Медицина и физкултура



страница3/4
Дата20.04.2017
Размер0.88 Mb.
#19565
1   2   3   4

Да се запомни:

— чиста илюзия е да се разчита на сигурността на едно статич­но въже само за това, че изходните данни за практическата му якост на опън са два, три или повече пъти по-високи от максимал­ното усилие, което се очаква, ако нямаме никаква представа за неговите динамични качества.




2.3. КОНСТРУКЦИЯ Фиг.7
Конструкцията на съвременните въжета е от кабелен тип. Въ­ведена е през 1953 г. от фирмата «Еделрид». Това са въжета с но­сеща сърцевина и оплетена около нея за­щитна обвивка (фиг. 7). Сърцевината се състои от няколко десетки хиляди синтетични нишки. Те са разпределени в два, три или повече пра­ви, оплетени или усукани снопа в зависимост от конкретната конструкция и тър-сените екс­плоатационни качества. Например сърцевина­та на динамично въже тип «Класик», произ­водство на «Еделрид», се състои от 50 400 ниш­ки с дебелина по 0,025 мм, а защитната му об­вивка — от 27 000 нишки.

Обвивката предпазва сърцевината от меха­нични повреди и от прякото действие на ултра­виолетовите лъчи. Придава на въжето необ­ходимата гъвкавост и удобство за хващаме. Тя участвува п при поемане па различните натоварвания. НеГшият дял е около 40 % от якостта на опън на въжето. Защитната обвивка иа алпийските въжета обикновено е оцветена. Цветовете са най-различни, но ярки, което конструкция създава удобства при работа едновременно с две и повече въжета. Защитната обвивка на повечето произ­веждани спелеовъжета е бяла.
2.4. ДЕБЕЛИНА
Диаметърът на динамичните и статичните въжета, произвежда­ни от повечето специали-зирани фирми, най-често е от 9 до 11 мм. Конкретният диаметър на даден тип въже се разчита и оразмерява още при конструирането му в зависимост от търсените динамични и експлоатационни качества. Затова се приема, че дебелината на всяко въже е достатъчна за натоварванията и целите, за които производителят е предвидил да бъде използувано.

Да се запомни:

— в практическата работа дебелината на въжето има отноше­ние само към удобството за хващане, общото му тегло, неговата гъвкавост и пр. Тя не е показател за сигурността на едно въже.


2.5. ТЕГЛО
Теглото на всяко въже зависи от дебелината му. То се посочва от производителя в грамове на метър, като се измерва при стан­дартни условия - влажност на въздуха 65 % и температура 20 °С. Обикновено теглото е от 52 до 77 г на метър в зависимост от дебелината и конструкцията. Въже, което не е тип «Драйлонг-лайф», «Евърдрай» или «Супердрай» (импрегнирано), при измокряне в пропастите поема значително количество вода, която може вре­менно да увеличи теглото му до 40 % от първоначалното.


    1. УДЪЛЖЕНИЕ

Освен голяма якост при ниско обемно тегло синтетичните влак­на имат още едно ценно качество — възможността да се удължа­ват при натоварване, на което в същност се дължат амортиза­ционните свойства на въжетата.

