Меглена кунева за европейски стандарти в българия президентска платформа обичам България!

• 
  Ще бъда активен президент, участник, а не наблюдател на политическите процеси.
  
• 
  Ще търся мнението на гражданите и неправителствените организации и ще насърчавам гражданския контрол върху управлението.
  
• 
  Ще разчитам на силата на общественото мнение като предлагам национални референдуми по големите въпроси на нацията.
  
• 
  Ще упражнявам правото на отлагателно вето или ще се обръщам към Конституционния съд винаги, когато със закон се нарушават и дори само застрашават правозащитните стандарти, икономическата свобода и принципите на добро управление.
  
• 
  Ще работя с политическите партии, с държавните институции и с общините в конструктивен диалог и разбирателство.
  
• 
  Ще бъда инициатор на тематични годишни форуми и широки обществени дебати, в които гласът на обществото ще получи своята заслужена тежест в определянето на приоритетните цели в различните сектори.
  
• 
  Ще информирам редовно обществеността как се справят българските институции със защитата на националните интереси в европейския дневен ред.
  

• 
  работя за реално овластяване на българските граждани и промяна в начина, по който те избират и контролират политиците. За начало ще търся консенсус за избирателната система в България и електронното гласуване;
  
• 
  работя активно с хората и с гражданските организации при формиране на позициите на президента по основни въпроси на държавната политика и законодателството;
  
• 
  разчитам на силата на общественото мнение – ще предлагам национални референдуми по най-важните въпроси за държавата и ще насърчавам широки обществени дискусии по проблемите, по които липсва ефикасен диалог и взаимодействие между институциите и гражданското общество;
  
• 
  провеждам всяка година национален обществено-политически форум „Дневният ред на България”, в който с активното участие на гражданския сектор и политическите сили ще търсим нови решения, добри практики, управленски и социални иновации, които да подпомагат институциите и изпълнителната власт;
  
• 
  инициирам широка дискусия по проблемите, чието нерешаване досега е резултат от липсата на диалог – реформите в образованието, здравеопазването и съдебната система, борбата с монополите, демографския въпрос, въвеждането на електронното правителство, иновациите;
  
• 
  въведа прозрачност и отчетност на президентската институция пред гражданите и ще настоявам за същия висок стандарт навсякъде в държавната администрация.
  

За първи път ще приложа напълно прозрачна за обществото процедура на консултации с гражданските и правозащитните организации при назначаване на президентските квоти в различните държавни органи. По този начин ще бъдат подбирани личности, които притежават висок морал и професионализъм, но и реално обществено доверие и отговорност.

• 
  ще налагам вето и ще сезирам Конституционния съд, когато със законова норма се нарушават или застрашават правата на хората или се създават предпоставки за дискриминация;
  
• 
  ще създам специализиран съвет от авторитетни правозащитници, който ще прави преценка на съответствието на всеки новоприет закон с европейските правозащитни стандарти;
  
• 
  за първи път ще приложа напълно прозрачна процедура на консултации с гражданските и правозащитните организации при упражняването на президентските правомощия по назначаване на главен прокурор, ръководители на върховните съдилища и при назначаването на президентска квота в органи като Съвета за електронни медии, Комисията за защита от дискриминация, Комисията за установяване и предотвратяване на конфликт на интереси и други, и ще държа да бъдат назначавани личности с доказана професионална етика, компетентност и обществено доверие;
  
• 
  ще инициирам дискусия в обществото за реформата в съдебната система;
  
• 
  съгласно закона, Консултативният съвет по национална сигурност има изрични правомощия и в областта на правата на човека. Възнамерявам да приведа в реално действие тези правомощия, за да се съчетаят усилията на висшите държавни институции и парламентарните политически сили. Ще използвам редовните тримесечни заседания за текущо разглеждане на най-важните проблемни области, засягащи върховенството на закона и гражданските права. Няма да се поколебая да свикам и извънредни заседания, както позволява законът, когато преценя, че остротата на проблемите налага обединените усилия на институции и партии;
  
• 
  ще стана инициатор на публични дебати за политиките за хората с увреждания и ще използвам авторитета на президентската институция, за да ускоря ратифицирането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и на Факултативния протокол към нея;
  
• 
  ще реагирам в рамките на правомощията, дадени ми от Конституцията, когато при прояви на полицейско насилие, компетентните институции бездействат или го прикриват;
  
• 
  ще работя активно за толерантност и разбирателството и ще се противопоставям на опитите да се тласка обществото към омраза, расизъм и ксенофобия.
  

През последните 14 години България отбеляза голям икономически напредък, но все още остава държава със слаба икономика, ниски доходи и технологична изостаналост. Повече от всякога имаме нужда да се обединим около основни параметри на икономическата ни политика, която да отговаря на предизвикателствата на глобалната среда, да отчита богатството на човешкия потенциал и да създава стабилни условия за правене на бизнес и икономически растеж.

Правителствата са пред труден избор. Как може да се поддържат публичните финанси в баланс и едновременно да се насърчава икономическият растеж? До къде трябва да спрат бюджетните разходи? Можем ли да предлагаме качествени публични услуги като образование и здравеопазване и да ограничаваме бюджетните разходи?

Икономиката ни има нужда от растеж, за да излезе от кризата и да създаде нови работни места. Откъде ще дойде той, особено в условията на глобална икономика, ограничени запаси от енергия и суровини и нуждата от скъпи инвестиции за опазване на околната среда?

Докато у нас управлението се бори „на парче“ с последиците от кризата, модерните държави преобразяват икономиките си, създават нови отрасли и продукти като енергията от възобновяеми източници, биотехнологии, стоки от рециклирани отпадъци, информационни услуги, електромобили. Много от източниците на днешния просперитет в развитите икономики дори не съществуваха преди 50 години. Можем да се превърнем в богата европейска държава, само ако се научим да предвиждаме как ще изглежда икономиката на бъдещето и да намираме своето успешно място в нея.

За да постигнем всичко това, ни трябват научни изследвания, технологии и иновации. Те ще организират живота ни и ще променят начина, по който произвеждаме и потребяваме. Ще създадат нови сектори на икономическия растеж, които ще използват ресурсите по-ефективно. Корените на бъдещия просперитет на обществото ни, както винаги, са в образованието, науката и обучението.

• 
  увеличават преките данъци и осигуровките;
  
• 
  застрашава финансовата стабилност или се поставя под съмнение валутния борд;
  
• 
  накърнява частната собственост или води до национализация в пенсионната система;
  
• 
  създават ненужни административни бариери за българските предприемачи и чуждестранните инвеститори;
  
• 
  въвеждат нови и неоправдани лицензионни и разрешителни режими;
  
• 
  нарушават правата на потребителите или толерират монополите;
  
• 
  създават условия за корупция;
  
• 
  възпрепятства свободната конкуренция, предприемаческата инициатива на гражданите и добрите пазарни практики.
  

• 
  съдействам и работя активно за привличане на чуждестранни инвестиции, за разширяване на пазарите на българското земеделие;
  
• 
  организирам форум за ежегоден преглед на напредъка на България в иновациите и дигиталната икономика;
  
• 
  подпомагам участието на български предприемачи в европейски и световни икономически форуми и съдействам България да домакинства такива;
  
• 
  ще използвам активно международните си контакти, за да се застъпвам за приемането на България в ERM 2 и последващото ни приемане в еврозоната.
  

След трагедията във Фукушима именно президентът като държавен глава трябва да работи за фокусиране на общественото внимание върху безопасността на ядрената енергетика. Решението по проекта за АЕЦ „Белене” не може да се разглежда, без да се обсъдят отговорно трите главни въпроса – повишаване на енергийната ефективност на икономиката и поставянето на централата в този контекст; привличане на солиден западен инвеститор, което да гарантира използването на най-напредналите и безопасни технологии; прозрачност на целия процес, в това число и на параметрите на договорите.

• 
  създам експертен съвет към президента от специалисти, екоорганизации, учени, предприемачи, специализирани в „зелените” производства, който да обсъжда политиките за превръщане на България в „зелената сила” на Европа;
  
• 
  налагам вето на закони, които затрудняват преминаването към възобновяеми енергийни източници, ограничават енергийната независимост на гражданите, сградите и общностите;
  
• 
  настоявам за създаване и изпълнение на енергийна стратегия, която гарантира диверсификацията на енергоизточниците, намалява геополитическата зависимост на България и води до дългосрочна стабилност на цените на енергията;
  
• 
  работя за стимулиране на „зелените” производства и земеделие чрез съвместни форуми на експертния съвет и законодателната и изпълнителната власти за координирани усилия в тази насока;
  
• 
  инициирам широки обществени дебати за АЕЦ „Белене”, за да участва българското общество реално в дискусията за целите, рисковете и параметрите на сигурността на проекта.
  

• 
  упражнявам правото на вето винаги, когато със закон се отнемат правомощия на местната власт и се препятства децентрализацията;
  
• 
  след консултации с широк кръг представители на местните власти, с Националното сдружение на общините, Асоциацията на председателите на общински съвети и регионалните асоциации на общините ще върна в парламента всеки закон за държавния бюджет, който изземва ресурси на местната власт;
  
• 
  настоявам за законово закрепена и съобразена с Конституцията норма на представителност в общинските съвети, която да не може да се променя произволно според интересите на управляващите.
  

Нуждаем се от визия за висшето образование, която да гарантира, че поне 20 години целите ще са устойчиви. Българските университети трябва да са на световно ниво и в тях да преподават добре подготвени български и чуждестранни преподаватели, да се обучават български и чуждестранни студенти, да се предлагат обменни програми. Важно е да се застъпи широко чуждоезиковото обучение, както и да се заложи на науката и иновациите и на връзката им с реалния бизнес. България може да намери своето място във водещите световни мрежи на университети, преподаватели и студенти. В Сингапур, Корея и Унгария беше направена подобна модернизация и сега те са част от тези успешни международни проекти.

• 
  поставя началото на широка обществена дискусия за изготвяне на дългосрочна цялостна стратегия за образованието с максимална представителност сред преподавателските организации, родителите, бизнеса, експертите и гражданските организации. Тази стратегия трябва да начертае посоката за развитие на образованието – предучилищно, училищно и висше – и нейното изпълнение да бъде постоянно отчитано;
  
• 
  търся обществено съгласие за разширяване на държавната подкрепа за развитие на науката и за формулиране на приоритетните научни области със засилено финансиране през следващите години;
  
• 
  направя преглед на постигнатото по отношение на образованието от Декадата на ромското включване и ще настоявам за по-ефективни действия там, където изпълнението на целите изостава;
  
• 
  работя за създаване на законова рамка за реалното изпълнение на задължението на всеки гражданин до 16 години да получи образование, тъй като образованието е част от националната сигурност на България;
  
• 
  инициирам създаването на образователна карта на страната – не като програмен документ, а като независим анализ за състоянието на образованието;
  
• 
  работя за превръщането на България в център за професионално образование – чрез привличането на световни компании, които да инвестират в образователни програми и чрез привличането на международни студенти и преподаватели;
  
• 
  инициирам разработването на Стратегия за развитие на научните изследвания.
  

• 
  поставя пречки пред развитието на науката и иновациите или затруднява бизнеса да инвестира в научни изследвания и иновационни проекти;
  
• 
  уронва престижа на учителската професия;
  
• 
  не отговаря на поетите от България ангажименти към целите на ЕС в областта на образованието, науката и иновациите.
  

Не е достатъчно правата на пациентите да бъдат изписани в закон. Необходими са ефективни и последователни механизми, които да гарантират спазването им. Когато парите следват болния, той със своя свободен избор ще определи къде да се лекува, колко и какви болници и лекари ще има. Така потребителят на медицински услуги, а не администрацията, ще регулират здравната ни система.

