ДА СЪЗЕРЦАВАМЕ ИЗГРЯВАЩОТО СЛЪНЦЕ
Когато оставям образа на цветето и се освобождавам особено от емоцията, свързана с него в медитацията, за да премина на следващата фаза, а именно съзерцанието (медитирането) на слънцето, като един естествен преход, си представям образа на великолепното цвете на фона на изгряващото Слънце. После обръщам моя вътрешен поглед от цветето към мисловния (умствен) образ на изгряващото Слънце.
Слънчевата енергия ме обгръща
Сега аз си представям утринната мъгла под купола на синьото небе. На изток небето вече порозовява - там, където Слънцето изгрява, после виждам как слънчевият диск се появява бавно от мъглата... Съзирам вече оранжевия диск като начертан с фин писец над хоризонта, над мъглата. Докато образът е съвсем чист в мен, трансформирам мислено този диск в сфера, което впрочем отговаря на действителността и аз... чувствам цялата енергия, цялата топлина на Слънцето да ме обгръща от всички страни. Представям си моето тяло голо, седнал в поза Лотос, къпещ се в утринните слънчеви лъчи, и постепенно чувствам топлината от него. Изпитвам усещането, че вземам една чудна, истинска слънчева баня и опиянен се оставям да бъда обгърнат и приятно гален от слънчевото излъчване... Тогава избирам точката на максималното попадение на слънчевата енергия в оная част на корема, където се разполага слънчевият сплит, или пък в средата на челото, там, където красивите индийки поставят червената точка, наречена тилак.
Предимството на емоцията
Почувстваната емоция трябва да бъде едно постоянно щастие, също както при една дълга и мъглива дъждовна седмица без слънце през зимата изведнъж се озоваваме сред ярка светлина и окъпани от слънчевата енергия, която също е и нашата жизнена енергия. Разбира се, медитацията не е само умствено упражнение и не е моментът да философстваме относно феномена „Слънце", но все пак можем да си го позволим, защото още не сме в състояние на медитация и искаме само да схванем значението на този космически символ, какъвто е нашето Слънце, нашата звезда-майка! Неговите размери са такива, че ни е невъзможно да си ги представим. Вие вероятно сте имали случая да видите документални материали, посветени на вулканическите изригвания върху нашата малка планета. Едно само изригване е вече доста впечатляващо явление. Но да си представим, че цялата планета е в изригване и оставим отново да се появи и потече огнената лава, както в началото на сътворението на света, и да си въобразим, че я съзерцаваме. Едно такова наблюдение би било вече апокалиптично, нали? Обаче Слънцето е милион пъти по-голямо от нашата скромна Земя. Нека си представяме и по-нататък: ако астронавтите в една космическа камера биха могли да ни придвижат и доближат до Слънцето, а това би било възможно само на 500 000 км от него без опасност да се изпарим... Това би било една невероятна гледка, надвишаваща Дантевия ад, на която нашият разум вероятно не би могъл да устои.
Помислете си само, че тази огромна огнена сфера изхвърля струи от горещи газове на 300 000 км от своята повърхност! Каква поразителна гледка!
Сподели с приятели: |