КУНДАЛИНИ: СЪБУЖДАНЕТО НА ЖИЗНЕНАТА СИЛА

Никакво теоретично знание не може да помогне и ни­какво анатомично онагледяване на кундалини няма смисъл за медитацията.* Когато твърдя това, нямам предвид, че не съществува нещо такова като кундалини и чакрите. Кундали­ни съществува, чакрите съществуват, но никакво знание не може да ни помогне по някакъв начин. По-скоро може да попречи. Може да се превърне в бариера по много причини.

Една от причините е, че всяко знание за кундалини или за езотеричните пътища на биоенергията - вътрешните пъти­ща на силата - е обобщено. Тя е различна при различните хо­ра; основата не остава една и съща. При „А" ще е едно; при „Б" ще е друго; при „В" ще е трето. Вътрешният ти живот притежава индивидуалност, затова когато придобиваш нещо чрез теоретичното познание, то няма да ти е от полза - може да те затрудни - защото то не е за тебе. Не може да бъде за тебе. Ще узнаеш за себе си, само когато навлезеш навътре.

Чакрите съществуват, но техният брой е различен при различните индивиди. Някой може да има седем; някой може да има девет; друг може да има дори и повече; някой може да има по-малко. Това е причината да се развият толкова много различни традиции. Будистите говорят за девет чакри, индуистите говорят за седем, тибетците говорят за четири - и всички са прави!

Основата на кундалини, проходът, през който минава кундалини, също се различава в зависимост от индивидите. Колкото по-навътре навлизаш, толкова по-индивидуален ста­ваш.

Например, в тялото ти твоето лице е най-индивидуалната част, а върху лицето очите са с още по-голяма индивидуалност. Лицето е по-живо от всяка друга част на тялото; затова то приема една индивидуалност. Може би не си забелязал, че с различната възраст - особено по вре­ме на сексуалното съзряване - лицето ти приема форма, която ще се запази повече или по-малко през целия живот. Преди сексуалната зрелост лицето се променя значително, но след сексуалната зрелост, индивидуалността е фиксирана, прида­дена й е форма и след това лицето повече или по-малко ще си остане същото.

Очите са по-живи дори и от лицето и са толкова инди­видуални, че се променят всеки момент. Докато човек не пос­тигне просветление, изразът на очите никога не е фиксиран. Просветлението е друг тип зрелост.

Със сексуалното узряване се фиксира лицето, но същес­твува и друга зрелост, при която се фиксират очите. Не мо­жеш да забележиш промяна в очите на Буда: тялото му ще старее, той ще умре, но очите ще продължат да бъдат същи­те. Това е бил един от показателите. Когато някой постигне нирвана, очите са единствената врата, през която външния наблюдател може да разбере, дали човекът наистина я е пос­тигнал. Тогава очите никога не се променят. Всичко се про­меня, но очите остават същите. Очите са показателни за вът­решния свят.

Но кундалини е още по-дълбока.

Никакво теоретично знание не може да помогне. Когато притежаваш някакво теоретично познание, започваш да го налагаш върху себе си. Започваш да си представяш нещата по този начин, по който си научил за тях, но той може да не от­говаря на твоята вътрешна индивидуална ситуация. Тогава настъпва голямо объркване.

Човек трябва да почувства чакрите, не да знае „за" тях. Трябва да почувстваш; трябва да изпратиш сонди вътре в се­бе си. Само когато почувстваш своите чакри - и своето кун­далини и неговия проход - ще имаш полза. В противен случай няма да ти е от полза. Всъщност, знанието е било твърде деструктивно що се отнася до вътрешния свят. Колкото повече знание си събрал, толкова по-малка е вероятността да се по­чувстват реалните, автентичните неща.

Започващ да наслагваш върху себе си това, което си на­учил. Ако някой каже: „Тук е чакрата, тук е центърът", тогава започваш да си представяш своята чакра на това място. А тя може изобщо да не е там! Тогава ще създадеш въображаеми чакри. Можеш да ги създадеш. Умът притежава тази способ­ност. Можеш да създадеш въображаеми чакри и след това, заради въображението, потокът ще се превърне в това, което няма да е кундалини, а ще е едно чисто въображение - абсо­лютно илюзорно явление.

След като можеш да визуализираш центровете и можеш да създадеш въображаемо кундалини, можеш да създадеш всичко. Ще последват въображаеми преживявания и ти ще развиеш един фалшив свят вътре в себе си. Светът, който е отвън, е илюзорен, но не е толкова илюзорен като този, който можеш да създадеш отвътре.

Това, което е отвътре, не е задължително да е истинско или реално, защото въображението също се намира вътре, мечтите също са отвътре. Умът притежава способността -много мощна способност - да бленува, да създава илюзии, да проецира.

Затова е добре да се занимаваш с медитация, без изоб­що да знаеш за кундалини, за чакрите. Ако се натъкнеш на тях, много добре. Може да започнеш да чувстваш нещо. Едва тогава питай. Можеш да започнеш да чувстваш, че чакрата работи, но нека чувството се появи първо. Може да почувст­ваш, че енергията се издига, но нека най-напред се появи чув­ството. Недей да си представяш, недей да мислиш за нея, не­дей да правиш някакви интелектуални усилия да я разбереш предварително. Не са необходими предварително съставени мнения. Не само, че не са необходими, но са и определено вредни.

Още нещо: кундалини и чакрите не принадлежат към анатомията ти, към твоята физиология. Чакрите и кундалини принадлежат на финото ти тяло (на твоето сукшма шарира)², не на това тяло, на грубото тяло. Разбира се, има съответст­ващи места. Чакрите са част от сукшма шарира, но физиологията и анатомията притежават места, които им съответст­ват. Ако почувстваш някоя, тогава можеш да почувстваш съ­ответното й място. Иначе можеш да разрежеш цялото тяло, но няма да откриеш нищо, което да наподобява на чакрите.

Всички разговори, всички, така наречени доказателства и всички научни твърдения, че грубото тяло притежава нещо подобно на кундалини и чакри, са глупости, абсолютни безс­мислици. Съществуват съответстващи места, но тези места могат да се почувстват, само когато почувстваш истинските чакри. С дисекцията на грубото тяло нищо не може да се отк­рие. Няма нищо. Затова въпросът не е в анатомията.

Още едно нещо: не е необходимо да се преминава през чакрите. Не е необходимо! Можеш просто да ги заобиколиш. Не е необходимо, освен това, да почувстваш кундалини, пре­ди просветлението. Феноменът е твърде различен от това, ко­ето може би си мислиш. Кундалини не се чувства, защото се издига. Кундалини се чувства единствено, ако не притежаваш съвсем чист път. Ако пътят е абсолютно чист, тогава енерги­ята тече, но ти не можеш да я почувстваш.

Чувстваш я, когато там има нещо, което пречи на пото­ка да тече. Ако потокът тече нагоре и в прохода има задръст­вания, само тогава ще я почувстваш. Затова хората, които я чувстват най-ясно, са най-задръстени: по пътя има твърде много задръствания и кундалини не може да тече.

Когато има съпротива, тогава се чувства кундалини. Не можеш директно да почувстваш енергията, ако няма съпро­тивление. Ако движа ръката си и няма съпротивление, дви­жението няма да се усети. Движението се усеща, защото въз­духът оказва съпротивление, но не се чувства толкова много, колкото когато съпротивление оказва някакъв камък. Тогава ще усещам движението по-ясно. А във вакуум изобщо няма да го усещам. Всичко е относително.

Буда никога не е говорил за кундалини. Не защото в не­говото тяло не е имало кундалини, но проходът е бил толкова чист, че не е имало никакво съпротивление. Заради това, той никога не я е усетил.

Махавира никога не е говорил за кундалини. Поради то­ва, се е създало твърде невярното мнение и след това джайните (които са последователи на Махавира) са учили, че всичко това са пълни глупости, че не съществува такова нещо като кундалини. По този начин, понеже самият Махавира не е усетил кундалини, в продължение на двадесет и пет века джайнското учение продължава да я отрича, твърдейки: „Тя не съществува." Причината обаче, Махавира да не говори за нея, е съвсем различна. Понеже в тялото му няма задръства­ния, той никога не я е почувствал.

Затова не е задължително за почувстваш кундалини. Можеш изобщо да не я чувстваш. И ако не чувстваш кундалини, тогава ще подминеш чакрите, защото работата на чак-рите е необходима, за да се отстранят задръстванията. Иначе те не са нужни.

Когато има задръстване и кундалини е блокирана, тога­ва най-близката чакра започва да се движи, заради блокира­ната кундалини. Става динамична. Чакрата започва да се движи заради блокираната кундалини и се движи толкова бързо, че движението създава определено количество енер­гия, която разрушава преградата.

Ако проходът е чист, не е необходима никаква чакра и никога няма да почувстваш нещо. В действителност, същест­вуването на чакрите е само, за да ти се окаже помощ. Ако кундалини е блокирана, тогава помощта е съвсем наблизо. Някоя чакра ще поеме енергията, която е била блокирана. Ако енергията не може да се движи по-нататък, ще падне на­долу. Преди да падне, чакрата ще погълне енергията изцяло и кундалини ще отиде в чакрата. С помощта на движението енергията става по-витална, става по-жизнена и когато отно­во достигне до задръстването, тя може да го разруши. В този смисъл това е само един способ, помощ.

Ако кундалини се движи и няма прегради, никога няма да усетиш чакрите. Затова някои могат да усещат девет чак-ри, други да усещат десет чакри, а трети само три или чети­ри, или една, или нито една. Зависи. В действителност, съ­ществуват безброй чакри и при всяко движение (всяка стъпка на кундалини), чакрата е налице, готова да помогне. Ако е не­обходима помощ, тя може да бъде дадена.

Това е причината за моето твърдение, че теоретичното познание не е полезно. А медитацията, като такава, в дейст­вителност изобщо не се занимава с кундалини. Ако кундали­ни се появи - това е друго нещо, но медитацията няма работа с него. Медитацията може да се обясни, без да се споменава нещо за кундалини. Не е необходимо. Споменаването на кун­далини създава дори повече затруднения за нейното обясне­ние.

Медитацията може да се обясни направо; не е необхо­димо да се тревожиш за чакрите. Започваш с медитация. Ако проходът е запушен, може да започнеш да усещаш кундалини и ще се появят чакрите, но това е абсолютно непреднамере­но. Трябва да помниш, че това е непреднамерено: твоята воля изобщо не е нужна.

Колкото по-дълбок е пътят, толкова е по-непреднамерен. Мога да задвижа ръката си - това е предна­мерен път - но не мога да задвижа кръвта си. Мога да се опи­там. Години на тренировки могат да направят човека спосо­бен на волево задвижване на кръвта (хатха йога може да го прави: било е правено; не е невъзможно), но е безсмислено. Тридесет години тренировки, само за да контролираш дви­жението на кръвта, е безсмислено и глупаво, защото този контрол не води до нищо. Циркулацията на кръвта е неволе-ва; не е нужна волята. Поемаш храна и в момента, в който я погълнеш, от волята ти няма нужда: механизмът на тялото ще се погрижи и ще свърши каквото е необходимо. Сънят ти не е волеви, раждането не е волево, смъртта не е волева. Това са неволеви механизми.

Кундалини е още по-дълбок феномен, по-дълбок от тво­ята смърт, по-дълбок от раждането ти, по-дълбок от кръвта, защото кундалини е циркулацията на твоето второ тяло. Кръвта е циркулацията на физиологичното тяло; кундалини е циркулацията на етерното тяло. Тя е абсолютно неволева. Дори и хатха йогите не могат да направят нищо с нея волево.

Човек трябва да влезе в медитация; след това енергията започва да се движи. Това, което трябва да се направи от твоя страна, е медитацията. Ако си дълбоко в нея, тогава вътрешната енергия започва да се движи нагоре. И ти ще усетиш промяната на потока. Ще го усетиш по много начини: дори и физиологически може да бъде познат.

Например, обикновено, биологично, признак на добро здраве е петите да са топли, а главата студена. Биологично -това е признак за добро здраве. Когато се случи обратното -петите са студени, а главата топла - човек е болен. Обаче съ­щото нещо се получава, когато кундалини тръгне нагоре: пе­тите стават студени,

Всъщност, топлината в петите не е нищо друго, освен сексуалната енергия, която тече надолу. В момента, в който жизнената енергия (кундалини) започне да тече нагоре, сексу­алната енергия я следва. Започва да тече нагоре: петите ста­ват студени, а главата се затопля. Биологично е по-добре пе­тите да са топли, а главата студена, но духовно е по-здравословно петите да са по-студени, защото това е знак, че енергията тече нагоре.

Могат да се появят много болести, след като енергията започне да тече нагоре, защото, биологично, ти си разстроил целия организъм. Буда умира много болен; Махавира умира много болен; Раман Махарши умира от рак; Рамакрипша умира от рак. А причината е, че цялата биологична система е разстроена. Посочвани са редица други причини, но те са пълни глупости.

Джайните са измислили множество истории, защото не могат да приемат, че Махавира може да боледува. За мене случаят е точно обратния; не мога да разбера, как е можел да бъде напълно здрав, защото това щял да бъде неговия после­ден живот и цялата му биологична система трябва да бъде разрушена. Една система, просъществувала в течение на ми­лиони години, трябва да бъде разрушена. Той не може да е здрав; в края трябва да е много болен. И е бил! Ала за неговите последователи е много трудно да приемат, че Махавира може да боледува.

Има само едно обяснение за заболяването в онези дни. Ако страдаш от определена болест, това означава, че твоите карми (твоите минали дела) са били лоши. Ако Махавира страда от някаква болест, тогава, това трябва да значи, че той продължава да е под своето кармично влияние. Това не може да е така, затова измислили една невероятна история: че Гошалак, конкурент на Махавира, използвал зли сили срещу не­го. Случаят обаче изобщо не бил такъв.

Биологично, природният поток е насочен надолу; ду­ховният поток тече нагоре. А организмът е предназначен за потока, който тече надолу.

Може да започнеш да изпитваш много промени в тяло­то, но първите промени ще станат във финото тяло. Медита­цията е просто средството за създаването на мост между грубото и финото тяло. Когато казвам „медитация", имам предвид единствено това. Ако можеш да скочиш от грубото си тяло, това разбирам под медитация. Ала за да направиш този скок, ще се нуждаеш от помощта на грубото тяло: ще трябва да го използваш като стъпало.

От всяка крайна точка можеш да направиш скок. Пос­тът е бил използван, за да се доведе човека в такава крайна точка. С продължително, дълго гладуване, достигаш до ръба. Човешкото тяло обикновено може да издържи деветдесет дневен пост, но след това, в момента, в който тялото е на­пълно изтощено, в момента, в който резервите, които са били натрупани за извънредни обстоятелства, се изчерпят - в този момент е възможно едно от следните две неща. Ако не пра­виш нищо, може да настъпи смъртта, но ако използваш този момент за медитация, може да стане скокът.

Ако не правиш нищо - ако просто продължаваш да гла­дуваш - може да настъпи смъртта. В такъв случай това си е чисто самоубийство. Махавира, който е експериментирал по-задълбочено върху гладуването от всеки друг в цялата исто­рия на човешкото развитие, е единственият човек, който поз­волявал на своите ученици спиритуалното самоубийство. На­ричал го сантхара: точката, която е на ръба и в която могат да се случат и двете неща. В един момент можеш или да ум­реш, или да направиш скок. Ако използваш определена тех­ника, можеш да скочиш. В такъв случай, твърди Махавира, това не е самоубийство, а величествена духовна експлозия. Махавира бил единственият човек - единственият - който е казал, че ако притежаваш куража, дори самоубийството може да се използва за твоето духовно развитие.

От всяка крайна точка е възможен скокът. Суфи са из­ползвали танца. При танцуването настъпва един момент, ко­гато започваш да се чувстваш неземно. При истинския суфи-танцьор, дори и публиката започва да се чувства свръхестест­вено. Посредством движенията на тялото, ритмичните дви­жения, танцьорът скоро започва да усеща, че той е нещо раз­лично от тялото, отделен от тялото. Човек трябва да започне движението, но скоро връх взима неволевия механизъм на тя­лото.

Започваш ти, но ако и краят също е твой, тогава това е един най-обикновен танц. Но ако започнеш и накрая почувст­ваш, че някъде по време на танцуването, превес е взел нево­левия механизъм, тогава това се е превърнало в дервишки танц. Движиш се толкова бързо, че тялото се тресе и става неуправляемо.

Това е моментът, в който можеш да полудееш или да скочиш. Можеш да се побъркаш, защото неволевият механи­зъм е поел командата над движението на тялото. То е извън твоя контрол; не можеш да направиш нищо. Можеш да полу­дееш и никога да не се възстановиш от това неконтролируемо движение. Това е точката, в която съществува или лудостта, или, ако познаваш техниката за скачане, медитацията.

Затова суфи са били известни като луди хора. Били са известни като луди! Обикновено са луди. И в Бенгал има една секта, която е като суфи: факирите баул. Ходят от село на се­ло, танцуват и пеят. Самата дума баул означава баула („луд"). Това са хора, които са луди.

Лудостта се е случвала много пъти, но ако познаваш техниката, тогава може да настъпи медитацията. Винаги се появява на ръба. Затова мистиците винаги са използвали из­раза: „острието на меча". Може да настъпи или лудостта, или медитацията и всеки метод използва тялото ти като острие на меч, откъдето е възможно или едното, или другото.

Каква в такъв случай е техниката, за да скочиш в меди­тацията? Аз говорих за две: гладуването и танцуването. Всич­ки техники за медитация са предназначени за това, да те до­карат до граничната точка, откъдето можеш да скочиш, но самият скок, може да бъде направен само с помощта на един съвсем обикновен, неметодичен метод.

Ако можеш да осъзнаваш в момента, при който гладу­ването те е довело на ръба на смъртта, ако можеш да осъзна­ваш в момента, в който смъртта се кани да настъпи, ако мо­жеш да осъзнаваш, в такъв случай не съществува смърт. И не само че няма да има смърт в това време. Тогава няма да има смърт завинаги. Ти си скочил! Когато моментът е толкова интензивен, че разбираш, че връщане назад няма, осъзнай... и скочи! Осъзнаването е методът. И понеже осъзнаването е ме­тодът, хората на дзен твърдят, че няма метод. Осъзнаването изобщо не е метод. Затова Кришнамурти непрекъснато твър­ди, че не съществува метод.

Разбира се, осъзнаването в действителност изобщо не е метод. Но аз все пак ще го нарека метод, защото ако не мо­жеш да осъзнаваш, в такъв случай точно в този момент, в който е възможно да скочиш, ще бъдеш погубен. Затова, ако някой каже: „Единствено осъзнаването върши работа", това може да е истина за един на хиляда, но той ще е този човек, който е дошъл до точката, при която е възможна или лудост­та, или смъртта. Достигнал е до тази точка по някакъв начин. Но при другите - мнозинството от хората - просто да се го­вори за осъзнаване, няма да свърши работа. Най-напред трябва да бъдат тренирани.

Да си осъзнат в обикновените ситуации, няма да свър­ши работа. А ти не можеш да си осъзнат в обикновените си­туации. Глупостта на ума има твърде дълга история - негова­та летаргия, неговият мързел, неговата безсъзнателност, про­дължават от толкова дълго време - че само от това, че ще чу­еш Кришнамурти или мене, или някой друг, не можеш никога да се надяваш, че ще осъзнаеш. И ще е трудно да осъзнаеш същите тези неща, които толкова пъти си ги правил без осъз­наване.

Пристигнал си в службата си абсолютно неосъзнат за това, че си се движил: завивал си, ходил си, отворил си вра­тата. Цял живот си го правил. Превърнало се е в неволеви механизъм. Изчезнало е изцяло от съзнанието ти. А после Кришнамурти казва: „Осъзнавай, когато вървиш." Но досега си ходил, без никога да осъзнаваш. Навикът се е вкоренил та­ка дълбоко; превърнал се е в част от костите и кръвта. Сега това е много трудно.

Чрез гладуването се цели да се създадат критични обс­тоятелства и то такива, които досега не си срещал. Затова то­зи, който е практикувал гладуването, може да не успее чрез него. На него ще му е необходим по-дълъг период на гладуване. Или, ако никога не си танцувал, за теб ще е по-лесно чрез танца. Но ако си специалист-танцьор, суфи танцът няма да ти помогне. Няма изобщо да ти помогне, защото си толко­ва съвършен, толкова ефикасен, а ефикасността означава, че сега това нещо сега се изпълнява от неволевата част на ума. Ефикасността винаги означава това.

Затова са били създадени 112 метода за медитация. Ня­кой може да не проработи при тебе; друг да работи. И този, който ще е от най-голяма полза за тебе, ще е онзи, който ти е напълно непознат. Ако никога не си бил тренирай с опреде­лен метод, тогава извънредните обстоятелства се създават много скоро. И при тези критични обстоятелства, осъзнавай!

И така, занимавай се с медитация, а не с кундалини. А когато осъзнаеш, нещата в тебе започват да стават. За първи път осъзнаваш един вътрешен свят, който е по-голям, по-обширен от вселената. Енергии непознати, напълно неизвест­ни, започват да текат в тебе. Възникват явления, за които ни­кога не си чувал, никога не си мечтал, не си си ги представял. Но при различните хора, те са различни, затова е хубаво за тях да не се говори.

Те са различни. Затова в древните традиции ударението се поставя върху гуру. Трактатите няма да свършат работа; само гуру ще свърши работа. И гуру винаги са били против трактатите, въпреки че в трактатите се говори за различни гуру и се възхваляват гуру. Самото понятие за гуру е в проти­воречие с трактатите. Добре познатата поговорка: „Гуру бин гнана нахи" („Без гуру няма да има знание") в действителност не означава, че без гуру няма да има никакво познание. Тя означава: „Само с трактати, няма никакво знание."

Необходим е жив гуру, а не мъртва книга. Книгата не може да знае какъв тип индивидуалност си ти. Книгата вина­ги е обобщена, не може да бъде особена. Невъзможно е; не съществува самата възможност. Единствено живият човек I може да разбере какви са твоите нужди, нещата, които ще се случат с тебе.

Това наистина е много парадоксално: трактатите гово­рят за гуру: „Гуру бин гнана нахи" („Без гуру няма да има знание"), но символично гуру са против трактатите. Самото разбиране, че гуру ще ти даде знание, не означава, че той ще ти осигури знание. По-скоро, то означава, че единствено жи­вият човек може да ти помогне. Защо? Защото той може да познае индивидуалността.

Нито една книга не може да познае индивидуалността. Книгите не са предназначени за нито един човек в частност; те са предназначени за всеки един. А когато трябва да се даде метод, твоята индивидуалност трябва да бъде взета предвид, много, много точно, научно.

Знанието, което гуру трябва да предаде на ученика, ви­наги се е предавало тайно, на четири очи. Защо е тази тайнс­твеност? Тайнствеността е единственото средство за преда­ването на знанието. На ученика се нарежда да не разправя за него на никой друг. Умът желае да говори. Ако ти знаеш не­що, много е трудно да го запазиш в тайна: това е едно от най-трудните неща. Но това винаги е бил пътят на гуру, пътят на учителите. Ще ти дадат нещо с условието, че за него не тряб­ва да се говори. Защо? Защо е тази секретност?

Толкова много хора казват, че истината не се нуждае от тайна; не се нуждае от секретност. Това са глупости! Истина­та се нуждае от много по-голяма тайна, отколкото от неисти­ната, защото може да се окаже фатална за всеки; може да се окаже опасна. Тя трябва да се предаде на отделния индивид. Предназначена ,е единствено за него и за никой друг. Той не трябва да я предава на никой друг, докато самият той не достигне до момента, в който е загубил своята индивидуалност. Това трябва да се разбере.

Гуру е човек, който е загубил своята индивидуалност. Само тогава той може да се вгледа дълбоко в твоята индиви­дуалност. Ако той, сам по себе си, е индивидуалност, може да те тълкува, но никога няма да е способен да те познае. Нап­ример, ако „аз" съм тук и кажа нещо за тебе, аз съм този, който говори за тебе. То не е за тебе; по-скоро то е за мене. Не мога да ти помогна, защото изобщо не мога да те позная. Когато аз те познавам, това е по един заобиколен начин, чрез познаването на себе си.

Гледна точка на моето съществуване тук, трябва да из­чезне. Трябва да се превърна в едно отсъствие. Само тогава мога да навляза дълбоко в тебе, без никакви интерпретации. Само тогава мога да те позная такъв, какъвто ти си, а не ка­къвто ми се струваш, че си. И само тогава мога да ти помог­на.

Оттук и тайната.

Затова е добре да не се говори за кундалини и чакри. Единствено медитация трябва да се преподава и да се усвоя­ва и разбира. След това всичко останало ще последва от само себе си.

Кундалини не е, сама по себе си, жизнена сила. По-скоро тя е особен проход, пасаж, за жизнената сила, път. Но жизнената сила може да поеме и по други пътища, затова не е абсолютно задължително да преминеш през кундалини. Въз­можно е някой да постигне просветлението, без да преминава през кундалини.

Съществуват йоги, които дори не са споменавали за кундалини - но кундалини е най-лесният проход, най-късият.

Ако жизнената сила премине през кундалини, тогава брахма-рандхра⁴ ще е последната точка. Но ако жизнената сила поеме по други пътища, тогава са възможни и безкрайни маршрути, и брахма-рандхра няма да е крайната точка. Така че, разцъфтяването на брахма-рандхра е възможно, е вероят­но, единствено ако жизнената сила премине през кундалини.

Кундалини и чакрите не са разположени във физиче­ското тяло. Те принадлежат на етерното тяло. Но имат точки на съответствие във физическото тяло. Все едно, когато из­питваш любов и слагаш ръка на сърцето си. Там няма нищо подобно на „любов", но сърцето ти (физическото ти сърце) е съответстващата точка. Когато поставиш ръка на сърцето си, поставяш ръката си върху чакра, която принадлежи на етер­ното тяло и тази точка е приблизително успоредна на твоето физическо сърце.

Кундалини е част от етерното тяло, затова каквото пос­тигнеш като прогрес по пътя на кундалини, няма да загине със смъртта на физическото тяло. То продължава с тебе. То­ва, което е постигнато, ще остане с тебе, защото не е част от физическото тяло. Ако беше от твоето физическо тяло, тогава с всяка смърт то щеше да се губи и ти трябваше да започваш от самото начало. Но ако някой достигне до третата чакра, този прогрес ще остане с него и през следващия му живот; той ще върви с него; натрупва се в етерното тяло.

Когато казвам, че жизнената сила преминава през кун­далини, разглеждам кундалини като проход - целият проход свързва седемте чакри. Тези чакри не са във физическото тя­ло, затова всичко, което може да се каже за кундалини, се каз­ва за етерното тяло.

Когато жизнената сила преминава през кундалини, чак­рите започват да вибрират и цъфтят. В момента, в който енергията влезе в тях, те оживяват. Процесът е същият, като при водноелектрическите централи. Силата и натискът на во­дата въртят динамото. Ако няма натиск и вода, динамото ще спре; няма да работи. Динамото се върти, поради натиска. По същия начин, чакрите са налице, но са мъртви до момента на проникването на жизнената сила в тях. Само тогава те ще за­почнат да се въртят.

Затова са наречени „чакри". Чакра" не се превежда съв­сем точно с думата „център", защото център означава нещо статично, а чакрата означава нещо движещо се. Затова пра­вилния превод трябва да е „колело", а не „център". Или, ди­намичен център... движещ се център.

Чакрите са центрове, докато жизнената сила не прис­тигне до тях. В момента, в който жизнената сила достигне до тях, те се превръщат в чакри. Сега не са центрове: те са коле­ла, които се въртят. И всяко колело, чрез въртенето, създава нов вид енергия.Тази енергия отново се използва, за да се за­въртят по-нататъшните чакри. И така, с преминаването на жизнената сила през всяка чакра, с всяка следваща чакра тя става по-жизнена, по-витална.

Кундалини е проходът, през който преминава жизнената сила. Жизнената сила е разположена в сексуалния център, натрупана в сексуалния център (муладхара). Тя може да бъде използвана като сексуална енергия. В такъв случай създава някакъв живот, биологичен живот. В такъв случай, също така, създава движение; в такъв случай, също така, създава повече енергия. Но това е в биологичен смисъл. Ако същата енергия се задвижи нагоре, проходът на кундалини е отворен.

Сексуалният център (муладхара) е първият, който тряб­ва да се отвори. Може да се отвори или по посока на биологичното продължение на човека, или по посока на духовното му продължение и създаване. Муладхара притежава два от­вора, по-нисък и по-висок. В прохода на кундалини, най-високият център е сахасрара, на когото брахма-рандхра е средната точка. Отварянето на брахма-рандхра е еднопосоч­но, към самоосъществяването.

Възможни са и други пътища, при които не се използва кундалини. Но те са по-трудни. При тези други методи въп­росът за кундалини не се поставя. Тогава през този проход няма движение. Съществуват индуистки методи: раджа йога, мантра йога и повечето тантристки техники. Има християнс­ки методи, будистки методи, дзен методи, даоистки методи. Те не се занимават с пробуждането на кундалини. Този про­ход не се използва. Използват други проходи, проходи, които дори не принадлежат на етерното тяло. Могат да се използ­ват астрални проходи. Астралното тяло (третото тяло) при­тежава свои проходи, менталното тяло (четвъртото тяло) има свои проходи. Всичките седем тела имат свои проходи, пъ­тища.

Има много йоги, които не се занимават с кундалини. Само хатха йога използва кундалини като проход. Но той е най-научният и най-малко трудният. Той е по-лесен поетапен метод за постепенно пробуждане.

Дори ако проходът на кундалини не се използва, поня­кога настъпва внезапно пробуждане на кундалини. Понякога се случват неща, които не са по твоите възможности, поняко­га се случват неща, които не можеш да възприемеш. Тогава си напълно разбит. Другите проходи притежават своя пред­варителна подготовка. Тантричните и окултните методи не са кундалини йога.-⁵ Кундалини йога е един от много методи. По-добре е човек да се занимава само с един.

Методът на динамичната медитация, който използвам, работи с кундалини. По-лесно е да се работи с кундалини, защото тогава се занимаваш с второто тяло. Колкото по-дълбоко отиваш - при третото или четвъртото тяло - толкова по-трудно става. Второто тяло е най-близкото до твоето фи­зическо тяло и между тях съществуват точки на съответствие, затова е по-лесно.

Ако работиш с третото тяло, точките на съответствие са във второто тяло. Ако работиш с третото, точките на съот­ветствие са в третото. В този случай не се занимаваш с физи­ческото тяло. Не можеш изобщо нищо да почувстваш във фи­зическото тяло. Но при кундалини можеш съвсем точно да усетиш всяка стъпка и знаеш, къде се намираш. Тогава си по-уверен. При другите методи ще трябва да усвояваш техники, които ще ти помогнат да почувстваш точките на съответст­вие във второто тяло или в третото, а самото това нещо изис­ква време.

Другите методи отхвърлят кундалини, но тяхното отх­върляне не е коректно. Отхвърлят го, защото не се занимават с него. Кундалини притежава своя собствена методология. Ако работиш със дзен метод, няма да се занимаваш с кунда­лини.

Понякога обаче, дори когато се занимаваш с друг ме­тод, кундалини се появява, защото седемте тела проникват взаимно едно в друго; те са взаимосвързани. Затова ако рабо­тиш с астралното тяло (третото тяло), може да заработи вто­рото тяло. Може да се е запалило от третото.

Обратното не е възможно. Ако работиш с второто тяло, третото не може да бъде засегнато, защото второто е по-ниско от третото. Ала ако работиш с третото, създаваш енер­гия, която може да стигне до второто без никакво усилие от твоя страна. Енергията тече към по-ниските области. Второто ти тяло е по-ниско от третото, затова енергията, създадена в третото, понякога може да достигне до второто.

Кундалини може да се почувства чрез другите методи, но този, който преподава методи, които не се занимават с кундалини, няма да ти разреши да й обърнеш внимание. Ако й обърнеш внимание, ще се появи много голямо количество енергия. Целият метод, който не се занимава с кундалини, ще бъде разбит. Те не знаят нищо за кундалини, затова не знаят как да работят с нея.

Учителите на другите методи ще отхвърлят изцяло кун­далини. Ще кажат: „Това са глупости"; ще кажат: „Това е чисто въображение"; ще кажат: „Просто си въобразяваш. Не се занимавай с нея. Не му обръщай внимание." И ако ти не му обръщаш внимание и работиш върху третото тяло, малко по-малко кундалини ще изчезне. Енергията вече няма да идва до второто тяло. След това нещата стават по-добре.

И така, ако се занимаваш с някакъв метод, занимавай се тотално с него. Не се заемай и с друг метод, недей дори да мислиш за някакъв друг метод, защото ще настане обърква­не. А проходът на кундалини е толкова фин и така непознат, че тази бъркотия може да е вредна.

Моят метод на динамична медитация се занимава с кундалини. Ако ти, просто непрекъснато наблюдаваш диша­нето си, това ще е полезно за кундалини, защото дъхът, прид­ружен от прана (жизнената енергия), има отношение към етерното тяло, второто тяло. И то не се занимава с физиче­ското ти тяло. Било е взето от физическото тяло, изтеглено е от него, но физическото тяло е само врата.

Прана се занимава с етерното тяло. Белите дробове из­пълняват дишането, но го правят за етерното тяло. Твоето физическо тяло (първото тяло) работи за етерното (второто тяло). По същия начин, етерното работи за астралнотo (третото тяло), а астралното работи за менталното (четвъртото тяло).

Физическото тяло е вратата към второто тяло. Второто тяло е толкова фино, че не може да се свърже директно с ма­териалния свят, затова, най-напред, физическото тяло преоб­разува всеки материал във витални форми. След това те мо­гат да се превърнат в храна за етерното тяло.

Всичко, което се приема, се преобразува в жизнени форми. След това то се превръща в храна за второто тяло. После второто тяло го превръща в нещо, още по-фино и то става храна за третото тяло.

Този процес е нещо подобно: ти не можеш да се храниш с кал, но, в растенията елементите на калта биват преобразу­вани. След това можеш да се храниш с тях. Растителният свят е преобразувал калта в жизнена, фина форма. Сега можеш да я поемеш. Не можеш да се храниш с трева. Кравата го прави заради тебе. След това преобразува тревата в мляко. И ти можеш да се храниш с него, можеш да го пиеш.

Точно по същия начин, първото ти тяло поема в себе си материята, преобразувайки я във витални форми. След това второто тяло ги поема. Дъхът е поет от белите дробове: бели­те дробове са машини, които работят за второто тяло. Ако второто тяло умре, белите дробове остават наред, но дишане няма. Дъхът си е заминал. Второто тяло е господар на първо­то тяло, а третото тяло е господар на второто. Всяко по-ниско тяло е слуга на по-високото.

И така, осъзнаването на дишането е от полза в практи­ката на кундалини. То създава енергия; то съхранява енергия­та и помага на жизнената сила да се изкачва нагоре. Моят метод се занимава с кундалини. След като веднъж методът е схванат, всичко може да се направи чрез него. Нищо повече не се иска след това.

Последната чакра (сахасрара) може да се достигне с всеки метод. Сахасрара и брахма рандхра са имената, давани на седмата чакра в кундалини йога. Ако не работиш върху кундалини, ако работиш върху третото тяло, тогава също ще достигнеш до тази точка, но няма да е известна като брахма-рандхра и първите шест чакри няма да ги има. Преминал си през друг проход. Крайпътните камъни са други, но послед­ната точка остава същата. Всичките седем тела са свързани със седмата чакра, така че до нея може да се достигне отвся­къде.

Човек не трябва да се занимава с два прохода, с два ме­тода. Защото ще се създаде бъркотия и енергията ще тръгне по два канала. Всеки метод трябва да канализира енергията в едно измерение. Точно това прави моят метод на динамична­та медитация и затова започва с десет минути на дълбоко, бързо дишане.

Въпрос: „Наподобява ли усещането за кундалини на движението на змия?"

Не, различно е. Може да съществуват хора, които нико­га не са виждали змия. Ако тяхното кундалини се събуди, те не могат да го възприемат като „змиевидна сила". Невъз­можно е, защото този символ не съществува за тях. Тогава ще я изпитат по различен начин. Това трябва да се разбере.

На Запад не могат да възприемат кундалини като змие­видна сила, защото змията не е част от реалността на все­кидневния им живот. Била е в Древна Индия: змията е била твой съсед, твой ежедневен съсед. И е било едно от най-мощните неща, които са били възприемани, с много красиви движения. Затова символът на змията бил избран да предста­ви феномена на кундалини. Но някъде другаде, змията не може да бъде символ. Тя се превръща в нещо неестествено. Змиите не са познати. Тогава не можеш да го възприемеш; дори не можеш да си го представиш.

Символите съществуват и те са от значение за тебе, до­колкото имат отношение към твоята личност, но даден сим­вол има значение, само ако е реален за тебе, само ако под­хожда на умствените ти модели.

Въпрос: „Кундалини психически феномен ли е?"

Когато питаш, дали е психически, присъства страхът, че ако е психически, няма да е истински. Психиката притежава своя собствена реалност! Психиката е област, различна от ре­алността: нематериалното. За ума, реалност и материя са се превърнали в синоними, но те не са. Реалността -е нещо пове­че от материята. Материята е само едно от нейните измере­ния. Дори сънят притежава своя реалност. Той е нематериа­лен, но не е нереален; той е психически, но не го приемай за нереален. Просто е друго измерение на реалността.

Дори мисълта притежава своя реалност, въпреки, че не е материална. Всяко нещо притежава своя реалност и същес­твуват различни сфери на реалността и различни измерения на реалността, и степени на реалността. Но в нашия ум мате­рията се е превърнала в единствената реалност, затова когато кажем „психически", когато кажем „ментален", нещата се разглеждат като нереални.

Казвам, че кундалини е символична, тя е психична; ре­алността е психична. Но символът е нещо, което ти си й дал. Той не е наследен то нея.

Феноменът е психически. В теб нещо се издига: едно много мощно издигане. Нещо тръгва отдолу към твоя ум. Страшно мощно проникване. Чувстваш го, но когато трябва да го изразиш, се появява символът. Дори и да започнеш да го разбираш, използваш символа. И използваш символ, не само когато обясняваш феномена на другите. Самият ти не можеш да го разбереш без този символ..

Когато казваме „издигане" и това също е символ. Кога­то казваме „четири" и това е символ. Когато казваме „горе" и „долу" и това са символи; в реалността нищо не е горе и до­лу.

В реалността съществуват екзистенциални чувства, но няма символи, чрез които те да бъдат разбрани и изразени. Затова когато разбереш, се появяват метафорите. Казваш: „Тя е точно като змия". След това тя става като змия. Приема формата на твоя символ; започва да прилича на твоето поня­тие. Ти я моделираш в определен шаблон; иначе не можеш да я разбереш.

Когато в ума ти се появи, че нещо е започнало да цъфти и да се отваря, ще трябва да си представиш това, което става по определен начин. В момента, в който се появява мисълта, тя носи своя собствена категория. Затова ще кажеш: „разцъфтяване", ще кажеш: „отваряне", ще кажеш: „проникване". Нещото само по себе си може да се разбере чрез редица метафори. Метафората зависи от тебе; зависи от ума ти. А това, което зависи от тебе, зависи от толкова много неща - например, от твоя опит.

След двеста, триста години е възможно изобщо да не съществуват змии, защото човек убива всичко, което му носи неприятности. Тогава думата „змия" ще принадлежи към ис­торията, дума от книгите. Няма да е реалност. Тя не е реал­ност за по-голямата част от света дори и днес. Тогава силата ще бъде загубена; красотата няма да съществува. Символът ще е мъртъв и ти ще трябва да възприемаш кундалини по нов начин.

Може да се е превърнало в „подем на електричество". „Електричество" ще е много по-познато, по-възприемаемо от ума, отколкото „змия". Може да се превърне „просто като струя, издигаща се нагоре, просто отиваща на луната." Ско­ростта ще е по-подходяща; тя ще е като струя. Ако можеш да я почувстваш и умът ти може да си я представи като струя, тя ще се превърне в струя. Реалността е нещо друго, но метафо­рата се дава от тебе. Ти я избираш, опирайки се на опита си, защото той има значение за тебе.

Тъй като йога е размита в едно земеделско общество, притежава земеделски символи: цвете, змия и т.н. Но това са просто символи. Буда дори не е говорил за кундалини, но ако го беше правил, нямаше да говори за змийска сила. И Маха-вира не е говорил за нея. Те произлизат от царски семейства. Символите, които са били близки на другите хора, не са били близки на техния ум. Те използвали други символи.

Буда и Махавира идват от царските палати: змията не е била реалност там. За селянина обаче тя е абсолютно реална. Той не може да остане незапознат с нея. А освен това е много опасна. Човек трябва да внимава с нея. Ала за Буда и Маха­вира тя не е била никаква реалност.

Буда не би говорил за змии; той говорел за цветя. Цве­тята са му били познати, по-добре познати, отколкото на мнозина други. Виждал е много цветя, но само живи. Гради-нарите в двореца били инструктирани от баща му, той да не вижда нито едно мъртво цвете (Гаутама). Трябвало да вижда само свежи цветя, затова през цялата нощ градинарите се подготвяли за него. Сутрин, когато той пристигал, нито едно мъртво листо, нито едно мъртво цвете, не можело да се види, единствено раждащи се цветя.

Затова цъфтенето се превърнало за него в реалност по начин, по който не може да бъде за нас. След това, когато достигнал до своето осъществяване, той говорел за него като за процес на цъфтене и отваряне. Реалността е нещо друго, но метафората идва от Буда.

Тези метафори не са неистински. Не са просто поезия. Отговарят на природата ти, ти им принадлежиш; те ти при­надлежат. Отричането на символите се е оказало драстично и опасно. Отричал си и си отричал всичко, което не е наистина материално, и ритуалите и символите са си отмъстили. Те отново се връщат. Те са в твоите дрехи, в храмовете, в поези­ята, в делата ти. Символите ще си отмъстят; те ще се завър­нат. Не могат да бъдат отречени, защото принадлежат на твоята природа.

Човешкия ум не може да мисли с релативни, чисто абс­трактни термини. Не може. Реалността не може да се възпри­еме с термините на чистата математика: можем да я възпри­емем единствено с помощта на символи. Връзката със сим­волите е основна за човешкия характер. Всъщност, единстве­но човешкият ум създава символи; животните не могат да създават символи.

Символът е жива картина. Когато вътре нещо се случи, отвън трябва да използваш символи. Когато започнеш да усещаш нещо, символът се появява автоматично и момента, в който се появи символът, силата се моделира в този конкре­тен символ. По този начин, кундалини се е превърнала в змия. Ще я почувстваш и ще я видиш. И тя ще е даже по-жива от истинската змия. Ще почувстваш кундалини като змия, защото не можеш да почувстваш абстракцията. Не можеш!

Създали сме идоли на Бога, защото не можем да възп­риемем абстракцията. Бог престава да има значение като аб­стракция. Превръща се в чиста математика. Знаем, че думата „бог" не е Бога, но трябва да използваме думата. Думата е символ. Знаем, че думата „бог" е символ, термин и не е в действителност Бога, но ще трябва да я използваме. И това е парадокс: когато знаеш, че нещо не е факт, но освен това зна­еш също и, че не е фикция (че е необходимост и нещо истинс­ко), тогава трябва да преодолееш символа. Тогава трябва да се издигнеш над него и трябва да познаеш и това „над".

Но умът не може да си представи отвъдното. А умът е единственият инструмент, който притежаваш. Чрез него до теб трябва да достигне всяка концепция. Затова ще почувст­ваш символа той ще стане истински. А за друг човек друг символ може да стане така истински, както този е станал за тебе. Тогава възниква спор. За всеки човек неговият символ е автентичен, истински, но ние сме завладени от конкретна ре­алност. Тя трябва да е истинска за нас, иначе няма да е реал­на.

Можем да кажем: „Този магнетофон е реален", защото за всички нас той е реален. Притежава една обективна реал­ност. Но йога се занимава със субективната реалност. Субек­тивната реалност не е толкова реална, колкото е обективната, но е реална по свой начин.

Манията по обективното трябва да продължава. Субек­тивната реалност е толкова реална, колкото и обективната, но в момента, в който я възприемеш, й придаваш свой аромат. Даваш й свое име, даваш й своя метафора. И при този начин на възприемане, тя задължително е индивидуална. Дори и ако някой друг изживее същото нещо, записите ще са различни. Дори две змии ще се различават, защото метафорите се раж­дат от две индивидуалности.

Така че тези метафори (т.е., че чувството за кундалини е като за движението на змия) са просто символи. Но те съот­ветстват на реалността. Същото движение е налице, неуло­вимо движение, точно като на змия. Силата е там; златното присъствие е там. И всичко това отговаря на символа на зми­ята. Затова ако този символ ти е подходящ, всичко е наред.

Но може и да не ти допада. Затова никога недей да каз­ваш на някой друг, че това, което е станало с тебе, трябва да стане и с него. Никога не го казвай на някой друг! Може да стане, може и да не стане. Символът е подходящ за тебе; за него може и да не е. Ако това може да се разбере, тогава няма причина за несъгласие.

Различията се появяват заради символите. Мохамед не може да възприеме символите на Буда. Това е невъзможно! Заобикалящите ги условия са били толкова различни. Дори думата „бог" може да обременява, ако не се схваща като сим­вол, който отговаря на твоята индивидуалност.

Например, Мохамед не може да си представи Бога като „състрадание". В неговите условия състраданието не същест­вува никъде. Всичко е било така ужасяващо, така опасно, че Бог трябва задължително да се приеме по друг начин. Пре­минавайки от страна в страна, колейки наред, хората в усло­вията на Мохамед не могат да си представят, че Бог няма да е жесток. Един добър Бог, състрадателен Бог, за тях няма да бъде истински, защото това понятие не съответства на тяхна­та реалност.

За индуистът, Бог е видян през неговите условия. При­родата е красива, земята е плодородна. Човекът е здраво зак­репен върху земята. Всичко се носи и носи в определена по­сока и движението е толкова бавно, като на Ганг. Не е ужасно и опасно. Затова индуисткият бог задължително ще бъде Кришна, танцуващ и свирещ на своята флейта. Този образ произтича от обстоятелствата и от особеностите на ума на съответната раса.

Всяко субективно нещо трябва да бъде преведено, но името, което му даваме, не е нереално. За нас е реално. Затова човек трябва да зависи от собствените си символи, но и не трябва да налага своите символи върху другите. Човек трябва да каже: „Дори ако всички останали са против този символ, той ми харесва. Възникна в мене естествено и спонтанно. Бог се ражда в мене по този начин. Не знам как идва при остана­лите."

Имало е много начини, за да се означат тези неща, хи­ляди начини. Но когато казвам, че е субективно, психично, нямам предвид, че е просто едно име. Не е само име. За тебе тя е реалност. При теб се появява по този начин и по друг не може да се появи. Ако не объркаме материалността с реал­ността и ако не объркаме обективността с реалността, тогава всичко ще бъде ясно. Но ако ги объркаме, тогава нещата ста­ват трудни за разбиране.