Без да навлизаме в подробности, в общи линии може да раз­граничим два вида удължение: еластично, при което след отстраняване на въздействуващата сила въжето отново възвръща първоначалната си дължина, п пластично, при което н след отстраняване на въздействуващата сила настъпилото удъл­жение на въжето се запазва. При по-слаби натоварвания въжето поглъща енергия най-вече за сметка на еластичните си деформа­ции, докато по-силните имат за резултат появата на невъзвратими деформации. Удължението се изразява в проценти спрямо първоначалната дължина на въжето.
2.6.1. УДЪЛЖЕНИЕ ПРИ НОРМАЛНА УПОТРЕБА
Това е временно и относително слабо удължение на въжето под въздействието на силите на натоварване от теглото и действията на спелеолога при спускане и изкачване по отвесите. Си-лите, които пораждат тези натоварвания, са сравнително ограничени и причиняват предимно еластични деформации. Въжето може мно­гократно да ги понесе п след преустановяване на действието им бързо да възстанови първоначалната си дължина. В резултат на това обаче издръжливостта па въжето прогресивно намалява; това става постепенно и в ограничена степен. То запазва възмож­ностите си и за осъществяване на осигурителната си функция обикновено до края на допустимия срок за неговата употреба. Разбира се, на нея може да се разчита само в гра-ници, които от­говарят на вида на въжето, на неговите динамични качества и време на употреба, както и ако отвесите правилно се екипират и ако до момента въжето не е преждевременно износено.
2.6.2. УДЪЛЖЕНИЕ ПРИ ПОЕМАНЕ НД ДИНАМИЧЕН УДАР
Това е извънредно краткотрайно, но значително удължение на въжето под въздействието на силата па натоварване, която се поражда при поемане на динамичен удар. В зависимост от фак­тора на падане н вида па въжето степента му е твърде различна. Например при падане с фактор 2 удължението на едно динамично въже при поемане на удара може да достигне повече от 25 % от неговата дължина. Силните динамични натоварвания пораждат no-големи или пo-малки пластични деформа-ции, които са невъзвратими. Това означава, че повече или по-малко намалява по-иататъшната спо­собност на въжето да поема енергия, т. е. намалява неговата си­гурност. Трябва да се има пред вид, че при всеки нов удар вър­ховото динамично натоварване нараства и след задържането на няколко силни динамични удара достига стойност, която въжето вече не може да издържи (фиг. 8).

Фиг. 8

Да се запомни:

— всяко динамично въже, което по време на свободно катере­не се е наложило да задържи падане с висок фактор, повече не трябва да се използува за осигуряване;

— при работа със статични въжета още след първия случай на друсане вследствие разрушаване на междинно закрепване или друга подобна ситуация въжето, понесло динамичния удар, не­зависимо от невисокия фактор на падане веднага трябва да се изхвърли от употреба.

2.7. СКЪСЯВАНЕ СЛЕД ИЗВЕСТНА УПОТРЕБА

Придвижването на самохватите по въжетата при изкачване, както и протриването им в скалите по време на изваждане от от­весите са едни от причините за промяна в дължинагга на въжетата. Скалните грапавини и ръбове, както и зъбците на палците на са­мохватите изтеглят стотици нишки от първоначално гладката и компактна повърхност на защитната обвивка на кабелните въ­жета. Част от първоначално обтегнатите нишки на новата обвив­ка постепенно се деформират, като образуват миниатюрни дъги или се прекъсват. Това е познатият «мъх», който се появява по-повърхността на всяко въже. Вследствие на това след известна употреба въжетата стават малко «по-твърди» и се скъсяват с окола З до 5 %.

Освен това всички кабелни въжета, които не са фабрично им­прегнирани, се свиват повече или по-малко след първоначалното им измокряне. Например, статичните въжета, производство на фирмата «Мамут», след първото измокряне, при това без още да са употребявани, се скъсяват с около 4,5 %. След няколко прониквания с последователно мокрене по отвесите или пране мо­гат да се скъсят допълнително до 11,5 %. Едва след това проце­сът се стабилизира. Почти толкова се скъсяват и въжетата тип «Суперстатик» с о 10 мм„ производство на «Еделрид».
3. ВИДОВЕ ВЪЖЕТА
Основен белег за определяне вида на дадено въже са динамич­ните му качества, които най-много зависят от възможностите му повече или по-малко да се удължава при натоварване. Още при конструирането на въжетата в зависимост от търсените експлоа­тационни качества, възможностите им за удължение както в про­цеса на нормална употреба, така и при поемане на динамичен удар предварително се вместват в диапазони с различни граници. Спо­ред степента на удължението им при натоварване, а оттам и с оглед на целите, за които се произвеждат, те се разделят на два основни вида: дина м и ч н и или алпийски въжета и с т а т и ч н и или спелеовъжета.
3.1. ДИНАМИЧНИ ВЪЖЕТА
Произвеждат се предимно за нуждите на алпинизма. Степента на удължението им при нормална употреба обикновено е от 4,5 до 6,5 %. Основните им качества са съобразени с норми, опре­делени от Международния съюз на алпийските организации (UIAA). Те регламентират производството на два типа алпийски въжета: основни (в много страни се наричат единични) и т. нар. двойни или полувъжета.