• 
  настоявам за увеличаване на бюджетните средства за здравеопазване и ефективното им използване;
  
• 
  предизвиквам широки дебати за нов икономически модел в здравеопазването в посока по-пазарни отношения вместо централизирано финансиране;
  
• 
  защитавам правата на пациентите, заложени в националното законодателство и в Европейската харта за правата на пациента и взаимодействам с гражданските и пациентски сдружения, за да насърча чрез авторитета на президентската институция диалога между тези, които са отговорни за предоставянето на здравните услуги и техните потребители;
  
• 
  изисквам от институциите да бъдат максимално прозрачни и да предоставят разбираема информация за правилата и принципите на медицинското обслужване и общественото здравно осигуряване;
  
• 
  насърчавам инициативи и иновации, свързани с новите възможности в техническото и информационно осигуряване на здравната система;
  
• 
  подкрепям реформирането на системата за превенция и ранно откриване на заболяванията;
  
• 
  работя за привличането на инвестиции в модернизирането на болниците, включително и като съдействам за по-интензивно използване на възможностите, предоставени от структурните фондове на ЕС.
  

• 
  Експертен консултативен съвет по култура към президента с представители на организации в сферата на културата, гилдии, читалища, културни формации, свободни артисти, НПО, издателства, продуценти и други при най-широка представителност. Експертният съвет ще изработва и предлага Годишния културен каталог „България без граници” под патронажа на президента.
  
• 
  Каталогът ще е с отворен код и ще се популяризира широко чрез официалните посещения на държавния глава в чужбина, чрез сайта на президентството, в посолствата на България, както и чрез всички представителни институции. В него ще намират място културни продукти на съвременни автори от всички сфери на изкуството – литература, кино, театър, музика, танци, визуални изкуства.
  
• 
  Ежегоден събор на българския фолклор, занаяти, обичаи и традиции съвместно с читалища, ансамбли, самодейни организации, занаятчийската камара и структури със сродна дейност.
  
• 
  Патронаж на президента на Република България на културни форуми, прояви и фестивали, организирани и провеждани от наши сънародници, живеещи в чужбина. Патронажът ще се предоставя със санкция на Експертния консултативен съвет по култура към президента след ясна и прозрачна процедура.
  
• 
  Инициатива „Преведена България” за подпомагане превода на български книги от съвременни и класически автори.
  
• 
  Форум за стимулиране на даровити български деца с интереси към изкуствата.
  

Свободният свят и колективната сигурност са ценности, които не трябва да приемаме за даденост. Няма да се уморя да повтарям пред българските граждани, че членството в Европейския съюз и НАТО е осъзнат избор на бъдеще и просперитет. Ще се противопоставям на евроскептицизма не с лозунги, а като фокусирам вниманието върху нови и модерни измерения на членството ни в евроатлантическите структури.

• 
  ще работя за координиране действията на всички български институции, от които зависи членството на България в Шенгенското пространство, докато не доведем този приоритет до успешен край;
  
• 
  ще се стремя към пълноценна представителност на България във всички международни организации, за да не бъдем само консуматори, а активни фактори в политиките на ЕС и НАТО, както и на другите специализирани и регионални организации, в които България участва;
  
• 
  ще се противопоставям на всички идеи за съкращения в армията и реформи, които не са основани на дългосрочна стратегия, солидни аргументи и доказателства за ефективност; ще провеждам широко експертно обсъждане по проектите за модернизация и инвестиции в армията;
  
• 
  ще настоявам за по-добро планиране и управление на средствата в отбраната, за оптимизиране на обществените поръчки и тяхното провеждане, за прозрачността при сключването на договори и спиране на прякото договаряне;
  
• 
  ще се застъпвам за развитието на човешкия потенциал на българската армия;
  
• 
  ще акцентирам върху подготовката и модерното екипиране на нашите подразделения по света, което е трайна функция в условията на членство в ЕС и НАТО.
  

Кандидатирам се за президент на Република България.