Медицински свойства на веществата в гъбите висши базидиомицети: актуални перспективи (преглед) 1

Материалите с високо молекулно тегло, изхвърляни без храносмилане и усвояване от човешкия организъм, се наричат диетични фибри. Гъбите съдържат диетични фибри, принадлежащи към β-глюкани, хитин и хетерополизахариди (пектинни вещества, хемицелулози, полиурониди и др.) – до 10-50% в сухо вещество. Повечето от активните полизахариди, водоразтворими или водонеразтворими, изолирани от гъби, могат да бъдат класифицирани като диетични фибри (т.е. β-глюкани, ксилоглюкан, хетероглюкан, хитинно вещество и техни протеинни комплекси). Тъй като β-глюкани и хитиновите вещества с карциностатично действие се съдържат предимно в диетичните фибри на гъби и чрез физико-химични взаимодействия те абсорбират вредни материали, като карциногенни вещества, и така предотвратяват усвояването им в червата и ускоряват тяхното изхвърляне (разслабително действие). По този начин те могат ефективно да предотвратят рак на дебелото черво и ректума.

Терминът „лектин” се определя като въглехидрат-протеин от неимунен произход, който аглутинира клетки или утаява полизахариди или гликосъединения. Наскоро няколко лектина бяха изолирани и пречистени от гъби висши базидиомицети. Лектините са протеини или гликопротеини със силно специфични въглехидратни функционални групи. Те определят жизненоважни клетки като еритроцити и свързани полизахариди, комплексни въглехидрати и протеини. Фунгалните лектини се използват за изучаване на полизахариди и гликопротеини, както и ензимни модификации и клетъчни мембрани. Поради характерните им редици, тези материали могат да се използват за афинитетна хроматография, за диагноза на ракови клетки или като специфични свързващи функционални групи за целева ракова терапия. Например, N-ацетилгалактозамин специфичен лектин беше изолиран от плодното тяло на Grifola frondosa GFL. Изолираният лектин аглутинираше всички видове еритроцити еднакво. Молекулното тегло, изчислено чрез гелова филтрация в различни буфери и матрици, варира от 30 до 52 kDa. GFL е цитотоксичен срещу HeLa клетки. Резултатите, получени от Kawagishi (1995), показаха, че цитотоксичността на лектина от същите Polyporales гъби срещу HeLa клетки е резултат от свързването на лектина с въглехидратните области на клетките, и е независима от струпване на клетки чрез лектина.

Някои терпеноиди и техните производни, изолирани от гъби Polyporales и Ganodermatales, са токсични. Тези съединения са кандидати за анти-туморни агенти. Наистина, около 100 различни тритерпеноиди могат да се намерят в плодните тела и мицели на Ganoderma lucidum и G. applanatum. Те включват високо оксидирани тритерпеноиди от ланостанин тип, като ганодерни киселини A, B, C₁, C₂, D₁, D₂, E₁, E₂, F, G, H, I, J, K₁, K₂, L Ma, Mb, Mc, Md, Me, Mf, Mg, Mi, Mj, Mk, Mn, N, O, P, Q, S, T, U, V, W, X, Y и Z, 7-0-метил ганодерна киселина О, тридеацетил ганодерна киселина Т, ганодерни киселини A, B, C, D, E, F, G, H, I, ганодерни киселини A, B, C, D и E, lucidenic киселини A, B, C, D₁, D₂, E₁, E₂, F, G, H, I, J, K, L, M, ганодериол тип 1 (A, B, F) и тип 2 (C, D, E, F, G, H и I), ганодерал А и В, епоксиганодериол А, В, С, лусидон А, В, С, фураганодерна киселина и други терпеноидни компоненти (цялата литература е цитирана в Wasser and Weis, 1997a, 1999).

Структурите на терпеноидите от сортовете Ganoderma имат ланостанен скелет и са класифицирани в няколко групи въз основа на въглеродни номера и състояние на оксидация. Някои тритерпеноиди (например ганодерни киселини R, T, U-Z), изолирани от биомаса от потопена мицелна култура, забавят растежа на хепатомни клетки ин витро.

Omphalotus olearius и Lampteromyces japonicas произвеждат цитотоксичен трицикличен sesquiterpene, illudin S = lamterol, който показва анти-ракови свойства и забавя растежа на раковата клетка чрез уникален механизъм. Смята се, че illudin S претърпява активиране чрез глутатион. След това активираната форма може да направи ковалентна химична връзка с ДНК. Това спира копирането на ДНК и води до смърт на клетката. Самият illudin S е твърде токсичен за използване като клинично лекарство. Полусинтетичен аналог на illudin, 6-хидроксиметилацилфулвен (HMAF), демонстрира по-добър терапевтичен профил и по-ниска токсичност. Съединението е получено от illudin S чрез ферментация със средствата на модифицирана Prins реакция. HMAF показва отличен профил на забавяне на анти-туморния растеж, оценявайки ин витро и ин виво ксенографски модели. Той е особено обещаващ при предизвикване на туморна регресия в упорити туморни клетъчни линии, като рак на белите дробове MV-522 и рак на дебелото черво HT-29. HMAF забавя също растежа на ракови клетъчни линии, устойчиви на много лекарства. Поради своя изключителен терапевтичен профил, HMAF в момента преминава фаза І на човешки клинични тестове и обещава да се превърне в ценно ново анти-раково лекарство.

По време на изследвания на токсични елементи, екстрактът от L. japonicas показа анти-туморно действие в туморни модели с гризачи. Illudin S е активният елемент. Наскоро анти-раковото действие на illudin S и М беше отново оценено, използвайки човешки туморни клетъчни линии, и стана ясно, че те показват избрана токсичност към определени туморни клетки и са ефективни срещу онези, устойчиви на традиционните химиотерапевтични агенти; в последствие се стигна до извода, че могат да имат потенциална терапевтична употреба. McMorris и колегите му (1992) откриха, че illudins се държат като двуфункционални алкилиращи агенти, а аналог, dehydroilludin M, показа подобрен терапевтичен индекс. Повторното изследване на екстракт от култура от Omphalotus olearius доведе до изолиране на няколко конгенери, като illudin А и В.

Leaianafulvene, изолиран наскоро от Mycena leaiana, също принадлежи към циклохумуланоидите. Вероятно е получен от илуданен скелет чрез 1,2-миграция на предишен метил от гемдиметил група. Leaianafulvene е пигмент на гъбата M. leaiana и е цитотоксичен. Цитотоксичните действия на leaianafulvene са достатъчно обяснени. 50% лизис на клетки на Ehrlich аскетичен тумор (ЕСА) бяха наблюдавани при 2.5 (g ml^-1. В ЕСА клетки смесването на ¹⁴С-тимидин и ¹⁴С-уридин в трихролацетичен и осезаем материал (ДНК, РНК) беше забавено 50% при 10 (g ml^-1, докато смесването на ¹⁴С-левцин в протеин не се повлия. В опита за мутагенно действие (спот тест без чернодробни микрозоми на плъх) leaianafulvene значително увеличи броя на ревертанти от Salmonella typhimurium TA 100, показвайки мутагенно действие за това съединение.

Имуномодулиращи ефекти

Полизахаридите от гъби не атакуват директно раковите клетки, а предизвикват техни анти-туморни ефекти чрез активиране на различни имунни отговори в приемника. Имуномодулаторите действат предимно чрез засилване действието на макрофагите. Макрофагите са бели кръвни клетки, които „изяждат” и разрушават патогени, като бактерии, дрождни клетки, вирус-инфектирани клетки, и др. Те присъстват в голям брой в лигавиците на тялото – особено в храносмилателния, пикочен и дихателен тракт. Те играят също роля в ретикулоендотелиалната система, която е система на имунни клетки в далака, черния дроб и лимфоидните тъкани, които поглъщат складирана вода и токсични химикали. Макрофаги и други фагоцити могат да се разглеждат като защитния щит на тялото. Стимулирането на този аспект на имунната система помага в защитата срещу настинка, грип, възпаления от всякакъв вид.

Днес е известно, че много гъбни полизахариди от Tremella fuciformis, Schizophyllum commune, Dendropolyporus umbellatus, Grifola frondosa, Hericium erinaceus, Inonotus obliquus, Ganoderma lucidum, G. Applanatum, Lentinus edodes и Flaminulina velutipes и др. (вж. табл. 1 и 2, Приложение 1) показаха способност да стимулират действието на макрофагите и засилват имунната система.

От всички изследвани гъбни имуномодулатори най-ефективен е лентинан, от Lentinus edodes. Лентинанът действа като усилвател на защитата на приемника (HDP), който е способен да възстанови или засили отзивчивостта на клетките на приемника към лимфоцитокини (интерлевкини), хормони и др. биологично активни вещества чрез стимулиране на съзряване, диференциация или пролиферация на клетки, включени в защитните механизми на приемника. HDP са функционално различни от модификаторите на биологичен отговор. Така например лентинанът е способен да увеличи съпротивата на приемника срещу различни видове рак и вирусни заболявания, вкл. СПИН.

Първоначалните взаимодействия на лентинана в човешкото тяло или животни не са известни до момента. Все пак, съществува временно но видимо увеличаване на няколко серумни протеинни компоненти в - и -глобулин регион, например допълнителен С3, хемопексин и церулоплазмин.

Лентинанът стимулира различни видове естествени клетки убийци (NK-клетки), Т-клетки, В-клетки и отговори на имунната система, зависещи от макрофаги. Анти-туморният ефект на лентинан е премахнат чрез неонатална тимектомия и намален чрез администриране на анти-лимфоцитен серум, поддържайки концепцията, че лентинан изисква имунокомпетентни Т-клетки отделения. Ефектът на лентинана беше забавен и чрез анти-макрофагни агенти, като карагинан. За разлика от други добре известни имуностимуланти, лентинанът е в единствен по рода си клас от асистенти, ориентирани към DT-клетки, в които макрофагите играят роля.

Например, лентинанът може да активира NK-клетки ин витро в същите концентрации, които са постигнати в кръвната плазма на пациенти, третирани клинично с лентинан. Действието на NK-клетки участва в туморното потискане, и докато тези клетки не стимулират действието на Т-клетки убийци, или правят това само при определени условия, не са силни Т-клетки хелпери стимуланти ин витро и ин виво. Използвайки кръвта на здрави донори и пациенти с рак, някои автори показаха, че лентинанът може да стимулира периферните кръвни лимфоцити ин витро за увеличаване действието на интерлевкин 2-пренесени LAK-клетки (лимфокин-активирана клетка убиец) и NK-клетки до нива, достижими ин виво чрез администриране на клинични дози лентинан. Лентинанът забавя действието на Т-клетки ин виво и увеличава съотношението на активирани Т-клетки и цитотоксични Т-клетки в далака, когато се администрира при пациенти с рак на стомаха, провеждайки химиотерапия.

Бяха отбелязани много интересни биологични действия на лентинана, вкл. (а) засилване активирането на неспецифични възпалителни отговори като производство на АРР (остра фаза протеин); (б) васкуларна дилатация и кървене ин виво; (в) активиране и генериране на помощни и цитотоксични Т-клетки; (г) засилване на имунните посредници като интерлевкини 1 и 3, фактор(и), стимулиращи колония, и фактор, забавящ миграцията; и (д) увеличаване капацитета на PBM (периферни кръвни мононуклидни) клетки на пациенти с рак на стомаха, и произвеждане IL-1, IL-2, и фактор на туморна некроза (TNF). Таблица 4, Приложение 1 показва различните биологични действия на лентинана като HDP.

В ин виво изследвания на плъхове с перитонит, комбинирано лентинан-гентамицин лечение доведе до значително по-добро ниво на оцеляване, отколкото в контролната група. Лентинанът активира перитонеални макрофаги, отделително действие на активен кислород и произведени цитокини, които увеличават способността на PMN (полиморфонуклидни левкоцити) да произвеждат активен кислород, който има бактеро-убиващ ефект. Лентинанът също увеличава токсичността на перитонеалните макрофаги срещу метастазни туморни клетки в мишки, но не е ефективен срещу високо-метастазен вид тумор. Някои пациенти, третирани с лентинан за карциномен плеврит или карциномен перитонит, се подобриха с изчезването на злокачествеността. Лентинанът може да активира нормалните и алтернативни пътища на допълнителната система и може да раздели С3 на С3а и С3в, засилвайки активацията на макрофаги.

Лентинан засилва и предизвиква много биологични реакции, вкл. много важното явление на инфилтриране на еозинофили, неутрофили и гранулоцити около целеви тъкани. Фигура 3, Приложение 2 показва ранни отговори, предизвикани от лентинан, и възможни пътища за възпалителни реакции (вж. табл. 4, Приложение 1).

Имуноактивиращата способност на лентинана може да се свърже с модулиране му на хормонални фактори, които играят роля в туморния растеж. Aoki (1984а) показа, че анти-туморното действие на лентинана силно намалява чрез администриране на тироксин или хидрокортизон. Лентинанът може също да възстанови туморно-специфична хиперчувствителна реакция от забавен тип, ориентирана към антиген (DTHR).

Лентинанът не е официално включен сред неспецифичните имуностимуланти (RES стимуланти), но той увеличава производството на антиген-специфични цитотоксични Т-лимфоцити, макрофаги и други неспецифични имунни отговори.

Възможните регулиращи действия на лентинана върху имунната система са резюмирани от Chihara (1981) на фиг. 4, Приложение 2.

Кардиоваскуларни и хиперхолестеролемни ефекти

Огромна причина за смърт в западните държави е болест на коронарната артерия. Основен рисков фактор е хиперхолестеролемията, която води до втвърдяване на артериите. При хората 50% или повече от общия холестерол се получава от de novo синтез. Изследвания на клинична намеса демонстрираха терапевтичното значение на коригиране на хиперхолестеролемията. Първата стъпка за намаляване на холестерола е специална диета с ниско съдържание на мазнини и наситени мастни киселини и богата на несмилаеми фибри.

Лечение с лекарства е следващата стъпка. Най-добрият известен фармакологичен агент, одобрен през 1987 г., е ловастатин (мевинолин) и неговите аналози. Това вещество с ниско молекулно тегло е конкурентен инхибитор на HMG CoA редуктаза, ключовият ензим в метаболизма на холестерол, който катализира редукцията на HMG CoA до мевалонова.

Най-добрите организми за потенциални производители на ловастатин от ядливи гъби висши базидиомицети са сортове от рода Pleurotus. Присъствието на инхибитора беше определено в четири сорта: P. ostreatus, P. cornucopiae, P. eryngii и P. sapidus. По-високото съдържание на ловастатин беше открито в плодните тела на P. ostreatus. Появата на инхибитора по време на развитието на плодните тела беше проследено и ловастатин беше открит във вегетативния мицел, в примордии и в различни части на плодните тела с различни размери; в стеблото беше открит по-малко ловастатин, отколкото в гуглата (вж. фиг. 5, Приложение 2) или в естествени етапи в люспите и базидиоспорите.

Оказа се, че ловастатинът в началото на растежа на гъбата е за съжаление разпределен в малки плодни тела, и няма съществени разлики между гуглата и стеблото. По време на растежа на плодното тяло повечето ловастатин се премества първо в гуглата, а после в люспите. Зрелите плодни тела имат диаметър приблизително 15 см и отделят голям брой базидиоспори. Те съдържат по-малко ловастатин в люспите, в сравнение с по-малките, 10 см в диаметър, по-малко зрели плодни тела. Тези данни бяха в основата на заключението, че част от ловастатина в напълно зряла гъба вероятно се премества в базидиоспорите, а в по-незрелите гъби това преместване е все още непълно.

Серия от експерименти, проведени от Bonek и колеги (1991а, в, 1993), показаха, че добавяне на 2 до 4% P. ostreatus към хиперлипидемичната диета ефективно предпазва от акумулиране на С и triaclyglycerol в серумите и черния дроб на животни с екзогенни, ендогенни или генетично причинени хиперлипемии. VLDL холестерол има доминираща роля в редукцията на серум С до 80%, от цялата гъба или нейната вода, и 30% етанолови екстракти. Авторите отдадоха този ефект на комплекса от фибри и пулпа на стридната гъба, който ограничава резорбцията на С и гастрочревния тракт, както и на неопределено вещество, което също влияе върху метаболизма извън фазата на резорбция. Ryong и колеги (1989) тестваха алкохолни и водни екстракти на 20 различни ядливи гъби в тъканна първична култура от клетки, изолирани от атеросклерозно действие. Четири гъби, вкл. P. cornucopiae, показаха ефекти ин витро. Потреблението на тези гъби намали също атерогенните ефекти с 20 до 40% в серумите, събрани от пациенти с коронарна сърдечна болест. В тези експерименти ефектът от диетичните фибри беше изключен, а ефективността беше отдадена на неизвестен активен компонент. Авторите предположиха, че това неизвестно вещество е ловастатин, който може да се открие във високи количества в плодните тела на различни култури сортове Pleurotus. Следователно, зрелите плодни тела на P. ostreatus могат да се препоръчат за потребление като естествен агент, понижаващ холестерола. Ловастатинът се появява рано в жизнения цикъл на гъбата в мицелите, от които се формират примордиите.

Известно е, че Lentinus edodes е способна да понижи BSC чрез фактор, известен като еритаденин (наричан също „Лентинацин” или „Лентизин”). Еритаденинът беше изолиран от 80% етанолов екстракт от плодните тела на гъба Шиитаке чрез абсорбиране на Amberlite IR-120 (H*) колона, следвана от елуция с 4% NH₄OH. Кристалният продукт имаше следните свойства: mp 261°C, C₉H₁₁O₄N₅, MW 253,  261.5 nm ( = 14,508), Na salt mp 266°-268°C (декомпозиция), []_D + 45.5° (C=1, H₂O). Хидролиза в 6N HCI при 110°C за 72 часа доведе до глицин и нова аминокиселина. Очевидно еритаденинът намалява серумния холестерол в мишките. Неговото действие не е забавяне на холестеролния биосинтез, а по-скоро засилване на изхвърлянето на погълнатия холестерол и неговата метаболично разграждане.

Очевидно еритаденинът намалява BSC в мишки не чрез забавянето на холестеролния биосинтез, а чрез засилване на изхвърлянето на погълнатия холестерол и неговото метаболично разграждане. Еритаденинът намалява кръвните нива на холестерол и липиди при животни. Добавен към диетата на плъхови, еритаденинът (0.005%) причинява 25% намаление на общия холестерол само след една седмица. Действието на това вещество за понижаване на холестерола се проявява повече при плъхове, хранени с диета с много мазнини, отколкото при тези с диета с ниско съдържание на мазнини. Въпреки че хранителните изследвания при хора показаха подобен ефект, необходими са по-нататъшни системни изследвания. S. Suzuki и Ohshima (1974, 1976) показаха, че диетичната гъба Шиитаке намалява нивата на BSC. Различни изследвания потвърдиха, че гъбата шиитаке може да понижи както кръвното налягане, така и свободния холестерол в плазмата, както и да ускори акумулирането на липиди в черния дроб, чрез премахването им от циркулацията.

Съединения на нуклеинова киселина в екстракт от L. edodes показаха силен забавящ ефект на аглутинация на тромбоцити (анти-тромбоцитно действие). Екстракт от L. edodes с анти-тромбоцитно действие беше изследван чрез високопроизводителна течна хроматография (HPLC). Бяха идентифицирани ATP, ADP, UDPG, 5’-GMP, 5’-UMP, 5’-CMP, 5’-AMP, уридин, еритаденин и деоксилентинацин. 5’-AMP, 5’-GMP, еритаденин и деоксилентинацин показаха по-голямо анти-тромбоцитно действие.

Auricularia auricular-judae показа следните ефекти и действия в изследвания на мишки и плъхове: антикоагулация, понижени нива на общ холестерол, триглицериди и липиди; и антиагрегатно действие на кръвните тромбоцити, което може да я направи полезна за коронарна сърдечна болест. Тази гъба традиционно се използва като имунен тоник.

Екстракти от полизахариди и спори от Tremella fuciformis демонстрираха анти-липидно действие. T. fuciformis понижи LDL-холестерола при плъхове, хранени със сместа, която съдържаше също масло, захар и яйчни жълтъци, с 30% над контролите. Полизахаридите от T. fuciformis удължиха формирането на тромб, намалиха размера на тромба, намалиха последователността на кръвните тромбоцити, кръвния визкозитет и повлияха положително на други параметри на кръвната коагулация на оцеляване на мишките.

Изследвания с животни на Armillariella mellea демонстрираха, че тя намалява сърдечния ритъм, намалява периферното и коронарно васкуларно съпротивление и увеличава церебралния кръвен поток. AMG-1-a съединение, изолирано от тази гъба, показва церебрален защитен ефект, и засилва коронарната кислородна ефикасност без да променя кръвното налягане.

Grifola frondosa понижава кръвното налягане в плъховете без да променя HDL нивата в плазмата. Adachi и колегите му (1988) откриха ефект на понижаване на кръвното налягане с прах от G. frondosa, даван на плъхове с високо кръвно налягане в нормалната храна. Ефектът беше бързо атакуващ, краткотраен и зависещ от дозата. Воден екстракт на G. frondosa също понижи нивата на серумен холестерол в плъховете.

Гликопротеин, получен от биомаса от потопена култура мицелна на сортове Trametes показа действие (при животни и ин витро тестове) срещу експериментално високо кръвно налягане и тромбоцит. Протеинът забави агрегацията на кръвните тромбоцити и е анти-хиперлипемен и анти-аритмиен. Trametes versicolor понижава серумния холестерол при животни. PKS (-глукан-протеин) от T. versicolor се използва в клинични изследвания. Tsukagoshi и колеги (1984) обявиха, че PKS предизвиква значително понижаване на LDL холестерола при пациенти с хиперлипидемия (етап ІІа).

Кардиоактивните протеини от Volvariella volvacea понижават кръвното налягане.

Анти-вирусни, анти-бактериални и анти-паразитни ефекти

Различни вещества във висшите базидиомицети са ефективни срещу различни видове вирусни, бактериални⁶ и паразитни инфекции, вкл. СПИН. Важна област на изследвания на различни вещества в гъбите висшите базидиомицети се занимава с тяхната способност да мобилизират хуморалния имунитет на тялото да се пребори с бактериални, вирусни или паразитни (вкл. микрофунги) инфекции, устойчиви на антибиотици. Много пациенти с рак и СПИН умират от опортюнистични инфекции поради нефункциониране на имунната система. Спектърът от микози и мицели при СПИН са показани в табл. 5, Приложение 1. Много е важно пациентите със СПИН да се предпазят от тези опортюнистични инфекции. Според Tochikura и колеги (1987а,в), лентинанът от Lentinus edodes, използван в комбинация с азидотимидин (AZT), подтиска повърхностното изразяване на човешкия вирус на имунната недостатъчност (HIV) върху Т-клетки повече, отколкото само AZT. Лентинан и сулфатен лентинан показаха силно анти-HIV действие, водещо до забавяне на вирусното репликиране и клетъчното сливане. СПИН терапията трябва да включва стратегия за засилване на имунната система. Сред различните терапевтични подходи, използвани при HIV пациенти, трябва да се набляга на предпазване от развитие на СПИН симптоми в носителите. Това може да се реализира чрез използване на HDP като лентинан или негови подобни вещества. Например, LEM също се използва при лечение на СПИН. Той забавя HIV инфекции на култивирани човешки Т-клетки и засилва ефектите на AZT срещу вирусната репликация ин витро. Механизмът на неговото действие все още не е известен със сигурност, но екстрактът активира макрофагите и стимулира производството на интерлевкин 1.

Водоразтворими лигнани от ЕР3 и EPS4 от гъбен мицел на L. edodes показаха анти-вирусни и имуномодулиращи ефекти. Водоразтворим екстракт от мицел, известен като JLS и JLS-18, има способността да блокира отделянето на herpes simplex вирус тип 1 при животни. JLS-18, съставен от 65 до 75% лигнин, 15 до 30% полизахариди и 10 до 20% протеин, забавя херпесния вирус както ин витро, така и ин виво.

В допълнение, лентинанът показва (а) анти-вирусно действие при мишки срещу VSV (vesicular stomatitis virus), енцефалитен вирус, Abelson вирус и аденовирус тип 12; (б) стимулирана неспецифична съпротива срещу дихателни вирусни инфекции при мишки; (в) осигурена пълна защита срещу LD75 предизвикателна доза на злокачествена инфлуенца при мишки A/SW15; (г) засилена бронхоалвеолна макрофагна дейност; (д) увеличена съпротива към паразити Schistosoma japonicum и Sch. mansoni; (е) показано действие срещу бацили Mycobacterium tuberculosis, устойчиви на анти-туберкулозни лекарства, Bacillus subtilis, Staphylococcus aureus, Micrococcus luteus, Candida Albicans и Saccharomyces cerevisiae; и (ж) увеличена съпротива на приемника към инфекции с потенциално смъртоносната Listeria monocytogenes. Анти-бактериалните полиацетиленови съединения, центинамецин А и В, също са открити в гъбата Шиитаке. Таблица 6, Приложение 1 показва анти-възпалителното действие на лентинан и неговите производни.

Еритаденин, съединение, което влияе върху холестеролния метаболизъм, също има анти-вирусни свойства.

Трябва да се отбележи, че протеинната фракция на плодни тела на гъбата Шиитаке, наречена FBP (протеин от плодно тяло), предпазва от заразяване на растения с tobacco mosaic virus (TMV). Захващането на вируса към клетките на растенията е забавено с FBP.

Полизахаридът шизофилан от Schizophyllum commune демонстрира защитни ефекти срещу инфекции Pseudomonas aeruginosa, Staphylococcus aureus, Escherichia coli и Klebsiella pneumoniae при мишки.

Алкохолен екстракт на Dendropolyporus umbellatus демонстрира антибиотични действия ин витро срещу Staphylococcus aureus и Escherichia coli.

Сортове от рода Trametes съдържат кориолин, антибиотик, който забавя Gram-позитивните бактерии и Trichomonas vaginalis.

Sesquiterpenes velleral и isovelleral, изолирани от Lactarius vellereus, имат силно анти-бактериално (срещу Escherichia coli) и анти-фунги (Candida utilis) действие.

Сортовете Ganoderma (G. lucidum, G. applanatum, G. oregonense) показаха висока степен на действие срещу видове Staphyllococcus, Streptococcus и Bacillus pneumoniae, може би поради увеличеното действие на имунната система и нейния анти-вирусен ефект, предизвикан чрез производството на интерферон.