Основно се нарича този тип динамично въже, което по своята конструкция е предназна-чено да се използува единично за осигуряване при свободно катерене и което има необходимите качества да задържи със сигурност падане с най-високия фактор 2. Дебелината на основните въжета най-често е от 10,5 до 11,5 мм.

Д в о й н о или п о л у в ъ ж е се нарича динамично въже, което задължително трябва да е сдвоено при осигуряване, т. е. осигуряването да се извършва с две такива въжета едновременно. То няма необходимите качества да понесе със сигурност натовар­ването при падане с фактор 2, ако бъде употребено единично. Полувъжетата са с дебелина 9 н 10 мм. Изпитанията за оценка на основните качества на динамичните въжета се извършват чрез теста «Додеро». За целта се използуват образци от произведените въжета с дължина 2,80 м. На специален стенд се осъществяват последователни падания па тежест от ви­сочина 5 м с фактор 1,78 (фиг. 9). Основните въжета се изпитват с тежест 80 кг, а полувъжетата — с 55 кг. Всеки образец се при­вързва към съответните елементи на стенда с възли булин, Фиг.9 Схема на теста на “Додеро

а при падането на тежестта въжето се прегъва на 150° през отклоняващ карабинер с ǿ10 мм. С това се цели да се имитират условия, въз­можно най-близки до едно действи­телно падане при свободно кате­рене. Най-важни от изискванията на UIAA за качествата на динамич­ните въжета са:



  • върховото динамично нато­варване при задържане на пър­вото падане на тежестта да не над­минава 1200 кгс за основните и 800 кгс за полувъжегата;

  • всяко въже да задържи, без да се скъса, най-малко пет по­следователни падания на съответ­ната за типа му тежест с фак­тор 1,78;

— удължението при нормална употреба да не надминава 8 % на основните и 10 % на полувъжетата при статично натоварване с тегло 80 кг.

Границата, която върховото динамично натоварване не бива да превиши дори и при падане с най-високия фактор, е взаимствувана от практическия опит на парашутизма. Той е доказал, че и при най-благоприятни обстоятелства, наличието на сбруя др. човек може да издържи са­мо краткотрайно натоварване, и то до 15 пъти по-голямо от собственото му тегло. Като се приема, че 80 кг е средното тегло на човек, следва, че той може да издържи натоварване най-миого до 1200 кгс (80x15).

Максималната граница, определена за стойността на върхо­вото динамично натоварване на полувъжетата (800 кгс), на пръв поглед изглежда по-благоприятна от приетата за норма на основ­ните (1200 кгс). В действителност това не е така, тъй като тя се достига при задържане на значително по-малка падаща тежест от тази, с която се извършват изпитанията на основните въжета. Напомняме за това, тъй като стойността на върховото динамично натоварване обикновено се обявява в паспорта с техниче­ската характеристика на алпийските въжета, но не и условията за изпитанията им. Ако тази подробност не се знае или не й се обърне нужното внимание, а в паспорта на дадено въже, което предстои да бъде използувано, фигурира число равно или по-малко от 800 за стойността на върховото му динамично натовар­ване, може да се изпадне в заблуждение при оценката ла неговите динамични качества.

Да се запомни:

— при свободно катерене за осигуряване се използуват само динамични въжета;

— когато при свободно катерене осигуряването се извършва с полувъжета, задължително и двете се включват в два отделни карабинера, но на един и същ клин. Ако се включат в един кара­бинер, при динамичен удар има опасност едното да притисне и да среже другото, а ако клиновете са поотделно за всяко от въ­жетата, едното може да се натовари повече и да не издържи на удара;

— при свободно катерене с две основни въжета за всяко от тях се забиват отделни клинове. Ако се включат в карабинера на един н същ клин, при динамичеи удар върховото динамично на­товарване многократно нараства.


3.2. СТАТИЧНИ ВЪЖЕТА

През втората половина на 60-те години в практиката на спелеологията навлязоха две нови съоръжения — дссандьорът и самохватите. Тяхното бързо и масово разпространение само за ня­колко години изцяло промени начина за проникване в пропасти­те. Стълбите постепенно бяха изоставени. На базата на самохватите се появиха нови техники като «спускане и изкачване по въже със самоосигуровка» и др. Но след като въжетата станаха основно средство не само за спускане, но и за изкачване по отвесите, го­лямата им еластичност, така необходима в процеса на осигуря­ване, веднага се превърна в техен основен недостатък. Необходимостта да се «пом-па» на място, докато се оберат най-малко 5—6 м от елонгацията, преди спелеологът да се от-дели от дъното при изкачване на всеки по-голям отвее, и особено непрекъснатото подскачане при всяко преместване на самохватите по въжето, не са от най-приятните усещания. От друга страна, при допир в скалата, когато са натоварени, въжетата са подложени толкова по-бързо на протриване, колкото са по-еластични. Всичко това доведе до конструирането на въжета с по-ниска степен на удъл­жение, които получиха названието с т а т и ч н и. Те се про­извеждат пре-димно за целите на спелеологпята. Степента на удъл­жението им при нормална употреба и нато-варване от 100 кг най-често е от 1,5 до 2,5 %. Дебелината им е от 8 до 11,5 мм.

Поради по-ниската степен на удължение способността им да поемат енергия е по-малка, а върховото динамично натоварва­не — значително. То надхвърля 1000 кгс при падане на тежест от 80 кг само с фактор 1, докато динамичните въжета рядко преви­шават тази стойност дори при падане с най-високия фактор — 2.

Техниката на единичното въже се появи и разви на базата на вече съществуващите статич-ни въжета. И затова на всеки спелеолог трябва да е ясно, че цялото й развитие е съобразявано с качествата и характеристиката на статичните въжета, а не кон­струкцията на въжетата с нейната специфика. Затова от статич­ните въжета не може да се очакват качества, които по начало нямат.

Производството на статичните въжета все още не се регламен­тира от предварително определени норми на Международния спелеоложки съюз (LJIS), както това е за динамичните от страна на UIAA. Засега всичко, което се отнася до тяхната техническа ха­рактеристика, зависи от добрата воля на конструкторите на фирмите-производителки. Развитието на техниката на единич­ното въже беше съпроводено от стотици експерименти, извършени както от отделни спелеолози, така и от клубове и национални федерации по спелеология. Установяваните недо-статъци на ста­тичните въжета от гледна точка на техниката на единичното въже веднага се компенсираха от съответни правила за тяхната упо­треба н за начина, по който отвеепте трябва да се екипират. Както подсказва названието им, статичните въжета имат огра­ничена еластичност и затова по принцип не са предназначени да поемат силни динамични натоварвания. Максималната степен на падане, която едно статично въже може да задържи, е падане с фактор1. Това означава, че всеки спелеолог, когато е привързан към та­кова въже, трябва категорично да си забрани да попада в ситуации, при които е възможно да се озове над точката, в коятo въ­жето е фиксирано. Това правило лесно се помни и при добро же­лание още по-лесно може да се спазва. Съвършено недопустимо е статични въжета да се използуват за осигуряване при свободно катерене на комини, стени на галерии, камини и при други по­добни действия. За такива случаи се използуват само динамични въжета. Тези правила не търпят никакво изключение — с тях трябва да се съобразява всеки спелеолог, ако иска да надживее въ­жето, с което работи!
3.2.1. СТАТИКО-ДИНАМИЧНИ ВЪЖЕТА

Водени от стремежа да доближат качествата на статичните въ­жета до спецификата на техниката на единичното въже, преди няколко години конструкторите на някои фирми разработиха една тяхна разновидност — т. нар. статико-динамични въжета. Първото такова въже е на «ТСА» (Франция). Произ­ведено е през 1978 г. Последваха го «Династат» на френ-ската фир­ма «Беал» и английското «Викинг» със сърцевина от кевлар.

Статико-динамичните въжета също са кабелни, но се състоят от три конструктивни елемента: от две различни по своите дина­мични качества носещи сърцевини п защитна обвивка.

Най-добри показатели от статико-динамичните въжета засега имат тип «Династат» на «Беал» (табл. 6).



Таблица 6: Статнко-динамично въже тип «Династат» с ǿ 10,5 мм

Якост на опън ............................................... 2020 кгс


Удължение при скъсване ................. ............ 41 %


Върхово динамично натоварване (при f = 1) 800 кгс


Брои на задържаните тестови падания ...... 10 х


Удължение при нормална употреба с

натоварване 80 кг............................................. 3,2 %




Тегло на метър .............................................. 70 г


Централната сърцевина на «Династат» е от полиестерни нишки. Тя предварително се опъва до определени граници, за да се на­малят възможностите й за удължаване при натоварване. Втората сърцевина, оплетена около централната, е от полиамидни нишки, които имат по-голяма ела-стичност от полиестерните. Нишките на третия конструктивен елемент — защитната обвивка — също са от полиамид.

Идеята, заложена в тази конструкция, е следната: при нормал­на употреба, т. е. при спус-кане и изкачваие, натоварванията се поемат изцяло от по-слабо еластичната полиестерна сърце-вина и поведението на въжето до натоварване от 650 кгс е статично. При натоварване над 650 кгс тази сърцевина се къса, като по­глъща част от енергията на падането. Останалата част от нея се поема от влизащата в действие значително по-еластична полиамидна сърцевина. Общият резултат от това е по-голямата сигур­ност на въжето поради по-ниската стойност на върховото дина­мично натоварване.

Не е излишно да повторим, че се касае само за разновидност на статичните въжета и затова също като тях и те не са предназна­чени да задържат падане с фактор, по-голям от 1.

Тази нова конструкция все още не е изцяло «избистрена», но все пак е крачка напред към повишаване па сигурността на ста­тичните въжета. Дали по-нататъшното й подобряване ще бъде най-верният път към тази цел или спелеолозите ще трябва да се лишат от някои удобства на суперстатичните въжета за сметка на увеличаването на процента ла тяхната удължаемост в интерес на по-голямата сигурност, бъдещето ще покаже. В близко време предстои утвържда-ването на норми и за спелеовъжетата.

Независимо какви точно ще са бъдещите условия и норми, които UIS ще приеме за произ-водството на статичните въжета, те с нищо няма да променят принципните постановки, зале-гнали в основата иа техниката на единичното въже. Една от най-важ­ните е, че всеки спелеолог с длъжен сам да се съобразява какво въже държи в ръцете си, как трябва да го използува и опазва, както и реално да преценява не само неговите възможности, но и своите собствени.

Да се запомни:

— статичните въжета се използуват като фиксирани въжета, т. е. за екипиране на отвеси и за направа на парапети;

— при екипиране на отвеси със статични въжета и при други действия с тях да не се допус-кат положения, които при инцидент биха предизвикали падане с фактор, по-голям от 0,5;

— колкото едно въже е по-статично, толкова по-нисък е допу­стимият фактор на падане;

— в отвеси, които задължително изискват екипиране с меж­динни прехвърляния, да се избягва използуването на въжета с удължение по-малко от 2 % при нормална употреба;

— статично въже може да се използува за осигуряване на партньор, но само при условие, че това се осъществява отгоре.


3.3. ПОМОЩНИ ВЪЖЕТА И ШНУРОВЕ
Предназначени са изключително за спомагателни функции. По­мощните въжета са с дебе-лина 7 и 8 мм. В зависимост от марката и годината на производство имат различна якост на опън, обикно­вено над 900 кгс. Например помощните въжета производство на «Еделрид» имат якост на опън съответно 1200 кгс за 0.7 мм и 1550 кгс за 0.8 мм (1983 г.). Използуват се за направа на примки, на импровизирани седалки й гръдни обвръзки, както и за други помощни цели.

Шнуровете са с дебелина от 3 до 6 мм и с якост на опън съот­ветно от 230 до 730 кгс (1983 г.), Използуват се предимно за на­права на алпийски стълбички, за окачване на транспортния сак за седалката при носенето му по отвесите и за други неотговорни натоварвания. Шнуровете с дебелина 5 и 6 мм са най-подходящи за направа на самозатягащи се възли.


4. ИЗПОЛЗУВАНЕ НА СТАТИЧНИТЕ ВЪЖЕТА В ТЕХНИКАТА НА ЕДИНИЧНОТО ВЪЖЕ
4.1. ФУНКЦИЯ НА ВЪЖЕТО В ОТВЕСА
Функцията, която едно въже изпълнява по време на проник­ване в пропаст, се определя изключително от техниката, въз­приета за неговото осъществяване. Техниките «спускане и изкач­ване по въже с горна осигуровка» или «спускане и изкачване по въже със самоосигуров-ка» изискват употребата на две въжета. И при двете техники едното се използува само като средство за придвижване по отвеса, а другото за осигуряване, т. е. по време на проникването всяко въже изпълнява определена, самостоятел­на и различна функция, която при нормални условия на работа не се променя или заменя с друга до неговото завършване. От друга страна, докато продължава процесът на спускане или из­качване, на натоварвания се подлага само въжето, което служи за придвижване. Ако проникването протича нормално, осигуря­ващото спелеолога въже през цялото време остава практически ненатовареио. Дори и при възникване на инцидент то също не се подлага на действието на големи сили, тъй като начинът на еки-пиране на отвесите не създава предпоставки за динамични нато­варвания* . Всичко това облекчава изпълнението на неговата оси­гурителна функция.

При техниката на единичното въже нещата значително се раз­личават. От една страна, единственото въже в отвеса поема и двете функции на въжетата от класическите техники, като във всеки момент от проникването едновременно е средство и за при­движване, и за оснгуря-ване. Второ въже «за всеки случай» няма; от друга — начинът на екипиране на отвесите по принцип съ­държа потенциална възможност за динамични натоварвания на въжето и на осигу-рителната верига при инцидент.

.
* Това е възможно единствено при техниките с горна осигуровка, и то само в случай, че възникването на инцидент съвпадне по време точно с момента, в който поради грешка осигуряващият е оставил «корем» на въжето, с което
осигурява.

Тези особености на техниката на единичното въже. съчетани с използуването на статични въжета при нейното практикуване, правят осигурителната функция на единственото в отвеса въже особено важна и същевременно почти изцяло зависима от спелеолога — от неговите знания, умения, съобрязнтелност и пра­вилни действия. Защото дали то ще може да я изпълни или не зависи преди всичко от това, дали той ще успее предварително да създаде необходимите условия за целта още при екипирането на всеки отделен отвес. А това означава, че трябва по възможно най-добрия начин, съобразно всяка конкретна обстановка, да позиционира и обо-рудва всички основни и допълнителни закрепвания, както п закрепванията за всяко междинно прехвърляне, съобразно вида н състоянието на въжетата, с конто в момента работи.

Да се запомни:

— екипирането на всеки отвее трябва да се извършва един­ствено с оглед предварително да бъдат създадени всички необхо­дими предпоставки за безпрепятствено осъществя-ване на осигу­рителната функция на въжето, ако това се наложи, а не само от съображения за по-бързо или по-леко придвижване по него.




Каталог: wp-content -> uploads -> 2010
2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика
2010 -> 7 клас отговори на теста
2010 -> Закон за ветеринарномедицинската дейност /извадка/ в сила от 02. 05. 2006 г
2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика
2010 -> Закон за здравето /извадка/ в сила от 01. 01. 2005 г
2010 -> Закон за радиото и телевизията /извадка/ Отразена деноминацията от 07. 1999 г
2010 -> Закон за храните /извадка
2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас десето състезание по математика
2010 -> Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /извадка/ в сила от 03. 10. 1999 г. Отразена деноминацията от 05. 07. 1999 г


Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница