Медната змия, издигната от Моисей, като предобраз на кръста на Христос

тъй трябва да се издигне Син Човеческий,

та всякой, който вярва в Него, да не погине,

но да има живот вечен” /Иоан 3:14-15/

Спасителят визира събитието, описано в книга Числа 21 глава /4-8 ст./. По време на странстването на Израил в пустинята /в Свещеното Писание под „пустиня“ се има пред вид необитавана местност/ при планината Ор народът започва да роптае срещу Божието водителство /ст. 5/ и проявява недоверие в Бога. За съжаление точното място на пл. Ор не може да бъде локализирано. Вероятно Ор е планина, в смисъл на хълмиста местност, която се намира между Кадес Варни и гр. Арад.

При пл. Ор Бог изпраща отровни змии /ханн^ехашим хасс^ерафим - букв. огнени змии/, с цел опомняне от греха на ропота и неверието, и търсене на помощ само и единствено от истинския Господ /Яхве/. Когато израилският народ осъзнава греха си, Бог открива на Моисей начин за избавление от тежката пораза – направата на змия от мед и поглеждането към нея с вяра в Бога /Числ. 21:8-9/.

Със змията са свързани редица представи в древния Ориент и в Израил. За отбелязване е, че змията се възприема диаметрално противоположно. Тя олицетворява хитростта, тайнствеността /понеже се крие в труднодостъпни места/ и коварството. Фактът, че някои от змиите притежават смъртоносна отровна /в Палестина има около 20 вида отровни змии/ дава основание змията да бъде счетена за носител и олицетворение на злото. Именно змия изкушава Ева в рая /срв. Бит 3 гл./ и става повод Адам и Ева да нарушат божията заповед /Бит. 2:17/ и ядат от дървото за познаване на доброто и злото. В Египет съществува представата за змията Апофис, която олицетворява хаоса и първичните води при сътворението. Апофис се противи на порядъка и слънчевият бог Ре трябва да го обуздае за да може творението да продължи да съществува. При персите богът на злото – Ариман се свързва също с представата за змията.

Змията се счита за носител на мъдрост, сила и е чествана като символ на плодородието /поради смяната на кожата й/. Във Вавилон и Египет е почитана като господар на живота. В Египет фараонът носи на главата си изображение на кобра /урея/, която го закриля и предпазва от враговете на монархията.

В Израил змията не е обожествявана и не е възприемана нито като зло божество, нито като пазител и добър бог. Змията е творение на Бога. Поради някои свои качества като хитрост, коварство, потайност, тя е символ на злото /затова и св. отци свързват змията изкусила прародителите със Сатаната/. Но от друга страна, тя се свързва с мъдростта, живота и възраждането /идеи заимствани от древния Ориент без да се мисли в Израил за змията като за божествено същество/. Именно поради представата на древните, за змията като символ на живота тя е избрана по Божие указание за средство чрез което каещите се за прищевките си евреи ще получат, с поглеждане към нея, спасяване от Бога. Безспорно не самото поглеждане към змията донася изцерение /което ясно е подчертано в този библейски текст/. Тук няма никакъв магизъм и изцерението не е от самата медна змия. Поглеждането на съгрешилите евреи към издигнатата медна змия трябва да става с вяра в единия и истински Бог /Яхве/ и с искрено покаяние. Едва тогава Бог дарява телесно изцерение след като е започнало духовното такова.