Медии и реалност

Съвременното общество е заобиколено от различни медии, които предоставят разнообразна информация. Това се прави по един безвъзмезден начин, с или без съгласието на публиката. Някои автори твърдят, че ролята на медиите днес се е променила и е преминала от конвенционалното отразяване на обществени ценности към създаването на нови ценности. Във всички случаи, това е един сложен и противоречив въпрос. Въпреки това, основната теза в тази разработка ще бъде, че медиите „усилват” основните обществени ценности. Част от съдържанието е изкривено, въпреки това никой не може да отрече присъщото значение на принадлежността на медиите към обществото¹.

Медиите претърпяха светкавично развитие с появата на информационните технологии. В съвременния свят информацията е много по-достъпна, отколкото е била само преди няколко десетилетия. Потребителите имат много възможности за достъп до най-различна информация от всевъзможни източници, като например смарт телефони и интернет, както и сайтовете на социални медии като Facebook, My Space, Twitter и др. На практика, всичко се случва „електронно” - от електронните писма до електронните вестници. Това направи общуването много лесно, така че всеки може да изразява мислите си и дори да ги покаже на света чрез каналите на YouTube, например² (Kuerschner, 2006, с.11).

Когато човек е седнал в дневната си и гледа видео клипове по MTV, възникват различни интерпретации, но едно виждане обединява всички становища - MTV ясно показва начина, по който музиката се е развила. MTV е била символ на младите и жизнерадостни хора. Музиката, начинът на живот на рап звезди, рок звезди, поп звезди създават нови критерии, които са стриктно следвани от по-младите. MTV е увеличила присъствието си в източните страни. Това се наблюдава вследствие на инвазията на Запада и разрушаването на традиционните ценности. Налице е създаването на нови „стилове” на ходене, говорене, обличане и, следователно, на мислене у младите в източните общества. Например, ерата на MTV в Япония веднага се свързва с раждането на японските юноши-бунтари. Въпреки това, би било погрешно да се смята, че самият телевизионнен канал MTV създава реалност от нищото или да се заключи, че MTV е отговорна за всички промени в съвременната технологично напреднала Япония. MTV действително е била успешна в западния свят и след това в останалата част на света, просто защото тя ще продължи да подкрепя и да величае ценностите, които по природа са проведени и подхранвани от тези общества. Съвременното общество е по-либерално, по-спонтанно и по-бунтарско. Това може да е в резултат на индустриализацията и на процесите на непрестанна глобализация, но ролята на медиите в тези процеси е да служи като „усилвател” на тези ценности. Ако съвременните медии заемат по-консервативна позиция, очакваният и логичен резултат би бил тяхното изчезване³.

Информацията има значителен ефект върху живота на хората. Например, гледането на Световното първенство по футбол може да накара едни да изпитат гама от противоположни емоции, същевременно чувство на наслада, нервност и дори възмущение. Гледането на филми може да отдалечи съзнанието на други от реалността, което по определен начин може да донесе вдъхновение. Следователно, информацията е създала безброй възможности в обществото, но в същото време обществото се е превърнало в силно зависимо от всички медии и източници на информация⁴.

Филмовата индустрия е друг забележителен пример. Тази индустрия е претърпяла значителни промени и сега модерната индустрия е свидетел на радикални промени във външния вид на актьори и актриси. Водещите актриси са се превърнали в символ на красота и съвършенство. Съвременните филми изобразяват красотата, показвайки ни високи и слаби жени. Още доказателства в тази насока можем да види в имиджа на съвременните жени на плакати и корици на списания. Социалният апетит и вкусът към женското тяло наистина са се промени с течение на времето. Създава се един натрапчив образ на жена, която непременно е висока и добре сложена⁵. Медиите значително пропагандират определен тип красота. Тогава, какво би станало, ако медиите започнат да насърчават ниските и пълни хора за модел на красота, ще бъде ли успешно? Този въпрос би получил по-скоро отрицателен, отколкото положителен отговор, което означава, че медиите не са способни да създадат модел за красота, който не е присъщ и не се подкрепя от обществото. В този смисъл, медиите по-скоро отразяват реалността и ценностите на обществото, отколкото да създават паралелни такива. Разбира се, медиите имат силата да мултиплицират, да подсилят значително всеки феномен, което допълнително засилва чувствителността на обществото към зададените образци и модели. Но винаги съществува и друга гледна точка. Да вземем например филм с герой, който ограбва банка с поразителна изобретателност. Това внушава негативни послания в масовата публика⁶. Тя започва да симпатизира на героя, въпреки престъпните му деания. Обикновено кражбата се осъжда като грешно деяние, но „героят” на филма се измъква без проблем и отива да се забавлява без никаква съвест. Такива филми създават негативни ценности, които са в разрез с принципите на честност⁷.

Въпреки това, медиите играят значителна роля в представянето на факти и реалности в областта на развитието, финансите, правосъдието, бедността и т.н., които са реално отражение на това, което се случва в обществото⁸. По-скоро, се показват общопризнатите ценности и манталитета на обществото, а не индивидуалните гледни точки. Известният учен Джеймс Къран твърди, че „Убеждението, че медиите са важни посредници на влияние в общи линии е правилно. Обаче, начините, по които медиите оказват влияние, са сложни и условни." Например, начинът, по който медиите изобразяват актовете на тероризъм наистина всява страх в съзнанието на хората. Ненавистта към тероризма, от друга страна, е превърнала други в пацифисти. Медията е може би най-важната форма за изразяване на мнения и тя самата е сбор от индивидуалните и обществените гледни точки⁹.

Ако всички тези примери показват медиите по-скоро като либерални, по-внимателният анализ разкрива точно обратното, имайки в предвид, че собствениците на медиите съвсем не са либерални. В своята същност медиите са фирми, които се „държат на повърхността” благодарение на приходите от реклама. Вярно е, че някои медии вършат добре своята работа като остават безпристрастни. Но когато дадена телевизия подкрепя политически кандидат, който се спонсорира от влиятелни фигури и бизнес, тя трябва да заплати съответната цена¹⁰. Парите, разбира се, директно купуват влияние и това рефлектира върху начина, по който медиите представят определено събитие¹¹. Медиите са среда за управляващата класа и способстват да се „увековечи тяхната власт, богатство и статус”¹². Ето защо, медиите, в този смисъл, не отразяват реалността¹³.
2.Роля на медиите в изграждане образа на реалността

Медиите не просто ни предлагат прозорец към света. Те не само отразяват реалността, те я представляват. Медийните продуценти неизбежно правят избор: те избират и комбинират, те превръщат събития в истории, създават герои, те ни приканват да видим света по определен начин. Медиите ни предлагат версии на реалността. Но публиката също сравняват медийните реалности със собствените си преживявания и прави преценки до колко може да им се довери. Представянията в медиите могат да бъдат реални в някои отношения, а в други не: може да знаем, че нещо е фантазия, но същевременно може да ни даде и много познания за реалността.

Медиите изграждат представа за реалния свят, които ние четем и тълкуваме. Тези възгледи, които са ни били предоставени чрез посредник – медиите, представят филтрирани и частични значения. Следователно, въпросът е свързан с представянето на реалността. Да приемем ли реалността на медиите? Може ли дискурсите около представената реалност да се променят? Представите на другите могат да имат фундаментален ефект не само върху личното поведение, но и върху политически и глобални събития. Тероризмът и имиграцията продължава да бъде огромен проблем.

Трябва да се има предвид, че всички медийни съобщения са „конструирани”. Ние не трябва да възприемаме медийните текстове (статии от вестници, телевизионни предавания, комикси и редица други) като "естествени" неща. Медийните текстове са планирани и построени по същия начин, както са построени сградите и магистралите. Използваните строителни материали варират от един вид текст на друг. В едно списание, например, има думи с различни размери, фотографии, цветове, оформление и разположение на страницата.

Телевизиите и филмите са изградени от стотици строителни блокове - от камера и осветление до музика и звукови ефекти. Всичко това означава, че независимо дали гледаме вечерните новини или преминаваме до билборд на улицата, медийното послание, което преживяваме е написано от някой (или може би няколко души), направени са снимки и т. нар. творчески дизайнер ги е обединил в едно завършено цяло. Но това е много повече от един физически процес. Това, което се случва, е, че каквото и да е „конструирано” от само няколко души, след това става се приема за нормално за останалата част от нас - като въздуха, който дишаме, то се приема за даденост и не се подлага на въпрос. Но като аудитория, ние не успяваме да видим или чуем думите, изображенията или договореностите, които са били отхвърлени. Ние само виждаме, чуваме или четем това, което вече е прието.

Успехът на медийния текст зависи от неговата очевидна естественост. Ние избягваме продукт, който изглежда „фалшив”. Но истината е, че голяма част от медийната реалност е фалшива - дори новините. Това не означава, че не можем все още да се радваме на кино, да гледаме телевизия или да слушаме музика. Целта на този въпрос просто е да изложи сложността на „изграждането” на реалността от медиите и по този начин да се създаде критичното разстояние между медиите и масовата аудитория, която трябва да бъде в състояние да зададе и други важни въпроси. От появата на медиите се заражда въпроса дали те отразяват реалността или създават паралелна медийна реалност, с която да провокират и манипулират зрителския интерес? Може би няма как отговорът на този въпрос да бъде еднозначен. Единственият вариант е да се представят различни гледни точки, които да дадат възможност този въпрос да бъде погледнат от различни ъгли.

Медиите вграждат в общественото пространство ценности и гледни точки. Медиите, бидейки „конструиране”, носят подтекста за това кой и какво е важно - най-малкото това са лицето или лицата, които изграждат реалността. Медиите също са разказвачи (дори рекламите разказват бърза и проста история) и истории изискват герои, среда и една сюжетна линия, който има начало, среда и край. Изборът на възрастта, пола и расата на героя, смесени с начина на живот, нагласи и поведение, които са изобразени, избор на среда (градска, селска, заможно или бедно потекло), както и първоначалните и последващите действия в хода на историята са само някои от начините, чрез които прицелните ценности се превръщат във „вградени” в телевизионно предаване, филм или реклама.
Важно е да се научим как да „четем” всички видове мултимедийни съобщения, за да открием вградените в тях гледни точки и как да ги оценяваме като част от текста, а не просто да ги приемем като „естествени”. Само тогава можем да преценим дали да приемем или да отхвърли посланието. Способността да разпознаваме и назоваваме липсващите перспективи също е критично умение.

Точно преди паметната дата 11 септември 2001 година, средствата за масово осведомяване на САЩ са насочени към отразяване на спортните събития и живота на известните личности. След това, Кулите близнаци, терористичните групировки и една далечна страна изведнъж доминират в масовите медии, тъй като хората се опитват да разберат какво се е случило, как пътническите самолети са се превърна в направлявани ракети и на кого да се доверят за получаването на достоверна информация относно тероризма.

Тази драматична промяна във фокуса на медиите е отличен пример за това как средствата за масово осведомяване спомагат да оформят нашите променящи се тревоги и вярвания. Защо може да сме били толкова загрижени за живота на знаменитостите предходната седмица и толкова незаинтересувани в следващата седмица? Защо преди 11 септември всички са били безразлични към вече известната терористична групировка и към страните от Близкия изток и тяхната култура? Защо внезапно медиите преживяват коренна промяна във възгледите си и преминават от обичайната критика към президента към изразяването на уважение към неговите лидерски качества?

В този смисъл, авторът ще се фокусира върху средствата за масова информация като важен културен феномен, който ние трябва да разберем, ако нашите познавателни процеси трябва да бъдат информирани, но не прекомерно повлияни от него.

Драматичният напредък в масовата комуникация и транспорт през последните 50 години наистина превърнаха света в едно глобално село, в масово общество. Нещата, които се случват някъде по света, са известни навсякъде. Медиите едновременно ни заливат с информация и ни помагат да я селектираме и разберем.

Средствата за масова информация търсят широка аудитория за типично ограничени (и често предубедени) послания, които обикновено се вграждат под формата на забавление или полезна информация / мнение. Медийната комуникация е скъпа. Финансира се чрез платени участия или чрез спонсорство и реклама (или комбинация от тези източници на финансиране). По този начин, медиите трябва да предоставят нещо достатъчно ценно за своята потенциална аудитория, за да получат необходимата финансова подкрепа.

Средствата за масова информация са много конкурентни. Хората днес имат много възможности за избор на телевизионни канали и филмите, които да гледат, книгите и списанията, които да четат, културните и религиозни институции, които да посещават. Предизвикателството за медийна програма е да получи и да задържи вниманието на „купувачите” на средствата за масово осведомяване, които превключват различни телевизионни канали, разглеждат множество книги в книжарницата и посещават различни културни събития.

В тази стимулираща конкурентна среда, програмата на медиите трябва да бележи бързи попадения. Емоционалната възбуда предизвиква вниманието, което от своя страна задвижва ученето и съзнателното поведение - така че медийните програми разбират, че трябва да представят съдържание, което емоционално ще възбуди потенциални участници.

Хората се оплакват от размера на насилие, сексуалността и комерсиализма в средствата за масова информация, но нека да разгледаме въпроса от гледна точка на програмните специалистите в телевизиите. Зрителите пред малкия екран, превключвайки от един канал на друг, ще дадат на телевизионната програма само няколко секунди, преди да преминат към следващия канал, така че те се фокусират върху съдържание с висока степен на вероятност за емоционална възбуда - програмно съдържание и реклами, свързани с насилие, сексуалност и храна / подслон привличат и задържат вниманието. В тази връзка, медиите в България са фокусирани върху терористичното насилие, бедността, битовите проблеми на хората, проблемите за храна / подслон, пред които сега са изправени семействата на бежанците от войната в Сирия - и в резултат в зрителя се възбуждат често противоположни емоционални - от прояви на гняв и негодувание до изразяване на състрадание и силна подкрепа.

По този начин, медиите използват областите на силна емоционална възбуда у своите „потребители”, за да спомогнат за формирането на мнения - като например чрез провокираното от медиите бързо повишаване на знанията на зрителя за терористите и техните жертви. Ако се върнем преди 11 септември 2001 година, Осама бин Ладен е бил просто една периферна фигура. Няколкото хиляди жертви на терористичния акт са били невидими офис служители, докато редица вестници не публикуват техните некролози. Полицията и пожарникарите в САЩ внезапно са повишени в почит, като и кметът на Ню Йорк, остро критикуван преди 11 септември .

Като се има предвид този манипулативен потенциал над нашите емоционални процеси, е важно да се знае кой определя съдържанието на средствата за масово осведомяване. Сравнително малък брой големи корпорации контролират голяма част от печатните и електронни медии в световен мащаб (вестници, издателства, радио / телевизионни станции и т.н.). Освен това, сравнително малък брой от медийните звезди достигат до огромни аудитории.

Компютърната епоха доведе до революция в масовата информация. Интернет позволява безплатно да се публикуват идеи, които достигат до огромна публика.

1. 
   Lull, J., Media, communication and culture: a global approach, Columbia University press, 2000.
   
2. 
   Connell, R., Masculinities . Sydney: Polity Press, 1995.
   
3. 
   Newbold, C., Boyd-Barrett, O., & Van Den Bulck, H. (2002). The media book. London: Arnold (Hodder Headline).
   
4. 
   Parenti, M., Inventing reality: The politics of new media, 1990.
   
5. 
   McGhee, P. E., & Frueh, T. 2003. Television viewing and the learning of sex-role stereotypes. Sex Roles
   
6. 
   Hill, A. 2005. Reality TV: Audiences and popular factual television. Routledge: New York.
   
7. 
   Wakefield, M., Flay, B. R., Nichter M., & Giovino, G. 2003. Role of media in influencing trajectories of youth smoking.
   
8. 
   Turkle, S. 1995. Life on the screen: Identity in the age of the Internet. New York: Simon and Schuster.