Медитация Изкуството на екстаза Ошо въведение медитацията: изкуството на празнуването


СЕКСУАЛНАТА ЕНЕРГИЯ И СЪБУЖДАНЕТО НА КУНДАЛИНИ



страница9/13
Дата25.01.2017
Размер2.66 Mb.
#13514
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13

16.

СЕКСУАЛНАТА ЕНЕРГИЯ И СЪБУЖДАНЕТО НА КУНДАЛИНИ

Въпрос: „Как човек преодолява привличането на секса, така че кундалини да може да тръгне нагоре?"

Енергията е вървяла надолу през сексуалния център непрекъснато през всичките раждания, затова когато се съз­даде някаква енергия, най-напред тя ще се опита да тръгне надолу. Затова понякога медитацията предизвиква в тебе на­растване на сексуалността до степен, която никога преди това не си изпитвал. Ще се чувстваш по-сексуален, защото си ге­нерирал по-голямо количество енергия, отколкото си имал преди това. Когато си съхранил нещо, старият, обичаен път е готов да го освободи. Механизмът е готов: старият път е го­тов. Твоят ум познава само един маршрут - най-низшия, сек­суалния път - затова, когато медитираш, първото движение на жизнената ти енергия, ще е надолу. Просто внимавай за него.

Не се бори с него; просто го осъзнай. Бъди нащрек за обичайния път; бъди нащрек за сексуалните представи. Оста­ви ги да се появят. Внимавай за тях, но не прави нищо относ­но ситуацията. Просто ги осъзнавай. Сексуалният маршрут не може да действа без твоето съдействие, но ако му окажеш съ­действие дори за един миг, той може да започне да функционира. Затова не му оказвай съдействие: просто внимавай за него.

Механизмът на секса е толкова моментен феномен, че може да работи само моментно. Ако не му съдействаш в не­обходимия момент, той спира. В необходимия момент е нуж­но твоето съдействие, в противен случай той не може да ра­боти. Той е само един моментен механизъм и ако не му съ­действаш, той ще спре от само себе си.

Отново и отново, в течението на времето, чрез медита­цията се е създавала енергия. Тя продължава да се движи на­долу, но сега ти осъзнаваш това. Старият маршрут е отрязан - не е потиснат! Енергията е налице и тя трябва да бъде осво­бодена, но долната врата е затворена. Не е потисната: затво­рена е. Ти не му оказваш съдействие - това е всичко. Не го потискаш позитивно, само негативно не му оказваш съдейст­вие.

Ти само си осъзнавал това, което става с твоето тяло, с твоя ум. Просто осъзнаваш. Тогава енергията се запазва. То­гава количеството на енергията става все по-голямо и става необходимо едно мушкане нагоре. Сега енергията ще се на­сочи нагоре. От самата й сила ще се отвори нов маршрут.

Когато енергията се насочи нагоре, ще бъдеш по-привлекателен сексуално за другите, защото движещата се нагоре жизнена енергия, създава голяма притегателна сила. Ще станеш сексуално по-привлекателен за останалите, така че трябва да внимаваш за това. Сега ще привличаш хората несъзнателно. И привличането няма да е само физическо. Привличането ще е етерно.

Дори едно отблъскващо тяло, непривлекателно тяло, ще стане привлекателно чрез йога. Привличането е етерно. И то е толкова притегателно, че човек трябва постоянно да внима­ва за това, непрекъснато да е нащрек. Ще станеш привлекателен... и противоположният пол ще бъде неудържимо привли­чан от тебе. Има фини вибрации, които се създават от твоето етерно тяло: ти трябва да си нащрек за тях. Видът привлича­не, който ще бъде изпитан от противоположния пол, ще е различен - ще приема най-различни форми - но в основата си ще е сексуален. По своите корени, ще е сексуален.

Ала ти можеш да помогнеш на тези хора. Дори да са привлечени от тебе сексуално, те са привлечени от сексуална­та енергия, която се движи нагоре. И те, също така, не са обикновени сексуални същества. Движещата се нагоре сексу­ална енергия се е превърнала в магнит, в притегателна сила. Затова можеш да им помогнеш.

Въпрос: „При събуждането на кундалини, при отваряне­то на маршрута, няма ли увеличаване на сексуалната сила?"

Увеличаването на сексуалната сила и отварянето на маршрута стават едновременно, не са едно и също нещо, но са едновременни. Увеличаването на сексуалната енергия ще е тласъкът, за отварянето на по-висшите центрове. И така, сек­суалната енергия ще се увеличава. Ако можеш да я осъзнаваш и да не я използваш сексуално - ако не й позволиш да се ос­вобождава сексуално - ще стане толкова интензивна, че дви­жението нагоре ще започне.

Най-напред енергията ще опита всичко, което е по си­лите й, за да се освободи сексуално, защото това е обичайни­ят отдушник, обичайният център. Затова човек най-напред трябва да осъзнае своите, насочени надолу, „врати". Единст­вено осъзнаването ще ги затвори; единствено несъдействието ще ги затвори. Сексът не е толкова мощен, колкото ние чувс­тваме, че е. Той е мощен, но само временно, моментно: не е двадесет и четиричасово явление; той е моментно предизви­кателство.

Ако можеш да не му оказваш съдействие и да си нащ­рек, той отшумява, И ще си по-щастлив, отколкото когато сексуалната енергия се освобождава чрез долния маршрут. Съхраняването на енергията винаги е изпълнено с блаженст­во. Пилеенето на енергията е само едно облекчаване; то не е блаженство. Разтоварил си себе си; облекчил си се от нещо, което ти е създавало трудности. Сега си разтоварен, но освен това си и изпразнен.

Затова депресията върви след секса. Разтоварил си себе си и сега си празен: нещо е било изгубено, изчерпано. При съхранението на енергията възниква един тласък нагоре. Чув­стваш се обогатен. Изпитваш едно вътрешно развитие; усе­щаш едно вътрешно богатство. Чувстваш, че вътре в тебе има нещо. Не си празен.

Чувството за празнота, което е завладяло западния ум, е заради загубата на сексуалната енергия. Животът изглежда празен. Животът никога не е празен! Но изглежда празен, за­щото ти си разтоварил себе си, облекчил си себе си. Ако не­що бъде съхранено, то се превръща в богатство: ако вратата, която води нагоре, е отворена и енергията тръгне нагоре, не само ще се чувстваш облекчен, не само една напрегната точ­ка ще бъде облекчена, но сега тя освен това не е и празна. В известен смисъл е удовлетворена; тя прелива.

Енергията е тръгнала нагоре, но основният център не е празен. Той прелива и преливащата енергия се е насочила на­горе, нагоре към брахма-рандхра. След това, близо до брахма-рандхра, няма движение нито нагоре, нито надолу. Сега енергията отива в космоса: отива във Всичко; отива в Брахман (върховната реалност). Затова седмата чакра е известна като брахма-рандхра - вратата към Брахман, вратата към бо­жественото. След това няма „нагоре" и „надолу". Ще се усе­ща като нещо, което прониква, тласка се нагоре... и ще настъпи един момент, когато човек ще се усеща, като че ли нещо вече е престанало да съществува, като че ли е изчезнало. Сега то прелива в маршрута.

„Листенцата" на сахасрара са просто един символ на чувствата, които се появяват, когато енергията прелива. Пре­ливането е разцъфтяване, също както цветето, само по себе си, е преливане. Ще почувстваш, че нещо се е превърнало в цвете. Вратата е отворена и то излиза навън.

Няма да бъде изпитано вътрешно; ще бъде изпитано външно. Нещо се е отворило подобно на цвете, подобно на цвете с хиляда листенца. То е само едно чувство, но чувство­то отговаря на истината. Чувството е превод и интерпрета­ция. Умът не може да го разбере, но чувството е като цъфтеж. Най-близкото, най-точното, което може да се каже, е че то е като разтворена пъпка. Това се изпитва. Затова възприемаме отварянето на сахасрара като „хилядолистен лотос".

Толкова много листенца - толкова много! И те продъл­жават да се отварят... продължават да се отварят. Отварянето е безкрайно. То е осъществяване; то е разцъфтяването на чо­вешкото същество. След това ставаш като дърво и всичко, което притежаваш, разцъфтява.

След това всичко, което можеш да направиш, е да пред­ложиш това цвете на божественото.

Предлагали сме цветя, но те са били скършени цветя. Само това цвете е истинското предлагане.


17.

ПРОЯВИТЕ НА ПРАНА В СЕДЕМТЕ ТЕЛА

Въпрос: „Какво представлява прана и как се проявява всяко от седемте тела?"

Прана е енергия - жизнената енергия в нас, животът в нас. Животът проявява себе си, що се отнася до тялото и до и излизащ дъх. Това са две противоположни неща. Приемаме ги за едно - казваме „дишане" - но дишането притежава два полюса: влизащия дъх и излизащия дъх. Всяка енергия притежава полюси, всяка енергия съществува чрез два противоположни полюса. Не може да съществува по друг начин. Противоположните полюси с тяхното напрежение и хармония създават енергията - също като полюсите на магнита.

Влизащият дъх е абсолютно противоположен на излизлизащият, а излизащият е абсолютно противоположен на влизащия. В един определен момент влизащият дъх е като раждането, а излизащият е като смъртта. В един определен момент и двете неща: когато вдишваш, се раждаш; когато изхвърляш дъха навън, умираш. В един определен момент съществуват раждане и смърт. Тази противоположност е издигащата се нагоре и слизаща надолу жизнена енергия, физическото тяло, жизнената енергия се проявява по този начин. Жизнената енергия се ражда и след седемдесет години умира. Това, също така, е една по-висша проява на същия феномен: влизащият дъх и излизащият дъх... денят и нощта.

Във всичките седем тела (физическото, етерното, астралното, менталното, духовното, космическото и нирваничното) ще има съответния феномен на влизане и излизане. Ко­гато става дума за менталното тяло, възникването и изчезва­нето на мисълта е феномен от същия вид, както вдишването и издишването. Във всеки момент в ума ти възниква мисъл и изчезва мисъл...

Мисълта, сама по себе си, е енергия. В менталното тяло енергията се проявява като възникване на мисъл и изчезване на мисъл; във физическото тяло се проявява като вдишване и издишване. Затова можеш да промениш мисленето си с по­мощта на дишането. Съществува съответствие.

Ако спреш дъха да не влиза, мисълта ще бъде спряна да не възниква. Спри дъха във физическото тяло и в менталното тяло ще спре мисълта. И когато физическото тяло е неспокойно, неспокойно ще стане и менталното тяло. Физическото тяло ще копнее да вдишва, менталното тяло ще копнее за възникването на мисъл.

Също както дъхът се вдишва отвън и въздухът същест­вува вън от тебе, по същия начин един океан на мисълта съ­ществува вън от тебе. Мисълта влиза, мисълта излиза. Твоят дъх може да се превърне в мой дъх в един друг момент и тво­ята мисъл може да се превърне в моя мисъл. Както във всеки момент изхвърляш навън дъха, по същия начин изхвърляш и мисълта. Така, както съществува въздухът, по същия начин съществува мисълта; точно както въздухът може да се зарази, така и мисълта може да бъде заразена; също както въздухът може да е нечист, така и мисълта може да е нечиста.

Дъхът, сам по себе си, не е прана. „Прана" означава жизнената енергия, която проявява себе си чрез тези проти­воположности на влизане и излизане. Енергията, която вкарва дъха вътре, е прана, не е самият дъх. Енергията, която поема дъха навътре, която го защитава, тази енергия, която поема дъха вътре и го изхвърля навън, е прана.

Енергията, която поема мисълта навътре и я изхвърля навън: тази енергия, също така, е прана. Този процес същест­вува във всичките седем тела. Сега говоря само за физическо­то и менталното, защото те двете са ни познати; тях можем по-лесно да ги разберем. Но същото нещо съществува във всеки пласт на твоето същество.

Второто ти тяло, етерното тяло, има свои процеси на влизане и излизане. Можеш да почувстваш този процес във всяко от седемте тела, но го чувстваш само като вдишване и издишване, защото си запознат само с физическото си тяло и неговата прана. Затова винаги грешиш.

Когато се появи някакво чувство от някое от другите тела, най-напред ще го почувстваш като вдишване или из­дишване, защото това е единственото преживяване, което познаваш. Познаваш само тази проява на прана, на жизнена­та енергия. Но на етерен план не съществува нито дъх, нито мисъл, а само въздействие (просто въздействие), което влиза и излиза.

Срещаш се с някой, който не познаваш. Той дори не е разговарял с тебе, но нещо за него се надига в тебе. Или си го приел, или си го отхвърлил. Съществува едно фино влияние можеш да го. наречеш любов или омраза - привличане или отблъскване.

Когато си привлечен или отблъснат, това е второто тя­ло. Процесът продължава във всеки момент; той никога не спира. Във всеки момент приемаш въздействия и след това ги изхвърляш. Другата противоположност съществува винаги. Ако си обичал някого, след това в даден момент ще бъдеш отблъснат. Ако си обичал някого, си вдишал; след това ще трябва да издишаш, и ще бъдеш отблъснат. Затова всеки мо­мент на любов ще е следван от момент на отблъскване.

Жизнената енергия съществува като противоположнос­ти. Не може да съществува на единия полюс. Не може! И ко­гато се опитваш да я направиш по този начин, се опитваш не­възможното.

Не можеш да обичаш някого, без да го мразиш в също­то време. Омразата ще съществува, защото жизнената сила не може да съществува на единия полюс. Тя съществува като противоположности, затова приятелят е и враг... и това ще продължава. Това влизане и излизане съществува чак до сед­мото тяло. Нито едно от телата не може да съществува без този процес - това влизане и излизане. Не може; също както физическото тяло не може да съществува без вдишване и из­дишване.

Доколкото става дума за физическото тяло, никога не приемаме тези две неща като противоположности, затова не се тревожим за тях. Животът не прави разлика между вдиш­ването и издишването. Не съществува морално разграниче­ние. Няма нищо за избиране; и двете са едно и също. Фено­менът е естествен.

Но когато става дума за второто тяло, омразата не трябва да съществува, а любовта трябва да съществува. Тогава трябва да започнеш да избираш. Трябва да започнеш да избираш и този избор предизвиква смущения. Затова обикно­вено физическото тяло е по-здраво от второто, етерното тяло. Етерното тяло постоянно е в конфликт, защото моралният избор е направил от него ад.

Когато в теб се появи любов, се чувстваш добре, но ко­гато възникне омраза, се чувстваш болен. Но тя няма начин да не възникне... затова този, който знае, този, който разбира противоположностите, не е разочарован, когато тя се появи. Този, който е запознат с противоположностите, е спокоен, е в равновесие. Той знае, че това трябва да се случи, затова нито се опитва да обича, когато не обича, нито създава някаква омраза. Нещата възникват и изчезват: той не е привлечен от влизането, нито е отблъснат от излизането. Той е само свиде­тел. Казва: „Това е точно като вдишването и издишването."

Будисткият метод за медитация на анапанасати1 йога се занимава с това. Той изисква да бъдеш просто свидетел на влизащия и излизащия дъх. Просто да бъдеш свидетел. И за­почни от физическото тяло. За другите шест тела в анапана­сати йога не се говори, защото те ще се появят постепенно от само себе си.

Колкото по-добре се запознаваш с противоположности­те (с това едновременно раждане и умиране), толкова повече ще осъзнаваш второто си тяло. По отношение на омразата, след това, Буда казва: „Имай упекша" („Бъди безразличен"). Дали е омраза или е любов, бъди безразличен. И не се при­вързвай към никой, защото ако си привързан, какво ще стане на другия полюс? Тогава ще си неспокоен. Ще се появи нес­покойствието. Няма да си в покой.

Буда казва: „Пристигането на любимия се приветства, но заминаването на любимия се оплаква. Срещата с някой, който те отблъсква, е страдание, заминаването на този, който те отблъсква, е щастие. Но ако продължаваш да разделяш се­бе си между тези две противоположности, ще се намираш в ада, ще живееш в ада."

Ако просто се превърнеш в свидетел на тези противо­положности, тогава казваш: „Това е нещо естествено. Естествено е за съответното тяло (т.е. за едно от седемте тела). Тя­лото съществува по тази причина; в противен случай то не може да съществува." И в момента, в който го осъзнаеш, ти си се издигнал над тялото. Ако преодолееш първото си тяло, тогава започваш да осъзнаваш второто. Ако се издигнеш и над второто, тогава осъзнаваш третото...

Свидетелстването винаги е над живота и смъртта. Дъ­хът, който влиза и дъхът, който излиза, са две неща и ако се превърнеш в свидетел, тогава не си нито едно от двете. Тога­ва се е родила трета сила. Сега не си проявите на прана във физическото тяло. Сега ти си прана, свидетелят. Сега виж­даш, че животът се проявява на физическо равнище, заради тази противоположност и ако тази противоположност изчез­не, физическото тяло няма да съществува, не може да същес­твува. За да съществува, то се нуждае от напрежение - това постоянно напрежение на влизане и излизане, това постоянно напрежение на раждане и смърт. То съществува благодарение на това. Във всеки момент се движи между двата полюса. В противен случай не може да съществува.

Във второто тяло, „любов и омраза" е основната проти­воположност. Тя се проявява по твърде различни начини. Ос­новната противоположност е това „харесване и нехаресване" и във всеки момент твоето харесване се превръща в нехарес­ване, а нехаресването се превръща в харесване. Във всеки момент, Но ти никога не го забелязваш. Когато твоето харес­ване се превърне в нехаресване, ако потиснеш нехаресването я продължиш да заблуждаваш себе си, че винаги ще продъл­жаваш да харесваш едни и същи неща, заблуждаваш себе си двойно. А ако не харесваш нещо, продължаваш да не го ха­ресваш, без да позволяваш на себе си да забележиш момен­тите, в които си го харесвал. Потиснали сме любовта си за нашите врагове и сме потиснали омразата за нашите приятели. Ние потискаме! Разрешаваме само едното движение (само единия полюс), но, понеже то се връща отново, сме спокойни. То се връща, затова сме спокойни. Но то се прекъсва; никога не е непрекъсваемо. Не може никога да бъде.

Във второто тяло жизнената сила проявява себе си като харесване и нехаресване. Но то е същото като дъха: не същес­твува разлика. Посредникът тук е въздействието; във физи­ческото тяло посредникът е въздухът. Второ тяло живее в ед­на атмосфера на влияния. Не че някой просто установява връзка с тебе и ти започваш да го харесваш. Дори и ако никой не дойде и ти си сам в стаята, ти ще харесваш/нехаресваш. Няма да има разлика: харесването е нехаресването ще про­дължават непрекъснато да се сменят.

Етерното тяло съществува чрез тази противоположност. Тя е неговия дъх. Ако се превърнеш в негов свидетел, тогава можеш просто да се смееш. В такъв случай не съществуват приятели и врагове. В такъв случай знаеш, че това е едно ес­тествено явление.

Ако осъзнаеш и се превърнеш в свидетел на второто си тяло (на харесването и нехаресването), тогава можеш да поз­наеш третото тяло. Третото тяло е астралното тяло. Също като „влиянията" на етерното тяло, астралното тяло прите­жава „магнетични сили". Неговият магнетизъм е неговия дъх. В един момент си зареден със сила, в следващия си безсилен; в един момент си изпълнен с надежда, а в следващия момент си без надежда; в един момент си изпълнен с увереност, а в следващия си загубил всякаква увереност. Това е влизането на магнетизма в тебе и излизането му от тебе. Има моменти, в които можеш да предизвикаш дори Бога, а има и такива, в които се страхуваш дори и от сянката си.

Когато магнетичната сила е в тебе (когато влезе в тебе) ти си велик; когато е излязла от тебе, ти си просто никой. И това непрекъснато се променя, също като деня и нощта. Ци­кълът се повтаря, колелото се върти. Затова дори хора като Наполеон, са имали своите безсилни моменти и дори и най-овчедушните хора имат моменти на смелост.

В джудо съществува техника, с която да разбереш, дали противникът е безсилен. Това е моментът на атака. Когато е пълен със сила, трябва да се защитаваш, затова трябва да познаеш момента, в който магнетичната му сила излиза от него и тогава да го атакуваш. И трябва да го предизвикаш да те атакува, когато твоята магнетична сила влиза в тебе.

Това влизане и излизане на магнетичната сила, съответ­ства на твоето дишане. Затова, когато трябва да извършиш нещо трудно, задържаш дъха вътре. Например, ако трябва да повдигнеш тежък камък, не можеш да го вдигнеш, когато из­дишаш. Не можеш да го направиш! Но когато вдишваш или когато си задържал дъха в себе си, можеш да го направиш. Твоето дишане съответства на това, което става в третото тяло. Затова, когато дъхът излиза (освен ако човекът не е обучен да те заблуди), това е моментът, в който неговата магнетична сила излиза навън. Това е моментът за атака! Това е тайната на джудо. Можеш да победиш дори много по-силен човек от тебе, ако знаеш тайната за това, кога е страхлив и слаб. Кога­то магнетичната сила е извън него, той задължително ще е слаб.

Третото тяло живее в магнетична атмосфера, също като въздуха. Навсякъде около нас съществуват магнетични сили: ти ги вдишваш и издишваш. Но ако осъзнаеш тази магнетич­на сила, която влиза и излиза, тогава не си нито силен, нито слаб. Ти се издигаш и над двете.

След това идва четвъртото тяло, менталното (мисловното) тяло: мисълта влиза и излиза. Но това „мисълта влиза" и „мисълта излиза" също притежава пара-

лели. Когато мисълта дойде до тебе, докато вдишваш, само в тези моменти се ражда истинското дишане. Когато издишаш, това са моменти на безсилие; в тези моменти не може да се роди никаква оригинална мисъл. В моментите, в които е на­лице някаква оригинална мисъл, дишането дори ще спре. Ко­гато се ражда някаква оригинална мисъл, дишането спира. Всичко са феномени на съответствие.

С излизащата мисъл нищо не се ражда. Тя е просто мъртва. Но ако осъзнаеш влизащите и излизащи мисли, тога­ва можеш да познаеш петото тяло.

До четвъртото тяло нещата не са трудни за разбиране, защото притежаваме известен опит, който може да се пре­върне в основа за разбирането им. След четвъртото нещата стават много странни... но все пак, нещо може да се разбере. А когато се издигнеш над четвъртото, можеш да го разбереш по-добре.

В петото тяло - как да го кажа? Атмосферата за петото тяло е животът, също като мисълта, като дъха, като магне­тичната сила, като любовта и омразата, са атмосфери за по-низшите тела.

За петото тяло, животът, сам по себе си, е атмосферата. Затова в петото тяло, влизането е моментът на живота, а из­лизането е моментът на смъртта. При петото тяло разбираш, че животът не е нещо, което е в тебе. Той влиза в тебе и изли­за от тебе. Животът, сам по себе си, не е в тебе. Той просто влиза и излиза, също като дъха.

Затова дъх и прана са се превърнали в синоним - заради петото тяло. В петото тяло, думата „прана" е изпълнена със смисъл. Самият живот е този, който се движи. И това е при­чината страхът от смъртта непрекъснато да ни следва. Пос­тоянно си наясно, че смъртта е близо, чака зад ъгъла. Тя ви­наги е тук, в очакване. Това чувство за смъртта непрекъснато те очаква - това чувство на несигурност, на смърт, на мрак -то е свързано с петото тяло. Това е много мрачно чувство, много неопределено, защото не го осъзнаваш напълно.

Когато достигнеш до петото тяло и го осъзнаеш, тогава разбираш, че и живота, и смъртта са само дъхове на петото тяло (влизане и излизане). И когато разбереш това, знаеш, че не можеш да умреш, защото смъртта не е присъщ феномен. Нито пък животът. И животът, и смъртта са външни явления, които се случват с тебе. Никога не си бил жив, никога не си бил мъртъв. Ти си нещо, което изцяло се издига и над двете. Но чувството за преодоляване може да се появи, само когато осъзнаеш силата на живота и силата на смъртта в петото тя­ло.

Фройд някъде споменава, че по някакъв начин е получил мимолетно впечатление за това. Не е бил последовател на йо­га, в противен случай щеше да го разбере. Нарекъл го „волята да умреш" и твърдял, че всеки човек понякога копнее за смъртта, а понякога копнее за живота. В човека съществу­ват две противоположни воли: волята да живее и волята да умреш. За западния ум това е било пълен абсурд: как могат тези две противоположни воли да съществуват в един човек? Но Фройд твърди, че след като самоубийството е възможно, трябва да има воля да умреш.

Нито едно животно не може да извърши самоубийство, защото нито едно животно не може да осъзнае петото тяло. Животните не могат да се самоубиват, защото не могат да осъзнаят, не могат да разберат, че са живи. За да се извърши самоубийство, е необходимо едно нещо - да осъзнаваш живо­та - а те не осъзнават живота. Но е необходимо и едно друго нещо: за да извършиш самоубийство, освен това не трябва да осъзнаваш смъртта.

Животните не могат да се самоубиват, защото живот­ните не осъзнават живота, но ние можем да извършим самоу­бийство, защото осъзнаваме живота, но не осъзнаваме смъртта. Ако човек осъзнае смъртта, тогава той не може да се самоубие. Един Буда не може да извърши самоубийство, защото то не е необходимо; то е безсмислица. Той знае, че не можеш наистина да убиеш себе си, можеш само да се прест­руваш. Самоубийството е просто поза, защото в действител­ност, ти не си нито жив, нито мъртъв.

Смъртта е на петото равнище, в петото тяло. Тя е и из­лизане на определена енергия и влизане на определена енер­гия. Ти си този, в който това влизане и излизане се осъщест­вява. Ако се отъждествиш с първото, можеш да извършиш второто. Ако се отъждествиш с живеенето и животът стане невъзможен, можеш да кажеш: „Ще се самоубия". Няма нито едно човешко същество, което по някое време да не си е по­мисляло, да се самоубие, защото смъртта е другата страна на живота. Тази друга страна може да се превърне или в самоу­бийство, или в убийство: може да се превърне в едно от двете.

Ако умът ти е завладян от живота, ако си толкова при­вързан към него, че искаш да отречеш изцяло смъртта, мо­жеш да убиеш някой друг. С убийството на другия, задоволя­ваш своето желание за смърт („волята да умреш"). Чрез този номер го задоволяваш и си мислиш, че сега не трябва да умираш, защото е умрял някой друг.

Всички онези хора, които са вършили големи убийства -Хитлер, Мусолини - страшно много са се страхували от смъртта. Винаги са се страхували от смъртта, затова са про­ектирали тази смърт върху другите. Този, който може да убие някой друг, чувства, че е по-силен от смъртта. Може да убие другите. По един „магичен начин", с „магическа формула", той си мисли, че понеже може да убива, може да се издигне над смъртта, че нещото, което може да причинява на другите, не може да му се случи на него. Това е проекцията на смърт­та. Но тя може да се върне към тебе. Ако си убил толкова много хора и накрая извършиш самоубийство, това е проек­цията, която се връща върху тебе.

В петото тяло, с идването в тебе на живота и смъртта -с влизането и излизането на живота - човек не може да се привърже към никой. Ако си привързан, не си приел проти­воположността в нейната тоталност и ще се разболееш.

До четвъртото тяло не е толкова трудно, но да възпри­емеш смъртта и да я приемеш като другия аспект на живота е най-трудния акт. Да възприемеш живота и смъртта като ус­поредни - като едно и също нещо, като два аспекта на едно и също нещо - е най-трудния акт. Но в петото, това е противо­положността. Това е праничното съществуване в петото.

При шестото тяло нещата стават още по-трудни, защо­то шестото вече не е живот. За шестото тяло - какво да кажа? След петото, „Аз" изчезва, егото изчезва. След това не съ­ществува его; ти се превръщаш в едно с Всичко. Сега не е твое „нещото", което влиза и излиза, защото егото не същес­твува. Всичко става космическо и понеже става космическо, противоположността приема формата на създаване и разру­шаване (сришти и пралая). Затова при шестото става още по-трудно: атмосферата е „съзидателната и разрушителната си­ла". В индуистката митология наричат тези сили „Брахма" и „Шива".

Брахма е божеството на съзиданието, Вишну е божест­вото на съхранението, а Шива е божеството на великата смърт - на разрушението или разложение (когато всичко се връща обратно в първичния източник). Шестото тяло е в тази обширна сфера на създаване и разрушаване: силата на Брах­ма и силата на Шива.

Във всеки момент съзиданието се появява при тебе и във всеки момент всичко се разпада. Затова, когато йогата казва: „Видял съм сътворението и съм видял пралая (края)... видял съм възникването на света и съм видял връщането на света в нищото", той говори за шестото тяло. Егото не съ­ществува: всичко, което влиза и излиза, си ти. Ти се превръ­щаш в едно с него.

Ражда се звезда: това е твоето раждане. Звездата умира: това е твоята смърт. В индуистката митология казват, че едно създаване е едно вдишване на Брахма - само едно вдишване! Това е дишането на космическата сила. Когато той, Брахма, вдишва, се появява съзиданието; ражда се звезда... от хаоса се появява звезда... всичко се ражда. А когато неговият дъх изли­за, всичко изчезва, всичко прекъсва: звездата умира... битието преминава в небитие.

Затова казвам, че в шестото тяло е много трудно. Шес­тото не е егоцентрично; то става космическо. И в шестото тя­ло се узнава всичко относно сътворението - всичко, за което говорят всички религии по света. Когато някой говори за сът­ворението, той говори за шестото тяло и знанието е свързано с него. И когато някой говори за Потопа, (свършека на света), той говори за шестото тяло.

При Потопа на юдейско-християнската или вавилонска­та митология, или на сирийската митология, или при пралая на индуистите, има едно издишване - това на шестото тяло. Това е космическо изживяване! Ти не съществуваш!

Човек, който е в шестото тяло - който е достигнал до шестото тяло - ще види всичко, което умира, като собствена­та си смърт. Махавира не може да убие и мравка, не заради някакви принципи на ненасилие, а защото това е неговата смърт. Всичко, което умира, е неговата смърт.

Когато разбереш това, създаването и разрушаването, I раждането във всеки момент и умирането във всеки момент, осъзнаването е на шестото тяло. Когато нещо умира, нещо друго се ражда: умира слънце, някъде другаде се ражда дру­го... тази земя ще умре; ще се роди друга земя. Ние се при­вързваме дори в шестото тяло („Човечеството не трябва да умре!"), но всичко, което е родено, трябва да умре, дори чо­вечеството трябва да умре. Въглеродните бомби бяха създа­дени, за да го унищожат. И в момента, в който създадохме въглеродната бомба, създадохме и копнежа, да отидем на друга планета, защото бомбата означава, че краят на земята е близо. Преди тази земя да умре, животът ще започне да се развива някъде другаде.

Шестото тяло е чувството за съзиданието и разрушени­ето (създаване: разрушаване... дъхът влиза: дъхът излиза). За­това се използва „Дъхът на Брахма". Брахма е личност на шестото тяло; ти се превръщаш в Брахма в шестото тяло. Всъщност, осъзнаваш и двамата Брахма и Шива, двете про­тивоположности. А Вишну е над противоположностите. Те образуват три-мурти, триединството: Брахма, Вишну и Махеш (или Шива).

Това триединство е триединство на свидетелстването. Ако осъзнаеш Брахма и Шива (създателят и разрушителят) -ако осъзнаеш тях двамата - тогава познаваш третия, който е Вишну. Вишну е твоята реалност в шестото тяло. Затова Вишну се е превърнал в най-забележителния от тримата. Брахма е споменаван, но - въпреки че е божество на сътворе­нието - той е почитан, може би само в един или два храма. Той трябва да бъде почитан, но не е наистина почитан.

Шива е почитан дори повече от Вишну, защото се стра­хуваме от смъртта. Почитта към него произлиза от нашия страх от смъртта. Но трудно някой почита Брахма, божеството на сътворението, защото няма от какво да се страхуваш: ти вече си създаден. Затова не се интересуваш от Брахма. Затова на него не е посветен нито един велик храм. Той е създателят, затова всеки храм трябва да му е посветен, но не е.

Шива е най-почитания от тримата. Той е навсякъде, за­щото са издигнати толкова много храмове в негова чест. Просто един камък е достатъчен, за да бъде символизирай (Иначе ще е било невъзможно да се създадат толкова много негови идоли!). Затова просто „камък е достатъчен"... Просто постави някъде един камък и Шива е там. Защото умът се страхува толкова много от смъртта, ти не можеш да избягаш от Шива. Той трябва да бъде почитан! И е бил почитан.

Но Вишну е най-субстанциалното божество. Затова Ра­ма е инкарнация на Вишну, Кришна е инкарнация (въплъщение) на Вишну, всеки аватар (божествена инкарна­ция) е инкарнация на Вишну. И дори Брахма pi Вишну почитат Вишну. Брахма може да е създателят, но той създава за Виш­ну; Шива може да е разрушителят, но той разрушава за Виш­ну. Това са двата дъха на Вишну (влизащия и излизащия): Брахма е влизащият дъх, а Шива е излизащият дъх. А Вишну е реалността на шестото тяло.

В седмото тяло нещата стават още по-трудни. Буда на­рича седмото тяло нирвана кая (тялото на просветлението), защото Истината, абсолютът, е в седмото тяло. Седмото тяло е последното тяло, затова тук няма дори създаване и разру­шаване, а, по-скоро, Битие и не-Битие. В седмото тяло, създа­ването винаги е на нещо друго, не на тебе. Създаването ще е на нещо друго и разрушаването ще е на нещо друго (не на те­бе), докато Битието е твое и не-Битието е твое.

В седмото тяло, Битието и не-Битието - съществуването и несъществуването - са двата дъха. Човек не трябва да се отъждествява с нито единия от двата. Всички религии започват с този, който е достигнал до седмото тяло и накрая, ези­кът може да се разпростре, най-много, до две думи: битие и небитие. Буда говори на езика на небитието (на излизащия дъх), затова казва: „Нищото е реалността", докато Шанкара говори на езика на битието и казва, че Брахман е върховната реалност. Шанкара използва положителни термини, защото е избрал влизащия дъх, а Буда използва отрицателни термини, защото е избрал излизащия дъх. Но това са двата единствени избора, що се отнася до езика.

Третият избор е реалността, която не може да бъде из­казана. Най-много можем да кажем - „абсолютното битие" или „абсолютното небитие". Това е най-многото, което може да се каже, защото седмото тяло е над това. Все още е въз­можна трансцедентността.

Мога да кажа нещо за тази стая, ако изляза навън. Ако се издигна над тази стая и достигна до друга стая, мога да я събера отново, мога да кажа нещо за нея. Но ако изляза от та­зи стая и падна в някоя пропаст, тогава не мога да кажа нищо дори за тази стая. До тук, с всяко тяло, можеш да уловиш третата точка в думи, в символи, защото тялото над тях, е тук. Можеш да отидеш там и да погледнеш надолу. Но това е възможно само до седмото тяло. Отвъд седмото тяло нищо не може да се каже, защото седмото е последното тяло. Над него е „безтелесността".

При седмото човек трябва да избере битието или неби­тието - или езика на отрицанието, или езика на позитивното. И съществуват само два избора. Единият е на Буда: той казва: „Нищо не остава", а другият е на Шанкара: „Всичко остава".

В седемте измерения (в седемте тела), доколкото се от­нася до човека и доколкото се отнася до света, енергията на живота се проявява в многоизмерими сфери. Навсякъде, къ­дето животът трябва да бъде намерен, ще присъстват процесът на влизане и на излизане. Където има живот, ще същест­вува и този процес. Животът не може да съществува без тази противоположност.

И така прана е енергия - космическа енергия - и нашето първо запознанство с нея е във физическото тяло. Тя се проя­вява най-напред като дъх и след това продължава да се проя­вява в други форми: въздействия, магнетизъм, мисли, живот, създаване, битие. Това не престава и ако човек го осъзнае, той винаги се издига над тях и достига до третата точка. В мо­мента, в който достигнеш до третата точка, ти се издигаш над това тяло и влизаш в следващото тяло. Влизаш във вто­рото тяло от първото и така нататък.

Ако продължиш да се издигаш над двата противоречи­ви момента до седмото тяло, все още има тяло, но над него е „безтелесността". Тогава ставаш чист. Тогава не си разделен: тогава вече не съществуват полюси, моменти. Тогава това е адвайта („не две"): тогава това е Единствеността.


Каталог: books
books -> Тайнствената сила на пирамидите Богомил Герасимов Страхът на времето
books -> В обятията на шамбала
books -> Книга се посвещава с благодарност на децата ми. Майка ми и жена ми ме научиха да бъда мъж
books -> Николай Слатински “Надеждата като лабиринт” София, Издателство “виденов & син”, 1993 год
books -> София, Издателство “Българска книжница”, 2004 год. Рецензенти доц д. ик н. Димитър Йончев, проф д-р Нина Дюлгерова Научен редактор проф д-р Петър Иванов
books -> Николай Слатински “Измерения на сигурността” София, Издателство “Парадигма”, 2000 год
books -> Книга 2 щастие и успех предисловие
books -> Превръщане на числа от една бройна система в друга
books -> Тантриското преобразяване


Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница