Международен колеж Албена Балнеолечебният туризмът в България Увод



Дата25.02.2018
Размер209.36 Kb.
Международен колеж Албена
Балнеолечебният туризмът в България


1.Увод
Балнеолечебният туризмът е традиционен за България като туристическа страна. Традицията да се използват лечебните качества на водите и природните ресурси води началото си от траките. Те са били известни като изкусни лечители, познаващи целебните качества на минералните извори. В миналото "свещените" извори на Тракия са били известни по всички краища на Великата Римска империя...

Малко са страните в Европа, които могат да се конкурират с България по изобилие и многообразие на термоминерални води. Известни са над 550 находища с 1600 минерални извора, които се характеризират с изключително разнообразен химически състав. Ценен ресурс са и големите запаси от висококачествена лиманна лечебна кал и лечебен торф.


Разнообразният планински релеф, обширната морска брегова ивица, близостта на Средиземно море и благоприятното географско положение на България създават отлични биоклиматични условия за балнеолечебен туризмът. Броят на слънчевите дни в България е с 18-20% по-голям от този на Централна, Северна и Северозападна Европа, а количествата на валежите през пролетните и летните месеци - по-ниски с 26-65%.

В България има повече от сто балнеокурорта. В тях работят много добре подготвени специалисти. Богатата гама от лечебни и възстановителни туристически програми непрекъснато се обновява с включването на екзотични, самобитни елементи, както и по-модерни лечения. Голяма част от услугите са насочени не само към хора, нуждаещи се от лечение и профилактика а и към здрави хора, търсещи релаксация и избавяне от ежедневния стрес. Успоредно с провеждането на лечение и профилактика се предлагат и различни възможности за спорт - водни спортове, тенис на корт, вело-спорт, джогинг, пешеходни турове в планинска среда и др.


2.Възникване и развитие на балнеолечебния туризъм
Исторически данни:

Балнеоложките курорти в България имат най-дългата история. Балнеолечението у нас възниква в дълбока древност, още преди създаването на българската държава. Балнеология(от лат. Balneum “баня” и от гр. Logos – „наука”) – наука за естествени минерални води и лечебна кали за лекуването с тях; балнеосанаториум – водолечебно заведние.



Траките, които населяват българските земи издигат в култ изворните води. Курортното дело се заражда на базата на тракийската медицина, утвърдена като природолечебна.

Древните гърци също използват широко българските минерални води и ги боготворят, което личи по сечените от тях монети. Край минералните извори се строят плувни басейни; използва се балнеолечението.

През римската епоха балнеоложките курорти са на почит, което е свързано с грижите за укрепването на физическата мощ на легионите. Дават се първите класификации на минералните води. Почитат божествата, свързани с култа към водата и здравето. Запазени са останки от терми, балнеоложки съоръжения, асклепиони, нимфуеми край изворите в Кюстендил, София, Сапарева баня и др. Характерните за Рим заведения за пребиваване и хранене възникват и се развиват по българските земи, включени в римската империя. Римляните блогоустрояват местностите около лечебните извори. Край селищата с минерални извори – Хисаря, Кюстендил, Стара Загора се създават банни комплекси с възможност за преспиване, развлечения и хранене. Тези комплекси са предлагали и примитивни условия за балнеолечение. В епохата на римското владичество се утвърждават такива балнеоложки центрове като Алгуста(Хисаря), Дезудава(Сандански), Пауталия(Кюстендил), Сердика(София), в които са се лекували дори римски импераори като Улпий Траян, Септимий Север, Юстиниан и др.

През средновековието минералните води се използват предимно за хигиенни нужди.

През 20-ти век засиления интерес към балнеологията привлича още в началото й чуждестранни туристи.
Предпоставки за възникването и развитието на балнеоложкия туризъм:

Те се коренят в астрономическото, природо- и икономогеографското положение на България. Страната е разположена по-близо до Екватора, отколкото до полюса, което определя значителното количество на слънчева радиация. Територията на България се намира на прехода между умерения и субтропичния физикогеографски пояса на Европа, което определя преходния характер на природните условия и страната ни. Чувства се както атлантическото, така и средиземноморското климатично влияние. От друга страна още от Ранното средновековие през страната преминават транспортни оси с континентално и презконтинентално значение. Обществено-икономическото и политическо развитие на страната, съчетани с добрите климатични условия в комбинация с природните дадености(минерални извори, горски масиви и др.) са предпоставка за развитие на балнеоложки рекреационен туризъм.

Според мен цялото Черноморско крайбрежие трябва да бъде през зимата най-големият балнеоложки курорт в Европа” (Й. Бок - консултант на”Албена инвест холдинг”, 05.2002)
Балнеотуризмът е традиционен елемент от облика на България, като туристическа дестинация. Малко са страните в Европа, които могат да се конкурират с България по изобилие и многообразие на термо-минерални води с различен физикохимичен състав и калолечебни суровини. Географското положение на страната създава отлични биоклиматични условия и неповторими или рядко срещащи се природни съчетания за комплексно въздействие върху човешкия организъм.

Тази благоприятна екологично чиста природа осигурява реални възможности за удължаване на сезона и за по-ефективно използване на биоклиматичните ресурси за отдих, лечение и профилактика за редица социално значими заболявания. С този потенциал България може да се превърне в една от най-търсените дестинации за хора, търсещи здраве и възстановяване на силите след преумора или стрес. За да се осъществи тази идея е необходимо туристическия продукт да се изведе на качествено ново ниво. За да отговори на повишените изисквания на търсенето на международните туристически пазари и условията на голяма конкуренция, развитието на този вид туризъм обаче, изисква съществени инвестиции за изграждането на модерна инфраструктура, инициативи и предлагане на широк диапазон лечебни възстановителни туристически програми. (Становище на БАБ, 2002г.)


Балнеолечението има редица предимства пред лечението с медикаменти:

  • Лечението не е вредно, няма странични действия,

алергично и токсично действие, както редица лекарства. Лечебен фактор е сасмият химичен състав на минералната вода съдържащи се в нея градивни елементи: минерали, микро- и макроелементи, благодарение на което тя действа непосредствено върху структурата на клетките, като ги регенерира.

  • Химичните йони на минералните води действат

по-активно в сравнение със същите, намиращи се в лекарствата.

многостранно, докато при медикаментите то е в повечето случаи едностранно.

  • Балнеолечението може да предотврати в много случаи

оперативното лечение.

  • Подобрението е дългосрочно.

  • Бутилирането дава възможност питейното лечение да

се използва и в домашни условия.

  • Минералните води са чисти и стерилни, тъй като

извират от дълбоките земни пластове и в определени дози могат да заместват питейните води, които в повечето случаи са замърсени и съдържат някои вредни елементи. Не трябва да забравяме, че някои минерални води съдържат радиоактивни елементи и елементи, които са полезни само в малки дози, а в големи са вредни, затова трябва всеки път да се прави консултация с лекар преди използването на минерални води за лечение или за пиене.

Българска асоциация по балнеотуризъм (БАБ).

Целите на БАБ са:

  1. Запазване и развитие на балнеологията в България.

  2. Изработване и изпълнение на националната стратегия по

балнеология и балнеотуризъм в сътрудничество с

законодателната и изпълнителната власт.



Задачите, които ще изпълнява БАБ, са задачите, които е необходимо да бъдат решени, за да се развива успешно балнеотуризма у нас:

  1. Разработване на маркетингова и рекламна дейност за представяне на българската балнеология, като основа на лечебния туризъм на националния и световния туристически пазар.

  2. Привличане на български и чуждестранни инвестиции за развитие на балнеоложките бази в България.

  3. Съдействие за подобряване на условията за научно-изследователска и проектна дейност в сферата на балнеологията.

  4. Обмен на научна информация.

  5. Унифициране на информационната система за българските курорти и приобщаване към европейските стандарти.

  6. Сътрудничество с Европейската асоциация по балнеология за представяне на националните интереси в европейските организации.

  7. Организация по уеднаквяване на законовата уредба с тази на Европейския съюз. Категоризация на балнеоложките центрове с европейски знаци и включване в международните каталози.

  8. Кандидатстване на Асоциацията за членство в европейските структури по балнеология.

  9. Съдействие за квалификация и преквалификация на български кадри в специално създадени учебни центрове на Европейския съюз.

Дейността на БАБ обхваща:

  1. Съдействие и подпомагане развитието на материалната база и инфраструктурата.

  2. Регистриране и ефективно използване на човешките ресурси за развитие на балнеотуризма

  3. Опазване на околната среда – съхраняване, развитие и възпроизводство на природните ресурси

  4. Подпомагане и контрол по спазване на туристическите стандарти и качеството на туристическото обслужване

  5. Подпомагане образованието и квалификацията на кадрите, стимулиране на високо образователно равнище и професионална компетентност, въвеждане на нови технологии и „ноу-хау”

  6. Осигуряване на информационно-рекламна и издателска дейност

  7. Участие в туристическата реклама и промоция на продукта на вътрешния и международния пазар

  8. Връзки с обществеността – пресконференции, медийна политика, провеждане на публични мероприятия

  9. Мотивиране на търговската етика в дейността на субектите, независимо от формата на собственост и насърчаване на лоялната конкуренция между тях.

БАБ се опитва да бъде координатор и проводник на съвременни идеи, на базата на широко участие на представители от медицинските среди, на частния бизнес, туроператори, хотелиери, научни работници.



3.Характеристика на продукта на балнеолечебния туризъм
Страната ни е богата на природни дадености за развитие на балнеолечение. Застъпено още в древността, сега се практикува в големи специализирани хотелски комплекси, разположени в региони с необходимите природни фактори.

Балнеолечението се развива предимно в нашите утвърдени курорти. Балнеолечението се провежда с използване на минерални води. Преимущество на българските балнеолечебни курорти се дължи и на благоприятните климатични условия, предоставящи възможност за съчетаване на балнеотерапия с климатолечение.


Минералните води са природни води от естествен извор или сондаж, които оказват въздействие върху човешкия организъм вследствие на повишено съдържание на химически компоненти или по-висока температура. Минералните води в България са ценни поради многообразния си химичен състав и минерализация, вид разтворени в тях соли, целебни газове, биологически активни микроелементи. Практически в страната ни се срещат всички възможни видове, съществуващи в природата.

В зависимост от химичния състав минералните води биват:



  • въглекисели – съдържат над 500 mg/l въглероден двуокис – Михалково, с. Право бърдо

  • сероводородни – над 10 mg/l сероводород – Видин, Кюстендил, с. Сепарева баня

  • азотни – с повишена алкалност, ниска минерализация и често богати на микроелементи – най-често срещани в България

  • радиоактивни води – радонови – Нареченски бани, Момин проход.

Според температурата на водата минералните извори биват:



  • студени (хипотермални) до 20 °C

  • топли (субтермални) 21-37 °С

  • топли (термални) 37-42 °С

  • горещи (хипертермални) над 42 °С

В България от над 1600 извора, 500 са лечебни и от тях 80% са с доказани уникални лечебни качества. Имаме над 600 естествени минерални извора и 400 сондажи предимно в Северна България и по Черноморието. Разломите в земната кухина са основната причина за разпространението. Сред най-известните минерални извори са тези във Вършец, Вонеща вода, с. Баня, Павел баня, Сливенските бани, Старозагорските бани, Хасковските бани, Хисаря, Стрелча, Кюстендилските бани, Сапарева баня, Сандански и др.


4.Видове балнеолечебни, профилактични и лечебно – възстановителни туристически услуги. Характеристика.

Редица хотели използват за провеждане на балнеолечение благоприятните за тази цел природни дадености – климат, минерални извори и море. Много хотели обзавеждат специализирани блокове от кабинети и салони за профилактика и лечение. Тези допълнителни услуги стават основен фактор за използване на този тип хотели. За предлагане на споменатите услуги хотелът трябва да притежава специална база със съответното съвременно обзавеждане и квалифициран медицински и специализиран персонал.

Използването на минерални води при балнеолечението често се комбинира и с други физиотерапевтични средства – електро- и светолечение, масаж, лечебна физкултура и др.
Лекарски услуги и прегледи. В специализираните хотели за балнеолечение има и лекарски кабинети, които предлагат следните лекарски услуги и прегледи:


  • предварителни, текущи и заключителни медицински прегледи

  • оказване на лекарска помощ и животоспасяващи манипулации

  • консултативни прегледи

  • лечение с нетрадиционни методи

  • зъболечение

  • функционална диагностика – ЕКГ, велоергометрия, спирометрия, рентгено-графия, осилография, ехография и др.

  • изготвяне на лечебно-процедурен план


Водолечение с минерална, морска и питейна вода.


  • Открит басейн с минерална или морска вода – за лечение на заболявания на опорно-двигателния апарат, спортен травматизъм, като обукрепваща и тонизираща процедура и др.

  • Закрит басейн с минерална или морска вода – прилага се както при открития басейн

  • Подводен масаж (тангентор) – по лекарско предписание

  • Цели вани или полувани с минерална или морска вода – по лекарско предписание

  • Вани с екстракти от билки и водорасли – лечебното въздействие се засилва с добавяне на екстракти от билки и водорасли (по лекарско предписание)

  • Въглекисели седалищни, кислородни, перлени и др. вани – чрез специален апарат във водата се добвят под налягане различни газове – кислород, въглероден диоксид, озон и обикновен въздух. Въглекисели вани(въглероден диоксид за лечение на сърдечно-съдовата система); Кислородни вани(кислород за лечение на белодробни заболявания); Перлени вани( въздух за лечение на нервната система)

  • Кнайп-душ, шарко-душ, струевиден душ – по лекарско предписание

  • Чревни вани – по лекарско предписание за лекуване на стомашно-чревни заболявания.

  • Калолечебни и лугопроцедурни цялостни и частични апликации, ванно приложение и иригации.


Алготерапия.

Лечение с морски водорасли. Прах от тях се разтваря във вана с топла морска вода. Прилага се при невровегататирни смущения, нарушения при жлези с вътрешна секреция, преждевременно остаряване и др. Лечението с морски водорасли се нарича още теласотерапия или теласолечение.


Питейно лечение.

Използва се лечебният ефект на минералните води. Видът на водата и дозировката зависят от заболяването. Прави се по лекарско предписание.


Фанголечение (лечение чрез хранене).

Има се предвид диетичното и лечебното хранене като компонент на оздравителния процес. Тук може да се отнесат фито- и апитерапията. Фитотерапията се провежда с билкови екстракти (билкови чайове), апитерапията (медолечение) – с мед и пчелни продукти (клей, восък, пчелно млечице). Практикува се и ампелотерапия (гроздолечение).


Лечение с различни физични методи.

Интерферентен ток, Галванизация, Фарадизация, Електрофореза, Ултразвук, Микровълнова терапия, Йонофореза, Хелиопрофилактика, Кварц и солукс лампи, Сауна, Акупунктура, Магнитотерапия, Диатермия, Електросън, Немектродин процедури, Радар


Други видове процедури:

◦ Инхалации

◦ Аромотерапия

◦ Музикотерапия

◦ Мануална терапия

◦ Масажи


- интерферентен вакуум-масаж

- цялостен и частичен ръчен масаж

- спортен масаж

- лечебен сегментиран масаж

- апаратен масаж

◦ Лечебна фискултура(индивидуална и групова)





5. Дестинации за балнеолечебен туризъм.
Банкя:

Балнеоложки курорт, прочут и със здравословния си климат. Намира се на 17 км западно от София, в североизточните склонове на Люлин планина.


Минералните води (с температура 34-38°С и дебит около 50 л/сек) са подходящи за лечение на сърдечносъдови и ревматични заболявания и функционални заболявания на нервната система. Изградени са множество почивни бази, хотели и лечебни заведения.

Интересно: Минералната баня в Банкя, построена по проект на мюнхенския арх. проф. Карл Хохедер през 1907-1910 г., е била първата минерална лечебна банска сграда в България, съобразена с модерните за времето си технически съоръжения.
Велинград:

Намира се на 48 км югозападно от Пазарджик и на 86 км от Пловдив. Изо­би­ли­е­то от ми­не­рал­ни во­ди в района, мо­дер­на­та бал­не­о­ле­чеб­на и ку­рор­т­но-ту­рис­ти­чес­ка ба­за, бла­гоп­ри­ят­ни­ят кли­мат и чу­дес­ни­те при­род­ни ус­ло­вия дават въз­мож­ност вся­ка го­ди­на тук да по­чи­ват над 200 000 ду­ши.

Най-го­ля­мо­то бо­гат­с­т­во на Ве­лин­г­рад са ми­не­рал­ни­те из­во­ри – над 70 на брой, с тем­пе­ра­ту­ра от 22 до 90° С и де­бит над 150 л/сек. Во­до­нос­ни­ят ба­сейн об­х­ва­ща око­ло 800 кв. км. Фор­ми­рани са три тер­мал­ни зо­ни: Че­пи­но, Лъ­д­же­не и Ка­ме­ни­ца, ка­то по­ло­ви­на­та от вод­ни­те ре­сур­си се па­дат на Че­пин­с­ко­то на­хо­ди­ще. Из­пол­з­ват се за ле­че­ние на заболявания на опор­но-дви­га­тел­ния апа­рат, на неврологични, чернодробни, стомашни, кожни и други бо­лес­ти. Из­г­ра­де­ни са де­сет­ки бал­не­о­са­на­то­ри­у­ми, ле­чеб­ни­ци, по­чив­ни ба­зи, час­т­ни ви­ли и др. В курортния център се прилага и климатолечение на неспецифични белодробни заболявания, неврози, прекарани пневмонии и др., както и калолечение.



Интересно: Ми­не­рал­ни­те во­ди на Ве­лин­г­рад по ко­ли­чес­т­во и със­тав съ­че­та­ват ед­нов­ре­мен­но ле­чеб­ни­те въз­мож­нос­ти на во­ди­те в Хи­сар, Ба­ня (Кар­лов­с­ко) и На­ре­чен­с­ки­те ба­ни.

Девин:

Климатолечебен и бал­не­оложки курорт с международна известност. Намира се на около 40 км северозападно от Смолян и на 103 км от Пловдив.

Минералните му води (местни и от Беденските минерални бани) са подходящи за профилактика и лечение на заболявания на опорно-двигателния апарат и нервната система, гинекологични, чернодробни и други заболявания. Има изграден бал­не­оса­на­то­ри­ум и от­к­рит ми­не­ра­лен плаж. Курортът е особено по­пу­ля­рен в скан­ди­нав­с­ки­те страни. Широко употребяваната за пиене натурална минерална вода Девин е екологично чиста.

Освен с богатството на минералните си води Девин е известен и с изключително здравословния си климат. Околните скалисти възвишения и горските масиви са истинска преграда за сту­де­ни­те и сил­ни се­ве­ро­за­пад­ни ветрове. Девин се радва на го­лям брой слън­че­ви дни през цялата година, на из­к­лю­чи­тел­но ме­ки зи­ми и прох­лад­ни ле­та, на свеж и чист въздух без про­миш­ле­ни замърсители. Бли­зос­т­та на уханните иг­ло­лис­т­ни гори, бо­га­ти­те на пъс­тър­ва реки, на­ли­чие­то на ди­ви ко­зи (ряд­кост за Ро­до­пи­те) и сърдечното гос­топ­ри­ем­с­т­во­то на мес­т­ни­те пла­нин­ци превръщат Девин в един предпочитан за почивка и посещение град.




Нареченски бани:

Балнеоложки курорт, разположен на 24 км югозападно от Асеновград.

Минералните води са с температура 20,5–31,2С и се използват за лечение на болести на обмяната, на нервната система, сърдечносъдови и други заболявания. В курорта са изградени балнеолечебни заведения, хотели и почивни домове, има и удобни частни квартири.

Интересно:Минералният извор Соленото изворче е с най-голямата радиоактивност у нас – до 1300 емана.


Павел баня:

Бал­нео­ле­че­бен ку­рорт с на­ци­онал­но и меж­ду­на­род­но значение. Намира се на 22 км западно от Казанлък и на 33 км източно от Карлово.



Ми­не­рал­ните води са с температура 49-56С, слабо минерализирани, радонови, силициеви и флуорни. Има 7 минерални извора с общ дебит 950 л/мин. Курортът е профилиран за лечение на де­ге­не­ра­тив­ни и въз­па­ли­тел­ни ортопедични заболявания на опорно-двигателния апарат, на периферната нервна система, на гръбначния мозък и др. Осо­бе­но доб­ри са ре­зул­та­ти­те при ле­ку­ва­не на плексити, ишиас, ради­ку­лит. Ле­чеб­ни­ца­та в Па­вел ба­ня е спе­ци­али­зи­ра­на в ре­ха­би­ли­та­ция на бол­ни с дис­ко­ва херния. В ку­рор­та е из­г­ра­ден го­лям оз­дра­ви­те­лен ком­п­лекс с над 500 лег­ла и съв­ре­мен­но ме­ди­цин­с­ко оборуд­ва­не, различни бал­не­оле­чеб­ни и по­мощ­ни заведения. Разположен е в обширен парк от 200 декара, сред великолепни дървета и храсти. Има го­лям от­к­рит спор­тен и пла­жен ком­п­лекс (ба­сейнът е с олим­пийс­ки размери).

За желаещите да се лекуват или да почиват в града има добре уредени семейни хотели, предлагат се и частни квартири.
Сандански:

Утвърден климатолечебен и балнеоложки курорт, познат с лечебната сила на минералните води и здравословния си климат още в древността. Намира се на 74 км южно от Благоевград.

Минералните извори са с температура от 33 до 83С, което позволява да се прилага банско и питейно лечение в зависимост от заболяванията. При функционални заболявания на нервната система, хипертония и пр. се прилагат хладки или умерено топли бани, при ставно-ревматични, гинекологични и възпалителни заболявания се провеждат процедури с по-горещи минерални води.

Здравословният климат на града го е превърнал в един от най-зна­чи­ми­те курортни цен­т­ро­ве за ле­че­ние на гор­ни­те ди­ха­телни пъ­ти­ща и бе­ли­те дро­бо­ве. Той е известен като най-добрата естествена лечебница на бронхиална астма в Европа.



Интересно:В центъра на града се издига най-големият балнеохотел на Балканския полуостров – интерхотел “Сандански”, считан за емблема на града. Разполага с 600 легла и предлага всички удобства на туристите.
Сапарева баня:

Балнеолечебен курорт, разположен на 14 км североизточно от Дупница. Още древните траки, привлечени от горещите минерални извори, основават тук селище, което римляните превръщат в укрепен град с балнеоложки комплекс за ветераните от войните.

Горещите минерални води са подходящи за лечение на заболявания на пе­ри­фер­на­та нер­в­на сис­те­ма, гръбначния мозък, гинекологични, кожни, дегенеративни и ставни заболявания. В курорта са изградени редица балнеолечебни заведения, почивни станции, вили, има няколко семейни хотела и др.
Интересно: Тук се намира най-горещият минерален извор в България с температура 101,4°C .
Старозагорски минерални бани:

Намират се на 15 км се­ве­ро­за­пад­но от Стара Загора.

Минералните води (с температура до 52°С са подходящи за лечение на опорно-двигателния апарат, периферната нервна система, на чернодробни и други заболявания. Има изградени балнеосанаториум, открит басейн с минерална вода, почивни станции, вили. Балнеоложкият курорт предлага добри условия за лечение, почивка, но­щу­ва­не и развлечения.

Интересно: Тук могат да се видят останки от рим­с­ка ба­ня от II век, построена за нуж­ди­те на жи­те­ли­те на Ав­гус­та Траяна, вторият по значение град в провинция Тракия след Филипопол.
Други балнеолечебни курорти:

Град Баня( Карловски минерални бани); Белчински бани; Благоевград; Вършец; село Михалково; село Добринище; Костенец; Момин проход; Пчелински бани; Меричлери; Огняновски минерални бани; Сливенски минерални бани (Джиновски бани); село Ягода; Хасковски минерални бани; село Шишково; село Дуранкулак; село Кранец; село Камен бряг; село Кранево; Бургаски минерални бани



Курорт Хисаря


История

Още траките в древността са използвали местните минерални води за лечебни цели и в знак на признателност са издигнали около изворите лечебно-религиозни светилища. След завладяването на Тракия от римляните, минералните води стават императорско владение. Градът бил прочут с минералните си извори по цялата римска империя. В Хисаря се стичали болни от Балканския полуостров, Предна Азия и Егейските острови. При археологическите разкопки наред с други предмети, открити сред развалините, е намерен и един сребърен хирургически инструмент, което показва, че на място е била използвана и хирургията. В Хисаря е имало нимфеум, т.е. светилище – лечебница под закрилата на нимфите. През 306г. Била построена банската постройка при извора „Момина баня” , където и сега може да се види керамичен надпис, дълъг 16m , с имената на римски съимператори Максимилиан Галери и Лициний-баща. През 5 век градът е служил за лечебно място на редица високопоставени византийски държавни лица, напр. Соломон, викарий на Тракия.

През вековете Хисаря е бил неколкократно обект на опустошителни нашествия и възобновяване. Със завладяването на селището от турците то било изгорено, а населението – избито. Едва през втората половина на 17 век известен турски чиновник Хасан паша оценил топлите минерални извори на изоставения Хисар и наредил да се построят днешните бани. Така постепенно около изворите се появило ново село, което турците нарекли Хисаря (от арабски – крепост). Турското село било малко, но известно със своите минерални извори, които се посещавали предимно през празниците. На лечение в него идвали видни турци и гърци от Пловдив, Татар Пазарджик. Не са били редки посещенията на редица бейове от Одрин и Цариград.

След Освобождението Хисаря постепенно започнал да се застроява с нови къщи и вили. Днес на мястото на древното селище се намира един от най-големите национални балнеолечебни курорти. Разположен е в западната част на малката котловина, която се намира между Горнотракийската низина и източната част на Панагюрската Средна гора.



Характеристика на курорт Хисаря

Разположен е в южните склонове на източната част на същинска Средна гора. Отстои на 42 km северно от Пловдив. Средната височина на курорта е 365 m, а налягането 734 mm Hg.



Минералните води са основен лечебен фактор в курорта и са част от термоминералните води в Южния Средногорски басейн. Градът разполага с над 22 минерални източника с общ дебит над 4500 dm³/min. Водата е със: съдържание на минерални соли 200 - 270 mg/dm³ ; температура от 37 до 51°С ; pH 7,6 – 9,2 ; радиоактивност 10 до 165 Ем/dm³. По химически състав и физически свойства водата се характеризира като алкална, слабо минерализирана, хипертерминална, хидро-карбонатно-сулфатно-натриева с флуор, метасилициева киселина и радон. Водите са бистри, безцветни, с добри питейно-вкусови качества, без мирис.

Климатичните ресурси. Характеризира се с преходно-континентален климат ; средногодишна температура 11,9°С. Лятото е горещо, зимата е мека, пролетта и есента са умерени. Мъглите са рядкост, слънцегреенето е продължително, валежите са умерени, ветровете – слаби. Климатът е мек и топъл, без големи сезонни и денонощни амплитуди.

Оздравителни и лечебни обекти. Една нова и пет стари балнеолечебници, питейни павилиони с покрити колонади, летен плаж с хидроминерални басейни, балнеокомплекси „Алгуста” , „Хисар” и „Средна гора” , профилакториум на МО, балнеосанаториум на МВР, ведомствено почивно-оздравителни заведения и пр.

Изградените балнеоложки комплекси, хотели и санаториуми, почивни бази и друга лечебно-възстановителна база с капацитет около 4500 легла сега представлява солидна база за развитието на лечебния туризъм. Качеството и конкурентноспособността на туристическите услуги в община Хисаря е основа за икономическата ефективност. Съществуващата материална база в голяма си част е морално и физически остаряла.



Природна среда в извънселищната територия, подходяща за туризъм и активен отдих. Паркови зони от курорта(340 dka); живописна зелена система около него; няколко микроязовира със зони за отдих; туристически местности, маршрути и обекти в Средна гора.


6. Заключение.
Балнеолечението в България е с дългогодишни традиции. Много от находищата на минерални води са локализирани в планинска и полупланинска среда с богати биоклиматични и ландшафтни качества, в близост до чисти планински води и иглолистна растителност – уникална среда с йонообразуващи фактори и с голямо физиологично и терапевтично значение. Успешно в България се използва голямото разнообразие на билки и растения за нуждите на фито- и аромотерапията, както и лечебните свойства на пчелните продукти.

В балнеоцентровете работят много добре подготвени специалисти, използват се наличните и допълнителни лечебни ресурси. Богатата гама от лечебни и възстановителни туристически програми непрекъснато се обновява с включването на екзотични, самобитни елементи, както и по-модерни лечения с ясната цел да се отговори на съвременните изисквания на търсенето на международните пазари. Така нашите балнеокурорти се изпълват с качествено ново съдържание и насочват продукта към по-широка потребителска аудитория – от хора, нуждаещи се от лечение и профилактика до по-широк диапазон от здрави хора, търсещи релаксация и избавяне от ежедневния стрес.




Използвана литература:

  1. „Специализирани видове туризъм” – Й. Алексиева,

Ст. Стамов

  1. INTERNET

☺www.bulgariatravel.org

☺ www.tourismbulgaria.com









Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница