Медитация Изкуството на екстаза Ошо въведение медитацията: изкуството на празнуването



страница7/13
Дата25.01.2017
Размер2.66 Mb.
#13514
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   13

ЧАСТ II ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ
11.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ДУШАТА?

Въпрос: „Какво е това, което Вие наричате атман (душа)? Дали тази душа е „съзнание", сама по себе си или е нещо индивидуално?

В действителност, без значение как ще я наречем, ще я изпуснем. Всяка концептуализация задължително ще пропус­не реалното - всяка концептуализация - така че това, което е било познато като вътрешен аз, душа, атман, не е истинското нещо. Не може да бъде! Всички, които са я определяли, са я определяли с условие: че се опитват нещо, което е абсурдно. Това, което не може да се изкаже, те го изказват; това, което не може да се определи, те го определят; това, което не може да се познае, за него изграждат теория.

Относно нея са съществували три отношения. Първо, съществували са мистици (знаещи), които са останали абсо­лютно безмълвни по този въпрос. Те няма да дадат никакво определение; твърдят, че определението е безсмислено. Има­ло е и друга група мистици - по-голямата група - те казват: „Дори безсмисленото усилие може да помогне. Понякога, до­ри неистинската теория води до Истината, понякога дори погрешното може да стане вярно, понякога дори неправилна­та стъпка може да те отведе до правилния край. В момента може да изглежда неправилна – или дори в края може да изглежда неправилна – но, все пак, и неправилните средства могат да помогнат.”

Тази втора група чувства, че като запазваш мълчание, все пак казваш нещо, че „нищо" не може да се каже. И тази втора група мистици притежават позиция! Определенията принадлежат на тях. Съществува и трета група, които нито са пазели мълчание, нито са давали определения. Те просто са отхвърлили целия проблем, за да може ти изобщо да не се занимаваш с него.

Буда принадлежи към този трети тип. Ако го попиташ, дали съществува душа, дали съществува Бог, дали има живот след смъртта, той ще отрече всичко. Дори на прага на смърт­та, когато някой го запитва: „Ще бъдеш ли и след смъртта?", той отрича.

Казва: „Не! Няма да бъда. Ще изчезна от живота, също като изчезващ пламък. Не можеш да питаш къде е пламъка, когато той изгасне. Той просто спира." Затова Буда казва, че нирвана означава „спиране на пламъка", а не просто мокша (не просто освобождение). Буда казва: „Това е освобождение: да спреш напълно. Да бъдеш, означава да си някъде, по няка­къв начин, в робство." Това е третият тип.

Трите типа се карат помежду си, защото този, който го­вори, чувства, че онези, които запазват мълчание, не са дос­татъчно състрадателни, че трябва да кажат нещо на тези, ко­ито не могат да разберат мълчанието. А тези, които са давали определения, са дали толкова различни определения, че се карат за тях: няма как да не се карат.

Всички определения са средства. Човек може да го оп­редели по всякакъв начин. Махавира я определя по един на­чин, а Шанкара я определя по друг начин, защото всички оп­ределения са в равна степен неистинни или истинни. Няма никаква разлика. Как я определя човек, зависи от типа на не­говата личност. Има толкова много определения... и тези оп­ределения са се превърнали в толкова много религиозни, в толкова много философски системи. До такава степен са объркали човешкия ум, че сега, тези, които са запазили мъл­чание, изглеждат по-състрадателни. Определенията са се превърнали в конфликти. Едното определение не допуска другото - в противен случай противоречи на себе си.

Махавира се е опитал да каже, че всяко определение притежава в себе си някаква истина, но само някаква. В такъв случай във всяко определение има нещо невярно. Но за Ма­хавира е било трудно да има много последователи, защото ако не го определиш ясно, обърканият ум става още по-объркан. Ако кажеш: „Всеки път е правилен", в такъв случай казваш: „Няма път", а този, който е открил път, се обърква. Не можеш да получиш никаква помощ от мене, ако кажа: „Всеки път е правилен: накъдето и да вървиш, вървиш към божественото... Върви нанякъде, прави нещо, във всичко има някаква истина." Това е истина, но, все пак, няма да помогне.

Ако определиш по определен начин и превърнеш опре­делението в абсолютно, всички останали определения стават неистинни. Тъй като Шанкара трябва да определи нещата точно, той може да каже: „Буда не е прав; той греши", но акс изглежда, че не е прав Буда, това ще създаде само объркване. Как може Буда да греши? Как може Христос да греши? Ни­ма само Шанкара е прав? И тогава възникват конфликтите...

Дори и третото отношение - будисткото отношение на отричане - не е помогнало. То не е помогнало, защото чрез отричането се губи самото търсене... а без търсене, не е необ­ходимо да се отрича. Много малко хора са способни да раз­берат какво представлява тоталното спиране. Жаждата към живота е така дълбоко вкоренена, че ние дори се стремим към Бога, който е част от нашата жажда за живот: в действи­телност се стремим към повече живот. Дори да се стремим към мокша, не се стремим към тотална смърт. По някакъв начин искаме да сме тук.

Буда е бил питан (и е питан в продължение на четири­десет години) само един въпрос: „Ако трябва да спрем на­пълно, тогава защо е цялото това усилие?" Изглежда безс­мислено! Просто да спреш? Просто да не бъдеш? Защо е ця­лото усилие? И все пак хората около Буда чувствали, че той не е спрял. Всъщност, той бил още повече. Това било чувст­вото! Буда станал нещо повече, но въпреки това продължавал да отрича и да отрича.

Как можеш да определиш нещо, което не може да бъде определено? Но или трябва да запазиш мълчание, или ще трябва да го определиш.

Що се отнася до мене, аз не спадам към нито една от тези групи. Затова не мога да бъда последователен. Всяка от тези групи може да бъде последователна, но аз не се интере­сувам изобщо от понятието за душата. Винаги се интересувам от задаващия въпросите, от този, който пита. Как може да му се помогне? Ако почувствам, че може да му се помогне чрез позитивна вяра, тогава я провъзгласявам; ако почувствам, че може да му се помогне чрез мълчание, тогава запазвам мъл­чание; ако почувствам, че може да му се помогне чрез опре­деление, тогава давам определение. За мене, всичко е просто средство. В това няма нищо сериозно: то е само едно средст­во.

Определението може да не е вярно. Всъщност, ако тряб­ва да го направя смислено за тебе, то не може да е наистина вярно Ти не си познал какво представлява душата; не си познал какво представлява тази експлозия, която ние наричаме Брахман (божественото). Не познаваш значението; познаваш единствено думите. Думи, които не си преживял, са само без­смислени звуци. Можеш да създадеш звука „Бог", но ако не си познал Бога, това е само звук.

„Сърце" е смислена дума, „крава" е смислена дума, за­щото самият ти си изпитал това, което означават. Но „Бог" за тебе е просто дума; „душа" е просто дума. Ако трябва да ти помогна, мога да ти помогна единствено с невярно определе­ние, защото ти нямаш опит с Бога, нямаш опит с душата. И ако не мога да ги определя чрез нещо, което ти познаваш, те са безполезни за тебе.

За човек, който никога не е познавал цветята, но познава диамантите, трябва да определя цветето чрез диаманта. Няма друг начин. Цветята нямат отношение към диамантите, но, все пак, чрез тях може да се покаже нещо. Мога да кажа: „Цветята са живи диаманти: живи диаманти!" Целия израз е неверен - диамантите нямат отношение - но ако кажа: „Цветята ся живи диаманти, растящи диаманти", създавам в тебе желание да имаш някакъв опит с тях. Определението тук цели, само да ти помогне да се насочиш към опита с тях. Всички определения са подобни на това.

