Медикобиологични науки



Дата31.05.2017
Размер159.23 Kb.
#22503

Деп.”Медикобиологични науки”,1618, София Монтевидео 21 тел. 81 10 380 и 81 10 280



тел.: 955 54 51, B. 2239

е-mail: jvinarova@nbu.bg


Базови Програми “Естествени науки ”, “Приложна биология” и “Обща и приложна биология”

Курс “Биомедицинска култура”

ТЕРМИНЪТ КУЛТУРА – ЕТИМОЛОГИЯ



Произход и история на термина, езикови анализи
В случая следва да се анализира дългият път от думата, ТЕРМИНА (в науката наименование на предмет, явление, свойство или отношение, лексическата единица) до НАУЧНОТО ПОНЯТИЕ , което днес има всеобхватно значение.

1.Исторически и езикови анализи

Произход от латинския глагол - colo, colui, cultus - наглеждам, занимавам се, обработвам, грижа се, съблюдавам, усъвършенствувам, почитам.

cultura,ae, f


  • 1.обработване

  • 2. земеделие

  • 3.образование, развитие

  • 4. почитане, угодничество.

Радикална семантична промяна в употребата на думата има през 45г пр.н.е., когато Цицерон говори за културата като грижа за подобряване на духовните способности на човека. Когато земеделецът култивира земята – cultura agri, а всеки човек трябва да се грижи за развитието на умствените си способности - cultura animi - “култивиране на личността”.

От Възраждането – в новото време - в сферата на науките за обществото се извършва голямата промяна на поставяне проблематиката на човека– за разкриване неговата природа, място, развитие и съдба като най-могъщо присъствие в научното действие, изследователското дирене и познание. Човекът като средищно място за преплитане връзките и зависимостите между индивида, обществото и природата.



Тези връзки стават неразбираеми извън употребата на понятието “култура”, след 18 век – видните представители на немското просвещение – особено Й.ХердерПРИДАВАТ НА ДУМАТА, на ТЕРМИНА, СТАТУС НА НАУЧНО ПОНЯТИЕ.

Трансформацията на един термин в понятие означава, че той, като остава в употреба в рамките на разговорния език се разполага и в една друга по-висока и по-херметизирана сфера, където създава системни връзки с други, по-отдавна функциониращи научни понятия и придобива един по-общ смисъл. ДУМАТА ИМА КОМУНИКАТИВНА ФУНКЦИЯ, А ПОНЯТИЕТО – ЕВРИСТИЧНА (познавателна).

Новото, по-широко значение, укрепва заедно с развитието на ВЪЗГЛЕДИТЕ ЗА КУЛТУРАТА, като запазва и най-старите си смислови пластове.

Езиковото разпространение и употреба на широко предпочитания термин има своята сложна съдба :

думата произлиза от Германия - в немски “kulture”, където се използува катокултивиране”; приета е в датски, скандинавските и славянски езици, също в Италия, Испания, Америка. Всички те следват значението на немския вариант. Само във френския и английския има една съпротива в употребата на смисловото й значение. В тези два езика тя не е абсолютно заменима с думата “цивилизация” /вероятно защото не са черпили от немската научна терминология, както са го правили другите европейски езици/.

През 1774 немската дума "kulture" липсва в първото издание на немския речник, там тя се явява чак през 1793г; като липсва и в известното издание "Немски речник" на братята Грим , след като е използувана от немските класици близо век, макар че Кант я употребява в смисъла на "култивиране", а също и "културен".



В днешния си антропологичен смисъл в английския език тя е въведена от ТАЙЛЪР през 1871г, в прочутата му книга “Първобитна култура”/“Primitive culture”/, макар че не е влязла в нито един британски или американски речник още 50 г. след въвеждането си. След колебание между "КУЛТУРА" и "ЦИВИЛИЗАЦИЯ" Тайлър заема думата “култура” от немски, където тя е била добре известна и ползувана в смисъла "култивиране"; и до сега във френския тя не е много популярна, макар че се използуваculturel" като прилагателно.

Така всички западни езици, както и руският следват значението, което думата има в немския език.

Забележителното разширяване обема и съдържанието на това понятие е съпроводено с невъзможност еднократно и ясно да се фиксира негово изчерпателно и точно дефинирано съдържание. Появявят се толкова много определения, че има книга на Крьобер и Клакхан, в която са описани 160 негови дефиниции ./Kroeber, A., C.Kluckhohn. Culture: A Critical Review of Concepts and Definitions, Harvard University Press, 1952/ .То и днес е един “тъмен лабиринт” като фундаментално понятие в цикъла от науките за човека.

През 1843г е публикувана “Всеобща културна история на човечеството “Allgemeine Culturgeschichte der Menschheit” - от Густав Клем, Дрезден – първи том; има общо 10 тома, издадени до 1852г. Той е и автор на първото “ВСЕОБЩО КУЛТУРОЗНАНИЕ” – “Allgemeine Culturweissenschaft “на немски език, науката за културата.

В уводното изречение на това издание е казано “целта е да се разкрие постепенното развитие на човечеството като един индивид”; в книгата Густав Клем пише, че пръв Волтер е “....подирил същественото в историята, а именно културата, както тя се проявява в обичаите, вярванията и формите на управление”. Няма съмнение, че Клем е оказал влияние върху Тайлър.

Според ВУНД – в десетия том /1920г./ на “Психология на народите” ”Volkerpsychologie, който е озаглавен "КУЛТУРА И ИСТОРИЯ", Kultur und Geshichte, макар че все още няма само едно формално определение на понятието, авторът го разглежда като видимо произлязло от "COLERE" - ОБРАБОТВАМ – латинския корен и от там cultus обработен; cultus derum - грижа за боговете; cultus agri – грижа за полето; това е произхода на cultura agri – земеделие. От тук и дуалните понятия geistige Kultur - духовна култура иmaterielle Kultur - материална култура.

Вунд разглежда и значението и приликите с "ЦИВИЛИЗАЦИЯ", от латински език"civis" - гражданин, от там "CIVITAS" - град – държава, "CIVILITAS"- гражданство. Според него пръв ЖАН БОДЕН през 1530 г използува думата "цивилизация" в нейното днешно значение; в английския език смисълът й се свързва повече с цивилизоване на други; докато в немския дълго време, дори и днес, се асоциира с подчертаната връзка с държавата, с разпространяване на политическия напредък и прогрес.

При Кант и другите класици разликата между думите смислово е "КУЛТИВИРАН" – за ВЪТРЕШНО УСЪВЪРШЕНСТВУВАНЕ НА ЛИЧНОСТТА, а ЦИВИЛИЗОВАН - за означаване процесите на УСЪВЪРШЕНСТВУВАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ /МЕЖДУЛИЧНОСТНИТЕ/ ОТНОШЕНИЯ.

Днешната употреба на думата не се свързва с процеса на култивиране, а научният смисъл е в онова състояние или условие, НАРИЧАНО НЯКОГА ИЗВЪНОРГАНИЧНО ИЛИ СВРЪХОРГАНИЧНО, КОЕТО Е ХАРАКТЕРНО ЗА ВСИЧКИ ЧОВЕШКИ ОБЩЕСТВА, НЕЗАВИСИМО ОТ ГОЛЕМИТЕ КАЧЕСТВЕНИ РАЗЛИЧИЯ МЕЖДУ ОТДЕЛНИТЕ ИМ КУЛТУРИ.

2.Речникови определения

През 1929 г Новият Уебстъров международен речник е първият, който признава антропологичното научно значение, придобито от думата:"КУЛТУРАТА Е ОПРЕДЕЛЕН ЕТАП ОТ НАПРЕДЪКА НА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА; характерните придобивки на един народ или обществен ред”...През 1936г вече има три определения, като две от тях са нови: ”Комплексът от отличителни постижения, вярвания и традиции, който съставлява основата на една народностна, религиозна или обществена група” и “ Комплексът от черти, проявени от едно племе или отделна единица от човечеството”.

Тук за пръв път се признава, че понятието е придобило фундаментално значение в обобщаващите дялове на обществените науки. Макар че от днешна гледна точка тези определения са много непълни, неясни и дори противоречиви, като се оценява почти

50годишното закъснение между значението на думата в обикновения език и

като термин-понятие в научните дисциплини,

нека посочим и определението от 1944 г в английския речник по социология:”Тя е общо название на всички поведенчески модели, социално придобити и социално предавани чрез символи; оттук – отличителните постижения на всички човешки групи”..... Съществената страна на културата може да се открие във въплътените в социалната традиция модели /знания, идеи, вярвания, ценности и норми/, а видимата страна - във фактическото поведение на групата - практики, обичаи и институции.



3.Стари и нови подходи за изясняване на понятието

Примерна схема на науките и техния предмет на изследване:

1. ПРИРОДА

Философия

ЕСТЕСТВЕНО, ПРИРОДНО СЪСТОЯНИЕ на процесите и явленията



Болести, страдания, смърт и раждане – като тяхна неразделна част
2. СОЦИАЛНА КУЛТУРНА СРЕДА

Културология

ОБРАБОТЕНАТА, КУЛТВИРАНА ОТ ХОРАТА СРЕДА ЗА ЖИВОТ

Тук се отнасят всички създадени от лечителите и академично образовани експерти

в медицината и здравеопазването методи и средства за здравни услуги и дейности
2. (А). СОЦИАЛНА СРЕДА

Социология

Дали тези КУЛТИВИРАНИ ОТ ЧОВЕКА и постигнати резултати имат

фундаментално значение или са по-странични за създаваните социални структури и

организацииспециализирано в медицината, здравното дело и здравеопазването
2. (Б). СОЦИАЛНА СРЕДА

Антропология

Дали тези култивирани продукти са В ИНТЕРЕС НА ЧОВЕКА



Методи, техники и технически средства за лечение и профилактика - High-Tech

Medicine, eHealth
3. КУЛТУРНАТА СИСТЕМА

История и теория на културата( културология)

ЯВЛЕНИЯТА ВЪТРЕ В САМАТА КУЛТУРА – в каква степен процесите на култивиране съвпадат или не с природните. Обществените процеси на регулирана трудова дейност - медицината и здравеопазването като уникален вид труд



Деп.”Медикобиологични науки”,1618, София Монтевидео 21 тел. 81 10 380 и 81 10 280



тел.: 955 54 51, B. 2239

е-mail: jvinarova@nbu.bg


ТЕРМИНЪТ КУЛТУРА – ЕТИМОЛОГИЯ

ПРОДЪЛЖЕНИЕ
4. Двете свързани понятия ЦИВИЛИЗАЦИЯ - КУЛТУРА

ciivis – гражданин; civitas – град, държава; civilitas – гражданство.

При Кант и класиците разликата е в “култивиран” - в смисъла на вътрешно усъвършенствуван; а цивилизован - асоциира връзки с държавата, с политическия напредък и прогрес; по-скоро терминът е свързан с прогреса на обществените и на междуличностните отношения. В английския език той се асоциира повече със смисъла за начините при цивилизоване на другите граждани

Отношенията между цивилизация и култура са много сложни и трудно преводими отношения.



5. Някои варианти за определение на понятието “култура”

ВЪВ ВСЯКО ИСТОРИЧЕСКО ВРЕМЕ И НА ВСЯКО ГЕОГРАФСКО МЯСТО ВСИЧКИ НОРМАЛНИ ЧОВЕШКИ СЪЩЕСТВА ПРЕБИВАВАТ В СЪСТОЯНИЕТО КУЛТУРА.

Значи тя е: определено състояние на съществуването на човека и общността в тяхното взаимодействие и единство, определена конкретна среда за реализация, както и определена конкретна насоченост към бъдещето.
А/ определено състояние на съществуване;

Б/ условие за съществуване;

В/ перспектива на съществуване.
Още: Културата е качество на човешката жизнедейност и на човешкото общуване.

Анализ на съдържанието на двете ключови думи: жизнедейност - търсене баланса обект/субект ; общуване – средства за това, вкл. и знакови - информацията и нейното представяне (символи и техните смислови значения).

От направения бегъл исторически преглед могат да бъдат разграничени четири пояса (нива) на културни прояви:

♥ проявите й като КАЧЕСТВО НА ЧОВЕШКАТА ПРАКТИЧЕСКА ДЕЙНОСТ (МАТЕРИАЛНА И ДУХОВНА) ние коментираме за медицината и здравеопазването.

♥ възникналите в този процес форми на общуване между хората – личностни и групови, КОМУНИКАТИВЕН ПЛАСТ; особено в медицинския труд.

♥ ЕСТЕТИЧЕСКА, ХУДОЖЕСТВЕНА КУЛТУРА; всички произведения с медицинска тематика и образи на герои.

♥ формите на обществено съзнание, на идеологията, политиката и свързаните с тях институции и ВСИЧКИ ФОРМИ НА ДУХОВНО ПРОИЗВОДСТВО: право, религия, морал, наука – техните прояви в здравеопазването и в медицинската области на живот (моралният и етичен образ на лекаря).

6.Още за определението и предмета на термина

Характеристика на определенията за предмета на културата :

6.1.Тя като духовно измерение на всяка дейност, в която се формират мотиви, принципи, правила, цели и значения на дейностите; КАТО РЕАЛЕН ДУХОВЕН КОМПОНЕНТ НА СЪВОКУПНОТО ПРОИЗВОДСТВО, който подсигурява неговото поддържане, развитие и промяна и на всички обществени отношения свързани с него – т.е. тя е ЧАСТ ОТ МЕХАНИЗМА ЗА СОЦИАЛНА РЕГУЛАЦИЯ.

6.2.Тя като обща СИСТЕМА ОТ ПРАВИЛА, ЦЕННОСТИ И НОРМИ на една класа, на една професия, вид субкултура, изповядана и спазвана в духа и на традицията (класова култура, професионална култура).

6.3.Тя като общност от смислови значения, отнасящи се към ЕТНОСИТЕ, НАЦИИТЕ И ЦИВИЛИЗАЦИИТЕ.

6.4.Тя като общо ниво на развитие на обществото, неговата просветеност и цивилизованост – като характеристика на социума по пътя от дивачеството към социалната държава.

6.5.Тя като особена сфера и форма на дейности, СВЪРЗАНА С МИСЛЕНЕТО, ЗАНИМАНИЯТА С ХУДОЖЕСТВЕНА КУЛТУРА, НАУКА, с приетите норми на поведение, НА ИСТОРИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО и т.н.

Според една друга систематизация се различава:

(I.)КУЛТУРА НА ВСЕКИДНЕВИЕТО - смесена и слята с практическите дейности - обичаи, празнични ритуали, символни практики – това са всички форми на организация и самоорганизация на жизнения процес. Тук тя битува като знакова система, спомени, опит, традиция, породени от ценности и знания.

(II.)ВИСОКА КУЛТУРА - нейни носители са художествени продукти - видове изкуство: паметници, музика; но и истини, правила, наука; като винаги техните смислови значения са въплътени в специфичен вид информационни носители – техните послания са сложно кодирани и изискват подготовка за да бъдат разбрани и разгадани.



7.Културата се проявява чрез:

7.1.СИСТЕМА ОТ НОРМИ, ЦЕННОСТИ, ЗНАЧЕНИЯ, ЗНАНИЯ И ИДЕИ изразени в системата на морала, правото, религията, художествената сфера и науката. Те се предават по съответните пътища от поколение на поколение или чрез видовете обучение, възпитание и наследяване. Ролята на информатизираното общество – особено в професията!

7.2.ТЯ СЪЩЕСТВУВА В ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙСТВЕНА ФОРМА – чрез процеси, в които се проявяват нагласите и ориентациите на различните участници, слоеве, групи и индивиди. Тези всички събития, свързани с каквито и да са прояви в стопанския, социалния и политическия живот имат и своята културна подплата, те са част от културната история и постижения на даденото общество. Във всяко научно откритие се проявяват голям брой културни закономерности.

7.3.Културата има собствена вътрешна динамика, чиито движещи сили не съвпадат пряко с материалното производство или с политическите борби; тя се развива в различни посоки.

7.4.Тя се поддържа от постоянно действуващи институции като семейството, образованието, държавата, науката, религиозни и творчески организации, но и от пазара.

7.5.Нейното функциониране се отличава в различните типове цивилизации, в доиндустриалните и постиндустриалните общества.



7.6.В съвременния свят протичат процеси на наслагване и разпространяване на глобалната култура, която е свързана със съвременната индустрия за култура и с ИНФОРМАТИКАТА, като уникално всеобщо средство за разпространение на данни и образи.

ПОНЯТИЕТО "КУЛТУРА" КАТО СМИСЪЛ ДНЕС СЕ СВЪРЗВА С ОНОВА ЗНАЧИМО НАЧАЛО В ЧОВЕКА И ОКОЛО НЕГО, КОЕТО НЕ СЪЩЕСТВУВА САМО ПО СЕБЕ СИ, ОТ ПРИРОДАТА, А Е СЪЗДАДЕНО ОТ И ЧРЕЗ НЕГОВАТА ДЕЙНОСТ - като някакво лично постижение (труд, творчество, поведение) или наследено и възприето от практиките и резултатите на предците му и усвоени и доразвити от него.

Можем да посочим в този смисъл "артистична култура"/изящни изкуства/; "народна култура" /битови всекидневности като обект на изображение/; "масова култура";"национална култура" - като елементи от самоорганизацията на обществото;

Компютърната квалификация е елемент, условие и белег на постиндустриалното общество;“медицинската култура” - за процесите и отношенията в медицинския трудов процес; както и общо в здравеопазването .

Избрано определение
Съвкупност от изкуствени порядки и предмети, създадени от хората като допълнение към природните, които се проявяват чрез заучени форми на човешкото поведение и дейности, всички придобити посредством ЗНАНИЕ, САМОПОЗНАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ и експонирани чрез богатство от образи и символи в околната среда.
Това е едно умозрително понятие, съвместяващо определени класове от явления, производства и отношения в социалната среда, в които влизат за определено време определени групи /подгрупи, множества/ от хора в своята жизнедейност. Няма “култура въобще”, тя е винаги олицетворение на определени социални практики, на определени конкретни исторически човешки общности. В тази връзка да се има предвид нейната основна функционална особеност – да се самообновява, чрез създаване на нови способи за удовлетворяване интересите на членовете си. Макар плод на групови практики, тя в крайна сметка е резултат на личностни изяви – творец е индивидът /и потребител и разпространител и оценител/.

Културната социална среда за живеене, която обитаваме е изкуствено, трудово създадена среда (но не прост сбор, а система), която е плод на човешките технологии за производство и е наситена с продуктите на това производство; свят, в който много малко от поведенческите реакции са последица на чисто “биологичното”, а на управляваното, мотивираното, регулирано социално поведение, предавано по традиции, с възпитание и обучение.

На това основание “обучението по културни нормативи и правила”, е особено важна част от професията /професионална култура, облик/ и се свежда в крайна сметка до механизмите на СОЦИАЛИЗАЦИЯ И ИНКУЛТУРАЦИЯ НА ЛИЧНОСТТА в съответната професия.

Културата на XX век - някои особености: голямата революционност в научните достижения и особено при масовизиране на технологиите белязва живота на хората, като в изкуството води до парадоксални резултати, които поставят дори под въпрос традиционните мерки за хуманистични критерии при оценки на културните продукти; технологизират се традиционни изкуства – архитектура и кинематограф, нови са дигиталните изкуства; нараства значението на езотеричните и окултни теории и практики – като част от масовата култура; ограничава се познанието и развитието на философските и теологични науки.

Значението на революцията в науките за живото – новата медицина, основана на доказателства, новите клонове на медицинското знание – телемедицина, кибермедицина, астромедицина, парамедицинските специалности, които превръщат труда в ОБЕКТИВЕН И КОЛЕКТИВЕН /извън традицията на субективния и индивидуален лекарски труд/.

Технологизацията на културата – новата киберкултура като плод на практики с информационни продукти създадени от, чрез и за компютъра като предмет, символ на нов социален статус и средство за ползуване, обработване и управление на специализирана информация. Вече се говори и за “робокултура”!



8.Културогенеза

Терминът е за обозначаване пораждането на нови културни практики и форми и тяхното интегриране във вече съществуващите по-стари културни системи - социалната и историческа динамика на процеса.

Това е схемата за реално подновяване, развитие (вкл. чрез отпадане на непопулярни явления), трансформация на стари и нови културни феномени. Тя е начинът за сформиране културни ареали около новите професии /културата на хакерите, етикетът на Интернет-нетикет/.

Като проява на еволюционните практики този процес е СВОЕОБРАЗЕН АДАПТАЦИОНЕН СИНДРОМ към промените в средата и нейните изисквания.



9.Типология на културите

Тя може да се направи според различни принципи:

  • стопански (бронзова, технологична)

  • формационен (патриархална, феодална, буржоазна)

  • социален (пролетарска, селска, тоталитарна)

  • исторически (средновековна, модерна) и т.н.

Социологически подредена е класификацията, разработена от П.Сорокин:

9.1.Култура, съставена от разнородни натрупвания - културните феномени са като "пачуърк"- явления и действия свързани поради външна причина, без здрава връзка; всяка култура се описва от нейните универсални аксесоари, които са задължителни атрибути, като: образование, танци, органи, организации, религиозни практики и т.н., но без те да са подчинени на единните принципи, на които тя като цяло се подчинява. Тези описания помагат да се запознаем детайлно и анализираме определени компоненти, характеристики от нейното многообразие.

Самият ИНДИВИД В КУЛТУРЕН ПЛАН СЪЩО ПРЕДСТАВЛЯВА СБОР, "НАТРУПВАНЕ" ОТ МНОГО РАЗНОРОДНИ ЕЛЕМЕНТИ, които не винаги може да съгласува и сам в поведението си, а още по-малко да обясни и регулира.

9.2.Култура, съставена от сборни образувания с близки социокултурни характеристики-описанието позволява да се открият съществени прилики поради еднаквост в съдържателните функции на културата и ареалът на нейното разпространение. Тези признаци на близост не създават всеобхватна общност, а единството се дължи на родови и генетични връзки. Това е типично за метаетническите общонсти - етноезикови, стопански и религиозни /славянската общност и нейните културни практики - митология, религия/.

9.3.Културите като органични системи - при продължително и целенасочено развитие на всички /или много/ културни фактори. Такава цялост се създава най-често в различните форми на духовния живот - език, етика и право, художествена култура, религия и наука, като основни компоненти на културата. Както се вижда тази “органична цялост” е най-често белег на т.н. “висока култура” и се дължи на относителната й самостойност да се разпространява извън дадени географски ареали.

Особено важен е този процес в науката, той става при определена системност, за да се очертаят строги принципи и правила на традиционна “школа”.



Отношение култура-личност . При опит за коментар в тази посока да се подразбират достъпните културни достижения / конкретен индивид, който е ограничен от историческо време, социална среда, своите лични възприятийни възможности, биологично отреденото му време за живот и т.н – все категории, които намаляват възможността му да се запознае и изучи обеми от културни достижения и практики. На тези ограничители и регулатори се противопоставят неговите: цели, мотивация, амбиции, нагласи, трудоспособност и личностни качества, за възприемане на максимални количества културни блага и тяхната употреба. Такова представяне на посоченото отношение – само като процес на изучаване, усвояване, образование бележи по-ранни етапи на тази много трудна тема. Днес на нея се гледа като самостоятелна предметна област от научни дисциплини – психологическа антропология.

Деп.”Медикобиологични науки”,1618, София Монтевидео 21 тел. 81 10 380 и 81 10 280



тел.: 955 54 51, B. 2239

е-mail: jvinarova@nbu.bg


ТЕРМИНЪТ КУЛТУРА – ЕТИМОЛОГИЯ

II ПРОДЪЛЖЕНИЕ
10.Културният живот - някои особености на хода


  • формите на културата не са единно цяло;

  • противоречивост, непоследователност на културния живот;

  • зависимост от вътрешните социо-политически фактори и външните въздействия;

  • диалектика на собственото му развитие, където често се създават условия за противодействие на елементите, в очакване то да се разреши от по-горни нива (примери с науката и изкуствата);

  • във всяко общество има различно развитие на съставните елементи на културата и то се променя;

  • всеки елемент е достатъчно самостоятелен (наука), за да излезе от рамките на обществото и се разпространява самостоятелно – всички "високи форми" на културата имат такава съдба;

  • съдбата на културата като подвластна(в кои свои аспекти и кога?)на администрацията. "Колкото повече се прави за културата, толкова по-зле за нея" - Едуард Щоерман.

  • индивидуалното и колективно културно поведение възникват едновременно като взаимно необходими противоположности - всяко със своето жизнено пространство, време и избор (неосъзнат и осъзнат).

.

-Тази лекция е част от курса “Биомедицинска култура” в НБУ, департамент Медикобиологични науки



Лектор – проф. д-р Ж. Винарова, д.м.н. -©®


Creator J.Vinarova



Каталог: 899
899 -> Книга и четене в португало- и испаноезичните страни
899 -> Аспекти, проблеми и тенденции при фентъзи изданията за деца в Северна Америка и Австралия д-р Стела Георгиева
899 -> Задача Отговор Критерии за оценка Брой точки 1
899 -> На Нерод Отново и … Разбира се!
899 -> Езопови басни превод: Александър Балабанов
899 -> Bg европейска комисия брюксел, 30 2010 com(2010) 352 окончателен съобщение на комисията до европейския парламент, съвета, европейския икономически и социален комитет и комитета на регионите
899 -> Медикобиологични науки
899 -> Медикобиологични науки


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница