Медикобиологични науки



Дата02.01.2018
Размер88.14 Kb.

Деп.”Медикобиологични науки”,1618, София Монтевидео 21 тел. 81 10 380 и 81 10 280



тел.: 955 54 51, B. 2239

е-mail: jvinarova@nbu.bg
Базови Програми “Естествени науки ”, “Приложна биология” и “Обща и приложна биология”

Курс “Биомедицинска култура”

Хуманитарно културознание в биомедицината
Всички видове изкуства породени от биомедицината
Изкуството – по определение, е специфична форма на духовна дейност, чрез която се отразява естетически светът в неговото многообразие, посредством безкрайна гама от художествени образи и образци.

Трудът по това духовно производство има уникалната особеност да съдържа една предварителна фаза на формиране на естетическите чувства (отребности), които стават генератори на вдъхновението и последвалият го духовен процес на производство. Тези духовни продукти задоволяват естетическите потребности на създателя си и на всички техни потребители – те са един вариант на художествено отразяване/интерпретиране на видовете, вариантите човешка действителност (реалности, фантазии, нормалности, паранормалности). Тези персонални продукти могат да се разглеждат и като модели на висшия естетически идеал(/или на личния идеал на твореца-създател ).

Видовете изкуства като начини и средства за естетическо отражение и моделиране на образи са:

ЛИТЕРАТУРА – чрез словото

ЖИВОПИС – чрез цветови образи

СКУЛПТУРА – чрез пластични и обемно-пространствени форми

ГРАФИКА – чрез линията на рисунъка, щриха, светлосянката

МУЗИКА и ТАНЦ – чрез звукоинтонацията; чрез движението на тялото

ТЕАТЪР И КИНО - чрез драматичните конфликти на живите хора

АРХИТЕКТУРА – чрез цялостния архитектурен облик на сградите като единство на утилитарните функции и художествените внушения

ДЕКОРАТИВНО-ПРИЛОЖНИ ИЗКУСТВА – промишлен и моден дизайн

ВИЗУАЛНИ ИЗКУСТВА- Новите мултимедийни методи и технологии и продуктите им – като уникален конгломерат , плод на съвместната дейност на творец и варианти на подбрани възможни или достъпни специализирани технологични средства.

Във всеки един от тези клонове могат да се посочат много примери за герои и участници, свързани с проблемите здраве – болест ; живот – смърт, както и безкрайните по разнообразие събития произлезли от тях, и тяхното развитие и оценка във времето. Едва ли може да се посочи по-вечна тема в изкуствата (може би с едничко изключение – любовта!).



1.МЕДИЦИНСКА ЛИТЕРАТУРА

Произход на думата от латински език : litteratura , ае,



  1. писменост – всички съчинения и публикации в областта на политическия, стопанския и културния живот на определен език; днешни и минали

  2. писменост с художествено (епос, лирика, драма) или научно значение

  3. съвкупност от съчинения в медицинския отрасъл на науката

  4. критика и история на медицинската книжнина

Това понятие включва всички видове писмени разработки, посветени на , или свързани с медицината, медицинския труд и организация на здравеопазването (в цялата широта на това поле на дейност!) - днешни и минали, периодични и не, персонални или групови, изследователски или учебни, всички видове помощна литература по организация, обезпечаване, управление и т.н. на медицината и биомедицината.

В един съвсем близък до нас период от развитието на медицинските дейности писменият начин е бил единственият, или поне основният метод за съхранение на огромното количество медицинска информация. Това някак улеснява възприемането на колосалните количества медицински литературни данни – само като поле за изява на интереси, за търсене на място за квалификация и развитие /професионално и общокултурно/.

Има световно призната класификация на медицинските научни списания, базирана на престижния Импакт Фактор - IM - нужно е да се ползуват двете световни автоматизирани системи за медицинска литература MEDLINE и BIOSIS.

Американското списание Medical Doctor`s Computing \ M.D.Computing\, което е на трето място по престижност с импакт фактор 0.812 ежегодно в първата или последната си книжка публикува каталог на съществуващите на пазара програмни продукти с медицинско предназначение BAER`S GUIDE. Безсмислено е да се започва сериозна програмна работа в медицинска област, без да се прегледат предлаганите там разработки по специалността. Този каталог е задължителен атрибут за професията програмист на медицински софтуер.



Съвкупността от художествени произведения в трите литературни рода е:

епос – (разказ, песен, която разкрива обективно действителността чрез преживяванията на литературния герой)

лирика – (за субективните преживявания на поета, през които е пречупена обективността; поезия с преобладаване на чувствата)

драма – (произведение в разговорна форма, предназначено за сцена, тежко преживяване).

И тук могат да се посочат безкрайно много български и световни заглавия.


Страдание


На брат ми Георги Геров

Болка.

Болко-о!


Болчице........

От Александър Геров

Болезненост

Този рак на душата, тази несмъртоносна


Смърт, която приживе духа ми изпи

И очите ми с вряло желязо жигоса................

От Дамян Дамянов
2.ХУДОЖЕСТВЕНО ТВОРЧЕСТВО СВЪРЗАНО С БИОМЕДИЦИНАТА

Художественият образ е уникален модел на елементи (внимание! само на отделни елементи) от действителността, създадени от определени естетически позиции, с избран художествен метод (това е основната разлика между художествен и научен модел). Така се възпроизвеждат одухотворено и емоционално събития от човешкия живот – раждането – болестите – смъртта.


Всяко изкуство разполага със своя уникална гама от изразни средства за създаване на тези модели. Художествените модели се отличават от научните (кибернетичните) по способността им да създават и естетически възприятия (освен единствените информационни, познавателни значения), които носят научните модели.

Тази гама от средства обхваща, слово, танци, пластика и ритъм, звук и тишина, цвят , сянка и светлина, линия, мащабност и пропоция, мимика, кино монтажи, необозримите им комбинации.
3.МИТОВЕ И ЛЕГЕНДИ “В” И “ЗА” МЕДИЦИНАТА

Мит – по определение народно предание за богове, герои, природни явления исторически събития, станали през древността. Стихийното мито-творчество и митологията възникнала чрез участие на жреци, богослужения и религиозни действия, са двата етапа от развитието и оформянето им, които е много трудно да бъдат диференцирани.

Митологията е собствено изражение на идеологията в условията на традиционната затворена общност – УСИЛЕНО СИМВОЛИЧНА И ОБРАЗНА ИДЕОЛОГИЯ, която се изразява със система от образи, мотиви и фабули, но в своята същност представлява една силно традиционна мирогледна система, в затворен човешки колектив с общи интереси – в случая за здраве, живот и смърт. Тя се практикува в слово и чрез словото, като ритуали, които са система от кодове.

Основната разлика във философското и митологично обяснение на света е в причината за възникването и функционирането на Космоса – митологията не се интересува от каузалните връзки и причинно-следствени отношения , в нея всичко се обяснява със свръхестествена намеса.

Легенда – по определение е вид епическо народно сказание, в основата на което лежи реално историческо събитие, но преувеличено и идеализирано, а понякога и с подчертан фантастичен елемент.

Няколко примера от БЪЛГАРСКАТА МИТОЛОГИЯ, свързани с областта:



1.Болести - според народната вяра техният брой е 77 , ½ или 99 , като за всички има лек – с изключение на половинката или стотната. Най-лош и опасен е духът на половинката Б; той може да бъде изгонен от човешкото тяло с биле, откъснато със затворени очи, след като са набрани други 77 вида билки. Заболяванията се дължат на следните причини:

-те са резултат от природни стихии и метеорологични явления;

-от досег на човек със свръхестествени сили и демони – нави, самодиви, змейове, вампири;

-те са Божие наказание за извършени грехове.

Болестите се възприемат като невидими свръхестествени същества, които нямат божествен произход, като се персонифицират в женски образи и са подвластни на Господ. Живеят на края на света, където е дворецът на Слънцето. Като грозни почернени старици се представят чумата, холерата, шарката, безсъницата, треската и др. Всички тези болести имат свои празници в християнския календар: за шарката се почитат Св.Варвара, Св.Сава и Св.Катерина; за чумата – Св.Атанас.

Светите братя /близнаци/ Григор и Кузма се приемат като лечители и господари на всички болести. Техните имена се споменават в много апокрифни молитви за здраве от 16-17 век. Те дори помагат при тайнствената болест нежит –болест на венците и зъбите, представяна като страховит демоничен дух.

Има персонификация и на някои от болестите на домашните животни.

За да се умилостивят в ежедневието болестите ги наричали галено “лели, сестри, майки, сладки и медени, благички, маслени, БОГИНКИ”.

2.Вотив- малко метално, най-често медно или сребърно изображение на човек, на част от неговото тяло или на животно, което се изработва за да се постави пред иконите на светците в църквата. Използува се при настъпила нужда – болести, страх от заболяване, при всякакви здравословни беди. Прави се ръка , крак, друг пострадал орган и се поставя пред /върху/ иконата на покровителя (на човека, на семейството, на селото). Много често бременните жени поставят своите вотиви пред иконата на Св.Богородица за да родят лесно здраво дете. За болните животни се използуват иконите на Св.Влас, Св.Модест.

Поговорка:”Всеки старец – зналец, всяка баба – врач!”



3.Еньовден, Среди лете / 24 юни/ - празник, с който църквата отбелязва раждането на Св.Йоан Кръстител.Народното честване е свързано с деня на лятното слънцестоене /22 юни/ - един от най-важните астрономически преломи в годишното време. Основата на празника е свързана с култа към Слънцето- вярва се че на този ден то “трепти”, “играе”и тогава моми, жени и деца се къпят в реките с лечебна и профилактична цел, вярва се “че морето спира да се движи” и също се топят в него за здраве, че “звездите слизат на земята” и омайват тревите и цветята и им придават МАГИЧЕСКА ЦЕЛЕБНА СИЛА. Ето защо Св.Еньо е патрон на билярките. Общобългарска е вярата в особената целебна сила на всички цветя, треви и билки, набрани в нощта срещу празника- те имат широко приложение в обредната практика и народната медицина.

4. От старгръцките легенди и митове –

АСКЛЕПИЙ - богът на лекарите и на лечебното изкуство.Син на Аполон и на нимфата Коронида. За изневярата й с простосмъртния Исхий тя била убита от Аполон и тялото й изгорено на клада. Докато тлеело на погребалния огън Аполон извадил от утробата й живо бебето Асклепий и го дал за отглеждане на кентавъра Хирон. Мъдрият кентавър го отгледал по склоновете на планината Пелион. Под негово ръководство и чрез преподаване той станал толкова изкусен лекар, че надминал и учителя си, защото лекувал всички болести. Достигнал и до дръзката мисъл да възкресява мъртвите и ги връщал към живот. Неговите синове Подалирий и Махаон също били прекрасни лекари (те са излекували и съживявали героите от Троянската война), както и двете му дъщери Хигия (здраве) и Панацея (излекуване).

Култът към Асклепий бил особено популярен в Епидавър, където се стичали на лечение от всички краища на Гърция. Неговият задължителен атрибут била змията (даже две) , на която се правели в храма му жертвоприношения. На остров Кос се намирало особено популярно светилище, а знаменитите лекари от острова се считали за потомци на Асклепий, за негови ученици и следовници и се наричали Асклепиади. Той е ярък пример на вярването че децата на боговете (и сам полубог) са герои, които със своята дързост могат (или поне се опитват) да нарушат равновесието на земята, установено от олимпийците.

За тази си уникална способност Асклепий си навлякъл гнева на владетеля на царството на умрелите Хадес и на гръмовержеца Зевс, тъй като нарушил реда и правилата и в царството на мъртвите и света на живите. Разгневеният Зевс му хвърлил светкавица и го сразил. Но хората го обожавали и след смъртта му издигали светилища в негова чест – като места за изцеление и спасение от болести , там се стичали страдащи и умиращи хора – особено известно е светилището в Епидавър.

В римската митология той се наричал ЕСКУЛАП – култът към него се установил в Рим в началото на 3 в.пр.н.е. на един от островите на р.Тибър, там където била пусната на свобода донесената от светилището в Епидавър култова змия и основан първият храм на бога на лечителското изкуство и на здравето.

Счита се за патрон на лекарите и на аптекарите и като такъв е изобразяван в много медицински миниатюри и трактати през Средновековието. Популярни са фреската на Доменикино и гравюрата на Голциус , изобразяващи уникалното му раждане в огъня, от тлеещото майчино тяло и с участието на баща му Аполон.

-Тази лекция е част от курса “Биомедицинска култура” в НБУ, департамент Медикобиологични науки



Лектор – проф. д-р Ж. Винарова, д.м.н. -©®


Creator J.Vinarova




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница