Медии и преход възникване и развитие на централните всекидневници в българия след 1989 година



страница3/3
Дата22.07.2016
Размер440.22 Kb.
#687
1   2   3
5. Заключение
Събитията от началото на 90-те години в България нямат аналог в новата и най-новата история на страната. Новите форми на масов протест, бързото активиране на демократичната опозиция и развихрилата се свръхполитизация реално способстват за зараждането на една нова политическа култура на българското общество. Поради характерната за началото на българския преход криза на традиционната политическа репрезентация, пресата започва да разпространява видимо предимно повърхностната, пропагандната страна на политиката като тиражира основно откритите форми на политическите идеологии, скандалните акценти на водения между тях диалог и сензационните, манипулативните аспекти на тяхната практика.64 Вместо да се превърне в коректив на политиката по пътя на преход към демократичен модел на списване, печатната преса открива своята сила и интерес във възпроизвеждането на нейните слабости и тенденциозност, експлоатирайки ги в полза на своята гилдийна и икономическа принадлежност. Специфичното предаване на фактите, отразените събития, коментари и гледни точки, се превръщат в своеобразни техники за манипулиране и интерпретиране.65

Възникналата по този начин култура на прехода се гради именно върху тези от различните стратегии и интерпретации на поднесената новина или коментар, които са получили най-голяма възможност за бъдат припознати, чути и възприети. Тяхното вграждане в политическите ориентации е един от основните медийни похвати за въздействие и конституиране на обществената политическа компетентност, памет и стабилност.

Доминиращите форми на отрицание, обвинение, несъгласие, съзнателно търсене на компрометиране и дискредитиране, не позволяват да се създаде една сериозна, конструктивна, спокойна и лишена от полюсни интерпретации култура на презентиране на политическото в обществената сфера. Така се губи един от най-важните моменти за хуманизирането на прехода, за изграждането на по-голяма стабилност в управлението и бързо решаване на националните и икономически проблеми. Конфронтационната политическа култура внася дисбаланс в политическата система, чести правителствени смени и изява на извънпарламентарни форми на активност и протест.66

Различните интерпретации на подбраните всекидневници за случилите се и случващите се събития и факти от миналото и настоящето се оказват една от съзнателно търсените възможности за контакт с аудиторията, която вече е заявила своята необходимост от смяна на ритъма на своето всекидневие и мироглед. В тази нова среда започват да битуват разнообразни и провокиращи политически митове, отношения, авторитети и прийоми, чрез които се оформя съвременната динамична политическа култура.

Медийният „език” и подход бързо стават норма за българското общество. Печатните медии се превръщат в „увеличително стъкло” на всички недъзи на посттоталитарна България. Своеобразната враждебност на техните послания подкрепят убедеността на обикновения човек, че в България всякакъв опит на промяна и демократизация е обречен на провал, а политическите борби са всъщност борби за привилегии и „апетитни парчета от държавната баница”. Българската информационна среда не успява да произведе отношение, вярвания и нагласи, които да внесат във всекидневния живот на своите читатели адекватни ценности, необходими за едно демократично общество. Тя остава подвластна на конюнктурите, на актуалните за момента, а не на важните за бъдещето обяснителни механизми. До голяма степен от вестниците, радиото и телевизията зависи как хората ще разберат процесите в страната, как ще ги оценят, как ще реагират на тях. Изборът на новини, на теми за репортажи, на думите, с които се описва случващото се, оформя среда на обществени настроения и очаквания. От нея, особено в модернизиращо се общество като българското, зависи доколко и как се възприемат основните политически субекти и техните властови взаимоотношения. Затова проблемът за диалога „медии и власт” е изключително сериозен, а протичащият такъв в преходната действителност не успява да помогне за изграждане на една гражданска публичност.

Медиите, и в частност пресата, винаги са били обект на разнопосочни интереси и тяхното обслужване определя начина, по който се представя информацията с политическа насоченост. Тази нейна специфика се дефинира както от потребностите на читателската аудитория, така и от пазарната среда и икономическите й покровители, стоящи зад редакционните бордове. Това са и два от най-значимите фактори, които оформят иманентно двойствения й характер едновременно на посредник и на манипулатор на политическия процес.

Политиката през този период си остава най-добрият бизнес и обвързването на медиите с различни партийни формации е неизбежно. Това е една от причините за липсата на сериозен вестник и появата на наложилия се политически таблоид, при който сериозните новини се сливат със скандални разкрития и коментари. Пресата се опитва да върви със „силните на деня”, но не се колебае да застане срещу тях, когато усети нагласите на обществото. Различните вестници, в зависимост от своята идеологическа и финансова принадлежност, могат да осветлят дадено събитие или явление, но същевременно могат и да го затъмнят. Манипулативните им стратегии и механизми са сходни, но обслужват различни интереси и са насочени срещу конкретни противници в лицето на политици, партии, икономически групировки и др. Отговорът на въпроса за виртуалната или реална власт на медиите не може да бъде еднозначен. Той е многопластов и се крие във възможността да се постигне баланс между различните зависимости – икономически и/или политически. Там, където това равновесие е нарушено, както става с в. „24 часа”, който в периода 1995-1996 г., поради явното си обвързване със социалистическата партия и грубата манипулация с партийната книжка на „синия” кандидат за кмет Стефан Софиянски, логично следва значителна загуба на читатели и обществена тежест.

След преломната за политическия живот дата 10 януари 1997 г. централните всекидневници също поемат различна посока на развитие. Вестниците „Дума” и „Демокрация” продължават да губят своя авторитет и влияние сред привържениците си. Без финансовата подкрепа на партийните централи само за няколко години те претърпяват няколко фалита и периодично спират своето издаване. Тяхната роля в „моделирането” на политическите нагласи на „синия”, и съответно на „червения” електорат, е сведена до незначителност, а позицията им на „флагман” на политическите промени в страната е загубена безвъзвратно.



По стечение на икономическите обстоятелства „независимата” преса в лицето на вестниците „Труд” и „24 часа” се сдобива с един и същ собственик – немската издателска групировка „ВАЦ”. Наличието на стабилен източник на средства предпазва и двата всекидневника от открито и нерегламентирано вмешателство на различните политически сили, но запазва техния таблоиден формат и маниер на списване, при който приоритет продължават да получават скандалните аспекти на политическия процес. В началото на новия век те постепенно започват да свиват своя тираж и да наблягат на все повече рекламни трикове за задържането на интереса и числеността на читателите си. Тяхното влияние върху политическите нагласи на обществото намалява за сметка на разпространението и възхода на електроните медии. През последните две-три години се наблюдава и друг процес – все повече издатели започват да поддържат интернет-вариант на своите всекидневници. Това потвърждава заключението, че световната информационна мрежа ще бъде следващия голям етап в развитието на медийното въздействие върху съвременната политическа култура на българските граждани.

1 Стоянов, Кр. Обществените промени / 1989-1996/ и вестникарският език . С., 1999,134-135.

2 Замбова, А. Манипулативни езикови стратегии в печата. С., 2000, с.67.

3 Спасов, О. Преходът и медиите 1989 – 2000. С., 2000, 29-38.

4Елитът и промяната в България. Свидетелства на първата вълна политици след 1989г. Съст. Д. Варзоновцев, С., 1998, с. 91.

5 Спасов, О. Цит. съч., с.,13-15.

6 Дичев, Ив. Националният таблоид. – Във : Лидерът.съст. Лозанов, Г., О. Спасов, С., 2002, 219-235.

7 Хабермас, Ю. Структурни изменения на публичността. С., 1995; Найденов, Н. Публика и политика. Въведение в политическата антропология на модерността. С., 2000 и цитираната там литература по въпроса.

8 Найденов, Н. Цит. съч., с., 35.

9 Пак там, с. 15.

10 В случая се използва теоретичната постановка на френския учен Франсоа Артог за различните начини да се пребивава във времето. Във: Артог, Ф. Режими на историчност. Презантизъм и изживявания на времето. С., 2007, 30-31.

11 Карасимеонов. Г. Медиите, демокрацията и европейските интереси. – Във: Политически изследвания. 1994, кн. 3, 254-256.

12 Определението за независими е прието от Ивайло Знеполски. Новата преса и преходът. Трудното конструиране на четвъртата власт. С., 1997, 124-144.

13 Иванов, Д. Левият вестник в България (1892 – 2000). Социална ангажираност, национална отговорност. С., 2000, с.141 ; 181-183.

14 Има се предвид проведеният пленум на ЦК на БКП (11-13декември 1989г.), на които от партията е изключен Тодор Живков и извънредния 14 конгрес (30 януари – 3 февруари 1990г.), когато за председател е избран Ал. Лилов и е приет Манифест за демократичен социализъм. (Вж: Българските преходи 1939-2002. Е. Калинова , И. Баева. С., 2002, 254-256).

15 Виж по-подробно Найденов, В. Пред да се роди вестникът и малко след това. – Във: Вестникът. Съст. Лозанов, Г., О. Спасов, Р. Янков. С., 2001, 25-66.

16 Думи на Стефан Продев предадени от В. Найденов. Пак там, с. 42.

17 Редакционна. Най-масовият вестник у нас промени името си. – Дума, бр. 1, 4 април 1990.

18 Евтимов, Ив. Спомени за прехода. С., 2005, с.119

19 Симеонов, П. Голямата промяна 1989-1991. Опит за документ. С., 1997, с. 138.

20 Пак там.

21 „Истината е, че „Демокрация” се роди като света – от Хаоса”. Думи на Георги Асьов, журналист във вестника – (Вж: Голямата промяна…, 658-662).

22 Василев, Й. Цит. съч.,, 299-300.

23 Георги Асьов. За началото на вестник „Демокрация”. – Във : Голямата промяна.., 658-662.

24 Василев, Й. Патила и радости. С., 2002, с.301

25 Симеонов, П. Цит. съч., с.376.

26 Василев, Й. Цит. съч., с.305.

27 Панайотов, Ф. Страници от биографията на „Труд”. – В: Лидерът…,45-67.

28 Тошев, Т. Вестникът с характер. Интервю. – В: : Лидерът…, 5-12.

29 Господинов, Г. Прелъстяването на пазара. – В: Лидерът…, с.140.

30 Виж: Тошев, Т. За лъжата, Жан, Иван и другите. С., 2003, 218-236; 285-304.

31 Таблоидният формат представлява сгъване на листа на А3 и е характерен за „жълтите” издания на западноевропейската преса.

32 Янков, Р. Кратка история. - Във: Вестникът. Съст. Лозанов, Г., О., Спасов, Р., Янков. С., 2001,13-21.

33 Пак там.

34 Пак там.

35 Найденов, В. Преди да се роди вестникът и малко след това. – Във: Вестникът…, 25-66.

36 Янков, Р. Кратка история. - Във: Вестникът…, 13-21.

37 Пак там.

38 Пак там.

39 Редакционна. Смърт чрез удушаване за независимия печат. – 24 часа, бр. 1, 18 април 1991.

40 Кръстев, Ив. Критика на таблоидния разум. – Във: 24 часа. Вестникът. Съст. Г. Лозанов и др. С., 2001, 79-88. ; Спасов, О. Преходът и медиите 1989 – 2000. С., 2000, 76-97.

41 Елитът и промяната в България… , 92-93.

42 Редакционна. На света му е байгън от захар. – 24 часа, бр. 43, 7 юни 1991.

43 Редакционна. Реформата съвсем я оплеска, твърдят хора на правителството. – 24 часа, бр. 94, 6 август 1991.

44 „Изразът ”четвърта власт” се налага във Франция при аферата Драйфус. След войната между Франция и Германия през 1870 -1871 френският висш офицер Алфред Драйфус е обвинен, че е немски шпионин и че предавал на германците тайна информация от генералния щаб, с което допринесъл за загубата на Франция. Драйфус е осъден набързо, изхвърлен е от армията и заточен в Гвиана. Само благодарение на журналистическите разследвания и медийната кампания срещу процеса, организирана и платена от френски интелектуалци и общественици, се разкрива, че Драйфус е невинен.” (Иванова, В. Властта на медиите и медиите на властта. www.Center-ReligiousFreedom.com.)

45 Манлихерова, М. Медийната власт и елита. Книгата е в електронен вариант на сайт: http://dem-pr.hit.bg/2002_3/2002_3_03.htm.

46 Знеполски, Ив. Новата преса…,с. 247.

47 Изключително подходящ термин на Румен Даскалов. Нещата наоколо. Наблюдения и размишления за промените. С., 1998, с., 95.

48 След поисканата оставка на младия Волен Сидиров, на отговорния пост до края на 1994г. се изреждат журналистите Енчо Мутафов, Панайот Денев и Иво Инджев.

49 Даскалов, Р. Нещата наоколо… с., 96.

50 Кръстев, И. Критика на таблоидния разум. – Във: Вестникът. Съст. Лозанов, Г., О., Спасов, Р., Янков. С., 2001, 79-88.

51 Табакова, В. История на привличане и отблъскване. – Във: Лидерът.съст. Лозанов, Г., О. Спасов, С., 2002, 90 – 96.

52 Ефтимов, Й. Формулата на успеха. – Във: Лидерът.съст. Лозанов, Г., О. Спасов, С., 2002, 164 – 180.

53 Продев, Ст. Всичко това трябваше да се каже открито. – Дума, бр. 177, 31 юли 1995.

54 Продев, Ст. Трибуна, а не слуга. – Дума, бр. 14, 17 януари 1996.

55 Интервю с Валери Найденов. БСП и „Орион” контролират „24 часа”. – Труд, бр. 82, 24 март 1995.

56 Интервю с Тошо Тошев. Сериозният вестник е опозиция на всяка власт. – Труд, бр. 288, 7 декември 1995.

57 Зарков, А., Н. Кицевски. Големите убийства в България. От Крушата до Луканов. С., 1996.

58 Спасов, О. Криминалният жанр и таблоидът. – Във: Лидерът…, 102-117.

59 Редакционна. Блъсков оцапа изборите и занаята. – Труд, бр. 267, 13 ноември 1995; Редакционна анкета с политици и журналисти. Компроматът в часовите вестници унизява журналистиката и политическия живот у нас. – Труд, бр. 268, 14 ноември 1995.

60 Кръстева, С. Мобифонът на цензурата в медиите звъни от „Позитано” 20, „Раковски” 134 и „Дондуков” 2. – Труд, бр. 279, 23 ноември 1995.

61 Братанова, Р. Политстратези искат да употребят четвъртата сила вместо опозиция. – Труд, бр. 10, 11 януари 1996; Пешева, М. Журналистите са „играчка-плачка” в ръцете на опитни партийни кукловоди. – Труд, бр. 15, 16 януари 1996.

62 Редакционна. Пребиха журналистка от „24 часа”. – 24 часа, бр. 286, 19 октомври 1995.

63 Редакционна. Прокурорски терор над журналисти. – Труд, бр. 51, 21 февруари 1996.

64 Спасов, О. Цит. съч., с., 167.

65 Знеполски, Ив. Новата преса и преходът. Трудното конструиране на четвъртата власт. С., 1997, 62-74.

66 Карасимеонов, Г., Политика и политически институции. С., 2004, с. 35.




Каталог: sites -> default -> files
files -> Образец №3 справка-декларация
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982
files -> Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател
files -> Семинар на тема „Техники за управление на делата" 18 19 юни 2010 г. Хисар, Хотел „Аугуста спа" Приложение
files -> Чинция Бруно Елица Ненчева Директор Изпълнителен директор иче софия бкдмп приложения: програма
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Закон за устройство на територията в сила от 31. 03. 2001 г


Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница