Медии и преход възникване и развитие на централните всекидневници в българия след 1989 година



страница1/3
Дата22.07.2016
Размер440.22 Kb.
#687
  1   2   3
МЕДИИ И ПРЕХОД – ВЪЗНИКВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ ВСЕКИДНЕВНИЦИ В БЪЛГАРИЯ СЛЕД 1989 ГОДИНА
Петя Василева – Груева

1. Въведение
Политическите и социални процеси от началото на преходния период оставят силни отпечатъци върху развитието на постсоциалистическите печатни медии в България. Непосредствено след 1989 г. всекидневната преса е една от най-разпространените източници и средства за набавяне на информация. Известно е, че самата дума медия произхожда от множественото число на латинската дума medium, която означава посредник. В модерното общество тази функция успява да се разшири, превръщайки ги дори в катализатор на обществените процеси.1 На техните страници написаното се възпроизвежда, характеризира се, удостоверява се и се разпространява като новина. Чрез този начин на поднасяне на информация, събитията, които ги изпълват, не само се подреждат и огласяват, но на практика се оформя и техният смисъл.2 Така може да се обобщи, че след 1989 г. вестниците засилват своето влияние върху нагласите, характеристиките и интересите на променящото се общество и придобиват способност не само да отразяват, но и да налагат неговия дневен ред.3 Бързо и динамично появяващите се на пазара медии утвърждават новия политически език, новите обществени отношения, начин на мислене и „духът на новото време”.4

На теория всяка една медия претендира за обективност, достоверност, актуалност, аналитичност и открита публичност. Това са основните критерии за поднасяне на новините. Но като краен продукт вестниците са подчинени на икономически и политически условия, на исторически и обществени влияния, те са носители и медиатори на културата и обществените нагласи на своите създатели в лицето на журналистическите и редакционни екипи. Следвайки динамиката на процесите след 1989 г., тези средства за масова информация неизбежно започват да променят своя тематичен обхват и начин на изказ. Само за няколко години след промените като най-масов и продаван тип вестник се налага т. нар. политически таблоид – хибрид между сериозен политически анализатор и разпространената в западноевропейските страни „таблоидна преса”, с развлекателен и силно жълт привкус. Неговата проява е свързана преди всичко с наложените пазарни ориентации и нуждата от опозиция на официозния комунистически печат от преди 1989 г. За да бъдат успешни, привлекателни и задължително притегателни за своите читатели – на всекидневниците, избрали този модел на списване, им се налага да балансират на везните на обективността и сензационността. Така се достига до тяхната отговорна роля при режисирането на социалното и обществено пространство.

От дистанцията на времето може да се обобщи, че в първите години на гласност и свобода на словото всекидневниците приемат ролята на социален и психологически отдушник за натрупаното през социалистическия период мълчание и напрежение, и същевременно са огледало на новопоявилите се политически субекти, нрави и обществени отношения.5 Както вече беше упоменато, настъпилата демократизация позволява на информационните средства да моделират политическите събития и процеси. Нещо повече, в разглеждания период новопоявяващите се политически субекти се самозаявяват благодарение на тяхната публичност. Всекидневниците – партийни или независими, мобилизират мощни колективни импулси, будят емоции и разочарования, и в повечето случаи обслужват собствената си идейна и политическа принадлежност.6

Медиите и в частност вестниците предоставят и най-голямо поле за анализ на съвременната политическа култура на българското общество и това не е самоцелно твърдение. Редица учени през последните години развиха тезата, че определянето и сформирането на политическия дискурс е тясно обвързан с развитието на публичната сфера, основен източник за генериране на обществени процеси, нагласи и модели на комуникация.7 Не е трудно да се докаже, че публичната активност на всяко демократично общество влияе върху политическата практика на неговите управляващи. Медийните технологии – електронни и печатни, благодарение на разпространяваната чрез тях информация, заемат важна роля при оформянето на различни дискусии и действия. Включването им като елементи на съвременната публичната сфера помага с така направената взаимовръзка между публично и политическо да се даде представа за реалното участие на индивида в конституирането на модерността.8 Тази концепция позволява на някои автори да характеризират взаимодействието: индивид – публична сфера – политическа активност (политическа култура) като политическа антропология на модерността.9

Специфичното при медиите обаче, е фактът, че техният облик и въздействие са продиктувани от политическата и идеологическата им принадлежност или ангажираност с позициите и възгледите на своите създатели, редакционни колегии и техните икономически интереси. Това обогатява медийния разказ за случващото се с различни режими на презентация и измерения на историческия процес.10 Опитът за подробно представяне на „вестникарските” гледни точки дава възможност да се направят по-разбираеми „изживяванията” на времето и да се осъзнае как дадено общество детайлно и дори всекидневно формира мнението си за протичащата около него събитийност.

В българските посткомунистически условия информационната среда се оказва основен говорител на преходното време, задаваща неговия дневен ред и ценностни ориентации. Поведението и ролята на медиите, са част от това пренастройване в режим на „смяна на системата”, свобода на словото и плурализъм на мненията в политическата надпревара, чрез които се затвърждават основните принципи на демокрацията. Отправената критика към миналото, чрез започналото изнасяне на поредица от факти за различни злоупотреби и престъпления на бившия режим, въпреки своята острота или хаотичност, открехва за много хора забулената в тайнственост реалност на тоталитарната система и реконструира реалност, за съществуването на която повечето граждани не са и подозирали.11 Следователно централната преса изиграва огромна роля в политическото узряване на масовото съзнание, стимулира обществената ангажираност и допринася в известна степен за преодоляване на страховете, наследени от идеологическия контрол.

В настоящия текст се разглежда развитието на четири основни национални всекидневника. От партийните органи на оформилите се противостоящи си политически сили ще се постави акцент върху вестниците „Дума” и „Демокрация”. Според редица статистически и социологически проучвания, това са двата най-четени партийни всекидневника в началните години на демократичните промени. От непартийните и определящи себе си като независими вестници ще се обърне внимание на „Труд” и „24 часа”. Под „независими” тук ще се визира първо и преди всичко заявената от тях публично партийна необвързаност, към която и да е било формация или политическо поведение. И второ – независими в смисъл на статут на самостоятелни стопански обекти, без да се пренебрегва тяхната комерсиална функция от реално наложените пазарни взаимоотношения, което ги прави подвластни на настроенията на четящата аудитория.12 Точно тези два всекидневника, реализирали и най-големи тиражи сред останалата посткомунистическа преса, изиграват важно значение за налагането на маниера на публичното говорене и отношението към политическите субекти на прехода – партии, политици, институции. Прегледът на тези различни по идеология и списване вестници е направен с цел да се обхване по-плътно и многоаспектно развитието на българската медийна среда и произтичащите от това последици в началните години на промените и по-точно динамичният исторически период от края на 1989 г. до 1997 г. или най-общо казано „първите седем години на българския преход”. Изборът на този отрязък от време донякъде се дължи на обстоятелството, че той показва най-ясно произхода и конструирането на отношението към политическите процеси и произтеклите от тях обществени трансформации, нагласи и настроения.

2. Възникване и оформяне на посткомунистическата всекидневна преса
Изборът на представените всекидневници се дължи преди всичко на тяхното огромно обществено влияние. Те възникват или се развиват, следвайки и задоволявайки потребностите на започналото преломно време. През последвалите години доверието, засвидетелствано от многобройната им аудитория, се оказва индикатор на това влияние. Зад яростните битки за свободата на словото, които водят помежду си, правото за коректна информираност и истината за състоянието на държавата и поведението на управляващите от една или друга партия, вестниците разпространяват послания и създават отношение. Отношение, определящо до голяма степен спецификата на политическата култура на техните читатели и привърженици, съчетано с характера на историческото време и етническите, народопсихологически, социални и обществени особености на българския народ.
2.1. Вестник „Дума”

Вестник „Дума” се явява като пълноправен приемник на дългогодишния официален орган на БКП - „Работническо дело”, най-яркото отражение на политиката на управляващата партия, „…изразител и носител и на всички онези недъзи, неуспехи и извращения, допуснати приз този период в управлението на страната, в нейния духовен живот и в частност в журналистиката”.13 След започналите промени, поемайки път към „демократичен социализъм”, компрометиралата се чрез своето управление комунистическа партия предприема редица мерки за промяна на облика си в зависимост от новосъздадената политическа ситуация. Извършените вътрешнопартийни смени по високите върхове на йерархичната й структура и широко пропагандираният нов курс не са достатъчни да убедят обществото, че това не са само „козметични процедури”14. Затова на 3 април 1990г. сред членовете на БКП е проведен общопартиен референдум, на които партията променя своето име на Българска социалистическа партия (БСП), а нейният официоз се преименува на вестник „Дума”. За главен редактор на „новия” всекидневник е избран Стефан Продев, изтъкнат журналист и публицист, с голям авторитет и дългогодишен опит, определян като един от най-ярките личности на своето съвремие. Харизматичната му фигура, украсена с известен „дисидентски ореол”, успява да събере около себе си млад екип от талантливи „пера”, сред които може да се посочи Валери Найденов, привлечен от друг казионен всекидневник - „Отечествен фронт”. Всъщност неговото име се свързва преди всичко със започналия да излиза година по-късно „24 часа”, но краткият му престой в социалистическия официоз дава дълбоко отражение върху бързата и положителна промяна на начина на списване, която той претърпява.15 Само за няколко месеца вестникът успява да „обърне хастара на старото Дело,”16 изграждайки модерна визия и атрактивен начин за поднасяне на информация. Стремежът на Продев е да се създаде вестник с нови професионални идеи, който да стане обществена трибуна с национално значение.17 Започналото отърсване от идеологическите догми му позволява да се откъсне от руслото на тяснопартийната принадлежност и да се доближи до реалните потребности на жадния за обективна информация читател. Ръководството на „Дума” умело реорганизира наследената материална база и финансова подкрепа с цел да разшири читателската си аудитория извън членовете на БСП. Относително високият и стабилен тираж, които вестникът поддържа до края 1991г., показва, че се е справил с тази задача. След първите избори през 1990г. СДС прокарва идеята, че комунистите печелят именно благодарение на професионалната пропаганда на „Дума”, а анализаторите признават, че след редакционните промени „Дума” наистина става един нов вестник – разнообразен, оригинален, нападателен, безсрамен, но и въздействащ.18


2.2. Вестник „Демокрация”

Вестник „Демокрация” възниква при съвсем други условия. Още при самото си образуване опозиционните сили изпитват нужда от свои собствен политически всекидневник. Притежанието на такъв е част от публичната им легитимация и важно условие за пропагандирането и разпространението на техните идеи. „Създаването на вестник беше обща идея, всички си давахме сметка за ролята му в политическия живот […] Излезеше ли един не казионен вестник, при държавния монопол върху хартията, това отваряше вратите за свободата на писаното слово.”19 Поради тази причина едно от основните изисквания на СДС при преговорите на Кръглата маса с управляващите комунисти е държавата да им предостави сграда за политическа централа, както и разрешение и субсидии за издаването на вестник. Поставен е срок за изпълнение на това искане до 16 януари 1990г. На тази дата след като тези искания не са удовлетворени, групата на СДС демонстративно напуска заседанието на Кръглата маса.20 След известно забавяне на 12 февруари излиза първият брой на „Демокрация”. За главен редактор е избран литературният критик Йордан Василев, а за изпълнителен директор Петко Симеонов.

Началният старт на вестника е неорганизиран и хаотичен.21 Създаването му, освен че среща невъобразим ентусиазъм, изпитва и големи трудности. Първоначалното обсъждане на концепцията на вестника се извършва в дома на писателя Димитър Коруджиев, където постепенно се събира бъдещият екип. Едни от привлечените опитни журналисти са Георги Георгиев-Геш (в. „Отечествен фронт”), Георги Лазаров (сп. „Общество и право”), Ева Димчева (в. „Труд”) и Пламен Крайски (в. „Кооперативно село”).22 Въпреки това, недостигът на професионални журналисти силно личи от публикуваните в началото материали. „В продължение на месеци в редакцията цареше неукротима анархия и паника, всичко се вършеше на момента, с възможно най-големите усилия и грешки23. Първите средства, необходими за нормалното протичане на издателския процес, се набавят основно от стотици привърженици, прииждащи в редакцията на ул. „Раковски” 123, за да дарят своята лепта за демокрацията.24 Началният брой на вестника е посрещнат с молебен от отец Христофор Събев и с тържество от ръководството на СДС. Главният редактор въвежда принципа материалите да отиват направо за печат, без да бъдат редактирани, така се показва стремеж да се афишира свободолюбивият дух на всекидневника. Въодушевени хора от цялата страна всекидневно се обаждат на служебните телефони или посещават редакционните помещения, за да предлагат своите услуги и да помагат с информация и съвети. Техният добросъвестен порив в повечето случаи обърква и заблуждава. Понякога публикуваната информация по страниците на „Демокрация” е неточна и неаргументирана.25 Въпреки това, само след месец тиражът на всекидневника от 70 000 се вдига на 150 000, а в деня на първите избори през 10 юни излизат 450 000 броя 26. Основната му цел е ясно изразена – курс към консолидиране на демократичните сили, победа на предстоящите избори, смяна на управляващия модел и разобличаване грешките и престъпленията на комунистическия режим. Словесните престрелки между политическите противници „Дума” и „Демокрация” осезателно задълбочават и изострят идейните противоречия сред своите привърженици.

На 3 септември 1990г. ръководството на вестника се сменя като директор става Георги Спасов, а за главен редактор е поканена известната журналистка Румяна Узунова. Поради нейната ангажираност в радио „Свободна Европа” тя не може да се присъедини и нейното място се заема от Волен Сидеров (изпълнявал длъжността главен редактор от 19 септември 1990г. до 11 февруари 1992г.)


2.3. Вестник „Труд”

Третият вестник, който ще се използва в настоящия анализ, е всекидневникът на българските профсъюзи – „Труд”. В бурното време след 10 ноември профсъюзите декларират откъсване от комунистическата партия и за кратко време се трансформират в Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ). През разглеждания период (1989-1991г.) вестникът запазва финансовата си обвързаност със синдикатите, което до известна степен му позволява да се предпази от неизбежните по онова време открити партийни обвързвания. През декември 1991г. той получава правото и статута на независим. Преди промените през 1989г. „Труд” е един от сериозните всекидневници със стабилна аудитория и тираж. Историята на неговото издаване започва на 1 март 1936г. като седмичник и печатен орган на казионния Български работнически съюз. Последният брой излиза на 5 септември 1944г. След 9 септември се създава нова професионална организация – Общ работнически професионален съюз (ОРПС), а на 20 октомври се появява и нейният орган „Знаме на труда”, отново седмичник. През 1946г. по инициатива на тогавашния главен редактор Борис Милев-Огин и с решение на Секретариата на ЦК на БРП (к) на 15 септември вестникът става всекидневник и променя името си на „Труд”.27

Стъпил на здрави традиции и до колкото е възможно през годините той прави опити да отстоява на всепоглъщащата тоталитарна идеология и да пази професионално поведение. През 1987г. дори успява да публикува поредица репортерски разследвания на журналиста Георги Тамбуев. Под заглавие „Корупция, облечена с власт” се изнася информация за корупционните практики на прокурор от гр. Етрополе, близък до висши партийни величия. За тези разкрития от вестника временно са уволнени Тамбуев и главният редактор Дамян Обрешков28. Динамичните политически промени след 10 ноември 1989г. веднага се отразяват върху маниера му на списване. Умерената позиция, която заема спрямо управляващите и възникващата демократична опозиция, му помага да запази и постепенно да увеличи своята аудитория. Въпреки че е вестник с минало, той успява да превърне това в преимущество, залагайки на читатели, които не скъсват с навиците си отведнъж и предпочитат един по-приемлив и не толкова агресивен коментар на политическите събития.29

От януари 1991г. Тошо Тошев сменя Дамян Обрешков на поста главен редактор. Тази промяна действа много положително на редакционната политика и позволява постепенно да се изгради съвсем нова финансова концепция. След отделянето от синдикатите се създава акционерно дружество, при което собственици на вестника стават самите журналисти.30 Подобна мотивация се оказва доста благоприятна и в. „Труд” заема стабилна позиция на пазара, отстоявайки правото си на независимост, за разлика от сервилността на партийните всекидневници. Това професионално поведение му помага да избегне колизиите на политическата конюнктура и след 1996г. той се превръща в най-четения вестник в България. Както беше споменато, в началото на разглеждания тук период всекидневникът е все още орган на Централния съвет на Българските професионални съюзи, казионна структура на комунистическия режим, които в средата на 1990г. се преименуват в Конфедерация на независимите синдикати в България. Органическата връзка с партията е ясно изразена в стила и езика на поднесените материали. С идеята за откъсване от БСП започва и смяната на тона и естеството на публикациите. Нараства критичността към управляващите и стремежът вестникът да се приема като политически безпристрастен и ангажиран с реални и синдикални проблеми. Това му позволява един по-обективен и дистанциран поглед към всекидневните събития на заобикалящата го действителност.


2.4. Вестник „24 часа”

За разлика от в. „Труд”, „24 часа” е изцяло рожба на „новото време” след 1989г. Много медийни специалисти го определят като явление на вестникарския небосклон. Появата му е предшествана от седмичника „168 часа”, започнал да излиза през 1990г. Успехът, които предизвиква с новата си визия и интересно поднасяне на новините, позволява на собственика Петьо Блъсков и създадената от него „Прес група 168 часа” да пусне на пазара и всекидневен вариант. Така на 18 април 1991г. се появява в. „24 часа” в новаторския за България таблоиден формат.31 Други основни характеристики, които стават негова запазена марка, са врязаният в текста миниатюрен портрет на героя от новината, заглавия, които преливат в самия текст на статията, обърнатият словоред на встъпителното изречение и страници за бизнес информация с таблица на валутните курсове. Напълно новата стилистика е създадена с цел читателят да получава максимално количество информация, заемаща минимално пространство. Още в първия си брой, в коментарен текст на последната страница, наречен „уводна статия”, издателите заявяват неговата задача – „ще подкрепя либералната демокрация, частната инициатива и свободния пазар”.32 „Напълно граждански по дух”,33 вестникът олицетворява преди всичко своя издател и образувалия се около него кръг от частни предприемачи, създатели на Съюза за стопанска инициатива на гражданите – Валентин Моллов и банкерът Венцислав Йосифов. В началните години на прехода това са част от хората, които пропагандират идеята за бързо всенародно забогатяване, необходимостта от частна собственост и твърдо заявена проява на инициативност .

Организирането на издаването на нов вестник в началото никак не е лесно. Освен трудното набавяне на хартия, което тогава се регулира от държавата, са необходими помещения за редакция и опитни журналисти. От фалиралия комсомолски вестник „Народна младеж” се освобождават няколко стаи в Полиграфическия комбинат и десетина талантливи млади професионалисти, сред които Венелина Гочева, Юлий Москов и Васил Захариев.34 Към екипа скоро се присъединяват и репортери, работели преди това във вестниците „Дума” и „Демокрация”. За главен редактор е назначен Валери Найденов, поставил си за задача да създаде вестник, обслужващ преди всичко читателите с поднесената информация и обединяващ „сини” и „червени” в една аудитория.35 Афишираната претенция на в.”24 часа” е да се превърне в „модел и дори калъп за всички други вестници, да промени езика, мисленето и представите на едно цяло поколение българи”, като че ли успяват в началото и това проличава в тиража.36 В края на 1991г. вече е пръв по ръчни продажби и втори по тираж след в. „Дума”. От месец януари следващата година той става най-масовият вестник в България и надвишава всички всекидневници, взети заедно.37 За бързия успех на вестника, въпреки финансовата стагнация, връхлетяла обществото, огромна роля изиграва ориентацията му. Според Росен Янков, дългогодишен негов журналист, в. „24 часа” се харесва „заради духа на новото и заради усещането за свобода, които носи в себе си.[…] той първи разграничава обществото от държавата, държавата от родината, народа от управляващите.”38 Неговата първа поява на вестникарския пазар е съпроводена със сензационното заглавие: „Депутат социалдемократ поиска смърт чрез удушаване за независимия печат” и обвиненията, че депутати от различни партии „мислят по сталински”, след като приемат внесеното изменение в закона за данък върху оборота и акцизите, чрез което от налози се освобождават само партийните издания. Тази поправка е характеризирана на страниците на вестника като: „най-комунистическия документ след Комунистическия манифест”. Това силно начало веднага подсказва на аудиторията, какви ще бъдат основните му приоритети.39 А именно – никакви политически пристрастия, слугувания и компромиси с истинността на изнасяната информация.

Първият брой излиза на 18 април 1991г., когато правителството на Димитър Попов е започнало очакваната икономическа реформа и необходимата либерализация на цените, съпроводена със социални вълнения и сътресения. Съобщавайки на своите читатели, че ще информира с новините такива, каквито са, в началните месеци на издаването си обаче, вестникът създава свой собствен модел, съвсем различен от използваните в партийните органи. Стремежът му да се отдалечи от ясната политизация и да засили обективността на отразяваните събития и процеси започва да обслужва преди всичко обществените настроения. Замисълът на неговите създатели вестникът да служи на своите читатели, а не на актуалната власт, демонстрира един нов медиен модел, показващ не сблъсъка между партии и идеологии, а опозицията обикновени хора/аудитория – власт.40

Неговата критика и отношение към политическата действителност не е под влиянието на дадена партийна линия, а се съобразява с новопоявилите се публични потребности, търсещи нов тип новина – деполитизирана и деидеологизирана. Популярността на всекидневника в началото се предизвиква от заеманата позиция, която изразява преди всичко усилие за защита на индивида от властовите институции – партии, парламент, правителство, показвайки най-вече техните неравностойни взаимоотношения. Претенцията за обективност, извън презентацията на политическите всекидневници, му позволява да предлага алтернативна информация и смело да оперира с колективните нагласи, легитимирайки ги в публичното пространство. Така пред читателя започва да се конструира една нова социална и политическа публичност, в която той открива своите реални истини и културни стереотипи, с които се сблъсква във всекидневието си. А именно враждебното отношение и недоверие към институциите на държавата, нагласата на човек, че властта изкушава и развращава, а политиците са хора, работещи единствено за лична облага.41

През призмата на в. „24 часа” злободневните проблеми придобиват нова експресивност и звучене. Появата на всекидневника през април 1991, когато предприетите от правителството на Попов трансформации на пазара са в ход, насочва неговия поглед най-вече към провежданите икономически реформи. Под рубриката „


Каталог: sites -> default -> files
files -> Образец №3 справка-декларация
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982
files -> Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател
files -> Семинар на тема „Техники за управление на делата" 18 19 юни 2010 г. Хисар, Хотел „Аугуста спа" Приложение
files -> Чинция Бруно Елица Ненчева Директор Изпълнителен директор иче софия бкдмп приложения: програма
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Закон за устройство на територията в сила от 31. 03. 2001 г


Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница