Медицински стандарт по психиатрия І. Принципи на лечението и обслужването на лица с психични разстройства


Програма за психологично консултиране



страница2/13
Дата13.11.2017
Размер1.48 Mb.
#34516
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13

3.10. Програма за психологично консултиране


3.10.1. Невропсихологична оценка

Психологичната и невропсихологичната оценка прилагат методи на експерименталната и клинична психология за оценка и анализ на когнитивните и поведенчески разстройства, които се развиват вследствие на психичното разстройство или абнормно развитие на мозъка. Психологичните и невропсихологични тестове са стандартизирани техники и процедури за количествена оценка.

Целта и показанията за оценка са:

а) Идентифициране на когнитивния дефицит в момента на изследването

б) Разграничаване на депресия от деменция

в) Определяне характеристики на протичане на болестта

г) Оценка на ефекта от лечение

3.10.1.1. Обща интелигентност и деменция. Оценката на общата интелигентност дава данни за нивото на умствено развитие или преморбидното ниво, или за наличие на деменция при органично мозъчно разстройство.


Методики: WAIS; RAVEN; MMSE.
3.10.1.2. Абстрактно мислене/разсъждения, решаване на проблеми, формиране на понятия. Загуба на капацитета за абстрактно мислене и съждения, намаление на гъвкавостта при решаване на проблеми и при адаптиране към нови или променени ситуации.

Методики: установяване на последователност, образуване на изкуствено понятие, логична последователност и хумор, WCST

3.10.1.3.Памет, ориентация и заучаване. Нарушението на различните типове памет е ярък поведенчески дефицит при пациенти с органични мозъчни нарушения и често е първият признак на мозъчна болест и на възрастови промени.


Методики: Wechsler Memory Scale, Benton-Test, Digit Span, тест на Лурия

3.10.1.4. Внимание и концентрация. Капацитетът за поддържане на максимално ниво на внимание и активност е нарушено при пациенти с органично мозъчно нарушение и се изразява в колебания на концентрацията и обработката на информация, трудности в превключването, неустойчивост към странични въздействия, недостатъчна поведенческа и когнитивна гъвкавост (напр. при модифициране на подхода към проблема при изменящи се изисквания на средата), нестабилност на поведенческата изява.


Методики: коректурни проби, аритметични задачи, Digit-Span Test, Symbol-Test, Trail Making-Test, Stroop-Test

3.10.1.5. Език. Относително леки нарушения при използването на езика могат да бъдат признак на органично мозъчно разстройство. Изводи се правят за експресивната, моторна и рецептивна реч, навиците за четене, писане и разбиране, плавност и богатство на речта.

а) Специфика на процеса на оценка. Целта и задачите във всеки индивидуален случай се обсъждат в терапевтичния екип. Целта на диагностичната работа е изработване на формулировка на случая, която включва преценка на това:

- Какво е нивото на когнитивните, личностови и поведенчески особености и нивото на социално функциониране на пациента;

- Какви са потребностите на пациента от психологична и социална помощ и в какви психологични програми може да бъде включен;

- Какви са потребностите от подпомагане на семейството или близкото обкръжение и в какви програми за психологична работа могат да бъдат включени.
б) Продължителност. Една сесия продължава 1 – 1,5 ч. Цялото изследване може да продължи 2-3 сесии в зависимост от целта и състоянието на пациента.
в) Информирано съгласие и обратна връзка. Първата стъпка на работата е изработване на информирано съгласие на пациента. В кратко обсъждане с пациента по достъпен и разбираем начин се излагат целта и задачите на изследването и се съобщава кратка предварителна информация за методите и условията на провеждане на изследването. В определени моменти по време на изследването и след приключването му, на пациента се дава обратна връзка за постиженията и резултатите, и се обсъжда тяхната връзка с цялостния диагностично-терапевтичен план. По преценка резултатите се обсъждат и с близките или семейството на пациента.
г) Анализ на резултатите. Анализът на резултатите и оформянето на заключенията се изготвят след края на изследването и се описват от изследващия в болничната документация или на отделна бланка Задължителен момент е личната обратна връзка и обсъждане с лекуващия лекар и/или терапевтичния екип на отделението.
3.10.2. Работа със суицидни пациенти

3.10.2.1. Целева група. Пациенти, извършили опит за самоубийство или извършили друг акт на насилие над себе си, или показват опасност да извършат суициден опит и насилие над други лица. Суицидното лице може да се намира в остра кризисна ситуация, да е хронично суицидално или да се намира в остро или хронично психотично състояние.

3.10.2.2. Основания. Психологичната работа под формата на кризисна интервенция, индивидуална и семейна терапия е важен компонент в интегративния подход и терапевтичната програма за тази група пациенти. Кризисното консултиране е задължително за лице, което е суицидално.




3.10.2.3. Оценка на случая. Първото интервю с пациент след опит за самоубийство е кризисна интервенция. Оценка на случая:


а) Биопсихосоциална диагноза,

б) Оценка на риска от суицидни и хомицидни действия,

в) Медицински статус,

г) Оценка за желанието за лечение, наличието на подкрепяща система, потенциал за остро възникване на суицидно или агресивни симптоми,

д) Детайлен контракт за превенция на бъдещи опасни действия,

е) Възможности и качество на подкрепящата среда – семейна, трудова, социална,

ж) Възможности за мониториране на семейството,

з) Оценка на амбивалентното отношение към нараняването на себе си и другите



3.10.2.4. Терапевтични техники

Създаване на емпатичен терапевтичен съюз

а) Сключване на контракт за неизвършване на суицидално действие. Целта е да се осигури време за обсъждане на различни алтернативи с пациента и да се създаде работен терапевтичен съюз.


б) Емпатична конфронтация с емоционалната болка и с вътрешния конфликт

- Окуражаване на алтернативно изразяване на гняв – чрез предоставяне възможност на пациента да говори свободно за своите чувства, несбъднати очаквания и разочарования

- Възстановяване на социалните връзки – чрез установяване на контакт със семейството и други близки; предоставяне на семейството кризисно консултиране

- Избягвяне на крайното решение за суицид по време на кризата – чрез окуражанане, че суицидната криза е временно състояние; окуражаване на лицето да не извършва суицидно действие, докато не се появят алтернативи в некризисна ситуация; сключване на контракт за неизвършване на суицидно действие

- Понижаване на екстремната тревожност – чрез обучение в поведенчески техники и упражнения за релаксация и копиране на тревога и стрес

в) Конфронтация, кларификация и интерпретация

- Фокус върху преципитиращите фактори или стресорите, водещи към ситуацията

- Обсъждане на специфичните, уникални за пациента значения на суицидалните или агресивни симптоми

- Съставяне на списък на допринасящите обстоятелства през последните шест седмици

- Използване на предишната история на суицидни и агресивни действия за постигане на по-дълбоко разбиране на актуалните опасни симптоми

- Оценяване, приемане и подчертаване на помощта от средата




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница