Меглена кунева за европейски стандарти в българия президентска платформа обичам България!



Дата22.10.2018
Размер304.35 Kb.
#92630


rectangle 365



юни 2011

МЕГЛЕНА КУНЕВА ЗА ЕВРОПЕЙСКИ СТАНДАРТИ В БЪЛГАРИЯ

ПРЕЗИДЕНТСКА ПЛАТФОРМА


Обичам България!
Защото я разбирам и познавам. Знам, че успяваме, когато си поставяме национални цели и работим за тях заедно.
Страната ни неведнъж се е връщала на пътя на успеха след тежки национални изпитания. Заради енергията, волята и решителността ни.
Аз вярвам в хората на България!
Въпреки всички трудности, съумяхме да се обединим около една стратегическа цел – да присъединим България към Европейския съюз и НАТО. Като осъзнат избор на по-добро бъдеще. Успяхме! Защото знаем откъде сме тръгнали и къде искаме да стигнем: да станем отново част от свободния свят и да въведем европейските правила. Успяхме и защото няколко парламента и правителства в периода 1997-2007 г. следваха този дневен ред, въпреки политическите си различия.
Имах исторически шанс, заедно с много съмишленици, да работя за европейските реформи. Гордея се с всички висококвалифицирани и всеотдайни експерти и политици, които дадоха най-доброто от себе си в решителния период. Това бяха най-сложните и важни преговори в новата история на България. Заради тези хора и с енергията на целия народ България е част от Европейския съюз.
Днес вече пета година сме пълноправни членове на ЕС, но качеството на живота ни все още е далеч от европейския стандарт. Не се възползваме пълноценно от политическите и икономическите възможности на членството. Имам дори усещането, че се връщаме назад и се отдалечаваме от гражданските и икономическите свободи, които бяхме постигнали. Европа прие България, сега е ред на България да приеме Европа.
В началото на тази година, заедно с няколко граждански организации обиколих страната, за да разговарям с хората. Чух тревожни гласове. Не сме доволни от начина, по който живеем. Не вярваме, че има справедливост в обществото ни. Инициативността ни се препъва в бюрократични пречки. Не намираме причини да поискаме от децата си да останат в България. Европа не се е сбъднала за огромен брой български граждани.
Какво се случи през последните години? Ние не влязохме в ЕС, за да сме най-бедната държава и да се озовем в дъното на европейските класации за стандарт на живот. Европа не е това и ние го знаем.
Първата оздравителна стъпка е да кажем ясно защо стана така.

Ето моите отговори:

Защото липсва смелост за реформи!
Няма реформаторска енергия за подобряване на най-важните за хората области – здравето и знанието. Здравната система се е превърнала в кошмар и за пациенти, и за лекари. Услугите за здраве в България са с най-ниско качество според Европейския индекс за здравни услуги. Спря модернизацията и на образованието. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие ни поставя на последно място сред европейските страни по ключовите предмети в средното образование. Социалната политика не създава условия младите хора да останат в България и да отглеждат децата си тук. Пенсионната система се превърна в проблем за икономиката, накърнявайки достойнството на нашите родители.

Защото свободата в икономиката отново се ограничава!
Бизнесът е притиснат не само от кризата, но и от излишна бюрокрация, от корупция и несигурна правна среда. Не се изпълнява реалистична антикризисна програма. Сивата икономика задушава усилията на тези, които искат да работят по правилата и кара все повече предприемачи да преминават от „тъмната страна“. Едва зародила се, средната класа вече боледува. Безработицата е над средната в ЕС. Расте и броят на българите, които търсят по-добър живот и напускат страната – почти 600 хиляди за последните 10 години. Други 200 хиляди твърдят, че искат да емигрират. България се оказа на последно място по БВП на глава от населението в Европа. Тук най-трудно се започва бизнес, а бизнесът е с най-ниско самочувствие, че допринася за просперитета на нацията. Чуждестранните инвеститори са все по-малко заинтересовани да влагат парите си у нас. България е последна по иновации в ЕС. Договорените 13 млрд. евро от еврофондовете така и не достигнаха пълноценно до бизнеса и хората – усвоени са едва 11% от тях.

Защото няма истински отговор на желанието на обществото за справедливост!
За 2010 г. съдилищата в България са разгледали повече от 630 хиляди дела. Всяка минута в български съд се обсъждат по 5 дела. 2520 български граждани търсят правосъдие на ден. В съда в Страсбург в момента чакат повече от 700 жалби срещу България за бавно правораздаване.
Хората търсят правосъдие, но нямат усещането, че получават справедливост. Такива са и оценките на Европейската комисия, на Европол, на партньорите ни от ЕС. Съдът, прокуратурата и полицията носят споделена отговорност за дефицита на справедливост в България. Но вместо да постигат общ напредък, те непрекъснато задълбочават фронтовете помежду си. Докато правоохранителните органи „воюват” един с друг, хората загубиха вяра, че правото ги охранява. Отключи се недоволство, което иска незабавна справедливост и бързо възмездие и е готово да жертва свободи за нея. Така здравият разум отстъпва пред илюзията за здрава ръка. Под предлог на борба с престъпността се ерозират правата и свободите на гражданите. Вижте, например, главоломното нарастване на разрешенията за следене в интернет и на телефоните – от 2700 за първите 4 месеца на 2010 г. на цели 50 хиляди, като близо 30 хиляди от тях са без съдебно разрешение. Има осезаем ръст на полицейското насилие и прекомерна употреба на СРС без убедителни доказателства, че се подобрява сигурността ни. Докъде сме склонни да стигнем в това? Осъзнаваме ли последствията?
Убеждават ни, че ограниченията на свободите са в името на по-голяма сигурност. Но България има нужда от сигурност и свобода, а не от сигурност за сметка на свободата. Не вярвам на тези, които внушават, че това е невъзможно. Напротив, възможно е и отдавна е направено в държавите, които сочим за пример и към чийто стандарт се стремим. Техните общества са и сигурни, и свободни.

Ще работя за промяна!
България има нужда от нова енергия! От компетентност и предвидимост в управлението!
На България й трябват европейски правила – не на хартия, а на практика, във всекидневната работа на институциите и в отношенията им с гражданите и предприемачите. Прекомерният брой на съдебните дела в сравнение с останалите страни в ЕС говори за недостатъчно ясно и ефективно законодателство.
Историята ни учи, че няма успех без вяра в себе си и ясна цел – независимо дали е успех на общества или на отделни личности. След приемането ни в ЕС все по-често чувам, че нямаме кауза, която да обедини усилията ни.
Трябва да си поставим нова общонационална цел, за която да работим заедно. С цялото богатство на своите различия и с общата воля да постигнем успех – новият успех на България.
Тази нова общонационална цел е Европа да дойде в България – като качество на живот, правен ред и граждански свободи; като отношение към възрастните хора и към уязвимите групи; като грижа за децата и семейството.
Европейски стандарти в България – това е целта, за която работя!
Кандидатирам се за президент, защото имам волята и куража да изпълня президентската институция с ново съдържание.
Знам как да го направя:


  • Ще бъда активен президент, участник, а не наблюдател на политическите процеси.

  • Ще търся мнението на гражданите и неправителствените организации и ще насърчавам гражданския контрол върху управлението.

  • Ще разчитам на силата на общественото мнение като предлагам национални референдуми по големите въпроси на нацията.

  • Ще упражнявам правото на отлагателно вето или ще се обръщам към Конституционния съд винаги, когато със закон се нарушават и дори само застрашават правозащитните стандарти, икономическата свобода и принципите на добро управление.

  • Ще работя с политическите партии, с държавните институции и с общините в конструктивен диалог и разбирателство.

  • Ще бъда инициатор на тематични годишни форуми и широки обществени дебати, в които гласът на обществото ще получи своята заслужена тежест в определянето на приоритетните цели в различните сектори.

  • Ще информирам редовно обществеността как се справят българските институции със защитата на националните интереси в европейския дневен ред.


Президентът не е протоколен придатък към герба, знамето и химна. Конституцията ясно назовава задачата му – той „олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения”. Това не е декларация. Това е мисия. Аз поставям в основата на своето виждане за новата роля на президентстката институция именно тези две конституционни функции на държавния глава и ще ги изпълня с ново съдържание.
Платформата ми е с „отворен код”. Търся идеите, мнението и творческата инициатива на всички граждани, за да допишем заедно приоритетите, които очертавам.

Ще търся единството на нацията по четири основни приоритета:
I. Справедлив правов ред

II. Икономически просперитет

III. Духовно и физическо здраве на нацията

IV. Достойно място на България в света

I. Справедлив правов ред

Ще бъда президент на гражданите!
В криза сме, а всяка криза е шанс за промяна. На България й трябва президент на гражданите. За да е наистина държавен глава, президентът трябва да е свободен от партийна зависимост. Така ще обединява усилията на институциите в полза на обществото, а не да „воюва” с тях.
Ще бъда президент, който няма да дълбае нови разделения в обществото, а ще го обединява с усилия за диалог и конструктивен разговор по важните теми.
Ще бъда взискателна към всяка администрация, която пренебрегва задълженията си за отчетност пред хората. Това е дълъг път. Ще трябва стъпка по стъпка да възстановим доверието си в институциите.
Президентът на гражданите ще подлежи на граждански контрол не само на думи. Президентската институция ще се отчита пряко пред хората за своята работа. Ще предложа на инициативния комитет, който ме издигна, и на други изтъкнати и взискателни личности да участват в постоянен съвет за мониторинг върху работата на президента. Ще взаимодействам активно с гражданските организации – те са източник на иновации и решения на значимите обществени проблеми.
На всички, които се съмняват, че президентът има властта да постигне такива цели, искам да кажа: президентът на България по Конституция има една съществена и недостатъчно използвана власт – комуникационната. Държавният глава има правомощието да фокусира усилията на институциите и обществото по всеки значим въпрос на нацията. Това е институцията, която представлява България пред целия свят; която има право да се обърне към Народното събрание по всеки въпрос; която възлага мандатите за сформиране на правителства; върховният главнокомандващ на Българската армия. Аз имам ясно виждане как да използвам този авторитет, за да събудя гражданската енергия и волята на институциите да решават въпросите, по които обществото има съгласие.

Ще бъда президент на гражданите като:


  • работя за реално овластяване на българските граждани и промяна в начина, по който те избират и контролират политиците. За начало ще търся консенсус за избирателната система в България и електронното гласуване;

  • работя активно с хората и с гражданските организации при формиране на позициите на президента по основни въпроси на държавната политика и законодателството;

  • разчитам на силата на общественото мнение – ще предлагам национални референдуми по най-важните въпроси за държавата и ще насърчавам широки обществени дискусии по проблемите, по които липсва ефикасен диалог и взаимодействие между институциите и гражданското общество;

  • провеждам всяка година национален обществено-политически форум „Дневният ред на България”, в който с активното участие на гражданския сектор и политическите сили ще търсим нови решения, добри практики, управленски и социални иновации, които да подпомагат институциите и изпълнителната власт;

  • инициирам широка дискусия по проблемите, чието нерешаване досега е резултат от липсата на диалог – реформите в образованието, здравеопазването и съдебната система, борбата с монополите, демографския въпрос, въвеждането на електронното правителство, иновациите;

  • въведа прозрачност и отчетност на президентската институция пред гражданите и ще настоявам за същия висок стандарт навсякъде в държавната администрация.



Ще бъда президент на законността и свободите!
Обществото ни няма доверие в съдебната власт. Много се прави в последните години, но още повече не е направено. Кадруването в най-висшите нива се прави задкулисно и често е продиктувано от политически интереси. Има избори в съдебната система, които обществото приема като направени под въздействие. Проблемите на съдебната система няма да се решат като всяка нова власт назначава непрозрачно магистрати. Този порочен кръг не създава условия за качествен подбор. Това се отнася до всички правоохранителни и регулаторни органи.
Крайно време е да спрем безпринципните политически назначения и да дадем път на можещи, знаещи, упорити и компетентни българи. Аз ще работя за това.

За първи път ще приложа напълно прозрачна за обществото процедура на консултации с гражданските и правозащитните организации при назначаване на президентските квоти в различните държавни органи. По този начин ще бъдат подбирани личности, които притежават висок морал и професионализъм, но и реално обществено доверие и отговорност.



Ще работя за върховенство на закона и за правила, които дават възможности за всички и изискват отговорност от всеки.
Ще работя за повече възможности в България за българските граждани зад граница и за пълноценното им включване в живота на националната общност.
Виждам ролята на държавния глава и като пазител на гражданските права и свободи. За мен те са в основата на националната сигурност и в тяхно име са усилията на всички институции за борба с престъпността и опазване на обществения ред. Ще реагирам винаги, когато правата и свободите се нарушават със закон или с управленско действие.
Толерантността и отношението към уязвимите групи и малцинствата – по това се съди за европейския облик и върховенството на закона на една държава. Не може повече да оставяме в това положение хората с увреждания – с недостъпна жизнена среда, с неефективна социална защита. Това не е въпрос на социални грижи, а на гарантиране на основни човешки права и пълноценно включване в живота на обществото. Трябва да бъде създадена истински подкрепяща среда при образованието на деца с обучителни трудности или други проблеми.
Ще поставя на правилното им място в държавния дневен ред такива въпроси като крайно негативната оценка на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от началото на тази година, според която България значително е забавила мерките за предотвратяване на смъртни случаи и насилие, причинени от правоохранителните органи и липсата на ефективно разследване на тези случаи.

България има нужда от компетентна, модерна европейска полиция. Ще инициирам широка дискусия с участието на правоохранителните органи и правозащитните организации, за да се изработи ясен модел, при който, от една страна, да се спазват правата на хората, а от друга, да не се парализират българските полицаи в действията им в борбата с престъпността и опазването на обществения ред. Имаме нужна от силна и ефективна полиция, управлявана съгласно закона и в защита на гражданите.
Вече години наред в България не е създаден механизъм за оценка на съответствието на приеманите закони с европейските стандарти за правата на човека. За това настояват и институциите на Съвета на Европа. Липсата на такъв механизъм е една от причините България да бъде осъждана твърде често от Съда в Страсбург. Президентската институция ще бъде преграда пред всяко подобно законодателство.
Като президент на законността и свободите:


  • ще налагам вето и ще сезирам Конституционния съд, когато със законова норма се нарушават или застрашават правата на хората или се създават предпоставки за дискриминация;

  • ще създам специализиран съвет от авторитетни правозащитници, който ще прави преценка на съответствието на всеки новоприет закон с европейските правозащитни стандарти;

  • за първи път ще приложа напълно прозрачна процедура на консултации с гражданските и правозащитните организации при упражняването на президентските правомощия по назначаване на главен прокурор, ръководители на върховните съдилища и при назначаването на президентска квота в органи като Съвета за електронни медии, Комисията за защита от дискриминация, Комисията за установяване и предотвратяване на конфликт на интереси и други, и ще държа да бъдат назначавани личности с доказана професионална етика, компетентност и обществено доверие;

  • ще инициирам дискусия в обществото за реформата в съдебната система;

  • съгласно закона, Консултативният съвет по национална сигурност има изрични правомощия и в областта на правата на човека. Възнамерявам да приведа в реално действие тези правомощия, за да се съчетаят усилията на висшите държавни институции и парламентарните политически сили. Ще използвам редовните тримесечни заседания за текущо разглеждане на най-важните проблемни области, засягащи върховенството на закона и гражданските права. Няма да се поколебая да свикам и извънредни заседания, както позволява законът, когато преценя, че остротата на проблемите налага обединените усилия на институции и партии;

  • ще стана инициатор на публични дебати за политиките за хората с увреждания и ще използвам авторитета на президентската институция, за да ускоря ратифицирането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и на Факултативния протокол към нея;

  • ще реагирам в рамките на правомощията, дадени ми от Конституцията, когато при прояви на полицейско насилие, компетентните институции бездействат или го прикриват;

  • ще работя активно за толерантност и разбирателството и ще се противопоставям на опитите да се тласка обществото към омраза, расизъм и ксенофобия.



II. Икономически просперитет

Ще бъда президент „за” икономика на свободата и честната конкуренция и „против” монополите и злоупотребата с правата на потребителите.

През последните 14 години България отбеляза голям икономически напредък, но все още остава държава със слаба икономика, ниски доходи и технологична изостаналост. Повече от всякога имаме нужда да се обединим около основни параметри на икономическата ни политика, която да отговаря на предизвикателствата на глобалната среда, да отчита богатството на човешкия потенциал и да създава стабилни условия за правене на бизнес и икономически растеж.



Стабилност на финансовата система
Икономическата криза, която продължава да доминира дневния ред на целия свят, предизвика тежки проблеми в публичните финанси на по-слабите икономики от еврозоната.

Правителствата са пред труден избор. Как може да се поддържат публичните финанси в баланс и едновременно да се насърчава икономическият растеж? До къде трябва да спрат бюджетните разходи? Можем ли да предлагаме качествени публични услуги като образование и здравеопазване и да ограничаваме бюджетните разходи?


Ще използвам конституционните си правомощия, за да бъда гарант, че управлението ще поддържа стабилни публичните финанси. Едновременно с това ще настоявам да се провеждат последователни реформи за по-ефективна и гъвкава администрация, активен пазар на труда, подобряване на конкуренцията, насърчаване на „зелената” икономика и иновациите. Ще настоявам образованието, здравеопазването, науката и инфраструктурата да станат приоритет на държавния бюджет.

Благоприятна среда за инвестиции и предприемачество
Президентската институция е важен фактор за стабилност и предвидимост както на обществено-политическия живот, така и на законодателството. Това са ключовите условия за сигурността на инвестициите.
Ще упражнявам правомощията си във всички случаи, когато със закони се създават неблагоприятни условия за предприемачеството, частната собственост и инвестициите. Ще се противопоставям на увеличаването на данъчната и осигурителна тежест, на бюрократичните спънки и на всякакви опити за национализация на пенсионната система. Ще се застъпвам с целия авторитет на държавен глава за правата на потребителите. Ще отварям врати за българското земеделие, за да бъде разпознато от европейците като чисто, биологично и качествено. Ще работя за утвърждаване на публично-частното партньорство там, където само частната инициатива не е достатъчна.
Държавният глава носи отговорност за образа на страната пред света. Той може да влияе осезателно върху доверието на чуждестранните инвеститори. Ще използвам целия си международен опит и институционална тежест за това.

Нов модел на икономически растеж

Икономиката ни има нужда от растеж, за да излезе от кризата и да създаде нови работни места. Откъде ще дойде той, особено в условията на глобална икономика, ограничени запаси от енергия и суровини и нуждата от скъпи инвестиции за опазване на околната среда?

Докато у нас управлението се бори „на парче“ с последиците от кризата, модерните държави преобразяват икономиките си, създават нови отрасли и продукти като енергията от възобновяеми източници, биотехнологии, стоки от рециклирани отпадъци, информационни услуги, електромобили. Много от източниците на днешния просперитет в развитите икономики дори не съществуваха преди 50 години. Можем да се превърнем в богата европейска държава, само ако се научим да предвиждаме как ще изглежда икономиката на бъдещето и да намираме своето успешно място в нея.

За да постигнем всичко това, ни трябват научни изследвания, технологии и иновации. Те ще организират живота ни и ще променят начина, по който произвеждаме и потребяваме. Ще създадат нови сектори на икономическия растеж, които ще използват ресурсите по-ефективно. Корените на бъдещия просперитет на обществото ни, както винаги, са в образованието, науката и обучението.



Светът не е същият откакто мощните цифрови технологии навлязоха в икономиката и медиите. Сега сме изправени пред следваща голяма вълна на дигитална ескпанзия във всички останали социални сфери и аз искам страната ни да не изостава. България има постижения в осигуряването на достъп на хората до интернет и това се потвърди от големия брой граждани, които участваха в националното преброяване по електронен път. Ще работя за обединяване на усилията на държавата и частния сектор, за да развием бързо и много динамично тази своя силна страна. Така администрацията и бизнесът ще станат по-бързи, „по-умни“, по-ефикасни.
Ще работя за икономическия растеж и частната инициатива като налагам вето или сезирам Конституционния съд винаги, когато Народното събрание гласува закон, с който се:


  • увеличават преките данъци и осигуровките;

  • застрашава финансовата стабилност или се поставя под съмнение валутния борд;

  • накърнява частната собственост или води до национализация в пенсионната система;

  • създават ненужни административни бариери за българските предприемачи и чуждестранните инвеститори;

  • въвеждат нови и неоправдани лицензионни и разрешителни режими;

  • нарушават правата на потребителите или толерират монополите;

  • създават условия за корупция;

  • възпрепятства свободната конкуренция, предприемаческата инициатива на гражданите и добрите пазарни практики.



Ще работя за превръщането на икономическия просперитет на нацията в приоритет като:


  • съдействам и работя активно за привличане на чуждестранни инвестиции, за разширяване на пазарите на българското земеделие;

  • организирам форум за ежегоден преглед на напредъка на България в иновациите и дигиталната икономика;

  • подпомагам участието на български предприемачи в европейски и световни икономически форуми и съдействам България да домакинства такива;

  • ще използвам активно международните си контакти, за да се застъпвам за приемането на България в ERM 2 и последващото ни приемане в еврозоната.



Ще бъда президент за „зеленото” бъдеще на България
Ще използвам целия набор от конституционни правомощия, за да се насърчават действията на парламента и правителството за повишаване на енергийната ефективност на икономиката и домакинствата, за въвеждане на високи незамърсяващи околната среда технологии в производството и транспорта, за „зелена” заетост.
Президентската институция трябва да се превърне в основен поддържник на борбата с промените в климата. Вярвам, че българската икономика може да постигне дългосрочна конкурентноспособност, нови работни места и да си осигури стабилност, ако последователно и далновидно изпълнява ангажиментите си по Климатичния пакет на ЕС.
Ще работя последователно за въвеждане в България на европейските политики за преминаване от изкопаеми към възобновяеми енергоизточници.

След трагедията във Фукушима именно президентът като държавен глава трябва да работи за фокусиране на общественото внимание върху безопасността на ядрената енергетика. Решението по проекта за АЕЦ „Белене” не може да се разглежда, без да се обсъдят отговорно трите главни въпроса – повишаване на енергийната ефективност на икономиката и поставянето на централата в този контекст; привличане на солиден западен инвеститор, което да гарантира използването на най-напредналите и безопасни технологии; прозрачност на целия процес, в това число и на параметрите на договорите.


Ще работя за „зеленото” бъдеще на страната като:


  • създам експертен съвет към президента от специалисти, екоорганизации, учени, предприемачи, специализирани в „зелените” производства, който да обсъжда политиките за превръщане на България в „зелената сила” на Европа;

  • налагам вето на закони, които затрудняват преминаването към възобновяеми енергийни източници, ограничават енергийната независимост на гражданите, сградите и общностите;

  • настоявам за създаване и изпълнение на енергийна стратегия, която гарантира диверсификацията на енергоизточниците, намалява геополитическата зависимост на България и води до дългосрочна стабилност на цените на енергията;

  • работя за стимулиране на „зелените” производства и земеделие чрез съвместни форуми на експертния съвет и законодателната и изпълнителната власти за координирани усилия в тази насока;

  • инициирам широки обществени дебати за АЕЦ „Белене”, за да участва българското общество реално в дискусията за целите, рисковете и параметрите на сигурността на проекта.



Ще бъда президент, който подкрепя българските общини
Като президент ще бъда опора за общините и гарант за силно местно самоуправление. Гражданите определят отношението си към властта по това как функционира най-близката до тях, най-видимата власт – местната. Затова ще работя в подкрепа на местната власт и за повече правомощия и ресурси в местното самоуправление.


Ще подкрепям българските общини като:



  • упражнявам правото на вето винаги, когато със закон се отнемат правомощия на местната власт и се препятства децентрализацията;

  • след консултации с широк кръг представители на местните власти, с Националното сдружение на общините, Асоциацията на председателите на общински съвети и регионалните асоциации на общините ще върна в парламента всеки закон за държавния бюджет, който изземва ресурси на местната власт;

  • настоявам за законово закрепена и съобразена с Конституцията норма на представителност в общинските съвети, която да не може да се променя произволно според интересите на управляващите.


III. Духовно и физическо здраве на нацията

Ще бъда президент за модерно образование и наука
Президентът трябва да търси обединението на институциите и обществото около два основни стълба – модернизиране на образователната система и задължително образоване на всички български граждани до 16 годишна възраст, така както го изисква Конституцията.
Реформите в образованието не трябва да се правят „на парче“ и с приоритети, които се сменят с всяко следващо правителство. При такъв къс хоризонт промяната е частична и най-често засяга само администрирането на образованието – финансиране, структури, външно оценяване. Без да са маловажни, те предпоставят ученето само като пазарна стока и не засягат сърцевината на това, което искаме от образованието – да дава на обществото личности с широка гражданска култура, модерно национално самосъзнание и способност да се интегрират успешно в свободната икономика. Образованието не е предприятие или технология, която може да успее за няколко месеца или един мандат. Виждам ролята на президента като гарант за дългосрочност, приемственост и съгласие на институциите, партиите и обществото около посоката за развитие на българското образование.
Трябва незабавно да се мобилизират усилията на всички отговорни институции за решаването на два ключови проблема в средното образование: ранното отпадане на деца от училище и различното качество на образованието в отделните училища. В съвременния свят неграмотността, некомпетентността и незнанието представляват заплахи за националната сигурност, съпоставими с корупцията и организираната престъпност.
Пълноценното включване на социалнослабите и малцинствени групи в система за квалификация и професионално образование е единствената гаранция за преодоляване на проблема с неграмотността и социалната изолация на тези групи. В дългосрочен план то е шансът им за излизане от бедността и за облекчаване на социалните системи.

Нуждаем се от визия за висшето образование, която да гарантира, че поне 20 години целите ще са устойчиви. Българските университети трябва да са на световно ниво и в тях да преподават добре подготвени български и чуждестранни преподаватели, да се обучават български и чуждестранни студенти, да се предлагат обменни програми. Важно е да се застъпи широко чуждоезиковото обучение, както и да се заложи на науката и иновациите и на връзката им с реалния бизнес. България може да намери своето място във водещите световни мрежи на университети, преподаватели и студенти. В Сингапур, Корея и Унгария беше направена подобна модернизация и сега те са част от тези успешни международни проекти.


Европейският съюз прие Стратегия 2020, където образованието и науката имат ключова роля. Искам да видя България не просто изпълняваща приоритетите. Искам България да бъде водеща в тези приоритети след 5 години.
Ще работя като президент за модерно образование и наука като:


  • поставя началото на широка обществена дискусия за изготвяне на дългосрочна цялостна стратегия за образованието с максимална представителност сред преподавателските организации, родителите, бизнеса, експертите и гражданските организации. Тази стратегия трябва да начертае посоката за развитие на образованието – предучилищно, училищно и висше – и нейното изпълнение да бъде постоянно отчитано;

  • търся обществено съгласие за разширяване на държавната подкрепа за развитие на науката и за формулиране на приоритетните научни области със засилено финансиране през следващите години;

  • направя преглед на постигнатото по отношение на образованието от Декадата на ромското включване и ще настоявам за по-ефективни действия там, където изпълнението на целите изостава;

  • работя за създаване на законова рамка за реалното изпълнение на задължението на всеки гражданин до 16 години да получи образование, тъй като образованието е част от националната сигурност на България;

  • инициирам създаването на образователна карта на страната – не като програмен документ, а като независим анализ за състоянието на образованието;

  • работя за превръщането на България в център за професионално образование – чрез привличането на световни компании, които да инвестират в образователни програми и чрез привличането на международни студенти и преподаватели;

  • инициирам разработването на Стратегия за развитие на научните изследвания.



Ще прилагам правото си на отлагателно вето винаги, когато Народното събрание гласува закон, който:


  • поставя пречки пред развитието на науката и иновациите или затруднява бизнеса да инвестира в научни изследвания и иновационни проекти;

  • уронва престижа на учителската професия;

  • не отговаря на поетите от България ангажименти към целите на ЕС в областта на образованието, науката и иновациите.


Ще бъда президент за достъпно и качествено здравеопазване

Здравеопазването не е само бизнес, нито само клинични пътеки. Над всичко са пациентите с техните права. Те могат да се осигурят само от достойно оценени и подкрепени от обществото медици.

Не е достатъчно правата на пациентите да бъдат изписани в закон. Необходими са ефективни и последователни механизми, които да гарантират спазването им. Когато парите следват болния, той със своя свободен избор ще определи къде да се лекува, колко и какви болници и лекари ще има. Така потребителят на медицински услуги, а не администрацията, ще регулират здравната ни система.


Президентът трябва да държи в постоянния дневен ред на обществото и институциите необходимостта от пълноценна реформа на здравеопазването. Това е не просто въпрос на социална политика, а на национална сигурност и на икономическо развитие.
Като президент аз ще работя за засилване ролята на държавата в следните три сфери на здравната система: информираност, профилактика, осигуряване на здравословна среда.
Необходими са ясни правила за доплащанията, които всички правим (по последни данни – над 40% от общите разходи за здравни услуги и стоки в България). Нужна е яснота кога, за какво и колко се доплаща. Едва тогава всеки ще може да прецени необходимо ли е да се осигурява допълнително и за какво. Ролята на президентската институция е да наблюдава тези процеси, да настоява за публичен дебат и политически консенсус за изкореняване на корупцията в здравеопазването.

Ще бъда президент за достъпно и качествено здравеопазване като:

  • настоявам за увеличаване на бюджетните средства за здравеопазване и ефективното им използване;

  • предизвиквам широки дебати за нов икономически модел в здравеопазването в посока по-пазарни отношения вместо централизирано финансиране;

  • защитавам правата на пациентите, заложени в националното законодателство и в Европейската харта за правата на пациента и взаимодействам с гражданските и пациентски сдружения, за да насърча чрез авторитета на президентската институция диалога между тези, които са отговорни за предоставянето на здравните услуги и техните потребители;

  • изисквам от институциите да бъдат максимално прозрачни и да предоставят разбираема информация за правилата и принципите на медицинското обслужване и общественото здравно осигуряване;

  • насърчавам инициативи и иновации, свързани с новите възможности в техническото и информационно осигуряване на здравната система;

  • подкрепям реформирането на системата за превенция и ранно откриване на заболяванията;

  • работя за привличането на инвестиции в модернизирането на болниците, включително и като съдействам за по-интензивно използване на възможностите, предоставени от структурните фондове на ЕС.



Ще бъде президент в подкрепа на българската културна идентичност
Аз познавам духа на нацията ни – той е търсещ, изобретателен и несломим. Вярвам, че президентската институция трябва ревностно да защитава културния и духовен потенциал на нацията.
Историята на една нация не е само минало. Жизнеспособността й е гарантирана, доколкото тя се грижи днес за духа си. Президентската институция ще е гарант за законност в културата и зачитане на авторските права на творците. Радетел за образованост, която възпитава бъдещите читатели, зрители, почитатели и колекционери.
Отказвам да гледам на културата и на творците като на делегирани бюджети, щатни бройки, дълготрайни материални активи или самоосигуряващи се лица. Българските творци трябва да бъдат чути, техните права – авторски и граждански – защитени, резултатите от труда и таланта им – показани на Европа и света.
България, от която тръгнаха Покровителите на Стария континент Светите Равноапостоли Кирил и Методий, България с магическия си фолклор, със стотиците уникални исторически места и паметници, България на кирилицата и глаголицата, не трябва да е случайно откритие за чуждестранните туристи! Ще работя за пълноценното ни участие в европейския културен живот и бързото развитие на културния туризъм.
Добрата международна позиция на българския президент и неговите контакти биха допринесли за отварянето на вратите на международната общественост към стойностните български кино, литература, книгоиздаване, сценични, пластически и визуални изкуства.

Ще работя като президент в подкрепа на българската културна идентичност като създам:


  • Експертен консултативен съвет по култура към президента с представители на организации в сферата на културата, гилдии, читалища, културни формации, свободни артисти, НПО, издателства, продуценти и други при най-широка представителност. Експертният съвет ще изработва и предлага Годишния културен каталог „България без граници” под патронажа на президента.

  • Каталогът ще е с отворен код и ще се популяризира широко чрез официалните посещения на държавния глава в чужбина, чрез сайта на президентството, в посолствата на България, както и чрез всички представителни институции. В него ще намират място културни продукти на съвременни автори от всички сфери на изкуството – литература, кино, театър, музика, танци, визуални изкуства.

  • Ежегоден събор на българския фолклор, занаяти, обичаи и традиции съвместно с читалища, ансамбли, самодейни организации, занаятчийската камара и структури със сродна дейност.

  • Патронаж на президента на Република България на културни форуми, прояви и фестивали, организирани и провеждани от наши сънародници, живеещи в чужбина. Патронажът ще се предоставя със санкция на Експертния консултативен съвет по култура към президента след ясна и прозрачна процедура.

  • Инициатива „Преведена България” за подпомагане превода на български книги от съвременни и класически автори.

  • Форум за стимулиране на даровити български деца с интереси към изкуствата.


IV. Достойно място на България в света

Свободният свят и колективната сигурност са ценности, които не трябва да приемаме за даденост. Няма да се уморя да повтарям пред българските граждани, че членството в Европейския съюз и НАТО е осъзнат избор на бъдеще и просперитет. Ще се противопоставям на евроскептицизма не с лозунги, а като фокусирам вниманието върху нови и модерни измерения на членството ни в евроатлантическите структури.


В мое лице президентската институция ще бъде активен фактор за по-нататъшното развитие на партньорските отношения и взаимно изгодното сътрудничество с държавите-членки на Европейския съюз и Северноатлантическия договор, на стратегическите отношения със САЩ.
България има неоползотворени възможности в отношенията си с Русия и бързоразвиващите се икономики на Бразилия, Китай, Индия. Президентската институция ще бъде гарант, че отношенията ни ще се развиват в посока засилване на икономическите и културни връзки в съответствие с националните интереси на България.
Ще насоча усилията на българската дипломация към подпомагане на българските граждани в чужбина и гарантиране на техните права, към защита интересите на бизнеса ни зад граница, към отстояване икономическите и социални интереси на страната ни в международните отношения.
Ще положа всички усилия страната ни да извърви докрай пътя към Шенген. Ще убеждавам упорито и последователно нашите партньори в готовността ни да изпълняваме функциите на външна граница на Европа – поемане на рисковете от засилен трафик на хора и стоки, нелегалната емиграция, прилагането на европейските стандарти за сигурност на границите и ефективен антикорупционен контрол. Отличната подготовка и постигането на членството в Шенген ще дадат на българските граждани и бизнеса възможност да се възползват реално от Съюза като зона без вътрешни граници.
В сферата на мира и отбраната ще положа усилия да се гарантира достойното място на въоръжените сили на България както по отношение на специфично военните и отбранителни задачи, така и за обществените функции и ролята им в публичния и икономически живот. Ще работя за постигане на широк консенсус за задачите и целите, за планиране на способностите в дългосрочен стратегически аспект.
Ще работя за повишаване способността на България за бойно разгръщане и водене на мироопазващи действия в рамките на НАТО, за провеждане на адекватна политика за личния състав, която да гарантира устойчивост, запазване и развитие на човешкия потенциал на въоръжените сили.
Ще работя за това България да гарантира в максимална степен сигурността, здравето, живота и способността на нашите миротворци да изпълняват възложените им задачи в горещите точки на света.
Ще работя за по-добро планиране и прозрачното управление на средствата в отбраната.
Като президент за достойното място на България в света:


  • ще работя за координиране действията на всички български институции, от които зависи членството на България в Шенгенското пространство, докато не доведем този приоритет до успешен край;

  • ще се стремя към пълноценна представителност на България във всички международни организации, за да не бъдем само консуматори, а активни фактори в политиките на ЕС и НАТО, както и на другите специализирани и регионални организации, в които България участва;

  • ще се противопоставям на всички идеи за съкращения в армията и реформи, които не са основани на дългосрочна стратегия, солидни аргументи и доказателства за ефективност; ще провеждам широко експертно обсъждане по проектите за модернизация и инвестиции в армията;

  • ще настоявам за по-добро планиране и управление на средствата в отбраната, за оптимизиране на обществените поръчки и тяхното провеждане, за прозрачността при сключването на договори и спиране на прякото договаряне;

  • ще се застъпвам за развитието на човешкия потенциал на българската армия;

  • ще акцентирам върху подготовката и модерното екипиране на нашите подразделения по света, което е трайна функция в условията на членство в ЕС и НАТО.

Уважаеми българи,

Кандидатирам се за президент на Република България.


Можем да се обединим около нова, съживяваща енергията ни, общонационална цел – да постигнем европейски стандарти на живот в България.
Вярвам, че президентът има важна роля в следващото голямо присъединяване на България – присъединяването към европейската средна класа, към европейските стандарти, към благоденствието, развитието, правилата, сигурността на Европа. Аз искам да работя за това.
Отстоявала съм национални каузи години наред и съм убедена, че сега е време за обединение на българите отвътре. Време е да спрем разделението, с което сами пречим на собствения си успех. Аз умея да събирам хора и каузи.
Искам президентът да постави начало на нов стил на общуване – на диалог, доверие, вяра в личността и в нацията. Аз мога и общувам така.
Убедена съм, че дойде време да сложим край на прехода. Дойде време за ново Съединение на България! Не като територия, а като хора, като идеали, като култура, като национална общност с национална мечта. Аз умея да водя преговори и да постигам общоприемливи решения.
Време е да изберем – агресия или спокоен живот, политиканстване или конкретни политики, авантюризъм или национална отговорност, решения според ситуацията или дългосрочни стратегии, говорене за реформи или правене на реформи, апатия или силен граждански контрол, изборна аритметика или избор, омраза или доверие, разделение или интеграция отвътре, противопоставяне или диалог на ценностите, безконтролност или прозрачност и отчетност, популизъм или върховенство на закона.
Време е да си върнем увереността, че с гласа си управляваме своя живот и участваме в развитието на България.

Аз съм Меглена Кунева.
С името и опита си ще работя за каузата европейски стандарти в България!




Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница