3.10.3.1. Основания. Семейната терапия и обучение намаляват негативните ефекти на семейния живот върху шизофренния пациент.
3.10.3.2. Цел. Редуциране на тежеста на симптомите; превенция на рецидивите и рехоспитализацията; оказване помощ на членовете на семейството да развият по-ефективни начини на отнасяне към близкия със сериозно психично заболяване; оказване на подкрепа на семейството, грижещо се за болен член на семейството.
3.10.3.4. Задачи за постигане в семейните сесии:
- Семейството да идентифицира семейните страхове, погрешните комуникации и нарушения
- Да се подобрят уменията за решаване на проблеми
- Да се формират умения за решаване на проблеми
- Да се обсъдят по-здрави алтернативи за ситуациите на конфликт
- Да се намалят семейните вини и тревожности
- Да развият реалистични очаквания към пациента
- Да се научат семейните членове да дават подходяща подкрепа като минимизират критичността и враждебността, да намаляват нивото на “емоционална експресия”
- Да се подпомогнат промени в моделите на семейните взаимоотношения
3.10.3.5. Потребности на семейството:
- Да бъде част от процеса на вземане на решения
- Да получава адекватна и подходяща помощ в криза
- Да има периодична почивка от грижата за шизофренния пациент
- Да разполага с разбиране за болестта и ролята на лекарствата
- Да може да поставя риалистични цели и очаквания
- Да развие начини за решаване на проблеми, свързани с намаляване на напреженията вътре в семейната среда.
3.10.3.6. Форми на работа със семейството: семейна терапия, семейна консултация, информиране на семейството
- Време: при постъпване на пациента в клиниката, по време на престоя, преди изписване, след изписване от отделението.
3.10.3.7. Информиране на семейството за:
- шизофренните разстройства и начините за справяне с тях;
- признаците и симптомите на болестта;
- медицинската природа на необичайните феномени, които пациента изпитва;
- протичането и изхода от болестта;
- соматичните и психосоциални лечения;
- стратегии на редуциране на промените и рецидивите;
- техники за справяне с остатъчни симптоми.
3.10.3.8. Съветване на близките:
- Поведение, което помага;
- Поведение, което не помага;
- Поведение в криза.
3.10.4. Оказване на подкрепа
- Оказването на подкрепа е технологично еклектична терапия - в смисъл, че не предполага обособена теория на психопатологията.
3.10.4.1. Целева група: пациенти с хронични “аз”-дефицити, тежки проблеми и мисловни дефицити; ниско ниво на функциониране; пациенти, които имат потребност от подкрепа, за да оцелеят дори в обикновени условия; пациенти със шизофренни разстройства, параноидни налудности, недостатъчна адаптация към реалността, с тенденция за развитие на неовладими психотични поведения; пациенти със слаб контрол над импулсите, неспособност да толерират негативни афекти; пациенти с тежки проблеми в отношенията, подозрителност и социално отдръпване.
3.10.4.2. Цели: Да се помогне на пациентите да поддържат възможно най-високо ниво на функциониране и емоционално благосъстояние.
а) Да се поддържат защитите на пациента (а не да се провокират) не само за поддържане на неговия психологичен статус, но и за да стане възможно поставянето на по-активни цели.
б) Да се създаде устойчиво дългосрочно поддържащо отношение терапевт-пациент.
в) Да се оказва подкрепа на пациента в усилията му да се справя с преживяването на дисстрес от болестта.
г) Да се увеличи психологичната сила и устойчивост на пациента, уменията му за справяне и капацитета за използване на средата.
д) Да се редуцира субективния дисстрес на пациента и поведенческата дисфункция.
е) Да се достигне възможно най-голямата практическа степен на независимост от психическата болест.
ж) Да се стимулира по-голяма степен на активност и сътрудничество при взимане на решения за лечение и в осъществяване на лечебния план (поддържане на “работен съюз”).
з) Оказване на подкрепа в кризи.
и) Възстановяване на чувството за себеуважение и самочувствие.
й) Вдъхване на надежда.
3.10.4.3. Форми на работа: индивидуална работа или в група Техники на оказването на подкрепа:
а) Осигуряване и поддържане на “носеща подкрепяща среда”. “Носеща среда” има значение на сигурна и безопасна среда за хаотичния свят от страхове, идеи, вини и депресия на пациента. Същевременно се съхранява терапевтичната рамка на отношението пациент-терапевт.
б) Структурираща активност на терапевта. Структурирането означава директивност в иницииране на сесиите, задаване на въпроси и теми, даване на задачи, използване на поведенчески техники.
в) Позитивно подкрепяне. Коментари за постиженията, поведението и външния вид, които да поддържат самочувствието и самооценката на пациентите, които се преживяват като слаби, безпомощни и пасивни.
г) Позитивна работа със защитите. Упражнения за релаксация, валидизирне на чувствата и идеите с относително по-малък дял на анализа на защитното поведение, даване на съвети и похвали, подпомагане за избягване от болезнените преживявания или халюцинации и др.
д) Техники за справяне с трудни ситуации. Поддържане на фокуса “тук и сега” върху актуалните жизнени трудности и търсене на начини за конструктивно обсъждане на проблема и поведенчески методи за преодоляването му по най-малко стресиращ и деструктивен начин; поведения за справяне с болестта и последиците й; преодоляване на срама и объркването от симптомите; вината за отговорността за симптомите; страха от стигмата и отхвърлянето от околните.
е) Позитивно преформулиране. Разглеждане на симптомите в позитивна светлина, търсене на позитивен смисъл за мобилизиране на здравословна активност.
Сподели с приятели: |