Ако не си познал диамантите, ако не познаваш нищо, което е позитивно за мене и чрез което да дам определение, тогава ще трябва да определям чрез отрицателното. Ако не притежаваш никакво положително чувство за нещо, тогава ще определям чрез отрицателното. Ще кажа: „Страданието, в ко­ето си, не е част от душата. Дукха (болката), която си ти, не е част от душата... ще трябва да дам отрицателно определение от гл.т. на нещо, което те осакатява, от което умираш... от гл.т. на нещо, което те обременява, което се е превърнало в ад за тебе. Ще трябва да определя отрицателно чрез изказва­нето: „Тя няма да е това; тя ще е противоположното."

Това зависи от мене. Зависи! Не притежавам абсолютни отговори, притежавам единствено средства - единствено пси­хически отговори. И отговорът не зависи от мене; той зависи от тебе. Заради тебе трябва да дам определен отговор.

Затова не мога да бъда гуру - никога! Буда може да ста­не такъв, но аз никога не мога. Тъй като вие сте така непосле­дователни, всеки индивид е различен, как мога да бъда пос­ледователен? Не мога. И не мога да създам секта, защото за тази цел последователността е твърде необходима. Ако ис­каш да създадеш секта, трябва да си последователен - без­разсъдно последователен. Трябва да отречеш всички проти­воречия. Те съществуват, но ти трябва да ги отречеш. В про­тивен случай не можеш да привлечеш последователи. Затова аз съм в по-малка степен гуру и в по-голяма степен приличам на психиатър (плюс нещо). За мене, ти си от значение. Ако можеш да го разбереш, тогава може да се каже нещо повече...

Под „съзнание" имам предвид движение към тоталната жизненост. Ти никога не си тотално жив. Понякога си по-жив - това познаваш ти - а понякога си по-малко жив. И когато си по-жив, се чувстваш щастлив. Щастието не е нищо друго, ос­вен една интерпретация на твоята по-голяма жизненост. Ако обичаш някого, тогава с него ставаш по-жизнен и тази по-голяма жизненост ти дава чувството за щастие. След това продължаваш да проектираш причините за твоето щастие върху някой друг...

Когато си сред природата, си по-жив, когато се изкачиш на планината, ставаш по-жив, а когато живееш само сред машини си по-малко жив, заради връзката. С дърветата си по-жизнен, защото някога си бил дърво. Дълбоко по своята същност ние сме само едни ходещи дървета - с корени във въздуха, а не в земята. И когато се изправиш срещу океана, се чувстваш по-жизнен, защото в началото животът се е родил в океана. Всъщност, в нашите тела все още имаме същите еле­менти като на водата в океана - същото количество сол, като в океана.

Когато си с жена - ако си от противоположния пол - за­почваш да се чувстваш по-жизнен, отколкото с мъж. С мъж се чувстваш по-малко жизнен, защото нищо не те изтегля навън. Затворен си; противоположната енергия те изтегля. Пламъ­кът трепти: можеш да си по-жизнен. И когато започнеш да се чувстваш по-жизнен, се чувстваш по-щастлив.

Когато използваме думата „душа", имаме предвид „тотална жизненост": тотална жизненост не с някой друг, а със себе си; тотална жизненост без външна причина; Океанът не присъства, а ти се превръщаш в океана; небето го няма, но ти се превръщаш в цялото пространство; любимия го няма, а ти си просто любов, нищо друго.

Това, което имам предвид, е че започваш да бъдеш жиз­нен независимо. Не съществува зависимост от нещо друго или някой друг: ти си освободен! И при това освобождение, вътрешно освобождение, твоето щастие не може да се загуби. То е тотална жизненост; то е тотално съзнание, то не може да бъде загубено!

С тази тотална жизненост се случват много неща, които не могат да бъдат разбрани, докато не са се случили. Но само експериментално мога да ти дам това определение за душата като да бъдеш „тотално осъзнат... тотално жив... тотално щастлив... без да бъдеш ограничен от нищо."

Ако започнеш да обичаш или ако можеш да си щастлив без причина, тогава си душа, не си тяло. Защо тогава?

Под тяло разбирам частта от твоето тяло, която винаги съществува във връзка с външното съществуване. Започва да те обхваща тъга, когато за това има някаква причина или за­почваш да се чувстваш добре, когато има някаква причина за щастие, но никога не чувстваш себе си, без за това да има нещо. Това чувство - това състояния, когато няма нищо, но ти си (в своята тотална жизненост, в своето тотално съзнание) -е душата.

Но това е експериментално определение. То само на­сочва; то не определя. То само показва. В него има много, но е само един пръст, който сочи луната. Никога не бъркай пръста с луната. Пръстът не е луната; той е само един пока­зател. Забрави за пръста и погледни луната. Но всички опре­деления са като това...

Питаш, дали душата е индивидуална. Това е безсмислен въпрос, но е уместен заради самия тебе. Той е като въпрос, който би задал някой слепец.

Слепецът се движи със своята тояжка. Не може да вър­ви без нея: той търси и опипва с нея в тъмното. Ако му ка­жем, че очите му могат да бъдат оперирани и излекувани, та­ка че да може да вижда, слепецът може да попита съвсем се­риозно: „Добре, когато възвърна зрението си, ще мога ли все още да намирам пътя си с моята тояжка?"

Ако ние кажем: „Няма да имаш нужда от тояжката", той няма да повярва.

Ще каже: „Без моята тояжка не мога да съществувам, не мога да живея. Това, което казвате, не е приемливо. Не мога да го разбера. Без моята тояжка, аз не съм! Какво ще се пре­върне в моя тояжка? Първо ми кажете!"

В действителност, индивидуалността е като тояжката на слепеца. Вървиш опипом в мрака с едно его, защото не при­тежаваш душа. Това его, това „Аз", просто опипва, защото ти нямаш очи. В момента, в който станеш тотално жив, егото изчезва. То беше част от твоята слепота, част от твоята без-жизненост или частична жизненост, част от твоето безсъзна­ние, част от твоето невежество. То просто изчезва.

Не защото си индивидуален или не си индивидуален. И двете неща губят значението си. Индивидуалността е без зна­чение, но въпросите продължават, защото източникът на пи­тане остава същия.

Когато Мулинкяпута пристигнал при Буда за първи път, той задал много въпроси. Буда казал:

- Дали ме питаш, за да намериш решение на въпросите или питаш, само за да получиш отговори?

Мулинкяпута казал:

- Дошъл съм, за да те питам - а ти започна да ми зада­ваш въпроси. Нека помисля върху това. Трябва да го обмис­ля.

Помислил и на втория ден казал:

- Наистина, дошъл, за да им намеря решение. Буда му казал:

- Задавал ли си същите въпроси на някой друг? Мулинкяпута казал:

- Питах всеки един, непрекъснато, в продължение на тридесет години.

Буда казал:

- Като си питал в продължение на тридесет години, трябва да си събрал много отговори - много, много. И имаш ли някакво доказателство, че някой от тях е отговорът?

Мулинкяпута казал:

- Не!


Тогава Буда казал:

- Аз няма да ти дам отговори. За тридесет години пита­не са ти давани много отговори. Мога да добавя още, но това няма да ти помогне. Затова ще ти дам решението, а не отго­вора.

Мулинкяпута казал:

- О'кей, давай го.

Но Буда казал:

- Той не може да се даде от мене; той трябва да израсте в тебе . Затова остани в продължение на една година мълча­ливо с мене. Не ти се разрешава и един въпрос! Бъди абсо­лютно безмълвен - бъди с мене - и след една година можеш да питаш. Тогава ще ти дам отговора.

Сарипутра (главния ученик на Буда) седял наблизо, под едно дърво. Той започнал да се смее. Мулинкяпуга попитал:

- Защо се смее Сарипутра? Какво смешно има? Сарипутра казал:

- Питай сега, ако трябва да питаш. Недей да чакаш цяла година. Ние бяхме глупаци - това се случи и с мене! - защото след една година никога не питахме. Ако останеш тотално безмълвен в продължение на една година, след това пресъхва самият източник на въпросите. А този човек е лукав. Този чо­век е много лукав - казал Сарипутра. - След една година няма да ти даде никакви отговори.

А Буда казал:

- Аз ще изпълня обещанието си, Сарипутра. Спазих обещанието си и с тебе. Не е моя вината, че ти не попита.

Изминала една година, през която Мулинкяпута останал безмълвен: безмълвно правейки медитация и ставайки все по-безмълвен вътрешно и външно. След това се превърнал в безмълвно езеро, без никакви трептения, вълни. Не забелязал, че изминала година. Денят, в който трябвало да пита, дошъл, но той забравил.

Буда казал:

- Трябва да има един човек, който се нарича Мулинкя­пута. Къде е той? Трябва да зададе един въпрос. Годината мина, дойде денят, той трябва да дойде при мене.

Там имало хиляда монаха и всеки се опитвал да открие кой е Мулинкяпуга. А Мулинкяпута също се опитвал да го от­крие!

Буда го повикал и казал:

- Защо се оглеждаш наоколо? Ти си този човек. А аз трябва да изпълня обещанието си. Така че, питай, а аз ще ти дам отговора.

Мулинкяпуга казал:

- Този, който питаше, умря. Затова се оглеждах наоколо, за да разбера, кой е този човек Мулинкяпута. И аз съм слушал неговото име, но той отдавна е изчезнал.

Първичният източник трябва да се трансформира, иначе продължаваме да питаме. А има хора, които ще ви залеят с отговори. Ще се чувстваш добре, когато питаш, те се чувстват добре, когато отговарят, но това, което става е взаимна заб­луда.


12.

ЛСД И МЕДИТАЦИЯ

Въпрос: Може ли ЛСД да се използва като помощно средство при медитацията?

ЛСД може да се използва като помощ, но помощта е много опасна. Не е така лесно. Ако използваш мантра, дори и тя ще е трудно да се изхвърли, но ако използваш ЛСД, ще бъде дори още по-трудно да се изхвърли.

В момента, в който си на пътешествие с ЛСД, ти не си под контрол. Контролът се поема от химията и ти не си гос­подарят. И след като веднъж престанеш да си господар, е много трудно да възвърнеш позицията си. Сега не химикали­те са роби, робът си ти. Как да ги контролираш сега, не зави­си от тебе. След като вземеш ЛСД като помощ, се превръ­щаш в роб на господар и химията на цялото ти тяло ще бъде засегната от него.

Тялото ще започне да жадува за ЛСД. Жадуването няма да е само от ума, както това беше, когато се привърза към мантрата. Когато използваш наркотик като помощ, жаждата се превръща в част от твоето тяло: ЛСД отива до всяка клет­ка от тялото. То ги променя, променя се вътрешната ти структура. След това всички клетки на тялото започват да копнеят за наркотик и ще е трудно да го зарежеш.

ЛСД може да се използва, за да те доведе до медитаци­ята, само ако тялото ти е подготвено за това. Затова, ако ме питаш, дали може да бъде използван на Запад, ще ти кажа, "че изобщо не е за Запада. Може да се използва само на Изток -ако тялото е напълно подготвено за него. Йога го е използвал, тантра го е използвал - съществуват школи на тантра и йога, които са използвали ЛСД като помощно средство - но те най-напред подготвят тялото ти. Има един дълъг процес на очис­тване на тялото. Тялото ти става толкова чисто, а ти се прев­ръщаш в такъв голям негов господар, че дори химикалите се­га не могат да се превърнат в твои господари. Затова йога го допуска, но по един много специфичен начин.

Най-напред тялото трябва да се пречисти химически. След това ще бъдеш в такъв контрол над тялото си, че дори и химията на тялото може да бъде контролирана. Например, има някои йогически упражнения. Ако вземеш отрова, чрез определени йогически упражнения, можеш да направиш така, че кръвта да не се смеси с нея, отровата да премине през тя­лото и да бъде изхвърлена с урината, без изобщо да се е смесвала с кръвта. Ако можеш да направиш това, ако можеш да контролираш телесната си химия, тогава можеш да изпол­зваш всичко, защото си оставаш господар.

В тантра (по-специално в „лявата" тантра) използват алкохола, за да помогнат на медитацията. Изглежда абсурд­но; не е. Последователят приема алкохол в определено коли­чество и след това се опитва да запази вниманието си. Съзна­нието не трябва да се губи. Постепенно количеството на ал­кохола се увеличава, но съзнанието трябва да остане ясно. Ученикът е поел алкохол, той е абсорбирай в тялото, но умът остава над него. Съзнанието не се губи. След това количест­вото на алкохола се увеличава постепенно. Чрез тази практи­ка се достига една точка, при която може да се пие всякакво количество алкохол, а умът да остане ясен. Само след това може да помогне ЛСД.

На Запад не съществуват практики за очистване на тя­лото или за увеличаване на съзнанието чрез промени в телес­ната химия. Наркотикът се взема без никаква предварителна подготовка. Това няма да помогне. По-скоро, обратното, мо­же да разруши ума.

Съществуват много проблеми. Когато си бил на пъте­шествие с ЛСД, си хвърлил поглед на нещо, което никога не си познавал, на нещо, което никога не си изпитвал. Ако за­почнеш да се занимаваш с медитация, това е дълъг процес, но ЛСД не е процес. Вземаш го и процесът е приключил. След това започва да работи тялото. Медитацията е дълъг процес - ще трябва да я практикуваш с години; едва тогава ще се появят резултатите - а когато си ги изпитал бързо, ще е трудно да се занимаваш с толкова дълъг процес. Умът ще копнее да се завърне към дрогата. Затова е трудно да меди­тираш, след като си хвърлил поглед чрез химикалите. Да се заемеш с нещо, което е продължителен процес, ще е трудно. Медитацията се нуждае от голяма издръжливост, от повече вяра, от повече чакане и ще е трудно, защото сега ще можеш да сравняваш.

Второ, всеки метод е лош, ако ти не си под контрол през цялото време. Когато медитираш, можеш да спреш във всеки момент. Ако искаш да спреш, можеш да спреш на мига. Мо­жеш да излезеш от нея. Не можеш да спреш пътуването с ЛСД: след като си взел ЛСД, ще трябва да завършиш кръга. В този случай не си господарят.

Всяко нещо, което прави от тебе роб, в крайна сметка не може да помогне в областта на духовното, защото по своята същност духовното означава да си господар на себе си. Зато­ва не препоръчвам преките пътища. Не съм против ЛСД, по­някога може да го препоръчам, но в такъв случай се изисква дълга предварителна подготовка. Тогава ти ще си господа­рят.

Но ЛСД не е кратък път. Той дори е по-продължителен процес от медитацията. Хатха йога отнема години, за да под­готви тялото. Двадесет години, двадесет и пет години - след това тялото е готово. Сега можеш да използваш всякаква хи­мическа помощ и тя няма да е разрушителна за твоето съ­щество. Но в този случай процесът е още по-дълъг.

След това може да се използва ЛСД; аз съм благоскло­нен към това. Ако си готов да загубиш двадесет години, за да подготвиш тялото си да поема ЛСД, тогава той не е разру­шителен, но същото нещо може да се направи за две години чрез медитация. Тъй като тялото е по-грубо, майсторството е по-трудно. Умът е по-фин и майсторството е по-лесно. Тяло­то е много по-далеч от твоето същество, затова има по-голямо разстояние; при ума разстоянието е по-малко.

В Индия примитивният метод, за да се подготви тялото за медитация, бил хатха йога. Отнемало толкова много време да се подготви тялото, че понякога хатха йога трябвало да създава методи за удължаване на живота, за да може да за­върши процеса. Било толкова дълъг процес, че шестдесет го­дини можело да не стигнат, седемдесет години можело да не стигнат. И възникнал проблем: ако майсторството не се пос­тигне през този живот, тогава в следващия трябва да започ­неш от А и Б, защото имаш ново тяло. Всички усилия отивали на вятъра. В следващия си живот нямаш нов ум (старият ум продължава) затова, каквото си постигнал с ума, остава с те­бе, но това, което си постигнал с тялото, се губи с всяка смърт. Затова хатха йога трябвало да изобретява методи за удължаване на живота до двеста, до триста години, за да мо­же да се постигне майсторството.

Ако майсторството е на ума, тогава можеш да смениш тялото си, но готовността на тялото е свързана само с тяло­то. Хатха йога създала много методи, така че процесът да може да бъде завършен, но след това били открити още по-значителни методи: как директно да се контролира ума (раджа йога). При тези методи тялото е от малка полза, ала от него вече няма и нужда. Затова адептите на хатха йога твърдят, че ЛСД може да се използва, но раджа йога не може да каже, че ЛСД може да се използва, защото раджа йога не притежава методология за подготовка на тялото. Използва се директната медитация.

Понякога се случва - само понякога - ако си хвърлил поглед чрез ЛСД и ако не си станал зависим от него, тозе поглед може да предизвика в тебе жажда да продължиш да търсиш нещо друго. Затова, да го опиташ веднъж е добре, не е трудно да разбереш, къде да спреш и как да спреш. Първо­то пътешествие е добро, да пътуваш веднъж е хубаво - не след това става трудно да спреш. В това е проблемът. Ако можеш да спреш, тогава да вземеш ЛСД веднъж, е добре. Но това „ако" е много голямо.

Мула Насрудин обичал да казва, че никога не пие пове­че от една чаша вино. Много от приятелите му възразявали на неговото твърдение, защото го виждали как пие чаша след чаша. Той казал:

- Втората чаша се пие от първата. „Аз" пия само една Втората се пие от първата, а третата от втората. Тогава аз не съм си господар. Господар съм си само за първата, как тога­ва мога да кажа, че пия повече от една!

При първата си господар; при втората не си. Първата ще се опита да пие втора и след това ще продължиш по съ­щия начин. След това нищо не е в твоите ръце.

Да започнеш нещо е лесно, защото си господар, но да завършиш нещо е трудно, защото тогава не си господар. За­това не съм против ЛСД... а ако съм против него, то си има причина. Това е условието: ако можеш да останеш господаря, тогава о'кей. Използвай всичко, но остани господар. А ако не можеш да останеш господар, тогава изобщо не тръгвай по опасния път. Изобщо не тръгвай. Ще е по-добре.


Каталог: books
books -> Тайнствената сила на пирамидите Богомил Герасимов Страхът на времето
books -> В обятията на шамбала
books -> Книга се посвещава с благодарност на децата ми. Майка ми и жена ми ме научиха да бъда мъж
books -> Николай Слатински “Надеждата като лабиринт” София, Издателство “виденов & син”, 1993 год
books -> София, Издателство “Българска книжница”, 2004 год. Рецензенти доц д. ик н. Димитър Йончев, проф д-р Нина Дюлгерова Научен редактор проф д-р Петър Иванов
books -> Николай Слатински “Измерения на сигурността” София, Издателство “Парадигма”, 2000 год
books -> Книга 2 щастие и успех предисловие
books -> Превръщане на числа от една бройна система в друга
books -> Тантриското преобразяване


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   13




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница