват като фиксирани въжета, т. е. за екипиране на отвеси и за направа на парапети;
— при екипиране на отвеси със статични въжета и при други действия с тях да не се допус-кат положения, които при инцидент биха предизвикали падане с фактор, по-голям от 0,5;
— колкото едно въже е по-статично, толкова по-нисък е допустимият фактор на падане;
— в отвеси, които задължително изискват екипиране с междинни прехвърляния, да се избягва използуването на въжета с удължение по-малко от 2 % при нормална употреба;
— статично въже може да се използува за осигуряване на партньор, но само при условие, че това се осъществява отгоре.
3.3. ПОМОЩНИ ВЪЖЕТА И ШНУРОВЕ
Предназначени са изключително за спомагателни функции. Помощните въжета са с дебе-лина 7 и 8 мм. В зависимост от марката и годината на производство имат различна якост на опън, обикновено над 900 кгс. Например помощните въжета производство на «Еделрид» имат якост на опън съответно 1200 кгс за 0.7 мм и 1550 кгс за 0.8 мм (1983 г.). Използуват се за направа на примки, на импровизирани седалки й гръдни обвръзки, както и за други помощни цели.
Шнуровете са с дебелина от 3 до 6 мм и с якост на опън съответно от 230 до 730 кгс (1983 г.), Използуват се предимно за направа на алпийски стълбички, за окачване на транспортния сак за седалката при носенето му по отвесите и за други неотговорни натоварвания. Шнуровете с дебелина 5 и 6 мм са най-подходящи за направа на самозатягащи се възли.
4. ИЗПОЛЗУВАНЕ НА СТАТИЧНИТЕ ВЪЖЕТА В ТЕХНИКАТА НА ЕДИНИЧНОТО ВЪЖЕ
4.1. ФУНКЦИЯ НА ВЪЖЕТО В ОТВЕСА
Функцията, която едно въже изпълнява по време на проникване в пропаст, се определя изключително от техниката, възприета за неговото осъществяване. Техниките «спускане и изкачване по въже с горна осигуровка» или «спускане и изкачване по въже със самоосигуров-ка» изискват употребата на две въжета. И при двете техники едното се използува само като средство за придвижване по отвеса, а другото за осигуряване, т. е. по време на проникването всяко въже изпълнява определена, самостоятелна и различна функция, която при нормални условия на работа не се променя или заменя с друга до неговото завършване. От друга страна, докато продължава процесът на спускане или изкачване, на натоварвания се подлага само въжето, което служи за придвижване. Ако проникването протича нормално, осигуряващото спелеолога въже през цялото време остава практически ненатовареио. Дори и при възникване на инцидент то също не се подлага на действието на големи сили, тъй като начинът на еки-пиране на отвесите не създава предпоставки за динамични натоварвания* . Всичко това облекчава изпълнението на неговата осигурителна функция.
При техниката на единичното въже нещата значително се различават. От една страна, единственото въже в отвеса поема и двете функции на въжетата от класическите техники, като във всеки момент от проникването едновременно е средство и за придвижване, и за оснгуря-ване. Второ въже «за всеки случай» няма; от друга — начинът на екипиране на отвесите по принцип съдържа потенциална възможност за динамични натоварвания на въжето и на осигу-рителната верига при инцидент.
.
* Това е възможно единствено при техниките с горна осигуровка, и то само в случай, че възникването на инцидент съвпадне по време точно с момента, в който поради грешка осигуряващият е оставил «корем» на въжето, с което
осигурява.
Тези особености на техниката на единичното въже. съчетани с използуването на статични въжета при нейното практикуване, правят осигурителната функция на единственото в отвеса въже особено важна и същевременно почти изцяло зависима от спелеолога — от неговите знания, умения, съобрязнтелност и правилни действия. Защото дали то ще може да я изпълни или не зависи преди всичко от това, дали той ще успее предварително да създаде необходимите условия за целта още при екипирането на всеки отделен отвес. А това означава, че трябва по възможно най-добрия начин, съобразно всяка конкретна обстановка, да позиционира и обо-рудва всички основни и допълнителни закрепвания, както п закрепванията за всяко междинно прехвърляне, съобразно вида н състоянието на въжетата, с конто в момента работи.
Да се запомни:
— екипирането на всеки отвее трябва да се извършва единствено с оглед предварително да бъдат създадени всички необходими предпоставки за безпрепятствено осъществя-ване на осигурителната функция на въжето, ако това се наложи, а не само от съображения за по-бързо или по-леко придвижване по него.
Сподели с приятели: |