Медикобиологични науки
Изтегляне 91.85 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- ХРИСТИЯНСТВО
- МОРАЛНИ ХРИСТИЯНСКИ ИМПЕРАТИВИ
 Деп.”Медикобиологични науки”,1618, София Монтевидео 21 тел. 81 10 380 и 81 10 280тел.: 955 54 51, B. 2239 е-mail: jvinarova@nbu.bg Базови Програми “Естествени науки ”, “Приложна биология” и “Обща и приложна биология” Курс “Биомедицинска култура” Хуманитарно културознание в биомедицината Хуманизъм, милосърдие, благотворителност Интересът към тези човешки качества и тяхното коментиране и анализ в лекционния курс са породени от определящото им значение при общуване между хората – както в стандартните условия, така и при болести, бедствия, временна загуба на трудоспособност, неравностойно положение – породено от инвалидност, зависимости от препарати, стимулатори и много др. Личностните културни практики, наследени или придобити като културни нагласи и традиции чрез примери за подражание и обучение, сега в ролята им на стимулатор или преграда за професионални комуникации, са избраната гледна точка при този анализ. Произход на думата – от немски език – Humanismus. По определение това е система от възгледи, които изразяват уважение към достойнството и свободата на човека; още човечност, човеколюбие. Хуманизмът има български синоними: човечност, а книжовно - филантропия, доброта, великодушие. Една от формите на проява на човеколюбието е милосърдието и то има своя български синоним в състрадание, съчувствие, жалост, жал, милост, влизам в положението. Тук уважението на чуждите човешки права е допълнено с готовност да се предложи морална подкрепа и друга избрана, подходяща форма на съдействие за поддръжка и реализация на другия човек (без значение дали е здрав или болен). Форма на такова проявление е състраданието – проявите му са чрез обществена и персонална опека и благотворителност. Познато е пасивното състрадателно разбиране, но и вариантите на действена помощ за хора, търпящи различни трудности и изпитания, особено свързани със здравето и живота. Благотворството, благодеянието е друга нюансова разлика във формите на проявление на хуманизма. То е вид действие с положително нравствено значение, резултатите от което са полезни за хората – такава постъпка е сторена не случайно, а целенасочено от морални мотиви, в името на висши идеали, в интерес на хората и живота им. Творенето на блага – в смисъла на ценности(особено свързани със здравето и живота) за другите, без значение те какво представляват и как ще отговорят на жеста (дори и с лошо?). Едва ли има по-всепроникваща идея от философията на хуманизма и милосърдието като основа на човешките комуникации и породени от тях отношения. Има разлика между светския и религиозния хуманизъм и милосърдие – той е свързан с издигнатото в култ, В ИМЕПЕРАТИВ на състраданието, човеколюбието, взаимопомощта и вярата в доброто от християнската религия. Много бегла информация за християнството и неговите основоположници е представена по-долу : 100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството, Майкъл Харт, изд. Репортер, София, 1994 100-те най-влиятелни евреи на всички времена, Майкъл Шапиро, изд.Репортер, София, 1994 ХРИСТИЯНСТВОХристиянският канон е създаван в продължение на около 4 века – той е изложен в 27-те текста, наречени Нов Завет (за разлика от юдейския Танах или Стар Завет). Автентичността на текстовете в Новия Завет е дебат, който продължава 500 години – посланията на Павел, най-старите в канона, които са автентични, са обединени с други, съставени през втората половина на II век, когато авторите им вече не са живи. Евангелията, които са по-късен продукт, са основани на различни традиции. Така някои текстове в Новия Завет са твърде неопределени и могат да се съчетаят с различни теории. Какво е познанието за Исус Христос, пророкът от Назарет в Галилея? След Мойсей, той е най-влиятелният евреин в световната история и е на трето място за всички времена като личност, белязала хода на човешкия прогрес, като създател на най-влиятелната световна религия. При това тази оценка е базирана не на относителното влияние на тази религия спрямо тава на другите религии, а на ВЛИЯНИЕТО НА ТОВА РЕЛИГИОЗНО УЧЕНИЕ ВЪРХУ ОТДЕЛНИЯ ЧОВЕК. За разлика от исляма, християнството не е създадено от един човек, а от двама души – Исус и Свети Павел. Христос формулира ОСНОВНИТЕ ЕТИЧНИ ПРИНЦИПИ НА ХРИСТИЯНСТВОТО, главните представи за човешко поведение и духовен светоглед, изпълнявайки една мисия. Като умира твърде млад, остава след себе си малка еврейска секта, от свои следовници; но благодарение писанията и неуморната проповедническа дейност на Свети Павел, учението се разпространява сред евреи и неевреи и завладява света. Богословието е оформено основно от Свети Павел, който е автор на Новия Завет и проповядващ неуморно учението през I век. Житието на Христос е в голямата си част познато, макар че в него има малка доза сигурна информация – от името му - Йехошуа, Йошуа или ЙЕШУА – годината на раждането му – 6-а пр.н.е., до годината на смъртта му – той не е оставил никакви писания и всичко за него се черпи от Новия Завет, за разлика от другия голям – Мойсей, той не е имал никакъв политически авторитет, не е влияел нито приживе, нито след това, върху политическия живот и събития. ХРИСТОС ИМА УНИКАЛНО МЯСТО В ЕТИЧНАТА И ДУХОВНА СФЕРА НА. ЧОВЕШКИЯ РОД. Неговото главно етично предписание е в проповедта за ЗЛАТНОТО ПРАВИЛО – “И както искате да постъпват с Вас човеците, тъй и Вие постъпвайте с тях!” То се възприема в света днес като най-разумното и ясно ръководство за морално поведение. В насочеността на тази лекция това всеобщовалидно правило е основа на християнски обусловената хуманитарна благотворителност – освен чисто личните подбуди, които всеки носи и проявява по своя воля, да се подпомагат, според възможностите, изпадналите в здравна беда, като се изпълнява и една философска религия, която човекът изповяда – по възпитание, по убеждение, по вяра, заради някакво подражателство или по друга причина. Но златното правило е възприето от юдеизма далеч преди Исус, така равинът Хилел го е проповядвал като основа на юдейската религия през I век пр.Христа, а Конфуций – 500 г.преди Христа; т.е. това златно правило е прието от всички световни вероизповедания. Друго основно гледище на Исус е представено в Евангелието на Матея......”Слушали сте, че бе казано – обичай ближния си и мрази врага си.....Аз пък Ви казвам – обичайте враговете си и благославяйте ония, които Ви проклинат, добро правете на ония, които Ви мразят и молете се за ония, които Ви обиждат и гонят...” Тези мисли, които не се срещат в юдеизма по времето на Христос, са без съмнение едни от най-забележителните етични схващания на всички времена. За всеки човек те са изумително в дълбочината си миролюбиво отношение към целия останал свят. За жалост не се възприемат реално в масовата практика, макар че звучат идеално, но християните са на мнение, че са изпълними изцяло само в един съвършен свят и по тази причина не спазват златното правило и не приучават децата си на такова поведение. Прекалено съвършено е, но днес е знайно, че смирените не са наследници на земните блага! Способността на християнството да се приспособява във времето към коренно различни и несъизмерими култури (източноправославната, католическа и протестантска църкви) му позволява да бъде етичен духовен водач на маси от хора в целия свят. Добре известни са възгледите на Исус за личната собственост; той подтиквал хората да продават това което имат и парите да дават на бедните! И тук можем да търсим проява на християнско милосърдие, благотворителност и жалостивост към страдащите – особено болните и сакатите хора. Думите на Христос към неговите ученици (според Матей 8;7).... ”Болни изцерявайте, прокажени очиствайте, мъртви възкресявайте, зли духове изгонвайте,.....даром приехте – даром давайте”.....са християнски императиви за помощ и утеха към болните и страдащите. Здравеопазването винаги исторически е разчитало много на такова хуманно отношение, милосърдие и подкрепа. Светли представители на подобно поведение са бележити български духовници като Епископ Константин Преславски и Епископ Софроний Врачански. МОРАЛНИ ХРИСТИЯНСКИ ИМПЕРАТИВИОт латински език – Imperativus, повелителен, заповеден, граматически – заповедно (повелително) наклонение. Явно става въпрос за набор от морални християнски норми на поведение, които се считат всеобщо задължителни. Тук да си спомним десетте Божи заповеди!,....като основни християнски императиви. Днес, този тип ценности са почти забравени, което предполага да се мисли за рехуманизация на обществото. Съвсем условно, по-долу са изброени някои възможни измерения на милосърдието, като неговото най-истинско проявление е в областта на здравеопазването и медицината:
Още за православната медицинска иконопис и за каноните в нея: Между различните светци в иконописта често се срещат КАНОНИЗИРАНИ ОБРАЗИ НА ЛЕЧИТЕЛИ и на меценати на медицината. Това е голяма група имена, но основните са: А)Светците –лечители от групата на Светите Врачове –Безсребреници, които са представяни винаги по двойки, вероятно като продължение на култа към двамата синове на Ескулап, военните лекари Махаон и Подалирий. Всъщност в българската иконопис се срещат не една, а 6 двойки врачове-безсребреници. Когато няма други данни това са двамата братя-близнаци Козма и Дамян, а след това Кир и Йоан. Така те стават общо 12 на брой, което е едно по-особено число. Б)СЕМИОТИКАТА НА ЧИСЛОТО 7 – Това е най-разпространената символична цифра. Тя е толкова често срещана, колкото рядко е съвършенството, представено от нея. 7 (4+3) символизира личното съвършенство, докато 12 (4х3) представлява всеобщото съвършенство. Класическата древност ни дава 7 планети, съответствуващи на 7 метала и 7 велики богове, 7 гръцки мъдреци, 7 гласни от гръцката азбука (алфа, епсилон, ета, омикон, ипсилон, омега), 7 чудеса на света, 7 римски царе, 7 синове на Хелиос, 7 дъщери на Атлас и Плейона, превърнати от Зевс в съзвездие, наречено Плеяда, откъдето идва и наименованието “плеяда” за 7 видни личности, каквато е Александрийската плеяда. 7 е било наричано с името на Атина, тъй като в десятката не поражда никое число и не е породено от никое число. Старият Завет има своите 7 тлъсти и 7 мършави крави и най-вече своя светилник със 7 разклонения. 7 думи на Христос на кръста, 7 блаженства, 7 болки, 7 думи на Дева Мария. Апокалипсисът е тържество на числото 7: 7 църкви, 7 печата, 7 ангели, 7 тръби, 7 язви, 7 глави на звяра. Католическото богословие наброява 7 тайнства, 7 добродетели, 7 дара на Светия Дух, 7 смъртни гряха, 7 псалма на покаянието. Индия ни предлага 7 елемента на Нирвана: самообладание, търсене на истината, енергия, спокойствие, радост, съсредоточаване, великодушие. Ислямът не остава по-назад със своя ад, разделен на 7 области. В митологията от приказките има безбройни примери: 7 братя на Палечко, бързоходните ботуши, изминаващи 7 левги с един разкрач, 7 джуджета на Снежанка, 7 жени на Синята брада, 7 с един удар на храбрия шивач, 7 гарвана, 7 козлета, 7 мечета... Зарът е игра на великолепния символ на 7, тъй като това е цифрата, която се получава като съберем изписаните на срещуположните му страни цифри. Музикалната гама има 7 ноти (ла, си, до, ре, ми, фа, сол). Как може да се разглежда седмицата?
7 е атомното число на азота, който представлява четири пети от атмосферния въздух и е един от основните елементи, от които се нуждаят животните и растенията. И така: това число е в основата на редица митове, легенди, класификации, понятия (хронометрични – седмица, лунните периоди; астрологични – седемте планети; физични – цветовете на дъгата, седемте метала в древността; урбанистични – седемте чудеса на света; теологични – седемте езически бога, седемте смъртни гряха и т.н). Според древния философ и математик Питагор...”Всичко е числото 7”. Неговият последовател Хипократ също приемал седмочленната теория. Той обяснявал с нея различни психо-физични периоди от живота на човешкото тяло – промените на 7, 14 и 21 години – така чрез неговия голям авторитет числото се свързва трайно с живота на човека, с тялото му, със здравето му! Както се знае Хипократ е от школата на Асклепий (Ескулап), който е почитан още от траките, а ние като техни следовници в културно отношение сме продължили традицията – много историци на медицината сочат Асклепий като баща на медицината за Европа.. ... Това число се свързва и с броя на членовете на “здравеносната” фамилия Асклепий + съпругата му Епионе + 3 дъщери (Язо, Панацея и Хигия) + 2 сина Махаон и Подалирий.
През ранното Средновековие в България е имало три групи лекари: (1) основната е на лекарите-духовници (2) лекари – светски лица (3) народни лечители. Към първата група се отнасят Седмочислениците. Тяхното най-старо изображение се намира в манастира “Св.Наум”, край Охридското езеро – стенопис от 1706г, като в групата са всички: светите братя Кирил и Методий, Климент, Горазд, Сава, Наум и Ангеларий. -Тази лекция е част от курса “Биомедицинска култура” в НБУ, департамент Медикобиологични науки
Creator J.Vinarova Каталог: 902 902 -> Assault- заплашване с физическо насилие, опит за физическо насилие 902 -> Деп.”Медикобиологични науки”, 1618, София 902 -> Списък на автомобилите на „ВиК” еоод, гр. Стара Загора по райони с монтирани gps устройства І. Район Стара Загора 902 -> Медикобиологични науки 902 -> Sole proprietorship (in both us and uk) – Едноличен търговец (ЕТ) General partnership 902 -> Sole Proprietorship 902 -> Деп.”Медикобиологични науки”, 1618, София 902 -> Деп.”Медикобиологични науки”, 1618, София Изтегляне 91.85 Kb. Сподели с приятели:
|