Международен център на преводачите и писателите в Родос



Дата04.12.2017
Размер70.31 Kb.
Гърция

Международен център на преводачите и писателите в Родос



(International Writers and Translators’ Center of Rhodes)

http://www.writerscenter.gr/

Международният център на преводачите и писателите в Родос е основан през 1996 г. като място, което да предлага спокойна среда за работа на писатели и преводачи главно от страните между Балтийско, Черно и Егейско море. От 2008 г. той разширява своята дейност и в други области на изкуството. Днес Центърът предлага творчески престой на писатели и преводачи, учени и изследователи, творци от областта на визуалните изкуства и композитори от целия свят.


Базата на Центъра се състои от две сгради в северозападната част на хълма „Св. Стефан” (известен като Монте Смит) с изглед към Егейско море, където се помещават административният офис, спалните и други помещения. В центъра на гр. Родос се намира и третата сграда, в която се осъществяват образователните дейности за популяризиране на литературата сред младежите.
Базата на Центъра е творческа работилница за съвременна литература. Чрез програмата си за творчески престой Центърът се стреми да се превърне в място за размисъл, проучване, писане, ползотворен обмен на виждания, т.е. в място, където идеите се провокират от диалога, сътрудничеството и различния произход и културна среда на гостите. Центърът също предлага възможност за съвместен престой за хора, работещи върху едно и също изследване или творчески проект. Пребиваващите писатели и преводачи често се включват в образователните дейности на Центъра и посещават местни училища, четат откъси от своите литературни творби и ги обсъждат с учениците. На тези срещи писателите и преводачите се явяват като представители на световната литература, и с ентусиазма си вдъхновяват младите да се стремят към разбирането на „Другия”.
Международният център на преводачите и писателите в Родос организира представяния на книги, чествания на автори, образователни програми, семинари по превод и творческо писане, често в сътрудничество с национални и международни организации. От петгодишна възраст децата се включват в образователните му програми – курсове по рисуване и скулптура, музейни комплекти с образователни материали, мобилни изложби, посветени на значими писатели и поети, читателски клубове и др.

И накрая, но не на последно място, Центърът е място за книгоиздаване, по-специално на поетични сборници (повечето от които двуезични), исторически книги, материали от конференции и литературното списание „Хелиос”.


Румъния

Фондация за поезия „Мирча Динеску, Културно пристанище Четате



(Mircea Dinescu Poetry Foundation at Culture Port Cetate, Romania)

Разположено на румънския бряг на р. Дунав, Културното пристанище Четате се „ражда” през 1997 г., когато Мирча Динеску открива руините на старо пристанище за селскостопански стоки и решава да го превърне дом на една фондация за поезия. Неговата идея е мястото да стане подслон за изкуствата и „международно пристанище на културата”.


Така едно безлюдно място се превръща в Културното пристанище Четате, чиито програми за творчески престой за писатели и художници, преводачески работилници, срещи на филмови дейци и лагери по грънчарство събират хора от цяла Европа, като успяват по най-естествен начин да съжителстват без проблеми или институционален натиск. Отдалечеността на мястото има благотворен ефект както за творците, търсещи творческо усамотение, така и за събиращите се край реката, като ги предразполага да се концентрират върху обсъжданите теми.
През годините Фондацията за поезия си сътрудничи с Гьоте-институт, Литературен колоквиум Берлин, Шведския институт и Румънския културен институт. Символичен е и фактът, че първият кораб, който хвърля котва в пристанището след 50-годишно прекъсване, превозва творците, участващи в проекта „Дунавска Одисея 2007”.

Палестина

Културен център „Угарит”, Рамала



(Ogarit Cultural Center)

http://www.ogarit.ps/
Културният център „Угарит” води началото си от идеята да се потърси възможност палестинските писатели да публикуват своите творби. Така се стига до създаването на организиран център, който започва работа под настоящото си име през 2001 г. с публикуването на палестинска и преводна художествена литература за деца и за широката публика.
„Угарит” е името на столицата на древно княжество в ханаанските територии в северното сирийско крайбрежие, където са документирани четири древни езика – уникален пример за литература, писана 13 века пр.н.е. Угаритската писменост обикновено се приема за най-старата азбука в света. Ханаанците са предшественици на днешните палестинци.
„Угарит” е неправителствена организация, ръководена от група интелектуалци и писатели. Тя публикува творби с всепризната литературна стойност. Приоритетите й са: въвеждането на закон за авторското право в Палестина, насърчаването на нови писатели, жени писателки и произведения за деца, създаване на връзки между културите чрез срещи и преводи, насърчаването на свободата на мисълта.
Чрез работата си през годините „Угарит” се чувства горд от многобройните си постижения, като даването на възможност на писатели да публикуват, най-често за пръв път, полагането на грижи за талантливи млади писатели до представянето им на литературната сцена, и превеждането на известни произведения от други литератури.
Не е толкова трудно да се публикува книга в Рамала щом човек разполага с книгата и съответния бюджет, но пречките започват след това, когато започне да се търси начин тя да достигне до читателя в различните части на страната.
Когато осъзнаем, че книгата не е приоритет в една окупирана страна, където хората едва успяват да си осигурят прехрана, тогава можем да си представим какво е положението с книгите, погледнати като стока. Ролята и значението на „Угарит” са в това, че той раздава безплатно своите книги на всички обществени библиотеки и читателски клубове.

Сърбия

Международен център за преводачи на художествена литература



(International Center for Literary Translators, Novi Sad)

Международният център за преводачи на художествена литература е основан през 2001 г. в Нови Сад. Дейността на Центъра се осъществява в Сремски Карловци (10 км от Нови Сад и на 60 км от Белград). Центърът има регионален характер и се фокусира върху превод на творби от езика на една балканска литература на други балкански езици, както и превод на литературни и научни произведения от някой балкански език (сръбски, хърватски, румънски, български, македонски, албански, гръцки) на други езици. Центърът предоставя настаняване и условия за работа за преводачи от цял свят по всяко време на годината, като по едно и също време в него могат да отседнат до двама души. Поради липсата на подкрепа от страна на държавните институции, от основаването си насам Центърът работи с непълен капацитет, като досега са отсядали трима преводачи за по един месец. През април 2008 г. Центърът е домакин на петата редовна годишна среща на мрежата „Халма”. Центърът също така участва в местни събития в Сърбия и е съорганизатор на обявяването на наградата за превод „Бранко Йелич” заедно с Френския културен център в Белград.


Неотдавна Министерството на културата на Сърбия и местната власт проявяват интерес към работата на Центъра, и той вече се намира в обновена сграда в центъра на Сремски Карловци, специално предвидена за дейностите му. Това ще способства за пълноценната му бъдеща работа.

Кипър

Община Аканту



(Akanthou Municipality)

Община Аканту е създадена през 1908 г. и е част от окръг Фамагуста в региона на полустров Карпасия. Общината организира социални и културни събития, насочени към популяризиране на историята и традицията на населението и насърчава възраждането на старите обичаи в Аканту. През последните 4 години Общината публикува 5 книги, написани от местни автори (финансирани от Общината) и издава вестник „Жената от Аканту” всяко тримесечие. Общината предлага подкрепа за младите хола чрез предоставянето на стипендии и безвъзмездна помощ както за най-добрите, така и за материално затруднените ученици, и възнамерява да създаде Младежки съвет. Тя подпомага разпръснатите жители на Аканту при решаване на техните жилищни проблеми и др., организира научни и фолклорни конференции в сътрудничество с Факултета по философия в Кипърския университета в областта на историята, археологията, фолклорните традиции и различни социални проблеми, подкрепя интелектуалците в Аканту, като поема издателските разходи за техните произведения и ги представя на обществени събития. Ежегодно Общината празнува гръцката писменост като почита хората с принос към образованието и културата. През 2007 г. Община Аканту е наградена от Атинската академия в Гърция.



България

Столична библиотека



http://www.libsofia.bg
Библиотеката на София е създадена през 1928 г. във връзка с 1000 годишнината от Златния век на българската книжнина и 50 годишнината от Освобождението на България. Днес Столична библиотека е най-голямата публична библиотека в страната с над 150 000 посетители годишно. Тя е модерен културно-информационен институт с фонд от над 1 000 000 милион книги, периодични, графични, картографски, нотни и служебни издания, звукозаписи и картини. Над 200 000 от тях са на чужди езици и читателите на библиотеката имат достъп до тях в няколко чуждоезични читални – испанска, немска, американска, португалска и турска, обединени в Център за интеркултурен диалог. Библиотеката притежава най-богатия документален и информационен архив за историята, развитието и съвременното състояние на София. Уникална и изключително ценна е личната колекция от 2055 книги на Константин Стоилов – министър председател на България (1894-1899 г.), дарена на библиотеката от неговите наследници.
Библиотеката е утвърдено и предпочитано място за представяне на нови книги, дискусии и колоквиуми, изложби и концерти.
Столичната библиотека развива интензивна международна дейност – чрез обмен на информация със сродни библиотеки от Атина, Ниш, Белград, Букурещ, Варшава, Берлин, Виена, Копенхаген и др., поддържа връзки с фондации, сродни културни институции, чуждестранни културни и научни центрове, културните служби на чуждестранните посолства у нас. Важно място в дейността на библиотеката заемат културните връзки с българите от Западните покрайнини, както и методическата помощ за библиотеката на Българския културен център в Димитровград, Югославия.
Бъдещето на Столична библиотека е насочено към разширяване на дейността й чрез участие в проекти по Европейски и международни програми, дигитализация на книжовното ни наследство и разширяване на достъпа до информационните ресурси чрез глобалната мрежа.



База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница